Бъртрис Смол
Пламенно (9)

Глава 8

Докато графът и графинята на „Дънмор“ преминаваха по подвижния мост, всички в замъка благоразумно се бяха изпокрили и мълчаха. Когато господарите спряха в средата на четвъртития двор, един от конярите притича, за да поеме юздите на конете. Преди да стори това, той се поклони леко.

— Имаш ли нужда да се подкрепиш, любима? — любезно се информира графът, докато се изкачваха по стъпалата, водещи към входната врата.

— Не, сър — отговори тя тихо, а после леко изпищя, изненадана. Той я беше вдигнал и явно имаше намерение да я пренесе на ръце през прага на дома си.

— Въпреки че се оженихме тук — каза й той, — не си влизала в замъка „Дънмор“ като моя съпруга. Това е твоят дом, Арабела Стюарт, и аз от цялото си сърце те приветствам с добре дошла. От времето на баба ми тук не е имало господарка. Нейният портрет можеш да видиш в семейната галерия. Ще ти покажа утре. Тя се казвала Джейн Гордън и била най-малката дъщеря на благородно семейство от планините.

Слугата, който отвори вратата и я задържа, докато графът пренесе през прага красивата си съпруга, дори не мигна. Но не успя да се сдържи и се усмихна щастливо, когато графът започна да се изкачва по главното стълбище. Съпругата му все още беше сгушена на гърдите му. Съвсем скоро в „Дънмор“ отново щеше да има деца. Слава Богу!

Графът се спря пред вратата на стаите си и макар да му беше трудно, я отвори с една ръка. Влезе във всекидневната и ритна вратата с крак, за да се затвори. Калъм, личният му камериер, не се виждаше никъде. Графът се усмихна. Калъм можеше да бъде невероятно дискретен. Графът сложи съпругата си да седне на дивана и я целуна нежно.

— Аз съм горд човек, Арабела Стюарт, и затова ти напомням, че във вените на нашите деца ще тече кръвта на шотландските крале. Сигурен съм, че и в най-смелите си мечти баща ти, Бог да даде мир на душата му, не си е представял, че можеш да сключиш такъв блестящ брак. Той нямаше да одобри женитбата ти с онзи страхливец, когото ти беше избрал братовчед ти Ричард. Той не притежава чувство за чест, щом не се втурна след откраднатата си годеница. Вместо това принуди безпомощната ти майка да се венчае за него, за да ти отнеме наследството. Заклевам ти се, Арабела Стюарт, в нашата първа брачна нощ, че няма да намеря покой, докато не раздам справедливост над сър Джаспър Кийн и че ще направя всичко възможно да си получиш обратно крепостта, твоя любим дом. И въпреки това не бива да забравяш, че съм просто човек. Мога само да се опитам.

Тя кимна, разчувствана от думите му. Знаеше толкова малко за този човек, който беше неин съпруг. Започваше да проумява, че той е загадка и че ако успее да нареди всички парченца от мозайката, ще надникне в душата на човек с богата душевност. Чудеше се дали въобще някога ще успее да го опознае напълно.

— Като моя съпруга, нищо няма да ти липсва, Арабела — каза й нежно той и я въведе в спалнята. — Аз мога да бъда твърд и жесток, но ако ми позволиш, мога да те направя и много щастлива, любима! — Той докосна с устни челото й, развърза пелерината й и я остави на близкия стол. Обърна я с гръб към себе си и започна да развързва роклята й с умелите си пръсти.

За добро или за зло, помисли си Арабела, тя беше негова съпруга. Спомни си колко щастливи бяха родителите й, колко дълбоко и искрено се обичаха, колко нежен и загрижен беше баща й, въпреки че сигурно беше разочарован от неспособността на Роуина да го дари с деца, особено със син. Тя мислеше, че ще изпита същото със сър Джаспър Кийн. Но дълбоко в себе си усещаше, че бракът й с него щеше да бъде истинско нещастие. Бракът на родителите й беше чудо, помисли си сега Арабела. Беше разумна и практична девойка и не очакваше чудото да се повтори, въпреки думите на Тевис Стюарт, че е влюбен в нея. Той се беше оженил за нея, искаше да я има в леглото си, за да има наследници. Не можеше да очаква нищо повече от това, но му беше благодарна за милите думи, които, без съмнение, трябваше да успокоят страховете й. Арабела почувства, че и последните връзки на роклята й са развързани. Той съблече роклята й.

— Не знам дали ще успеем да си дарим щастие един на друг — каза сковано тя и се обърна с лице към него, — но ние сме женени и аз няма повече да ти отказвам онова, което ти се полага. Знам какъв е дългът ми. Можеш да правиш с мен каквото пожелаеш, няма да възразя.

