Джуд Деверо
Изкусителката (17)

Шестнадесета глава

Утрото дойде твърде бързо. Крис успя да подремне съвсем малко, главата я болеше, а очите й лютяха. Дъжда бе спрял и без да разменят нито дума, двамата потеглиха. Тайнън й подаде ръка, за да й помогне да се качи на коня, но тя се метна на седлото, без изобщо да погледне към него.

Яздиха доста, докато открият подходящо място да пресекат реката и през цялото време Крис всячески се стараеше да не се докосва до него. Не размениха нито дума и когато най-после сред дърветата се показа къщата на Хамилтън, Крис изпита небивала радост.

— Тръгваме след час — рече Тайнън, но тя отново не си направи труд да го удостои с поглед. Той я хвана за рамото и я раздруса. — Чу ли ме? Връщам те при баща ти. Където ти е мястото.

— Чух абсолютно всяка твоя дума — отсече Крис и пое към къщата.

В градината забави крачка. Замисли се как ли ще я посрещнат и дали някой е разбрал, че не е била тук тази нощ. Наведе се да откъсне една красива маргаритка с дълго стебло, после въздъхна и продължи енергично към входа, като въртеше цветето между пръстите си. Точно отпред стояха Оуен и Ашър.

Като я съгледа, Хамилтън спря да говори, ококори изненадано очи и в следващия миг Ашър вече тичаше към нея с отворени обятия. Той я грабна, стисна я силно и я завъртя.

— Крис! — прошепна в ухото й. — Толкова се бях притеснил. Добре ли си? Всичко наред ли е?

Крис обви ръце около врата му. Беше толкова приятно да чувстваш, че някой се радва да те види.

— Да — отвърна, борейки се със сълзите.

В следващия миг обаче забрави за тях, тъй като проехтя изстрел и тя ясно чу свистенето на куршума покрай главата на Ашър. Втренчи се ужасено в обезглавената маргаритка в ръката си. На няколко крачки стоеше Тайнън с димящ револвер.

Юнити дотърча запъхтяна отвътре.

— Какво стана. Някой стреля!

Тайнън беше вперил очи в Крис и тя също го изгледа гневно, все още с ръце около врата на Ашър.

— Просто разчиствам плевели — подхвърли небрежно Тайнън и се отдалечи.

— Какво означава това? — обади се Ашър.

— Нищо — отвърна Крис и хвърли маргаритка, сякаш беше отровна.

— Даяна, много се бяхме притеснили — намеси се Оуен. Никой не знаеше къде си. Цяла нощ те търсихме.

Чак сега Крис забеляза колко изморени изглеждаха двамата с Ашър. Бяха мръсни и брадясали.

— Подслоних се от бурята — поясни смутено тя, — после се обърна към Ашър и добави. — Ще мога ли да поговоря с теб?

— Разбира се, мила, сигурно едва се крепиш на краката си — отвърна Ашър и като истински загрижен съпруг я поведе към къщата.

— Така — отсече той, щом затвори вратата на стаята, — държа да знам къде си била и какво си правила. Той стори ли ти нещо?

— Не повече от това, което сама пожелах. Обърни се, искам да се преоблека. Тръгнах след Оуен и оня отблъскващ човек — Бейнард Дайсън.

— Защо да е отблъскващ? Той те търси наравно с нас.

— Ако нямаш нищо против, гледай през прозореца.

— Не знам защо, но още от самото начало ми се стори изключително неприятен. А след онова, което чух, вече няма никакво съмнение. Двамата с Оуен възнамеряват да убият Лайънел и да обвинят теб.

— Мен? Че какво общо имам аз?

— Ти не, Уитман Ескридж обаче има. Нали е пратил в гроба тъста си, бие жена си и…

— Бие жена си ли? — усмихна се Ашър. — За пръв път чувам.

— Надявам се и за последен. Та аз бях там, подслушвах от храстите.

— И те не са те усетили?

Крис се замисли за момента преди появяването на Тайнън. Точно тогава й се струваше, че е разкрита и че ей сега ще я разобличат. Но естествено, беше си го въобразила.

— Тъкмо заваля и започнаха гръмотевиците. Може би за това не са чули. Единственият проблем в момента е, че този… искам да кажа Тайнън настоява да тръгнем незабавно. Всъщност, той дори нямаше намерение да се връщаме за теб.

