Роберт ван Хюлик
Загадката на лабиринта (7)

Глава 5
Нощно нападение срещу съдилището; съдията Ди се впуска в опасно начинание.

Скоро след полунощ гръмки викове и тупурдия огласиха стихналата тъмна сграда на съдилището. Дрезгави гласове раздаваха команди, дрънчаха оръжия. По вратите заблъска таран, глух тътен разтърси нощната тишина.

В съдилището нищо не помръдваше.

От вратата полетяха трески, една тежка дебела дъска се откърти и се сгромоляса на земята. Двайсет бандити, размахали заплашително бухалки, копия и мечове, нахълтаха вътре. Водеше ги едър мъж със запалена факла в ръка. Нахлуха в предния двор и закрещяха:

— Къде го това куче сановникът? Я да се покаже от мишата си дупка, ако смее!

Мъжагата отвори с ритник вратата към вътрешния двор и се дръпна встрани, за да минат останалите, като извади меча си. Но щом влязоха, бандитите спряха. Вътре беше тъмно като в рог.

В следващия миг и шестте врати на голямата заседателна зала се разтвориха широко. В двора плисна ярка светлина от десетки свещи и книжни фенери, наредени в две редици. Нашествениците замижаха, заслепени от това внезапно осветление след пълния мрак, и смътно различиха две редици въоръжени мъже отляво и отдясно. Отблясъци от светлината играеха по шлемовете и по остриетата на копията им, насочени срещу противника. В долния край на стълбището бяха строени една редица стражници с мечове в ръка. На горната площадка се извисяваше внушителна фигура в официални одежди от проблясващ брокат, със съдийска шапчица на главата. До нея стояха двама снажни мъже с униформи на кавалерийски капитани. Нагръдниците и налакътниците на броните им святкаха, от заострените краища на шлемовете висяха цветни лентички. Единият опъваше тетивата на тежък лък. Съдията се провикна с гръмовен глас:

— Пред вас е окръжният съдия на Ланфан. Предайте оръжието си!

Едрият мъжага се окопити пръв.

— Напред! — извика той към останалите.

Но в същия миг се строполи със страхотно хъркане, както беше с вдигнат меч. Стрелата на Цяо Таи бе пронизала гърлото му. От дъното на залата се чу дрезгава команда:

— Кръъъгом! Надяяясно!

Задрънча оръжие, прокънтяха тежки отмерени крачки. Главорезите се спогледаха слисани и ужасени. Един от тях изскочи напред и викна на останалите:

— Сгащени сме като плъхове! Войската е тук!

И побърза да хвърли копието си пред стъпалата. Докато разкопчаваше колана на меча си, додаде:

— Шест години се потих да стигна до ефрейтор, сега ще трябва да почвам пак от редник!

— Кой от вас, негодници, се нарича ефрейтор? — ревна Ма Жун.

Мъжът веднага застана мирно.

— Ефрейтор Лин, шести пехотен отряд, трийсет и трети полк от Лявото крило. На вашите заповеди, капитане!

— Всички дезертьори крачка напред! — изкомандва Ма Жун.

Петима се наредиха зад ефрейтора и неловко застанаха мирно.

— Ще бъдете съдени от военен трибунал! — отсече Ма Жун.

Останалите нападатели вече предаваха оръжието си на стражниците, които извиваха и връзваха ръцете на всеки един.

— Капитане — проговори съдията, — попитайте този ефрейтор още колко дезертьори се мотаят из града.

Ма Жун повтори въпроса с глас на разярен бик.

— Четирийсетина, милостиви господарю!

Съдията Ди поглади брадата си.

— Когато заминете да продължите проверката си по другите погранични окръзи — обърна се той към Ма Жун, — бих искал неколцина войници да останат тук за охрана. Предложете на този ефрейтор да се зачисли с останалите дезертьори наново в армията.

Ма Жун още веднъж изкрещя с гръмовит глас на бившия войник:

— Ефрейтор Лин, върнете се незабавно там, откъдето сте дошли, заедно с тези петима дезертьори! Хвърлете цивилните парцали и се явете тук утре точно по обед с униформи и оръжие, както повелява уставът!

— Слушам! — в хор извикаха шестимата и замаршируваха към вратата.

Съдията Ди даде знак и стражниците поведоха пленниците към тъмницата. Там ги посрещна Тао Ган и записа имената им. Петнайсетият, последен поред, беше самият тъмничар. Лицето на Тао Ган грейна в широка усмивка:

— Вярно каза, кучи сине! Наистина се върна по-рано, отколкото си мислех!

