Джуд Деверо
Изкусителката (26)

Двадесет и пета глава

Дори и през нощта Крис не успя да се измъкне от баща си. Искаше й се да поговори с Тайнън, но той изглеждаше постоянно зает. Не можеше да се отърве и от Ашър. Той я следваше навсякъде. Явно правеше всичко възможно да покаже, че е изпълнил задачата си и скоро ще има сватба. Непрекъснато повтаряше:

— Хапни си още една бисквита. Крис, знам колко ги обичаш… Да не ти е хладно там? Ела, седни по-близо до огъня…

От друга страна Тайнън неизменно се обръщаше към нея с „мис Матисън“ и докосваше с пръсти шапката си, сякаш току-що са се запознали.

— Добре ли се държа с теб? — попита строго Дел, когато тя за десети път се намръщи на обърнатия му гръб.

— Ти как си го изкарал от затвора?

— Нямам намерение да ти разкривам тайните си. Изкарах го и това е всичко, което ти е необходимо да знаеш. Той ли ти каза, че е бил в затвора?

— Сама се сетих и започнах да го подпитвам. И на кого смяташ да разкажеш тайните си? На твоя избраник?

— Доста си подпитвала. Разбираш ли се с Ашър?

— Общо взето. Направи ми предложение, ако това е било част от плана…

Дел замълча и после рече тихо:

— Време ти е да създадеш семейство и да ме дариш с внучета.

— Точно такова е и моето желание.

Те не си казаха повече нищо и започнаха да се приготвят за лягане. Дел отиде при командира на отряда, който го съпровождаше, и разпореди цяла нощ да има постове. Крис се уви в едно одеяло и проследи с очи баща си, който отиде да говори с Тайнън.

— Изглежда доста окумуш — обади се до нея Самюъл. — Дел спомена, че е бил осъден за убийство.

— Да, но не го е извършил той, или поне не е виновен за смъртта на човека, заради чието убийство са го пратили в затвора. Наистина Тайнън се справя с всичко.

— Вас не ви ли беше страх от него?

Крис го погледна смаяно.

— На Тайнън мога да доверя живота си, както и живота на хората, които обичам. Той е добър, внимателен, мъдър, но никога не е имал късмет в живота. Въпреки това той има високи идеали и човек винаги може да разчита на него — тя млъкна смутено и след малко добави: — Нито за миг не съм се страхувала от Тайнън.

Усмивката на Самюъл Дайсън проблесна в мрака.

— Разбирам. Лека нощ, мис Матисън. До утре — той се отдалечи, като си подсвиркваше.

На следващия ден Матисън вдигна на крак целия лагер много преди изгрев-слънце. Крис отвори едно око и видя, че Тайнън товари багажа на конете. Тя веднага отметна одеялото и отиде при него.

— Добро утро — поздрави го усмихната.

Той не само не я погледна, ами и се премести от другата страна на коня. Крис го последва.

— Иди свари кафе — измърмори той под нос. — Ще ни трябват няколко галона.

— Тай…

Той се завъртя към нея.

— Слушай, Крис, всичко свърши. Ти се връщаш в твоя свят, а аз в моя. Ти отново си богатата наследница, а аз — бившият затворник. Всичко свърши. Сега иди да направиш кафе.

Очите на Крис се наляха със сълзи.

— Не е свършило, Тай. Ти знаеш какво изпитвам към теб.

Тайнън сложи ръце на раменете й. Конете ги скриваха от погледите.

— Крис, аз ти казах, че нищо няма да се получи. Казах ти го от самото начало. В момента ти може и да си мислиш, че си влюбена в мен, но всъщност не си. Ти обичаш приключенията, но обичаш също и разкоша на бащиния си дом. Почакай и ще видиш. Само след две седмици, през които ще си отишла на пет бала и ще си се сдобила с няколко нови рокли, изобщо няма да ме помниш. Ако се появя в къщата ти, първата твоя мисъл ще бъде, че ще изцапам паркета или мебелите. И през ум няма да ти мине, че някога си вярвала в обичта си към мен.

Крис го изгледа продължително и заяви:

— Дано да си внушиш, че е така. Дано нощите ти са спокойни. Дано… — тя усети, че болка заема мястото на гнева. — Дано някой ден осъзнаеш, че ме обичаш както те обичам и аз — тя се дръпна рязко. — Отивам да направя кафе. Когато събереш мъжество да признаеш пред себе си истината, обади ми се. Аз ще чакам.

Крис хукна към бараката и едва не се сблъска със Самюъл Дайсън, но дори не вдигна глава — гледаше упорито в краката си. После се зае да помага на готвача за закуската.

Когато всички яхнаха конете си, Крис забеляза, че е заобиколена от готови за стрелба пушки. Пазеха я баща й, Сам, Тайнън и още трима каубои. Ашър и Пилар бяха охранявани по същия начин.

— Мислите ли, че Дайсън ни е устроил засада? — обърна се тя към Самюъл.

