Нора Робъртс
Сълзите на луната (19)

Глава 19

Цената на терена бе висока колкото наклона му, но Шон хареса мястото. Огледа се под ситно леещия се дъжд — морските води отразяваха каменно сивото небе, вече много по-спокойно.

Бурята затихна през нощта, но плажът бе осеян с миди, водорасли и какви ли не боклуци.

Представи си как ще изградят къщата с изглед нататък — поне през един голям прозорец в предната стая ще наблюдават настроенията на морето.

Отзад, в далечината, се издигаха планините, чиито засенчени върхове сякаш опираха в облачното небе. А от другите две страни се простираха хълмовете и полята с наситено зелен цвят, проблясващи сред мъглата.

Липсваше му умението ясно да види къщата в съзнанието си, да я начертае върху хартия или да набави материалите и инструментите, за да я превърне в реалност. В това отношение не беше като Брена. Ала понеже проявяваше голям интерес, успяваше поне най-бегло да си я представи.

Иска стая, където да свири; е, не само да свири, помисли си той, докато обхождаше парчето земя, което му се струваше най-подходящо за постройката. Това помещение трябва да е удобно и уютно — нека на всеки да му е приятно да влезе и да постои вътре. И да бъде обособено, но обширно; да не е претрупано — тук ще сложи пианото и цигулката. Ще има някакъв шкаф — вероятно Брена ще му го направи — за нотите. И полица или каквото трябва там за хубав магнетофон.

Отдавна възнамеряваше да запише музиката си. Беше време да се залови с тази работа. Ако някога предприеме следващата стъпка — а това ще стане, но когато той прецени — и дообработи някои от мелодиите си, ще има голяма нужда от магнетофон. Тогава ще реши коя песен да избере и да я предложи тук и там.

Тази мисъл изопна нервите му и той поклати глава. Още не е готов, разбира се. Още не. Преди това се налага да свърши прекалено много неща.

Първо предстои да се разберат с Брена; след това трябва да бъде построена къщата. После ще се настанят в нея, за да свикнат с взаимното си присъствие. Постепенно ще стигне и до това да предприеме нещо за мелодиите и песните си.

Пътят от мястото, което обмисляше да купи, бе направо ужасен в сравнение с пътеката между Ардмор и Хълма на феите, а оттам надолу, към къщата на семейство О’Тул. Но не се притесняваше особено. Ако Брена има много сериозни възражения, ще бъде изравнен, разширен и каквото още трябва. Тази задача ще остави на нея.

Парцелът — без да е особено голям — предоставяше добри възможности за масивна къща и градина; имаше и достатъчно площ, пресметна той, за барачка, защото Брена сигурно ще иска място за инструментите си и дори за работилница. Тя ще се нуждае от нея както той от стая за свирене. Добре ще си подхождат с различните си интереси, помисли си той, и изпита благодарност, че нито единият, нито другият не настоява постоянно, ден и нощ, да са заедно.

Имат и общи, и противоположни интереси, и това е приятна комбинация.

В края на терена минаваше тясно поточе, а на брега му се издигаха три солидни дървета — заприличаха му на трита кръста до кладенеца на свети Деклан.

Продавачът на парцела спомена и за близкото торфено тресавище, от което вече години никой не си бе давал труда да реже. Самият Шон не бе рязал торф от момче — тогава помагаше на дядо си по майчина линия. Е, нали потомците на рода Фицджералд предпочитаха земята, а тези от рода Галахър гледаха към града?

Шон си представи, че и сега би му било приятно да реже торф, стига подобно занимание да не поставя под абсолютна зависимост живота и удобството му.

Тръгна по пътя, където по високите живи плетове започваха да се разпукват първите пролетни цветове. Докато вървеше, прелетяха три свраки, като изстреляни от пушка куршуми.

Три означава женитба, помисли си той, и го възприе за достатъчно добър знак.

