Джак Уедърфорд
История на парите (4) (от пясъчника до киберпространството)

2
Петият елемент

Парите са един от основните материали, от които човечеството строи своята цивилизация.

Луис Лапъм

Най-старата известна дума в европейската литература е тази, с която започва Омировата „Илиада“. В оригиналната гръцка версия това е думата „гняв“. Общоприетият превод на първия стих на „Илиада“ гласи: „Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев…“, но оригиналният текст започва с гръцката дума за „гняв“ или „ярост“. С това именно чувство е просмукан епичният Омиров разказ за Троянската война — онзи десетгодишен въоръжен конфликт, при който гърците се принасяли в жертва, убивали, изтезавали, изнасилвали и осакатявали помежду си. Всички тези разгневени мъже населявали една историческа епоха, която днешните учени наричат века на Омир, или епохата на героите — един отрязък от време на границата на две велики древни империи. Този свят и до ден-днешен щеше да тъне в мрака на историята, ако не бяха двата велики Омирови епоса — „Илиада“ и „Одисея“, които представляват първият опит на една цивилизация да остави за поколенията летописа на своите дела. Омировите гърци са преди всичко воини, а не търговци. Омир описва в най-малки подробности мечовете и копията на своите герои, техните доспехи, шарките върху щитовете им, всяко оръдие на битката. Той възпява вдъхновено красотата и достолепието на военните кораби, поели в бой, но не ни спестява и картината на копието, пронизало черепа на воина, кръвта, бликнала от раната, погребалния плач на неговата майка и съпругата му. В епичните поеми на Омир не се говори за пари; те нямат място в живота на неговите герои. По думите на Волтер:

„Агамемнон може да е имал богатство, но със сигурност е нямал пари“.

Търговията не присъства в Омировата поезия, в която мъжете търсят слава, а не пари; победителят налагал волята си над победения, без да мисли за цената. Омировите герои не преговарят, не правят компромиси, не спорят за стойността на светските неща. Силният просто взема от слабия това, което му е нужно за поредния поход; той няма време да се пазари с някакъв си търговец.

Средище на обществения живот в Омирова Гърция е укрепеният дворец на владетеля — на Агамемнон в Микена или на Приам в Троя; докато пазарният площад изобщо не се споменава като обществен фактор. Целта на всеки град е да произведе колкото е възможно повече от това, което е нужно на жителите му, за да не се налага да търгуват със съседния град. В свободното си време Омировите герои се развличат с лов, пирове и ритуални военизирани игри.

Омир не прави и най-малкия намек за някаква склонност на неговите герои към размисъл и самопреценка. Техните идеали и импулси произтичат или от дълбоко вкоренен стремеж към увеличаване на личното им достойнство, или от някакво свръхестествено вдъхновение, подшушнато им от съответното божество. Героите на Омир са все мъже, мотивирани от бурни страсти и емоции — толкова различни от разума и умереността, издигнати на почит в антична Елада. Фразата „Познай себе си“, станала мото на елините доста по-късно, през Златния век на Атина, не би означавала нещо за Ахил, Одисей, Парис, Хектор, Агамемнон, Приам и останалите Омирови герои, които до един са все мъже на действието, а не на мисълта.

Можем ли да си представим един Одисей, завърнал се у дома след десетгодишно странстване, да отвори грънчарска работилничка, да оре земята, да гледа животни или да продава вино на пазара? Само това не! Подобно на останалите Омирови персонажи Одисей лудува из гората с разни нимфи, побеждава змейове и чудовища, пие юнашки, прелъстява жени (и смъртни, и богини) — изобщо живее като всички гръцки герои в един непрестанен цикъл на уголемяване и защитаване на личното си достойнство. Търговията не значи нищо за Одисей и неговите другари, населявали един свят, непознаващ парите.

Древните троянци може да не са познавали парите, ала самите пари се появяват недалеч от стените на Троя. Това става в почти неизвестното царство Лидия, където за пръв път са изсечени монети и откъдето започва световната парична революция. Тази революция ще изиграе много по-голяма роля в световната история от всичките битки на героите на Троя.

Богат като Крез

По йонийското крайбрежие на днешна Гърция и прилежащите към него острови през хилядолетията възникват, достигат своя разцвет и изчезват поредица малки царства. Всяко от тях оставя в наследство на съседите си по нещичко, което те възприемат и прилагат в собствената си култура. Измежду множеството велики цивилизации, развили се и отмрели на територията на Мала Азия, лидийската далеч не е най-славната. Лидийците са племе, говорило на европейски език и обитавало земите на днешен Анадол около двайсет века преди Христа. През седми век пр.н.е. те основали малко царство, което в своя апогей представлявало град-държава, състояща се от столицата Сардес и непосредствено заобикалящите я земи. Лидийците така и не влезли в аналите на историята с някакви особени умения като воини, завоеватели, строители или дори любовници.

Имената на лидийските династии и царе са достигнали до нас чрез глинените плочки на хититите и трудовете на гръцкия историк Херодот. От тях широка известност е придобило едно-единствено име — това на цар Крез. „Богат като Крез“ е популярен израз в съвременния английски, турски и други езици по света.

