Джуд Деверо
Изкусителката (13)

Дванадесета глава

Оуен Хамилтън живееше в имение с голяма триетажна къща, недалеч от Тихия океан. Подготовката за пътуването продължи три дни и най-после Крис и Ашър седнаха в скърцащия очукан фургон, който уж ги бе докарал от източните области. По пътя двамата не говориха много, всеки бе зает с мислите за предстоящото изпитание.

Щом наближиха имението. Ашър се взря в нея и заяви:

— Крис, това е последната възможност да се откажеш.

— Само ако ти настояваш.

— Ха, че аз съм щастливец… Ще видя Нола Далас в действие, ще прекарвам дните и нощите си с красива и интелигентна млада дама, ще върша нещо полезно и разумно. Какво повече бих могъл да искам? — той я погледна игриво и добави: — Трябва да ти кажа Крис, че съм си поставил за цел докато сме тук, да спечеля сърцето ти.

— А защо не и парите ми?

— Това ли ти наговори твоят… годеник?

— Не. Но не е ли вярно, че баща ми те е изпратил с Тайнън с надеждата да се влюбя в теб? Неговото съкровено желание е да ме види със съпруг и дечица.

Ашър сви рамене и пришпори конете.

— В началото може и да е било така. По едно време бях готов да се оженя за всяка, която ми даде и най-малката възможност да си възвърна предишното богатство. Истината обаче е, че сега усещам нещата съвсем другояче. Ти си най-храбрата жена, която познавам. Ти си най-интересната и най-очарователната. Дори и цял живот да прекарам до теб, няма да скучая нито миг.

— Това май са най-прекрасните думи, изричани някога по мой адрес.

— И сега Крис, когато оня нахалник го няма, се надявам, че ще ме видиш в по-благоприятна светлина. Никога няма да проумея защо жените толкова харесват такива непрокопсаници като него…

Тя се облегна назад. Непрокопсаник ли беше Тайнън? И нищо повече?… Беше й се сторил тъй особен, неповторим… Дали всичко е било само заблуда, моментно заслепение? Крис въздъхна и погледна Ашър.

— Не възразявам да опитате, мистър Прескот.

Два часа по-късно паянтовият фургон спря пред къщата на Хамилтън.

— Сега помни, че не си никаква Нола Далас, а една скромна и добродушна женица. Ако си позволиш и най-малката волност, твоят съпруг незабавно ще те постави на мястото.

Крис го погледна с разширени от учудване очи и понечи да отговори, но в този момент вратата се отвори и на прага застана пълна жена с дантелена престилка. Крис стисна ръце в скута си и сведе глава.

— Ето ви най-после! — възкликна радостно прислужницата. Тъй де, вече бяхме почнали да се тревожим. Ей сега ще повикам мистър Оуен. — Тя се обърна и пое енергично по стълбите, като викна през рамо: — Между другото, аз съм Юнити.

Крис влезе вътре и се озърна. Намираха се в просторно преддверие. Отдясно беше музикалния салон, а отляво — всекидневната. Облицованият с дъбова ламперия коридор водеше към трапезарията. На стълбите стоеше висок представителен мъж с тънки мустачки. Изражението му бе толкова дружелюбно, а усмивката тъй топла, че Крис едва се сдържа да не му разкаже всичко.

— Вие вероятно сте Даяна Ескридж. Най-после да се срещнем!

Крис протегна ръка.

— Позволете да ви представя моя съпруг — Уитман. Много сме ви задължени за гостоприемството, мистър Хамилтън.

Той им се усмихна сърдечно и ги поведе из къщата.

— За мен е истинско удоволствие. А и Юнити толкова се радва, че най-после ще има около кого да се суети. Но вие сигурно сте много уморени. Нека първо да ви покажа стаята. Обядът ще бъде след около час, а дотогава за съжаление ще трябва да ме извините — имам купища документи за оправяне. Вдругиден ще идва един клиент и трябва да съм готов с всичко. Чувствайте се като у дома си. Отзад има градина, надявам се, ще ви се хареса. Ето, това е вашата стая.

Те се озоваха в голяма светла стая с двойно легло, гардероб и еркерен прозорец с канапе в нишата — за радост на Крис. Ашър прочете мислите й, незабележимо й намигна, после каза:

— Много благодарим. Стаята е просто чудесна.

