Елисавета Багряна
Зимен гост

Сняг засипал вън земята.

Духа силен вятър.

Вътре топло. Край елхата

шепнат си децата.

 

В миг те млъкват, те зачуват

вънка някой чука:

„Чук-чук. Чук-чук!“

— Кой е тук?

 

— От студа ме приберете,

моля отворете!

— Кой си ти? Името кажи.

Само не лъжи.

 

— Аз съм Щурчо-цигулар,

ваш добър другар.

Струпаха се на вратата

радостни децата:

 

— Гост добре дошъл си наш!

Влез! Стопли се! Яж!

Влиза Щурчо — гладен, беден,

мършав и приведен,

но цигулката си носи —

милост той не проси.

 

Сгря се, хапна, па я стегна,

лъка си обтегна,

заизвива кръшна песен,

замижа унесен…

 

А децата се разсмяха,

викнаха, запяха,

за ръце се наловиха

и хоро извиха.