Майк Резник
Прераждането на убиеца (23)

Двадесет и втора глава

— Ти по-добре не стой тук — каза Найтхоук, настанявайки се пред камерата на видеопредавателя. — Ако те зърне, ще е много трудно да му обясня защо трябва да идва чак дотук с откупа.

Касандра кимна с глава.

— Добре. Но, Джеферсън…

— Какво?

— Бъди много внимателен. Едва ли си даваш сметка каква заплаха е той.

— И друг път съм срещал опасни хора — отговори мъжът.

— Били са опасни, защото са имали оръжие. Той е по-страшен от тях, защото плаща за това оръжие.

— Разбрах. А сега си върви!

Щом вратата хлопна зад нея, той се свърза с имението на губернатора на Перикъл V.

— Име — излая брадатият секретар от другия край на Вселената.

— Джеферсън Найтхоук.

— Откъде предавате?

— От Силен IV.

— Цел на връзката?

— Искам да говоря с Касиус Хил.

— Изключено.

— Ти само му кажи кой се обажда, синко — продължи невъзмутимо Найтхоук. — Обзалагам се, че иска да чуе какво имам да му казвам.

— Наредено ми е да не го прекъсвам, г-н Найтхоук — отвърна секретарят.

— Сам решавай тогава — сви рамене Найтхоук. — Но помни, че съм те предупредил, когато те уволни задето не си ни свързал.

Секретарят се втренчи нервно в холограмата на Найтхоук.

— И за какво точно искате да говорите с губернатор Хил?

— Не е твоя работа — отговори Найтхоук. — Ти просто му предай, че го търся.

— Все пак ще трябва да му предам още нещо освен името ви! — избухна секретарят.

— С това подписа смъртната си присъда — пророни Найтхоук и посегна да прекъсне връзката.

— Чакайте! — изкрещя панически секретарят.

Найтхоук застина неподвижен.

— Ще видя какво мога да направя за вас. Моля, изчакайте!

Екранът остана празен цяла минута, после на мястото на секретаря се появи сивокос мъж на около петдесет и пет, със стоманеносиви очи и дълбоко изрязани бръчки, които браздяха цялото му лице от челото чак до челюстта.

— Г-н Найтхоук — започна той, — най-после се срещнахме. — Пушеше пура от Ню Кентъки, изпълвайки въздуха около себе си с облаци дим. — Моля да извините глупостта на моя секретар.

— Вината не е негова — отвърна Найтхоук. — Той не подозира кой всъщност съм аз.

— Въпреки това ще го уволня.

Найтхоук сви рамене.

— Правете каквото смятате за необходимо, това не ми влиза в работата.

— Добре.

— Кое е добре?

— Аз не ви се меся и не бих искал вие да си пъхате носа в моите дела — отговори Хил.

— Това не представлява проблем за мен — каза Найтхоук. — Вашата работа изобщо не ме интересува.

— Чудесно, а сега нека поговорим за вашата работа. Предполагам това е причината да се свържете с мен.

— Точно така.

— Е? Успяхте ли да го откриете?

Найтхоук кимна с глава.

— И нея също.

— Естествено. Щом откриеш него, неизбежно се натъкваш и на нея — продължи Хил. После дълго само пускаше облаци дим, замислен и мълчалив. — Той мъртъв ли е?

— Не.

— По дяволите! — още един облак дим. — Мислех, че са ви предали заповедта да го убиете. Защо се провалихте?

— Беше ми заповядано да върна дъщеря ви здрава и невредима — отговори Найтхоук. — Предположих, че това е по-важната част от задачата.

— Никога нищо не предполагайте, дявол го взел! — гневно извика Хил. — Добре де, къде са те сега?

— Недалеч оттук.

— На какво разстояние?

— Едва ли държите да ви кажа точно колко. Да не забравяме, че разговорът може да се наблюдава или подслушва.

— Хич не ме е грижа дали някой ни наблюдава! — избухна Хил. — Кажете ми къде, по дяволите, са те!

— Ще ме изслушате ли внимателно или ще продължавате да ругаете? — спокойно попита Найтхоук.

Хил го изгледа кръвнишки, после сведе глава.

— Добре, г-н Найтхоук, вие сте на ход. Гледайте добре да го изиграете.

— Той иска да сключи сделка с вас.

— Ибн бен Калид ли?! — остро попита Хил.

— Нали за него ставаше дума досега.

— Продължавайте! Какво искате от мен?

„Какво искам ли? Пет милиона за камерата за замразяване на Делурос VIII, още милион за моето собствено лечение и една известна сума, която ще ми позволи да живея прилично…“

— Ще ви я върне обратно срещу осем милиона кредита или техния еквивалент в долари Мария Терезия.

— Осем милиона кредита?! — избухна Хил. — Той да не мисли, че съм червив с пари!

— Той знае, че сте любящ баща, който иска да получи дъщеря си цяла и невредима.

— Предполагам, че ги иска в дребни и небелязани кредити, така ли? — саркастично продължи Хил.

— Не уточни това. Но наистина има едно условие.

— Винаги има условия. Давайте направо!

— Той държи вие лично да предадете парите.

— За да ми види сметката в мига, когато си подам носа от кораба — ехидно рече Хил. — Знаех, че е негодник, но не предполагах, че е толкова плиткоумен.

— Ето тук идва и моят ред.

— Я обяснете по-ясно!

— Аз съм гарант за прецизното провеждане на цялата операция. Отговарям косъм да не падне от главата ви и че дъщеря ви ще бъде в безопасност. Освен това съм поел ангажимент, че няма да платите с фалшиви кредити.

