Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мечо Пух (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The House at Pooh Corner, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 18 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
moosehead (2010)
Сканиране
?
Разпознаване
Victor

Източник: http://bezmonitor.com

Надписите от картинките въведе Мирела.

 

Издание:

Издателство Отечество, София, 1988

Второ издание

Библиотека „Смехурко“

Отговорен редактор на библиотеката: Лилия Рачева

Редактор: Майя Методиева-Драгнева

Художествен редактор: Васил Миовски

Технически редактор: Стефка Русинова

Коректор: Мая Халачева

Илюстрации: Ърнст Шепард

 

A. A. Milne. The World of Pooh

Illustrated by E. H. Shepard

Methuen & Co. LTD, London

История

  1. — Допълнителна редакция: moosehead. Отделяне на втората част от № 1903.

Глава трета,
в която се организира търсене и Прасчо пак среща Муслон

Един ден Пух седеше у дома и броеше гърнетата си с мед, когато на вратата се почука.

„Четиринадесет… — броеше Пух. — Влез, четиринадесет.“

— Влез! Четиринадесет… Или бяха петнадесет. Ех, че беля! Обърках ги!

— Здравей, Пух! — каза Зайо.

— Здравей, Зайо! Четиринадесет, нали?

— Кое?!

— Моите гърнета с мед. Тъкмо ги броя.

— Четиринадесет!

— Сигурен ли си?

— Не — каза Зайо. — Има ли значение?

— Просто ми се иска да зная — каза стеснително Пух. — Така ще мога да си казвам: „Останали са ми четиринадесет гърнета с мед.“ Или петнадесет, както може би е наистина. Това някак си ме успокоява.

— Добре! Тогава нека кажем шестнадесет! — каза Зайо. — Дошъл съм да те питам виждал ли си някъде наоколо Малчо?

— Мисля, не — каза Пух. А после, след като помисли малко повече, попита: — А кой е Малчо?

— Един от моите приятели и роднини — каза небрежно Зайо.

Това никак не помогна на Пух, защото Зайо имаше толкова много приятели и роднини и толкова различни по вид и големина, че той не знаеше дали да търси Малчо на върха на дъба, или върху листенцата на лютичето.

— Днес не съм виждал никого — каза Пух. — Нямал съм случай да кажа: „Здравей, Малчо!“ трябва ли ти нещо?

— Не ми трябва — каза Зайо, — но винаги е полезно да знаеш къде се намира един приятел или роднина, в случай че ти потрябва или не.

— О, разбрах! — каза Пух. — Загубил ли се е?

— Ами! — каза Зайо. — От много отдавна никой не го е виждал и смятам, че се е загубил. Във всеки случай — продължи той важно — обещах на Кристофър Робин да Организирам Търсене. Така че идвай!

Пух каза с обич „довиждане!“ на четиринадесетте си гърнета с мед, като се надяваше, че може би са петнадесет, и заедно със Зайо излязоха из Гората.

— Сега — каза Зайо — това е Търсене и аз съм го Организирал.

— Какво си му направил на Търсенето? — попита Пух.

— Организирал съм го. Това значи… ето това, което ние правим сега, като Търсим всеки на различно място. Възлагам на теб, Пух, да търсиш около Шестте Елички, после да се срещнем при къщата на Бухала! Разбра ли?

— Не — каза Пух. — Какво?…

— Е, значи ще те чакам при къщата на Бухала след около час!

— Прасчо организиран ли е?

— Всички сме организирани! — каза Зайо и си отиде.

Щом изгуби Зайо от погледа си, Пух се сети, че е забравил да пита кой е всъщност Малчо. Дали е от тези приятели и роднини, които могат да се настанят на носа ти, или пък от тези, които можеш по погрешка да настъпиш. И понеже беше Много Късно Вече да пита, той реши да започне Търсенето от Прасчо, за да узнае кого всъщност търсят, преди да почне да търси.

„Няма смисъл да търся Прасчо при Шестте Елички — каза си Пух, — защото той е организиран на специално за него място. Значи трябва най-напред да потърся неговото Специално Място. А къде е то?“

И той си записа в главата следния план:

План за търсене на неща

1 — Специално Място (Да намеря Прасчо.)

2 — Прасчо (Да узная кой е Малчо.)

3 — Малчо (Да намеря Малчо.)

