Розмари Роджърс
Загубена любов, последна любов (39)

39

Полковникът излезе — без съмнение, за да се срещне отново с генерала. Останала сама, Джини неспокойно обиколи стаите в малката къща. Беше късно, но не й се спеше — умът й бе прекалено зает с трескави мисли. Чувстваше се така, сякаш с месеци е бездействала, оплетена в паяжината на безопасност и учтивост, а… също и любов. Ричард я обичаше, както и тя него. Доставяше й удоволствие да се грижат и суетят около нея, а сега… о, бе й трудно да реши какво точно изпитваше в този момент.

Трябва да скъсам със спомените — мислеше тя. — Как да прогоня Ричард от ума си толкова бързо? Аз съм себична… Може би точната дума бе „безчувствена“. Изглежда по време на раждането, когато агонизираше от загуба на кръв, бе изгубила и способността си да изпитва истински чувства. Преди време се бе научила да контролира чувствата си и да плува по повърхността на живота леко и безгрижно като пеперуда. Чувствата само нараняват.

Все още замислена, Джини механично посегна към една забелязана по-рано бутилка водка и, въртейки се пред огледалото, си наля една чаша. Докато я пресушаваше до дъно, срещу нея гримасничеше бледо лице с големи, блестящи очи. Очи, които отново щяха да виждат — трябваше да го запомни.

Преди опиумът й бе носил забрава. Това, от което имаше нужда сега и което щеше да й даде водката. Тя заключи вратата и седна на дивана, придърпвайки бутилката близо до себе си върху поставка от слонова кост. Тялото й започна да се сгрява, а само преди миг бе зъзнала от студ, лъхащ някъде от най-съкровените дълбини на нейното същество, превръщайки я в ледена висулка.

Свободна завинаги — помисли тя, използвайки думите на ария от „Травиата“. Свободна завинаги. Никакво обвързване повече. Изрече на глас:

— Ричард? — Почувства липсата му. Ричард винаги се бе грижил за нея, когато се чувстваше нещастна или се страхуваше от мрака. Обичаше я нежно — не по начина, по който с държеше с нея Стив. Ричард никога не изнервяше жените. Как бе спечелил сърцето на Гюлбехар? Дали със същата джентълменска учтивост, същото внимание, с което даряваше и нея?

— Ричард… Ричард… — произнасяше името му така, сякаш това бяха последните й думи. Как бе възможно двама души да се обичат и мразят едновременно? Тя никога не бе мразила Ричард, сега също не го мразеше. Просто водката и мислите й причиняваха главоболие, трябваше да наблегне на шампанското. Защо този глупав руски полковник не можеше да…

Пулсирането в главата й отекваше като грохот на барабан.

— Господи — рече Джини и притисна ръце към ушите си, когато чукането по вратата спря и тя се отвори с трясък. Виждайки го там, грамаден като мечка мъж, с каса шампанско под мишница, тя започна да се смее.

— Аз… направих магия и ти дойде. Току-що мислех за теб и ето те тук — с моето шампанско. Колко умно. Само… Вече съм пияна повече от нормалното заради твоята водка.

— О, с това ли беше заета? Слугите помислили, че си се самоубила. А ти си открила водката ми? Тя е доста по-добра от твоите глупави френски вина. Може би си повече рускиня, отколкото си мислиш. — Той обикаляше около нея, крепейки шампанското върху някаква табла.

Джини се намръщи.

— Не харесвам руснаците — сухо рече тя. — Веднъж вече бях омъжена за един и това никак не ми хареса. — След това добави: — Какво правиш тук?

— Мислех, че ще искаш да чуеш добрите новини, поне отчасти добри, които ти нося. — Ухилен, мъжът седна на дивана до нея и, уж случайно, започна да разкопчава униформата си. — Е, искаш ли да ги чуеш? Или да пийнем още водка? Ако искаш, ще оставя шампанското на теб!

