Джуд Деверо
Изкусителката (9)

Осма глава

Косата на Тайнън беше мокра и той закопчаваше ризата си в движение.

— Не бързай толкоз — подхвърли Ред, когато той се отправи към дивана. — Искам да хвърля едно око на гърба ти.

— Нищо му няма — заяви Тайнън, но послушно свали ризата.

Ред прокара ръка по набраздената кожа и побутна Тай към светлината, за да го разгледа по-добре.

— Добре е, но ще минат седмици, докато зарасне напълно. Освен това си кожа и кости. Ще трябва да те поохраним.

— Говориш досущ като Крис.

— Онази малката, русата, за която всички разправят, че била Нола Далас?

Тайнън си сипа уиски и се изтегна на дивана.

— Господи, хубаво е, да му се не види! В затвора ти липсва не толкова свободата, колкото ей тия дребни удоволствия — храна, пиене, бели чаршафи — той се ухили дяволито. — Жени… Трябва да плащаш повече на Лиора. Колкото и пари да получава, не може да са достатъчни за…

— Не ми отговори на въпроса. Русокосата Нола Далас ли е?

— Да — рече той, загледан в чашата, после вдигна очи и попита: — Кажи, как я карате? Нещо ново? Бизнесът върви ли? Май имаш повече момичета от обикновено.

— Тайнън, престани да се измъкваш! Какво правиш тук? Как те пуснаха от затвора? Избяга ли?

Той й се усмихна.

— Може да се каже, че вече съм почти свободен.

— Как така почти?

— Ами има една руса сладурана, дето е на път да ме върне обратно там.

— В какъв смисъл?

— Е, не се прави на ни лук яла, ни лук мирисала. Дори и преди малко момичетата намериха време да изклюкарстват, че в града е пристигнала самата Нола Далас. Наистина ли е толкова прочута? Искам да кажа, баща й ми даде да прочета един куп статии от нея и за нея, но не очаквах, че е известна дори тук…

— Миличък, та тя е постигнала всичко, за което една жена мечтае. Тя е смела, сърцата, непримирима, хитра, честна, състрадателна и е успяла в една мъжка професия.

— По-добре отколкото аз самият…

— Кажи за затвора.

— Старият Дикърсън имаше приятели там. Явно беше решил, че щом съм отървал въжето, ще ми види сметката другояче.

Ред протегна ръка и докосна бузата му, а Тайнън притисна устни към дланта й.

— Толкова се радвам, че най-после всичко свърши!

— Ще свърши само ако стоя настрана от русата дъщеричка на Дел Матисън. И трябва да ти кажа, че хич не е лесно.

— Харесва ти, а?

— Как няма да ми харесва? Пък и тя постоянно върви след мен. Можеш ли да си представиш, че първия път я зърнах гола-голеничка?…

Ред се облегна назад.

— Сериозно? Не съм допускала, че знаменитост като Нола Далас е способна да преследва мъж.

— И все пак така беше. Дори каза, че иска да сподели живота си с мен.

— Това много ли е страшно? Дом, симпатична съпруга, дечица…

Тайнън се изправи и си наля още.

— Моля ти се, не почвай пак. Дори ако някой ден се оженя, в никакъв случай няма да е за нея. Документите за освобождаването ми са в баща й. Завеждам я при него здрава и читава, заминавам си и съм вече съвсем свободен. Ако я пипна с пръст, отново ми надяват оковите и ме почват с камшика. Да не говорим, че са намесени и пари.

— Награда?

— Сещаш ли се за онова конте, дето яздеше след мене? Той е изискан господин, с родословно дърво и блестящо бъдеще и Матисън си го е харесал за зет. Ако тя се влюби в него, получавам десет хиляди. Ама тя естествено взе, че си падна по мен!

— Доста завързана история.

— Казах ти, вината не е моя. Мине не мине, тя цъфне пак пред мен. Е, и аз съм човек пък…

— Знам, знам… А не ти ли хрумна, че може наистина да те харесва?

