Григорий Ватан
Професии за резиденти (19) (1974 г., фантастичен роман, том 1)

4.

До вечерта на другия ден цяла Италия, Испания, Ирландия, Франция и Латинска Америка буквално полудяха. Всички манастири, само за няколко часа, опустяха — и стотици хиляди монаси и монахини се срещнаха по средата на пътищата между техните обиталища. Едно огромно количество граждани, които бяха посветени в тайно монашество или в прелестите на моногамията, изчезнаха от своите затвори и побягнаха към горите и парковете, а много благонравни семейства престанаха да съществуват. Не липсваха и катастрофи по шосетата. Полицията бе напълно безсилна.

Великият Неизвестен, който все още не бе предал напълно обязаностите си на новия приемник, бе в пълно отчаяние. Той се мяташе в истерия и вече няколко пъти беше изпадал в епилептичен шок. Скубейки косите и дрехите си, нещастният дявол викаше с неистови крясъци към някого за милост, ревеше и се задавяше от ридания — и това продължаваше вече няколко часа. Когато, най-после, се умори до смърт, той изпадна в дълбока ипохондрия и басът му прогърмя като оръдие в пещера:

— Война! Трета световна война!

Тогава един глас каза в сърцето му:

— Стани, сине мой Йехудаиле, и събери отново книгата, която разкъса!

«Расте! — възкликна в себе си старият дявол — наистина, колко бързо расте! Още няколко месеца — и змията ще захапе опашката си! Старче, не очаквах от тебе такава милост!…»

Великият Неизвестен се изправи — и за пръв път от осем хиляди години насам започна да произнася молитва. Стените на зданието над него рухнаха бавно и тържествено, в пълна тишина и с гръмотевичен грохот. Във въъздуха, още дълго време след като всички прашинки от срутването се бяха утаили, витаеха като живи, странно сияещи, стотиците късове хартийки от една книга и тихо се подреждаха в страници, а страниците — в книга. След това книгата полетя над руините, мина по няколко улици край главите на смаяните римляни, завивайки през крайните квартали към едно поле. Дълго време децата тичаха подир нея и подскачаха да я хванат, без да обръщат внимание на виковете на уплашените бабички, но най-после уморили се я изгубиха от очите си. Книгата кацна в средата на порутена синагога от древността, потънала в размисъл и коприва. Никой, който би попаднал случайно край усамотеното място, не би могъл да каже къде точно се намира то: край Вечния Град или в древна Юдея.

Бавно книгата се разтвори и започна сама да се чете. Прошумя една страница. Страница първа.