Реймънд Фийст
Завръщането на изгнаника (23)

Глава 21
Пожар

Каспар чакаше търпеливо.

На двамата с Пъг им предстоеше да напуснат Елвандар и чакаха появата на кралицата и Томас в сутрешното заседание на кралския двор. Талноят стоеше неподвижно зад Каспар.

Когато кралската двойка пристигна, всички станаха и се поклониха. Кралицата зае мястото си на трона.

— Благодарим ти за предупреждението за този опасен обрат на събитията, Пъг. Благодарим също и на теб, Каспар от Оласко.

Каспар се поклони на кралицата.

— Ваше величество, вашата снизходителност не отстъпва на красотата ви. Вие смирявате дори горделивците със своята щедрост и доброта.

Агларана се усмихна.

— Зная, че имате тъмно минало, лорд Каспар, но усещам, че се борите да намерите по-добър път. Имате добрите ни пожелания за успех в това начинание.

— Покорявате ме с добротата си — отвърна Каспар.

— Време ли е? — попита кралицата Пъг.

— Веднага трябва да се върнем на Острова на чародея, с позволението на ваше величество.

— Вървете с нашата обич и най-добри пожелания за безопасно пътуване, приятелю Пъг. Винаги сте добре дошъл в нашия двор.

Томас стисна ръката на Каспар.

— Надявам се да се срещнем отново при не толкова злокобни обстоятелства. Както каза жена ми, желая ти всичко най-добро по по-добър път от този, по който си крачил досега.

— Надявам се някой ден да ми върнете визитата, Томас.

Томас се обърна към Пъг.

— Знаеш клетвата ми никога да не напускам Елвандар, освен за да го защитя, но Татар ме убеди, че тази заплаха е по-опасна от цуранското нашествие. Ако ти потрябвам, само ме призови.

— Моля се никога да не изпадна в такава нужда — отвърна Пъг, — но ако получиш призива ми, знай, че няма да съм го изпратил току-така.

— Знам.

Пъг си сложи пръстена, който командваше талноя, и каза:

— Приближи се.

Съществото се подчини.

Пъг смъкна пръстена и го върна на Каспар, а той го прибра в кесийката на колана си. Пъг сложи ръка на рамото му и рече:

— Елвандар е защитен с прегради повече от всичко друго на света. Ще ми трябва съдействието на заклинателите, за да заминем право за дома. Иначе щеше да ми се наложи да ни прехвърля на речния бряг и отново да прехвърлим брода. — Кимна на Татар.

Старият заклинател подхвана монотонен химн, бързо подет от другите заклинатели.

— След миг ще можем да…

Изведнъж се случи нещо лошо, нещо ужасно. Барабанен екот изпълни въздуха и почти спука тъпанчетата на Каспар. Прониза го болка и той стисна главата си с ръце и падна на колене.

Мнозина от двора на кралицата също бяха нападали. Самата тя седеше изпънала гръб на трона си, стиснала очи, лицето й бе сгърчено от болка. Томас се бе изправил, стиснал зъби; явно понасяше болката по-леко от другите.

Каспар усети как стомахът му се стегна на възел, заляха го вълни на гадене. Обърна се към Пъг и видя, че магьосникът се мъчи да се съсредоточи.

Лицето на Пъг беше намръщено, но очите му бяха ясни и на фокус. Той вдигна ръка над главата си и зарева някакво заклинание. Ужасният звук секна. За миг всички останаха неподвижни, зашеметени от неочакваното събитие… а после небесата над тях избухнаха в пламъци.

Зноят бе като от разтворена пещ, заплашваше да разкъса дробовете им. Но Пъг отново реагира и с едно махване на ръката му венецът от пламъци, спускащ се от небето, бе отблъснат.

Заклинателите залитаха замаяни.

Накъдето и да погледнеше, Каспар виждаше пламъци в короните на дърветата. Отекваха викове и писъци.

Пъг извика:

— Татар! От години не съм хвърлял магия за време! Можете ли да докарате дъжд?

Старият елф поклати глава.

— Разбиването на защитните прегради ни зашемети, но ще се опитаме.

Елфите се струпаха един до друг на колене и заобсъждаха какво да направят.

— Бързо! — викна Пъг. — Мога да държа защитен само централния двор.

Каспар се зачуди какво ли става с народа на Елвандар на местата, незащитени от заклинанието на облечения в черно маг. Тези долу на земята или на по-долните нива трябваше да са в безопасност, тъй като пламъците горяха само по най-горните клони, но елфите с домове на по-горните платформи със сигурност бяха обречени.

Каспар беше виждал горски пожари. Баща му го беше взел на лов едно лято по време на сушава година и мълния бе подпалила пожар високо над тях в планините. Момчето стоеше и гледаше как пламъците се прехвърлят от дърво на дърво толкова бързо, че животните не можеха да избягат от пожара. Беше ужасяваща гледка.