Думите й го развеселиха и той едва успя да го скрие. Тя беше толкова сериозна в намеренията си, макар да беше все още малко нервна, че предизвикваше усмивка на устните му. Но се опитваше да скрие истинските си чувства от него. Тя беше гордо момиче и той й беше благодарен за добрите намерения. Знаеше, че горещият й темперамент не отстъпва на неговия. Тя се страхуваше, защото беше неопитна и не знаеше какво я очаква. Тевис Стюарт освободи обръчите, които придържаха фустата й, и тя падна на пода. Съпругата му остана само по шемизета.

— Ще те оставя сама да се освободиш от останалите си дрехи, мадам, защото и аз трябва да се съблека — каза той спокойно.

Съвсем скоро той ще успокои моминските й страхове. Преди да е дошла зората, ще е научил Арабела, че в страстта няма място за страх, че страстта е само удоволствие. Без да каже дума повече, той започна да се съблича.

„Останалите дрехи?“ Искаше тя да съблече всичко? Арабела хвърли срамежлив поглед към съпруга си, който методично се събличаше и оставяше дрехите си на стола. И той ли щеше да съблече всичките си дрехи? Никога досега не беше виждала гол мъж. Тя преглътна с мъка, събу обувките си и се наведе, за да събуе дългите си чорапи. Обърна се с гръб към него и развърза панделките, които придържаха шемизетата й. Пое си дълбоко дъх и я съблече. Без да се обръща с лице към него, Арабела се настани в голямото легло и придърпа завивките до брадичката си. Легна на едната си страна, все още с гръб към него.

Когато леглото хлътна под тежестта му, Арабела се вцепени. Сърцето й лудо заби. Инстинктът й подсказваше да скочи долу и да се скрие някъде, но тя си спомни, че му беше дала дума. Нямаше право да му отказва онова, което по право му се полагаше.

— Не си освободила косата си, любима — каза той. — Седни, ще го направя вместо теб.

Тя внимателно се изтегли нагоре и му показа голия си гръб. Все още стискаше здраво завивките до брадичката си. Погледът на Тевис Стюарт проследи нежната извивка на гърба й. Той започна да изважда фибите от косата й и да ги оставя на нощната масичка. След това започна да разплита дебелите й плитки. Косата й скри извивките на гърба й и падна в скута му. Тя беше мека и миришеше на лек парфюм. Той си пое дълбоко дъх и усети аромата на пирен и диви рози. Видът на косата й и докосването до нея бяха достатъчни, за да го възбудят. Никога през живота си не беше виждал толкова красива коса като тази на Арабела. Той нежно я обърна към себе си. Целуна я по устните, които, изненадани, оформиха едно мъничко „о“.

— Кажи ми какво знаеш за мъжете и жените, момиче — попита я тихо той. — Освен че се целуват и докосват — добави той.

Тя се изчерви силно, а той потисна смеха си. Какво знае тя за мъжете и жените! Абсолютно нищо! Нищо, благодарение на сладката й, но глупава майка, която, макар че все обещаваше, никога не обясняваше нищо на дъщеря си. Арабела беше дълбоко огорчена, че се намира в такова незавидно положение, но грешката си беше нейна. Когато лейди Марджъри й предложи да й обясни тези неща така, както ги беше обяснила на Алис, Арабела надуто беше отхвърлила предложението, защото не искаше да признае, че собствената й майка е пропуснала да го стори. Ядосана на всички, Арабела остро каза:

— Какво би трябвало да знам? Всяка уважавана жена ляга в леглото на съпруга си, като очаква, че той ще й разкаже и покаже всичко.

— Но всяка умна майка — отговори той — подготвя дъщеря си, за да не се страхува тя от неизвестното.

— Аз не се страхувам — безочливо излъга Арабела, като не откъсваше поглед от тъмните къдрави косъмчета на гърдите му.

— Добре! — усмихна се дяволито графът в полумрака. — Хайде да се захващаме с обучението ти, мадам.

Той се обърна на една страна, обтегна тялото си и го прилепи към нейното. „Той има най-дългите крака на света“ — помисли си очарована тя.

— Дай ми ръката си, любима — помоли я той.

— Защо? — попита тя, изпълнена с най-различни подозрения.

— За да се запознаеш с онази част от тялото ми, която ще те лиши от девствеността ти — каза той и взе ръката й в своята. — Трябва да се научиш да ме докосваш, защото в докосването има огромно удоволствие.

Арабела бързо и грубо издърпа ръката си.

— Не мога! — извика тя.

— Може би е прекалено рано — съгласи се той спокойно. — В такъв случай, аз ще те докосвам. — И преди тя да е проумяла напълно значението на думите му, едната му ръка се плъзна зад гърба й, а другата замилва гърдите й.