Ашър мълчеше.

— Ти какво мислиш? Разбира се, не можем да тръгнем веднага и да оставим Лайънел. Нали?

Крис вече беше вече беше готова и застана пред него.

— Тайнън как те откри — попита Ашър.

— Не знам, проследил ме е сигурно.

Ашър я стисна за раменете и надникна в очите й.

— Крис, мисля, че той е прав. Трябва да се връщаш при баща си, колкото е възможно по-скоро. Ако не беше дошла сега, щях да те търся няколко дни и сетне щях да ида у вас. Така всичко щеше да е наред. Не е било много разумно да идваш тук, след като знаеш, че се готви убийство.

Крис се обърна и закрачи из стаята.

— Но какво ще се случи с Лайънел? Защо никой не мисли за него?

— Ще уведомим шерифа, той ще дойде тук и Оуен ще подвие опашка.

— А междувременно Лайънел ще умре по някакъв невъобразимо тайнствен начин, може би нещастен случай, докато чичо му е някъде много, много далеч…

— Не мога да нося отговорност за това, но за теб съм отговорен. Смятам, че трябва да се махнем оттук. Още днес — той отвори гардероба и извади торбата й за път. — Искам да си приготвиш багажа още сега. Ще кажа на Хамилтън, че това място се е оказало твърде опасно за дама като теб и че съм решил да се върнем на изток.

— Няма да тръгна — отсече категорично Крис и го погледна право в очите.

— Тогава ще му обясня коя си. Едва ли ще продължи да бъде толкова гостоприемен. Почини си, приготви се и след час идвам да те взема. Преди това ще поговоря и с Тайнън.

— Ще си загубиш времето. Той е готов на всичко, за да се отърве по-скоро от мен.

Ашър спря на вратата.

— По пътя ще имаме достатъчно време да ми разкажеш как сте прекарали тази нощ. А сега, за да не ти минават през главата някакви храбри и нелепи мисли, ще те заключа. Доскоро.

Преди Крис да успее да реагира, Ашър вече бе отвън и превърташе ключа. Тя се втурна и хвана с две ръце дръжката, после опря чело о вратата и прокле всички мъже на тоя свят. Щом се обърна, погледът й се спря на мекото легло с бели парфюмирани чаршафи и Крис пристъпи към него като хипнотизирана. Още преди главата й да се отпусне върху възглавницата, вече спеше.

Стаята се къпеше в слънце, но Крис продължаваше да спи непробудно. По едно време усети как някаква ръка запушва устата й и в миг отвори очи. Над леглото й се бе надвесил мъж, прикрил лицето си с черна кърпа.

— Кротувай, кукло. Идваш с нас на една малка разходка.

Гласът беше непознат, както и тялото под черните дрехи. Крис се опита да се отскубне, но мъжът с лекота я притисна към леглото и напъха някакъв плат в устата й. Когато тя започна яростно да рита и да се гърчи, той улови с една ръка глезените й и я усмири. Омота я цяла в десетки метри фино въже, което и при най-малкото движение се врязваше в тялото й. Крис заприлича на труп, готов да бъде погребан в морето. Когато привърши, от нея се виждаха само две очи, дори и косата й бе здраво пристегната.

После похитителят я подпря на рамо, сякаш тя беше навит на руло килим и я занесе до прозореца. Край перваза чакаше стълба и само след минута той стъпи на земята заедно с товара си.

Крис се опита да извие глава, за да огледа дали са сами, но въжето се впиваше в нея и тя не успя да помръдне. Скоро навлязоха сред дърветата, където бе скрит оседлан кон. Мъжът я преметна отгоре му и седна зад нея, след това безшумно потегли. Крис с горчивина отбеляза, че където и да отидеше все се намирайте някой да я забележи, а сега, когато толкова се нуждаеше от помощ, наоколо нямаше жива душа.

Скоро размисълът стана почти невъзможен, тъй като злодеят пришпори коня и през следващите няколко часа съзнанието й бе заето единствено от усилието да не припадне.

Чак привечер тя усети, че зад тях галопира още един ездач. Нямаше представа кога се е присъединил, но по едно време най-после забавиха ход и Крис отново чу гласа на своя нападател.