— Тя? Кристиана Монтгомъри Матисън! Нола Далас! — ехидно възкликна той. — На нея й трябва само някоя авантюрка, преди да се прибере в малкото си замъче при татко. А аз да прекарам остатъка от живота си в затвора? Не, благодаря. Дръж ме настрана от добрите момиченца. Предпочитам Лиора и приятелките й.

— О, Тай! — Ред се приближи, прегърна го и зарови ръце в косата му. — Какво смяташ да правиш с тоя твой живот?

— Едно е сигурно. Няма да попадна повече в затвора. Решил съм с десетте хиляди да купя земя…

— А сигурен ли си, че ще успееш да ги спечелиш?

Тай отиде до прозореца и погледна надолу.

— Признавам, изобщо няма да е лесно. Как Матисън не можа да намери някой по-свестен? В тоя лигльо няма ни грам живец. И понятие си няма как се спечелва сърцето на една жена.

— За разлика от теб, нали?

— Ти нещо май си ми сърдита. Какво се е случило?

— Тай, скъпи, вече остарявам, а ти си ми най-близкият човек на този свят. Ще ми се да се задомиш, да имаш мила жена и пет деца. Ще ми се да знам, че някъде има дом и в него една малка стаичка за мен, когато реша да се оттегля.

Тай се обърна, сложи ръце на раменете й и я целуна по челото.

— Където и да живея, винаги ще има стаичка за теб. Но разбери, не се виждам с жена и деца.

— Защото никога не си обичал.

— Напротив, само преди час толкова обичах Лиора, че…

— Млъкни, прекрасно разбираш какво имам предвид. Някога да си излизал с момиче на разходка, на пикник, да речем, или да си ходил на танцово увеселение?

— Да ти кажа, звучи ми доста досадно. Ред се втренчи в него и тъжно отрони:

— Да, ама не е.

Тайнън отново се загледа през прозореца.

— Знаеш ли, веднъж Крис и Прескот пяха и танцуваха — стори ми се много забавно.

— Ти защо не се включи? Не пееш лошо.

— Ами… — той сви рамене. — Не ми е там мястото. Ей тука няма ли пържоли? Тази вечер съм готов да унищожа цяло прасе.

— Ще го получиш. Наистина ли смяташ да ожениш Нола Далас за оня?

Той се замисли, обърна се с гръб и се втренчи в чашата си.

— Длъжен съм.

— Ама не ти се ще?

— Тя заслужава много повече. Огън момиче е. Гората й допадна и изобщо не се побоя. А и работата не я плаши. Постоянно се разхожда сама, докато Прескот все клечи до огъня. Той се държи с мен като със слуга, а тя винаги се опитва да ми помогне — рече с усмивка. — Е, първият път беше малко по-различно… — той остави чашата уиски. — О, по дяволите, тя не е за мен.

— Защо да не е? Ако баща й знае, че тя те харесва, сигурно няма да те върне в затвора.

— Ами ако не стане така? Тогава какво? Не, за нищо на света няма да рискувам. Освен това тя просто си е въобразила, че ме харесва. Нали разбираш, гората… Аз се справям с всичко… Тя е самотна… Пък и нямам никаква конкуренция.

— Искаш да кажеш, че извън гората вече няма да си й интересен?

— Сто на сто.

— Знаеш ли, аз съм чела толкова много нейни статии… Тя не ми се струва вятърничава. Щом е казала, че те обича, значи наистина е така.

— И колко време ще ме обича?… Моля ти се, не ми говори врели-некипели!

— Защо не вземем да я пробваме?

— В какъв смисъл?

— Чрез Рори Сейърс.

Тайнън помълча известно време.

— Той тук ли е?

— В хотела. Какво ще кажеш да му пуснем твоята Крис?

— Тя не е моя.

— Знаеш ли какъв ти е проблемът, Тайнън? — усмихна се Ред. — Никога не ти се е налагало да се бориш за жена. Не си ли чувал, че на тоя свят има други неща освен леглото? Случвало ли ти се е например да разговаряш повече от пет минути с жена, която не е проститутка? Бас държа, че изобщо не знаеш как да се държиш с жените извън спалнята.