— Това не е добра сделка — изсумтя Хил. — Той има на разположение милион бойци.

— Не и на Силен IV — отговори Найтхоук.

— Те двамата с дъщеря ми там ли се намират?

— Не — каза Найтхоук, — вие ще дойдете тук. Когато се уверя, че кредитите не са фалшиви и че не ви следва цяла космическа армада, ще ви отведа при тях.

— Какво би му попречило да убие и двама ни? — продължи настоятелно Хил.

— Аз.

— Това не ме успокоява особено — рече Хил, забеляза, че пурата му е угаснала и отново я запали. — Вие може и да сте най-добрият, но когато стане напечено, сте си обикновен човек. А неговата армия е милионна.

Найтхоук се овладя точно преди да отвори уста и да го успокои: „Да, но са пръснати по цялата Граница.“ Няма никакъв смисъл да го уверявам, че там има само шепа бойци, защото ще домъкне цялата си армия. Вместо това рече:

— Уредил съм да се срещнете на четири очи, без никаква охрана. Ако той се отметне от думата си, няма да отидем на срещата. Повярвайте, той иска парите от откупа също толкова силно, колкото вие — дъщеря си.

— Не се и съмнявам — каза Хил. — Въпреки това не съм спокоен. Има прекалено много рискове работата да се провали.

— Няма такава опасност. Нали затова сте ме създали.

— Създадох те, за да убиеш Ибн бен Калид и да върнеш дъщеря ми! — изсумтя Хил, внезапно преминавайки на „ти“. — Според мен ти се провали в тази мисия.

— Още утре мога да го убия и да ви доставя трупа му, ако това ще ви направи щастлив — отвърна Найтхоук.

Хил стрелна с очи изображението на Найтхоук, после сведе поглед и се замисли. След миг вдигна глава.

— За какво са му тия осем милиона кредита?

— А за какво биха послужили тези пари на който и да е друг човек?

— Да не би да купува оръжие за армията си?

— Вече видях неговите бойци и, повярвайте ми, те разполагат с достатъчно оръжие.

— Значи му трябват, за да им плаща.

— Това е бунт, губернатор Хил. Неговите хора не искат пари, а кръв — вашата.

Хил мълчаливо издиша облак дим. Найтхоук заговори отново.

— Всичко зависи от вас, губернаторе. Само ми кажете какво да направя и то ще бъде изпълнено.

Мълчанието надвисна заплашително.

— Искате ли да уредя среща с Ибн бен Калид или не? — продължи да настоява Найтхоук.

— Има толкова неизяснени неща — най-сетне пророни Хил.

Сега беше ред на Найтхоук да замълчи, втренчен в изображението на губернатора, изчаквайки той да поясни мисълта си.

— Съществува огромен риск да се окаже капан. Ще изгубя парите, без да постигна своята цел.

— Вие няма да си върнете дъщерята, докато той не получи парите — търпеливо обясни Найтхоук.

— То е само част от онова, за което те наех — каза Хил. — Освен това искам да видя тоя див разбойник мъртъв! Или си го забравил!

— Нека най-напред свършим с едното, после ще дойде ред и на другото — сговорчиво рече Найтхоук.

— Не е толкова просто. Ние ще сме на негова територия и ще трябва да се съобразяваме с неговите условия. В мига, когато се появя, поне петстотин от хората му ще се облещят насреща ми.

— Какво ви кара да мислите така?

— Самият аз бих постъпил по този начин! — изсумтя Хил. — Той никак не е глупав, помни това!

— Известно ми е. Но в действителност е твърде лесно предвидим.

— Повечето от тия глупави бунтовници са като него.

— Въпреки това ми е нужно вашето решение, губернаторе. Ще дойдете ли на срещата?

— Все още не съм решил. Трябва да обмисля и претегля толкова много неща. — Той замълча. — Искам ти да дойдеш на Перикъл.

— Правите грешка.

— Вече ти казах — не ми харесва, когато някой си пъха носа в моите работи.

— Вашето задължение е да управлявате като губернатор, моето — да върна дъщеря ви и да убия Ибн бен Калид.

— И тъй като не си свършил нито едното, нито другото, искам да дойдеш при мен, за да обсъдим стратегията по-нататък.

— Добре. Кога трябва да стане това?

— Незабавно!

— Бих могъл да пристигна след около двайсет стандартни часа.

— Чудесно. Ела сам!

— Имам един приятел, който ме следва, където и да отида — каза Найтхоук.

— Човек или извънземен?

— Човек.

— Мъж или жена?

— Жена.

Хил обмисли чутото за миг, после кимна.

— Съгласен съм, но доведи само нея и никой друг!

— Дадено.

— Утре пак ще се видим — завърши Найтхоук и прекъсна връзката.

Касандра се появи няколко минути по-късно.

— Е? — подканящо рече тя. — Как ти се видя той?

— Изключително съм му признателен.

— Признателен? — повтори тя и се намръщи.

— Точно така.

— И каква е причината?

— Открай време съм се питал за моралните и философски последици от моята професия, докато най-накрая не срещнах баща ти. Сега вече ми е ясно, че призванието ми е да убивам хора като него.

Тя се втренчи в него.

— Озадачаваш ме. Ти си любител на добрата литература, имаш превъзходни обноски, предугаждаш всяко мое желание и изглежда имаш правилно чувство за добро и лошо. Но всеки път, когато се почувствам горда, че те познавам, изтърсваш нещо от този род.

— Нима вече не се гордееш с мен? — невинно попита той.

— Ще ми се да знаех — угрижено отвърна тя.