— Шампанско? — механично рече тя, след което ядосано: — Какво си въобразяваш?

— Какво си въобразявам ли? Правя всичко по-удобно и за двама ни. Ах, сега вече мога да дишам.

Изумена, Джини го видя да става и да се приближава към касата с шампанското, разкъсвайки лесно обвивката с ръка, сякаш бе бут месо.

— Шампанско — каза той и се изсмя сърдечно и шумно. — Знам лесен начин за отварянето му… и бърз. — Докато изричаше последните думи, полковникът удари гърлото на бутилката в ръба на масата. Направи го много бързо и чисто, след което й поднесе все още шумящата и преливаща бутилка, пълнейки чашата й до горе.

— Ти си луд! — неистово извика Джини и сама се почувства такава. Налагаше й се да бъде.

— Пийни от това шампанско и ще се почувстваш по-добре — спокойно рече той и вдигна чашата към устните й, така че да не може да откаже, дори и да искаше. — До дъно, до дъно. Там, откъдето идва, има още много, ти знаеш. Да, радвам се, че се върнах. Също така не съм забравил какво искаше ти.

— Ти си пиян — каза Джини с глас, който трябваше да изразява презрение, но той само се разсмя толкова силно, че увлече и нея.

— Пиян? Разбира се, че съм пиян. Ти също… ти също. И си много красива жена, но скрита зад онзи грозен воал, който носеше, когато те видях за пръв път… Сигурен съм, че онзи твой съпруг не е подозирал какво съкровище притежава. Жена като теб…

— Не знаеш нищо за мен — тя отпи още шампанско, наслаждавайки се на познатия, гъделичкащ вкус.

— Не, още не, но познавам жените. Защо си мислиш, че се върнах тук тази нощ? Дай ми целувка.

Преди да разбере намеренията му, той я хвана през кръста, привлече я към себе си и притисна устни към нейните.

— Спри! — опита се да извика Джини, но устните му заглушиха думите й и, безпомощна, тя почувства ръцете му върху гърдите си. Това й донесе пълна забрава… усещане и… нищо друго, слава богу, нищо друго. А той беше прав, този грамаден, космат, брутален мъж — точно от това имаше нужда сега.

— Какви сладки малки гърди имаш — изящно оформени. Виж как точно пасват на дланта ми. Точно такива гърди обичам. — Докато пръстите му развързваха придържащите робата й връзки, той се възхищаваше на тялото й. Джини не стори нищо, за да го спре. Съзнаваше, че е късно, а и вече не искаше да спира. Не, дори когато той разля студено шампанско върху й и шумно го облиза.

Той не беше нищо повече от едно грубо животно и все пак тялото й откликна на тази грубост и прямота и тя се примири. Остави го да разполага с нея, както пожелае, докато накрая не стигна онази точка на самозабрава, по която копнееше.

През нощта стана хладно и той я отнесе на ръце в леглото — неговото легло. После Джини заспа и не усети студ, защото тялото му беше топло. На сутринта, още полубудна, с бучаща от махмурлука главата — той я люби отново, събуждайки я с мечешката си игривост — хапеше я по гърдите, пъхаше ръцете си навсякъде, докато тя се предаде накрая и откри за себе си този извратен начин на наслаждение.

Аз съм родена уличница — помисли си тя, след като вихърът от усещания утихна.

Той поне не беше споменал нищо за тръгване. Отваряйки отново очи, Джини нямаше представа колко е часът, дали е утро или вечер. Тежките щори бяха спуснати и в стаята, в която миришеше на алкохол и любов, цареше полумрак. Тя се опита да се раздвижи, но тялото й бе уловено в капана на грамаден като дървесен ствол крак.

Той като че ли усети опитите й да се измъкне, защото се отдръпна и я погледна.