С тези думи Тао Ган го завъртя и с премерен ритник го изпрати обратно в предишната му килия.

В централния двор новоизпечените войници, мобилизирани от Фън, се отправиха с копия на рамо към караулното, марширувайки криво-ляво. Съдията Ди ги погледа известно време и се обърна усмихнат към Ма Жун:

— Не е зле за един следобед обучение!

Съдията слезе по стълбището. Двама стражници затвориха вратите на приемната. Появи се сержант Хун, натоварен със стари тигани, чайници и ръждясали вериги.

— Твоят глас е май много подходящ за даване на заповеди, Хун! — шеговито подметна съдията.

На другата сутрин по изгрев слънце от сградата на съдилището излязоха трима конници. Съдията Ди яздеше в средата, облечен като за лов. От двете му страни Ма Жун и Цяо Тай бяха ослепителни в униформите си на кавалерийски капитани.

Когато завиха на запад, съдията се извърна на седлото и погледна грамадното жълто знаме, развяващо се над покрива на съдилището. Върху него с едри червени йероглифи пишеше: „Военен щаб“.

— Трите ми съпруги бродираха до зори — с усмивка каза съдията на спътниците си.

Тримата стигнаха безпрепятствено до дома на Шиен Моу. На вратата пазеха четирима здравеняци, въоръжени с алебарди. Ма Жун спря коня си досами краката им. Махна с камшика си към вратата и изкомандва:

— Отваряйте!

Очевидно дезертьорите, отпратени миналата нощ, бяха разпространили новината за пристигането на армията. Четиримата на пост се поколебаха не повече от миг-два и отвориха широко портите. Съдията Ди и помощниците му влязоха с конете си.

В предния двор трийсетина мъже разговаряха оживено, разделени на групички. Щом видяха конниците, млъкнаха и тревожно ги заоглеждаха. Тримата отминаха, без да обърнат глава. Ма Жун пришпори коня си по четирите стъпала, водещи към втория двор, следван от съдията и Цяо Тай. Там завариха трийсетина мъже усърдно да лъскат мечове и копия под надзора на ефрейтор Лин и да мажат кожени брони. Без да спира, Ма Жун подвикна на ефрейтора:

— След мен с десет редници!

В третия двор видяха само неколцина слуги, които побързаха да се скрият, щом ги зърнаха. Копитата на конете зачаткаха по плочника. Тримата се насочиха към голямата сграда в дъното с лакирани червени врати и колони с разкошна резба. Слязоха от конете и метнаха поводите на трима от хората на ефрейтора. Ма Жун изрита вратата с железния си ботуш и влезе, следван от двамата си спътници.

Очевидно появата им прекъсна оживено съвещание. В средата на залата седяха трима. Едър мъж с широки рамене се бе разположил в огромно кресло, покрито с тигрова кожа. Беше с масивна челюст, налято властно лице, тънки мустачки и къса черна брада. Изглежда, току-що бе станал от сън — още беше по дълга копринена нощна риза и наметнат отгоре й широк домашен халат от пурпурен брокат. На главата му се кипреше малка черна шапчица. Другите двама, по-възрастни, седяха срещу него на ниски резбовани столчета от абаносово дърво. Явно и те се бяха облекли набързо. Залата напомняше по-скоро оръжейна, отколкото приемен салон. Стените бяха украсени с копия, пики и щитове, подът бе застлан с кожи от диви зверове.

Тримата мъже вдигнаха поглед към натрапниците в безмълвно изумление. Съдията Ди не отрони дума. Пристъпи с решителна крачка до един свободен стол и седна. Ма Жун и Цяо Тай се изправиха точно пред Шиен Моу и се вторачиха в него, сякаш искаха да го убият с погледи. Двамата съветници на Шиен скочиха бързешком от столчетата и се оттеглиха зад креслото на господаря си. Съдията се обърна непринудено към Ма Жун:

— Капитане, в града е обявено военно положение. На вас оставям да се справите с тези престъпници!

Ма Жун се обърна.

— Ефрейтор Лин! — изрева той.

Ефрейторът прекрачи прага, последван от четирима редници.

— Кой от тези кучи синове е изменникът Шиен Моу? — попита Ма Жун.

Ефрейторът безмълвно посочи мъжа в креслото.

— Шиен Моу — със стоманен глас каза Ма Жун, — арестувам те с обвинение в държавна измяна!

Шиен скочи. Изправи се пред Ма Жун и изкрещя с не по-малко заканителен глас:

— Кой ти дава право да се разпореждаш в собствения ми дом? Охрана, убийте този човек!

