Нора Робъртс
Сълзите на луната (4)

Глава 4

Не обичаше да бърза, когато върши нещо. Искаше да премисли и да претегли, да премери и прецени. Именно така постъпи и този път. Не сподели с никого — поне за момента — за срещата си с Карик при гроба на Старата Мод.

Малко се тревожеше. О, не толкова за срещата с Принца на феите. В кръвта му беше да приема съществуването на вълшебства и магии. Тревожеше го естеството на разговора им и насоката, която взе.

Няма да позволи да избира или той да бъде избиран от жена и да се влюбва само за да осъществи плановете и желанията на Карик.

Просто не е от типа, който се жени и задомява. Не е като Ейдан. Да, харесва жените. Аромата им, формите им, топлината им. А и има толкова много от тях наоколо. Все уханни, закръглени и топли.

Колкото имаше склонност да пише за любовта и всичките й приятни и болезнени разновидности, в личния си живот предпочиташе да се движи по периферията й.

Любовта, онази, която сграбчва сърцето с две ръце и го завзема, е огромна отговорност. Животът — такъв, какъвто е, е достатъчно приятен. Разполага с музиката в кръчмата, има приятели и близки, а сега — и къщурката на хълма, която е единствено негова.

Е, с изключение на призрака, който очевидно не желаеше да споделя компанията му.

Затова бавно премисли всичко, докато се занимаваше с обичайната си работа. Подготви рибата за пържене, наряза картофите, а сварените пасира на пюре, сложи месото за печене във фурната. Звуците на съботната вечер започваха да се усилват в предното помещение на кръчмата, отвъд вратата на кухнята. Музикантите от Галуей, които Ейдан нае, подеха балада; тенорът се справяше чудесно, докато пееше за Балистранд.

Дарси бе ходила с Джуд в Дъблин на покупки и сега бе в необичайно настроение: постоянно усмихната и сговорчива. Съобщаваше му поръчките с напевен тон и ги разнасяше с танцова стъпка. Цял ден не си бяха разменили обидна дума.

Мина му през ума, че това е своеобразен рекорд.

По едно време вратата на кухнята отново се отвори, при което нахълта и музиката; той сложи изпърженото до златисто парче риба в чинията.

— Почти съм готов с последната поръчка, мила. А на печеното във фурната са му нужни само още пет минути.

— С удоволствие ще хапна малко, когато стане.

Хвърли поглед през рамо и се усмихна лъчезарно.

— Мери Кейт, реших, че е Дарси. Е, как си, мила?

— Добре. — Пусна вратата и тя се захлопна. — А ти?

— Също.

Подсушаваше картофите и нареждаше чиниите, докато я изучаваше. По-малката сестра на Брена бе разцъфнала през последните години, докато учеше в университета. Пресметна, че вече е на двадесет и една. И беше красива като картинка. Косите й — по-слънчеви и по-златисточервени от тези на Брена — се спускаха на къдрици до раменете. В зелените й очи се забелязваха нюанси и на сиво; пък и ги бе гримирала хубаво. Без да е особено по-висока от по-голямата си сестра, имаше по-едра гръд и по-заоблени бедра. Тази вечер носеше тъмнозелена празнична рокля, чудесно очертаваща фигурата й.

— Изглеждаш ми повече от добре. — Остави поръчките на печката, за да са топли, и се облегна на плота да си побъбрят. — Кога успя да пораснеш така? Сигурно ти се налага всекидневно да разгонваш момчетата със сопа.

Тя се засмя, стараеше се в смеха й да се доловят по-зрели женствени нотки, а не да прозвучи като глуповато момичешко кискане. Увлечението й по Шон Галахър датираше отскоро, но бе много силно.

— О, не ми остава кой знае колко време при тази работа в хотела и всичко друго.

— Май ти харесва да работиш там.

