Григорий Ватан
Професии за резиденти (12) (1974 г., фантастичен роман, том 1)

10.

— Сеньорита Верони, искате ли да ви гледам на кафе?

— Да, лельо Лонди, да! Ах, колко ужасно е всичко, което става наоколо! Мамина припадна, д-р Туинсън го няма… Мама иска веднага да се оженя, иначе щяла да умре. Ах, ако не беше мамина, щях да се самоубия, вярвай ми: ужасно, ужасно съм оплетена!…

— Ето, аз съм готова с кафенцето. Изпийте го, скъпа. Ааа така!… Сега да почакаме…

— Лельо Лондина, ако една християнка и благородница изведнъж се влюби до смърт в някой мъж, а той не я търси, какво може да се направи?

— Зависи, скъпа, зависи…

— Една дама от висшето общество… при това християнка… не може да го потърси първа, нали? После… ако въобще не е сигурно, че и той я обича?…

— Не зная, мила, не зная… Това са сложни работи, светски…

— Мъжът, истинският мъж, пръв трябва да престъпи границата. А лельо Лондина, ако други хора пострадат, когато тяхната обожаема се омъжи?

— Нека пострадат! Който не е обичал Бога повече от всичко, нека да страда — така му се пада! Една обикновена християнка извън тесния път не може да спаси повече от един мъж. Така зная аз. Всичко друго е грях, сеньорина! И вашите изкуства, и вашите философии, и вашите платонични приятелства — всичко това е съблазън, грях, димна завеса пред очите на Спасителя. Казано е: или — или! Има грях на плътта, има грях на сърцето, има и грях на очите. Лукавият дебне отвсякъде! Пътят към Бога е само един — и той е прав. Вие знаете, драга сеньорина. Нашата църква — вярата на отец Сагитиниус и моята вяра — вярата на истинските, същински християни, не одобрява делото на вашата „Санкта Чечилия на Исус Великолепния“. Великолепието, скъпа моя, е похот на очите и смърт за душата. Затова ние не го одобряваме и правим всичко, което е по силите ни, за да не се набляга в богослужението на пищната външна форма. Отец Сагитиниус казва, че образите смъкват човешката душа на земята, а небето се нуждае от молитва, от съзерцание, от проучване и изпълнение на Писанията. Отец Сагитини много уважава езичника Платон, сеньорина Вероника. Във вечното Царство художници, писатели и тем подобни очеблудци никога не могат да влязат. Те си остават в царството на сенките — нищо повече!

— Това е много крайна позиция, мила. Аз съм спорила с вашите хора. Между тях почти няма културни личности. Извинявай, не искам да те обиждам…

— Животът на праведника, Верони, трябва да бъде като опъната струна от земята към Царството Божие! Царството Божие не е от този свят. Това тук е светът на Лукавия и нашата цел е и може да бъде само една: пълно самоотдаване на Духа, пълно и беззаветно служене Нему и само Нему! Отец Сагитиниус…

— Кафето е вече изсъхнало, лельо Лонди. Ще ми гледаш ли?

— Отец Сагитиниус върши и чудеса, мила! Ти и целият Рим знаете много добре това. „Чудесата“ на сквернописеца Франко Леоне…

— Франсуа…

— Не ме прекъсвайте, сеньорита. Чудесата на тоя плътски образописец не идват от Бога! Чудо голямо, като ставали толкова много чудотворни изцеления! Дяволът също може да лекува — и то как! Лекува, та пушек се вдига. Какво му пречи на дявола да лекува своите си, за да могат отново да се отдадат на плътта и насладите? Друго трябва да се лекува, госпожице: трябва да се лекува душата. Ето, самият, вашият доктор — онзи де, американецът — да не мислите, че и неговото изкуство не е от лукавия? Ще дигне той някого на крака, ще му върне здравето — и какво ще тръгне да прави тоя мех, пълен с гнусотии? — Пак своето си!… Душата трябва да се лекува, Вероника Ломбарди, душата, а не тялото! Тялото е немощно и съвсем временно, бързопреходно. Ето, вие сама помните много добре: когато засвири след службата на нашия орган сам отец Сагитини… Не бяхте ли вие първата, която се разплакахте и казахте „Господи, Господи, къде съм била досега!…“ В твоята душа, чедо Божие, има небесна искра и отец Сагитиниус забеляза това. Отец Сагитиниус не забелязва всекиго… Ето, аз вече толкова години съм в църквата и само два пъти съм говорила лично с него. Вие сте от избраните, сестра моя небесна, аз може да не съм нищо пред вас…

