Джим Марс
Вътрешна работа (22) (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

15. ФБР не е можело — или не е искало — да свърже точките

Независимо от използването на електронна подслушвателна система, първоначално наречена Carnivore („Месоядно животно“), топ ешелонът на ФБР, изглежда, не е бил в състояние да свърже наличната информация, която би накарала всеки разумен човек да заключи, че терористи от Близкия Изток работят усърдно върху планове за атакуване на САЩ.

Само шест дни след трагедията от 11/9 директорът на ФБР Робърт Мюлър заявява^[1]: „Не зная да е имало предупредителни знаци, които биха посочили този тип операция в страната“.

Електронната система за наблюдение Carnivore („Месоядно животно“) породи толкова голям ужас у хора, загрижени за индивидуалните права и поверителността, че днес се нарича просто DCS–1000. Поне в един пример „Месоядно животно“ всъщност е попречила на бюрото да събере информация за заподозрян терорист.

През май 2002 г. Информационният център за електронна поверителност се сдобива с докладните записки на ФБР по Закона за свободата на информацията и те показват, че записите на бюрото през 2000 г. на неназован заподозрян са били неефективни, защото технически служител на ниско равнище във ФБР унищожил информацията.

Според Дейвид Соубъл, генерален юрисконсулт на центъра, „Софтуерът на ФБР не само лови имейлите на мишената на ФБР под електронното наблюдение… но и имейлите на непокрити мишени.“ Една от получените докладни записки показва, че ФБР шеф обяснява: „Техническото лице от ФБР очевидно е било толкова разстроено [от прихващането на неоторизирани електронни писма], че е разрушило всички постъпили имейли.“

ФБР преди е изказвало уверения, че Carnivore („Месоядно животно“) може да улавя само тесен спектър от информация, оторизирана със съдебно разпореждане. „Това показва, че ФБР е подвеждало Конгреса и обществеността за степента, до която Carnivore е способна да събира само оторизирана информация“ — заявява Соубъл.

Една тайна съдебна заповед дори е провокирала неблагоприятен вторичен ефект, който може би е затруднил антитерористичните усилия на бюрото.

Когато върховният съдия Ройс Ламбърт, оглавяващ специалния — и изключително таен — Съд за наблюдение на външното разузнаване (FISC), който разрешава подслушване по въпроси на националната сигурност, установява, че през 2000 г. ФБР представя погрешно информацията в молбите си за подслушване, той нарежда разследване, принуждаващо много от подслушванията на ФБР да бъдат прекратени.

Независимо от проблемите със системата Carnivore и „оплесканите“ подслушвания, много агенти в бюрото активно работят по проблема с тероризма.

Може би най-запознатият човек във ФБР с близкоизточния тероризъм по принцип и с Осама бил Ладен в частност е Джон О’Нийл.

През 1995 г. О’Нийл е издигнат за шеф на антитерористичния отдел на ФБР и започва да работи в централата на бюрото във Вашингтон. Една от първите му задачи е залавянето на Рамзи Юсеф, тогава ключов заподозрян в няколко терористични акта, включително бомбения атентат в Световния търговски център.

В края на 90-те години О’Нийл — според Лоурънс Райт, пишещ в The New Yorker — става „най-отдаденият преследвач във ФБР на Осама бин Ладен и неговата мрежа от терористи Ал-Кайда“^[2].

О’Нийл обаче започва да вярва, че шефовете му не са заразени от същия хъс срещу тероризма като него. „Джон имаше същите проблеми с бюрокрацията като мен“ — казва Ричард А. Кларк в интервю за списание през 2002 г. Кларк е работил като координатор в Белия дом по антитерористичната дейност до идването на администрацията на Буш в края на 80-те години. „Нетърпението ни наистина растеше, докато се занимавахме с дръвници, които нищо не разбираха“^[3].