— Ако имате нужда от нещо, само викнете. Всички сме свои, не си губим времето с официалности. Юнити е почти винаги в кухнята, а аз най-често съм при масата за билярд и напитките. Това са ми развлеченията… Ще ви чакам в трапезарията в дванадесет и половина.

Когато той излезе, Ашър се отпусна тежко на леглото и погледна дяволито Крис.

— Толкова бракове не вървят заради скърцащите пружини.

— Изобщо не спомена за Лайънел… — веднага смени темата тя. — Дали е тук? Мислиш ли, че може вече да му е направил нещо?

— Искаш да кажеш дали не го е заровил в лехите с розите? Не прилича на такъв. Честно да си призная, не съм срещал човек, който така топло да приема бедните си роднини. Това се нарича „с отворени обятия“… Какво ще кажеш за една кратка дрямка?

— Ашър, надявам се, че скоро ще престанеш с тези намеци. Отивам да разгледам градината. Момчето сигурно си играе там.

Крис слезе долу и надникна в кухнята. Юнити я нямаше, но отвътре се носеше апетитна миризма и тя вдъхна дълбоко. Цяла вечност не беше яла като хората.

Градината бе наистина прекрасна, отрупана с цветя и пищна зеленина. Личеше си, че някой й отдава много време и любов и Крис предположи, че вероятно е Оуен Хамилтън. Тя седна на каменната пейка под високия бор, облегна глава на ствола му и притвори очи. Никога не бе изпитвала такава болезнена носталгия по родния дом. Когато майка й беше жива, и тяхната градина изглеждаше така, но сега всичко беше само бурени и трънаци. Според баща й в това няма нищо чудно, след като младата стопанка предпочита да кръстосва надлъж и шир Америка, а тия дето са тръгнали да оправят света, все не намират кога да се погрижат за собствения си дом.

— Нямаш право да седиш тук — прекъсна мислите й гневен детски глас. — Тази пейка е моя.

Крис отвори очи и се вгледа в момчето, войнствено сложило ръце на кръста. Приличаше малко на Оуен, но лицето му беше намръщено и злобно.

— Ти сигурно си Лайънел — усмихна му се тя. — Аз съм…

— Знам коя си. Бедната братовчедка, дето ще се хрантути от парите ми. Махай се оттук.

Крис не помръдна и продължи да го разглежда. Момчето бавно започна да почервенява от яд.

— Не ме ли чу? Махай се. Това са моята пейка, моята градина и моята къща. Ще извикам чичо да те изхвърли.

— Ами хайде! — Крис продължи да се усмихва.

— Трябва да ми се подчиниш!

— Защо?

— Защото всичко тук е мое и командвам аз.

— Знаеш ли, хайде да почнем отначало. Аз съм твоята братовчедка Даяна Ескридж. Приятно ми е да се запознаем.

Лайънел отстъпи пред протегнатата й ръка, наведе се, грабна шепа пръст и я запокити по Крис. Преди тя да успее да отвори уста, момчето вече бе изчезнало.

Крис се изправи и погледна навъсено роклята си, после се върна в къщата.

Юнити вдигна очи от тенджерата на огъня и поклати глава.

— Явно вече сте се запознали с Лайънел. Седнете тук, ей сегичка ще я почистим. Това дете ще ни съсипе живота…

— Не е моя работа, но все пак някой възпитава ли го?

— Като станете на моите години, ще разберете, че всяко дете е различно. Някои се стряскат от поглед, повечето се укротяват само ако видят пръчката, но като Лайънел втори няма. Той е непоправим. Повярвайте ми, чичо му пробва всичко.

— А с добра дума?

— Скоро сама ще се убедите, че мистър Оуен е най-добрият човек на света. Със сълзи на очи посяга към пръчката, а и дълго време не посмяваше да го направи. Все повтаряше, че момчето трябва да чувства къщата като свой дом. Ама аз нали го знам от бебе…

Крис нямаше представа колко може да знае Даяна, но реши, че все някога трябва да рискува. По-добре да е с Юнити.

— Познавате Лайънел преди мистър Оуен, така ли?

— О, ама и аз пък непрекъснато забравям, че сте тук за пръв път.