— Ох — измърка тихо тя изненадана, неподготвена за усещането, което като че ли караше костите й да се топят от удоволствие. Ясно съзнаваше, че голото й тяло е изложено на погледа му така, както неговото — на нейния, и изпита смущение. Всичко беше така ново и непознато за нея.

Тевис Стюарт въздъхна дълбоко от задоволство, когато за първи път видя Арабела.

— Прекрасна си — каза той като че ли на себе си. Хвана едната й гърда в дланта си и видя, че те като че ли са направени една за друга. Наведе тъмнокосата си глава и целуна едното зърно. Езикът му се завъртя около втвърдилата се плът, която само миг преди това беше отпусната и мека. Той не можеше да се сдържа повече. Обгърна зърното с устни и го засмука.

— Ооох! — извика тя отново. Решението й да не му се противопоставя се изпари, защото тя реши, че липсата й на познания по тези въпроси я поставят в много неизгодно положение спрямо него. Тя се изплъзна от ръцете му, отдалечи се на безопасно разстояние от устните му и каза. — Господарю! Моля те, умолявам те, не прави това! Щом трябва да се съвкупяваш с мен, направи го, но тази игра ми лази по нервите!

Тевис Стюарт избухна в смях, за най-голямо разочарование на съпругата си. Обаче, като видя гнева, изписан на лицето й, той бързо се овладя.

— Ах, момиче, нямам намерение просто да се съвкупявам с теб, а да те любя — каза той — Ти си девствена, любима, и аз не искам да те нараня. Но дори за да се съвокупля с теб, аз не мога да го направя, преди да съм готов за това. А аз, уви, още не съм готов.

— И защо не си готов? — попита го тя, като от тона й се подразбираше: „Не ме ли намираш за неустоима, че все още не си обзет от силна страст?“

— Защото, макар че лицето, и тялото ти са прекрасни, Арабела, аз все още не съм възбуден — каза той, като направи огромни усилия, за да запази лицето си сериозно. Всъщност беше готов отново да избухне в гръмогласен смях. — Онази моя част, която отказваш да погалиш с нежната си ръчичка, има нужда от окуражаване. Точно затова са докосванията и целувките, момиче. — И той нежно загриза долната част на ухото й.

— Нищо не разбирам — призна недоволно Арабела и си помисли, че ласките му по ухото й никак не са неприятни.

Той не можа да се сдържи и си позволи лека усмивка, макар да не искаше да я обиди. Арабела най-после го погледна, може би за първи път, и разбра, че когато не е намръщен, съпругът й е много привлекателен мъж. Не беше красив като сър Джаспър Кийн, но пък той имаше черна като нощта душа. Тевис Стюарт не можеше да се нарече красив, защото лицето му беше много ъгловато. Но когато изчезнеше твърдото му сърдито изражение, той беше приятен за гледане.

— Сега, любима — каза й нежно графът, — трябва да ми кажеш какво точно знаеш за правенето на любов, защото, въпреки че майка ти не ти е казала нищо, момичета знаят някои неща инстинктивно.

— Виждала съм конете на пасището и кучетата в залата — каза Арабела. — Един път татко дори ми разреши да гледам, когато заведоха бика при кравата, въпреки че мама не беше съгласна. Но дори аз знам, че хората не го правят по този начин.

— Да, по правило, хората не го правят така — съгласи се той.

— Трябва ли да правим тези неща сега, Тевис? — Тя прикри молбата си под формата на въпрос.

— Да, трябва — каза той тихо и повдигна лицето й, за да могат погледите им да се срещнат. — Нима никак не си любопитна, мила, защо се вдига целият този шум и какво точно означава любовта?

Очите му бяха зелени! Тъмно, горско зелено. Никога досега не се беше осмелявала да надникне толкова дълбоко в тях. Видя там разгорялата се страст и престана да диша. Арабела потрепери и наум прокле майка си за нейната безотговорност и лекомислие. Нещо в нея искаше да достави удоволствие на този мъж. Запита се дали сър Джаспър Кийн щеше да бъде толкова търпелив с нея, както е сега Тевис Стюарт. Не, нямаше да бъде. Джаспър щеше да постави на първо място, над всичко друго, собственото си удоволствие. Кой знае защо, това, че едва сега проумява тези неща, я ядоса. Каква глупачка е била!

— Не се страхувай от мен, момиче — прошепна тихо и нежно графът. — За мен казват, че съм опитен любовник. Ще го направя много нежно, любима.

Все още ядосана на себе си, Арабела остро каза:

— И членът ти ли е толкова голям, колкото е гордостта ти, Тевис?

— Само понякога, любима — отговори той и се засмя.