Тайнън я погледна подозрително.

— Накъде биеш, Ред?

— Искам да направиш нещо, което няма да ти е особено лесно. Имам чувството, че си почти влюбен в тази Крис. Защо не я поканиш да излезете? Поговори с нея, разпитай я за работата й, за мечтите й, за нея самата… Ще ти е от полза някой ден, когато решиш да си търсиш съпруга.

— А какво ще правя, ако тя продължава да повтаря, че ме обича? Няма да се върна в затвора заради нея или заради когото и да е! И няма да допусна да ми се изплъзнат десетте хилядарки.

— Добре, с един куршум два заека. Измисли някакво занимание за вас тримата. Помогни на този Пресни да я спечели. И двамата можете да се поучите един от друг.

— А какво ще е участието на Сейърс?

— Мисля си, че Рори е много подходящ за твоята Крис. Богат, с положение, притежава обширни земи и е с буйна кръв. Гледай да внушиш на Крис да се омъжи за него. А баща й няма как да не го одобри и ти ще си получиш парите до последния цент.

Тайнън не продума, занесе чашата си при бутилката и отново я напълни.

— Не си ги представям заедно — измърмори намръщено.

— Аз пък си ги представям. Рори е много интересен и жените са луди по него. Ще поканиш на разходка Рори, Крис и избраника на баща й, какъв беше там… Прескот. Ще ги наблюдаваш и ще си мислиш за десетте хиляди долара. Това ще са най-лесните пари в живота ти.

— Не, Крис едва ли ще го хареса. Тя има вкус. Истинска лейди е, разбираш ли? Дори и бельото й е с инициали, ама не огромни и шарени като на Сузи, а едва забележими, лилави на бял фон. Освен това Крис постоянно задава въпроси, разучава хората. Всичко я интересува. Още в първите пет минути ще й стане ясно колко струва Сейърс.

— Но ти ще бъдеш там, ще предотвратяваш неловките моменти и ще помагаш на Рори, нали така?

— Крис хич не се подвежда лесно. Представи си, досети се, че ме боли гърбът и че краката ми са целите в рани от тия отвратителни нови ботуши… Свърза нещата и схвана, че съм излязъл от затвора… — внезапно Тайнън остави чашата на масата. — Виж, имам много работа. Ще се видим на вечеря.

— Добре, миличък. Хайде да хапнем в хотела и да поканим твоята компания. Може пък аз да успея да ти помогна да спечелиш десетте хиляди. Ще изтъкна пред Крис какъв очарователен мъж е избрал баща й за неин годеник. Ако искаш, ще поканим и Рори. Той създава такава весела атмосфера.

— Добре де. Ама Крис няма да го хареса. Рори е фукльо — Тайнън сложи ръка на дръжката. — И тя не е „моята Крис“.

— Твоя е, докато не намериш на кого да я прехвърлиш.

— Защо ми се струва, че ме водят за носа? Хайде, до довечера.

— В хотела, в шест — извика след него Ред.

Докато се обличаше за вечеря, Крис разгледа инициалите на бельото си. Кога ли пък ги е видял? Не стига, че толкова пъти я свари гола, ами и познава бельото й по-добре от самата нея…

Тя погали прекрасната виолетова рокля, която й бе дала Ред, и още веднъж се огледа. Дрехата подчертаваше елегантно тънката й талия и падаше леко и феерично. Крис отново се сети за чутото следобед. Тайнън беше такава странна смесица от решителност и неувереност…

Тя въздъхна за стотен път и излезе от стаята. В подножието на стълбите стояха Ашър и някакъв господин, който щом я видя, пристъпи напред и гръмко се представи като Рори Сейърс. От първия момент Крис прозря що за човек е. Принадлежеше към онзи тип мъже, с които баща й умираше да я запознава през първите осемнадесет години от живота й. Беше красив въпреки острите черти — остър нос, остра брадичка, остър син поглед, със самочувствие колкото за трима, самочувствие, за което Крис отлично знаеше, че се дължи на парите.