— Определено. Трябва да наминеш някой път. — Пристъпи напред — стараеше се да се движи непринудено, но и прелъстително. — Откъсни се за малко оттук и ела да те почерпя.

— Идеята не е лоша.

Намигна й, от което пулсът й се учести, и се извърна да погледне месото във фурната. Тя се приближи още повече.

— Ухае чудесно. Бива те да готвиш. А повечето мъже не успяват въобще да се оправят в кухнята.

— Когато мъж — а и жена — не се оправят в кухнята, това е защото обикновено знаят, че някой ще се появи, ще ги прогони и сам ще се справи със задачата, за да си спести време и нерви.

— Умно — почти прошепна тя с благоговение. — Но макар да те бива, обзалагам се, че от време на време би ти се искало някой да ти приготви ядене.

— Не твърдя, че ще имам нещо против.

Брена влезе през задната врата и първото нещо — единственото нещо, което видя, бе как Шон Галахър гледа усмихнат сияещите очи на сестра й.

— Мери Кейт! — Острият й тон изплющя като камшик. Сестра й се изчерви и се дръпна сепнато назад. — Какво правиш?

— Ами… говоря с Шон.

— Нямаш работа тук, в кухнята, облечена в хубава рокля, да се пречкаш на Шон.

— Не ми се пречка.

Свикнал да го навикват по-големите, Шон погали Мери Кейт по бузата. И понеже беше мъж, въобще не забеляза замечтания израз, появил се в очите й.

Но Брена го видя. Стисна зъби, пристъпи напред, хвана ръката на Мери Кейт в желязна хватка и я издърпа към вратата.

Унижението от този жест прогони зрялата изтънченост, с която Мери Кейт така усилено се бе постарала да се обгърне.

— Пусни ме, побойнице. — Гласът й премина във фалцет, докато се бореше да се освободи. За малко да се сблъскат с току-що влизащата Дарси. — Какво ти става? Нямаш право да ме изхвърляш. Ще кажа на мама.

— Добре, добре. — Без да забавя крачка и без да отпуска хватката, Брена вкара сестра си в малката стая до бара и затвори вратата на уединеното помещение. — Кажи й, слабоумнице, а аз няма да пропусна да й опиша как се бе метнала на врата на Шон Галахър.

— Нищо подобно.

Мери Кейт подсмръкна, вирна брадичка и старателно дръпна надолу ръкавите на хубавата си рокля.

— Само дето не го целуваше по врата, когато влязох. Какво ти става? Той е почти на тридесет, а ти си само на двадесет. Знаеш ли какво си просиш, като отъркваш по този начин гърдите си в мъж?

Мери Кейт само сведе поглед към размъкнатата жилетка на сестра си.

— Поне имам гърди.

Темата беше деликатна и болезнена — Брена ненавиждаше факта, че дори и малката й сестра Алис Мей има по-пищна гръд от нейната.

— При това положение е редно да ги уважаваш повече, а не да ги тикаш в лицето на мъжете.

— Нищо подобно не съм правила. И не съм дете. Няма да позволя на такива като теб, Мери Брена О’Тул, да ми изнасят лекции. — Изправи гръб и рамене. — Вече съм голяма жена. Завърших университет, имам работа.

— И това ти дава основание да се нахвърлиш на първия мъж, който ти допадне, и да се впуснеш в дива авантюра?

— Не е първият, който ми е допадал. — С бавна усмивка, от която очите на Брена охладняха и се свиха, Мери Кейт отметна коси. — Но сега той ми допада и няма причина да не му дам да го разбере. Това е моя работа, Брена, не твоя.

— О, не си въобразявай, че не си моя работа. Все още ли си девствена?

Мери Кейт остана като гръмната и Брена си даде сметка, че сестра й едва ли се е развявала гола по коридорите на университета в Дъблин. Но преди да успее да въздъхне облекчено, нервите на Мери Кейт не издържаха.