Изведнъж го порази друго ужасно чувство, мраз, който сякаш премина по гръбнака му и вледени стомаха му. Каспар извади меча си, без изобщо да се замисли, и елфите се стреснаха. Беше усетил нещо, нещо, което не беше съществувало допреди миг.

И тогава видя сянката — смътно видение на бягаща човешка фигура, едва я мярна с крайчеца на окото си.

— Там! — извика и посочи.

Избухна хаос. Каспар се заозърта стъписан. Заклинателите елфи падаха на всички страни. Само древният Татар стоеше прав като вековен дъб и махаше с ръце във въздуха, мъчеше се да защити кралицата. Томас с една стъпка се озова до жена си и я вдигна в прегръдката си. Понесе я леко като дете към относително безопасните им покои.

Каспар се мъчеше се отново да зърне фигурата, която беше видял. Не видя нищо.

Вдигнал високо едната си ръка, Пъг изтласка със силата на волята си връхлитащите пламъци, а с другата сътвори нова магия. Ослепително синя мълния изригна от дланите му и яркостта й открои целия двор в рязък релеф, замята жестоки отблясъци и черни сенки. Посред двора, озъртайки се, сякаш търсеше нещо, стоеше силует на мъж, вдигнал меч. После се появи втори. След него — трети.

— Танцьори на смърт! — извика Пъг.

Каспар се взря в тях, мъчеше се да придаде някакъв смисъл на това, което виждаше. Фигурите бяха с очертания на човек, но без черти и без измерение, силуети, получили форма, като изрязани от някакъв материал, толкова черен, че не отразяваше никаква светлина. Каспар осъзна, че без магията на Пъг тези същества щяха да са невидими за човешкото око.

И тогава елфите се задействаха. Из целия Елвандар. Каспар чу викове и крясъци, заотеква кънтеж на стомана.

А после един танцьор на смърт се озова пред него и бившият херцог вече се биеше за живота си. Никога не се беше изправял пред нещо толкова бързо. Парира, защото единственото, което можеше да направи, бе да се защити. Нямаше време да помисли за рипост или атака. Просто се мъчеше да остане жив.

Томас дотича, държеше златен меч. Посече съществото, което се сражаваше с Каспар, в рамото и то нададе тънък жален вой и се обърна към него. Каспар заби меча си в гърба на съществото и то изрева отново, но като че ли ударът го забави съвсем малко.

После нещо профуча покрай Каспар и с периферното си зрение той видя как други двама танцьори на смърт вдигат талноя, за да го отнесат.

Каспар бързо измъкна пръстена от кесията си и го нахлузи на пръста си. Мигновено изпита странното чувство, което съпътстваше носенето на пръстена. Скочи след бягащите танцьори на смърт и в мига, в който успя да докосне талноя по рамото, викна:

— Избий танцьорите на смърт!

И талноят оживя. Вдигна краката си, със свити колене, след което изрита нагоре, докато краката му не се оказаха почти изпънати във въздуха. С едно движение, което щеше да изкълчи раменете на който и да е човек, талноят се изтласка от хватката на двамата танцьори на смърт, превъртя се във въздуха и когато отново стъпи на крака, бе с лице срещу враговете и с черния меч в ръце.

Замахна с нечовешка бързина и покоси и двамата танцьори на смърт през кръста. Те се превърнаха в дим и изчезнаха с вик, а талноят замахна да посече друг танцьор на смърт, току-що пробол двама елфи. Черният безлик танцьор се обърна, усетил сякаш атаката на талноя, и вдигна меча си. Талноят посече надолу с невероятна сила и танцьорът на смърт потрепери. Оживялата броня нанесе нов страшен удар и танцьорът на смърт залитна назад — и все едно се сви в себе си. Третият удар на черното острие преряза през смътния меч и посече привидението през врата. То се разми и пред очите на Каспар се превърна в дим, издухах от вятъра.

Преди Каспар да е успял да разбере какво става, талноят се беше нахвърлил върху четвърти танцьор на смърт, докато Томас поразяваше друг, стиснал меча си с две ръце, с удар, който можеше да посече и наковалня. Танцьорът на смърт рухна и се изпари.

Томас се огледа за още нападатели, а талноят се впусна в бяг, леко и бързо като елф, между дърветата.

Татар плесна с ръце и високо над тях изтрещя гръм. Заваля дъжд.

Каспар се поколеба за миг, после хукна след Томас и Пъг, които тичаха подир създанието от другия свят. Обзе го яд. „Тези чудовища, как дръзнаха да нахлуят в това спокойно и възхитително място!“ Част от ума му осъзна, че ядът предвещава лудостта, идваща от носенето на пръстена, и че до час трябва да го свали; но засега рискът за Елвандар беше прекалено голям.