Пътувайки с колата към кръчмата, вече се смяташе за собственик на земя — с продавача си бяха стиснали ръцете и уговорили покупката.

 

В ранните утринни часове Брена остана вкъщи. Вятърът бе отвял керемиди от покрива и някои от таваните прокапаха — трябваше да ги оправи.

Работата, сама по себе си достатъчно проста — малко кърпеж тук, малко там — й предоставяше чудесна възможност да поседи на слънце и да наблюдава морето.

Един ден ще си построи къща, помисли си тя, но ще избере терен нависоко, та да вижда морето от прозорците, а не от покрива. Приятно бе да наблюдава как лодките пак отплават на риболов и животът се връща към обичайния си ритъм.

И ще направи прозорци на тавана — като погледне нагоре, да вижда слънцето или дъжда, или обсипаното със звезди небе. Време е, съзнаваше тя, да изгради свой собствен дом, макар че щеше да й липсва близостта на семейството.

Нещо й подсказваше, че вече е настъпил моментът за следващата стъпка, ако иска да постигне каквото си е наумила. Предишната вечер между нея и Шон се случи нещо по-различно и промени всичко веднъж и завинаги. Сега вече умът и сърцето й са на едно място.

Време е да му каже, да го попита. Да го убеди с една хубава караница, ако няма друг начин. Кой каквото ще да казва, но семейство О’Тул ще започне да планира следваща венчавка.

Господ да е на помощ на всички.

Примъкна се и слезе по стълбата. Остави сандъчето с инструменти до задната врата и влезе да съобщи на майка си, че работата е свършена и тръгва по други задачи.

Телефонът иззвъня и тя го вдигна, без да се замисли, но чувството й на гузност се обади — тогава подпря слушалката с брадичка и избърса мръсните си ръце в джинсите.

— Ало.

— Госпожица О’Тул?

— Една от тях е.

— Госпожица Брена О’Тул?

— Попаднахте точно в целта. — Брена по навик отвори хладилника, наведе се и започна да изследва съдържанието му. — С какво мога да ви помогна?

— Ще изчакате ли за миг, за да ви свържа с господин Магий?

— О! — Моментално се изправи. Затръшна вратата с крак, при което леко премаза пръстите си. Въздържа се да не извика. — Да, разбира се. По дяволите — промърмори тя, чувайки линията да превключва и докосна натъртените си пръсти до устните.

— Госпожице О’Тул, обажда се Тревър Магий.

— Добър ден, господин Магий. — Разпозна дълбокия мек глас. Точно така звучеше и след като се пребори с цялата му армия помощници, за да се свърже първия път с него. — От Ню Йорк ли се обаждате?

— Не. На път съм за Лондон.

— О! — Първоначалното й разочарование, че не провежда разговор с Ню Йорк, мигом се изпари. — Да не би да ми звъните от самолета?

— Точно така.

Прииска й се да повика майка си, но го намери за прекалено провинциално.

— Много мило от ваша страна да ми отделите време в натоварения си график.

— Винаги намирам време за онова, което ме интересува.

Изглеждаше искрен.

— В такъв случай дали сте погледнали нещата, които Ейдан Галахър ви изпрати?

— Погледнах ги, и то много внимателно. Вие и баща ви очевидно сте добър екип.

Понеже пръстите й започна да пулсират, извади лед от хладилника.

— Така е. И трябва да добавя, господин Магий, че познавам Ардмор и съм наясно какво му подхожда.

— По този въпрос спор няма, госпожице О’Тул.

Стори й се, че долавя лека шеговитост в тона му и се стегна.

— Защо не ми кажете какво мислите за чертежите ми тогава?

— Заинтригуваха ме. Нужно ми е да се запозная по-подробно, но определено ме заинтригуваха. Галахър не спомена къде сте учили дизайн.

Тя присви очи и прецени, че ако това е клопка, е по-добре да попадне в нея сега, отколкото по-късно.

— В процеса на работата, сър. Баща ми се е занимавал с този занаят цял живот, а аз го научих рамо до рамо с него. Вероятно така е станало и с вас и баща ви.

