Джим Марс
Вътрешна работа (28) (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

21. Какво знаем?

Изминахме пълен кръг. Нашият прост първоначален въпрос сега се завръща, за да бъде зададен отново: Единадесети септември наистина ли е била непровокирана и изненадваща атака на неколцина мюсюлмански фанатици — официалната версия, — или е още един случай на провокация, замислен, за да подпомага целите на вътрешни хора? Възможно ли е било да има множество заговори, обвити заедно и включващи вътрешни и външни играчи, всеки от които е извършвал части от престъплението с поглед, насочен към собствения си специален дневен ред?

Несъмнено, трите основни групи конспиратори зад 11/9 са: (1) тези, които са извършили атаката срещу САЩ, т.е. насочвали са планирането на множество детайли и условни връзки, включващи похищенията, и са пилотирали или контролирали самолетите, (2) тези, които трябва да са действали отвътре, за да потиснат или променят нормалните мерки за сигурност и отбрана, включително реакциите на президента Буш и други ключови официални лица в момента на кризата, и (3) могъщи вътрешни лица, които са действали за създаването и разказването на официалната версия, отстранявали са доказателства чрез преждевременното и твърде бързо разчистване на сцените на престъпленията от 11/9 и спъват или забавят официалните разследвания, включително блокирането на антитерористичните усилия от години както във ФБР, така и в ЦРУ.

Видяхме, че целта на могъщи интереси в САЩ трябва да е била да се създаде официална версия за 11/9 и след това да се използва тази ужасяваща и предизвикваща неистов страх история, за да прокарат своите предварително определени цели за външната политика и вътрешната сигурност през един объркан и изпаднал в паника Конгрес. Освен това разгледахме доказателства, че скрити лица и групи в правителствата на Израел, Пакистан и Саудитска Арабия със сигурност са знаели предварително за атаките и най-вероятно са имали пръст в подкрепянето на техните извършители.

Очевидно, всички тези играчи не са можели и не са се ангажирали във всички елементи на престъплението и прикриването; извършителите на един елемент може да не са били извършители на друг. За момента все още не знаем достатъчно, за да кажем повече от това в някакво усилие да се приписва вина, макар че предстоящите съдебни дела и/или смели нови „надуващи свирката“, които тепърва ще се появят, скоро могат да разкрият критично важни доказателства и да свържат множеството елементи на конспирацията с множеството съконспиратори по непредвидени начини.

Общият резултат обаче е, че престъплението и неговите последствия, включително приемането на основните характеристики на официалната версия от населението, сякаш — и това е трагичното — са постигнали някакъв успех. Независимо от очевидно смъртния удар срещу официалната версия, откриван в това и много други изследвания, официалната история за съжаление продължава да бъде консенсусната реалност.

Като имаме предвид това, можем ли да обявим онова, което наистина знаем на този етап за атаките от 11/9 и техните последствия?

Знаем, че нито проста, нито грандиозна некомпетентност не може да обясни системния провал на нормалните мерки за сигурност, кодифицирани както в гражданската авиация, така и във военния сектор. Знаем също, че нито един — дори един — човек не е бил укорен за такъв провал. Защо беше необходимо повече от година, за да научи обществеността, че работната група на вицепрезидента Чейни е била предупредена за проблема и че упражнения, включващи идеята за самолети, разбиващи се в сгради, са били планирани преди и на 11 септември 2001 г.? Ако презумпцията за „просто провеждане на военни учения“ обяснява липсата на бърза реакция, защо това правдоподобно алиби не е посочено на вниманието на обществеността? И откъде похитителите са знаели за времето и датата на тези военни учения, за да направят така, че атаките им да съвпаднат по време с тях?

Нещо повече: доказателствата, че се е знаело предварително за атаките, особено в средите на ФБР и ЦРУ, са повече от достатъчно. Това повдига въпроса: Кой точно е блокирал действията въз основа на тази информация и защо? Защо обществеността не е предупредена и защо мерките за сигурност не са усилени? Кой е имал властта да насочи в погрешна посока и да блокира официалните разследвания?