— Да — отвърна навъсено той. — Имаме нещо, което според него му принадлежи.

Баща й даде знак за тръгване и Крис не успя да зададе следващия въпрос.

Засадата на Бейнард Дайсън беше на два часа път в южна посока. Той се приближи самоуверено, сякаш нямаше съмнение относно резултата от схватката.

Дел извика на хората си да спрат, а Тайнън застана точно пред Крис. Той, баща й и Сам стояха начело, очи в очи със стоте войници на Дайсън.

— Мен ли търсиш? — обади се Сам и в гласа му преливаха такава студенина и нескрита омраза, че Крис потръпна.

— Не — отговори Дайсън. — Знаеш какво търся. Това, което ми принадлежи по право.

— Не — отсече Сам.

— Тогава ще си го взема със сила. А вие всички ще бъдете мои пленници.

Самюъл пришпори коня си напред, издърпвайки юздите от ръцете на Дел, който направи опит да го спре, и отиде при Бейнард.

Крис чу как от всички страни предпазителите на пистолетите изщракват, а барабаните на револверите се завъртат за проверка на патроните.

Докато Сам и Бейнард разговаряха, Тайнън върна коня си до Крис.

— Като ти дам знак, искам да яздиш по-бързо от вятъра към онези дървета — рече едва чуто той. — Разбра ли ме? Без геройства!

Крис погледна към баща си — той се беше обърнал назад и й кимна утвърдително.

— Пилар? — продължи Тайнън. — Бъди готова!

Скована от ужас, Крис проследи с очи как той се връща отново до баща й. Двамата души, които обича най-много на този свят, първи ще бъдат покосени от куршумите на Дайсън. Тя се надигна да види Самюъл, изпитвайки усещането, че сърцето й ще се пръсне.

Мина цяла вечност, докато Сам се появи отново в техния лагер.

— Схватката е само между нас двамата. Победителят получава всичко — заяви той.

Дел кимна, а Тайнън застана нащрек. Крис се доближи до тях и попита:

— Какво има?

— Ти няма за какво да се тревожиш — каза Дел, без да откъсва очи от Сам.

— Двамата ще решат въпроса помежду си — поясни Тайнън. — Който спечели, отнася трофеите.

— Но Самюъл не е на годините на Дайсън, той е възрастен, няма неговите рефлекси. Освен това той има право да направи свой наследник този, когото пожелае.

Дел я удостои с погледа, който означаваше: „Млъкни незабавно“.

— Аз съм изпълнител на завещанието му. Ако Сам загуби, ще се погрижа наследството да отиде при този, на когото се полага.

— Но тогава Дайсън ще започне да преследва теб и…

— Крис — намеси се кротко Тайнън, — спри да приказваш и ела тук.

Тя се подчини, без да обръща внимание на изражението на баща си. Самюъл и Бейнард поеха към близките дървета и Крис се улови с всички сили за седлото. Пръстите й побеляха от напрежение. Нямаше представа колко време бе изминало, когато проехтя изстрелът.

Сърцето й подскочи. Тя зачака със затаен дъх.

След малко последва втори изстрел и после настана тишина.

Крис погледна Тайнън. Мускулчетата на челюстта му играеха. Изведнъж той пришпори коня си към горичката и профуча край наемниците на Дайсън.

В първия миг Крис се загледа в облака прах, после се понесе след него, без дори да чува виковете на баща си.

Самюъл и Бейнард лежаха на земята — и двамата в локви кръв. Крис скочи в движение, точно когато Тайнън повдигаше Сам. Възрастният човек му се усмихна.

— Няма нужда. Само драскотина е.

Чак сега Тайнън видя Крис и викна:

— Какво, По дяволите, правиш тук? Връщай се веднага!

— Дойдох да проверя имате ли нужда от помощ — сопна му се на свой ред тя.

— Не и от писателки. Хайде обратно!

Сам се опита да се надигне, облегнат на Тайнън. Усмихваше се широко.

— Колкото и да ми е приятно да присъствам на любовната ви препирня, налага се да ви прекъсна. Струва ми се, че кръвта ми изтича.

Крис изгледа тържествуващо Тайнън, който се мъчеше да каже нещо, но от устата му не излизаше нито звук. В този момент с гръм и трясък на полянката долетя Дел Матисън, следван от облак прах. Цялата ярост, на която бе способен, а тя никак не беше малка, всеки миг щеше да се стовари върху дъщеря му.

— Какво стана? — обади се Тайнън, за да предотврати тирадата.

Сам успя да седне, а Крис се втурна към коня си за бинт.

— Аз стрелях първи и той падна. Помислих, че е мъртъв, затова се приближих до него. Беше син на брат ми и го познавам от бебе. Дълго време не спирах да си мисля, че в това момче има надежда, но майка му не спря да му мъти главата и да го настройва срещу мен. Каквото и зло да стореше, тя все повтаряше, че има право да върши каквото пожелае. Мразеше ме от цялата си душа.

