Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010)
Разпознаване и корекция
Mandor (2010)

Издание:

Асен Милчев. Улеят на времето

Научнофантастичен роман

Първо издание

Рецензенти: д-р Светослав Славчев, Васил Райков

Редактор: Елена Коларова

Художник: Николай Тодоров

Художествен редактор: Борис Бранков

Технически редактор: Петър Балавесов

Коректор: Ирина Кьосева

Индекс 11 9373/6257–18–84

Българска. Предадена за печат на 20.11.1984. Подписана за печат на 25.У1.1984. Излязла от печат на 26.УИ.1984. Формат 1/32/70/100. Тираж 45 115. Изд.коли 9.72. Печатни коли 15. УИК 9.51 Цена 0.63 лв.

Държавно издателство „Отечество“, София

ДП „Балкан“, бул. „Ленин“ 113, София

История

  1. — Добавяне

7

Емил се стресна и се събуди. Имаше чувството, че някой го разтърква по слепоочията с жестока ледена ръка. Но защо цялата станция излъчва жълта светлина и каква е тази настойчива музика? Той скочи от креслото на Морфей и се втурна към централния команден пулт. Компютърът бе включил първа степен на тревога, чиито сигнали го бяха разбудили. Устройствата се бяха сблъскали с неразрешима за тях задача, която все още не представляваше опасност за цялостната работа на ретранслаторната усилвателна станция, за да дадат екстрена опасност, но изискваше спешна консултация с човека-оператор.

Емил хвърли бърз поглед върху многобройните индикатори, телевизионните оптични системи, дистанционно регулиращите механизми… А, ето каква била работата. В канала, определен само за съобщения от изключителна междупланетна важност, с който имаха право да разполагат единствено упълномощените представители на Комитета за всеобща безопасност, бяха попаднали някакви странични сигнали. Колкото и надеждно да беше защитен този канал за връзка, понякога дори и в него проникваха смущения. Това задължаваше веднага електронната машина да се намеси и отстрани паразитните влияния. Но този път машината се бе натъкнала не на външни шумове, а на вплетен междупланетен разговор. Електронната програма изрично забраняваше да се прекъсва връзката между хора. Компютърът се бе объркал от противоречието между командата за незабавна намеса и невъзможността да я осъществи, което при по-продължително въздействие можеше да го повреди.

Емил бе овладял лесно всички системи и особености на ретранслаторната станция. Като специалист и по кибернетично моделиране на бионични модели бе свикнал да работи с много по-сложни електронни агломерации. Затова действията му скоро станаха полуавтоматизирани. Изключи алармената система и жълтеникавият оттенък на стените — знак за предупреждение — изчезна. Сега самият той трябваше да се включи в забранения канал и да предупреди двете страни незабавно да прекратят разговора си. Нагласи слушалките, натисна копчето и в следващите няколко мига му се стори, че ще загуби съзнание.