Тя се усмихна хладно и пое протегнатата му ръка. Рори и Ашър я поведоха към ресторанта. Вечерята беше пълен провал.

Рори не млъкна нито за миг. Разказа всичко, което се бе случило, докато Тайнън е бил в затвора, непрестанно пускаше дебелашки шеги и се смееше оглушително. Тайнън пък седеше пред огромната чиния с пържоли, нацупен като дете.

— Ти, разбира се, нищо не си чул през последните две години? — избоботи към него Рори. — Доста си бил зает, а? Имал си твърде много работа, нали? Не ти е било до вестници.

Преди Тайнън да отвори уста, Крис енергично се намеси.

— Позволете да възразя, мистър Сейърс. Мистър Тайнън е чел всички мои статии. Може би просто е подбирал какво да чете.

— Мистър Тайнън! — прихна Рори. — Ще си умра от смях!

Крис стисна зъби. Нетърпими бяха самодоволството и ехидните забележки на Сейърс. Тя се изправи с високо вдигната глава.

— Страхувам се, че ще трябва да ме извините. Имам главоболие. Мистър Тайнън, ще ме придружите ли? Бих искала да глътна малко чист въздух. Една кратка разходка ще ми се отрази чудесно.

Рори Сейърс стана и самонадеяно я хвана за ръката.

— Аз ще ви съпроводя, мис Матисън.

Крис се дръпна с цялото високомерие, на което бе способна, и отсече:

— Сър, нямам навика да оставам насаме с мъже, които не познавам достатъчно добре. Мистър Тайнън? Рори занемя от възмущение.

— Мис Матисън, боя се, че нямате представа, с кого си имате работа започна, като недвусмислено подсказа съчувствието си към нейното невежество. — Този човек…

Крис обаче неслучайно беше пропътувала цяла Америка. Умееше да се справя с какви ли не типове погледна хладно Сейърс, и заяви:

— Прекарала съм достатъчно време с мистър Тайнън и знам за него всичко, което ми е необходимо. За мен не подлежи на съмнение обстоятелството, че той има обноски на джентълмен.

Обърна се и срещна усмихнатите очи на Тайнън. Той протегна ръка.

— Дамата има вкус, Рори. Продължете вечерята си, аз ще се погрижа за мис Матисън.

Той поведе Крис навън, но щом излязоха на обляната от лунна светлина улица, я пусна и попита рязко:

— Защо се държа така?

— Защото не мога да понасям такъв тип мъже.

— Аз пък смятах, че точно такъв тип се харесва на жените. Поне на моите познати допадат именно мъже като него.

— Но ти не си срещал жена, която на осемнадесет е избягала от дома си, за да стане репортер, нали?

Той се засмя.

— Така си е. Наистина ли те боли глава? Искаш ли да се прибереш в стаята си?

Крис спря и го погледна в очите.

— Имаш ли нещо против да се разходим, ако обещая да не нахалствам?

— Да нахалстваш ли?

— В смисъл, че няма да ти задавам въпроси и няма да ти досаждам…

Тайнън я изгледа учудено, после изведнъж я придърпа към себе си в мрака. Преди тя да разбере какво става, се озова в прегръдката му.

— Крис, благодаря ти! — зашепна развълнувано той. — Благодаря ти, че направи това! Пистолетите никога няма да ме уплашат, но тия разглезени богаташи… А ти… ти ме накара да се чувствам…

— Победител? — подсказа с усмивка Крис и се опита да го погледне, но той я притискаше толкова плътно до себе си, че тя не можа да мръдне. — Deja vu — прошепна тя, долепила устни до гърдите му.

— Какво?

— Имам чувството, че това вече ми се е случвало, била съм точно в тази ситуация. Случайно да си спомняш и първата ни среща?

