Майк Резник
Прераждането на убиеца (30)

Двадесет и девета глава

Киношита пръв се реши да наруши мълчанието на кораба.

— Пелъс Атина докладва, че тя и хората й вече са кацнали — обяви той.

— Всичко наред ли е при тях? — попита Найтхоук.

— По всичко личи, че не са имали никакви проблеми.

— Ами останалите?

— От Петкан и Мелисанда все още няма никакви вести.

— А Големия Йохан?

Киношита поклати глава.

— Ни вест, ни кост. Да кацаме ли вече?

— Не и докато всички останали не се приземят.

— Все още не проумявам защо не тръгнахме всички заедно с един кораб — изхленчи Синеокия.

— По-добре да бяхме развели и знамена, та да няма съмнение, че идваме да убием губернатора — кисело рече Найтхоук.

— Можеше да се представим за туристи с тоя космически лайнер — озъби се Синеокия.

— Три дузини туристи от Силен, при това в един и същи ден?

— Ако имахме редовни паспорти и визи… — започна драконът, но гласът му вече не звучеше толкова уверено.

— Миналия век компютрите сигурно щяха да пропуснат подобна издънка, но днешната техника веднага ще вдигне тревога при нахлуването на толкова посетители от планета, която се слави като владение на Ибн бен Калид — каза Найтхоук. — Към това може да добавиш и факта, че през последния век едва ли ще се съберат и десетина туристи, идващи от Силен.

— Добре, де, добре — предаде се Синеокия. — Аз просто изказах едно предположение.

Киношита внезапно се оживи.

— Току-що получих съобщение от Петкан. Вече са на повърхността. Никакви усложнения.

— Дотук добре — каза Найтхоук. — Остават само групите на Големия Йохан и Вторнишкия Еди. — Той хвърли поглед на часовника си. — Трябва да дадат знак всеки момент.

След тези думи той се упъти към кухнята да си налее разхладителна безалкохолна напитка.

— Ама че кораб! — изсумтя Синеокия, тръгнал след него. — Тук няма дори капка алкохол!

— Алкохолът и работата не вървят добре заедно.

— Това може да важи за твоята обмяна на веществата, но едно хубаво алфарадско бренди би ми вдигнало тонуса.

— В такъв случай ще трябва да се справиш и без него — каза Найтхоук.

— Трогваш ме с тая загриженост за моето здраве — отвърна саркастично драконът.

Найтхоук не му обърна внимание, довърши питието си, метна чашата в преработвателя на отпадъци и се върна в командната кабина.

— Как си? — обърна се към момичето, което седеше мълчаливо в най-отдалечения край.

— Добре съм — отвърна Касандра. — Само дето търпението ми вече взе да се изчерпва.

— Толкова време си чакала, нищо няма да ти стане, ако потърпиш още час-два.

— Знам.

— Затова пък аз не разбирам защо не кацаме още сега — намеси се Синеокия, който продължаваше да върви по петите на Найтхоук.

— Защото така съм наредил — отвърна Найтхоук.

— Известно ми е, че си Перфектния убиец, че тук ти си шефът и най-вероятно си единственото предимство, с което разполагаме. Въпреки това още не си благоволил да ни светнеш какво, по дяволите, става!

— Всеки е запознат със задачата си.

— Но никой не знае защо трябва да постъпи по един или друг начин! — натърти драконът. — Ако съществува някакъв план — а е най-добре такъв да има — то никой освен теб не е известен за него.

— Така няма риск някой да го изпее на Касиус Хил, нали? — отвърна Найтхоук.

— Ти продължаваш да ме подозираш в най-страшните пороци на света, само защото не съм човешко същество! — нацупи се Синеокия. — И че ще те предам, само защото ти си човек. Вместо това огледай по-внимателно Хил, Перфектни убиецо! Нали той е човек! Защо ми е да предавам един човек на друг?

— Никога не съм казвал, че ще го направиш.

— Но се държиш така, сякаш го знаеш със сигурност — изръмжа Синеокия.

— Единствено Касандра е посветена в основния план. Все някой трябва да контролира нещата, ако с мен стане нещо.

— Но ако не си сигурен, че сред нас има предател, тогава…

— Не мисля, че има предател — потвърди Найтхоук. — Но е напълно възможно да греша. Докато не ви разкрия плана си обаче, това няма никакво значение, нали така?

— Да, стига да не получиш някой куршум в гърба.

— Ако ми предложиш сигурен начин да го предотвратя, ще те изслушам с огромен интерес.

Киношита стана от мястото си.

— Големия Йохан също кацна, но се намира почти на три мили от целта.

Найтхоук зае мястото пред пулта за управление.

— Добре тогава, ще му отпуснем още четирийсет минути. Свържи се с Пелъс Атина и й кажи да нагласи графика си според промяната.