А после я целуна по устата. Когато твърдите му и топли устни докоснаха нейните, по тялото й пропълзя блажена топлина. В главата й започнаха да се въртят мисли, които до преди малко й се струваха немислими. Тя беше в леглото. Гола. С красив, привлекателен мъж. Той също беше гол. Те ще се любят, а това сигурно нямаше да е неприятно. Но беше уплашена, по-уплашена отколкото й се искаше да признае. Арабела вече беше опитна в целувките, благодарение на есенните месеци, които беше прекарала със съпруга си в градината. Арабела разтвори устни и езикът му се стрелна в устата й. Целувката му беше бавна и дълбока. Езикът му нежно погали нейния. Той я взе в прегръдките си, а зърната й се изправиха и се допряха до къдравите косъмчета на гърдите му. Тяхната мекота обаче не успокояваше, а възбуждаше сетивата й. Тя започна неспокойно да извива тялото си, като, без да иска, скъси още повече разстоянието между тях. Тогава се помъчи да се отдръпне.

— Не, момиче — прошепна той. Устните им бяха съвсем близо. Изведнъж гласът му стана по-дълбок, по-дрезгав. — Господи, колко си сладка!

Главата му отново се гмурна между гърдите й, които сега бяха твърди и напрегнати, а зърната й бяха като пъпки, които всеки момент можеха да се разтворят. Когато устните му докоснаха чувствителната кожа на гърдите й, на нея й се зави свят. Езикът му отново заигра около едното зърно, а после — около другото. Той ги засмука и изохка от удоволствие. Всеки път, когато той засмукваше зърното, Арабела усещаше нещо като пулсация на онова тайно, скрито местенце между бедрата си. Дали това не беше удоволствието? Изведнъж изпита силен копнеж по тялото му, пожела да го докосне, но не знаеше дали да го направи и как.

Устата му продължаваше да й доставя удоволствие, като засмукваше ту едното, ту другото зърно. Едната му ръка започна да гали стегнатия й корем. Тя потрепна, сви се, като усети новата ласка. Беше й приятно, много приятно, не искаше това да свършва. Но й се струваше странно, че един мъж може да я гали на толкова интимни места. Ръката му бавно се спусна по-надолу и, уж случайно, погали венериния й хълм. Арабела неспокойно се размърда. Ръката се върна на стомаха й, а после погали гърдите й. Тя тихо въздъхна от удоволствие.

— Отвори очите си, любима — каза Тевис Стюарт. Арабела отвори светлозелените си очи и силно изчервена, срещна тъмнозеления поглед на съпруга си. — Ти си най-красивото момиче, което съм виждал — каза й той нежно и отново я целуна.

— Няма нужда да ми говориш такива неща — каза тя срамежливо. — Знам какви са съпружеските ми задължения, но, трябва да ти призная, че съм ти благодарна за проявеното търпение.

— Ако ти казвам, че си красива, Арабела, това е, защото наистина мисля така — отговори графът. — Събраха ни необикновени обстоятелства, любима, но аз се смятам за най-щастливия човек на земята, защото имам такава красива съпруга!

— А ако не бях красива, Тевис?

— Пак щях да те направя своя съпруга, момиче, но няма да получа хилядите прекрасни форми, които тялото ти предлага. Не ми се сърди, защото е в природата на мъжа да се възхищава на красотата.

— Ти си честен и говориш без заобикалки, Тевис. Научили са ме, че това е важна добродетел — отговори му тя.

— Сега ще ми дадеш ли ръката си, момиче? — каза той. — Искам да ме докоснеш. Не! Копнея за това! — Той взе ръката й. Този път тя не се противопостави. Той постави ръката й върху вече уголемения си член — Не се страхувай, любима — окуражи я. — Той наистина е свиреп и обича да влиза в битка, но когато го галиш, можеш лесно да го обуздаеш и да го подчиниш на волята си.

Арабела смело сключи пръсти около парчето твърда плът. За нейна изненада, то беше топло, нежно, живо. Наистина, в него пулсираше жизнена сила, тя ясно чувстваше жизнените сокове под дланта си.

— Всички мъже ли имат такова…? — попита го тя. — Струва ми се, че е прекалено голям, за да се събере в мен — отбеляза тя. Все още не поглеждаше нито към графа, нито към неговата мъжественост, защото се срамуваше.

Тевис Стюарт с изненада установи, че нежният допир на съпругата му е в състояние така силно да го възпламени. Едва успяваше да запази външно спокойствие. За първи път в живота си сериозно се замисли за силата на страстта. Не беше сигурен дали и той самият не се срамува малко. Желаеше това красиво, изящно момиче, което лежеше в леглото му. С цялото си същество се стремеше към тялото й, а не беше сигурен, че мъжът трябва да изпитва чак толкова силно желание към съпругата си, нито пък към която и да е друга жена.