— Би могло да се каже.

— Тогава сте наясно колко много се научава в практиката. С баща ми извършваме повечето от строежите и ремонтите из Олд Париш. А ако не сме ние, знаем кой го прави. Ще ви бъдем от значителна помощ при проекта ви. В Олд Париш няма да намерите по-добри от О’Тул. А и в цялото графство Уотърфорд. Възнамерявате да строите в Ардмор, господин Магий, а това е добър бизнес. Сигурно ще приемете да използвате местна работна ръка при възможност. С удоволствие ще ви изпратим препоръки.

— С удоволствие ще ги проуча. Бива ви да отстоявате своето, госпожице О’Тул.

— О, с дървото и тухлите ме бива повече, отколкото с думите, уверявам ви.

— Е, ще видим. Смятам скоро да отделя ден-два на Ардмор.

— Ако ни уведомите предварително, баща ми и аз с радост ще се срещнем с вас, когато ви е удобно.

— Ще поддържам връзка.

— Ами… Не искам да ви притеснявам, господин Магий, но се чудя дали ви се удаде възможност да погледнете музиката, която ви изпратих.

— Да. Не съм сигурен, че разбирам. Вие да не представлявате Шон Галахър?

— Не. Просто… Малко е объркано.

— Значи ли това, че той няма агент?

— Ами да. В момента. — Как, по дяволите, да се справи със ситуацията? — Може да се каже, че в конкретния случай действам от негово име на лично ниво.

— Аха…

Тя трепна — хрумна й, че краткото небрежно възклицание крие прекалено много познание и опит.

— Имате ли нещо против да ми кажете какво мислите за музиката му?

— Хареса ми достатъчно, за да я откупя, ако е готов да я продаде. Искам да преговарям и за други негови творби. Надявам се, има такива?

— О, да. Купища. — Забрави за пулсиращата си ръка и пусна леда в мивката. Макар краката й да танцуваха, се постара да запази делови, професионален тон. — Казвате, че ще купите тази песен. С каква цел?

— За да я запиша, евентуално.

— Но аз останах с впечатление, че вие сте строител.

— Едно от нещата, които съм построил, е звукозаписна компания. „Келтик рекърдс“. — Направи пауза, а когато заговори отново, гласът му звучеше весело. — Желаете ли да ви пратя препоръки, госпожице О’Тул?

— Може ли по-късно отново да поговорим за това? Добре е първо да го обсъдя с Шон.

— Разбира се. В нюйоркския ми офис знаят къде да ме открият.

— Благодаря за времето и вниманието ви, господин Магий. Надявам се скоро лично да се срещнем. Аз… — Не й идваха наум повече думи. — Благодаря ви.

Щом постави слушалката върху вилката, нададе радостен вик и се втурна към входната врата.

— Мамо, трябва да хвърча. Ще се върна, когато успея.

— Излизаш ли? — Моли изскочи от задната спалня и стигна до стълбищната площадка, колкото да види как пикапът на дъщеря й отпрашва по пътя. — Ох, това момиче. Ако не е едно, друго ще е. Бих искала да знам къде отива и дали покривът ми е оправен или не. Ще й дам да се разбере, ако още една нощ слушам как капе в поставените навсякъде кофи!

Още не завършила тирадата и видя колата на Шон да спира пред входа.

— Тук или някой излиза, или пристига — промърмори тя и тръгна да слиза по стълбите. — Главата ми се замайва.

Отвори вратата и го изчака да се приближи.

— Добро утро, Шон. Опасявам се, че току-що се разминахте с Брена. Изхвърча оттук, сякаш панталоните й горяха.

— Ами… — Прочисти гърло. — Всъщност не дойдох за Брена.

— Така ли? — Изгледа го изпитателно, но беше наясно колко е безсмислено да чака повече обяснения. От опит знаеше, че понякога отнема половин ден. — Е, само аз съм тук. Защо не влезеш да изпием по чаша чай?