— Смятай го за направено — каза Киношита. — От Вторнишкия Еди обаче все още няма никакви новини.

— Нека допуснем, че той е по-скоро предпазлив, отколкото глупав.

— Откъде можеш да разбереш, че е едното, а не другото? — полюбопитства Синеокия.

— Ако е предпазлив, рано или късно ще се обади. Ако е глупав, значи вече е мъртъв и няма да дочакаме вести от него.

— Колко време ще го чакаме да се появи? — попита Киношита.

Найтхоук се замисли над въпроса.

— Ако всичко вървеше по график, бих му отпуснал още десет минути, после щяхме да действаме без него. Но след като сме дали на Големия Йохан четиридесет минути, нищо не пречи да постъпим така и с Вторнишкия Еди. — Той замълча. — Ама че глупаво име!

— Той се е родил във вторник, оженил се е във вторник и първият му син се е появил пак във вторник; развел се е във вторник и за първи път е убил човек във вторник — каза Синеокия. — Затова най-накрая му дадохме този прякор.

— Днес какъв ден е? — попита Найтхоук.

— Понеделник.

— И така ще е още час-два. Да се надяваме, че няма да завърши този цикъл като умре във вторник.

— Кой знае защо си мислех, че си оптимист.

— Аз съм реалист; понякога двете са едно и също нещо, но друг път не са. Тази вечер например не съвпадат.

— В момента иска разрешение за кацане… — обади се Киношита.

— Успя ли?

Киношита поклати глава.

— Отказаха му.

— Защо?

— Без причина.

— Не може ли да се сниши достатъчно, че да пусне совалката, преди да се върне обратно?

— Казва, че няма да успее. Вече го дебнат отвсякъде. Ще наредиш ли да открие огън?

— Не, по дяволите! — скръцна със зъби Найтхоук. — Ще го пометат само за пет секунди!

— Пита какво да прави сега.

— Кажи му да излезе от орбита, а по-късно пак да опита достъп, но на четиристотин мили по на юг. Ако успее, нека се сниши и мине под сензорите, после да се яви на мястото на срещата.

— Едва ли ще успее — каза Киношита.

— Напълно постижимо е, стига да е добър пилот. Те не могат да засекат нищо, което лети до осемдесет метра над земята.

— Кой, по дяволите, ти каза това?! — възкликна Синеокия.

— Няма нужда някой да ми го казва, аз и сам го знам — изкриви лице Найтхоук, но внезапно замълча насред думата. — Чакай да позная — през последния век са усъвършенствали сензорите, така ли?

Киношита кимна с глава.

— Добре тогава, кажи му да се престори, че има повреда в двигателите и да поиска аварийно кацане. Едва ли ще се хванат, но дори шансът да е един процент, нека опита. Ако не успее, да се повърти още половин час из орбита, а после да се върне на Силен.

Киношита предаде съобщението.

— Едва ли вече ще получим вест от него — обърна се към екипажа той. — Дори да мине през охраната, малко вероятно е да обяви в ефир, че току-що е унищожил част от войниците на Хил.

— Така е — съгласи се Найтхоук. — Само ме предупреди, когато Големия Йохан заеме позиция. След това започваме.

— Има съобщение от Мелисанда.

— Какво иска?

— Петкан вече е разположил експлозивите и пита кога да пали фитила.

— Да не прави нищо, докато не му кажа.

— Тя твърди, че той не иска да чака.

Найтхоук се приближи до командното табло.

— Свържи ме с него. — После се надвеси над микрофона. — Слушай, говори Найтхоук. — Миг по-късно Петкан избоботи нещо в смисъл, че го е разбрал. — Не съм си блъскал главата да съставям план, за да можеш ти да правиш каквото ти хрумне! Ако избухне дори един единствен експлозив преди да съм ти дал знак, ще имам грижата да те открия и лично да ти прережа гръкляна преди да напусна тая проклета планета! Ясно ли е?

Петкан взе да мърмори нещо в знак на протест.

— Те ще са също толкова мъртви и след час. Единствената разлика е, че ти ще оцелееш и ще имаш възможност да избиваш още хора. Обмисли това.

Той прекъсна връзката и се върна на мястото си.

— Вярваш ли, че ще се подчини? — попита Касандра.

— Най-вероятно.

— Защото се бои от теб ли? — обади се Синеокия. — Със сигурност е наясно, че си способен да го убиеш.

— Въобще не му е ясно — отвърна Найтхоук. — Но ако той ме убие, тогава няма да има кой да му осигури още битки с други хора. А той цени повече количеството пред качеството.

— На всичко отгоре сега е без контрол, в компанията на проститутка телепат. Ти пък си на този кораб заедно с един извънземен барман и преоблечена като мъж жена. — Тя се усмихна криво. — Ама че екип си си избрал, а, Перфектни убиецо!

Той сви рамене.

— Човек трябва да умее да се оправя и с това, с което разполага.