— Твоята създаде ли ги проблеми?

— Не — обади се друг глас, — а твоята?

— Хич. Дай да ги отвържем, че тъй няма да изкарат дълго.

Мъжът издърпа Крис на земята и с крайчеца на очите си тя зърна, че от другия кон смъкваха подобен неподвижен вързоп, сложиха го до нея, но тя все още не можеше да се помръдне. Чак когато мъжът освободи главата й, Крис зърна другата жертва и едва не извика от смайване.

До нея лежеше Пилар и също я гледаше с разширени от почуда бадемови очи.

Мъжът махна кърпата от устата й и тя успя да изрече:

— Защо сме тук? Какво става?

— Стига приказки! — заповяда по-едрият от двамата. Другият беше висок и слабоват. — Да не сте гъкнали. Искате ли вода или не?

Крис с разтреперани ръце пое очуканото тенекиено канче и жадно потопи устни.

— Кой сте вие? — попита, като му го връщаше. — Какво искате?

— Много бързо ти домъчня за въжетата.

Тя понечи да отвърне, но Пилар докосна ръката й и едва забележимо поклати глава. Крис се обърна на другата страна, но замълча. След малко едрият я вдигна на крака и я сложи на седлото.

— Най мразя жени, дето много дрънкат — скръцна със зъби той. — Ако си държиш езика зад зъбите, ще се разберем, отвориш ли си устата, ще ти я затворя. Ясно ли е?

Крис видя, че черната кърпа, скриваща лицето му, се озова на земята, но не можа да се обърне да го погледне, защото отново поеха и трябваше да пази равновесие, както и да се бори с ръцете му, които запълзяха по тялото й.

 

— Двамата с Крис тръгваме след около час — рече Тайнън на Ашър. Устните му бяха стиснати в злобна черта, а очите святкаха гневно.

— Чакай, искам да поговорим.

— Нямам време. Можеш да дойдеш с нас или да останеш. Както си решиш.

Той се обърна и пое към градината, но Прескот го хвана за ръката.

— Искам да знам какво се е случило снощи. Къде бяхте? И от къде на къде ще стреляш толкова близо до мен? Аз трябва да…

— Какво трябва, Прескот?

Ашър направи крачка назад.

— Виж, Тайнън, и двамата сме тук по работа. Твоята задача бе да ме отведеш при Крис и да ми помогнеш да я убедя да стане моя жена. Но това, което си направил досега е, да я спечелиш за себе си. На всичкото отгоре прекарваш нощта с нея и вършиш Бог знае какво.

— Правилно, само Бог знае, защото изобщо нямам намерение да ти давам обяснения. Повтарям: след час ние тръгваме, така че решавай.

— Ти за мен не бери грижа.

Зачервен от ярост Ашър изкачи на един дъх стълбите.

„По дяволите! Какво си въобразява той? — замърмори под нос. — Понякога направо прекалява.“

Ашър спря пред стаята, за да се овладее. Чувстваше се гузен, че бе заключил Крис, но това беше единственият начин да й попречи да извърши някаква глупост. Той отвори безшумно вратата.

„Няма да е зле да вземе да се омъжи за мен след всичкия тормоз и след всичко, което направих, за да й угодя“ — продължаваше да нарежда наум Прескот.

Още на секундата видя, че я няма. Първата му мисъл бе, че е избягала през прозореца, но като погледна тесния перваз и разстоянието до земята, реши, че се е спасила другояче.

Прескот излетя от стаята и хукна презглава към къщичката на градинаря, като съвсем забрави по-раншния си гняв към Тайнън.

— Изчезнала е — рече задъхано, като нахлу вътре. — Бях я заключил, за да не се забърка отново в нещо, но е успяла да излезе.

Тайнън го избута настрани и на бегом пое обратно, като спря чак пред вратата на стаята, за да провери пистолета си.

— Защо ги прави тия работи? — хленчеше зад гърба му Ашър. — Не стига, че прекарва нощта сам-сама с един… — той се усети и млъкна, след това се доближи до Тайнън, който изследваше перваза на прозореца. — Виждаш ли нещо? — попита и също се надвеси. — Как може да се измъкне оттук?