— И е предала своята омраза на Бейнард — рече Крис, като подаваше на Тайнън бинтовете.

Той разкъса ризата, за да открие раната. Беше малко под рамото, болезнена, но не сериозна. Сам се облегна на Крис, докато Тайнън го превързваше.

— Да, а неговата омраза се оказа дори още по-силна. Преди малко твърдеше, че ще ми покаже какво нищожество съм. Но вече всичко свърши.

— Как точно стана? — попита Тай.

— След като го раних, отидох при него. В ръкава му беше скрит малък пистолет. Използва последния си дъх, за да ме застреля.

Крис се надвеси над Сам и го целуна по челото.

— Но всичко свърши и вече можем да се прибираме вкъщи.

Сам пое ръката й, погледна Дел и каза тихо:

— Точно това исках.

Крис понечи да попита какво означават думите му, но Дел започна да раздава инструкции за тръгване.

Погребаха Бейнард на мястото, където бе паднал при дуела и отгоре поставиха скован набързо кръст. Хората му постепенно се пръснаха из гората и след като Самюъл остана няколко минути при гроба, пътуването на юг продължи.

Крис си мислеше, че би трябвало да изпитва облекчение, задето скоро ще стигнат у дома и вече няма да бъдат обезпокоявани от никого, но колкото повече наближаваха, толкова повече тягостното й чувство растеше и сковаваше гърдите й. Още малко и Тайнън завинаги ще изчезне от живота й.

По едно време Ашър приближи коня си и тръгна успоредно с нея. Започна да се възхищава на природата и се отдаде на спомени. Впусна се да разказва премеждията им от потеглянето от къщата на Хю Ланиър, та до днес. Когато описа първата им среща в спалнята й, умишлено извиси глас, за да не би случайно Дел Матисън да пропусне най-пикантната подробност. Крис кимаше разсеяно, макар че мимоходом си отбеляза как Прескот се бе появил едва след като опасността изчезна.

На втория ден Тайнън заяви на Дел, че наближават ранчото на Пилар и той би искал да я заведе до вкъщи.

— След като дъщеря ви си е вече при вас, аз също ще ви напусна тук — добави той с гръб към Крис.

— Ние можем да те изчакаме — отвърна Дел, — или пък да правим компания на двама ви.

— Не, сър. Задължението ми бе да върна дъщеря ви и аз го изпълних. Бих искал да се оттегля.

Матисън се замисли над думите му.

— Дел — обади се Сам, — какво става с освобождаването му?

— Да, да — измърмори той и започна да рови из документите в багажа си.

Тайнън пое скъпоценния лист хартия.

— Благодаря, сър. Надявам се, че се справих със задачата.

— Парите, Дел? — отново напомни Сам.

Крис се чувстваше като на тръни. Очакваше всеки миг Тайнън да каже, че ще вземе и нея, че за него тя означава повече от всички пари на света, че е готов да рискува връщането си в затвора, само и само да бъдат заедно.

Тайнън обаче дори не я погледна. Баща й сякаш не бързаше да извади кожената кесия и още повече удължаваше този мъчителен момент.

— Тук има десет хиляди долара — рече най-накрая. — За толкова се бяхме споразумели, нали?

— Да, сър — Тайнън се ръкува с него. — Ако имате нужда от мен, на ваше разположение съм. Мистър Дайсън? — той се извърна към него и докосна шапката си.

Крис затаи дъх, но погледът на Тайнън просто премина през нея. Той кимна, отново докосна шапка по свойствения си вбесяващ начин и промърмори:

— Довиждане, мис Матисън.

След това се обърна и отиде при Пилар.

Крис беше като зашеметена. Не можеше да повярва на очите си. Смътно забеляза, че Пилар й маха с ръка.

Изведнъж тя излезе от вцепенението, наведе се напред и грабна пистолета от кобура на баща си. После невъзмутимо го насочи в гърба на Тайнън.

— Какво правиш, за Бога! — извика Дел и блъсна ръката й.

Куршумът изсвистя на педя от главата на Тайнън, но той дори не трепна и спокойно продължи по пътя си. Матисън издърпа пистолета.

— От всичките глупости, които си вършила… — той млъкна, защото Крис скри лице в шепите си и избухна в сълзи.

Господи! Наистина не бе означавала нищо за него!… Наистина парите са били в дъното на всичко!…

Както винаги Дел беше безпомощен пред женските сълзи. Огледа се смутено и се покашля. На помощ му се притече Сам. Изравни коня си с този на Крис и я прегърна.

Тя бързо се овладя, избърса очи и ги вдигна към баща си.

— Прости ми. Готова съм — Крис ясно усещаше смутените погледи на всичките мъже около нея.

— Виж, ако искаш да… — опита се да я успокои Дел.

— Тя вече е добре. Нали? — обади се Сам. — Мисля, че можем да тръгваме.

Крис го погледна с признателност.

Няколко минути по-късно всички отново бяха на път.