— Не говори така, лельо Лонди…

— Ние сме дошли на тая земя, само за да се спасим. Има кой да спасява другите. Затова отец Сагитиниус не благоволява да обръща внимание на всекиго. Има случаи — и те са стотици — когато той е гледал през очите на големци и кардинали като през стена. Дума не им е обелвал.Не всеки е достоен да се докосне до небесната Истина. Затова мислят отец Сагитиниус за горд. А, всъщност, той пред Исуса е нищо — нищожество: той сам казва това. Нима не е гордост и самомнение да мислиш, че ние, смъртните и грешните, имаме право да спасяваме? Вие самата сте се оплела много в тази заблуда, сеньорита! Вие не спасявате никого: вие само раздразняте хората, карате ги да ви желаят не само чрез плътта на тялото, но и чрез плътта на сетивата. Вие ги развращавате, сеньорита… Вие не знаете, драга, че Иисус с Венеца — истинският Иисус — благоволява само към юродивите. Всеки показен блясък, всяка извивка на дрехата, всяка дума, с която вие се защищавате, че сте прави, че сте нормални, че сте културни — това е суетност и тщеславие, сеньорина! Юродивите во Христе никога не се оправдават; никога не желаят да се представят за по-прави и по-умни. Бог е оня, който съди за нашата праведност. От грешници и лукави ние не искаме оценка — нека се оценяват дяволите. Светът само това върши: всеки всекиго оценява…

— Лельо Лондина… всичко това е много интересно, но… аз след половин час трябва да излизам… Няма ли да ми погледнеш чашата?

— Може и да не я погледна! Слушай ме, дъще на Силния, защото откъде да знаеш: може сам Бог сега да говори през моята уста! Вие сте под влиянието на тая сатана Аминия Некольцова, която има наглостта да се нарича монахиня и са я направили на светица. А тя, прочее, знаеш ли тя какво върши? Знаеш ли, че са я виждали чисто гола в ателието на оня дявол? Знаеш ли, че тя чародействува и се занимава с еретически писания? Така е, млада госпожице, пътят към Господа минава през страшни изкушения. Сатаната сега е дошъл лично на нашата бедна земя, та да може да изкуси и малцината избрани, които са останали верни на Спасителя. Ето: вие също попаднахте в ноктите му — вие от малка сте в неговите кървави нокти, Вероника — и погубихте вече толкова много мъже… Да ги изброявам ли, нещастно дете?

— Сестра Бонифация!…

— Не плачете така, сеньорита! Успокойте се. Ние сме кротки и смирени по сърце, но когато става дума за истината… Запомнете от мене, душице: един е Спасителят на света, един е Спасителят на душите — това е „Исус с трънения Венец“! Ако е за спасяване, ето, сега ви го казвам: аз също съм изпратена в тоя дом да ви спасявам. Изпратил ме е лично отец Сагитиниус, защото той държи на вашата душа. Но, за разлика от вас, ние не мислим, че ние спасяваме. Ако успея да ви обърна към Исус със Венеца, то не аз, а именно Той ще ви е обърнал, а аз ще спася своята собствена душа, защото ще съм изпълнила възложената ми мисия. Днес аз ви се откривам направо. Вие се намирате пред пропаст, сеньорита, сестра Вероника Ломбарди, и ние сме длъжни да ви кажем това. Още една крачка — и вие сте напълно загубена! И нашите скромни отци имат очи да виждат… И то не по-зле от Аминия Некольцова. Само че разликата е в това: тя вижда миналото и бъдещето, а отец Сагитиниус вижда Истината. Това имаше да ти кажа.

