Майк Резник
Прераждането на убиеца (19)

Осемнадесета глава

— Ти си луд! — извика Киношита.

— Аз ли съм луд? — повтори Найтхоук, после посочи Мелисанда. — Тогава питай нея!

— Той е прав — отвърна жената.

— Но в това няма никакъв смисъл!

— Напротив, няма нещо по-логично — каза Найтхоук. — Вече знаем, че ненавижда баща си до смърт. Можем да допуснем, че и той е корумпиран като всички останали политици, след като е платил на адвокатите да дадат ход на едно противозаконно деяние. Не стига това, ами финансира и моята мисия, а всички добре знаете каква е крайната ми цел — Найтхоук замълча. — Предполагам, че това продължава от много време насам. Ако като малка Касандра е била свидетел на всички негови незаконни действия, то тя има достатъчно данни, за да го атакува. И тъй като предпочита да не го прави открито по ред причини — от запазване анонимността на нейните източници на информация до съхраняване на собствения си живот — очевидно се нуждае от нова самоличност.

— Но Ибн бен Калид е мъжко име!

— Това само потвърждава факта, че умее да прикрива дирите си много по-добре, отколкото всеки друг от нас.

— Освен това Ибн бен Калид действа вече близо десет години — продължи да упорства Киношита, отказвайки да приеме, че е сгрешил. — Излиза, че тя е започнала всичко това още като малко девойче. Кой би последвал едно невръстно момиче в такава решителна битка?

— Ти май още нищо не си разбрал — прекъсна го Найтхоук. — Поразмисли спокойно, Ито, върни се назад във времето. Нали обиколихме надлъж и шир цялата Граница — колцина от последователите на Ибн бен Калид са се срещали с него лице в лице? Ето защо тяхното командване е построено върху толкова сложна система. Сигурно онези, които знаят, че Ибн бен Калид всъщност е Касандра Хил, се броят на пръстите на двете ръце.

— Деветнайсет, ако трябва да сме точни — обади се Касандра.

— Проклет да съм, ако разбирам нещо! — промърмори разколебан Киношита.

— Най-вероятно точно така ще стане — рече тя, после внезапно се обърна към Найтхоук. — И след като вече всичко е ясно, какво смятате да предприемете оттук нататък?

— Нищо, поне засега.

— Целта на нашата мисия е да я убием — намеси се Петкан.

— Я не се прави на глупак — рязко го прекъсна Найтхоук. — Мислиш ли, че тя би се разкрила, ако не е сигурна, че нямаме изход за бягство? — Той погледна Касандра. — Колко дула са насочени към нас точно в този момент?

— Осем — отвърна тя. После продължи: — Знам колко сте добър с оръжието, Перфектни убиецо. Но сега няма как да видите противника. Дори вие не бихте могли да ги застреляте всичките, преди някой от тях да пусне фаталния куршум.

Найтхоук внимателно огледа пустото заведение.

— Добре тогава, козовете са във вас. А сега какво?

— Какво ли? Сега двамата ще си поговорим.

— За какво?

— Какви са плановете ви, ако оцелеете след тази среща? — попита тя. — Платили са ви да върнете Касандра Хил на баща й и да убиете Ибн бен Калид. Не можете да направите нито едно от двете.

Вместо отговор Найтхоук си сипа едно питие.

— Виж, това ще трябва да го пообмисля — каза накрая.

— Имате и друга възможност — подхвърли Касандра.

— Винаги има.

Тя огледа неговия екип.

— Всички останали — излезте и ни изчакайте навън. Искам да говоря на четири очи с Перфектния убиец.

Групата стана и се отправи към вратата.

— Я чакайте малко — твърдо изрече тя. — Ей, ти, червеният!

Петкан се обърна.

— Остави оръжията си тук, на масата!

— Защо само аз? — попита хуманоидът.

— Защото ти нямам вяра. Прави каквото казах!

Петкан вдигна рамене с привидно безразличие и свали от себе си многобройните и разнообразни пистолети. Тръсна ги на масата и последва останалите.

— Май одобрявате постъпката ми — отбеляза Касандра, сядайки срещу Найтхоук.

— Правилно го избрахте. Той може да ни види сметката дори само като ни гледа.

— Тогава защо сте го наели?

— Ако не работеше за мен, щеше да ме преследва — отговори Найтхоук. — Така поне мога да го държа под око. Пък и…

Той замълча.

— Пък какво?