В този миг Ма Жун стовари юмрука си в желязна ръкавица право в лицето му. Шиен падна назад, като прекатури една изящна масичка за чай. Чашите и чинийките от фин порцелан се разбиха на пода.

Иззад огромната завеса в дъното на залата изскочиха шестима освирепели главорези. Размахваха дълги мечове, водачът им застрашително бе вдигнал двуостра секира. Но щом зърнаха Ма Жун и Цяо Тай в пълно снаряжение, застинаха. Ма Жун скръсти ръце.

— Предайте оръжието си! — рязко изкомандва той. — Вашият съдия ще реши дали сте виновни, или не.

От носа на Шиен течеше кръв и се разливаше по робата му. Той вдигна глава и извика:

— Не слушайте този мръсник! Кой ви храни десет години? Първо убийте ей онзи сановник там!

Водачът на телохранителите скочи към съдията с вдигната секира. Съдията Ди не трепна. Бавно поглаждаше бакенбардите си, вперил презрителен поглед в своя нападател.

— Стой, братко Уан! — извика ефрейтор Лин. — Нали ти казах, че целият град гъмжи от войска? Свършено е с нас, армията пое властта!

Мъжът със секирата се поколеба. Цяо Тай нетърпеливо тропна с крак.

— Да вървим! — викна той. — Достатъчно време изгубихме с тези кокошкари! — и се обърна да излиза.

Шиен Моу бе изпаднал в несвяст. Ма Жун, без да обръща никакво внимание на телохранителите, се наведе и започна да му връзва ръцете. Съдията Ди стана, оправи робата си и с леден глас се обърна към мъжа със секирата:

— Остави този инструмент, човече!

Обърна му гръб и строго изгледа двамата съветници, които през цялото време не бяха мръднали. Очевидно искаха да разберат накъде ще се наклонят везните, преди да вземат страна.

— Кои сте вие? — с надменен тон ги запита съдията. По-възрастният се поклони дълбоко.

— Ваше превъзходителство — отвърна той, — скромната особа, застанала смирено пред вас, бе принудена да служи като съветник на оногова там, Шиен. Но мога да кажа на негово превъзходителство, че…

— В съда ще чуем какво имаш да казваш! — прекъсна го съдията и се обърна към Ма Жун: — Да се връщаме в съдилището. Ще вземем само този тук, Шиен Моу, и двамата му съветници. С останалите ще се оправим по-късно.

— На вашите заповеди! — с готовност отвърна Ма Жун. Махна с ръка на ефрейтор Лин и войниците здраво овързаха двамата съветници. Цяо Тай размота от кръста си тънка верига, направи в двата й края по една примка и я надяна през главите на пленниците. Извлече ги навън, закрепи веригата за седлото на коня си и им каза троснато:

— Във ваш интерес е да тичате бързо, иначе ще се задушите.

После яхна коня си, последван от съдията. Ма Жун натовари припадналия Шиен Моу на седлото си и викна на ефрейтор Лин:

— Раздели войниците си в четири групи по дванайсет. Всяка група отговаря за десет от хората на Шиен. Закарайте ги при градските врати и ги заключете в стражевите кули. По пладне един офицер ще мине да провери четирите врати!

— Слушам! — викна ефрейторът.

Тримата прекосиха двора, съветниците заситниха бързешком след коня на Цяо Тай. Във втория двор ги пресрещна възрастен мъж с бяла рядка брадица. Той падна на колене и заблъска главата си о плочника. Съдията Ди спря коня.

— Стани и кажи кой си! — рязко нареди той. Мъжът се надигна и отвърна с поклон:

— Недостойната особа пред вас е иконом в тази къща.

— Докато дойдат стражници от съдилището и поемат нещата в свои ръце, ти носиш пълна отговорност за дома и за всичко в него, включително за прислугата и жените — нареди съдията и отмина.

Ма Жун се наведе от седлото си и пошушна в ухото на иконома:

— Гледал ли си как в армията налагат до смърт престъпниците с тънка пръчка? Обикновено продължава шест часа, преди да издъхнат.

Загубил ума и дума, икономът отговори, че не е имал сгоден случай.

— Е, ще видиш как е, ако не изпълниш най-старателно заповедта на негово превъзходителство! — поясни непринудено Ма Жун.

После пришпори коня си и остави иконома разтреперан, с мъртвешки пребледняло лице. Когато тримата ездачи излязоха през главния вход на къщата, пазачите взеха за почест с алебардите си.