— Ти за коя се мислиш? Любовните ми истории са си моя работа. Не си ми нито майка, нито изповедник, така че не се бъркай.

— Как да не се бъркам, като си ми сестра?

— Остави ме, Брена. Имам право да говоря с Шон, да излизам с него, да правя каквото желая. И ако отидеш при мама да й разправяш врели-некипели за поведението ми, да видим какво ще каже тя, като й съобщя как съм ви заварила с Дарси да играете покер.

— Беше преди години. — Но въпреки всичко Брена изпита известна тревога. Майка й нямаше да вземе под внимание изминалите години. — Безобидни момичешки глупости. А това, на което налетях в кухнята, Мери Кейт, не е безобидно. Не искам да те видя наранена.

— Мога сама да се грижа за себе си. — Мери Кейт отново вирна глава. — Ако ревнуваш, задето знам как да привлека вниманието на мъж, а не да се правя на мъжкарана, си е твой проблем, не мой.

Светкавично изречените думи дотолкова отговаряха на истината, че Брена замръзна. Даде си сметка колко е наскърбена едва когато Мери Кейт беше изхвърчала от стаята, след като затръшва вратата след себе си. В очите й напираха сълзи и й се прииска да се свлече в един от изтърбушените фотьойли и да ги остави да рукнат.

Не се опитваше да се прави на мъжкарана, просто искаше да бъде себе си.

И да предпази сестра си. Да я спре, преди да стори нещо, което би я наранило или засрамило. Или дори още по-лошо.

За всичко е виновен Шон, реши тя. Пренебрегна вътрешния глас, който й нашепваше друго. Шон е виновен, той е подмамил младата й невинна сестра да го хареса, но тя ще се занимае с въпроса незабавно.

Излезе и поклати глава, когато Ейдан посегна да сложи ръка на рамото й, за да я спре и да я попита какво става. Нахълтвайки този път в кухнята, очите й блестяха. Но вече не от сълзи. Беше готова да извърши убийство.

— Защо повлече Мери Кейт по този начин, Брена. Ние просто си…

Млъкна, защото тя застана до него, и докато върховете на ботите й настъпваха неговите ботуши, пръстът й пробиваше дупка в гърдите му.

— Да не си посмял да докоснеш сестра ми!

— Какви, за Бога, ги приказваш?

— Много добре знаеш какво имам предвид, негодник такъв. Тя е едва на двадесет, още е почти дете.

— Какво? — Отблъсна ръката й, преди да успее да го удари. — Какво?

— Ако мислиш, че ще стоя, без да предприема нищо, докато я прибавяш към колекцията си завоевания, не си познал.

— Завоевания… Мери Кейт? — В първия момент направо онемя. Постепенно си припомни как младото момиче — не, младата жена, поправи се той — го бе погледнала и запърхала с мигли. — Мери Кейт — повтори той, вече по-замислено и леко усмихнат.

Пред очите на Брена се спусна червена пелена.

— Разкарай този блясък от очите си, Шон Галахър, или се кълна, че ще ги насиня и двете.

Той предпазливо отстъпи пред вдигнатите й юмруци и разпери длани. Вече бе преминал възрастта, когато можеше с чиста съвест да се сбие с нея.

— Брена, успокой се. Не съм я докоснал, а и през ум не ми е минавало да го сторя. Докато ти не повдигна въпроса, никога не съм мислил за нея по начина, за който намекваш. За Бога, знам я от времето, когато беше в пеленки.

— Да, но сега не е в пеленки.

— Определено не — съгласи се той с доза необмислено одобрение. Затова прие, че първият удар, който се стовари в корема му, е по негова вина. — Господи, Брена, как можеш да виниш един мъж, че се радва на жена?

— Радвай й се отдалеч. Ако се насочиш към нея, обещавам да счупя и двата ти крака.

Той рядко изпускаше нервите си, но сега усети, че е на път да го стори. За да разреши проблема, просто мушна длани под сгънатите й в лактите ръце и я повдигна от земята. Очите им застанаха на едно ниво. В нейните се долавяше и изненада, и гняв.

