Юлиан Тувим
Маестро Тралалински

В Песнопойно, град известен,

на алея „Веселинска“

славният певец живее —

Тралалампи Тралалински.

Със стопанка — Тралаланка,

с дъщеричка — Тралаличка,

със синченца — Траралченца

и със пудел — Тралалудел.

Ами котка? Как без котка!

Тя се казва Тралалотка.

Имат и едно канарче —

много смешно Тралаларче.

 

Всяка сутрин, след закуска,

това множество се стича

пред маестрото да пее

неговия химн обичан.

Щом маестро Тралалински

вдигне палка-тралалалка,

всички млъкват…

 

И подема хорът песничка след малко:

„Трала-трала-тралалала,

тралалала-трала-трала“ —

и щастливи се възнасят

в свойта искрена възхвала.

Тралалисват, тралаласват,

а маестрото захласнат

маха палката в премала:

„Трала-трала-тралал ала!“

И над къщата и двора

литва песента на хора —

 

ТРАЛА-ЛА-ЛА-ЛА

ТРАЛА-ЛА-ЛА-ТАРАЛА-ЛА…

ТРАЛА-ТРА-ЛА-ЛА

 

пеят всичките етажи

и от улиците даже:

един ватман — Тралалатман

с един доктор — Тралалоктор,

пощальонка — Тралальонка

с боклукчия — Тралалия,

и чиновник — Тралаловник

със началник — Тралалалник,

една бабка — Тралалабка

с мило внуче — Тралалуче.

 

Даже мъничката мишка,

тази стара Тралалишка,

дето не обича котките

и най-вече Тралалотките,

тихо сяда в свойто ъгълче,

в свойто тъмно тралалъгълче,

и си църка в мрака хрисимо:

„Трала-трала-тралалисимо…“