Независимо от отстъпничеството през 1996 г. на Джамал ал-Фадл, отдавна търсен терорист от Ал-Кайда, и последващото детайлизиране на мрежата пред ЦРУ и ФБР, Държавният департамент отказва да включи Ал-Кайда в списъка на терористичните мрежи^[4].

Въпреки нарастващата ярост на О’Нийл от глезенето на терористите от висшите власти и от неговата самодоволна личност, той приема поста специален агент, отговарящ за Отдела за национална сигурност в Ню Йорк Сити. Там той създава специално „бюро Ал-Кайда“ и работи къртовски, за да „закове“ Осама бин Ладен. О’Нийл, един от най-висшите експерти по антитероризма във ФБР, добре знае срещу какво и кого е изправен.

„Почти всички групи днес — ако решат — са способни да ни ударят тук, в САЩ“ — казва О’Нийл^[5] в една реч в Чикаго през 1997 г.

Към лятото на 2001 г. О’Нийл е подминат при едно повишение и все повече се уморява от борбите с висшестоящите по въпроса за тероризма. За разочарованието му допринася и опитът за провеждане на разследване на бомбения атентат срещу американския разрушител „Коул“, който понася сериозни щети от малка лодка, пълна с експлозиви, и двама самоубийци.

О’Нийл, командващ около триста тежко въоръжени агенти на ФБР, твърди, че разследването му е сериозно осуетявано от всеки — от президента на Йемен Али Абдула Салех до американския посланик Барбара Бодайн. Отрядът на ФБР вярва, че така и не са им дали правомощията, от които са се нуждаели, за да проведат щателно разследване.

„… О’Нийл се върна у дома, чувствайки, че води битката срещу тероризма без никаква подкрепа от собственото си правителство“ — отбелязва Райт в The New Yorker^[6]. Когато О’Нийл се опитва да се върне в Йемен в началото на 2001 г., му е отказано влизане в страната.

„През последните две години от живота си той стана много параноичен — казва на Лоурънс Райт Валери Джеймс, близка приятелка на О’Нийл^[7]. — Той беше убеден, че има хора, които са се заели да го унищожат.“

Накрая, по всичко изглежда, че именно старият му архивраг Осама бин Ладен е този, който го унищожава.

Към лятото на 2001 г. събитията и кариерата на О’Нийл достигат критична точка. Някой е „изпуснал“ информация за някои от гафовете на бюрото на О’Нийл пред New York Times, а данни за тероризма се изливат в правителствените агенции. „Ще се случи нещо голямо“ — казва той на приятел^[8].

„Всичко си дойде на мястото през третата седмица на юни — спомня си Кларк. — Становището на ЦРУ беше, че през следващите няколко седмици ще се осъществи голяма терористична атака.“ Кларк казва, че заповеди за подсилване на мерките за сигурност са издадени на Федералната агенция по авиация (FAA), Бреговата охрана, митниците, Службата по въпросите на имиграцията и натурализацията (INS) и ФБР.

На О’Нийл обаче му е дошло до гуша. Към 23 август той се е оттеглил от бюрото и приема двойно по-високо платена работа в сравнение с онова, което бюрото му плаща — като шеф по сигурността на Световния търговски център.

Когато първата кула е ударена, О’Нийл нарежда сградата да бъде евакуирана, но остава вътре, за да помага на хората в Северната кула. Използва клетъчен телефон, за да говори с неколцина приятели и роднини. Уверява ги, че е добре. За последен път е видян жив да върви към тунела, водещ до Северната кула.

Джон О’Нийл не е единственият агент от ФБР, който вижда определени предупредителни сигнали.

В средата на 2002 г. ветеранът, работещ от 20 години във ФБР, Робърт Дж. Райт, младши, отправя обвинението, че антитерористичните усилия на бюрото са били неефективни и „не защитават американския народ“^[9]. Стигайки и по-далеч, Райт обвинява, че шефове във ФБР са отклонявали от курса разследвания, които е можело да предотвратят атаките от 11/9, казвайки, че бюрото е имало доказателства, че Световният търговски център е възможна мишена.