— Ммм… а ти как мислиш? Такова запознанство не се забравя. Все пак, Крис, мисля, че трябва да се прибираш.

Крис жадуваше да остане с него до края на живота си. Ако в тоя миг й беше предложил, щеше да яхне коня си и да го последва накрай света. Ако ще и в мъгливата гора да живеят… Но знаеше, че сега трябва да се подчини. Той не е сигурен какво изпитва към нея, а тя самата твърдо бе обещала да не му досажда.

— Добре — рече тихо, — прибирам се.

Той се отдръпна съвсем бавно, без да я поглежда. Крис колебливо пое към ъгъла, но видя, че оттам се задават Рори и Ашър, подобни на бдителни стражи, решени да прочистят света от всички онези, които според техните представи бяха измет. Тя отстъпи обратно към Тайнън и прошепна бързо:

— Целуни ме!

За частица от секундата той се взря в нея озадачено, после я сграбчи и впи устни в нейните тъй страстно и настойчиво, че тя съвършено забрави първоначалното си намерение. Дланите й обхванаха врата му, стиснаха го с всички сили. Цялото й същество се отдаде на опияняващата целувка.

— Веднага я пусни! — разнесе се басът на Рори, чийто ръце отскубнаха Тайнън от обятията й.

В първия момент Крис дори не намери сили да отвори очи. Облегна се на стената, главата й бе замаяна, сърцето й биеше до пръсване, а на лицето й грееше замечтана усмивка.

— Ще си получиш заслуженото, Тайнън — чу като насън заплашителното ръмжене на Рори.

— За теб съм винаги на разположение — незабавно откликна рязко Тайнън.

Крис неохотно се върна към действителността. Налагаше се да се намеси. Но щом се отдели от стената, усети, че всичките копчета на гърба й са разкопчани. Очите й се разшириха от смайване и тя стисна зъби. После внимателно изправи рамене и предпазливо се обърна към Рори.

— Мистър Сейърс — започна с леден глас, — не ви познавам, а след тази вечер изобщо нямам желание да ви опознавам. Не виждам, кое ви дава право да се месите в моя живот и ще ви помоля да не го правите.

— Крис, не се бъркай — обади се Тайнън. — Ние си имаме стара вражда.

— Ще се бъркам — отсече Крис тъй отривисто, че предницата на роклята й едва не се свлече надолу и тя бързо скръсти ръце пред гърдите си, за да предотврати това. Само да се измъкне от това ужасно положение, хубавичко ще натрие носа на Тайнън. Измежду всички дързости, които мъжете си бяха позволявали спрямо нея, тази беше най-небивалата. Крис почти се изкушаваше да го остави сам да се справи със Сейърс.

— Мис Матисън — укорително рече Рори, — вашето отношение ме обижда. Няколко пъти съм срещал баща ви и не допускам той да одобри факта, че този мъж ви прегръща в тъмното.

Тайнън направи крачка напред и Крис побърза да застане между двамата, като внимаваше гърбът й все пак да е към Тайнън.

— Този мъж е нает от баща ми да се грижи за мен и той прави точно това. Вие, мистър Сейърс, сте излишният тук. Току-що мистър Тайнън поиска ръката ми и аз с радост приех. Ето защо се надявам, че дори местният грубиян няма да посмее да му отрече правото на първа целувка.

— Грубиян?! Простете, мис Матисън, не предполагах, че дама като вас е способна на такава нелепа постъпка. Та той е престъпник, който… Вие нямате представа с кого си имате работа!

— Много добре ми е известно, че той е бил изпратен в затвора без доказателства за вина — с високо вдигната глава и изправен гръб Крис се приближи до Сейърс. — Известно ми е също, че не познава родителите си, нито е имал парите, които сте имали вие. Но въпреки че е без образование той говори като джентълмен и в свободното си време чете Волтер. Освен това винаги е готов да се притече на помощ. Можете ли да твърдите същото за себе си, мистър Сейърс?

Рори вирна нос и изсумтя.