— С огромно удоволствие. — Последва я до кухнята. — Но не искам да ти отнемам много време.

— Момко, влизаш и излизаш от тази къща откакто проходи. Досега никой не ти е посочвал вратата и не се каня да го направя и днес. — Захвана се да приготвя чая. — Брена следва ума и сърцето си. Знаеш го, нали?

— Определено. Но ми хрумна да намина да проверя… Да съм сигурен…

Съжали го.

— Да не се опасяваш, че вече не те обичам, хубаво мое момче? — Тревогата в очите му изчезна, когато тя се пресегна и разроши косите му, както правеше, когато бе малък. — Няма опасност това да се промени. Виж, ако се бе заловил с моята Кати, щеше да видиш тогава.

— Спрямо Мери Кейт — никога не съм възнамерявал да…

— Я окуражаваш, вероятно е думата, която търсиш. Днес езикът ти е вързан, момче, а това не е обичайно. Ето, остана една кифла с канела от закуска. Ще ти я стопля, а ти ще ми кажеш какъв е проблемът.

— Караш ме да чувствам липсата на мама, госпожо О’Тул.

— Ще се постарая да я заместя, както и тя би постъпила. — Засуети се около печката — знаеше, че това ще го отпусне. — Брена пак ли ти създава главоболия?

— Свикнал съм и не им обръщам особено внимание. Струва ми се дори, че й отвръщам със същото в не по-малка степен. Аз… Сигурно господин О’Тул ти е казал за нашия разговор преди две седмици.

Хвърли му изпепеляващ поглед.

— Ако имаш предвид деня, когато се прибра пиян — не, не ми е казал. Но се досетих, че ти си го напоил.

— И не ти е споменал нищо за разговора ни?

— Нито думичка.

— Ами… Беше ми ядосан и с пълно право, но му обясних как стоят нещата.

— А как стоят нещата, Шон?

Моли остави чайника и зачака.

— Обичам Брена, госпожо О’Тул, и искам да се оженя за нея.

За миг тя не помръдна, после допря буза до главата му.

— Разбира се, че я обичаш и, разбира се, че искаш да се ожениш за нея. Не ми обръщай внимание. Малко ще си поплача.

— Ще бъда добър с нея.

— О, въобще не се съмнявам. — Избърса очи и отиде да вземе стоплената кифла. — Ти си добър за нея, а и тя — за теб.

— Иска ми се така да извъртя нещата, че идеята да изглежда нейна. Знаеш я колко упорита може да бъде, науми ли си нещо.

— Не спира, докато не получи каквото иска. Винаги съм твърдяла, че си умно момче, Шон.

— Мнозина не биха се съгласили с теб — засмя се той. — Е, смятах, че ще мога да изчакам. Общо взето съм търпелив. Но се оказа, че за това не мога да чакам. Днес купих земя.

Тя не само се изненада, но остана видимо доволна.

— Господи, момче, действаш доста бързо, когато решиш.

— Нека тя си направи къщата по свой вкус. Не съм придирчив за такива неща.

Моли отвори уста, после я затвори. Мъжете — знаеше го отлично — винаги говорят така и си вярват. А после подлудяват жената, захващайки се с детайлите. Но ще остави Шон и Брена сами да направят откритието.

— Винаги е смятала сама да си постои къща — рече тя накрая.

— Знам и не виждам защо да не го направи. Има талант за такива неща и работата й харесва. Аз самият не изпитвам никаква потребност да хвана чук или трион. Но изкарвам добри пари, а ще печеля още повече, щом залата потръгне. Не се тревожете, че няма да има покрив над главата си.

— Шон, да не би да искаш разрешението ми да направиш предложение за женитба на Брена?

— Искам благословията ти. Тя означава толкова много за мен, колкото и за Брена.

— Ще ти я дам с радост. — Взе ръцете му в своите. — И колкото и да я обичам, ще ти дам и съчувствието си. Тя ще ти се качи на главата.