Освен това знаем, че действията срещу талибаните по принцип и Осама бин Ладен в частност са доста напреднали много преди атаките. Как така бин Ладен остава на свобода по време на писането на тази книга независимо от — както ни се казва — върховните усилия на световната суперсила? Наистина ли вярва някой, че „Мосад“, а следователно и ЦРУ, не са имали никаква представа за местонахождението на бин Ладен, особено по времето, когато всеки американец може да бъде проследен по компютъра?

Днес е ясно, че бомбардирането на Афганистан има повече общо с осигуряването на нефто- и газопроводите и възстановяването на маковите полета, отколкото със залавянето на бин Ладен. А с последващата инвазия в Ирак и нейните грозни последици е очевидно, че Войната срещу тероризма се е изместила от откриването на отговорните за атаките към налагането на Pax Americana^[1] на света — точно както е формулирано от Чейни, Ръмсфелд, Пърл и Улфовиц, още преди президентът Клинтън да е избран. За разлика от всяка друга американска администрация в миналото тази група в действителност предлага употреба на ядрени оръжия като пръв удар в тази нова война.

Знаем, че президентът Буш се е отнесъл с презрение към повече международни договори в сравнение с всеки друг световен лидер и дори е отпуснал средства за севернокорейската програма за ядрена енергия по времето, когато се подготвяше да търси повод за война с Ирак, твърдейки, че Саддам Хюсеин може да е способен да построи оръжие за масово поразяване. В действителност този въпрос, изглежда, сочи разкол в редиците на защитниците на Новия световен ред. Силите на Буш напират за атака, докато Обединените нации работят усилено зад кулисите да гарантират подчинението на Саддам Хюсеин на изискванията на САЩ.

Днес знаем, че плановете за заобикаляне на Конституцията датират още от годините на Никсън и че новото Министерство на вътрешната сигурност носи в себе си концепции и програми, които щяха да бъдат посрещнати с освирквания и яростни протести само преди няколко години. А новата технология за идентифициране и класифициране на всеки отделен гражданин вече е на мястото си. Критиците на администрацията не могат общо да бъдат отхвърлени заради използването на термини като „диктатура“, „1984“^[2] и „тоталитаризъм“. Отчитайки тесните връзки между Прескот Буш, неговият тъст Джордж Хърбърт Уокър и Хитлеровите нацисти, не е прекомерно програмите на неговия внук да се наричат „фашистки“.

Буш и Чейни упорито се борят срещу провеждането на каквото и да било сериозно разследване на трагедиите от 11/9. А когато общественото мнение по въпроса се обръща срещу тях, те пък се обръщат към един от най-прословутите обитатели на тайните общества — Хенри Кисинджър, водещо светило на Съвета за външни отношения. Отново, мъртвото вълнение на общественото мнение, както и възможността да се извадят наяве висящи обвинения във военни престъпления ускоряват оставката на Кисинджър, още преди той да е започнал работа. Въпреки това двамата мъже, които Буш избира да заменят Кисинджър — Томас Кийн и Лий Хамилтън — подобно на Кисинджър — са членове на тайния Съвет за външни отношения.

Освен това е ясно, че президентът Буш се опитва да постави хора, симпатизираши на светогледа му, във Върховния съд — мястото, откъдето приятелите на баща му му връчиха поста. А преминаването към демократ няма да подобри нещата, защото по-голямата част от подготвителната работа за настоящата „Война срещу свободата“ е свършена през доминираната от членове на Съвета за външни отношения Клинтънова администрация.

Днес знаем, че Буш и по-голямата част от неговия кабинет са твърде вплетени в монополи на енергия, фармация, телекомуникации и армия/космическо пространство, за да позволят да се чуват алтернативни становища. Буш, Чейни и много други са виновни в същите корпоративни измами и номера, които са принудени да критикуват през лятото на 2002 г. след рухването на Enron, WorldCom и други големи корпорации, които освен това са най-големите дарители за кампаниите им^[3].

Днес ясно виждаме, че приватизацията на американската индустрия, енергия и институции, включително здравеопазването и образованието, не реализира обещанието за по-добри услуги на по-ниска цена.

