Тери Пратчет
Автентичната котка (11)

Котката в историята

В книгите пише, че котките са произлезли от своите предшественици цибетките преди около 45 милиона години, което определено е било добро начало. Отдалечете се колкото се може повече от цибетките — това е бил девизът на ранните котки. Цибетската котка е едно крайно нервно животно, откакто е открила, че вие, такова, можете да извличате от нея цибетон^[1] и да използвате мириса му. Как точно се прави това, не знам и не ща да научавам. Сигурно е ужасно. Ох, добре де, ще хвърля едно око.

Ужасно си е.^[2]

И така, продължава историята, семейство котки изюркали развитието максимално бързо и нараснали на размери, скорост и свирепост. Нищо не може да се сравни със страха, че може да те объркат с цибетка, за да те накара да инсталираш реактивни двигатели на гените си, особено когато знаеш, че е само въпрос на хилядолетия онези ми ти протохоминиди да почнат да се разкарват из холоценския пейзаж с бутилка, нож и умозрителен поглед.

Освен това се поразпространили, обаче пропуснали Австралия, която току-що била минала покрай тях по време на Миграцията на континентите; това обяснява защо тамошните плъхове са израснали толкова едри. Някои се сдобили с райета, други пробвали петната. Една добре известна ранна разновидност разработила своя собствена отварачка за консерви „направи си сам“ сто хиляди години преди появата на консервираната котешка храна и измряла, задето толкова подранила да се възползва от нея.

А после изведнъж започнали да се появяват умалени версии и да миииияу-мииииияукат по хората.

Замислете се над ситуацията. Ето ви и вас, с чело на етажи, притеснявате се какви ли ще са дългосрочните ефекти върху околната среда от това новото нещо, „огън“ му викат, повечето едри животни на планетата ви преследват и ядат, и не щеш ли, миниверсия на едно от най-свирепите сред тях ти се вмъква в пещерата и почва да ти мърка.

Още по-стъписващо е, че не било изритано.

Кучетата как да е, за тях е ясно. Те са животни, живеещи в глутница, а човекът е просто друг, по-умен водач на глутница. Кучетата стават за помощници в преследването на неща, които тичат по-бързо от вас. Но котките — ами от гледна точка на Първобитния човек, котките за нищо не стават.

Първата котка, приближила се до пещера, е оцеляла всъщност поради предизвиканата от нея чиста изненада. Тя била първото животно за човека, което нито бягало от него, нито му налитало с лиги на уста. То го харесвало.

А причината за подобно отношение била, че котката вече знаела, че човеците обичат котки.

И ето ви на провинциално домакинство. Провинциалните домакинства привличат котките. Това е едно от фундаменталните каж’годета на природата. Схванахте ли? Знаем, че Истинските котки ходят и бродят из времето и пространството както си щат, и тази котка вероятно се е придвижвала от едната купичка с храна към другата, но взела, че сбъркала пътя.

В края на краищата каква е алтернативата? Първобитният човек нямал с какво да си уплътни свободното време, та спрял очи на дивата котка и открил, че нейната хоризонталоглава, жълтоока, съскаща заплашителност е тъкмо онова, от което пещерата има нужда? Не, нашите теории настояват, че е станало обратното: че дивите котки са домашни котки, подивели преди хиляди години вероятно защото са се разсърдили за нещо, предполага се, заради закучилото се неизобретяване на хладилника.

Котките са идеалните пътешественици във времето, защото не могат да боравят с пушки. Това почти премахва основната пречка за пътуването във времето — възможността случайно да застреляте дядо си. Разбира се, може да се опитате да станете свой собствен дядо, но след като наблюдавахме едно семейство селски котки, можем да ви кажем, че при котките това е съвсем нормално поведение.