На 9 май 2002 г. Райт, който работи в Чикаго, свиква пресконференция във Вашингтон, за да обвини официално бюрото, че не е разследвало както трябва терористите в Америка, независимо от заповедите на директора на ФБР Робърт Мюлър да си остане у дома и да си мълчи. В същото време той завежда съдебно дело срещу бюрото в Окръжния съд във Вашингтон, обвинявайки ФБР в нарушаване на неговите права по Първата поправка^[10], като му забранява да говори за прегрешенията на бюрото.

Райт обвинява старшите официални лица от ФБР, че „преднамерено и многократно са задушавали и пречели“^[11] на усилията да се изкоренят терористите и че са пречели на завеждането на дела, които са можели да осуетят техните операции.

Съдебното дело на Райт е заведено само един ден, след като Конгресът смъмря ФБР, че не е успяло енергично да действа въз основа на препоръката от юли 2001 г. от офиса му във Финикс, че авиационните школи трябва да бъдат проверени за жители на Близкия Изток, които желаят да бъдат обучавани за пилоти.

Експертите по антитероризъм във Финикс са загрижени, след като забелязват, че няколко араби от Близкия Изток търсят информация за фунютионирането на летища, мерките са сигурност там и обучението за пилоти. Един пише докладна записка до Вашингтон^[12]: „Централата на ФБР трябва да обсъди този въпрос с други елементи на американската разузнавателна общност и да я разпита за всякаква информация, която подкрепя подозренията във Финикс.“

Докладната записка е написана от специалния агент Кенет Дж. Уилямс от Финикс и гласи^[13]: „Поддръжниците на Осама бин Ладен и Ал-Мухджиун са посещавали граждански авиационни университети/колежи в Аризона.“

Официалните лица от ФБР просто предават докладната, която всъщност посочва името на бин Ладен, на около дванадесет от офисите му за „анализиране“.

Много по-сериозен въпрос, засягащ ФБР, възниква, когато петима души, включително бивш и настоящ агент, са обвинени през май 2002 г. в използване на конфиденциална правителствена информация, за да манипулират цените на фондовата борса и да изнудват фирми за пари^[14].

В обвинителните актове, внесени в Бруклин, фондовият съветник от Сан Диего Амр Ибрахим Елгинди е обвинен в подкупване на агента от ФБР Джефри А. Ройър да му даде информация за публично търгувани компании. Ройър, който е работил за ФБР от 1996 до 2000 г., след това напуска бюрото и отива да работи във фирмата на Елгинди — Pacific Equity Investigations. Друг агент на ФБР, Лин Уингейт, също е привлечена под отговорност по обвинение в предаване на информация на Ройър и подпомагане на проследяване на разследванията на Елгинди чрез компютрите на ФБР. Твърди се, че Елгинди подкрепял мюсюлмански бегълци в Косово.

Според помощник-прокурора Кенет Брийн^[15] Елгинди се е опитал да продаде акции за 300 хиляди долара на 10 септември 2001 г. и казал на брокера си, че цените на пазара ще паднат. Властите разследват, за да проверят дали Елгинди е имал някакви предварителни сведения за атаките от 11/9.

Говорител на ФБР заявява, че бюрото е „стресирано“ от обвиненията във възпрепятстване на правосъдието, рекет, изнудване и търговия с вътрешна информация.

„Обичам Америка и по същия начин обичам ФБР, особено неговата цел и мисия — казва агент Райт на новинарите, отразявайки мислите на мнозина от персонала на бюрото^[16]. — Същевременно обаче мисията е поставена на сериозен риск до степен, в която ненужно са дадени американски жертви.“ „След като знам това, което знам — добавя Райт, — мога уверено да кажа, че докато отговорността по разследването на тероризма не се изземе от ФБР, аз няма да се чувствам сигурен.“

Бившият агент от ФБР Гари Олдрич описва топръководството на бюрото като „некомпетентни квадратни глави и тъпаци“^[17]. И Олдрич заявява, че са пропуснати множество възможности да се спре атаката.

