Джим Марс
Вътрешна работа (29) (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

Приложение А

Пентагонът казва, че изтребителите на 11/9 са летели: твърде далеч, твърде бавно, твърде късно

От Уилям Томас, разследващ репортер

www.willthomas.net

14 декември 2003 г.

Това става през цялото време. Когато малък частен самолет навлезе наскоро в ограничения кръг с радиус от 23 мили около Капитолия, два изтребителя F–16 незабавно излетяха от военновъздушната база „Ендрюс“, намираща се само на 10 мили. В подобен епизод два „Бойни фалкона“ F–16 в състояние на 15-минутна готовност излетяха от „Ендрюс“ само 11 минути, след като бяха уведомени от NORAD (Северноамериканското командване на отбраната на въздушното пространство) за Чесна, която се е отклонила към Белия дом [АР Nov11/03; CNN June 20/02].

Това са добре отрепетирани рутинни операции. След като всяка минута повече от 4500 самолета летят в американското въздушно пространство, между септември 2000 и юни 2001 г. Пентагонът е вдигал във въздуха изтребители 67 пъти, за да ескортират отклонили се от маршрута си самолети [FAA news release Aug9/02; АР Augl3/02].

На 11 септември 2001 г. обаче NORAD и FAA (Федералната администрация по авиация) пренебрегват рутинните процедури и строгите правила. В отговор на национален кризисен момент, включващ отвлечени пътнически самолети, опасни като крилати ракети, изтребителите излитат късно от далечни бази и летят, за да защитят страната си, със скорост, която е част от максималните им възможности [NORAD news release Septl8/01].

Какво е знаело NORAD? Наскоро появил се на бял свят новинарски бюлетин на NORAD, публикуван седем дни след 11 септември, обяснява, че въздушните защитншщ на Америка са се забавили да противодействат на бързо развилите се въздушни атаки, защото не научили от FAA, че Полет 11 на American Airlines бил отвлечен до 8:40 през онази съдбовна сутрин [NORAD news release Sept 18, 2001].

В Националния военен команден център (NMCC) в мазето на Пентагона обаче, офицерите от военновъздушните сили, следящи всеки инч от въздушното пространство над североизточния бряг трябва да са уловили първото похищение, когато идентификационният транспондер на Полет 11 е спрял да предава в 8:20 ч., автоматично задействайки радарна аларма.

С възможностите си да наблюдават развиващи се „ситуации“ чрез включване във военни и граждански радари, американските военни командири освен това е трябвало да видят как Полет 175 рязко обръща на юг 25 минути по-късно, точно както са наблюдавали на радара през октомври 1999 г., когато лиърджетът на професионалния играч на голф Пейн Стюарт рязко напуска маршрута си, докато е на път за Далас [CNN Oct26/99].

В това легендарно прихващане изтребител от Тиндал, Флорида, е отклонен от тренировъчен полет, за да ескортира лиърджета, чийто пилот е в беда и затваря Стюарт в капан в стратосферата. Твърди се, че един F–16 се е залепил за края на лявото крило на безпилотния бизнес самолет на Пейн преди да са изминали 19 минути от сигнала за тревога на FAA [ABC News Oct25/99].

Ако NORAD беше толкова бързо в издаването на заповед за излитане или отклоняване на летящи изтребители на 11 септември, два „антитерористични“ F–15 в повишена бойна готовност можеха да бъдат изпратени на юг от военновъздушната база „Отис“ на Кейп Код. Летейки на пълна мощност, без да минават над Атлантическия океан, за да разсеят свръхзвуковите си следи, два от най-бързите изтребители на планетата щяха да счупят няколко прозореца, но всички стъкла по кулите близнаци щяха да си останат непокътнати, ако „свръхбързите“ бяха прихванали Полет 11 над река Хъдзън поне на 6 минути от Манхатън.

„Не бързайте“ — казва NORAD. Вместо това, в изумително признание, което не получава особен анализ от пресата по онова време, NORAD отбелязва, че за всички изтребители, вдигнати във въздуха срещу похитителите на 11/9: „Времето за полет се изчислява с 9 мили в минута или .9 mach“. С други думи, при всички излитания на 11/9 на най-модерния самолет за въздушен бой пилотите са пилотирали с по-малко от една трета от максималната скорост на изтребителите.