Ако планът на играта на „мозъците“, стоящи зад 11/9, е да орежат американската свобода, да централизират повече власт във федералното правителство и да спънат социалния дневен ред на САЩ в полза на безкрайно военно и разузнавателно изграждане, тогава те са успели в завидна степен. За много отдавнашни изследователи всичко това си има позната нишка.

Освен това си струва да се отбележи, че — в много отношения — последиците от атаките на 11/9 съответстват на същата матрица като последиците от убийството на президента Кенеди през 1963 г.:

• В рамките на часове, независимо от липсата на реални доказателства, един човек е обвинен за събитието, заедно с намеци, че той е бил свързан с чужди врагове.

• Официалните изявления се публикуват нашироко само за да бъдат признати под сурдинка някакви грешки по-късно.

• Макар че е в юрисдикцията на местните власти, целият случай е узурпиран от ФБР и ЦРУ — и двете агенции са под контрола на президента, който се е облагодетелствал от трагедията.

• Свикана е група от специалисти (медицински в случая на Джон Ф. Кенеди, инженери в случая на Световния търговски център), но е ограничена в онова, което може да гледа и да изучава, блокирана е в провеждането на обективно разследване от федералните официални лица.

• Доказателствата по случая набързо са отстранени и разрушени, завинаги загубени за безпристрастно и смислено разследване.

• Други доказателства са скрити в държавните досиета под защитата на „националната сигурност“.

• Федералното престъпление е извинено с твърдения за липса на човешка ръка и ресурси и никой не е наказан или уволнен. Бюджетите на федералните агенции са увеличени.

• Всяка алтернатива на официалната версия за събитията се отхвърля като „теория за конспирация“ и „непатриотична“.

• Федералното правителство използва събитието, за да увеличи собствената си централизирана власт.

• Война в чужбина (Виетнам в случая на Джон Ф. Кенеди и Афганистан днес), която в противен случай щеше да се сблъска с противопоставяне, е подкрепена от потъналото в скръб население.

• Висши държавни лидери (тогава Линдън Б. Джонсън, а сега Буш), преди под подозрение за изборна измама и корумпирани бизнес сделки, внезапно се издигат до нови висоти на популярност.

• Много граждани знаят или подозират, че официалната версия за събитията е невярна, но се страхуват да надигнат глас.

• Подчиняващите се и подлизурстващи масмедии са доволни просто да повтарят като папагали официалната версия за събитията и упорито избягват да зададат трудните въпроси, които биха могли да разкрият истината.

Една основна разлика между двата случая е, че след смъртта на Джон Ф. Кенеди изминават по-малко от десет дни, преди президентът Линдън. Б. Джонсън да назначи специална комисия за разследване на престъплението. Доста повече от година след събитията от 11/9 ние продължавахме само да говорим за създаването на някакво разследващо тяло — времева пропаст, дължаща се предимно на съпротивата на президента Буш и вицепрезидента Чейни срещу започването на такова разследване. Изминаха почти две години, преди да бъде избрана официална комисия по 11/9 и да започне работа. По това време по-голямата част от първичните доказателства, например останките от Световния търговски център, вече липсваха или бяха недостъпни.

В случая на атаката в Хърл Харбър, убийството на Джон Ф. Кенеди и 11/9 общият знаменател е провалът на нормалните мерки за сигурност. Това е тайната информация.

Както заявява във връзка с убийството на Кенеди полковник Л. Флечър Праути, бивш офицер за свръзка между ЦРУ и Пентагона, „Активната роля се играе тайно, като се позволява това да се случи. Затова беше убит президентът Кенеди. Той не беше убит от някакъв самотен стрелец или от ограничен заговор, а от разпада на защитната система, която би трябвало да направи убийството невъзможно… Това е най-голямата насока към убийството — кой е имал властта да отмени или да редуцира обичайните мерки за сигурност, които винаги действат, когато президентът пътува. Кастро не е убил Кенеди, нито пък ЦРУ. Властовият източник, който е уредил убийството, е вътре. Той е имал средствата, за да ограничи нормалните мерки за сигурност и да позволи избора на опасен маршрут. Аз също имах властта да прикривам това престъпление… в продължение на години.“