— Не ме заплашвай. Ако съм мислил по този начин за Мери Кейт, щях да предприема нещо и то щеше да е между нас двамата, нямаше да има нищо общо с теб. Ясно ли ти е?

— Тя ми е сестра — започна Брена, но млъкна, защото той леко я разтърси.

— И това ти дава право да я засрамваш или да ме налагаш, след като не сме направили нищо повече от това да си побъбрим, така ли? Е, сега стоя тук и разговарям с теб, както съм правил безброй пъти преди това. Да съм ти разкъсал някога дрехите и да съм ти налетял? — Пусна я да стъпи на пода и напълно я смая, като просто й обърна гръб. — Трябва да се засрамиш от начина, по който развихряш въображението си — завърши той тихо.

— Аз… — Сълзите щяха да рукнат въпреки всичко. Опита се да се пребори с тях, преглъщайки яростно. В този момент нахълта Дарси. — Трябва да вървя — бе всичко, което успя да промълви, и хукна през задната врата.

— Шон… — Дарси остави празните чинии в мивката и се извърна да го изгледа свирепо. — Какво си направил, че си накарал Брена да заплаче?

Вина, гняв и емоции, които не желаеше да изследва в момента, се бореха в него.

— Хайде да ме оставиш на мира — скастри я той. — Наговорих се с жени за тази вечер.

 

Чувстваше се унизена и дълбоко нещастна. Успя да разстрои, да обиди и да смути двама души, на които много държеше. Беше си пъхнала носа, където не й е работа.

Не, не вярваше на последното. Беше нейна работа. Мери Кейт бе флиртувала безцеремонно, а Шон я бе гледал с безразличие.

Типично за него.

Но нямаше да остане безразличен за дълго. Сестра й е красива, сладка и умна. И определено — млада, напълно разцъфтяла жена.

Не беше грешка, че се опита да я защити. Но подходът се оказа несръчен, а и малко егоистичен. Защото трябва да го признае поне пред себе си — тя се държа като жена, която брани своя територия.

Към нея Шон също проявяваше безразличие.

Сега се налагаше да оправи нещата.

Предприе дълга разходка по плажа. Да се наплаче, да премисли случилото се, да се успокои. И да е сигурна, че когато се върне вкъщи, родителите й най-вероятно ще са си легнали и ще има възможност да поговори с Мери Кейт насаме.

Една запалена лампа огряваше верандата отвън, а втора осветяваше предния прозорец. Остави и двете, защото се съмняваше, че сестра й Пати се е върнала от срещата си в съботната вечер.

Още една сватба, помисли си тя, докато сваляше якето. Ново суетене, нови планове, неочаквани сълзи над цветя и мостри плат.

За нищо на света не успяваше да разбере защо един разумен човек е готов да мине през всичките тези глупости. Морийн се докара до нервен срив и изправи цялото семейство на нокти, преди най-после да мине по алеята в черквата миналата есен.

Не че не бе изглеждала прелестно, помисли си Брена, докато окачваше кепето си на закачалката. Цялата сияеща и свежа в бялата си рокля и дантеления воал, който майка им бе носила в сватбения си ден. Излъчваше щастие като слънчева светлина; докато я бе гледала с любов, Брена за миг бе забравила да се чувства неловко и глупаво в синята си рокля на шаферка.

Е, ако някога самата тя се гмурне — а понеже искаше деца, един ден все ще трябва да се омъжи — ще го направи при съвсем проста церемония.

Да, ще се омъжи в черква, защото такова е желанието на майка й — а и на баща й — за всичките им дъщери. Но дяволите да я вземат, ако се впусне с месеци да разглежда рокли и да прелиства каталози или да обсъжда предимствата и недостатъците на розите пред лалетата и какво ли още не.

