Трейси Шевалие
Жива жар (17)

5

След като взе халбата от мястото, където я беше оставила на поляните на Астли, Маги изтича до „Ананасът“ в края на комплекса „Херкулес“, съпроводена от Джем. Тъкмо се канеха да влязат, когато Джем се огледа и за свое учудване забеляза сестра си да пристъпва от крак на крак, залепена на плета от другата страна на улицата.

— Мейси! — извика той.

Мейси се стресна.

— О, добър ден, Джем, Маги.

— Какво правиш тук, мис Пидъл? — попита Маги, когато пресякоха улицата. — Нямаше ли да ни кажеш едно здрасти?

— Канех се… — Мейси млъкна, когато вратата на „Ананасът“ се отвори и на прага се показа Чарли Батърфийлд. Грейналото й лице помръкна.

— По дяволите — измърмори Маги, когато Чарли ги забеляза и се приближи. Намръщи се, като разпозна Джем.

— Какво се навърташ наоколо, селянче?

Маги застана между тях.

— Просто купуваме бира за мама. Джем, ще отидеш ли вместо мен? Кажи им, че е за Батърфийлд и че татко ще плати в края на седмицата. — Маги предпочиташе да държи Джем и Чарли на разстояние един от друг, ако е възможно. Те се мразеха от самото начало.

Джем се поколеба. Не обичаше да влиза сам в лондонските кръчми, но знаеше защо Маги го моли. Грабна халбата и тичешком прекоси улицата.

Когато той изчезна, Чарли прехвърли вниманието си върху Мейси — огледа безхитростното й лице, смешната шапка с къдрички, слабичката фигура и малките гърди, повдигнати от корсета.

— Кое е това момиче? Няма ли да ни запознаеш? — каза той.

Мейси се усмихна свенливо, като момичетата в долината на река Пидъл.

— Аз съм Мейси… Маргарет, също като Маги. Сестра съм на Джем. Ти да не си неин брат? Приличате си много, нищо че единият е тъмен, а другият рус.

Усмивката на Чарли събуди подозрителност у Маги. Виждаше го как изпива с очи Мейси, заинтригуван от невинността й.

— Какво правиш на улицата, Мейси? — попита той. — Мен ли чакаш?

Мейси се засмя звънливо.

— Как мога да те чакам, като никога не съм те виждала? Не, чакам друг.

Думите й като че ли отвориха вратата на кръчмата, откъдето излезе Джон Астли, придружен от едно момиче, което шиеше костюми за цирка. Двамата се смееха и ръката му за миг обгърна кръста й. Без да обръщат внимание на триото, те тръгнаха по пътеката, която водеше към конюшнята на Астли. Маги знаеше, че там има една празна ясла, където той често водеше жени.

— О! — преглътна Мейси и понечи да ги последва. Маги я сграбчи на лакътя.

— Не, мис Пидъл.

— Защо не? — Мейси очевидно питаше искрено, докато се опитваше да се отскубне. Маги погледна Чарли, който повдигна вежди.

— Хайде стига, Мейси. Те ще са заети и няма да искат да се мотаеш наоколо.

— Сигурно я води да й покаже коня си, нали? — каза Мейси.

Чарли изсумтя и подметна:

— Все ще й покаже нещо, не ще и дума.

— По-добре се откажи — посъветва я Маги. — Нали не искаш да ги шпионираш? На него няма да му хареса.

Мейси вдигна огромните си сини очи към Маги.

— Не се бях сетила за това. Смяташ ли, че ще ми се разсърди?

— И още как. Сега си отивай вкъщи. — Маги я побутна леко. След миг Мейси се запъти към комплекса „Херкулес“.

— Радвам се, че се запознахме — извика тя към Чарли през рамо.

Чарли се изсмя.

— Мили Боже, откъде се пръкна тая?

— Остави я на мира, Чарли.

Той все още наблюдаваше Мейси, но после отмести очи към сестра си.

— Какво те кара да мислиш, че ще й направя нещо, мис Главорез?

Маги замръзна. Никога не я беше наричал така. Тя се помъчи да не издава паниката си, заковала очи върху лицето му — оглеждаше наболите по брадичката му косми и русия мъх над устата му. Той обаче й беше брат, познаваше я добре и усети уплахата в очите й и внезапното спиране на дъха.

— О, не се притеснявай — рече той с многозначителна усмивка. — Няма да издам тайната ти. Но не съм мислил, че си способна на това.

Джем се появи на вратата на кръчмата и тръгна внимателно, за да не разлее пълната халба. Намръщи се, като видя напрегнатото и нещастно лице на Маги.

— Какво става? — обърна се той към Чарли. — Какво си й направил?

— Вкъщи ли си отиваш? — попита я Чарли, без да му обръща внимание.

Маги се намуси.

— Теб пък какво те интересува?

— Мама и татко имат малка изненада за теб, просто да знаеш. — Той грабна халбата от Джем и на един дъх пресуши една трета от нея, преди да я пъхне обратно в ръцете му и да побегне, заливайки се от смях.