Самият Крез се възкачил на лидийския престол през 560 г. пр.н.е. като цар на една вече доста богата държава; предшествениците му съумели да положат върху здрави основи икономиката на царството. Лидийците произвеждали едни от най-добрите парфюми и козметични продукти в древния свят, но това само по себе си едва ли би било достатъчно основание за митовете, заобикалящи неговата личност. Цар Крез се превърнал в нарицателно име благодарение на едно наистина епохално постижение на своите предшественици на трона — изобретяването на парите.

Нещо подобно на пари и нещо, наподобяващо пазари, се наблюдава в Месопотамия, в древен Китай, Египет и много други части на света. За разлика от Лидия обаче, където първите известни на човечеството монети били отсечени някъде между 640 и 630 г. пр.н.е. в нито една от тези страни не се боравело с истински пари. За гениалността на лидийските царе може да се съди по това, че първи видели нуждата от изработване на малки, лесно преносими слитъци метал, равняващи се по стойност на няколкодневния труд или на малка част от реколтата на един земеделец. Изработвайки тези слитъци в стандартна, предварително зададена форма и големина и щамповайки върху тях условен образ, който да доказва стойността им и пред неграмотните, лидийските царе увеличили в безпрецедентна степен ефективността на всички търговски операции.

Първите лидийски монети били изработени от електрон — естествена сплав на злато и сребро, която се среща в природата. Металът се оформял във вид на продълговати плочки, няколко пъти по-дебели от модерна монета, на големина колкото крайната фаланга на мъжки палец. За да се гарантира тяхната автентичност, върху всяка отливка по заповед на царя се щамповала лъвска глава. Поради натиска при щамповането се изменяла и формата на отливките — от овална плочка в кръгла и плоска монета.

Целта била парите да се секат с точно определена форма и приблизително еднаква дебелина, за да се отмени една от най-досадните и отнемащи време операции в търговията — претеглянето на златото или съответния благороден метал при всяка сделка. С въвеждането на новото разменно средство било достатъчно търговецът да отброи съответния брой монети, за да се сключи сделката. По този начин рязко се намалили и измамите в количествата злато и сребро, предмет на всяка отделна трансакция. Продавачите и купувачите вече не били длъжни да боравят с везни или да внимават, образно казано, да не бъдат „ударени в кантара“. От търговците не се изисквало да познават на око чистотата на метала, който получавали при всяка продажба на чифт сандали, кош пшеница или амфора зехтин. Използването на пари с предварително определено тегло и съдържание на метал, отсечени и щамповани в царската монетна работилница, позволило всяка сделка да протича много по-бързо и честно и за двете страни, като вече не било нужно хората да си носят везни за злато, ако ще ходят на пазар. Търговията станала достъпно занимание за много по-широки слоеве от населението.

Приказното богатство на Крез и неговите предшественици на лидийския престол било натрупано не от завоевания, а от търговия. През време на царуването си (560—546 г. пр.н.е.) Крез пуснал в обръщение нови монети от чисто злато или сребро вместо от електрон. Използвайки тези нови монети със стандартно съдържание на метал като универсално разменно средство, лидийските търговци развили оживена търговия със стоки от ежедневна необходимост — зърно, зехтин, бира, вино, кожени изделия, грънци и дървен материал, както и с предмети на лукса — парфюми и козметика, накити, музикални инструменти, декоративна керамика, бронзови статуетки, мохерна вълна, скъпи платове, мрамор и слонова кост.

Това изобилие и разнообразие на стоки бързо довело до още едно революционно изобретение — пазара на дребно. Наместо купувачът да издирва къде живее онзи, който продава зехтин или накити, за да ги купи от дома му, царете на Сардес създали една качествено нова система на търговия, при която всеки, който имал нещо за Продан, излагал стоката си на централния пазарен площад. Около сергиите за плодове и зеленчуци се появили цели редици малки магазинчета, като всеки търговец продавал определен вид стока. Имало продавач на месо и продавач на зърно; търговец на накити и търговец на платове; магазинче за музикални инструменти и друго за грънци. Този първообраз на пазара възникнал през седми век пр.н.е., а негови проявления през вековете са гръцката агора, средновековните пазарни площади на Северна Европа, както и модерните търговски комплекси в американските предградия.

Пазарът и търговията придобили такова значение в живота и общественото устройство на лидийците, че в трудовете си Херодот ги нарича събирателно с думата kapeloi, която означава търговци, продавачи, но също и търгаши или мошеници. Според Херодот лидийците се превърнали в народ от търговци — първият в историята, заменил натуралната и разменна търговия с истинска парично-пазарна система.

Търговската революция в лидийската столица Сардес предизвикала всеобхватни промени във всички сфери на обществения живот. Херодот пише с нескрито удивление за нововъзникналия обичай лидийските жени сами да си избират съпрузи. Събрала достатъчно количество монети, младата девойка можела сама да си приготви зестра и по този начин имала по-голямо право на глас при избора на жених.