 

— Направи ми една услуга.

Брена нахълта в кръчмата през задната врата и завари Ейдан да подрежда столовете. Сега най-важно е времето, помисли си тя, докато се мъчеше да си поеме дъх. Шон щеше да се появи всеки момент.

— Изглеждаш пълна с изненади и тайни. — Постави стол до масата и хвана друг. — Каква услуга?

— Първо — не мога да ти кажа тайната. — Механично започна да му помага за подреждането на столовете. — Моля те да я направиш на сляпо.

Изгледа я по-внимателно и забеляза поруменялото лице, блесналите очи, глуповатата усмивка. Сети се за доста сходно изражение на съпругата си в определен момент.

— О, Господи, Брена, да не искаш да кажеш, че си бременна?

— Бременна ли? — За малко да изтърве стола. — Не, не. — Макар да отхвърли подобно предположение със смях, откри с интерес, че не би имала нищо против. — Въобще не става въпрос за такова нещо. Ейдан, има ли начин да уредиш Шон да не е на работа довечера?

— Цяла вечер ли?

Долови тревогата в тона му и прояви съчувствие:

— Знам, че искам много, и то в последния момент. Но е важно. За благодарност ще работя през уикенда безплатно. Лично ще отида да помоля госпожа Дъфи да го замести.

— Защо, по дяволите, Шон сам не поиска свободна вечер, а те изпраща да ме изнудваш с широко отворените си очи?

— Той не знае. — Приближи се и го погали по ръката. — Друга част от услугата е да не му казваш. Просто измисли начин да го изпратиш вкъщи някъде към началото на смяната.

— Но той определено ще се зачуди защо, не смяташ ли?

— Нямах време да измисля всички подробности. — Извърна се и започна да крачи напред-назад, но нищо не й хрумна. — О, ти ще измислиш нещо, Ейдан. Моля те.

— Касае се за сърдечни въпроси, така ли? И използваш добрите ми чувства към теб, за да вървя против бизнеса си. — Въздъхна пресилено. — Добре, добре, ще ти го уредя.

— О, ти си най-добрият и най-прекрасният.

Хвърли се в обятията му и звучно го целуна по устата.

— Боже! Какви работи стават! Ако не преследва единия брат, преследва другия. — С мързелива прозявка Дарси влезе в кръчмата. — Държа да ти кажа, подла твар, че този е женен.

— Има една и за теб!

Преди Дарси да се опомни, Брена се втурна към нея и звучно я целуна.

— Милостива Дево, сега вече налита и на момичета! — Но смехът на Дарси замря. Хвана приятелката си за раменете. — Брена, да не би да си бременна?

— О, за Бога! Не! Не е ли възможно човек да е щастлив и без бебе в утробата? Трябва да бягам. Той ще се появи всеки момент. Не му казвай, че съм била тук. Моля те. Ще взема една бутилка от френското шампанско, което държите отзад. Пишете го на моя сметка.

Изхвърча през вратата, през която нахълта, докато Дарси все още триеше устните си.

— Това пък какво беше?

— Представа нямам. Но е намислила нещо и Шон не бива да знае.

— Тайни, така ли? Мога да ги изкопча от нея за пет минути.

— Не се и съмнявам — съгласи се Ейдан. — Но нека я оставим да си поднесе изненадите.

— Аз вече получих моята. — Дарси се вмъкна зад тезгяха, за да си вземе престилката. — Тя е влюбена в него.

— Това тревожи ли те?

— Не. Освен факта, че представители на семейство Галахър падат като зрели плодове от дървото.

— Да не се страхуваш от зараза, скъпа?

— Щях, ако не бях имунизирана срещу подобна слабост. — Чу задната врата отново да се отваря. — Ето го и обектът на нашия разговор. — В добро настроение, Дарси се отправи към кухнята да тормози брат си.