Олдрич обвинява Бил и Хилъри Клинтън за краха на ФБР, както и на други федерални агенции. Той казва, че крещящото неуважение на семейство Клинтън към процедурите на националната сигурност отслабва правителството и го прави уязвимо и че те демонстрират по-голяма загриженост за политическите си опоненти, отколкото за враговете в чужбина.

Според няколко източника от ФБР, когато на власт пристига Клинтъновата администрация, фокусът в бюрото се измества от антитероризма към разследване на милициите, привържениците на „бялото превъзходство“, групите, настроени срещу абортите, и други „десни“ екстремисти^[18].

„Когато напуснах [ФБР] през 1998 г., вътрешният тероризъм беше приоритет номер едно — казва пенсионираният агент Айвън К. Смит, бивш шеф на секциите по анализ, бюджет и обучение в Отдела за национална сигурност на ФБР^[19]. — Доколкото знам, на 11 септември той продължаваше да е по-висш приоритет, отколкото чуждия тероризъм.“

След появата на Клинтънови, действията на ФБР са насочени навсякъде другаде, но не и към чуждите терористи. Агенти ветерани казват, че четиридесет кашона доказателства, събрани от бомбения атентат в Световния търговски център през 1993 г., така и не са анализирани, включително почти десет кашона материали от филипинската страна на разследването^[20].

Липсата на интерес от Клинтъновата ера към чуждия тероризъм не е ограничена до ФБР. Официални лица от Министерството на търговията казват на репортера Пол Спери, че им е било наредено да „санират“ антитерористичен доклад от 2000 г., като отстранят пасажите, споменаващи ислямските заплахи. В доклада са включени само „десните“ групи^[21].

На 23 март 2004 г. обаче Ричард А. Кларк, бивше величие по антитероризма при Клинтън и Буш, разказва на Inside Politics („Политиката отвътре“) на CNN различна история за стратегията на Клинтъновата администрация по отношение на тероризма. „Твърдя, че за онова, което действително стана преди 11/9, Клинтъновата администрация правеше много — заявява Кларк. — В действителност толкова много, че когато хората на Буш дойдоха на власт, те мислеха, че съм малко луд, донякъде вманиачен по този малък терорист бин Ладен. Защо не съм бил фокусиран върху спонсорирания от Ирак тероризъм?“ В показанията си пред Комисията по 11/9 през март 2004 г. Кларк и бивши официални лица от ерата на Клинтън защитават действията на Клинтън по отношение на Ал-Кайда, твърдейки, че именно хората на Буш и особено ФБР и ЦРУ на Буш са тези, които са изпуснали топката точно след като новата администрация влиза в Белия дом.

Към средата на 2002 г. дори директорът на ФБР Робърт Мюлър е принуден да признае, че бюрото е изпуснало много „червени знамена“, включително докладните от Финикс, както и две докладни записки от офиса в Оклахома Сити^[22]. Там агенти и един пилот на ФБР докладват за „голям брой“ араби, обучаващи се за пилоти в местни летища и предупреждават, че тези занимания може да са свързани с „планирана терористична дейност“.

Разкритията за злоупотреби на ФБР пораждат необичайна двучасова пресконференция в края на май 2002 г., в която отбранително настроеният Мюлър казва на репортерите: „Нямаше конкретно предупреждение за атака в конкретен ден. Това обаче не означава, че не е имало червени знамена, че не е имало точки, които е трябвало да се съединят до степента, която е била възможна.“ Мюлър дори признава, че е сгрешил през есента на 2001 г., когато е отрекъл съществуването на някакви предупреждения за атаката преди 11 септември.