Бързо се появили нови видове търговски услуги. Едва изникнали първите магазинчета на площада, когато някакъв предприемчив човек се сетил да открие в съседство дом за сексуално обслужване на множеството търговци и техните клиенти. Най-ранните известни в историята публични домове функционирали около пазарния площад на Сардес. Смята се, че много неомъжени лидийски жени спечелили именно в тези заведения нужните им пари за зестра.

Не след дълго последвал хазартът, като на лидийската цивилизация се приписва изобретяването не само на парите, но и на заровете. При археологически разкопки са открити веществени доказателства, че зарове и други хазартни игри, като например ашици, са се играели непрестанно около пазарния площад.

Търговията била основният фактор, на който цар Крез дължал несметното си богатство. Само че и той, както и останалите знатни фамилии прахосали всичко. Те бързо развили вкус към луксозните стоки и охолния живот, към ескалиращата спирала на показното потребление. Така например лидийските фамилии се надпреварвали коя ще изгради по-голяма семейна гробница от останалите. Тези гробници били богато украсени с мрамор и слонова кост, а мъртвите се погребвали с пищни церемонии, натруфени със златни диадеми, гривни и пръстени. По този начин, вместо да генерират все по-голямо богатство, знатните лидийци пръснали натрупаното от техните предци. Нововъзникналият елит на Сардес бързо изхарчил за потребление парите на предишните поколения, вместо да ги вложи в градивни начинания.

В крайна сметка Крез изсипал цялата хазна в двете бездънни ями на прахосничеството, погубили толкова много царе преди и след него — строителството и войската. С огромното си богатство той покорил почти всички гръцки градове в Мала Азия, включително и великия Ефес, който разрушил и построил наново, в още по-грандиозен вид. Макар сам да не бил грък, Крез изпитвал голямо уважение към гръцката цивилизация, език и религия. Тъкмо поради тази своя слабост той управлявал покорените гръцки градове по един доста либерален начин.

Според известната гръцка легенда Крез се допитал до Делфийския оракул дали би могъл да се надява на победа в евентуална война срещу Персия. Оракулът отвърнал, че ако нападне Персия, това ще доведе до падането на една велика империя. Крез взел това за благоприятен знак, вдигнал войските си и нападнал персите. В последвалата кървава война (547—546 г. пр.н.е.) обаче паднала не персийската, а лидийската империя, която се основавала не на военна мощ, а на търговско умение. Персийският цар Кир разгромил без усилие наемната войска на Крез, след което тръгнал по петите на оцелелите и превзел лидийската столица Сардес.

Докато персийските войски, замаяни от победата, подложили приказно богатия Сардес на грабежи, огън и меч, Кир се присмял на Крез:

„Виж какво правят моите войници с твоя град!“

На което Крез отвърнал:

„Вече не е мой. В момента те плячкосват и опустошават твоя град и отнасят богатството ти.“

Персийската победа сложила край на царуването на Крез, с което лидийското царство изчезнало от аналите на историята. Но макар славната Лидия вече да не съществувала на нито една карта, нейният отпечатък върху развитието на цивилизацията си остава епохален. Много от заобикалящите я царства бързо възприели практиката на сечене на монети, поставяйки началото на една революция в търговията, която се разпространила в целия средиземноморски свят и на първо място в най-близкия съсед на лидийското царство — древна Гърция.

Пазарната революция

Макар могъщата персийска армия да превзела с лекота Лидия и много от гръцките градове-държави, централизираната персийска държавна система не можела да се мери с ефективността на пазара, с новата система на търговия на основата на парите. След време пазарните стопанства се разпрострели из цялото Средиземноморие, като навсякъде по пътя си влизали в сблъсък с традиционните трибутарни държави, основаващи се на натурална налогова система.

Голямата битка между пазарните градове на Гърция и Персийската империя се свеждала до конфликта между старата и новата система на генериране на богатство. Това бил сблъсък между системата на пазара, основана на демократични принципи, и системата на натуралното стопанство, основана на автократична власт — един сблъсък, който в различни форми се повтаря до ден-днешен по целия свят.

С богатството от новосъздадените пазари гърците бързо изместили по-консервативните финикийци като водеща търговска сила по Източното Средиземноморие. Паричната революция, предизвикана от лидийските царе, прекъснала героическия период в гръцката история и поставила начало на развитието на гърците като народ от търговци. С разпространението на монетите и на йонийската азбука на гръцките острови и прилежащите части от материка възникнала една нова цивилизация.

Производството на монети дало силен тласък на търговията, като й осигурило онази стабилност, която й липсва през предишните епохи. Металните пари се превърнали в аршин за измерване и определяне стойността на всички останали стоки и услуги. Парите предоставили на древните земеделци, търговци и потребители едно неизменно универсално средство за размяна, едновременно преносимо и лесно за съхранение. Тази лекота на употребата, унификацията на номиналната стойност и дълготрайността като стойностен еталон привличали все повече хора към новото разменно средство.

Древните елини имали едно естествено предимство: в областта Лауриум, на около петдесет километра южно от Атина, се намирали значителни сребърни залежи. От тях се добивало сребро в течение на четири века — от шести до втори век пр.н.е. Сребърните находища били на дълбочина от 25 до 60 метра под земята, като отделни жили достигали до 120 метра.

