Майк Резник
Прераждането на убиеца (22)

Двадесет и първа глава

Когато Ито Киношита влезе в бара, Найтхоук седеше на една маса и поклащаше чашата с питие, обмисляйки какво да каже на Касиус Хил, когато се свърже с него. Киношита се настани до него.

— Какво става? — попита Найтхоук.

— Аз очаквах ти да ми кажеш — отвърна другият. — Вече четвърти ден седим и бездействаме, надявайки се, че най-после ще се захванем с нещо. — Той си поръча бира и отпи здрава глътка, когато му я сервираха. — Страхувам се, че Петкан ще вдигне във въздуха целия град, само за да си намери занимание.

— Скоро ще има работа за него.

— А за останалите? — попита с интерес Киношита.

— Толкова ли ти се иска да стреляш по хората? — попита на свой ред Найтхоук.

— Ще ми се да не се чувствам излишен и безполезен. Всички се чувстваме така. Не си забравил защо ни събра, нали?… Е, открихме кой е Ибн бен Калид, все още ли следваме първоначалния план?

— Сега служим на друга, по-голяма цел.

— Ще ме осветлиш ли за тази промяна?

— Скоро и това ще стане — каза Найтхоук. — Най-напред обаче трябва да говоря с бащата на Касандра Хил.

— С Касиус Хил? — остро попита Киношита.

— Точно така.

— Нима мислиш да му я върнеш?

Найтхоук поклати глава.

— Ако нещата бяха толкова прости, нямаше да имам нужда от теб и останалите.

— Но нали той те нае!

— Убеден съм, че се ласкае да мисли така — отговори Найтхоук. — Нямам намерение да го лишавам от тази илюзия.

Киношита го изгледа дълго и мълчаливо.

— Минал си на нейна страна, така ли?

— Може и така да се каже.

— В такъв случай — започна Киношита, палейки алтарианска пура, която не изпускаше дим, — не виждам нищо сложно. Или си с нея, или си против нея.

— Нищо не е толкова просто, колкото изглежда — поправи го Найтхоук.

— Какво си намислил този път?

— Имам намерение да го примамя тук, на Силен. В най-добрия случай той ще носи със себе си цяла торба пари — спокойно рече Найтхоук. — Ако дойде, ще го убия.

— Това е някаква шега, нали?

— Никога не се шегувам с работата си.

— И си въобразяваш, че ще пристигне сам, придружен от един-двама телохранители? — изсумтя Киношита. — За бога, та той ще домъкне със себе си цяла армия и няма да си подаде носа от кораба, докато не претърсят и завардят всяко кътче от тая проклета планета!

— Друго не може и да се очаква от човек като Касиус Хил, задържал се толкова дълго на власт — съгласи се Найтхоук.

— Е, и какво смяташ да правиш в такъв случай?

— Ще го попитам дали носи парите, а Мелисанда ще разбере дали лъже или казва истината. Ако откупът е с него и той го остави в кораба, тогава съм сигурен, че Петкан ще измисли нещо, с което да помете по-голямата част от антуража му и да блокира двигателите на кораба като в същото време запази съдържанието му непокътнато.

— Ако той наистина носи парите със себе си?

— Тогава ние с теб и Синеокия ще намерим начин да го освободим от тях.

Киношита щракна с пръсти.

— Просто така?

— Да, просто така.

— Само че ти не вярваш в сложни кроежи, които биха отнели много време, нали?

— Колкото по-сложен е един план, толкова по-големи са шансовете той да се провали — отговори Найтхоук. — Същото е като при превозните средства — колкото повече части има двигателната система, толкова по-вероятно е да те оставят насред път. — Той внезапно отрони тежка въздишка. — За съжаление Хил е една от онези части, без която не можем. Ето затова се безпокоя.

— Нещо не схванах мисълта ти.

— Ако атакувам неговия главен щаб, па макар и с малобройната си команда от пет бойци, ще владея положението. Аз ще решавам кога да нападнем, как да се промъкнем вътре, кога да използваме сила, кога да се оттеглим, независимо дали мисията е била успешна или сме се провалили. Но ако вместо това той дойде тук с хората си, независимо колко малко са те, има голям риск да провали и най-внимателно обмисления план.

— На мен пък ми се струва, че ще запазим живота на много хора, ако той дойде при нас.

— Може и да си прав.

— Някой казвал ли ти е, че не си най-приказливият човек на света?

— Ти например — отговори Найтхоук. — Натякваш ми го всеки път, когато останем сами на борда на кораба.

— Е, значи съм бил прав.

— Сигурно. А сега ще те помоля за една услуга.

— Казвай!

— Предай на Петкан да се приготви за тръгване.

— Само на него ли?

— И на Мелисанда.

— Сега пък аз съм обезпокоен — продължи Киношита. — Мислех, че Хил идва тук, на Силен.

— Така ще гласи моята покана. Ако се придържа към нея, всичко ще е наред. Ако ли пък не — искам те да са готови на Перикъл V.

— Само те ли? — натърти Киношита, опитвайки се да прикрие обидата в гласа си.

— Тяхната задача ще е да преговарят — отвърна Найтхоук. — Нямам намерение да воювам. Поне засега.

— Защо избра точно тях, а не Синеокия например… Или пък мен?

— Мелисанда ще ми каже дали Хил крие нещо, а Петкан ще взриви тая проклета планета, ако ме убият. Вие със Синеокия сте ми нужни за друго.

— Честна дума?

— Честна дума. — Найтхоук посочи към вратата. — Като това да откриеш онези двамата например.

Киношита изпи на един дъх остатъка от питието си и се отправи към изхода. Когато стигна прага обаче, отново се извърна към Найтхоук.

— Моля се на Всевишния да знаеш с какво се захващаш — каза той. — Сега държим в едно и момичето, и Ибн бен Калид. Нали точно за това дойдохме тук?!

— Тук сме, за да осигурим бъдещето на Перфектния убиец — отговори Найтхоук. — И тъй като аз съм негова сянка, значи най-добре мога да реша как ще постигнем това.

— Спор няма. Само се чудех дали си наясно коя е нашата главна задача. Тази жена е опасно привлекателна, а ти все пак си само на няколко месеца.

Найтхоук почука с пръст по слепоочието си.

— Тук съм на шейсет и една — отвърна, после тупна с длан по гърдите си. — А на всички останали места съм трийсет и осем годишен. Ако си губех ума по всяка срещната жена, както е било с предишния клонинг, трябваше да се промъквам в леглото на Мелисанда всяка нощ.

Киношита се втренчи продължително в него, после се извърна и излезе, мърморейки нещо под нос. Найтхоук го проследи с поглед, докато не се изгуби от очите му, после си допи питието, стана и пое към транскосмическия предавател на Касандра.