4 — Зайо (Да му кажа, че съм намерил Малчо.)

5 — Пак Малчо (Да му кажа, че съм намерил Зайо.)

„Изглежда, че ще бъде ден, пълен с неприятности“ — мислеше си Пух, като се потътра нататък.

В следващия момент денят стана наистина неприятен. Пух беше толкова зает да не гледа къде ходи, че стъпи на едно такова място в Гората, което беше оставено по погрешка, и имаше време само да си помисли: „Аз летя! Като Бухала! Чудя се как ли ще спра…“ — и спря.

„Бум!“

„Ох!“ — изквича нещо.

„Колко смешно — помисли си Пух, — извиках «ох!», без да съм охкал!“

— Помощ! — изквича едно тънко гласче.

„Пак аз! — помисли си Пух. — С мен се случи Инцидент: паднах в кладенец и гласът ми заприлича на квичене. И сам излиза от устата ми, преди да съм проговорил! Нещо вътре в мен се е повредило. Неприятно наистина!“

— Помощ! Помощ!

„Ето пак! Казвам неща, без да съм искал. Изглежда, че Инцидентът е много лош!“ — После му мина през ум, че може би, когато пък поиска да каже нещо — няма да го може. И за да провери, извика силно:

— Много лош Инцидент с Пух Мечо!

— Пух! — извика гласецът.

— Това е Прасчо! — извика смаян Пух. — Къде си?

— Отдолу — отговори Прасчо с отдолен глас.

— Къде отдолу?

— Под теб! — изквича Прасчо. — Стани!

— О! — каза Пух и колкото можеше по-бързо се заизправя. — Върху теб ли паднах, Прасчо?

— Върху мен падна — каза Прасчо, когато се чувстваше вече съвсем добре.

— Без да искам! Съжалявам!

— Нямах намерение да съм отдолу — каза Прасчо с въздишка. — Но сега съм вече добре, Пух, и се радвам, че това си ти!

— Какво се е случило? — каза Пух. — Къде се намираме?

— Мисля, че сме в някакъв вид Дупка. Аз вървях тук наоколо и търсех някого… и изведнъж — мен вече ме нямаше там. И тъкмо когато се изправях, за да разгледам къде съм, нещо се стовари върху мен. И това беше ти!

— Така значи! — каза Пух.

— Да — каза Прасчо. После се приближи още повече и нервно продължи: — Пух, не мислиш ли, че сме попаднали в Капан?

Пух не беше мислил по това, но кимна утвърдително, защото неочаквано си спомни как веднъж той и Прасчо изкопаха Пухов Капан за Муслони. И се досети какво се бе случило сега: той и Прасчо са паднали в Муслонски Капан за Пухове! Ето това беше!

— Какво ще се случи, когато дойде Муслона? — попита Прасчо, треперейки, откакто чу новината.

— Може би той няма да те забележи, Прасчо — окуражи го Пух, — защото ти си Толкова Малко Животно!

— Но той ще забележи теб, Пух!

— Той ще ме забележи и аз ще го забележа — каза Пух, като помисли. — Ние ще се забелязваме от доста дълго време и тогава той ще каже: „Хо-хо!“

Прасчо потръпна при мисълта за това „Хо-хо!“ и ушите му започнаха сами да трепкат.

— Ка-какво ще му отговориш ти? — попита той.

Пух се помъчи да измисли нещо, но колкото повече мислеше, толкова повече чувстваше, че няма подходящ отговор на „Хо-хо!“, казано от Муслон с такъв тон, с какъвто този Муслон щеше да го каже.

— Нищо няма да кажа! — каза най-сетне Пух. — Просто ще си тананикам, като че ли чакам нещо.

— Но той може би ще повтори това „Хо-хо!“ — предположи Прасчо развълнуван.

— Ще го повтори — каза Пух.

Ушите на Прасчо затрепкаха така бързо, че трябваше да ги подпре на стената на Дупката, за да се укротят.

— Той ще повтори — каза Пух, — но аз ще продължа да си тананикам. И това ще го Смути. Защото, когато кажеш два пъти „Хо-хо!“ със злорадство, а другият продължава да си тананика, ти внезапно започваш да чувстваш, че трети път, че… че… е, добре, чувстваш…

— Какво?

— Че няма защо — каза Пух.