— Все пак не сме тръгнали на екскурзия, нали така? — продължи Джеферсън. — Той е много добър в работата си.

— Чух как е „работил“ на Целестра.

— Тогава си мислеше, че ме спасява — отговори Найтхоук. — Не мога да го виня за това.

— Можехте поне да го скастрите за неправилна преценка на ситуацията.

Найтхоук разтърси глава.

— Това няма нищо общо с преценката. Той винаги ще намери добър претекст да избива хора. Този, с който номерът му мина пред мен, беше от най-добрите.

— Ами останалите? — продължи да разпитва Касандра. — Имате ли им доверие?

— Не се доверявам на никого. Важното е, че не се притеснявам да застана с гръб към тях.

— Казват, че Киношита бил наемник по Границата преди време.

— И аз така разбрах — отговори Найтхоук.

— Добър професионалист ли е?

— Сравнително добър е.

— Но не е Перфектния убиец, така ли?

— Не, не е — отвърна Найтхоук. — Определено не е Перфектния убиец. — Той я погледна втренчено. — Имате ли намерение скоро да ме запознаете с вашето предложение? Нещо взех да огладнявам.

— Какво предложение?

— Съвсем очевидно е — продължи той. — Искате да се присъединя към вашите хора и сега се чудите дали да го предложите само на мен или да включите и екипа ми.

— Е, поне не сте глупав, признавам го.

— Никога не съм твърдял, че съм глупав.

— Когато набедихте бедния Николас, че съм аз, доста се усъмних във вашата схватливост.

— Не разполагах с достатъчно информация — отвърна той. — Първия път, когато Мелисанда се изправи пред него, той беше мъртво пиян. След като усетих, че Синеокия ме води колкото се може по-далеч от Ибн бен Калид, предположих, че Йори е използвал алкохолното опиянение, за да затрудни проникването в неговите емоции. — Найтхоук неочаквано се усмихна. — Откъде бих могъл да предположа, че той изобщо не мисли?

— Николас е много по-умен, отколкото си мислите.

— Той искаше да умре заради вас, а вие пет пари не давате за това. Не бих казал, че това е убедително доказателство за голям ум.

— Не за мен — поправи го тя, — а за делото.

— Повечето укриватели на данъци са върли противници на управлението в Олигархията — саркастично заключи Найтхоук.

— Той е много повече от укривател на данъци.

— Е, щом вие го казвате.

Тя отново се втренчи в него.

— Ще ви попитам само още веднъж: какво ще правите, ако ви оставя жив?

— Още не съм решил.

— Сигурно ще се съгласите, че е най-разумно да ви убия още преди да сте стигнали до вратата.

— Съгласен съм — отвърна Найтхоук. — Но не съм съгласен, че ще можете да ме убиете преди аз да ви видя сметката.

— А защо изобщо е необходимо някой от нас двамата да умира? Особено ако това ще е от полза на такъв злодей като баща ми!

— Вече казах: нямам друг избор.

— Че кога и тези, които не са клонирани, са имали свободна воля?

Той впи поглед в нея.

— О, да, аз знам всичко за вас, Джеферсън Найтхоук — продължи тя. — Вие сте вторият клонинг на истинския Перфектен убиец. Бил сте създаден с единствената цел да ме върнете при баща ми.

— И да убия Ибн бен Калид.

— И да убиете Ибн бен Калид — съгласи се тя. — Но в момента се намирате на стотици хиляди светлинни години от своите създатели, които са на Делурос VIII. Каква власт имат над вас, та им се подчинявате дори сега? Защо просто не захвърлите всичко?

— Ако не ви отведа там, те няма да ми платят — отговори Найтхоук. — А ако не ми платят, първият Джеферсън Найтхоук ще бъде изваден от камерата за замразяване още преди да са открили лек против неговата болест. — Той помълча. — Аз убивам други хора, но не съм самоубиец.

— А според вас това би било самоубийство, така ли?

— Ние двамата сме едно.

— Колко пари са му необходими?

Найтхоук повдигна рамене.

— Три, четири, пет милиона кредита. Кой знае? Вече са близо до откриването на лекарството, но все още нищо няма черно на бяло.

Тя го загледа проницателно и отпи от питието, останало от Мелисанда.

— Какво ще кажете за десет милиона кредита?

— Обяснете по-подробно.

— Ще ми помогнете ли да сваля баща ми от власт, ако ви платя десет милиона кредита? — попита тя. — С тях ще могат да поддържат жив истинския Джеферсън Найтхоук още дълго време. А вие ще се биете на страната на една справедлива кауза.