— Някои мъже — отговори внимателно той — имат по-малки членове, а други — още по-големи. Говорят, че ние, Стюартите, сме доста надарени.

— Приятно ли ти е докосването ми? — попита го невинно тя.

— Да — отговори той, като се надяваше, че гласът му не издава силния огън, който го изгаряше отвътре. Той отчаяно, но напразно, се опитваше да го потуши. Ако не успееше, щеше да се нахвърли на неопитната си съпруга като бясно куче. — А моето докосване харесва ли ти? — попита я той, макар да знаеше отговора. Искаше да го чуе от нейната уста.

— Да — каза тя и кимна. Внимателно подбираше думите си. — Но не съм сигурна, Тевис, че трябва да изпитвам такова удоволствие. Всичко наред ли е? Така ли трябва да бъде? Не знам дали това е прилично. Нали църквата ни учи, че съвкуплението се извършва с единствена цел раждането на деца?

— Не мисля, че има нещо срамно в това мъжът и жената да изпитват удоволствие, докато изпълняват Божията заръка, момиче — каза той и този път се засмя щастливо.

— Господарю! Много си близо до богохулството! — скара му се тя.

Изведнъж графът реши, че вече са говорили достатъчно. Бързо легна по гръб и придърпа Арабела върху себе си. Целуна я страстно.

— Ооох! — въздъхна доволно тя, но се изчерви от смущение, когато се озова в това ново за нея положение. То беше прекалено интимно.

Ръцете му се сключиха около тънката й талия. Пръстите му оставяха следи по нежната й кожа. Той бавно я повдигна и я издърпа напред така, че гърдите й се озоваха, като два зрели плода, точно над красивото му лице. Той леко повдигна глава и устните му заиграха със зърната й. Малко след това включи в играта зъбите и езика си. Тя инстинктивно сложи ръцете си на раменете му.

— Оох! Не бива да правиш това, Тевис! Ох! Ооох!

Новото усещане накара цялото й тяло да пламне. Той й отговори със звук, който беше нещо средно между ръмжене и стон. Лицето му се гмурна в падинката между прекрасните й гърди. А после толкова ловко я накара да се обърне, че тя се озова под него. Внимаваше и не отпускаше напълно тялото си върху нейното. Само половината от тялото му беше достатъчна, за да я прикове към леглото. Устата му завладя нейната и на Арабела й се зави свят. Но въпреки това тя усети как пръстите му се плъзват към забранената зона.

— Не, недей — помоли го тя.

— Трябва — прошепна той, с уста само на сантиметър от нейната, и за първи път докосна онази нейна част, която изпрати вълни на удоволствие по цялото й тяло, а после достигна до самата й същност. — Спокойно, момиче — успокои той треперещото й тяло, докато продължаваше нежно да я възбужда. Милваше малката пъпка на нейния орган, а тя започна да извива тяло под ръката му. Изпитваше смущение, но въпреки това ясно и силно започна да усеща удоволствието. Все още не беше сигурна дали трябва да му се отдаде. Той се наведе над нея и няколко пъти я целуна нежно по челото, по бузите, по треперещите устни. А после пръстите му започнаха много по-задълбочено и по-интимно запознаване с тялото на съпругата му. Арабела се вцепени. Не можеше да постъпи по друг начин. Усещаше, че намеренията му са сериозни и че не може да го накара да отстъпи. Но не успя да преглътне думите, които излязоха от устата й против волята й.

— Господи, Тевис! — Опитваше се да запази гласа си спокоен, поради което думите й прозвучаха глухо. — Страхувам се!

— Да, момиче, знам — отговори й той и потри буза в нейната. — Не се страхувай от мен, любима. Ще ти дам сладко удоволствие.

— Сега ти… възбуден ли си вече? — попита го тя и трепереща, зачака отговора му.

— Да — призна той. — Ти си не само хубава, Арабела. Невъзможно е да не те пожелае човек. Желая те силно, толкова силно, че не мога да го изразя с думи, любима.

Пръстите му навлязоха по-дълбоко в нея и тя тихо извика, повече от страх, отколкото от болка. Той много внимаваше да не я заболи. И той откри нещо ново — че е много възбуждащо да бъдеш първият за някого. Изгаряше от желание да я притежава цялата. Не си спомняше някога да е пожелавал жена толкова силно, колкото сега желаеше младата си съпруга. С всяка фибра на тялото си усещаше нейното и разбра, че не може повече да си отказва удоволствието да я притежава.

