Алън А. Милн
Мечо Пух

Съдържание

Мили деца, приятели на Мечо Пух, Прасчо, Кристофър Робин и разбира се, приятели на всички техни приятели,

Един ден преди много години — по-точно преди шейсет и пет — английският писател и журналист Алън А. Милн, който тогава бил млад, решил, че и той като Мечо Пух има свободно време, че „няма какво да прави и трябва да направи нещо“. И това Нещо било, било… какво? Ето тази чудновата книжка за Мечо Пух и неговите добри приятели. А добрите приятели, мили деца, са „най-хубавото нещо на този свят“ — поне Мечо смята така. И май е прав, защото, ако не била детската писателка Роуз Файлман, която постъпила наистина като добра приятелка и убедила Милн да пише за деца, той сигурно щял да продължи да пише цял живот книги и пиеси само за възрастни. Но! Но Милн имал и свое вдъхновение — малкия си син Кристофър Робин, умния и мил едноименен герой на нашата книжка. Майката на Кристофър Робин също помогнала за сътворяването на Мечо, Ийори, Зайо, Бухала и всички останали обитатели на Гората. Защото предложила уж на шега — а то май станало истина! — играчките в стаята на малкия Кристофър Робин да оживеят, да проговорят с човешки глас и да имат човешки качества.

Както били писани за деца, отначало приключенията на Мечо Пух като че ли харесвали повече на възрастните, после започнали да се харесват и на децата и ето че повече от половин век им се радваме и аз не познавам родител, който да не се забавлява и да не се смее от сърце с детето си, когато му чете приказните Пухови истории. А защо ли тези истории веселят всички ни и защо ли ги запомняме почти наизуст? Защото в тях, а и в отношенията на техните герои няма нищо скрито-покрито, няма нищо съмнително и многозначително. Защото всички начело с Пух са точно такива, каквито ни се иска и трябва да бъдем един към друг — естествени, добронастроени и обичливи въпреки малките ни или по-големи недостатъци, които пък с повечко чувство за хумор могат дори да сближават.

Както поясняват авторите на американския сборник „Класици на детската литература“, Мечовите приключения са забавни за малки и големи и заради „концентричните кръгове, в които Милн е поставил героите си според техните познания: по-големите животни разбират неща, които по-малките не разбират, Кристофър Робин разбира неща, които повечето животни не разбират, а разказвачът и читателят пък разбират неща, които Кристофър Робин не разбира, тъй че всеки може да се смее в захлас на по-неукия“.

И не знам какво бихте казали, но мисля, че книжката звучи и на вас, и на нас, големите, като една от песничките й: „тихо, пухкаво и ласкаво в слънчевото утро.“

Съгласни ли сте?