Изкатери на бегом едно стълбище и се озова на горната площадка. Очите и дробовете му горяха от лютивия дим: дъждът загасяше пламъците горе, но горещината изпълваше въздуха с па̀ра.

Каспар си пое дъх. Видя как Томас скочи през перилото, стъпи леко на крака на четиридесет стъпки по-долу върху друга огромна платформа, на която няколко елфи лежаха проснати сред локви кръв, скочи и от нея… не можеше да види по-надолу през зеленината и пушеците. Томас се скри от погледа му, но Каспар чу ясно грохота от битка. Огледа се, видя водещите надолу стълби и забърза към мястото на боя.

Докато се добере до долната платформа, боят отново се беше преместил. Той продължи забързан към звуците, но те все оставаха някъде пред него. Шумът беше свиреп, по-безумен от всичко, което Каспар беше чувал по време на битка.

На следващата платформа се наложи да спре, за да си поеме дъх. Едва можеше да стои прав, камо ли да се бие. Дробовете му изгаряха от парата и дима. Закашля се и изплю. Грохотът на оръжие заглъхна и най-сетне се възцари тишина.

Каспар дишаше с мъка. Чуваше само дъжда и воя на усилващата се буря. Вдиша дълбоко и забърза натам, откъдето за последно бе чул боя.

Завари Томас, Пъг и талноя да стоят сред кървава касапница. Виждаха се телата на четирима елфи, гротескно разкривени в смъртта, други десетина привързваха раните си — от съвсем незначителни до застрашаващи живота.

Елфи от всички страни на поселението прииждаха да помогнат на пострадалите.

— Какво стана все пак? — попита Каспар.

Пъг се обърна и вдигна ръка да го накара да замълчи. И когато Томас се обърна към него, Каспар разбра. Никога в живота си не беше виждал такава ярост.

— Кой смее? — изръмжа Томас. Погледна нападалите тела и гласът му се извиси. — Кой смее да причинява това на народа ми?

— Някой, който иска това — отвърна Пъг и посочи талноя.

— Може да не знаят какво точно представлява, но знаят, че е важно. Усетили са мощната черна магия, скитаща по земята, и искат да я контролират.

— Откъде знаеш? — попита Каспар и най-сетне свали пръстена от ръката си.

— Няма други възможни причини — каза Пъг. — Нещо повече, сигурен съм, защото знам кой изпрати танцьорите на смърт.

— Кой?

Пъг го изгледа и Каспар видя срещу себе си маска на едва сдържан гняв, страховита като гримасата на Томас, а може би и повече, заради железния му контрол. Пъг каза тихо:

— Твоят стар приятел Лесо Варен. — И с широк жест обхвана полето на битката. — Това доказва, че той се е върнал, защото е единственият маг, достатъчно силен, за да може да сътвори толкова много танцьори на смърт.

— Но защо тук? — попита изумено Каспар. Пъг посочи талноя.

— Сигурно е доловил присъствието му, когато Татар и заклинателите свалиха защитите на Елвандар, за да ми позволят да си замина. — Погледна Томас. — Чувствам се виновен, защото ако ни бях прехвърлил само до реката, той изобщо нямаше да проникне във вашата светая светих.

Томас поклати глава.

— Не, стари приятелю. Вината не е твоя. И вярвам, че той все едно щеше да може да разруши преградите ни. Не забравяй, докато ти беше пленник на света на цураните, бяха нужни уменията на Макрос Черния, за да отблъснем цуранските Велики, когато нападнаха. Щом те можеха да минат през защитите ни, защо не и Варен?

Пъг кимна.

— Може би си прав. Ще пратя Миранда при вас, щом се върна у дома, за да обсъди с Татар и останалите укрепването на защитата ви. — Погледна изпълнения с пушеци въздух, заслушан във виковете на болка и гняв, и промълви: — Това трябва да се спре.

Каспар само кимна.

 

 

Срещата в двора на кралицата беше скръбна. Шестнадесет елфи бяха пожертвали живота си, за да защитят отечеството си. Дванадесет бяха изгорели в пожара, три от тях — деца.

Пъг отведе Каспар настрана и му каза:

— Това, което трябва да разбереш, е, че елфите имат дете само веднъж на столетие или повече. Това е най-голямата загуба, която са претърпявали след Войната на разлома. Много години занапред ще бъдат в траур.

Каспар каза тихо:

— Усетих. Това е истинска трагедия.