— Може. Боята е остъргана, съвсем скоро тук е имало стълба. — Тайнън се върна при леглото и се загледа в чаршафите, които бяха смачкани на топка. — Къде е Хамилтън?

— Не знам. Мисля, че е горе. Дали ще знае нещо? Предполагам, че тя е последния човек на света, когото би желал да види — Ашър вървеше по петите на Тайнън и говореше безспир. — Тя разправи ли ти, какво е чула в гората? Че Хамилтън щял да убива онова хлапе? Не че й вярвам, де. Искам да кажа, съгласих се на този цирк, за да се възползвам от ролята на неин съпруг. В края на краищата, човек трябва да се бори с всички средства.

Тайнън се закова насред стълбите и се обърна.

— Ако сам не си затвориш устата, ще се наложи да употребя сила.

После продължи нагоре, след това по коридора и нахълта в кабинета на Оуен Хамилтън. Той седеше зад отрупаното с папки бюро и разлистваше някакви документи. Тайнън затвори вратата, превъртя ключа, бавно отиде до прозореца и го хвърли вън.

Ашър смутено се облегна на стената и затаи дъх. Оуен повдигна въпросително вежди.

— На какво дължа това мило посещение? Да не би плевелите да са те преуморили?

— Къде е тя?

— Изобщо нямам представа кого имаш предвид — невъзмутимо заяви Хамилтън и отново заразлиства папките. — Ако си мислиш, че аз и твоята женичка…

Не успя да довърши, защото Тайнън го сграбчи за яката и го придърпа върху бюрото.

— Искам да знам къде е и нямам време за номера. Или веднага ще ми кажеш, или ще се простиш с различни части от тялото си.

— Не разбирам за какво говориш.

— За Крис! — обади се Ашър. — Тоест Даяна. Къде е тя? Оставих я в стаята, а е изчезнала.

— Коя е Крис? — попита Оуен.

Тайнън го удари през лицето.

— Не съм сигурен какво точно знаеш, но подозирам, че е доста. Вече предадох архивите ти на един мой приятел счетоводител. Съвсем скоро ще стане ясно колко си успял да откраднеш от племенника си.

— Какви архиви?

Тайнън го удари отново и от устата му рукна кръв.

— Втръснаха ми твоите лъжи. Изобщо не ме е грижа какво правиш със семейството си, но с малката положението е различно и искам да знам къде се намира в момента.

— Коя е тя? Даяна Ескридж беше убита.

Тай отново усука яката му.

— От теб, разбира се, но това е работа на шерифа.

— Казвай къде е Крис!

Хамилтън мълчеше и Тайнън го удари отново, след това извади пистолета и го опря в челото му.

— Какво ще прежалиш по-лесно? Крака или ръката. Докато ти изтече кръвта, все ще проговориш. За последен път те питам: къде е тя?

— Дайсън я отвлече.

Несъмнено отговорът изненада Тайнън, защото той разхлаби хватката и Хамилтън се размърда.

— И жена ти е с него.

— Пилар? Кой е той всъщност?

Оуен се дръпна настрани и започна да разтрива врата си. След това притисна кърпичка към разкървавената си уста.

— С него най-хубаво да си нямаш вземане-даване. Не го познавам много добре. Така и не разбрах къде живее, нито с какво се занимава. Веднъж в годината идва да купи дървен материал и коне, след това изчезва. Не смея да го разпитвам що за човек е.

— И все пак е отвлякъл Крис — намеси се Ашър. — Мислиш ли, че ще иска откуп?

— Откуп? — избухна Хамилтън. — Коя по дяволите е тя?

— Дъщерята на Дел Матисън — отговори тихо Тайнън.

— Господи! — Оуен се отпусна тежко на стола. — Мислех, че е някоя нескопосана артистка, която се мъчи да докопа каквото може — той вдигна очи към Тай. — Как намери архивите?

Чернокосият не си направи труда да му отговори.

— Искам да знам всичко за Дайсън. Искам да знам как да го открия.

— Казах ти, нямам представа. Той се появява и изчезва. Пожела да вземе двете жени и на мен това какво ми влиза в работата? Всички се мъчехте да ме надхитрите — следите ме, подслушвате ме, тършувате из кабинета ми, представяте се за мои роднини… От къде на къде ще ме интересува за какво са му жените?… Как може да ми хрумне, че русата ще е дъщеря на Дел Матисън? Ако разбере…

— Отваряй касата! — прекъсна го Тайнън. — Тръгваме да ги търсим и ни трябват пари.