— Дайте да ви помагам, докато си приказваме.

— Е, то тъй не бива, ама хайде, днеска ще ви разреша. Значи, докъде бях стигнала? Така… Аз работех при брата на мистър Оуен, дори помагах, когато госпожа Лора го роди тоя Лайънел. Хубава нощ беше… Всички се радваха и само след няколко месеца избухна пожарът. Естествено всичко беше завещано на бебето, мистър Оуен му стана настойник, докато навърши двадесет и една година. Какво ли не направи той, но това хлапе…

Оттам на татък Юнити се впусна да обяснява какъв прекрасен човек е Оуен и колко е щастлива да работи при него, а Крис разбра, че за днес повече няма да научи.

Лайънел се появи на масата, когато всички вече бяха седнали. Оуен го представи на гостите, но той не благоволи да ги удостои с поглед. Беше кисел и начумерен и отегчено ровеше с вилицата в чинията. На два пъти Крис го улови, че я стрелка с нескрита ненавист, усмихна му се най-приятелски, но той й отвърна с още по-кръвнишки поглед.

— Ама че неприятно хлапе — заключи Ашър, когато бяха отново насаме в стаята си. — Дали някой се занимава да го възпитава? И защо изобщо се храни с възрастните?

— Сигурно защото е собственик — подхвърли Крис, докато закачаше скромните си одежди в гардероба. Специално беше подбрала дрехи, каквито би носила Даяна Ескридж.

Ашър замислено плъзна длан по вратата на гардероба.

— Винаги ще помня мига, в който те видях… Казах на Тайнън, че не трябва да стоим в стаята ти, но той рече, че най-важното е да не ни усетят. Мислехме, че ще си заспала и щом те чухме, че влизаш, веднага се шмугнахме в гардероба.

— Не искам да говорим за него.

— За него? Мислех, че вече ти е все едно и че след постъпката му на пикника изобщо няма да искаш да го виждаш.

— Аз и не искам. Нека говорим за нещо друго. Например как ще открием какво става тук и защо момчето се държи по този начин?…

— Държи се така, защото са го оставили да им се качи на главите. Ако имаше деца, щеше да ти стане ясно от самото начало.

— Както на теб, да речем?

— Аз знам достатъчно. Този Лайънел има всичко, което би могъл да пожелае, и постоянно иска още. Хайде да не спорим, Крис. Защо да си разваляме удоволствието?…

Той протегна ръце към нея, но тя бързо го заобиколи и се взря през прозореца.

— Ще ида пак да се разходя в градината. Ти гледай да се сближиш с Оуен и да понаучиш колкото се може повече. Дошли сме по работа и трябва да я свършим както трябва.

Щом напусна стаята, тя въздъхна облекчено. Досега не се бе замисляла какво означава да споделяш живота си с друг човек, да бъдеш с него и ден и нощ. Никак не беше лесно…

Пред кухнята се чуваха приглушени гласове. Бяха Оуен и Юнити.

— Аз ще се погрижа — каза готвачката. — Вие си работете.

Крис едва се удържа да попита дали не става дума за поредното провинение на Лайънел и само колебливо предложи помощта си.

— Нищо особено не се е случило — поясни Оуен, — лошото е, че точно днес трябва да подготвя документите за клиента, а и Юнити е толкова заета. Нямаме време да се занимаваме с подобни…

— Но аз може би ще успея да се справя.

— Не бих посмял да… — започна Оуен, но се вгледа в нея и спря. — Даяна, наистина ще съм ти изключително благодарен. Само преди пет минути градинарят ме уведоми, че се налага да замине за Сан Франциско при болната си сестра и че се е уговорил с братовчед си да го замести, обаче аз нямам представа що за човек е и дни наред ще трябва да му обяснявам какво точно искам от него.

— Ясно. Къде са градинарите? Старият и новият. Ще поговоря и с двамата и няма да се усети, че са се сменили.

Оуен се взираше съсредоточено в нея, наклонил глава настрани, и Крис си помисли, че може би е попрекалила. Даяна Ескридж не е била нито делова, нито решителна и оправна. Но пък какво ли разбират мъжете от поддържане на домакинство?… Съпругите им командват цяла армия от слуги, а те си мислят, че не са виждали двадесет доларова банкнота.