Уникалността на елинската култура — за разлика от тази на Персия и Египет — е в това, че тя не се основава на брутално налагане на държавната власт, подкрепена от огромна и лоялна армия. Древните елини така и не успяват да се обединят дори в държава, а остават разделени на множество градове-държавици, всяка от които споделя отчасти и в различна степен икономическия и културния разцвет на цялото. Силата и могъществото на Елада никога не са зависили от военна мощ. До самия апогей на античната елинска цивилизация, преди цар Филип от съседна Македония да покори гръцките градове-държави, а синът му Александър да се впусне в поредица от бляскави завоевания през Леванта чак до индийския субконтинент, територията, населена с гърци, така и не се обединява под единно управление. Величието на Елада е продукт на паричната и търговската революция, започнала в малкото лидийско царство, пряк резултат от въвеждането на парите, създаването на пазара, развитието на търговията на едро и дребно.

Парите правят възможна една организация на обществото, далеч надхвърляща всичко, което би могло да се постигне с родова лоялност или груба сила. Родовите общности са твърде малки — групи от шейсетина, максимум стотина души, всичките роднини помежду си, свързани чрез женитба и сватовство със своите съседи от други, подобни на тях групи. Много по-ефективна е системата на централизираната трибутарна държава, принуждаваща с груба сила поданиците си да плащат налози в натура на върховната власт. Една трибутарна империя е в състояние да обхване милиони човешки същества, разделени на провинции и класи и управлявани от многобройна бюрокрация с добре развита система за водене на административни и счетоводни книжа.

Паричното стопанство не предполага преки човешки контакти и изграждане на дългогодишни връзки на доверие и лоялност както при родовата система, нито пък поддържане на голяма по обем държавна администрация и военна машина както при трибутарната империя. Парите се превръщат в онази социална спойка, обединяваща отделните човешки същества в сложна система на обществени взаимоотношения, често пъти далечни и преходни, но абсолютно невъзможни преди тяхното създаване. Парите свързват хората много по-ефективно от всякакъв друг посредник. Те създават нови видове обществени отношения, но доколкото тези нови отношения се изграждат и разграждат много по-бързо и са преходни по своя характер, парите подкопават традиционните видове лоялност, основани на родствена общност или политическа власт.

Парите представляват също така изразно средство за много различни стойности; с тяхното въвеждане се извършва качествен скок, при който ролята на остойностител се разпростира от сферата на предметите и стоките до абстрактни понятия като работа и труд. Парите позволяват на даден индивид — мъж или жена — да се заплати за изчистване на обора, за един работен ден на стана или чекръка, за оказана помощ при нацепване на дърва или нахранване на добитъка, или за сексуална услуга. Самият човешки труд се превръща в стока, която се продава и купува и която се остойностява в зависимост от своята важност, обществена потребност, нужните за извършването й сили и умения, както и времето, което поглъща. Доколкото парите стават универсален стойностен еквивалент за труда, те се превръщат в мерило и за самото време.

Древните хора бързо открили, че парите се явяват удобен заместител на различни услуги и налози, дължими на политическата или религиозната власт. Вместо да дава на господаря част от реколтата си, селянинът просто плащал съответния данък. Вместо да носят чували с храна в храма, богомолците започнали да правят парични дарения. Дори богослужението започнало да се пресмята в парично изражение. Боговете вече не искали първите класове от нивата или първото грозде от лозата, или първото агне, родено напролет. Боговете — или по-точно жреците — се задоволявали с пари.

Стойността на едно произведение на изкуството или музикално изпълнение можела да се пресметне също толкова лесно в пари, колкото и стойността на една коза или ябълка. Дори правосъдието се превърнало в парична дейност. Вместо да се разплащат око за око и зъб за зъб, хората започнали да понасят парични наказания — глоби — за престъпленията си. Парите проникнали в семейния живот и в наследствените отношения посредством зестри, откупуване на девойки за женене, парични компенсации при развод и парични завещания при смърт на родител или брачен партньор.

Чрез бързата монетаризация на стойността почти всичко можело да се изчисли в паричен еквивалент. Парите се превърнали в универсално мерило за стойност. По този начин възникнала една система споделени стойности, по която се изчислявала продажната цена на всичко — от самун хляб до поема, от едночасова сексуална услуга до едногодишни данъци, от агнешки бут до едномесечен наем. С въвеждането на една опростена система на остойностяване всяко нещо си отишло на мястото.

Гръцкият гений

Въвеждането на металните пари имало незабавен и огромен по мащабите си ефект върху политическата система и разделението на властта. Някои дълго стаявали напрежения в древногръцкото общество ясно проличали при промените в законодателството, направени през 594—593 г. пр.н.е. от великия законотворец Солон. По негово време в различни слоеве на обществото били натрупани такива огромни дългове, че Солон премахнал продаването в робство на неизправни длъжници, като при това отменил всички текущи задължения, за да може икономическата и финансовата система да започне начисто. През изминалите оттогава хилядолетия множество политици се опитват да приложат същата стратегия, но отмяната на дълговете носи само краткосрочно облекчение на политическата ситуация, а проблемът със задлъжнялостта много скоро се възвръща с пълна сила.