Ще облече сватбената рокля и воала на майка си и сигурно ще носи жълти маргарити, защото има слабост към тях. И ще мине по алеята, хванала баща си под ръка, под звуците на гайди, а не на стар прашен орган. А после ще има тържество тук, в къщата. Голямо, шумно парти, на което всички ще поразхлабят вратовръзките си и ще се отпуснат.

И какво се е размечтала за такива неща, помисли си и поклати глава, застанала пред вратата на общата стая на двете й малки сестри Мери Кейт и Алис Мей?

Вмъкна се в ухаещата на момичета стая и изчака очите й да привикнат с тъмнината. После тръгна към издутината на леглото до задния прозорец.

— Мери Кейт, будна ли си?

— Будна е — обади се Алис Мей, а силуетът на главата и раменете й, заобиколени от купища разпилени къдрици, се очерта, когато се надигна от леглото. — И аз трябва да ти предам, че те мрази сякаш си отрова, и винаги ще те мрази до деня, в който напусне този свят и никога вече няма да ти проговори.

— Заспивай.

— Как, когато тя не престава да пълни главата ми с обиди по твой адрес? Наистина ли си я изблъскала от кухнята на Галахър, а поело си я ругала?

— Нищо подобно!

— Направи го — поправи я Мери Кейт със стегнат и хладен тон. — И, ако обичаш, Алис Мей, й кажи да разкара кльощавия си задник от спалнята ми.

— Каза да разкараш…

— Чух я, за Бога. Но нямам никакво намерение да си вървя.

— Щом тя не ще, аз ще изляза — обяви Мери Кейт и понечи да изпълни заканата си, но откри, че е прикована към леглото.

Шумът от приглушени ругатни и борба накара Алис Мей бързо да запали нощната лампа, за да наблюдава представлението.

— О, никога няма да я надвиеш, Кати, защото се биеш като момиче. Никога ли не си я слушала, когато ни учеше как да се бием?

— Престани да се дърпаш, кокошко! Как, по дяволите, да ти се извиня, като се опитваш да ми отхапеш ръката?

— Не ми е притрябвало цветистото ти извинение.

— Въпреки това ще го получиш, дори ако се наложи да ти го натикам в гърлото.

Понеже беше раздразнена и не й хрумваше нищо друго, Брена направи нещо много просто: седна върху сестра си.

— Брена е плакала. — Алис Мей, момичето с най-мекото сърце в цяла Ирландия, стана от леглото, за да застане до сестра си. — Хайде, хайде — заутешава тя Брена. — Не може да е чак толкова лошо, скъпа.

— Малка майчица — промърмори Брена и едва не заплака отново. Малката й сестра вече не беше бебе, а стройно и привлекателно девойче, на ръба да съзрее и да се превърне в жена. Но за това, реши Брена, ще се тревожи друг ден. — Върни се в леглото, мила. Ще ти настинат краката.

— Ще поседя тук. — Пъхна се в леглото и се опря на свитите колена на Мей Кейт. — И ще ти помогна да я държиш прикована. След като те е разплакала, поне да прояви добрината да те изслуша.

— И тя ме разплака — възрази Мери Кейт.

— Твоите бяха сълзи от гняв — заяви Алис Мей суховато, използвайки един от изразите на майка им.

— Май че и част от моите бяха такива. — Брена сви рамене и прегърна Алис Мей. — Тя имаше право да ми се разсърди. Държах се лошо. Кати, съжалявам за поведението си и за нещата, които наговорих.

— Наистина ли?

— Да. — Сълзите отново се надигнаха в гърлото и очите й. — Просто те обичам.

— И аз те обичам — изхлипа Мери Кейт. — И аз съжалявам. Казах ти ужасни неща. Не са истина.

