Джим Марс
Вътрешна работа (18) (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

11. Огнеборците смятали, че могат да контролират пожарите

Аудиозапис на нюйоркските огнеборци на сцената, непубликуван до средата на 2002 г., сочи, че пожарникарите успяват да стигнат до 78-мия етаж на Южната кула — много близо до мястото на сблъсъка, което е на 80-тия етаж — и сякаш са убедени, че пожарът е контролируем.

Записът е споменат мимоходом от New York Times, но е държан настрана от обществеността от американското Министерство на правосъдието, което твърди, че той може да е необходим в съдебния процес на „дванадесетия похитител“, Захария Мусаури, макар че Мусаури е арестуван по време на атаките.

Аудиозаписът е на радиопредавания, осъществени на 11 септември 2001 г. сутринта. Лентата уж е открита две или три седмици след 11 септември в офисите на Пристанищните власти на Ню Йорк и Ню Джързи в Сграда 5 на Световния търговски център. Очевидно персоналът на Пристанищните власти е наблюдавал и е записвал канала на нюйоркската противопожарна служба (NYFD).

Две официални лица от NYFD, назовани по име на записа, са началникът на батальон Орио Дж. Палмър и шефът на пожарната Роналд П. Бъка — и двамата изчезнали, когато Южната кула се сгромолясва, заедно с 343 други огнеборци — най-голямата загуба на пожарникари наведнъж в един инцидент в историята^[1].

Според статията в Times и двамата пожарникари „не демонстрират паника, никакво чувство, че събитията излизат от техния контрол… На този етап сградата ще остане цяла само за още няколко минути, тъй като огънят отслабва структурата на етажите над него. Началникът Палмър обаче виждал само две огнища и извикал две машини, за да ги загасят.“

Транскрипциите на записа, публикувани в Интернет, осигуряват следното изказване^[2]: „Батальон Седем… Стълба 15, имаме две изолирани огнища. Трябва да успеем да го загасим с два маркуча. Предайте по радиото, 78-ми етаж, многобройни Кодове 10–45.“

Както се отбелязва от репортера Кристофър Болин, „Фактът, че огнеборци ветерани имат «кохерентен план за загасяване» на «двете огнища», сочи, че те са преценили пожарите като управляеми. Тези съобщения от сцената на катастрофата осигуряват критични доказателства, оборващи твърдението на правителството, че бушуващият огнен ад, който разтопил метала, е довел до рухването на сградата.“

Според Марк Лоазо, президент на „Контролд Демолишън Инкорпорейтид“ във Финикс, Аризона, който е консултирал отстраняването на останките от Световния търговски център, „горещи места“ от разтопена стомана се откриват дори пет седмици след рухването, когато боклуците се отстраняват от асансьорните шахти седем нива под земята^[3].

Лоазо издига тезата, че разтопяващите стоманата пожари били генерирани от „хартии, мокети и други запалими вещи, струпани на дъното на асансьорните шахти от кулите, когато те се сгромолясали в мазето“. Тъй като точката на топене на строителната стомана е около 2800 градуса по Фаренхайт (1093°С), други експерти оспорват тази идея, казвайки, че заради липсата на кислород такива отпадъци биха били само тлееща купчина.

Спекулирайки по-нататък, Лоазо казва на American Free Press: „Ако аз трябваше да разрушавам кулите, щях да сложа експлозиви в мазето, за да накарам тежестта на сградата да помогне за сгромолясването на структурата“. Подземните експлозиви биха могли да обяснят „горещите места“, открити под отпадъците.

Отчитайки тоталното разрушение, съобщенията от оцелели и пожарникари, и сеизмичните шокове точно преди сгромолясването, много хора вярват, че описанието на Лоазо е точно това, което е станало на 11.09.2001 г.

Струва си да се отбележи, че „Контролд Демолишън Инкорпорейтид“ е същата компания, която набързо отстрани отпадъците от Федералната сграда „Мура“ в Окахома Сити след експлозията там през 1996 г. В Оклахома Сити и в Световния търговски център структурни доказателства от критично значение са отстранени, преди каквото и да било независимо изследване или разследване.

Силни доказателства за подземни експлозии, причинили рухването на Световния търговски център, идват от сеизмографите в Обсерваторията „Малонт-Доърти“ на Колумбийския университет в Палисейдс, Ню Йорк, намираща се на 21 мили северно от Световния търговски център. Точно преди рухването на кулите-близнаци, сеизмичната апаратура записва два „пика“, сочещи големи избухвания на енергия, които са разтърсили земята под кулите на Световния търговски център точно преди сгромолясването им^[4].

Колумбийската сеизмична апаратура е документирала подземен шок със сила 2.1 по времето на 10-секундното рухване на Южната кула и земетресение със сила 2.3 по време на 8-секундното срутване на Северната кула. Най-силните шокове, или „пикове“ в записа на данните обаче се появяват в началото на рухването на кулите, много преди падащият материал да достигне земята. Двата пика надвишават с над двадесет пъти амплитудата на други сеизмични вълни, свързани с падащи сгради. Един сеизмолог казва, че бомбата в камиона в Световния търговски център през 1993 г. дори не е била регистрирана на сеизмографа: онази масивна експлозия не е причинила доловими шокови вълни под земята.