— Какво няма защо…

Пух знаеше какво „няма“, но понеже беше Мече с Много Малко Ум, не можеше да намери думите.

— Е, добре, няма защо… — повтори той.

— Искаш да кажеш, че няма защо повече да „Хо-хо-каш?“ — каза Прасчо обнадежден.

Пух го погледна с възхищение и каза, че точно това е мислил. Че ако продължаваш през цялото време да тананикаш, не може другият непрекъснато да казва „Хо-хо!“.

— Но той ще каже нещо друго — каза Прасчо.

— Точно така. Той ще каже: „Какво е всичко това?“ И аз ще му отговоря (това е чудесна идея, Прасчо, която току-що ми дойде в главата), ще му отговоря, че това е Капан за Муслони, който аз съм направил, и чакам сега някой Муслон да падне вътре. И ще продължавам да си тананикам. Това ще го Обърка.

— Пух! — извика Прасчо и сега беше негов ред да се възхищава. — Ти ни спаси!

— Така ли? — каза Пух не много уверено.

Но Прасчо беше сигурен. Той вече виждаше как Пух и Муслона се разговарят. И изведнъж си помисли с тъга колко хубаво би било, ако той — Прасчо — и Муслона водеха такъв важен разговор, а не Пух. При все че обичаше Пух, той знаеше, че има повече Ум от него, и разговорът щеше да бъде по-добър, ако той, а не Пух участваше. И какво блаженство би било да си спомня после нощем деня, когато е отговарял така храбро на Муслона, както би отговарял, ако нямаше Муслон. Толкова лесно му изглеждаше сега. Просто знаеше какво би казал:

 

Муслона (злорадо). Хо-хо!

Прасчо безгрижно). Тра-ла-ла, тра-ла-ла!

Муслона (изненадан и вече не много сигурен). Хо-хо!

Прасчо (още по-безгрижно). Тру-ту-тум, тру-ту-тум!

Муслона (понечва да каже хо-хо, но неловко го обръща на кашлица). Х’рм! Какво е всичко това?

Прасчо (изненадан). Здравей! Това е Капан, който съм направил, и чакам някой Муслон да падне в него.

Му слона (много разочарован). О! (след дълга пауза) Сигурен ли си?

Прасчо: Да!

Муслона: О! (нервно) Аз… аз мисля, че аз направих капана да ловя Прасчовци!

Прасчо (изненадан). О, не!

Муслона (примирително). Аз… аз криво съм разбрал тогава!

Прасчо. Боя се, че е така! (Учтиво) Съжалявам! (Продължава да си тананика).

Муслона. Добре… добре… аз… добре. Предполагам, че е най-добре да си вървя.

Прасчо поглежда го безгрижно). Трябва ли? Хубаво! Ако видиш някъде Кристофър Робин, кажи му, че искам да го видя.

Муслона (много усърдно). Непременно, непременно! (Бързо си отива.)

Пух (за когото се предполагаше, че не присъства, но виждаме, че не можем да минем без него). О, Прасчо, колко си храбър и умен!

Прасчо (скромно). Ни най-малко, Пух!

(И после, като дойдеше Кристофър Робин, Пух щеше всичко да му разкаже.)

 

 

Докато Прасчо се унасяше в сладките си мечти, а Пух се стараеше да си спомни дали бяха четиринадесет или петнадесет, Търсенето на Малчо беше в разгара си из цялата Гора. Истинското име на Малчо беше Много Малко Бръмбарче, но го наричаха Малчо за по-кратко, и то само когато се обръщаха към него — което почти не се случваше, освен когато някой кажеше: „Я! Наистина Малчо!“ Той беше престоял с Кристофър Робин само няколко секунди, преди да започне да обикаля един храст, за да се упражнява, но вместо да се върне от другата страна на храста, както очакваха, той не се появи и никой вече не знаеше къде е.

— Предполагам, че си е отишъл в къщи — каза Кристофър Робин на Зайо.

— Каза ли ти Довиждане-и-благодаря-за-приятното-прекарване — попита Зайо.

— Каза само здрасти — рече Кристофър Робин.

— Хм! — каза Зайо. И след като помисли малко, продължи: — Писа ли ти писмо, за да ти благодари за приятното прекарване и че съжалява, че е трябвало внезапно да си върви?

