Джим Марс
Вътрешна работа (20) (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

13. Докладът на FEMA: причината за рухването на Световния търговски център е неизвестна

Обществеността може би щеше да знае повече за станалото със Световния търговски център, ако на Нюйоркското полицейско управление и на Нюйоркската противопожарна охрана беше разрешено да си свършат работата. Подобно на убийството на Джон Ф. Кенеди обаче, работата им е иззета от федералните официални лица, които незабавно затварят вратите и изключват обществеността от своите консултации. Дори са арестувани хора за това, че са снимали Кота Нула.

ФБР пое криминалното разследване, докато малко разбираната Федерална агенция за управление на кризи (FEMA) пое отговорността за определянето на онова, което се е случило и е причинило сгромолясването на кулите близнаци. FEMA изглеждаше решена да „разкара“ доказателствата, още преди да може да се проведе цялостно и безпристрастно разследване. Такова преждевременно разрушаване на доказателства е поставено под съмнение от Бил Манинг^[1], редактор на 125-годишното списание на огнеборците Fire Engineering в неговия брой от януари 2002 г.

„В продължение на повече от три месеца строителната стомана от Световния търговски център беше и продължава да се реже и разпродава за скрап — пише Манинг. — Критично важни доказателства, които биха могли да отговорят на много въпроси за проектирането и строежа на небостъргачи и ставащото със сградите в условия на пожар, са натоварени на шлепове за Китай и може би никога повече няма да бъдат видени в САЩ, докато не купите следващия си автомобил.“

Оспорвайки теорията, че кулите близнаци рухнаха в резултат от сблъсъка на самолетите с тях и пожарите, Манинг добавя: „Fire Engineering има основания да вярва, че «официалното разследване», благословено от FEMA и ръководено от Американското общество на гражданските инженери (ASCE) е полуопечен фарс, който може би вече е задигнат от политически сили, чиито основни интереси, казано твърде меко, са много далеч от пълното разкриване на станалото.“

Освен маргиналната полза, спечелена от тридневното, зрително преглеждане набързо на мястото на катастрофата, проведено от членовете на разследващата комисия на ASCE, описано от един близък източник като „туристическа обиколка“, никой не проверява доказателствата за нищо.

„Разрушаването и отстраняването на доказателствата трябва незабавно да спре“ — обявява Манинг.

В същия брой редица официални лица от противопожарната охрана, включително пенсиониран заместник-началник на нюйоркската пожарна, призовават FEMA „незабавно да назначи «Група за разследване на катастрофата в Световния търговски център», която да координира пълното разследване на всички аспекти на инцидента в Световния търговски център“.

Тези официални лица отбелязват, че катастрофата в Световния търговски център е най-голямата загуба на пожарникари, която някога е претърпявана в един-единствен инцидент; втората по големина загуба на живот на американска земя; първото цялостно рухване на небостъргач по време на пожар в историята на САЩ и най-голямото строително рухване в документираната история.

„С това разбиране, вероятно бихте си помислили, че ще имаме най-голямото разследване от противопожарните служби в световната история — пишат те^[2]. — Ще сбъркате. Вместо това имаме поредица от несвързани и некоординирани повърхностни разследвания… Ироничното е, че вероятно ще натрупаме по-детайлна информация за разрушаването на самолетите, отколкото за разрушаването на кулите. Отнасяме се към отстраняването на стоманата от мястото буквално като към боклук, а не като към критично важни доказателства от мястото на пожара.“

Оплаквания от федералния разследващ екип от инженери подкрепят тези обвинения.

Цитирайки закъсненията на федералните агенции и непълната информация, 26-членният екип от инженери на ASCE, който е формиран за изучаване на рухването на кулите на Световния търговски център, най-накрая предава доклад от 296 страници в началото на май 2002 г.

Дори след като докладът е публикуван обаче, лидерът на екипа, строителният инженер д-р У. Джийн Корли казва на Конгреса, че в неговото изследване все още има много въпроси, на които не е отговорено^[3].