Наръчник на Министерство на отбраната твърди: „В случай на похищение, NMCC ще бъде уведомено по най-експедитивния начин от FAA“. За да стане това, Федералната администрация по авиация (FAA) има постоянно офицер за свръзка в стаята на въздушната отбрана в Пентагона [CJCSI 3610.01А, June1/01].

Въпреки това, според NORAD, след като авиодиспечерите са осъзнали, че Полет 11 е отвлечен, изминават 38 жизненоважни минути, преди два F–15 да са вдигнати във въздуха от „Отис“. Докато те излитат, Полет 11 на American Airlines удря Северната кула на Световния търговски център, на 153 въздушни мили от тях [NORAD Septl8/01].

Полет 175 на United Airlines е на 20 минути. Пилотите на F–15 летят „като попарена маймуна, с 500 мили в час, но не успяват да настигнат пътническия самолет“ — казва по-късно на репортерите генерал-майор Пол Уивър [St. Augustine Times Sept16/01].

Попарени маймуни? Пътническите самолети летят с 500 мили в час. Един F–15 може да лети почти четири пъти по-бързо.

Натисни педала. Един от пилотите на изтребителите от „Отис“ с прякор „Дъф“ по-късно се оплаква: „Премисляли сме полета хиляди пъти и не знам какво можехме да направим, за да стигнем там по-бързо“.

За начало: той и колегата му можеха да се опитат да бутнат дроселите на „пълен напред“. Вместо да летят два и половина пъти по-бързо от куршум, „Насти“ и „Дъф“ пилотират скъпите си изтребители на въздушното превъзходство с ленивите 447 мили в час, уж за да прихванат „Боинг“ 767, летящ с 43 мили в час по-бързо! Използвайки само 27% от мощността, F–15 са „на 8 минути/71 мили“ разстояние — според NORAD, — когато Полет 175 се удря в Южната кула с 56 души и повече от десет тона гориво на борда [Christian Science Monitor Mar8/02].

Почитай заплахата. Когато двете кули на Световния търговски център горят, а похитеният Полет 93 на United Afrlines е засенчен от кръжащ F–16 над Пенсилвания, Полет 77 на American Airlines е единствената заплаха, останала в небето. Когато този „Боинг“ 757 спира транспондерния си сигнал, прави обратен завой над Кентъки и се запътва директно към Белия дом и Пентагона, един милиард зрители, приковани към големите телевизионни мрежи, знаят, че това е полет на камикадзе [Telegraph, Sept 13, 2001].

След като няма други самолети в обсега на източния бряг, доктрината за въздушния бой диктува двата неизползвани F–15 от „Отис“, които вече са в областта, да се пренасочат, за да „почетат заплахата“ на задаващата се летяща бомба, намираща се на 330 мили. Дори и да се влачеха, изтребителите щяха да имат повече от 20 минути, за да се изправят пред Полет 77, преди той да доближи Пентагона.

Вместо това професионалистите от Пентагона, защитаващи най-важните центрове на страната си, чакат повече от час, след като наблюдават Полет 11 да се отклонява от маршрута си, включително 30 критични минути, след като Полет 77 се насочва рязко към тях и намиращия се наблизо Бял дом, преди да вдигнат във въздуха два F–16 от военновъздушната база „Лангли“, за да защитят столицата.

Почти половин час, след като са получили закъснялата заповед за излитане, два Фалкона се спускат над горящия Пентагон. Забавили до почти 410 мили в час, на способните да летят с 1500 мили в час изтребители са нужни 19 минути, за да изминат 130-те мили от Вирджиния. Би трябвало да им отнеме само малко над седем минути, за да стигнат Пентагона горе-долу по времето, когато Полет 77 прави хищнически кръг в небето [NORAD Septl8/01; USAF].

На земята. Свръхзвуковите самолети летят не по-бързо от задвижваните от пропелери изтребители от Втората световна война. Това обаче едва ли е имало значение. На рампата в „Ендрюс“ само на 10 мили има два напълно въоръжени и заредени с гориво свръхзвукови самолета, чиято задача е да пазят столицата от въздушни терористични заплахи с готовност за излитане от 15 минути!