 

— Как така да си вървя? — С потопени до лакти ръце в картофи, Шон се извърна и се вторачи в Ейдан. — Къде да вървя?

— Където искаш. Кати Дъфи ще дойде всеки момент.

— Добре… Но защо?

— За да те замести. — Ейдан бе измислил начин и не виждаше защо да не се позабавлява малко за сметка на брат си. — Получаваш свободна вечер, както помоли. Макар моментът да е дяволски неподходящ.

Шон изсипа обелките в боклука.

— Не съм искал свободна вечер.

— Е, тогава сигурно е бил лошият ти брат близнак или аз съм си загубил акъла. — Ейдан изобрази нещо като навъсено изражение и отвори хладилника, откъдето извади бутилка вода. — Съобщих ти го преди два дни. Нали ме помоли да го уредя?

— Но аз… Сънувал си. Пет килограма картофи ме чакат да ги обеля. Защо ще се залавям с картофени питки, ако съм възнамерявал да взема свободна вечер?

— Не съм в състояние да отговоря на въпроса ти, но съм уредил Кати Дъфи да дойде, а тази вечер тук няма нужда от двама ви.

— Планирал съм единствено да си свърша работата. Объркал си нещо.

Ейдан се зарадва на щастливото стечение на обстоятелствата — точно в този момент влезе сестра им.

— Дарси, Шон поиска ли днес свободна вечер или не?

— Да. Още преди няколко дни. Егоистичен негодник. — Понеже за нищо на света не би пропуснала предоставена й възможност, тя хвърли предизвикателна усмивка на Ейдан. — И щом си толкова проклето сговорчив спрямо брат ни, аз пък искам да съм свободна в събота следобед.

— Събота следобед? — Ейдан едва не се задави с водата. — Как така ти хрумна да искаш свободен ден през уикенда? Ами вече се запролетява.

— О, значи за него може — тя посочи обвинително смаяния Шон, — а за мен — не.

— Днес не ми е нужда свободна вечер.

— Въпреки това я получаваш — отсече Ейдан и стисна зъби, виждайки как Дарси скръства ръце. — Вечер през седмицата е съвсем различно от следобед през уикенда.

— Добре. Тогава ще взема свободна вечер следващия понеделник. Освен ако не си намислил да ме третираш по-различно от Шон само защото съм жена.

Доволна, че е надхитрила Ейдан, тя излезе.

— Не помня да съм искал свободна вечер — промърмори Шон.

— Както и през по-голямата част от времето не помниш, че трябва да си завържеш обувките. — Раздразнен не на шега, Ейдан посочи вратата. — Вън, скандалджия такъв.

Като запретна ръкави и изправи рамене, Ейдан тръгна да се разправя с коварната си сестра.

 

Всичко беше под контрол, но тя положи доста усилия да го постигне. Искаше да е специално и възможно най-близко до идеалното. Шон Галахър ще се убеди, че не само той може да се суети и върти, за да създаде приятна атмосфера.

Специално отиде до пазара да набави всичко необходимо. Докато Шон готвеше в кръчмата, тя правеше същото в къщурката. Е, не я биваше колкото него в тези неща, но не бе и съвсем безпомощна.

Изстуди шампанското и след дълго ровене дори откри алуминиева кофа, която излъска — щеше да я използва за леда, където да постави бутилката. Взе назаем от Джуд подходящи чаши. Бяха много красиви.

Подреди красиво масата — поне тя си мислеше така. Сложи две порцеланови чинии, ленени салфетки и цветята, които набра от градината на майка си.

И свещи, помисли си тя, докато ги палеше. Налице бе определено всичко, за да се създаде романтична атмосфера за празнуване.

О, нямаше търпение да види лицето му, когато му каже за песента. Беше истинско изпитание — да се стърпи да не съобщи новината на всички, които срещна този ден. Пръв трябваше да я узнае Шон.

Ще отпразнуват възможностите, които се откриват за неговото бъдеще, като изпият по една-две чаши, после ще му каже и останалото. Няма да се оплете в думите. Нали ги репетира наум цял ден?

