Майк Резник
Прераждането на убиеца (31)

Тридесета глава

Найтхоук се подаде от кораба и огледа околността, придържайки внимателно молекулярния имплозатор на рамо. След миг до него застанаха Касандра, Киношита и Синеокия.

— Е, сега какво? — попита драконът.

— По това време наоколо сигурно има не повече от десетина души — отвърна Найтхоук. — Виждаш ли западното крило на сградата?

— Да.

— Твое е.

— Как така мое? — изненада се Синеокия.

— Трябва да избиеш всички в него.

— Не може ли просто да ги взема за заложници?

— Щом така ти харесва повече.

— Те не са ни врагове — натърти драконът.

— Кажи ми го пак, когато някой те разпознае — отвърна Найтхоук.

— Разчитай на мен.

— Прави каквото искаш, но ако някой вдигне тревога, няма да чакам Касиус Хил да те убие, а ще го направя със собствените си ръце — отсече Найтхоук.

— Нищо не ти пречи да бъдеш малко по-любезен — оплака се Синеокия.

— А на теб нищо не пречи да си малко по-подготвен. Сега всяка минута е фатална.

Синеокия го изгледа обидено, после извади лазерния си пистолет и се отправи в посоката, указана от Найтхоук.

— Е, ако ще да ги избива, ако ще да ги пощади, но дано поне остане невредим — промърмори след него Найтхоук.

После насочи молекулярния имплозатор към предавателната кула. Металът за миг се стопи и образува голяма локва насред покрива на космодрума. Вътре в сградата неколцина мъже и жени започнаха да се мятат трескаво насам-натам, опитвайки се да установят причината за прекъсването на комуникациите. Никой обаче не се сети да погледне навън към пистите.

— Дотук добре — каза Найтхоук. — Ито, за вас остават хангарите и складовете. Касандра, заварди изхода и убивай всеки, който се опита да излезе.

С кимане на глава двамата дадоха знак, че са разбрали своите задачи и се отправиха да ги изпълнят. Найтхоук също тръгна към сградата. Като стигна на десетина метра, той провеси имплозатора на рамо, измъкна чифт пистолети и рязко нахлу в зданието на летището.

— Кой, дявол те взел, си… — започна униформеният пазач, но беше мъртъв още преди да довърши изречението.

Найтхоук дочу слаб шум зад себе си, извърна се светкавично и свали още двама от охраната с мощен лъч на лазерното оръжие. В същото време дочу агонизиращи викове откъм западното крило и предположи, че Синеокия е или неточен стрелец, или садист. Напълно бе възможно обаче да е по малко и от двете.

След това внимателно претърси митническата зона. Изглеждаше съвсем пуста. Тогава тръгна към хангарите да види как се справя Киношита, но внезапно край него проблясна лазерен лъч и изгори меката част на лявото му ухо. Той се хвърли по очи на пода и се опита да установи откъде дойде изстрелът.

Настана продължителна тишина и измамен покой. Знаеше, че трябва някак да предизвика своя невидим противник да стреля отново, за да разбере къде се крие. Но и врагът си даваше сметка за това и беше решен да чака, докато Найтхоук започне пръв. Перфектния убиец метна шумно един от ножовете си насред помещението, надявайки се онзи да отговори със стрелба, но не получи никакъв отговор. Внезапно край него с трясък се стовари някаква метална кутия и той едва се овладя да не я стопи с оръжието си.

Най-сетне се реши и запълзя по корем върху пода, надявайки се да попадне на някакъв знак, по който да се ориентира — тежко и шумно дишане, крайче от кожен кобур или парче тъкан в защитни окраски; нещичко, което би му подсказало къде се е притаил неговият противник. След няколко метра вече имаше риск да попадне право в обятията на врага си. Затова спря, преценявайки, че подобна стратегия може да се окаже чисто самоубийство.

Отново прегледа оръжията си: лазерен и сонарен пистолет, пистолет с куршуми, ножове. Преценяваше какво да предприеме оттук нататък, как да действа. Най-сетне откри решение.

Постави лазерния си пистолет на пода и внимателно намести зарядното му устройство, после натисна бутона „Зареждане“. Тъй като пистолетът беше вече зареден, копчето веднага се върна в изходна позиция. Той пак го натисна и използва острието на ножа, за да го задържи в това положение. След това внимателно изпълзя на десетина метра от мястото и се притаи.

Бяха необходими точно две минути и двайсет и шест секунди, за да се свръхзареди пистолетът. Той изстреля мощен ослепителен лъч и противникът на Найтхоук не закъсня с отговора. Този път Перфектния убиец установи къде е източникът на стрелбата и тутакси го порази със сонарния си пистолет. Последва вик, а после настана тишина.

— Светлина — тихо рече Найтхоук и тутакси две лампи разпръснаха мрака.

Противникът му лежеше проснат на пода с пистолет в ръка. Той се приближи, с върха на ботуша си обърна тялото и замислено се взря в младежкото лице долу.

Внезапно се разнесе шум и Касандра влезе в помещението.

— Видях лампите в цялата сграда да светят и чаках да дадеш знак, че при теб всичко е наред — каза тя. — Не ми се щеше да попадна точно насред някоя престрелка.