Игривите му пръсти вече се бяха уверили в девствеността й. Той започна бавно и нежно да ги движи напред-назад в копринената й влажна вътрешност. Движенията му предизвикваха желание, убеждаваха я да не се страхува. Желанието й беше непресторено, любовните й сокове потекоха. Тя не можеше да крие повече страстта си, дори не я съзнаваше. Младото й тяло се заизвива така, че да окуражи пръстите му. Той знаеше, че сега тя е готова да приеме всичката му мъжка любов и страст. Надвеси се над Арабела и обгърна с мощните си бедра крехкото й тяло. Стисна я здраво, за да не може да му се изплъзне. Целуна я по устата, по трепкащите клепачи, по челото. Усещаше лудото биене на сърцето й, което беше доказателство за страха й. Арабела намрази безпомощността, която изпитваше в този момент. Той беше толкова силен, а тя… Макар да знаеше, че актът на любовта между мъжа и жената може да донесе удоволствие и че е приемлив и за църквата, и за обществото, тя започна да изпитва гняв. Страхът й нашепваше да се съпротивлява. И въпреки намеренията си да го остави да прави каквото пожелае, ръцете й се вдигнаха, за да я предпазят. Няма да му се отдаде, няма да се постави в неговата власт!

Тевис Стюарт хвана и двете й китки само с едната си длан и ги притисна към възглавницата над главата й. С другата си ръка разтвори съпротивляващите й се бедра и насочи огромния си член право към целта. Замисли се как да постъпи и реши, че болката за нея няма да бъде по-малка, ако влезе бавно и нежно, защото, все едно, трябваше да разкъса девствената ципа с едно-единствено силно движение. Ужасът, изписан на лицето й, го накара да побърза, за да не удължава агонията на очакването за нея. Арабела беше бледа и трепереше. Много будното й девическо въображение рисуваше картини, коя от коя по-страшна. Разумът й разбираше, че няма причини за страх. По-добре да принудиш неизвестното да ти се разкрие, отколкото да се страхуваш от него. И като взе това решение, графът силно навлезе в тялото на съпругата си. Наведе се напред, за да заглуши със страстна целувка вика на изненада, който тя нададе.

Заболя я. Стори й се, че някой е пъхнал горещ ръжен във вътрешността й. Въпреки че целувките успешно заглушиха риданията й, Арабела крещеше вътрешно и виковете й отекваха в мозъка й. Беше разпъната, беше изпълнена до краен предел! Не можеше да търпи повече. Изгарящата болка почти я задуши със силата си, а после, също толкова внезапно и рязко, както беше започнала, тя утихна. Не остана нищо, от което да се оплаче. Стените на влагалището й като че ли се бяха нагодили към члена му и тя го поемаше, без да срещне никакви трудности. По лицето и тялото й бяха избили малки капчици пот, но страхът, който изпитваше от самото начало, се стопи. Когато той отдели устните си от нейните, тя си пое жадно въздух.

— Ти си смело момиче — каза с възхищение Тевис Стюарт. — Най-лошото вече премина, моя сладка, мила съпруго. Сега ще дойде удоволствието.

Той започна да се движи бавно, много бавно. Излизаше почти изцяло от нея, а после нежно се гмурваше в утробата й. Всеки път като че ли влизаше все по-надълбоко и по-надълбоко в безкрайните й дълбини. Вече беше освободил ръцете й, но тя все още ги държеше над главата си. Сълзите, които се опитваше да скрие, сега свободно течаха по бузите й. Тя не разбираше защо плаче. Наистина, той се беше постарал безболезнено да я превърне в жена. Та нали тя трябва да води такъв живот — живота на омъжена жена. Жените рядко имаха възможност да избират съпрузите си. Този мъж изглеждаше добър и тя можеше да се смята за късметлийка. Любовта беше рядкост, като конче еднорогче, като вълшебна приказка. Може би щеше да дойде по-късно. А може би нямаше въобще да се появи. Дали ще обикне този огромен и пламенен шотландец, който сега така страстно, с такава жар, обладава тялото и душата й? Подозираше, че по някакъв странен обрат на съдбата се е омъжила за по-добър човек, отколкото заслужава. Бедната й майка, към която баща й винаги се беше отнасял с любов и нежност, сигурно води тежък живот заедно със сър Джаспър Кийн!

— Момиче! Момиче! — нададе отчаян стон графът и освободи тялото й. Легна на леглото до нея.

Неговият глас я върна към действителността. Разбра, че той е свършил, и, за своя изненада, изпита съжаление. Съжаление, което беше силно като мъка, като отрова.

— По дяволите! — изруга ядосано съпругът й. — Не ти дадох никакво удоволствие, любима, за което трябва най-смирено да ти поискам прошка. Ти ме накара да се почувствам отново като момче, на което му е за първи път. Не успях да постигна контрол над тялото си. — Той се надигна на лакът и я целуна по челото. — Ще ми простиш ли, Арабела?

— Не те разбирам, Тевис — каза тихо тя. Все още се срамуваше от близостта им. — Ти беше мил и любезен с мен. Каза, че отначало ще ме боли, и така беше. Ти каза, че болката ще изчезне, и това беше вярно. Какво още би могло да има? Какво още не знам?