— А, ти отново си будна? Готова ли си за още? Досега не съм бил с някоя толкова изкусна като теб, знаеш ли? А съм имал доста жени в живота си, повярвай ми! Не те засегнах с думите си, нали? Направи ми впечатление на практична, чувствена жена и това е добре и за двамата, прав ли съм?

— Искам да се изкъпя — тихо каза тя.

— Вече се сетих за това. Наредих на жената да приготви банята — нали нямаш нищо против да се присъединя към теб? Не че съм много по домашните бани, но този климат… хайде тогава. Ще си изтъркаме добре гърбовете.

Джини едва вярваше на ушите си. Невероятно й изглеждаше, че бе позволила такава близост между себе си и този мъж. Предната вечер трябва да си е била изгубила разсъдъка. Но все пак, двамата бяха в банята и може би, когато всичко това свършеше, щяха говорят за пътуването до Русия.

Нямаше защо да се притеснява. Отпивайки от ледения сок, Джини се наслаждаваше на масажа, когато мъжът й съобщи новините, за които бе споменал вечерта.

— Отвлече ми вниманието, скъпа, това е истината. Но аз донесох шампанското — прекарахме си добре, нали? — защото мислех, че ще искаш да празнуваш. Или не — зависи от това дали си падаш по турците.

— Какво имаш пред вид?

— В България е избухнало въстание — в планините около някакъв малък град, наречен Батак. Никога не бях чувал за него, но генералът казва, че не след дълго целия свят ще го знае. Те, турците, са смазали въстанието с обичайната си жестокост, само че този път там е присъствал някакъв журналист, който е видял всичко, включително и изгарянето на една църква, пълна с жени и деца. Това ще предизвика кървава война, помни ми думата. В Англия и Америка са по-чувствителни от руснаците.

Джини се обърна, за да вижда лицето му по-добре и го видя надвесен над нея като великан.

— Значи няма да пътувам за Русия?

— Бързо схващаш — навеждайки се над нея, той я плесна по задника, преди да добави: — Не, не и при тази опасност от война. Генералът знаеше само снощните новини и онова, което му казах аз. Трябва само да се погрижа по възможно най-безопасния начин да заминеш за Франция… С първия възможен кораб — е, какво, радваш ли се?

Намирането на подходящ кораб за Франция им отне цели три дни, а през това време Джини не бе нищо повече от играчка в ръцете на полковника. Той бе неуморим и ненаситен и младата жена почувства, че изпада в някакво полусъзнателно състояние. През цялото време само ядеше — той обичаше да яде — пиеше, правеше любов и спеше. Изпразниха три каси шампанско и огромно количество водка, като през това време той безмилостно се възползваше от тялото й, но смеейки се сърдечно, така че тя нямаше възможност да протестира твърде настойчиво. Колкото пъти се опитваше да стори това, той намираше начини да й затвори устата и накрая тя престана да спори, оставяйки се да бъде носена от вълната от безграничен ентусиазъм, каквото и да искаше той от нея.

Когато я отведе до кораба, плаващ под английски флаг, Джини беше изтощена до смърт. Каза му го в каретата и той избухна в смях, щипейки гърдите й.

— А, значи ще ме помниш известно време? Жал ми е да те изгубя. Ако можех да си позволя да те издържам, би било добре да те задържа за известно време. Но моята професия означава непрекъснато движение. Сега вече няма да имаш толкова лошо мнение за руснаците, нали?

Целуна я звучно, преди да каретата да спре, като отметна тежкото було от лицето й. Но когато я придружи до борда, той се държеше безукорно, така, както когато се видяха за пръв път.

По някакъв начин май наистина ще ми липсва — когато слезе в кабината, Джини се изненада от тази мисъл. Защото се бе оказал точно онова, от което тя имаше нужда в този момент. Човек, който слушаше единствено гласа на плътта си, без да се преструва и лицемерничи.

Тя се съблече и си легна, усещайки скърцането на кораба под себе си. Колко бе изморена! И колко много път я очакваше. Но за това щеше да мисли по-късно.