Най-радикалната от Солоновите реформи обаче се изразява в премахване на традиционното изискване само мъже от благороден произход да могат да се кандидатират за изборни длъжности. По този начин парите довели до политическата либерализация на Атина, при която на мястото на благородния произход като задължително условие за участие в управлението на държавата бил въведен имотен ценз. За времето си това била извънредно демократична реформа, при която парите спомогнали за демократизирането на самия политически процес чрез премахване на старата аристокрация, основаваща се на наследствени права, кланови връзки и унаследяеми постове.

Демокрацията като практика възниква в онези градове-държави като древна Атина, където има силно пазарно стопанство, основано на стабилна местна валута. От всички елински градове Спарта била тази, която най-силно се съпротивлявала на въвеждането на парите и пазара, респективно на демокрацията. Според легендата управниците на Спарта позволявали употребата единствено на железни пръчки и върхове на стрели като разменно средство; това давало възможност за известна форма на вътрешна търговия, която по никакъв начин не надхвърляла рамките на града-държава. Спарта започнала да произвежда свои монети едва през трети век пр.н.е.

С разцвета и бурното разпространение на търговията елините изградили множество нови храмове, обществени сгради, академии, стадиони и театри, като успоредно с това създали великолепно изкуство, философия, драма, поезия и наука. Центърът на античния гръцки град бил не дворецът на царя, нито крепостта на армейския гарнизон, нито дори храмът на бога покровител. Общественият живот в Елада бил съсредоточен в агората — пазарния площад. Елинската цивилизация била по същество търговска.

След хиляди години на централизирани трибутарни империи възникването на пазарния площад по време на елинската цивилизация променя завинаги историята на света. Всяка велика цивилизация преди елинската се основава на политически съюз и власт, подкрепена от военна мощ. За разлика от тези цивилизации обединена Елада се ражда от пазара и търговията. Елинската цивилизация е цивилизация от качествено нов вид.

Богатството, генерирано от търговия, води до увеличаване на свободното време на атинския елит, създавайки предпоставки за разнообразен градски живот, за стремеж към смислени и обогатяващи личността занимания като политика, философия и спорт, за развитие на изкуствата и организиране на празници и пирове. Никога преди в историята такова огромно богатство не било притежание на толкова много хора; при това атиняните не обръщали голямо внимание на луксозните стоки, а предпочитали да насочват парите и вниманието си към осмисляне на свободното си време. Модерните учени и днес проучват и черпят от богатото интелектуално наследство на думи, мисли и идеи, завещано ни от елинската цивилизация, от чиято епоха датират основни академични дисциплини като история, природни науки, философия и математика.

Появата на паричната система и на нейния брат — публичния пазар, налага нов вид умствена дисциплина на човешките същества. Много преди човек да изпита потребност от азбука и грамотност, пазарът го принуждава да се научи да брои и смята. Хората се видели принудени да сравняват величини, които никога преди не били сравнявани. Днес ни е трудно да си представим как е разсъждавал човекът в допаричната епоха, тъй като ние сме привикнали поначало да мислим за нещата около нас в групи, количества и категории.

Броенето се появило много преди парите, но извън чертите на града то имало твърде ограничено приложение. Наистина, един добър пастир трябвало да може не само да преброи кравите или овцете си, но и да ги отличава една от друга по вида, характерното мучене и по отпечатъците от копитата им. Не било достатъчно да знае, че една крава липсва; нужно било да се досети коя точно. Познавайки конкретно липсващата крава, нейното развитие и навици, пастирът можел да предположи с доста голяма точност дали тя е изостанала назад, избързала напред, скрила се е в храстите да ражда или се е отбила до ручея за една последна глътка вода. Така знаел къде да я търси и можел да си я познае, ако случайно я види в чуждо стадо.

Използването на числа и броене, на прости аритметични действия и абстрактно пресмятане поставя началото на една тенденция към рационално мислене, каквато не съществува в нито една човешка общност, непознаваща парите. Това не значи, че парите са направили хората по-умни; те просто ги накарали да мислят по нов начин, в числа и количествени еквиваленти. Мисленето става много по-малко образно и много по-абстрактно.

През голяма част от човешката история религията прибягва до легенди и ритуали, за да въздейства на човешките емоции: страх от неизвестното, желание да се контролира невидимото, стремеж към вечен живот или към някакво друго благо, недостижимо на този свят. Политическите институции също търсят начин да въздействат на човешките емоции чрез насаждане на подозрителност към непознатите, към чужденците или към собствените управници. За разлика от всичко това парите и институциите, изградени върху тях, въздействат главно върху интелекта, а не толкова върху емоциите. Парите и паричната култура възпитават у хората един определено логичен и рационален мисловен процес, какъвто не се наблюдава в резултат на други човешки творения. Както заявява германският философ Георг Зимел в своя труд „Философията на парите“:

„Самата идея, че животът се основава принципно на интелекта и че интелектът се приема в практическия свят като най-ценната от нашите умствени енергии, върви ръка за ръка с развитието на паричната икономика.“