Същият въпрос може да се зададе по отношение на трагедиите от 11 септември 2001 г.:

Кой е имал властта да отмени или да редуцира нормалните процедури по сигурността на авиокомпаниите и NORAD (Северноамериканското командване на отбраната на въздушното пространство) и кой е имал властта да отклонява всякакво смислено разследване на събитията? Този тип власт може да се открие единствено на най-висшите нива на правителството и корпоративния контрол. Днешните големи престъпници вече не се притесняват какво може да им направи правителството, защото в твърде много случаи те са правителството. Следователно от съществено значение става да се идентифицира и да се свърже вътрешното ядро на елита на световните тайни общества, да се демонстрира тяхната собственост и взаимообвързан контрол над многонационалните корпорации и кликите на правителството в сянка, които доминират националния ни живот.

„Повечето хора предпочитат да вярват, че техните лидери са справедливи и честни дори пред лицето на доказателства за противното, защото след като гражданинът признае, че правителството, под чието управление живее, лъже и е корумпирано, трябва да реши какво да направи за това. Да се предприеме действие пред лицето на корумпирано правителство включва риска да се навреди на себе си и на любимите хора. Да се избере да не се прави нищо означава да се предаде собственият Аз-образ и принципи. Повечето хора нямат смелостта да се изправят пред този избор. Затова по-голямата част от пропагандата не цели да заблуждава критично настроения мислещ човек, а само да дава на страхливците в областта на морала извинение въобще да не мислят“ — отбелязва коментаторът в Интернет Майкъл Риверо.

Дошло е обаче времето хората с добро сърце и със съвест да се изправят и да си възвърнат страната, завещана им от мъже и жени, борили се за свободна и демократична република, рискувайки живота и благосъстоянието си.

Търсете местни лидери, тъй като те е най-вероятно да действат в името на общественото добро, Нашата демократична република с нейната Конституция и Харта на правата, несъмнено е най-великата форма на управление, измислена някога през писмената история на тази планета. Нека да я накараме да работи така, както е замислена.

По времето, когато четете това, е много вероятно да са получени още много терористични заплахи, а може би дори да се е случила още една голяма атака… и още някоя нова война за „свобода“ да е избухнала в някой далечен ъгъл на света. Ще има още „експерти“, които се изваждат на бял свят, за да генерират страх и да ни инструктират за нуждата от орязване на свободата ни, за да спасим нашата демокрация.

Не изпадайте в паника.

Всички сме съгласни, че истинските виновници — за тази и всяка бъдеща трагедия — трябва да се идентифицират и накажат. Трябва обаче да се уверим — чрез обективно разследване и хладнокръвни разсъждения, — че наистина сме заловили истинските виновници. Не бива да се оставяме да ни изиграят като лапнишарани като толкова много пъти в миналото.

Корпоративните масмедии бомбардират обществеността с факти, статистики, лични мнения и коментари до степен на разсейване и объркване. Партизанската политика кара твърде много хора да се чепкат за дребни различия в националната политика.

Разглеждана от най-широката перспектива обаче, картината на САЩ днес е както ясна, така и ужасна:

Страната през изборната 2004 г. е под контрола на династично семейство, кръвни роднини на практически всички европейски монарси, за чийто патриарх може да се покаже, че е бил както симпатизант, така и в бизнес отношения с Хитлер и нацистите.

Семейство Буш е ангажирано в ЦРУ отпреди инвазията в Залива на свинете през 1961 г. с всичко, което това означава: скрити войни, контрабанда на наркотици и убийства, да не споменаваме създаването на Саддам Хюсеин, Осама бин Ладен и неговата мрежа Ал-Кайда. Човек си мисли, че обществеността най-накрая ще „влезе в час“, след като осъзнае, че тримата основни световни злодеи са финансирани от едно и също семейство.