— Аз не желая да участвам в кражба — обади се Прескот.

— Никой не те кара. Хамилтън, съветвам те да не си играеш с търпението ми!

Оуен побърза да изпълни заповедта и отвори малкия сейф, скрит зад една от картините.

— Няма да го откриеш. Не си от неговата класа. Той тия като тебе ги хапва на закуска.

— А, този път ще му приседне. — Тайнън взе пачките и отсече: — Сега си свали колана.

После завърза носната си кърпа през устата на Оуен, стегна китките му с колана и го закачи на една кука, стърчаща в тавана.

— Това ще те удържи няколко часа. Моят приятел счетоводителят ще се свърже с адвокатите на Лайънел. Имам предчувствието, че документите, които им представяш, доста се различават от архивите. Пък и нека не забравяме незначителния въпрос за убийството на семейство Ескридж.

Оуен започна да се мята и да извива ръце, но коланът го държеше здраво, а и краката му едва докосваха пода.

— Юнити ще заведе момчето у Дел Матисън, докато се изяснят нещата. Мислех да замина с тях, но имам друга работа. Искрено се надявам, че ще се намери някой да те свали оттук, защото само след час-два болката ще стане непоносима.

Той тръгна към вратата. Ашър му направи място да мине и за най-голяма негова изненада Тайнън извади от джоба си ключа, отвори, после отново заключи.

— Но нали?… — понечи да попита Прескот.

— Недей винаги да имаш вяра на очите и ушите си — заяви Тайнън и двамата слязоха долу в кухнята.

На масата седеше Юнити с тебеширенобяло лице и оцъклени от страх очи. Лайънел стоеше до нея и щом двамата мъже влязоха, тропна с крак.

— Не желая да ходя никъде. Това е моят дом и няма да мръдна оттук. Никой не може да ме принуди да замина.

Без да каже нищо. Тай го хвана през кръста и го отнесе при каретата, която чакаше вън.

— Не само ще заминеш, ами и ще помагаш на Юнити. Прескот ще дойде с вас.

Ашър сложи ръка на рамото му и рече:

— Искам да дойда с теб.

— В никакъв случай. Не ми трябва човек, дето постоянно ще се заяжда и ще оспорва решенията ми — сряза го Тайнън. — Имам нужда от някой, който знае как се борави с пистолет.

Ашър кимна към кобура на Тайнън.

— Може ли?

Тайнън му подаде пистолета. Русокосият го пое внимателно, после светкавично се завъртя и го изпразни в един клон, който се прекърши на две.

— Матисън не ме нае случайно — поясни, като му го върна. — Умея да стрелям с абсолютно всякакво оръжие. С пушка откъсвам опашката на врабче. Може да не съм имал твоя опит, но отлично знам от кой край излиза куршумът.

Тайнън бавно пъхна нови патрони в барабана и се обърна към Юнити.

— Прескот идва с мен. Сещаш ли се за някой, който може да ви придружи?

— Вече не ми е ясно, на кого да имам доверие — с треперещ глас отвърна тя. Лайънел седеше в каретата със зяпнала уста. — Брат ми живее на десетина мили. Може би ще се съгласи…

Тя спря, защото Тайнън извади пачката и отброи няколко банкноти.

— Вземаш го. Като стигнете при Матисън, му разкажи всичко. Сигурно ще поиска да изпрати някого насам, недей да му се месиш. Ще му кажеш, че съм тръгнал да търся дъщеря му и че ако не я доведа, значи съм мъртъв. Нищо друго не би могло да ме спре. Също така му кажи, че има за какво да се тревожи. Този път дъщеря му наистина е в опасност. Но той ще се погрижи за вас. — Тайнън премести навъсения си поглед върху момчето. — И само някой да ми се оплаче от теб, мисли му. Хайде, тръгвайте.

Той плесна с ръка коня и каретата потегли. Тайнън леко поклати глава и се обърна към Ашър.

— Дано не сбърках. Ако имаш някакво оръжие иди го вземи. Ще те чакам в конюшнята с двата най-добри коня на Оуен Хамилтън.