Той очертава плана си за реорганизиране на ФБР, който се състои предимно от разместване на агенти от „Войната срещу дрогата“ във „Войната срещу тероризма“ и създаване на нов Разузнавателен офис, оглавен от аналитик от ЦРУ. Мнозина наблюдатели виждат това като план за сливане на ФБР и ЦРУ в антитерористична сила, чийто единствен резултат ще е да даде по-централизирана власт на Вашингтон. Същият този план — да се комбинира най-лошото от двата свята — по-късно е отразен в предложенията за ново Министерство на вътрешната сигурност.

Един информатор на правителството, самопризнал се мошеник от Флорида на име Ранди Глас, казва, че е работил под прикритие за бюрото в продължение на повече от две години и е научил конкретно, че кулите близнаци на Световния търговски център ще бъдат мишени на терористите.

Надявайки се да намали присъдата си (лишаване от свобода) заради измама на търговци на едро на бижута с 6 милиона долара, през 1998 г. Глас се свързва с федерални агенти и казва, че може да уреди незаконни сделки с оръжие. Подпомогнат от ветерана от Бюрото по алкохола, тютюна и оръжията Дик Столц, Глас започва да урежда сделки с различни хора. Той твърди, че се е сдобил с тежки оръжия като „Стингър“ и ракети, откраднати от военни бази^[23].

Бизнесът е добър, но нито една от сделките, изглежда, не сработва, докато Глас не се свързва с родения в Пакистан собственик на деликатесен магазин в Ню Джързи. Този човек помага за уреждане на оръжейни сделки с пакистанци, които твърдят, че имат контакти с пакистанското разузнаване, талибаните и дори Осама бин Ладен. Дълги часове записи са правени на техните срещи.

Същевременно по време на продължително и детайлно маневриране, за да се уреди финансирането в началото на 2001 г., пакистанците стават подозрителни и напускат страната. Арестувани са само собственикът на деликатесния магазин и другият човек. Другият пледира виновен в опити да продаде оръжие и получава присъда от 30 месеца в затвора, докато собственикът на магазина е освободен, а съдебното дело е засекретено.

Агентът от Бюрото по алкохола, тютюна и оръжията Столц казва, че делата срещу мъжете са възпрепятствани от факта, че федералните прокурори трябва да отстранят споменаването на Пакистан в съда заради дипломатически съображения.

Глас казва на репортерите, че през 1999 г. се е срещнал веднъж с пакистанците в „Трайбека Грил“ в Манхатън. „На срещите [той] каза, че американците са врагът и те няма да имат проблеми да вдигнат във въздуха целия ресторант, защото е пълен с американци — спомня си Глас. — Когато си тръгнахме от ресторанта, [той] се обърна и каза: «Тези кули ще паднат».“ Човекът сочел Световния търговски център.

Може би най-провокативното доказателство, че правителството е знаело предварително, идва от човека, който водеше съдебното преследване срещу президента Бил Клинтън по време на процедурата за импийчмънт.

Адвокатът от Чикаго Дейвид Шипърс, който към средата на 2002 г. представлява Райт и други недоволни служители на ФБР, казва в края на октомври 2001 г. в едно интервю, че при него са дошли агенти от ФБР месец и половина преди атаките от 11/9. Агентите разкрили, че знаят, че долен Манхатън ще бъде цел на терористична атака с помощта на самолети като летящи бомби и искали да предотвратят това^[24].

Търсели юридически съвет, защото техните шефове във ФБР им наредили да прекратят работа по случая и ги заплашили със Закона за националната сигурност, ако проговорят. Шипърс казва, че напразно се е опитал да предупреди главния прокурор Джон Ашкрофт.

