Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Carpet People, 1971 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Светлана Комогорова, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 50 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://sfbg.us
Издание:
КИЛИМЕНИТЕ ХОРА. 1996. изд. Камея / Изд. Прозорец А.Р.Т. Колекция Избрано от Тери Пратчет. Роман. Превод: [от англ.] Светлана КОМОГОРОВА [The Carpet People, Terry PRATCHETT]. Формат: 20 см. Страници: 160. Цена: 190.00 лв.
История
- — Добавяне на анотация
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Килимените хора от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Килимените хора | |
| The Carpet People | |
| Автор | Тери Пратчет |
|---|---|
| Първо издание | 1971 г. Великобритания |
| Оригинален език | английски език |
| Вид | роман |
| ISBN | ISBN 99548517106 |
бележки
| |
„Килимените хора“ (на английски: The Carpet People) е първият роман на британския писател Тери Пратчет.
Първоначално романът е издаден през 1971 г., когато авторът е едва 23-годишен, но по-късно е преиздаден, като във второто издание са нанесени промени. Книгата е преиздадена през 1992 г., когато Тери Пратчет вече е станал популярен с книгите си от „Светът на диска“. В бележката на автора във второто издание Тери Пратчет пише: Тази книга има двама автори. И двамата са един и същи човек.
Българският превод е на Светлана Комогорова-Комата.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Романът описва пътешествието на племето миниатюрни дре, наречено Монрунги, през света, който те наричат Килима – и всъщност е килим в една стая. Теренът на Килима е гъсто заселен с гори от косми, и е покрит с дебел слой прах. Небето над килима е описано просто като горе, а под повърхността на Килима се намират пещерите на Подкилимието и накрая Пода. Някъде далече, чак след Килима, се простира Черджето пред Камината, където живеят варвари, кланящи се на огъня.
Пътешествието на племето Монрунги започва, след като техният дом е унищожен от мистериозния Фрей. В книгата Фрей не е описан по никакъв начин, но като цяло става ясно, че е възможно Фрей да е аналог на прахосмукачка, или на стъпката на живеещите в дома нормални хора.
Вожд на Монрунгите е Глурк, който е съветван от Писмир – мъдър човек, който се представя за философ и разбира от различните прахове на Килима. Главен герой в романа е по-малкият брат на Глурк – Снибрил, който според Писмир е надарен с рядък ум. Снибрил единствен сред хората притежава способността да усеща Фрей няколко минути преди той да удари.
Килимените хора добиват метал от изпусната на килима монета, дърво от изпусната кибритена клечка, лак от един крак на стол (те го наричат Кракнастола).
Основно място в романа заема войната на хората на Килима срещу Моулите (раса на интелигенти, но кръвожадни маймуноподобни същества). В края на романа се състои битка между съюзилите се междувременно килимени хора и Моулите, в която хората успяват да надделеят. На финала на книгата Снибрил решава да напусне племето и да се заеме с изучаването на Килима и на Фрей.
|
ПРОЛОГ
Наричаха себе си Мунрунги. Което ще рече „Хора“ или „Истински човеци“.
Да започнем с това, че повечето племена обикновено се кръщават така. А после идва ден, когато племето се натъква на други хора и ги кръщава Ония Хора, или пък, ако денят се е случил лош — Врага. Само да се бяха сетили за някое друго име, като например Още Истински Човеци, щяха да си спестят сума ти неприятности по-нататък.
Не че мунрунгите бяха първобитни. Дума да не става. Писмир твърдеше, че притежават богато културно наследство. Имаше предвид легендите, които се разправяха от едно време.
Писмир знаеше всичките стари истории до една, както и много нови. Разказваше ги, а цялото племе го слушаше в унес, докато пепелта на нощните огньове изстинеше.
Понякога дори и яките косми, които растяха край оградата, опасваща селото, като че се заслушваха в неговите думи. Сякаш се скупчваха по-наблизо.
Най-старата легенда беше и най-кратка. Той не я разказваше често, ала цялото племе я знаеше наизуст. Тази легенда се разказваше на какви ли не езици из целия Килим.
— В Началото… — подемаше Писмир, — …нямало нищо друго освен безкрайна плоскост. И после се явил Килимът, и покрил плоскостта. По онова време Килимът бил млад. Нямало прах сред космите и те били стройни и прави, а не огънати и проскубани, както сега. И Килимът бил празен.
После дошъл Прахът и паднал над Килима, понесъл се сред космите, вкоренил се вдън дълбоките сенки. И още, и още прах падал бавно, безмълвно сред застиналите в очакване косми, и най-накрай се наслоил в Килима. И от Праха Килимът изтъкал всинца ни. Първи той създал дребните пълзящи твари, които живеят в бърлогите и се спотайват вдън космалаците тилилейски. После създал соратите, вътъчните дупковръти, тромпите, козите, громпайпърите и снарговете.
И тъй, в Килима вече имало живот и шум. Както и смърт и тишина. Ала в тъкачния стан на живота липсвала една нишка.
Килимът бил пълен с живот, ала не знаел, че е жив. Можел да съществува, но не и да мисли. Не знаел дори той самият какво е.
И тогаз от праха сме възникнали ние — Килимените Хора. Дали сме име на Килима, а после и на всички твари в него — и тъканта била изтъкана. Ние първи сме дали име на Килима. И тогава той разбрал какво е.
И макар Фрей, комуто е омразен живота на Килима, да ни тъпче, и макар и сенките над нас да се сгъстяват, ние сме душата на Килима — и туй е велико. Ний сме плодът на стана.
Е, всичкото това е метафора, много ясно, но пък аз мисля, че е много важно, не е ли тъй?