— Даяна, много ще се радвам да ме освободиш от това неприятно задължение.

Крис му се усмихна скромно.

— За мен е удоволствие да помогна с каквото мога.

— Ал и братовчед му са в градината. Оставям ги на теб.

Крис тръгна натам, прикривайки самодоволната си усмивка. Може би с времето Оуен ще й гласува доверие и за по-сериозни неща, от които ще може да научи повече за делата в имението.

Ала поемайки по пътеката, внезапно се сблъска с този, когото се надяваше да не види никога вече.

— Какво правиш тук! — сепна се тя. — Махай се! Завъртя се ядосано и пое обратно към къщата.

Тайнън я хвана за ръката.

— Така ли се отнасяш с новия градинар?

Крис се закова на място и го прониза с поглед.

— Мисля, че ти казах — не желая да те виждам!

— А аз ти казах, че нося отговорност за теб, докато се прибереш при баща си. Така че нямам никакво намерение да те оставя на мира.

— Доколкото си спомням, сделката включваше и Ашър. Е, за твоя радост, споделям стаята си с него и нямам нужда от опекун.

— Чудесно! Много се радвам да го чуя! Желая ви щастие. Но докато не те върна у дома, ще стоя край теб, ясно ли ти е?

— А на теб пък не ти ли е ясно, че ей сега ще кажа на Оуен, как ставаш за всичко друго само не и за градинар?

— Нямам нищо против — подхвърли невъзмутимо Тайнън и тръгна редом с нея. — Да не мислиш, че ми се занимава с цветенца и плевели? Просто ще информирам Хамилтън, кой съм аз и коя си ти и отново продължаваме към дома на баща ти, където ме чакат документите и десетте хиляди долара, а теб — щастлив семеен живот с неотразимия Ашър Прескот.

— Тук имам важна работа. Трябва да разбера всичко за Лайънел и да се опитам да му помогна. Обещах на братовчедка му миг преди да склопи очи.

— Значи твоето обещание е свещено, а моето не струва пукната пара?

— Ти си лично заинтересован, аз не печеля нищо.

— Още по-малко пък неповторимата Нола Далас с поредната смразяваща история.

— Махай се — повтори Крис, но по-скоро умолително. — Аз съм добре и ще се оправя. Ще пиша на баща ми, че си изпълнил своите задължения и си заслужил свободата и парите. Хайде сега, иди си.

— Не мога да те оставя така. Някой трябва да те пази от самата теб. А ако на Хамилтън не му е чиста работата, едва ли ще се спре пред това, че си жена?

— Ашър ще се грижи за мен.

Тайнън изсумтя подигравателно.

— А за него кой ще се грижи? Имаш две възможности: или ще стоя тук, или всички тръгваме, и то веднага.

Крис стисна устни и сви юмруци.

— Как разбра, че сме тук?

Тайнън приближи лицето си към нейното и каза:

— Който търси, намира. В крайна сметка си поприказвах с шерифа.

— Че той какво знае?

— Доста повече, отколкото си мислиш. Чувал е за Оуен Хамилтън, бил е замесен в някакви тъмни сделки и разполагал с огромни суми пари. Това да не ти е Прескот, дето го въртиш на пръста както си искаш!…

— Аз не го въртя… — Крис спря, тъй като насреща им се задаваше невероятно красива жена с пищна черна коса и огромни черни очи, прекрасна фигура и грациозна походка. — Коя е тази? — възкликна тя.

— А, това е моята охрана. Реших, че и аз мога да понатрупам малко брачен опит. Пилар ще играе ролята на съпругата, така че се надявам ония нежни сцени от гората да се повторят.

— Съпруга? Твоя съпруга? — шепнеше невярващо Крис.

— Аха, градинарят е женен. Нещо против ли имаш? Пилар ще помага на Юнити. Така че ще бъдеш под постоянен надзор.

— Къде ще живееш?

— В къщата на градинаря естествено. Виж Крис, щом ще събираме материал за статия, по-добре да почваме. Няма ли да ми наредиш какво да правя?

— С удоволствие, мистър Тайнън — тросна се тя, обърна му гръб и се скри вътре.

— А кога ще се запознаеш с Пилар? — викна развеселен той.