„Отново използвах хора, които бяха лични приятели на Джон Ашкрофт, за да се опитам да стигна до него. Един от тях ми се обади и каза: «Добре, говорих с него. Той ще ти се обади утре сутринта». Това беше около месец преди бомбите. На следващата сутрин ми се обадиха. Не беше Ашкрофт. Беше някой от Министерство на правосъдието… Каза: «Ние не започваме разследвания на върха. Нека прегледам това и отново ще се свържа с вас». Днес [10 октомври 2001] седя тук с вас, но той така и не се обади повече.“

Шипърс казва, че намесата в официалните правителствени разследвания по отношение на тероризма не е нищо ново. Той споменава, че е виждал предупреждение, издадено през февруари 1995 г. от неофициална група, изследваща тероризма, че федерална сграда в сърцето на Америка ще бъде атакувана. Правителствените официални лица го пренебрегват до 19 април 1995 г. — датата на бомбения атентат срещу федералната сграда „Мура“ в Оклахома Сити.

Адвокатът повтаря обвинението на агент Олдрич, че предпазните мерки за националната сигурност са свалени по време на Клинтъновата администрация. Говорейки за опитите си да предупреди властите, Шйпърс казва: „Опитах в Белия дом, опитах в Сената, опитах в Министерство на правосъдието. Не отидох във ФБР, защото знам, че там има бариера, и не се обърнах към Министерство на правосъдието, докато Ашкрофт беше там, защото знам, че и там има бариери. Това са същите хора, които издигат бариери срещу атаката срещу терористите при управлението на Клинтън, те още са тук. Те все още заграждат — почти като ров — хората с информацията и тези, които би трябвало да чуят тази информация…

Като човешко същество, като бивш прокурор, като адвокат и човек, който представлява полицията и агентите по целите САЩ, аз не мога да си представя как онези бюрократи във Вашингтон обърнаха гръб на очевидното заради собствените си цели — заключава Шйпърс. — Но аз не знам.“

Едно особено изобличаващо обвинение към бюрото и към администрацията на Буш беше издигнато през 2004 г., когато една жена, наета като преводач за ФБР с разрешение за достъп до топсекретни материали, казва на британски репортери^[25], че старши американски официални лица са знаели за плановете на Ал-Кайда да атакуват цели със самолет месеци преди 11/9. Важният случай на надуващата свирката във ФБР Сайбъл Едмъндс ще бъде изследван по-нататък в книгата.

Ясно е, че други служители на бюрото също са се опитвали да предупреждават висшестоящите по отношение на обучение за пилоти на терористи, но не стигат доникъде. През август 2001 г. ФБР наистина арестува Закариас Мусауи, след като пилотско училище в Минесота предупреждава бюрото, че Мусауи изглежда като човек, който би могъл да пилотира самолет, пълен с гориво, и да го разбие в някоя сграда.

Един ненаименован агент на ФБР пише повече от една докладна записка на висшестоящите, че Мусауи — френски гражданин от Мароко, е типът човек, който може да похити самолет, а може би дори да го разбие в Световния търговски център. Освен това се подчертава, че Мусауи казал на инструктора, че иска само да се научи да маневрира „Боинг“ 747, но няма нужда да се научи как да го приземява.

Макар че това обвинение получава широко медийно внимание и убеждава обществеността във връзката на Мусауи с похитителите, New York Times от 22 май 2002 г. цитира министъра на транспорта Норман Минета като заявяващ, че това не е вярно. Тогава откъде се появи тази версия и защо такава погрешна информация получи толкова широко медийно отразяване? Колко други медийни репортажи за 11/9 не са верни?

„По принцип във ФБР не са вярвали, че Ал-Кайда има особено присъствие тук — обяснява координаторът по тероризма в Белия дом Кларк. — Това просто не е попило в цялата организация отвъд О’Нийл [и помощник-директора на антитерористичния отдел].“

През лятото на 2002 г. съветникът по националната сигурност на президента Клинтън Самюъл Р. Бъргър казва на съвместната комисия на Конгреса, че ФБР многократно са уверявали Белия дом на Клинтън, че организацията Ал-Кайда не е способна да организира удар на американска почва.