С развитието на една икономика, основана на парите, древните елини променят самия начин на мислене на хората, тяхното отношение към света. Този нов мироглед поражда качествено нови видове интелектуални занимания. Зимел пише:

„Професионални класи, чиято сфера на продуктивност се намира извън същинската икономика и които са съставени от хора, занимаващи се с определен род умствена дейност — учители, писатели, художници, лекари, учени и държавни служители, — могат да възникнат единствено в условията на паричното стопанство.“

Първите икономисти

Според древните гърци въздухът, водата, огънят и земята са четирите природни елемента, от които са изградени всички вещества в мирозданието. За мнозина от тях обаче парите представляват един пети елемент — макар и културен, а не природен. Това схващане се отразява в гръцката пословица „Парите — това е самият човек“.

Запазените до днес древногръцки текстове отразяват безброй гледни точки; много свободни граждани, а също и роби са писали пиеси, поеми и философски диалози. Елините стръвно записвали и най-делничните случки и аспекти от всекидневието си — вкъщи, на площада или на лозето, както и разсъжденията си по всякакви въпроси на битието — от зараждането на живота до флуктуациите в цената на житото.

Философската триада Сократ, Платон и Аристотел олицетворява за нас ерата на класическата елинска цивилизация, но доколко тези трима мислители дават реална представа за заобикалящия ги дух и култура? В края на краищата не осъдиха ли самите атиняни Сократ на смърт? По принцип древногръцките философи представляват една донякъде деформирана, нетипична част от гръцката душевност, която по същество е много по-практична, отколкото може би изглежда, ако се съди по великите философски трактати. Тази природа на античната елинска култура може би най-добре се олицетворява от Ксенофонт. През дългата си кариера на политик, учител, генерал и писател Ксенофонт изпробвал интелекта си в много различни области, но най-добре може да бъде определен като практически философ. По време на поредната военна експедиция в Персия той и неговите другари по оръжие от наемната гръцка войска победили враговете си, но техният предводител Кир Млади загинал в битката. Така гръцките наемници изведнъж се озовали без командир на вражеска територия, на стотици километри от дома. Тогава гръцките сили — известни в историята като Армията на десетте хиляди — доверили живота си на Ксенофонт, който ги повел в успешен тримесечен преход през неприятелските земи, докато се върнат обратно в родината. Подобно на много други прославени генерали, и той по-късно описал приключенията си в книга, която се радвала на голям успех.

В своята книга „Анабазис“^[1] Ксенофонт описва в най-големи подробности продължителната военна кампания, но за разлика от Омир той не се опитва да представи себе си или своите събратя офицери като някакви изключителни герои, подобни на описаните във великите епоси. Като практичен човек Ксенофонт си дава сметка, че в центъра на повествованието трябва да бъдат поставени самите войници. Съзнателно лишена от помпозни фрази и героическа реторика, „Анабазис“ представлява може би най-блестящият пример за класическа елинска проза от областта Атика. В някои отношения практичният Ксенофонт, който се чувства еднакво добре сред прости работници, земеделци или учени, се проявява като очевиден предшественик на много по-модерните мислители Мишел дьо Монтен, Йохан Волфганг Гьоте и Бенджамин Франклин.

Наред с гражданските си функции и търговска дейност Ксенофонт написва още една книга — „Икономика“, в която пресъздава до най-малки подробности управлението на едно домакинство. В тази книга за пръв път се въвежда самото понятие oikonomikos — икономика, под което първоначално се разбира „човек, умеещ да управлява домакинство или имот“. Управлението на домакинството, което в елинската епоха е било чисто женско задължение, едва ли би представлявало и най-бегъл интерес за някой като Омир. Та за Омир и подобните нему жената не представлявала нещо повече от военен трофей, служещ за умножаване на славата и достойнството на героя победител, понякога за жертвоприношение, или в типичния случай — за домакински реквизит, способен най-много да тъче платно в очакване на завръщането от бойното поле на съпруга, бащата или брата.

Макар Ксенофонт да не е феминист в съвременния смисъл на думата, той показва много сериозно отношение към практическата страна на управлението на едно домакинство. Според неговото описание жената домакиня е нещо като пчелата майка в кошера. Цялата книга е изпълнена с най-проста практическа информация за това как трябва да се подреди един дом, как да се обучават слугите, да се съхранява вино и храна, да се внася ред в домашната икономика.

Докато жената в древна Елада отговаряла за домакинството, мъжът се занимавал със селскостопанска работа, с частен бизнес или с държавните дела на пописа — грададържава. Подобно на много други книги от онази епоха „Икономика“ протича във вид на диалог, в случая между Сократ и Исхомах, един от най-заможните атински търговци от онова време. В книгата на Ксенофонт обаче философът Сократ далеч не изглежда толкова мъдър и всезнаещ, както в много по-известните диалози на Платон. Тъкмо обратното — Исхомах, простият бизнесмен, има много повече какво да каже на читателя и се оформя като истинския „герой“ на произведението. Исхомах не се е ползвал приживе с особено висок престиж в един свят на философи, мислители и артисти; както признава самият той, въпреки значителното си богатство не е бил много популярен сред сънародниците си. По чисто литературни достойнства книгите на Ксенофонт не могат да се сравняват с епосите на Омир; във всеки случай като образ Исхомах е доста далеч от Ахил или Агамемнон. Ала именно обикновените практични люде като Исхомах извеждат античната елинска цивилизация на върха на търговския и културния Олимп.

