Тери Пратчет
Автентичната котка (15)

Истинската котка и други животни

Запомнете. От котешка инстинктивна гледна точка животинският свят се състои от:

1) Същества, които я ядат;

2) Същества, които тя може да изяде;

3) Същества, които тя може да изяде, но веднага ще съжали за което, и

4) Други котки.

Но пък очакваме от нея да се справя съвсем лесно лице в лице с:

а) Ядене в Колелца за въртене;

б) Ядене в клетки (Летящите Макнъгетс);

в) Пощуряло мятащо се ядене в кафези, което в най-лошите случаи може да бъде принудено да се присъедини към нашата Истинска котка, плюс две кукли и плюшено меченце, за да пийне чай в задния двор. Поднасят се вода и бисквитени трохи;

г) Пернато ядене, което всъщност бива насърчавано да каца в задния двор и да кълве трошици;

д) Ядене в езерца;

е) Едри мърляви лаещи същества;

ж) Разни.

Цяло чудо е, че не се побъркват. Всъщност, както знаят всички собственици на Истински котки, котките заобикалят повечето проблеми, причинени от всичко горепосочено, като се преструват, че те не съществуват. Всъщност точно като нас самите.

Единственият домашен любимец, който знам някога да е объркал Истинска котка, е една костенурка. Сигурно защото за котките е проблематично да се примирят с факта, че костенурката е фауна като тях. На тях тя им се вижда като парченце пейзаж, необяснимо щъкащо насам-натам.

Днес вие не пъхате костенурката в кутия, за да прекара зимата, защото костенурките вече не ги произвеждат; те преминавали от едни ръце в други, както постоянно разправят хората, срещу незнайни суми. Нашата бяхме свикнали да я оставяме да проспива зимата пред камината. През ден, през два тя се събуждаше да хапне някоя марулка. Мирно, безметежно съществуване, което обаче не допадаше на Истинската котка, защото костенурката е невъзможно да я уплашиш. Костенурките не знаят какво означава страх — всъщност те не знаят какво означава никоя дума. О, те се прибират в черупката си, колчем падне сянка върху им, проявявайки здрав разум, но що се отнася до тях, присъствието на котка пред камината означава просто, че там има купчина козина, под която е хубаво и топло да се свреш. Те се промъкват към нея, защото костенурките не могат другояче, и котката разбира чак когато ръбът на някаква коруба целенасочено започва да я изтиква от черджето. Котката се вдига, свира се в ъгъла и гледа тревожно. А после едната от двете развива неестествен апетит за котешка храна. Истинската котка клечи и гледа шашардисано корубата, която се клати като бясна на ръба на нейната чинийка, после въздиша дълбоко.