— За мен е без значение на чия страна се бия — каза Найтхоук. — Но пък нямам никакво желание да ви убивам. Ако предложението е подплатено с намерение да бъде изпълнено, ще размисля.

— Доколкото ми е известно, едно време не ви е било безразлично на чия страна се биете — подхвана отново тя. — Проучих кариерата ви. Перфектния убиец е избил много хора и извънземни, но винаги е бил на страната на закона.

— Тогава се грижех само за един живот — отвърна с горчива усмивка той.

— Не можете да ме убедите, че не е останало нищо от предишните ви принципи — твърдо каза тя.

— Не ми е работа да ви убеждавам в каквото и да било — отговори Найтхоук. — Вие трябва да ме убедите да не ви убивам или пък да ви връщам на баща ви.

— Предложих ви десет милиона причини да не го правите.

— Добре, и къде са те?

— В сейфа на баща ми.

Найтхоук се обтегна на стола си и се замисли.

— Искате да кажете, че ако не успеем, няма да видя никакви пари, така ли?

— Казано накратко — да.

— При това може да минат месеци, докато съберете и подготвите силите си за атаката. Има сериозен риск те да се окажат значително по-малко на брой от противника.

— Него никой не може да го победи със сила. Само прикрито и с изненада имаме шанс за успех — довърши тя. — Налага се да се промъкнем с много внимателно подбран екип. — Тя направи пауза. — Ето защо ми е нужна вашата помощ. Както вече казах, проучих внимателно кариерата ви. Ще ми е необходим вашият опит.

— Въпреки това не можете да ми платите, докато не приключи операцията, при това успешно, така ли?

— Така е.

— Ще трябва да помисля — рече той. — Ако се провалим, вие ще отговаряте за смъртта на двама Перфектни убийци.

— Ако ви убия сега, пак ще е същото.

— Вярно — съгласи се той.

— Помислете и за още нещо — пак подхвана тя. — Ако приключите успешно мисията и се завърнете на Делурос, почти е сигурно, че те ще ви унищожат. Доста е неудобно наоколо да се скита някакъв клонинг, не е ли така? При това той би могъл да идентифицира онези, които са го създали.

— Това ми беше известно още от мига, в който се събудих на лабораторната маса — каза Джеферсън. — Затова нямах никакво намерение да се връщам в Олигархията.

— В сейфа на баща ми има достатъчно, за да се поддържа жив истинския Перфектен убиец и да ви се даде шанс за нов живот.

Той я гледаше, без да отговори нищо.

— Май започнахте да се разколебавате, а? — попита с усмивка тя.

— Просто обмислям.

И отново настана мълчание.

— Е? — настоя тя, когато мина известно време. — Все още ли обмисляте?

— Не, сега изчислявам.

— Милионите ли?

— Хората.

— Това не го разбрах.

— Ако ще ставаме партньори, трябва да си имаме доверие един на друг — започна Найтхоук. — Докато не се убедите, че мога да избия и осемте стрелци, макар да предпочитам да не го правя, няма да сте сигурна дали не бих се обърнал срещу вас при първа възможност. — Той огледа помещението. — Трима са зад двойното огледало, през което се вижда от другата страна. Има един зад вратата на гримьорната. Петият е зад картината, дето виси накриво на южната стена. Двама са на таванския етаж — той посочи нагоре, — тук и тук. Още не съм открил осмия.

— Вие сте наистина добър — каза тя с нескрито уважение. — Значи съм направила добър избор.

— Още не — каза той, продължавайки да оглежда помещението. После изведнъж се усмихна. — О, боже, аз съм истински тъпанар. Осмият си ти!

Тя отвърна на усмивката му, измъкна малък пистолет, прикрит под ръкава, и го остави на масата.

— Е, стискаме ли си ръцете?

— Да, мисля, че вече можем да го направим.

— Добре тогава — каза тя. — Ще обявя на хората си, че твоите приятели могат да се движат свободно.

— Накарай ги да държат по око червения извънземен — предупреди я Найтхоук. — Той не се интересува на коя страна се бие, важното е да има повод да избива хора.

Тя кимна с глава и протегна ръката си.

— Добре дошъл на страната на правата вяра, Перфектни убиецо.

— Правата вяра можеш да си я задържиш — отвърна той, поемайки малката й ръка в своята. — Моли се само да си права за съдържанието на сейфа.