Кристофър Робин не си спомняше такова нещо.

— Ето! — каза пак Зайо и стана много важен. — Това е Сериозно. Той се е Загубил. Трябва веднага да започнем Търсенето.

Кристофър Робин, който си мислеше нещо друго, попита:

— Къде е Пух? — Но Зайо си беше отишъл.

И така Кристофър Робин се върна у дома си и нарисува портрета на Пух, както прави дълга разходка около седем часа сутринта, сетне той се покатери на дървото до къщичката му, после слезе оттам и като се чудеше какво ли прави Пух, тръгна да го търси из Гората.

Не след дълго той стигна до Дълбоката Дупка, погледна в нея и видя на дъното, сгушени един до друг, сладко заспали, Пух и Прасчо.

— Хо-хо! — внезапно викна с всички сили Кристофър Робин.

Прасчо подскочи шест инча във въздуха, Изненадан и Разтревожен, а Пух продължаваше да спи.

„Това е Муслона! — развълнуван помисли Прасчо. — Ами сега?“ Той прочисти гърлото си, за да не се спъват думите, и се постара леко и радостно да каже: „Тра-ла-ла, тра-ла-ла!“, като че ли внезапно му се беше приискало да си запее. Но не си повдигна главата, защото, ако погледнеш нагоре и видиш един Много Свиреп Муслон да те гледа, може да забравиш какво си искал да кажеш.

— Рум-тум-тум! — каза Кристофър Робин с Пуховия глас. Защото веднъж Пух беше измислил една такава песничка:

Тра-ла-ла, тра-ла-ла.

Тра-ла-ла, тра-ла-ла,

рум-тум-тум, рум-тум-тум.

И винаги, когато Кристофър Робин я запееше, я пееше с гласа на Пух, защото така й прилягаше.

„Той отговори неправилно — помисли си Прасчо обезпокоен. — Трябваше пак да каже «хо-__хо__!». Може би ще бъде по-добре, ако аз го кажа вместо него.“ И свирепо — доколкото можеше — Прасчо изквича: „Хо-хо!“

— Как попадна тук, Прасчо? — попита Кристофър Робин със своя глас.

„Това е Ужасно! — помисли си Прасчо. — Най-напред говори с гласа на Пух, после с гласа на Кристофър Робин и това го прави, за да ме Обърка.“ — И вече съвсем Объркан, той пискливо изквича:

— Това е Капан за Пух и аз го чакам да падне в него, хо-__хо__, каква е тази работа и пак ще кажа хо-__хо__!

— Какво? — попита Кристофър Робин.

— Капан за хо-ховци — каза с дрезгав глас Прасчо. — Току-що го направих и чакам, хо-хо, да дойде… да дойде!

Колко дълго щеше Прасчо да продължи така, не знам, ако случайно в този момент не беше се събудил Пух с решението, че гърнетата му са шестнадесет. Той стана и както беше започнал да върти главата си, за да разбере откъде е това неприятно усещане, че нещо лази по средата на гърба му — видя Кристофър Робин.

— Здравей! — извика той радостно.

— Здравей, Пух!

Прасчо погледна нагоре и веднага извърна поглед. Почувства се така Глупаво и Неудобно, че почти реши да забегне и да стане Моряк — когато неочаквано видя нещо…

— Пух — изквича той, — нещо лази по гърба ти!

— Така си и мислех!

— Това е Малчо! — квикна Прасчо.

— О, това е, което е, нали? — каза Пух.

— Кристофър Робин, аз намерих Малчо! — извика Прасчо.

— Браво на теб, Прасчо! — каза Кристофър Робин.

След тези окуражителни думи Прасчо се почувства напълно щастлив и реши, че вече няма защо да става Моряк. Затова, когато Кристофър Робин им помогна да се измъкнат от Дупката, тримата се хванаха за ръце и тръгнаха заедно.

Два дни по-късно Зайо срещна случайно Ийори в Гората.

— Здравей, Ийори! — каза той. — Какво търсиш?

— Малчо, разбира се — каза Ийори. — Що за глупав въпрос?

— О, не съм ли ти казал? Още преди два дни намерихме Малчо.

За момент настана тишина.

— Ха-ха! — горчиво каза Ийори. — Веселба и какво ли не… Не се извинявай! Точно това и трябваше да се случи!