Не е ли време някой да попита защо тези рутинно излитащи изтребители от „Ендрюс“ продължават да стоят на земята, докато Полет 77 се насочва към центъра, който те би трябвало да пазят [San Diego Union-Tribune, Sept. 12, 2001]?

В най-тежко въоръжената страна на Земята поне две дузини съоръжения на военновъздушните сили са на по-близко разстояние по въздуха до Световния търговски център и Пентагона. Някой друг чуди ли се защо на никой от тези самолети не е наредено да излети… или защо нито един от въоръжените изтребители в тренировъчни полети или патрулиращи Зоните за прихващане на въздушната отбрана точно до атлантическия бряг не са отклонени, за да прихванат четирите отвлечени пътнически самолети преди Пентагонът да бъде ударен — един час и 18 минути, след като Полет 11 е похитен [www.af.mil/sites/alphabetical.shtml#a]?

Според NORAD самолетите F–16 от „Лангли“ са все още на „12 минути/105 мили“ разстояние, когато големият „Боинг“, който „преследват“, се рее покрай Белия дом и пистите на „Ендрюс“. Уж пилотиран от некомпетентен египетски ученик по пилотиране, който не може да се справи самостоятелно с Чесна, „Боинг“ 757 се остъргва и вбива в Пентагона, след пикиране и вдигане, които оставят с отворена уста и пилоти-ветерани [San Diego Union-Tribune Septl2/01; NBC Nightly News Septl 1/01; All Fall Down].

Незабавно след като Пентагонът е ударен, изтребителите, които са в готовност в „Ендрюс“, излитат, за да пазят празното небе [Mirror Nov 13 /03].

Заспали на пулта. Отговаряйки на въпроси от Сенатската комисия по ратификацията два дни след това подозрително фиаско, главнокомандващият на военновъздушните сили на 11/9 в Обединените щабове каза, че бил на среща, докато адът се развилнявал в неговия сектор. Генералът от военновъздушните сили Ричард Майърс не позволил някакъв телевизионен репортаж за малък самолет, удрящ Световния търговски център, да прекъсне програмата му. Докато джъмбо-джетове продължават да се врязват в сгради, очевидно никой не е помислил да информира действащия командир на американската въздушна отбрана, че страната му е нападната. Майърс каза, че излязъл от срещата точно когато Пентагонът бил ударен.

Питан многократно кога висшите офицери са били информирани за пръв път за кризисната ситуация и кога са излетели изтребителите, Майърс повтаря една объркана мантра шест пъти, казвайки: „Ще трябва да се свържа допълнително с вас по този въпрос“ [www.deferisennk.mil/news/Oct2001/nl0232001_200110236.html].

Вместо да бъде съден от военен съд като нямалите късмет командири, защитаващи Пърл Харбър, или дори да бъде смъмрен, генерал Майърс е награден с командването на цялата американска армия като нов председател на Обединените генерални щабове. Буш публично похвали генерала от военновъздушните сили за неговия „спокоен маниер, солидна преценка и ясното му стратегическо мислене“ [White House press release Octl5/01].

Когато тази странна и вероятно изменническа история стига до пресата, FAA отказа да разкрие документи, свързани с въпроса, коя агенция е уведомила американската въздушна отбрана за четирите похитени самолета. Втора призовка към Пентагона от Националната комисия по терористичните атаки срещу САЩ също нямаше успех в получаването на документи, засягащи въпроса, дали NORAD е реагирало достатъчно бързо със заповедите за излитане на изтребителите на 11 септември [Washington Post Nov8/03].

Вместо да сочат с пръст авиодиспечерите, че не са следвали процедурите, тези документи биха могли да покажат, че FAA не се е съобразила със собствените си Стандартни процедури за прихващане, за да уведоми NORAD за няколко минути за всяко отвличане, което би оставило военновъздушните сили с още повече неща, която да е необходимо да обяснява [АР Octl 18/03].

Разследващият репортер Уилям Томас е бивш пилот и офицер от американската армия. Неговата книга All Fall Down: The Politics of Terror and Mass Persuasion („Всички падат: политиката на терора и масовото убеждаване“) представя в детайли събитията от 11 септември и последвалата Война срещу тероризма.