На 8 май 2002 г. предаването на CBS 60 Minutes II („60 минути II“) оповестява, че висш френски юрист и експерт по тероризма е изпратил доклад за френския гражданин Мусауи на ФБР седмици преди 11 септември.

Американските власти отричат в доклада да е имало нещо, което да ги постави нащрек. Един шеф от ФБР дори поставя под съмнение френския доклад, питайки колко мъже на име Закариас Мусауи трябва да живеят във Франция. Когато е информиран, че има само един, регистриран в Париж, висшият специален агент продължава да спъва всякакво действие. Междувременно адвокатите на ФБР отказват молба на техните агенти да претърсят компютъра и апартамента на Мусауи.

В резултат на това бездействие Мусауи просто е задържан^[26] по имиграционни обвинения до след 11/9, когато агенти на ФБР най-накрая успяват да осъществят обиска. Те откриват инкриминиращи финансови документи, свързващи Мусауи с Ал-Кайда, симулатори на полети и информация за селскостопански самолети^[27].

Мусауи, чието съдебно дело е отложено до началото на 2003 г., е известен като „двадесетия похитител“ въз основа на теорията, че той е трябвало да замени първоначалния „двадесети похитител“ Рамзи бин ал-Шибх, бивш съквартирант на Мохамед Ата, който бил изпратил 14 хиляди долара на Мусауи^[28]. Ал-Шибх, който също не успява да получи входна виза за САЩ, е арестуван в Пакистан в края на септември 2002 г. Мусауи и ал-Шибх са единствените двама души в ареста, за които се вярва, че са директно включени в атаките от 11 септември.

Отчитайки френското гражданство на Мусауи, в юридическите и политическите кръгове бързо възниква спор за това, как да се изправи чужд гражданин в американски съд без особени доказателства, свързващи го директно с нечия смърт. Допълнително объркване настава през септември 2002 г., когато арабската телевизионна станция Ал-Джазира излъчва записи на единствения известен контакт между Мусауи и ал-Шибх. В друга размяна на имейли с ал-Шибх Ата използва фрази като: „Първият семестър започва след три седмици. Нищо не се е променило. Всичко е наред. Това лято със сигурност ще е горещо. Деветнадесет удостоверения за частни уроци и четири изпита.“ Това едва ли са думите, необходими за получаване на смъртното наказание, искано от федералните прокурори.

Федералните са поставени в още по-неловко положение през 2002 г., когато правителствените прокурори оставят четиридесет и осем класифицирани документи, обобщения на разпити във ФБР, на Мусауи. Те по-късно са намерени при претърсването на затворническата килия на Мусауи в Александрия, Вирджиния. Висшата намеса в делото на Мусауи за кратко пълнеше заглавията в края на пролетта през 2002 г. с публикуването на унищожително писмо от 13 страници от специалния агент на ФБР и шеф на отдела в Минеаполис адвокат Колийн М. Роули до директора Робърт Мюлър. В своето писмо от 21 май Роули, ветеран с 21-годишен стаж в бюрото, описва твърде тежката управленска бюрокрация на ФБР, разядена от „мнозина, които са пълен провал като действащи агенти“ и „кариеристи“, които поставят напредването в кариерата си над интегритета и истината.

„Знам, че не бива да съм непочтителна за това, но всъщност се разказват вицове, че персоналът в централата на ФБР трябва да са били шпиони или къртици като Робърт Хансен, които всъщност работят за Осама бин Ладен, за да подкопаят по този начин усилията в Минеаполис…“^[29]

„Дълбоко съм загрижена, че се е осъществило и се осъществява деликатно и фино нюансиране/накланяне на фактите от вас и от други на най-високите нива на управление на ФБР в усилие да се избегне или да се минимизира личното и/или институционалното засрамване на част от ФБР и/или може би дори поради неуместни политически причини — пише тя на Мюлър и добавя — Много ми е трудно да се сетя за някой случай, който е бил разрешен от персонала в централата на ФБР, но веднага мога да назова няколко, които бяха оплескани!“

След като чува новинарските медии непрекъснато да цитират директора Мюлър да казва, че бюрото е щяло да предприеме действия, ако са били предупредени за атаките, Роули изпраща съобщение, информирайки го за разузнавателната информация, намираща се в досиетата от Минеаполис. Тя казва, че когато същите отрицания за това, че са знаели, продължили, тя и други агенти отново се опитали да информират Мюлър за фактите.