— Има още много неща, момиче. Сладост, която кара костите да омекват и сърцата на двамата влюбени да бият в един и същи ритъм. — Пръстите му нежно погалиха лицето й, устните му попиха една-две сълзи. — Не се ядосвай, любима. Следващия път ще се постарая повече, ще има удоволствие и за теб. Ще те накарам да крещиш от радост, не от болка.

Тя отново се изчерви.

— Ти си много смел, Тевис. И си самохвалко. Тези твои качества отдавна са ми известни.

— Аз съм единственият мъж, когото въобще познаваш, Арабела Стюарт — отговори той с дрезгав глас. — Доказателството за това може да се види по чаршафите. Там е твоята изгубена девственост и всеки може да я види. — Той посочи към чаршафите и към кървавите следи по бедрата й. После обхвана с длани лицето й и я сгуши на гърдите си. Устните им почти се докосваха, когато той прошепна. — Искам повече от теб, любима! Повече, отколкото си мислиш, че можеш да дадеш — и устата му се впи в нейната.

За миг се почувства така, все едно се давеше. Но желанието е заразително, Арабела скоро разбра това. Тя обви врата му с ръце и се притисна силно към него, защото харесваше усещането, което допирът до това твърдо, топло мускулесто тяло, предизвикваше. Тя го целуна в отговор. С всяка секунда устните й ставаха все по-опитни и по-игриви. Тя дори не подозираше, че те са способни на това. Преди се беше борила с възбудата, която напираше в тялото й, но сега не искаше повече да се противопоставя на неизбежното. Съпругът й не беше я излъгал. В страстта имаше удоволствие и Арабела разбра, макар и малко изненадана, че иска да изпита това удоволствие.

Той усети, че тя сложи край на враждебността между телата им, и това усили глада му към тялото й, желанието му да я притежава отново. Твърдата плът на младите й гърди беше като магнит за него. Те го зовяха, както сирените са зовали моряците. Той ги покри с бързи, горещи целувки. Устата му пое зърното на гърдата й, засмука го, нежно го загриза със зъби. Тя заби нокти в тила му и тихо прошепна думи на задоволство. Устните му се спуснаха по-надолу и покриха с целувки цялото й тяло. Тя рязко си пое дъх и го задържа. Устните му започнаха да описват някакви неправилни геометрични фигури по горящата й, трепереща от желание, плът. Той потри буза в корема й, вдъхна аромата на тялото й. А после устните му целунаха брадичката й, спуснаха се по врата й, задържаха се в падинката на гърлото й, където той усети пулса й и тихо въздъхна. Тя извърна леко глава и загриза долната част на ухото му. Защо, запита се в миг на просветление, защо се страхуваше толкова от тази прекрасна, дива страст? Та тя дори не я познаваше! Арабела почти замърка от удоволствие, когато той навлезе в нежната й плът. Той започна да се движи ритмично, внимателно. Отмерените му движения скоро я накараха да стене разочаровано, защото членът, който до преди малко й се струваше огромен, сега не беше достатъчно голям. Той я гледаше изпод притворените си клепачи. Видя как страстта започна да се появява на лицето й, да променя чертите му. Усмихна се доволен.

— Добре, любима — прошепна тихо. — Сега ще те заведа до края!

Арабела се почувства така, все едно е пометена от силна буря. Бедрата му притискаха нейните и като че ли ги направляваха в ритъма. Тя отвори очи за миг и като видя лицето му над своето, потрепери, макар да не беше сигурна дали от страх или от страст. Той беше толкова див, толкова настоятелен. Виеше й се свят и тя отново затвори очи. Изведнъж остро почувства ново усещане, което я обладаваше цялата — от пръстите на краката до върха на главата. Чувстваше се като дете, което преследва ярка, но вечно изплъзваща се пеперуда. Имаше нещо, към което отчаяно се стремеше, но не знаеше какво е то. Тялото на Арабела схвана ритъма, в който се движеше тялото на Тевис. Докато телата им изпълняваха заедно ритуалните движения на танца на страстта, у нея започна да се заражда пълнота, чувство на удовлетвореност, което се надигаше, ставаше все по-силно и почти я задушаваше. Тя го искаше! Искаше това ново усещане! Не знаеше какво е то. Сигурна беше, че ще умре от невероятната сладост, която изпълва тялото й, ума й, душата й. Но какво от това?! Искаше го!