„Нямахме време и ресурси“ — оплаква се Корли. Той казва, че екипът му не е имал достатъчно данни, за да създаде компютърен модел на вътрешните щети, причинени от самолетите, нито пък са могли да моделират разпространяването на огъня. Екипът освен това се оплаква, че федералните агенции водят междуособици за финансирането и за това, на коя от тях екипът да се отчита.

Екипът така и не е имал достъп до обажданията на телефон 911^[4], които биха могли да способстват за определяне какво точно се е случило и къде в минутите преди рухването на сградите и — това не може да се подчертае достатъчно силно — те потвърждават репортажите, че голяма част от строителната стомана е отстранена от мястото, нарязана и продадена за скрап, преди да са имали възможност да я изследват.

Екипът дори не бил в състояние да получи пълен набор от плановете на сградите до началото на 2002 г. Тогава те откриват, че подпорите на плочите са били прикрепени към външните колони със силни заварки, а не — както широко се е вярвало — с относително малки болтове.

Претупаната и изкуствена природа на разследването на FEMA е видна в заключението на нейния доклад: „С информацията и с времето, с което разполагахме, последователността от събития, довели до рухването на всяка кула, не може да се определи категорично.“

Корли все пак казва, че екипът е научил достатъчно, за да знае, че отчаяно се нуждаем от повече отговори, за да се проектират предпазни мерки за подобни структури, които могат да станат бъдещи мишени на терористични атаки.

Неговото търсене на повече отговори, съчетано с яростта на Конгреса заради пречките, засипващи екипа от инженери, карат президента Буш да даде публично обещание за 16 милиона долара за последващо изследване на Националния институт по стандартите и технологията (NIST).

Националният екип по сигурността на сградите на NIST, след повече от година административна и организационна дейност, най-накрая обяви в началото на 2004 г., че чернова на доклад върху катастрофата със Световния търговски център би могъл да е „реалистична и постижима“ към септември 2004 г.

Значителна част от усилията на екипа на NIST са вложени в изучаването на пожара в нощния клуб в Уест Уоруик, Роуд Айлънд, на 20 февруари 2003 г., взел сто жертви, и очевидно техният бюджет от 16 милиона долара е изразходван. В първоначален доклад пред Конгреса през декември 2003 г. групата се оплаква от „многократно проявяващия се проблем“ на недостатъчен персонал за полевите инспекции и последващите изследвания и тестове. „Мащабът и сложността на катастрофата в Световния търговски център са голямо бреме за съществуващите ресурси на NIST“ — пишат те.

Групата обаче препоръчва създаването на Лаборатория за изследване на сгради и пожари към NIST с постоянен персонал и финансиране от 2 милиона долара, основаване на резервен фонд за екипи за разследване на безопасността в размер на допълнителни 2 милиона долара, основаване на програма за „запознаване на местните и щатските разследващи власти за Закона за NCST и изследователска програма, изследваща факторите, влияещи върху вземането на решения от хората и евакуацията по време на кризи в сгради“.

Докладът^[5] отразява оплакванията от инженерния екип на FEMA, като заявява, че основните предизвикателства на групата са липсата на данни („през по-голямата част от 2003 г. съществуваха съществени пропуски в събирането на данни, свързани с почти всички от проектираните области“) и бъдещата нужда от незабавното разгръщане на екипи по безопасността при инцидент за събирането на физически доказателства и свидетелски показания.

В светлината на изминалото време и липсата на твърди доказателства, както и отчитайки историята на такива разследващи групи, много изследователи нямат намерение да стаяват дъх в очакване на истински отговори.

Както видяхме, големите бели петна, оставени от мрачните официални изявления върху рухването на Световния търговски център са запълнени от други. Може би най-добрата информация, с която разполагаме днес за сгромолясването на кулите, идва от независими изследователи и най-вече един човек на име Джим Хофман чрез неговия богат на детайли уебсайт www.911research.wtc.net. В бързо растящото движение за откриване на истината за 11/9 Хофман от мнозина се смята за водещ анализатор по тази тема.

