Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Oshidori, 1904 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Демот, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead (2010)
Издание:
Лафкадио Хърн. Погребаната тайна
ДИ „Народна култура“, София, 1990
Редактор: Дора Барова
Художник: Петър Тончев
История
- — Добавяне (сканиране, разпознаване и редакция: moosehead)
Живял някога в областта Томура-ного, провинция Муцу, един ловец и соколар на име Сонджо.
Веднъж той излязъл на лов, но така и не попаднал на дивеч. На връщане обаче съзрял на едно място, наречено Аканума, двойка мандаринови патици, плуващи заедно в реката, която той се канел да премине. Знайно е, че да убиеш такава птица, е лошо, но Сонджо бил много гладен и се прицелил. Стрелата пронизала мъжката, а женската патица се шмугнала в тръстиките на отсрещния бряг и изчезнала. Сонджо отнесъл убитата птица вкъщи и я сготвил.
А през нощта сънувал тягостен сън. Присънило му се, че една красива жена влиза в стаята, застава до възглавницата му и избухва в ридания. Тя плачела тъй горчиво, че сърцето на Сонджо се свило от мъка. А жената извикала:
— Защо, защо го уби! Какво зло ти стори?… Двамата бяхме тъй щастливи в Аканума, а ти го уби!… Какво зло ти стори? Даваш ли си сметка какво направи?… Ти уби и мен, защото не мога да живея без съпруга си… Дойдох, за да ти кажа това…
После тя пак заплакала високо и тъй жално, че риданията й го пронизали до мозъка на костите. А жената изрекла през сълзи стихотворението:
Хи куререба// Повиках го при мен,
Сасойоши моно о —// когато се здрачи…
Аканума но[1]// Ела сега — сама съм
Макотоно куре но// в тръстиките на Аканума.
Хитори-не дзо уки!// Да знаеш как боли!…[2]
А накрая възкликнала:
— Не знаеш, не си даваш сметка какво направи! Но когато утре дойдеш в Аканума, ще видиш!… Ще видиш!…
С тези думи, плачейки силно, жената си отишла тъй внезапно, както и дошла.
На сутринта, когато Сонджо се събудил, сънят бил тъй жив в съзнанието му, че ловецът се разтревожил не на шега. В ушите му още звучали думите: „Но когато утре дойдеш в Аканума, ще видиш!“
Затова Сонджо решил да отиде незабавно там, за да разбере дали сънят му не е бил нещо повече от сън. Стигнал той до Аканума и от брега на реката видял женската патица да плува сама. В същия миг птицата го съзряла, но вместо да избяга, заплувала право насреща му, с вперен в него страшен поглед. После внезапно разкъсала с клюн гърдите си и умряла пред очите на ловеца.
Сонджо си обръснал главата и станал монах[3].