Доволен, че младата му съпруга най-после опознава изцяло страстта, Тевис Стюарт се отдаде на второто си освобождение. Удовлетворен, той притисна Арабела в прегръдките си. Беше силно изненадан, когато тя само въздъхна дълбоко и потъна в дълбок сън. Той се усмихна. Това момиче или щеше да го убие, или щеше да го направи най-щастливия мъж на земята, помисли си той. Не беше сигурен дали някога ще се насити изцяло на младата си съпруга, но знаеше едно: че този брак, сключен набързо, ще бъде добре консумиран, когато зората грейне над замъка „Дънмор“. Като знаеше, че утрото е по-мъдро от вечерта, графът също реши да се отпусне в прегръдките на съня.

Когато се събуди, беше още тъмно. В стаята беше студено и той се досети, че огънят е загаснал. Арабела лежеше до него, сгушила се в тялото му като малко котенце. Топлият й дъх галеше рамото му. Графът внимателно стана от леглото. Отиде до камината, в която въглените все още тлееха. Жаравата беше наситено оранжева. Той коленичи, сложи нов пън в огъня и го раздуха, докато пламъците отново се вдигнаха високо и хвърлиха весели жълти пламъци из стаята.

— Тевис?

Когато чу гласа й, той се доближи до брачното им ложе.

— Огънят щеше да загасне, любима — каза той и я взе в прегръдките си.

— Дали Лона и Флора ще дойдат днес тук? — попита го тя, все още сънена.

— Да — отговори той.

— Все още не съм разпитала Лона как живеят в „Грейфеър“ под командването на сър Джаспър, нито пък съм чула нещо за майка си. Раждането сигурно вече наближава.

Тевис разбра, че вече трябва да й каже. Сега. Преди да е настъпило утрото, преди Лона да дойде. Не оставаше никакво време. Прегърна я по-здраво.

— Лона наистина има новини за майка ти, любима — поде той и почувства как тялото й се напрегна. — Сигурно си много ядосана на Лона — продължи бързо той. — Аз не й позволих да говори с теб, за да не ти развали настроението преди сватбата на Алис и Роб Можеш ли да ме разбереш, момиче?

Тя кимна. Чувстваше тежест в стомаха си. Мама! Думата отекна в съзнанието й и тя се сети, преди още Тевис да е казал и дума. Тя знаеше!

— Майка ти е мъртва, Арабела, а също така и детето. — Остави й време да осмисли казаното. Когато тя не отрони и дума, той продължи: — Сър Джаспър не й разрешил да ти пише, но отец Анселм и добрият Фицуотър решили да изпратят Лона, за да ти доведе кобилата и да ти каже за смъртта на майка ти. Майка ти искала да знаеш, че те обича и че се надява да й простиш.

Арабела заплака. Мъката й беше много силна, всепоглъщаща, риданията й бяха глухи, приличаха на лай. Сърцето на Тевис се разкъсваше от мъка.

— Да й простя? Искала е да й простя? Защо има нужда от моята прошка, Тевис? Тя ме спаси от онзи ужасен мъж. Нито за миг не съм повярвала, че тя наистина го обича. Беше самотна след смъртта на татко, а не можеше да се справи с работата в крепостта без мъжка помощ.

— Ти не си като нея, нали? — отбеляза той.

Тя вдигна поглед към лицето му, очите й бяха пълни със сълзи. Поклати леко глава и простичко каза:

— Не.

Той я притисна по-силно към себе си. Тя се отдаде на мъката си, а той шепнеше мили думи в ухото й, утешаваше я. Най-после мъката й утихна. Тя изпита облекчение, защото плачът я беше уморил.

— Сега съм сама — каза тя.

— Имаш мен, момиче — отговори тихо той.

Тя отново вдигна поглед към него. Очите й бяха сериозни, замислени. Той беше добър човек, този неин огромен съпруг, който я открадна от „Грейфеър“, който се ожени за нея, изпълнен с гняв, а снощи, с любов и нежност, я направи жена. Обви врата му с ръце и отново заплака. Колко щастлива беше, че има Тевис Стюарт! Защо тя да бъде благословена, а сладката й глупавичка майка да е така прокълната! Като че ли прочел мислите й, граф Дънмор утешително каза:

— Не мисли за това. Твоята майка сега е на небето, при баща ти. Мисля, че е много по-щастлива от преди, защото е с него.

— Всичко е по вина на сър Джаспър Кийн — каза Арабела. Изведнъж гласът й беше станал твърд, неумолим.

— Да — съгласи се графът. — Можеш да бъдеш сигурна, малката ми, че този дявол ще си плати за лошите деяния. Ще се погрижа за това, обещавам ти.

— Да, трябва да го накараш да си плати, Тевис Стюарт, защото има само двама души на света, които могат да го принудят да го направи. Ти и аз.

В следващите няколко месеца Тевис щеше да си спомня тези нейни думи с все по-голям страх и лоши предчувствия. Но в този миг той беше доволен, че може да я утеши с любовта си.