— Няма значение. — Мръдна, така че Мери Кейт да се надигне, за да я прегърне. — Не мога да не се тревожа за теб — промърмори тя, заровила лице в косата на сестра си. — Пораснала си, знам, но ми е трудно да го възприема. С Морийн и Пати не е така. Морийн е само десет месеца по-малка от мен, а Пати се роди година по-късно. Но с вас двете… — Разпери ръце, за да прегърне и Алис Май. — Помня кога всяка от вас се появи и затова е някак различно.

— Но аз не правех нищо лошо.

— Знам. — Брена затвори очи. — Толкова си хубава, Кати. И сигурно искаш да изпробваш уменията си. Просто ми се ще да го правиш с момчета на твоята възраст.

— Правила съм го. — Мери Кейт вдигна глава от рамото на Брена и се усмихна през сълзи. — Мислех си да се придвижа едно ниво по-нагоре.

— О, света Дево — въздъхна Брена. — Кажи ми, да не си въобразяваш, че си влюбена в Шон?

— Не знам. — Размърда нетърпеливо рамене. — Може и да съм. Толкова е привлекателен… Като рицар на бял кон. И е такъв поет — романтичен и дълбок. Гледа те право в очите. Повечето момчета поглеждат по-надолу и разбираш, че не мислят за теб, а за възможността да ти свали блузата. Обръщала ли си някога внимание на ръцете му, Брена?

— Ръцете му ли?

Бяха тесни, с дълги пръсти, интелектуални. Направо прекрасни.

— Ръцете му са много артистични и знаеш, само като ги погледнеш, какво ще е усещането, ако те докоснат.

— Да… — замечтано се съгласи Брена, после се сепна. — Искам да кажа, че си представям как би ти въздействал, защото наистина е привлекателен. Но просто искам да внимаваш, това е всичко.

— Непременно.

— Ето, сдобрихте се. — Алис Мей се надигна и целуна и двете. — А сега ще си отидеш ли, Брена, за да поспим?

 

Брена не можа да спи много. Когато се унасяше, сънуваше, после се будеше. Сънищата бяха странни, преплитаха се, на моменти бяха така живи, че почти я заболяваше глава. Снежнобял крилат кон отнасяше конник в сребърни доспехи, чиито дълги черни коси се вееха около красивото му лице.

Летеше в нощта, а звездите грееха около него високо в небесата. Беше се устремил към голямото бяло кълбо на луната. Луна, от която светлината капеше като сълзи и той ги прибираше в сребърната си торба. Не сълзи, а перли. А после ги изсипа в краката на лейди Гуен, докато стояха пред къщурката на Хълма на феите.

— Това са сълзи от луната. Те са моя копнеж по теб. Вземи и тях, и мен.

Но тя се извърна от него и заплака, когато му отказа. И перлите заблестяха в тревата, преди да се превърнат в лунни цветя.

А през нощта деликатните им бели цветове се разтвориха и Брена ги събра. Положи ги до вратата на къщурката като дар за Шон, защото и липсваше куража да ги внесе вътре. И да му ги предложи.

Недоспала, но обременена от сънища, на следващото утро гледаше с празни очи и бе доста замислена. След неделната служба се захвана с дреболии: разглоби мотора на косачката, смени свещите на пикапа си, макар да нямаше нужда.

Легнала под старата кола на майка си, източваше маслото, когато видя ботушите на баща си.

— Майка ти ме прати да разбера какво те мъчи.

— Просто оправям някои неща.

— Виждам. — Сниши се и се напъха под колата при нея. — Значи нищо не те мъчи.

— Може и да не е съвсем така. — Продължи да работи мълчаливо няколко минути; знаеше, че той ще й остави време да си събере мислите. — Разрешаваш ли да те попитам нещо?

— Разбира се.

— Какво иска един мъж?

Майк сви устни, доволен да види колко сръчно и умело боравят ръцете на дъщеря му с гаечния ключ.

— Ами добра жена, постоянна работа, топло ядене и халба бира в края на деня задоволява повечето.

— Ще ми се да разбера първата част: какво иска един мъж от една жена?