След тези думи за огромна изненада на онези, които го познаваха най-добре, той се разположи в креслото, затвори очи и заспа.

Половин час по-късно Киношита внимателно го разтърси за рамото.

— Какво става? — попита Найтхоук с ясен глас, сякаш изобщо не беше заспивал.

— Големия Йохан зае позиция.

— Значи е време да действаме. Поискай от космодрума координати за кацане.

— Вече го направих, но те имат въпроси.

— Аз ще говоря с тях — каза Найтхоук и се настани зад командното табло.

— Кажете името си и регистрационния номер на вашия кораб — прозвуча механичен глас.

— Говори Джеферсън Найтхоук. Корабът ми няма име. Регистрационният му номер е BD711507JH. Преди два дни излетяхме от Силен.

— Цел на посещението?

— Бях нает от губернатора Касиус Хил да открия и върна обратно неговата дъщеря Касандра. Аз изпълних задачата, тя е на борда заедно с мен.

— Налага се да проверя това.

— Разрешете кацане, докато правите проверката. Горивото ми е вече на свършване.

Пауза.

— Ще получите разрешение за кацане, ако преди това предадете на живо образа на Касандра Хил.

— Няма проблем. Касандра, приближи се до предавателя за холографски изображения. — Найтхоук изчака малко. — Получихте ли изображението?

— Изображението е получено. Имате разрешение за кацане. Вече прехвърлих координатите в компютъра на кораба ви.

— Благодаря. — Найтхоук прекъсна връзката. — Е, това беше.

— Сега те ще строят половината армия да ни чака! — запротестира Синеокия. — Колко време мислиш им е необходимо, за да установят, че Хил иска дъщеря си мъртва?

— Цяла нощ — отговори Найтхоук. — Защо според теб трябваше да чакаме Големия Йохан да заеме позиция? Той е заглушил всички предаватели от и към губернаторското имение.

— Значи няма да успеят да се свържат с него и да му кажат, че сме тук? — ухили се Синеокия.

— Това беше целта.

— Аз пък си мислех, че задачата на Големия Йохан е да премахне охраната около имението.

— Знаех това — отговори Найтхоук. — Ето защо не ти, а аз ръководя тази мисия. — Той се обърна към Киношита. — Колко време остава до кацането.

— Пет-шест минути.

— Въоръжен ли си?

— Имам сонарен и лазарен пистолет — отговори Киношита, докосвайки дръжките на всеки от двата.

— Заредени ли са?

— До горе.

— Все пак ги провери още веднъж преди да кацнем. — После Найтхоук се приближи до Синеокия. — Твоето оръжие наред ли е?

— Да.

— Надявам се знаеш как да го използваш.

— Изпитай ме, ако искаш — отвърна драконът.

— Не е нужно аз да го правя. Касиус Хил ще изпробва уменията ти.

Найтхоук отиде до преградната стена в кораба и тихо изрече комбинацията от цифри на нейния код. Търпеливо изчака, докато тя се плъзна встрани и разкри някакво оръжие със странен вид. Беше нещо средно между пистолет и пушка, с голямо зарядно устройство и необикновена форма.

— Това пък какво е, дявол го взел? — възкликна Синеокия.

— Молекулярен имплозатор.

— Мислех, че са забранени навсякъде из Вселената.

Найтхоук му хвърли бърз поглед.

— Откъде успя да го намериш? — продължи да разпитва драконът.

— Помолих Палъс Атина да ми го достави. — Той замълча. — За нея няма невъзможни неща.

— Това сладурче наистина ли е способно на разрушения, за каквито съм чул да разправят?

— Зависи какво си чул.

— Че всичко, което попадне под обстрела му — хора, сгради, транспортни средства — става на пихтия.

— Правилно си разбрал — смъртоносно е, но с локализирано действие.

— Значи се каниш да ги избиеш?

— Това не е рицарски дуел и нямам намерение да оставя на врага какъвто и да е шанс — отговори Найтхоук. — Успях ли да отговоря на всички въпроси, с които тепърва смяташе да ме затрупаш?

— Не е необходимо да ми късаш главата — рече Синеокия.

— Виж какво — раздразнено поде Найтхоук, — предстои ми да се бия с хилядократно превъзхождаща ме армия. Най-вероятно е след тази битка нито един от нас да не оцелее. Дори да оживеем, ще се наложи да унищожа много невинни хора, за да стигна накрая до истинския злодей. Затова прощавай, ако не съм много благоразположен в момента.

— Добре, де, добре — побърза да каже Синеокия, отстъпвайки назад. — Само те моля да не забравяш кой е истинският ти враг.

Найтхоук се извърна към Касандра.

— Наред ли е оръжието ти?

Тя потупа всеки един от пистолетите си.

— Хайде, Ито — каза Найтхоук. — Приземи кораба. Време е за шоуто.