Тери Пратчет
Автентичната котка (9)

Дресиране и приучаване към дисциплина на Истинските котки

Този въпрос винаги е бил коварен, защото собствениците на Истински котки, клонящи към типа, на който крещенето по плаца и легендарният свит на руло вестник не им се удават лесно (ако беше така, те щяха да са от хората с огромните подскачащи кучета, които правят ама каквото си щат с голям, жизнерадостен размах, под съпровода на далечни подвиквания: „Принц! НЕ! НЕ, ти казвам! ПУСНИ ГО ДОЛУ! Веднага! Принц! НЕ!“ и т.н.)

Всъщност всичко опира до разликата между Вътре и Вън (ср. „Хигиена“). Повечето Истински котки доста бързо загряват идеята. Повечето Истински котки в края на краищата са достатъчно умни да разберат, че е по-добре да заложат на сухата кутия в ъгъла на кухнята, отколкото на цветната леха, когато вятърът духа директно от Сибир. Майките им очевидно ги учат, макар че колкото и внимание да му посветихме, не успяхме да проумеем как точно става това, освен чрез постоянното им местене насам-натам в леко невротична партия котешки шах. Може би водят котенцата на някакво тайно котешко училище, където им показват диаграми. (Невероятно, колко хладнокръвни и интелигентни се оказват котките, отгледани от майките си. Нас нашите майки ни отглеждат вече хилядолетия наред и я ни вижте какви сме. Ако Ромул и Рем бяха отгледани от котка вместо от вълчица, днес Рим щеше да е друг.^[1])

Повече от това котката не можете научи на нищо. На нищичко. Може да си мислите, че можете, но това е, защото сте разбрали погрешно какво става. Вие си мислите, че котката послушно се появява на задния вход в десет часа, точна до секунда, за вечерята си. От котешка гледна точка някакъв балък с крачка са го дресирали да вади всяка вечер консерва от хладилника.

Дисциплина — след като преодолеете всички училищни традиции — означава: „Ако не направиш каквото искам аз, ще те ударя.“ Тук, разбира се, единият проблем е, че котката трудно ще я удариш. Кучето винаги е податливо на прочутия свит на руло вестник, след което може да подхване номера със скимтенето, хленча и въздишките — ако беше човек актьор, щяха да го смъкнат с дюдюкане от сцената. Да удариш котка, е като да треснеш космата ръкавица, пълна с карфици, пък и без това на котката хич не й дреме. Един мой роднина, чиято самоличност няма да разкрия, докато не изтече Ограничителният статут на Кралското дружество за ограничаване на жестокостта към животните, винаги е смятал, че половин тухла, хвърлена през градината^[2], е необходима, само за да накараш котката да внимава. Макар и да изглежда безвкусно, има моменти, когато дори и собственикът на Истинска котка усеща, че трябва да се Действа. Ето ви няколко възможности:

Голямата балистична буца пръст

… която е първото нещо, което хващате при копаене^[3], когато забележите с ъгълчето на окото си виновния приклекнал силует сред зелето и граха^[4].

ГББП е гуменият куршум на градиноопазването, проектиран за налагане на телесно наказание, без да причинява смърт. Изпитаният метод е да прицелите удара на около осемнайсет инча от виновника. Полученият в резултат на това кратък и остър дъжд от шрапнели ще го накара да подскочи две педи вертикално и през целия ден да страда от остро стомашно разстройство.

Проблемът обаче е в това, че котката скоро схваща, че вие сте типичен собственик на Истинска котка, т.е. мека Мария, и осъзнава, че ако ви изобличи в измама, свирепата ви поза ще увехне и просто ще хукнете да се оплаквате на арменския поп. Четирите котки, които превръщат нашата градина в зеленчуков Джонстаун всяка пролет, са го разбрали, седят си кротко сред свирещите край тях буци и очевидно мислят: „Защо ли тоя смешник подскача така нагоре-надолу? И защо му е толкова крив мерникът?“

Дълбоки ями с колове на дъното

Не мислете, че не е било обсъждано.

Набутване в езерото

Сегиз-тогиз по случайност Животът прави Каквото трябва, като например случая, когато хитрият вълчак, дето живееше нагоре по улицата, реши да се изходи посред алеята на един собственик на Истинска котка тъкмо когато собственикът на Истинска котка излезе иззад ъгъла с едра лукова глава в ръка.

Още по-добре беше обаче, когато собственикът на Истинска котка се събуди след дрямка на полянката и откри настоящия титулярен носител на званието Махленския Поразник, застанал на ръба на езерцето със златни рибки, съсредоточено взрян в останките от обитателите му.

Собственикът на Истинска котка бързо научава, че всъщност е напълно възможно да преминеш от лег в пикиращ скок в цял ръст. Обаче странно нещо е животът. Котките могат да ходят по вода. Бих се заклел — т.е. собственикът на Истинска котка би се заклел, че МП отскочи от водната повърхност. Къде беше Истинската котка, придобита, както си спомняте, за да варди двора от други котки, по това време? Спеше си на стол в кухнята, както винаги става. Както и да е, толкова ми докривя, че се ската така, че после го почерпих със сардини.

Наказанието няма никакво въздействие върху Истинските котки. Така е, защото Истинските котки не свързват наказанието с престъплението. Що се отнася до тях, крясъците, чехлите, летящи по ниска траектория, и високият, търпелив тон са все прояви на общата смахнатост на балъците. За да оцелеете, нужно ви е само да се понаведете мъъъъничко и да им се изблещите насреща, а после да си гледате живота.

Психологическата война

Все едно да предизвикате стоножка на турнир по гъзоритане. Винаги започвате с това, че не обръщате внимание на животното, и свършвате с това, че се държите с него дваж по-мило, защото май нещо е болно.

Привикване на мафията

Само в най-лошия случай. И без това е свързано с трудности, защото:

а) Телефонния им номер го няма в указателя.

б) Скъпо е. Четири дребни яки ритника струват двойно по-скъпо от два от по-големшките. Малко като с детските обувки.

в) Почти е невъзможно да навреш конска глава в котешка кошница.