Акайлия заговори на кралицата:

— Преградите ни бяха пометени, ваше величество. Беше все едно, че някой ги е проучвал от много време, тихо и ненатрапчиво, пасивно. В момента, в който паднаха, удариха други две заклинания. Пламъците не бяха нещо повече от огнено заклинание, но в голям мащаб. — Обърна се към Пъг. — Не беше заради вашето заминаване, приятелю. Дори преградите да бяха в пълната си мощ, мисля, че изходът щеше да е същият.

Татар пристъпи напред. Старите му очи, засенчени от рунтавите бели вежди, пламтяха от гняв.

— Точно така е, както казва Акайлия, Пъг. Това не беше случайна атака. — Погледна неподвижния талной. — Засичането на присъствието на това нещо може да е накарало стария ти враг да се вкопчи за мига, но ефикасността на нападението и старателната му подготовка, нужна, за да се разбият преградите ни, да се подпалят дърветата и да се прехвърлят толкова много танцьори на смърт в лоното на нашия лес, подсказва за подробно, търпеливо планиране. Нападението на Елвандар е било замислено отпреди много време. Навярно само началото му е било оставено за последния момент.

Пъг кимна и каза:

— Да, Варен трябва да се е подготвял да атакува Елвандар като възможност, защото няма как да е знаел, че ще донесем това нещо тук. Ефективен план, прост по замисъл, но изискващ голямо изкуство. Объркващото заклинание бе хвърлено, докато преградите падаха, а внезапното прехвърляне на танцьорите на смърт също е сериозно постижение. Ясно е, че атаката бе отвличаща маневра — силна, кървава и жестока маневра — за да могат да отвлекат талноя. — Чародеят въздъхна. — И все пак не мога да се отърва от чувството, че ако не бях донесъл талноя тук, всичко това можеше да ви бъде спестено.

— Хайде, успокой се, Пъг — каза Томас и погледна талноя. — Иронията е, че ако това нещо не беше под контрола на Каспар, щяхме да претърпим още по-големи щети. Аз вероятно щях да унищожа танцьорите на смърт, но пък щяха да загинат много повече от нашия народ. След като вече видях на какво е способно това същество, знам следното: трябва да решите този проблем бързо, защото ако ни нападне армия от такива същества, това със сигурност ще е краят за всички ни. — Пристъпи към приятеля си. — Спомените ми като Ашен-Шугар са едно, но опитът ми тук като Томас е друго. Пъг, цялата обединена мощ на Кралството и Кеш, всички магьосници на Звезден пристан и Острова на чародея, всички те взети заедно не биха могли да устоят на десет хиляди от тези неща.

— Трябва да тръгваме, и то бързо — съгласи се Пъг. — Ясно е, че Варен отново владее сили, които съперничат на Конклава, и че действа дръзко, безскрупулно дори. Да пробиеш преградите, защитаващи Елвандар, не е дребно постижение, а да пратиш две дузини танцьори на смърт… — Пъг погледна приятеля си от момчешките години и кралицата, — е толкова чудовищно деяние, колкото създаването на този талной, защото всеки танцьор на смърт е създаден с доброволно отдаване на душата сина магьосник, деяние, на което би могъл да се съгласи само фанатик.

Томас се върна при Агларана, наведе се и й заговори тихо. Кралицата държеше ръката му и като че ли реагираше на думите му с безпокойство. Най-сетне наведе примирено глава и Томас я целуна, след което се отдалечи.

— Почакайте тук, моля ви — каза на Пъг и Каспар, докато минаваше покрай тях, и влезе в кралските покои.

След малко се появи, облечен с бял табард върху броня от злато. Носеше бял щит. На табарда и щита блестеше златен дракон. Драконова глава вместо шлем стоеше на главата му, със златни криле от двете страни.

Пъг каза тихо:

— Това е най-близкото до възможността смъртен човек да види Господар на дракони в плът.

Томас се върна при жена си, поговори още малко с нея и след това се обърна към събралите се елфи.

— Мои приятели, ще известя принц Калин и принц Калис да се върнат веднага и да служат тук вместо мен. Заклех се никога да не напускам Елвандар, освен по време на най-голяма необходимост. Нападнати бяхме несправедливо и наши възлюбени братя и сестри бяха убити. Изправени сме пред война, и то жестока война, не се заблуждавайте. До моето завръщане отстъпвам поста си на Военен вожд на Елвандар на принц Калин.

— Но къде… — промълви Каспар.

— С нас — прекъсна го Пъг. Томас се приближи до Пъг.

— Ще ви придружа, стари приятелю. Няма да се върна в Елвандар, докато този проблем не се реши.

— Може да отнеме доста време.

Томас отвърна с горчива усмивка:

— Колкото трябва, Пъг. Колкото трябва.

Пъг кимна, после сложи ръка на рамото на Томас.

— Колкото трябва.