И всяко поколение е принадлежало на „Череп и кости“ — тайно общество, което според много и разнообразни разкази изисква от членовете си да се закълнат в лоялност към този орден над и отвъд всякакви по-късни клетви, включително и в американската Конституция. Този орден е бил свързван с германските Илюминати, както и с видни членове на други подобни общества, чиято декларирана цел е да сложат край на американския суверенитет в полза на глобализма. Семейството винаги е било свързвано с обвинените убийци Джон Хинкли^[4] и Лий Харви Осуалд. Каква е разликата?

Поне двама синове са в ядрото на скандала със Спестявания и заеми, който струва на всеки мъж, жена и дете в САЩ хиляди долари. Най-големият син, не избран, а подбран от Върховния съд, съставен от предишните републикански президенти, включително баща му, е свързан е Enron, Harken и други сенчести сделки на нефтени компании и се е заобиколил с хора със съмнителна етика и искреност.

Взето заедно, това семейство и техните корпоративни приятелчета днес се стремят към това, което е равнозначно на диктаторска власт, за да преследват обявената Война срещу тероризма независимо от трупащите се доказателства, че атаките, които пуснаха в ход тази война, са били известни предварително и им е позволено да се случат, за да доведат до ерозията на индивидуалните права и централизацията на още повече власт в техните ръце. А това описание хвърля най-добрата възможна светлина върху аферата.

Отчитайки отдавна тините връзки между това семейство, тайните общества, ЦРУ, семейство бин Ладен, Саддам Хюсеин, мрежата Ал-Кайда, както и технологията „Глоубъл Хоук“, може аргументирано да се твърди, че атаките от 11/9 са подбудени от лица, различни от Осама бин Ладен.

Природата на обществения живот в САЩ днес започва да наподобява твърде деспотичните общества — Третия райх на Хитлер, Сталинистка Русия, комунистическа Източна Европа и Китай, — които Америка оспорваше през изминалия век.

Такива тоталитарни режими произлизаха от централизирани правителства, които служеха на себе си, а не на хората, които реагираха по-бързо на политиките на централното управление, отколкото на доказателства за криминални дейности или обществена нужда и използваха всички средства на свое разположение да шпионират и сплашват гражданите си. Внимателните наблюдатели виждат до голяма степен същата тенденция в САЩ днес.

Това не са предположения или теории за конспирацията. Това са фактите.

Въпросите за атаките от 11/9 и техните последици носят единствено нови въпроси. Най-големият от тях засяга онова, което американците възнамеряват да направят за всичко това.

Ще продължат ли да се оставят да бъдат подвеждани от корпоративните масмедии, които мамят по-скоро поради пропуски, отколкото като преднамерено престъпление, и ги разсейват от истинските проблеми?

Ще продължат ли да преизбират политици, които са били на служба докато всички причини за настоящите проблеми не бъдат поставени на местата си?

Ще продължат ли сляпо да следват стандартите на двете основни политически партии, които са демонстрирали, че в основните им политики съществува единствено едно ценно малко различие?

Ще продължат ли да подкрепят външна политика, която разгневява и отчуждава народите по целия свят с нейната почти неприкрита цел — изграждането на империя?

Ще позволят ли на американската армия да продължи да налага тази външна политика, а военно-индустриалният комплекс богато да печели от нея, докато губят контрола върху собствената си страна и живот?

Американският народ ще продължи ли да позволява страната им да е основният продавач на оръжия на света и след това да оплаква факта, че същите тези оръжия сега се използват срещу него?

Ще погледнат ли най-накрая зад зелената завеса на медийното замайване, за да идентифицират глобалистките елити и тайните общества, които притежават и контролират масмедиите, както и правителството, а следователно и армията?

Ще се изправят ли и ще упражнят ли индивидуалното си право да говорят на висок глас в името на истината, или ще стоят безучастно настрани — замръзнали от страх, сплашване и объркване, — докато останалите им свободи не се загубят безвъзвратно?

Само вие, читателите, можете да отговорите на тези въпроси.

Изследователска подкрепа на загрижени граждани и активисти: www.911Truth.org — порталът за информация, връзки и истината за 11/9.