— Мислех ви за истинска лейди, но съм сгрешил — той хвърли последен поглед към нея и Тайнън и надменно пое обратно по улицата.

Ашър Прескот, който не бе произнесъл и една дума, го сподири по петите.

— Той няма право да говори такива неща за теб! — възмутено възкликна Тайнън и се устреми след тях.

Крис го догони и застана пред него.

— Да не си посмял! — изскърца със зъби. — Какво означава за теб моята чест? Погледни! — Тя му показа голия си гръб.

— Крис, аз…

— От къде на къде ще разкопчаваш роклята ми?

— Ами просто по навик, нали разбираш — той се усмихна. — Дори не съм усетил.

— Навик, така ли? И всеки път като се целуваш, събличаш и дрехите?

— Хм… ами повечето от момичетата, с които съм се целувал, точно това и очакват. А и на теб май не ти беше неприятно…

— Трябваше да оставя Сейърс, да те застреля — тя млъкна ядосано и се зае да закопчава безбройните миниатюрни копченца.

— Той изобщо не може да стреля. Само дрънка. Дай да ти помогна.

Той я обърна с гръб и светкавично закопча роклята.

— Виждам, че имаш богат опит.

— Понякога на човек му се налага да се облече много бързо. Хайде, да се прибираме. Утре ще те изведа на истинска разходка.

— Нищо подобно. Утре тръгваме. Наистина Тайнън, всяко нещо си има граници. Ти не желаеш да идеш в затвора, аз пък желая да се прибера у дома. И то възможно най-скоро.

— Един ден нищо няма да промени. Виж какво, Крис, не мога да позволя да ме направиш за смях пред всички, най-малко пък пред Сейърс. Каза му, че ще се женим и поне един ден можем да разиграваме тоя театър. Искам да покажа на тия тук, че и аз съм способен да…

— Да си намериш свястно момиче? — Крис сложи ръка на гърдите му. — Тайнън, аз съм заблудила и себе си, и теб. Вероятно всичко се е дължало на обстановката в гората и на това, че се чувствах самотна. Не си давах сметка за някои неща. Сега всичко ми изглежда различно. Мисля, че е по-добре да стоим далеч един от друг. Все пак ти не бива да попаднеш отново в затвора само задето си ме целунал…

Тайнън я хвана за раменете и надникна в очите й.

— В момента Сейърс, седи в кръчмата и разправя, че Нола Далас възнамерява да се омъжи за убиеца Тайнън. И именно ти му подхвърли тая идея.

Крис се усмихна палаво и той отстъпи назад.

— Утре е неделя. Какво ще кажеш сутринта годениците да отидат на църква и след това на пикник? В понеделник тръгваме и годежът се разваля. А, как ти се струва?

— На църква? — повтори изумено той и дори и в мрака Крис видя как той пребледнява.

— На църква — заяви категорично тя и го хвана под ръка. — И хайде вече да излезем на светло, че иначе ще пострада доброто ми име, независимо дали съм сгодена или не — вече почти бяха стигнали до хотела. Крис спря и погледна Тайнън. — До утре. Усмихнете се, мистър Тайнън, уверявам ви, утрешният ден ще ви се понрави. Лека нощ, скъпи! Можеш да ме целунеш по бузата — тя се усмихна на някакъв минувач и сниши глас: — Внимавай къде са ти ръцете!

Тайнън се наведе сковано и докосна бузата й с устни. Като се изправи, погледът му срещна възмутените физиономии на три дами, разположили се във фоайето на хотела. Изведнъж той сграбчи Крис и я притегли към себе си. Устните му се впиха страстно в нейните.

Когато я пусна, тя едва се държеше на краката си.

— До утре, любов моя — рече той, намигна й, докосна шапката си и се отдалечи.

Крис си пое дълбоко дъх и поклати глава. После приглади роклята си и влезе в хотела.

— Приятна вечер — усмихна се на дамите, които я гледаха с отворени уста.

Нагоре по стълбите Крис си подсвиркваше безгрижно.