Сеизмологът Артър Лърнър-Лам, директор на Колумбийския център за изследване на опасности и рискове, добавя към това, казвайки^[5]: „По време на срутването по-голямата част от енергията на падащите отпадъци е била абсорбирана от кулите и от съседните структури, превръщайки ги в отломъци и прах или причинявайки други щети, без обаче да причини съществено земетресение.“ Попитан за двата необичайни шока, Лърнър-Лам е уклончив: „Това е елемент на настоящите изследвания и дискусии. Все още се разследва“ — казва той на медиите.

Така обществеността остава с официалното обяснение, че пожари с висока температура, причинени от горящия керосин, са стопили строителната стомана и това е причината кулите да паднат. Никой никога няма да знае със сигурност, тъй като нито един от инженерите, наети от FEMA, не е инспектирал или тестирал стоманата, преди тя да се изнесе за отпадъци.

„Аз не съм металург“ — обяснява д-р У. Джийн Корли, шеф на инженерния екип на FEMA.

Според „Оценка на представянето на сградите“ на FEMA температурите на мястото на катастрофата — само на два етажа над шефа Палмър и началника Бъка — е около 1700–2000 градуса по Фаренхайт [927–1093°С] — толкова висока, че да разтопи строителния железобетон.

„Ако оценките на температурите на FEMA са правилни, вътрешността на кулите е била пещ, способна да топи алуминий и да пече фаянс и керамика“ — обявява изследователят и авторът Ерик Хуфшмид^[6]. Въпреки това огнеборците успяват да работят дълъг период от време в близост до тях и вярват, че пожарите, които виждат, са управляеми. Нещо повече: фотографските увеличения, изобразяващи нащърбената дупка в Северната кула, точно преди да рухне, ясно показват как оцелели надничат през отвора, направен от самолета.

„Тъмният пушек и черните дупки [виждани на фотографиите на кулите преди рухването им] не могат да се отхвърлят като интересни аспекти на пожарите, нито като проблеми с фотографията — казва Хуфшмид^[7]. — Това по-скоро са признаци, че притокът на въздух е толкова ограничен, че единствените съществени пожари са близо до прозорците. Пожарите в двете кули вероятно са покривали [носещите] колони със сажди, а не са ги загрявали до толкова висока температура.“

Цитирайки сериозен пожар в Меридиан Плаза във Филаделфия през 1991 г., Хуфшмид отбелязва: „Пожарът в Меридиан Плаза беше изключителен, но не причини рухването на сградата“.

„Огънят в Южната кула изглежда несъществен в сравнение с пожара в Меридиан Плаза и с този в Северната кула. Как е било възможно слабият огън в Южната кула да накара пялата структура да се разбие на прах след 56 минути, докато много по-силният пожар не накара Меридиан Плаза дори да се напука?“ Остава фактът, че никакви други високи постройки никога не са се срутвали заради пожар с какъвто и да е мащаб или с каквато и да е продължителност, а камо ли под един час.

Сметна се за странно и това, че двете кули рухнаха в рамките на 15 секунди — по същество скоростта на свободното падане. Нямаше ли долните етажи да задържат тежестта, дори и само за миг?

Професорът по материалознание в Масачузетския технологичен институт Томас Ийгър обяснява на NOVA на PBS, че пожарите в Световния търговски център са били толкова масивни, че са причинили пълното рухване на 47 носещи усилени железобетонни колони, както и на 236 външни колони. „Ако той [огънят] беше избухнал в един малък ъгъл, например кошче за отпадъци, може би щеше да се наложи да ремонтирате този ъгъл, но цялата сграда нямаше да се срути — обяснява Ийгър^[8]. — Проблемът е, че това е толкова разпрострял се огън, че се получава ефектът на доминото.“

Той описва този ефект на доминото като причинен от поддаването на ъгловите връзки — стоманените скоби, които държат подпорната конструкция на пода между вътрешните носещи колони и външните колони. „След като ъгловите връзки поддадат в една зона, това натоварва допълнително другите скоби и след това само за секунди те поддават по целия под на този етаж“ — казва Ийгър.

Обяснението на Ийгър страда от факта, че в нито една кула няма пожари, покриващи целия под, и факта, че подпорните конструкции щяха да предотвратят или поне да забавят „ефекта на разтварянето на ципа“ на ъгловите връзки. Неговото обяснение освен това не може да оправдае скоростта на рухването на сградите. Дори ако човек приеме, че всеки етаж не е попречил на сгромолясването на тези над него, няма обяснение за това, какво е разбило външните стени и вътрешните носещи колони, разхвърлило е отпадъците на стотици метри от сградите — както се вижда на снимката на корицата на тази книга — и е превърнало по-голямата част от бетона в пулверизиран прах.

Отбелязвайки, че Северната кула рухва за осем секунди, Хуфшмид пита^[9]: „Как е възможно отпадъците да смажат сто стоманобетонни плочи, докато падат със скоростта, с която обектите падат във въздуха?“.

Още по-странно е внезапното и необяснено рухване на Сграда 7 на Световния търговски център, която очевидно е пострадала само от падащи отпадъци, които са предизвикали дребни пожари.