— Ах, леличко моя Лондина, свята сестра Бонифация! Аз ще умра, мила леличко, откъде идва тоя ужасен плач у мене?!…

— Душата ти плаче, дете мое, душата ти плаче! Защото усеща, че бездните на пъкъла всеки момент могат да я погълнат. Я дай сега чашата си, бедно момиче, дай я ти казвам — нали искаше да ти гледам?…

— Не искам вече, сестра Бонифация, абсолютно нищо не искам!

— Дай чашата да ти гледам, коломбина, не се дърпай сега. Няма вече „не искам“: ти се намираш в твърдата десница на Исус с Трънения Венец — и той е решил да ти каже Истината! Но истината може и да се вижда — това знаем ние… Я погледни, ей тука, в чашата си, я добре погледни. Има ли нещо тука?

— Има, сестра Бонифация: съвсем ясно се вижда: ястреб!

— Ястреб, разбира се, ястреб е, дано Бог го убие! И знайте сега, сестра Вероника, и слушайте ме, и запомнете този момент завинаги, да знаете, че сам Господ ви е говорил! Всичките чародейства на оня пъклен художник не могат сега да се сравнят даже и с една фигура от твоята чаша, дете мое. Защото сам Бог днес присъства и в моите думи, и в чашата!

— Вярвам, сестра Бонифация…

— Такааа… Ястребът, значи. Мисълта на Лукавия. А какво виждаш в ноктите му?

— Има нещо…

— Има не, ами има!… Това е чучулига, дете, не виждаш ли? Съвсем ясно е изрисувана!

— Е… добре… Има ли някакъв изход?

— Има, разбира се! Я погледнете ей тука:какво виждате, сеньорита, зад ястреба?

— Вижда се… една голяма светлина. Пък и в сърцето на Ястреба като че ли свети… някаква малка искрица…

— Никаква малка искрица няма, ти си измисляш! Пък и да има — ти помни, че Лукавият винаги е хитър. Той всякога може да имитира светлината. Не се заблуждавай! А виж, онази, голямата, истинската светлина зад Врага Человечески е нещо друго. На какво ти прилича по форма?

— Прилича на нещо… ама на какво?…

— Я се вгледай, вгледай се по-добре!

— Да речем, пак нещо с крила…

— Нещо с крила… Гълъб е това, сеньорита, чист гълъб Божий! Гълъбът над Иисуса, Духът Святий! Вижте как гордо е настъпил той Ястреба и как святка окото му, макар че гълъбът е птица смирена!

— Има една светла пътечка от сърцето на Ястреба до сърцето на Гълъба…

— Няма никаква светла пътека! Въобразяваш си! Овците са си овци, козите са си кози! Едните ще наследят вечен живот, а другите вечно ще врят в геената огнена. За тях — само плач и скърцане със зъби! Вие сте обсебена от лоши духове, чедо мое. На вас постоянно ви се привижда нещо, което не е. Но вие можете да бъдете спасена, Вероника Ломбарди! Вие не сте родена за този свят и душата ви знае много добре това. Оставете синовете на Лукавия да погинат в собствените си мрежи! Има бесове в човешки тела, които никой не може да спаси.

— Аз правя всичко това само заради майка Констанца, сестра Бонифация… Майка Констанца ще умре, ако не се омъжа веднага…

Сестра Бонифация този път нищо не отговори.

Тогава Вероника Лучия Ломбарди се хвърли към нея, падна на колене, прегърна я и се разрида от цялата си душа. Когато се поуспокои, каза:

— Заведете ме при отец Сагитиниус.