Повечето елински мислители и писатели не притежават големия опит на Ксенофонт в светските и военните дела, нито интереса му към финансовите дейности. Отношението на голяма част от елинските учени, включително на Платон и неговия ученик Аристотел, към парите и пазара издава явно неразбиране на тази материя и поради това известен страх и враждебност към нея.

Платон — този неуморен блюстител на морала — си поставял за цел пълното премахване на златото и среброто, както и на чуждестранните пари. Според неговия труд „Законите“ истинските пари, изработени от благороден метал, трябвало да се заменят с някакви монети без собствена стойност, нещо като жетони или държавни знаци, с които търговците просто да си водят сметка за сключените сделки. Всеки завърнал се от задгранично пътешествие трябвало да предава още при слизането си от кораба всякакви чуждестранни пари на граничните власти. Според Платон честният човек никога не може да бъде богат, доколкото с безчестие винаги се забогатява по-лесно, отколкото с добродетелност. Оттук следва, че колкото по-богат е един индивид, толкова по-малко честен и добродетелен може да се очаква да е. Освен това Платон призовавал към наказание за всеки, дръзнал да продаде за печалба земята или дома, който притежава.

Предложенията на Платон за регулиране на пазара може да ни изглеждат доста крайни дори в един век на строго икономическо планиране. В Книга VIII на „Законите“ например той пише, че пазарът трябва да се наблюдава от стражи, готови да накажат всеки, нарушил правилата на търговията — а правила според него имало предостатъчно. В допълнение към определен брой квартални търговци на дребно Платон бил склонен да разреши да се провеждат три пазара месечно — по веднъж за всеки основен вид стоки, така че на всеки десет дни хората да се запасяват с нужните им количества от дадена стока до следващия пазар. Първият пазар щял да бъде за зърно, вторият, след десет дни — за напитки, третият за роби, добитък и промишлени стоки като щавени кожи, тъкани и облекло.

Макар да не споделял тоталитарните наклонности на Платон, Аристотел също имал някои неконвенционални идеи по отношение на пазарните механизми. Той например не приемал, че всички купувачи на пазара трябва да плащат еднаква цена за едни и същи стоки. Струвало му се напълно в реда на нещата от богатите да се вземат повече пари, отколкото от бедните. Според Аристотел пазарът не почивал на безлични обективни принципи, а на лични взаимоотношения между продавач и купувач. Изходът от сделката трябвало да се определя от относителния статут на участниците в нея, а не от стойността на стоката. Аристотел смятал, че целта на пазара не е само в обмена на стоки, а в задоволяване на човешката алчност. Ето защо пазарът, който удовлетворявал първични и по същество погрешни човешки инстинкти, трябвало да се наблюдава от властите. Действието на икономическите механизми трябвало да протича по начин, направляван от волята на личността, а не от стихийните пазарни сили. Макар Аристотел да бил напълно способен на абстрактно мислене, трудовете му издават вътрешната борба на човек, опитващ се да вникне в новите и тайнствени за него явления на пазара и парите.

Преди изобретяването на парите във вид на монети историята изобилства с примери на цивилизации в различни краища на земята, говорещи на различни езици и почитащи различни богове, при които се проявява практически един и същ механизъм. Независимо дали става въпрос за древните египтяни или ацтеки, за хититите или вавилонците, за жителите на Крит или за тайнствените племена на Мохенджо-Даро, може да се каже, че всички те достигат приблизително едно и също равнище на цивилизованост. Сякаш всеки един от тези народи по пътя на развитието си се сблъсква с някаква невидима стена, в която се спира, без да може да я пробие. Всички те развиват своя самобитна архитектура и религия, наука и търговия, поезия и музика до определена степен — до момента, в който развитието им спира и оттам нататък настъпва упадък.

Първи елините успяват да пробият тази невидима бариера. В резултат от това тяхната архитектура, философия, наука, литература, всички останали изкуства, познания и занаяти претърпяват невиждан дотогава възход. Някои учени се опитват да ни убедят, че този безпрецедентен успех се дължи на някакво превъзходство на гръцкия ум, душевност, раса или култура, на някаква по-изтънчена чувствителност относно връзката на човека с природата. Само че историята не предлага никакви доказателства, че гърците наистина заемат някакво специално място сред останалите народи на древния свят. Единственото им предимство произтича от факта, че техни съседи са лидийците — народът, изобретил парите. За разлика от другите си съседи — финикийците и персите, които до този момент вече притежават сложни обществени системи, непознаващи парите — гърците по времето на лидийското царство са все още недооформена цивилизация, а възприемането на парите им дава мощен тласък напред, с което далеч изпреварват останалите народи в региона. Гърция е първата цивилизация, преобразена от парите, но не след дълго е последвана и от други, които претърпяват подобни исторически трансформации.