— Обичам те — произнесе тя сега на глас в празната стая. — Винаги съм те обичала и знам, че винаги ще те обичам. Ще се ожениш ли за мен?

Ето. Разтърка с длан сърцето си, което препускаше като див кон. Не е толкова трудно всъщност. Е, усеща езика си малко надебелен и стегнат, но успя да изговори всичко, без да заекне.

А ако той се дърпа или откаже, просто ще се наложи да го убие.

Понеже цялата беше слух, чу шума от колата му още при завоя на пътя. Добре, Брена. Затвори очи и се постара да се успокои. Хайде.

 

Проклет да е, ако е искал свободна вечер. Все още напушен, Шон отвори портата. Би трябвало да знае, ако го е направил, нали? И в такъв случай щеше да е планирал нещо. Наясно е какво става в собствения му живот, в края на краищата.

Не че няма да успее да организира нещо. Ще звънне на Брена да провери дали могат да прекарат вечерта заедно. Ще сготви нещо. Или, тъй като е достатъчно рано, защо да не отидат да хапнат някъде?

Но пак му хрумна, че Ейдан и Дарси нещо го баламосват, макар за нищо на света да не се сещаше каква е причината.

Със стъпването в антрето долови аромата на готвено и видя, че отзад, в кухнята, свети. Това пък какво е, учуди се той. Да не би лейди Гуен да домакинства, когато той не си е у дома?

Влезе и остана толкова изненадан да види Брена, колкото и ако срещу него стоеше призрак.

Беше опечена в рокля — нещо само по себе си странно. И стоеше усмихната сред светлината на многобройните свещи. Усещаше се ароматът на вкусна яхния, а на плота зад гърба й, в кофа за събиране на дъждовна рода, имаше бутилка шампанско.

— Какво е всичко това?

— Вечеря. Яхния с телешко. Само това мога да готвя, но рецептата е изпитана.

— Ти си сготвила?

Прокара ръка по челото си, сякаш започваше да го боли глава.

— Случело ми се е да го правя от време на време.

— Да, но ние… Е, сигурно сме се уговорили — реши той, оглеждайки всички красиви приготовления. — Но ми се струва, че това не е просто проява на разсеяност. Май нещо не е наред с мен.

— Изглеждаш ми добре. — Понеже той явно нямаше намерение да предприеме каквото и да е, тя пристъпи към него и го целуна. — Даже повече от добре. — Този път ръцете й се плъзнаха по лицето му, а целувката стана по-настойчива. — Радвам се да те видя, Шон.

Той отново започна да си задава въпроси, но топлите устни на Брена, отново докоснали неговите, прогониха съмненията от главата му.

— Удоволствие е да се прибера и да те заваря вкъщи.

„Започни да свикваш“ — помисли си тя и се усмихна, като отстъпи назад.

— Чаках те. Едва не изскочих от кожата си днес — призна тя. — Имам да ти казвам някои неща.

— Какви?

Думите напираха на езика й, но тя ги спря.

— Хайде първо да отворим това.

— Дай мен. — Взе бутилката, а като видя етикета, вдигна вежди. — От скъпото е. Празнуваме ли нещо?

— Да. — Улови погледа му и видя как пръстите му застинаха върху фолиото. — Ако ме попиташ дали съм бременна, ще ти размажа главата. Не съм.

Очите й се смееха, докато говореше. Той не преставаше да я гледа, разхлабвайки телчето.

— В особено настроение си.

— Така е. Някои неща не се случват всеки ден и когато се случат, настроението на човек наистина става особено. — Чувстваше се не по-малко развълнувана от пенливото вино, което той наливаше. Вдигна чаша. — Да пием за теб, Шон.

— Какво съм направил?

— Май по-добре да седнем. Не, не мога. Трябва да останем прави. Шон, за пръв път в живота си ти продаде една от твоите мелодии.