— Как да ти кажа… — Притеснен и малко разтревожен, започна да се измъква изпод колата. — Ще повикам майка ти.

— Ти си мъж, а не тя. — Брена го хвана за крака, преди да е успял да се измъкне. Беше жилав, но и тя го държеше здраво. — Искам да чуя от мъжка гледна точка какво търси един мъж от една жена.

— Ами… Ъъъ… Здрав разум — обяви той прекалено весело. — Това е много привлекателно качество. Също — търпение. Един мъж наистина иска жената да проявява търпение. Имало е времена, когато е очаквал и да му изгради уютен дом, но в днешния свят — имам пет дъщери и е редно да живея в днешния свят — това е по-скоро въпрос на споразумение. Другар. — Вкопчи се в думата като във въже, метнато през ръба на скала, която се рони под краката ти. — Един мъж иска другар за цял живот.

Брена се отблъсна леко, за да се измъкне изпод колата. Продължи да го държи за глезена, защото подозираше, че ще побегне, ако му даде възможност.

— И двамата съзнаваме, че не говоря за здрав разум, търпение и другарство.

Лицето му първо порозовя, после пребледня.

— Няма да говоря за секс с теб, Мери Брена, така че разкарай тази идея от главата си. Няма да говоря с дъщеря си по този въпрос.

— Защо? Знам, че си го правил, иначе нямаше да ме има на този свят, нали?

— Както ще да е — обяви той и решително стисна устни.

— Ако бях твой син, а не дъщеря, щяхме ли да го обсъдим?

— Но не си, така че няма, и точка по въпроса.

Сега вече скръсти и ръце решително.

— И как да реша нещо, когато то не може да бъде обсъждано?

Тъй като на Майк не му хрумна никакъв логичен отговор в момента, погледна към хоризонта и се намръщи.

— Ако ти се налага да говориш за тези неща, направи го с майка си.

— Добре, добре. Остави. — Ще подходи към въпроса от друг ъгъл. Нали именно баща й я бе научил, че има повече от един начин да се подхване някоя работа? — Кажи ми тогава нещо друго.

— На съвършено различна тема ли е?

— Би могло да се каже. — Усмихна му се и го потупа по крака. — Ако има нещо, което желаеш, и го желаеш от известно време, как ще постъпиш?

— След като съм го искал, защо не го притежавам?

— Защото не си положил истинско усилие да се сдобиеш с него досега.

— И защо не съм? — Веждите му с пясъчен цвят се стрелнаха нагоре. — Да не би да съм бавен или просто съм глупав?

Брена се замисли и прецени, че баща й няма откъде да знае как току-що е обидил първородното си дете. После кимна бавно.

— В конкретния случай може би по малко и от двете.

Облекчен от безопасната посока на разговора, той й се усмихна.

— Тогава ще престана да действам бавно, ще престана да се държа като глупак и ще се прицеля добре в онова, което желая, без да се колебая. Защото, когато един О’Тул се прицели, за Бога, винаги уцелва.

Това, както добре знаеше, бе самата истина. И напълно очаквана.

— Но ако си малко нервен и несигурен в тази област?

— Момиче, ако не се устремиш към онова, което искаш, никога няма да го получиш. Ако не попиташ, отговорът винаги ще е не. Ако не пристъпиш напред, завинаги ще останеш на едно и също място.

— Прав си. — Хвана го за раменете и докато го целуваше звучно, остави част от смазката по ръцете си върху ризата му. — Винаги си прав, татко, и точно това исках да чуя.

— Е, нали бащите са затова?

— Имаш ли нещо против да довършиш започнатото тук? — Посочи с палец колата. — Не искам да я оставям наполовина разглобена, но трябва да се погрижа за нещо.

— Никакъв проблем.

Навря се под колата и доволен, че е успокоил дъщеря си, започна да си подсвирква, захващайки се за работа.