— Правилно си постъпила.

Тя погледна оръжието, което все още висеше на рамото му.

— Защо просто не изпари цялата стая с имплозатора?

— По-добре се огледай внимателно.

— Не разбирам — каза тя, взирайки се около себе си.

— Щях да срина носещата стена. — Касандра продължаваше да гледа неразбиращо. — Тя поддържа цялата сграда — обясни й той. — Ако я бях съборил, зданието щеше да рухне върху мен. А дори това да не беше станало, пак не копнея Олигархията да ме преследва по петите.

— Те пък защо трябва да се намесват?

— Може и да се измъкна сух, задето стопих антената, но нямаше да ми се размине, ако превърна космодрума в развалини. Трябваше да прекарам останалата част от живота си, която едва ли щеше да е много дълга, с цялата флота на Олигархията по петите. — Той замълча. — Надявам се, че космодрумът е невредим.

— Никой не се опита да излезе.

— Засега.

— Ито и Синеокия ни чакат отпред. Не са взели никакви заложници.

— Все пак провери западното крило. Нямам доверие на този дракон.

— Някога да те е лъгал?

— Не и повече от някой човек — отговори Найтхоук.

Тя сви рамене.

— А ти къде ще отидеш?

— Ще се опитам да открия компютъра, който се свърза с нашия кораб — онзи, който знае името ми и регистрационния номер на кораба.

— Само две мъртви жени. Не се забелязва нищо, което да се движи — отбеляза Касандра малко по-късно. — Предполагам, че има и други, които се крият някъде, но…

— Не можем цяла нощ да ги търсим. Нека по-добре приемем, че такива просто не съществуват — каза Найтхоук. После се огледа. — И така, приключихме с етап №1: кацнахме, минахме митническата проверка и никой не би могъл да ни идентифицира. Сега да вървим.

Двамата излязоха и се присъединиха към Киношита и Синеокия.

— Дотук добре — обяви Найтхоук. — Време е да направим официално посещение на губернатора.

— Край пътя има една страхотна военна машина, съвсем празна. Мисля, че ще преодолее с лекота всичко, което губернаторът би хвърлил срещу нас — каза Синеокия.

— Забрави за нея — прекъсна го Найтхоук. — Трябва ни някое прилично частно превозно средство, което да не бие на очи.

— Защо, след като можем да го навестим с това нещо. Би било напълно безопасно — запротестира драконът.

— Машина от този род сигурно е натъпкана с апаратура за свръзка, а ние не знаем нито една тяхна парола. Ще се издадем още преди да сме изминали и миля. — Той замълча. — И запомни: ако се стигне до престрелка, в никакъв случай не бива да отвръщаме на огъня. Трябва да се промъкнем, колкото се може по-незабелязано, а не да пристигнем с гръм и трясък.

Докато двамата разговаряха, Киношита изучаваше внимателно едно друго превозно средство, спряно край летището.

— Сигурно не трябва да вземаме и такси според теб.

— Предпочитам да не опираме до него — каза Найтхоук и се огледа. — Не виждаш ли нещо по-подходящо?

— Не.

— В такъв случай ще се наложи да откраднем таксито. Влезем ли в него, извади радиостанцията от строя.

— С имплозатора ли? — намръщи се Киношита.

— Достатъчен е един негов изстрел, за да стопиш цялата кола — отвърна Найтхоук. — Използвай лазера.

— Май имаме малък проблем — рече Киноншта, когато приближиха таксито.

— Какво има пък сега?

— Не прилича на нито една от колите, които съм карал — отвърна Киношита. — Искам да кажа, че много прилича на повечето превозни средства, които съм управлявал, но таблото е разположено по съвсем различен начин. При това по всичко личи, че не се движи с термоядрено гориво. — Той надзърна през прозореца. — Дявол го взел, та аз дори не бих могъл да запаля това проклето нещо. — След това се обърна към Синеокия. — Ти някога возил ли си се в подобна дивотия?

Драконът поклати глава.

— Едва ли е чак толкова трудно за разгадаване. Не ми се вярва да е много по-различно от останалите коли.

— Не много, но достатъчно. И за разлика от военната машина, таксито не е снабдено с оръжие. Само една грешка да допуснем, колкото и незначителна да е, сме разкрити. Приближим ли имението на Хил, охраната най-напред ще стреля, а после ще задава въпроси.

— Стига приказки — прекъсна ги Найтхоук, отваряйки решително вратата. — Влизайте вътре, аз карам.

— Ти?! — повтори изумен Киношита. — Нали не си се качвал на кола от век насам. Сигурно нямаш и най-малка представа как работи това.

— Пътувах с такова нещо предишният път, когато бях на планетата. Наблюдавах внимателно какво прави шофьорът.

Той седна зад командното табло, внимателно докосна бутона с необходимата команда върху светещия екран и машината внезапно се задейства.

— Проклет да съм! — възкликна поразен Киношита.

— На твое място нямаше да съм толкова изненадан — каза му Найтхоук, докато таксито пое по пътя в тъмната нощ на Перикъл V.