Човекът е изнамерил много различни начини да внесе ред във феноменологичния поток на битието, но парите са един от най-важните. Парите са чисто човешко изобретение, доколкото представляват една метафора — нещо, което се използва вместо нещо друго. Това метафорично свойство позволява на човешките индивиди да устроят живота си по невероятно сложни начини, недостъпни преди изобретяването на парите. То придава на парите ролята на фокус в организацията на смисъла на живота. Парите представляват един безкрайно разширяем начин на структуриране на стойности и обществени отношения — лични, политически, религиозни, а също така търговски и икономически.

Навсякъде, където са достигнали парите, са се създали пазарни отношения. Парите носят със себе си една нова градска среда, при която център на града, на населеното място се явява пазарният площад, а не дворецът на владетеля. Обменът на стоки предполага нови търговски пътища по суша и море от един център до друг; постепенно Гърция била оплетена в цяла мрежа търговски артерии, свързващи нейните градове-държави с населените места на съседните земи.

Тази нова обществена тъкан, основана на търговията и парите, породила нова политическа система. Филип Македонски видял в нея възможност да обедини всички тези взаимно свързани точки в една единна държава под своя власт. Неговият син Александър разширил границите на тази държава, завладявайки части от света, все още невключени в зоната на новата търговска култура. По пътя на своите завоевания Александър основал нови търговски градове, често носещи неговото име, чрез които покорените земи трябвало да се присъединят към все по-разширяващия се свят на неговата империя. В Египет той основал град Александрия на средиземноморското крайбрежие, който трябвало да служи като предмостие на гръцките търговци към ревниво пазените богатства по поречието на Нил.

Благодарение на Александър гръцкият станал световен език на търговията. В делтата на Нил, на остров Сицилия, по крайбрежието на Тунис, в древните градове на територията на днешен Израел — навсякъде търговците проговорили на гръцки.

Гръцкият, говорен по пазарищата на Иберийския полуостров и Палестина, не приличал твърде на класическия гръцки на Платон и Аристотел, а още по-малко на езика на Омир. Търговците използвали силно опростена, разговорна форма на „пазарен гръцки“, но дори този осакатен език се оказал способен да изрази идеи, далеч надхвърлящи потребностите на търговския обмен. Пазарните градове по Средиземноморието се превърнали в средища на нови идеи, във форум на религиозни проповеди и дискусии. Последователите на Исус използвали опростения пазарен гръцки, за да разпространяват учението му от едно пазарище на друго. Негови ученици проповядвали на пазарните площади в световни градове като Ефес, Йерусалим, Дамаск, Александрия и Рим. Записани на същия простонароден пазарен гръцки език — наричан от някои „Божия гръцки“, техните притчи се превърнали в Новия завет.

Гръцкият, говорен по пазарищата на Иберийския полуостров и Палестина, не приличал твърде на класическия гръцки на Платон и Аристотел, а още по-малко на езика на Омир. Търговците използвали силно опростена, разговорна форма на „пазарен гръцки“, но дори този осакатен език се оказал способен да изрази идеи, далеч надхвърлящи потребностите на търговския обмен. Пазарните градове по Средиземноморието се превърнали в средища на нови идеи, във форум на религиозни проповеди и дискусии. Последователите на Исус използвали опростения пазарен гръцки, за да разпространяват учението му от едно пазарище на друго. Негови ученици проповядвали на пазарните площади в световни градове като Ефес, Йерусалим, Дамаск, Александрия и Рим. Записани на същия простонароден пазарен гръцки език — наричан от някои „Божия гръцки“, техните притчи се превърнали в Новия завет.

Преди развитието на гръцката система на търговия всяка отделна страна почитала своите собствени богове. Боговете на египтяните се различавали от тези на гърците, на персите и на евреите. Общата търговска култура обаче създала възможност за появата на една нова религия, отворена за всички хора. Светлината на християнството озарила градовете на Средиземноморието като една напълно нова, революционна концепция за вяра. Това била по същество една напълно градска религия, нямаща нищо общо с най-разнообразните богове на плодородието, бурите, слънцето и дъжда, почитани от земеделците. Християнството е първата религия, поставила си за цел да заличи социалните и културните различия между хората и да ги обедини в единна световна вяра. Нейните последователи съзнателно се стремели да я превърнат в универсална религия за всички вярващи; нейното разпространение се извършвало успоредно с разпространението на парите, създали универсалната световна икономика.

Отсичането на първите монети в Лидия полага началото на една световна революция, започнала в търговията, но обхванала почти едновременно градоустройството, политиката, религията и сферите на интелекта. Парите стават основа на качествено нова организация на човешкия живот. След близо петстотин години на бурни обществени промени всички тези сили се проявяват като във фокус във възникването на един нов тип империя със столица Рим. Тази единствена по рода си империя представлява най-висшата степен на проявление на античната цивилизация, създадена от парите, но тя бележи и началото на края на паричната система, основана единствено на металните монети. Рим се превръща едновременно във венец на класическия свят и в негов гробокопач.