Наблюдателите отдавна отбелязват, че физическите характеристики на рухването на двете кули са почти идентични. Това позволява на Хофман и на други изследователи да компилират представения по-долу списък, който описва основните характеристики на разрушаването на двете кули. Тези наблюдения се базират на интензивно независимо изследване на оцелелите доказателства за разлика от „официалното“ обяснение, макар че — както видяхме — в действителност такова няма — за рухване поради земното привличане, породено от пожар. Човек лесно може да види, че критичните мистерии за рухването на кулите остават неразрешени, до голяма степен заради разрушаването на доказателствата и недостатъчно финансираните разследвания, споменати по-горе.

1. Вътрешните носещи колони на кулите са изличени, а външните стени — направени на парчета. Според Хофман „няма сценарий за рухване под въздействието на земното притегляне“ или вероятно обяснение с пожар, което може да обясни изравняването със земята на масивните колони, които съставляват вътрешността на кулите, или раздробяването на солидните външни стени. Ако е така обаче, какъв сценарий обяснява това?

2. Почти целият бетон е пулверизиран във въздуха — на толкова фини частици, че покрива части от долен Манхатън с инчове прах. При рухването под въздействието на гравитацията според Хофман „не би имало достатъчно енергия, за да се пулверизира бетонът, докато удари земята, ако това изобщо стане и тогава“. По отношение на това наблюдение критичният въпрос, неполучил отговор, става: Как е възможно неметалните компоненти на сградите да се превърнат в пепел, която е толкова фина като брашно, и нещо повече: тази пепел да започне да се появява в такива огромни количества в самото начало на срутването? Независими учени, цитирани от Хофман в тясно специализирана техническа статия, са показали, че енергията, нужна за пулверизирането на такова количество бетон и за поразителното разпространение на облаци пепел е „сто пъти по-голяма от това, което би могло да се създаде от гравитационната потенциална енергия на всяка сграда“ (т.е. масата по височината).

3. Части от кулите са изхвърчали на разстояние до 500 фута [150 м] странично (както беше обсъдено по-рано и както илюстрира снимката на корицата на тази книга). Хофман: „Притегателните сили на гравитационното срутване не могат да обяснят енергичното странично изхвърляне на парчета“. Какви сили обаче са предизвикали тези експлозии встрани?

4. Експлозиите са видими, преди много плочи да рухнат. „В рухването на Южната кула обаче — пише Хофман — първо се вижда енергично изхвърляне на пепел, преди горната част на сградата леко да се наклони, но не и да започне да пада.“ Не е известен източникът на тази плътна пепел в облаците изхвърлена прах. Освен това цитирахме многобройни показания на свидетели на експлозиите в сградите.

5. Горната част на кулите потъва в плътни облаци от прах, които са много по-големи от първоначалния обем на сградите. „Без допълнение от големи източници на налягане отвъд самото рухване — твърди Хофман, — падащите сгради и отпадъците от тях би следвало да заемат същия обем, колкото и непокътнатите сгради.“

6. Горната част на сградите рухва почти със скоростта на свободното падане, за по-малко от 15 секунди. Вече изследвахме това. Подобна изумителна скорост на падането според техническото обяснение на Хофман „сочи, че почти всяко съпротивление на ускорението надолу на покривите е било елиминирано пред тях. Формите на съпротивление, ако рухването беше породено от гравитацията, щеше да включват: разрушаването на структурния интегритет на всеки етаж, пулверизацията на бетона на плочите на всеки етаж и другите неметални обекти и ускорението на остатъците от всеки етаж, срещани нагоре или надолу по посока на движението. Би трябвало да има достатъчно енергия, за да се преодолеят всички тези форми на съпротивление, при това да се направи достатъчно бързо, за да се поддържа скоростта на почти свободното падане на горната част.“

Дори лаикът може да види, че сценарият за свободното падане, основан на пожари в сградите, няма правдоподобно обяснение на този етап.