„Най-накрая, когато подобни коментари бяха направени седмици по-късно, ние се изправихме пред тъжното осъзнаване, че забележките сочеха, че някой — вероятно с Ваше одобрение, е решил да пази централата на ФБР с очевидното намерение да предпази бюрото от изпадане в неловко положение, а съответните официални лица от ФБР — от внимателно разследване“ — пише Роули на директора.

Освен това тя посочва, че единствената разлика между момента, в който информирани агенти на ФБР са получили отказ на искането за претърсване на Мусауи, и когато такава заповед е била издадена, е фактът на атаките от 11/9 — събития, които със сигурност не биха могли да се заметат под килима.

Роули е една от многото хора, които посочват факта, че персоналът на централата на ФБР „са запознати с повече източници на разузнавателна информация, отколкото редовите агенти“. Независимо от този факт, тя казва: „ключови кадри от централата на ФБР, чиято работа е да подпомагат и да координират агентите от отделите по места в свързаните с тероризма разследвания, почти необяснимо поставят бариери и подкопават вече отчаяните опити на Минеаполис да получи заповед за обиск по FISA [Закон за наблюдение на чуждото разузнаване], много след като френските разузнавателни служби дадоха своята информация и вероятната причина стана ясна“.

Дори след като атаките от 11 септември са започнали, Роули казва, че висшите власти не искат да развържат ръцете им. Приемайки телефонно обаждане от шеф от бюрото точно след началото на атаките, Роули му отговорила, че в светлината на атаките ще е „най-невероятното съвпадение“, ако Мусауи не е ангажиран с терористите. Нейният шеф отговорил, че съвпадение е правилният термин; това било само съвпадение и офисът в Минеаполис не бива да прави нищо без разрешението на централата, защото „може да прецакаме нещо друго, което тече другаде в страната“.

Изпълнената с прозрения и изобличения критика на Роули за неефективността на ФБР в светлината на атаките от 11/9 поражда широко, макар и кратко отразяване в медиите. Един водещ рубрика в Интернет отбелязва, че администрацията на Буш се е възползвала от прикритието на „огнената буря на Роули“, за да обяви преобръщане на някои от оскъдните правила на правителството срещу безразборното вътрешно шпиониране — правила, породени от многото злоупотреби на ФБР през 60-те години.

Стив Пери от двуседмичния бюлетин Counterpunch коментира, че екипът на Буш е елиминирал разкритията на Роули, като е избрал този момент, за да обяви планове за реорганизиране на целия разузнавателен апарат^[30]. Такава крачка ще е времеемка и ще изисква голяма подготовка, но администрацията не иска финансиране за предложението си през тази година. Според Пери тази тактика сочи, че определянето на времето на обявяването може наистина да е възнамерявало да отклони вниманието от обвиненията на Роули.

Може да се добави и че провалите във ФБР не могат да се прехвърлят на редовите агенти и техните супервизори. През август 2001 г. главният прокурор Ашкрофт, очевидно по-загрижен за отдавна загубената Война срещу наркотиците и порнографията, отказа искане на бюрото за 50 милиона долара, за да засили антитерористичните си усилия^[31].

Цялата информация, течаща нагоре към върха на ФБР, стига в крайна сметка до директора Мюлър и неговия шеф, Ашкрофт, а и двамата — както ни се казва — са работели в близко сътрудничество с президента Буш.