Нора Робъртс
Сълзите на луната (13)

Глава 13

Утрото беше меко. Кротък дъжд се сипеше върху пробуждащите си с настъпването на пролетта цветя. Много тънка бяла мъгла се стелеше по земята; обещаваше да се разсее от първите слънчеви лъчи, които пробият облаците.

Брена пристъпи в притихналата къщурка на Хълма на феите. Дори феите обичат да спят, спомни си тя. Вероятно същото важи и за призраците, които избират сиви дъждовни зазорявания, за да се отдадат на мечти.

Чувстваше се пълна с енергия. И знаеше как точно възнамерява да я използва.

Спря в подножието на стълбището да свали ботите си, после се отърва от якето и шапката си. Окачайки кепето на закачалката, леко прокара пръст по забодената на него брошка с изображение на фея. Бе прехвърляла тази брошка на много кепета.

Запита се дали на друг, освен на Шон, би хрумнало да й подари подобно украшение. Повечето хора, когато й правеха подаръци, избираха нещо практично. Инструмент, наръчник, топли чорапи или работна риза от здрав плат.

Виждаха я в такава светлина, в края на краищата. А ако трябва да е искрена, и тя се вижда така. Практичен човек, с малко време за губене по глупости или красоти.

Но от Шон бе получила миниатюрна сребърна фея с присвити очи и разперени криле.

И се запита дали ако някой друг й я бе подарил, щеше да я носи почти всеки ден, без да се замисля.

Не знаеше отговора, нито какво означава. Само сви рамене и реши, че е просто заради характера на отношенията им.

Пулсът й обаче се ускори, докато изкачваше стълбите.

Той спеше почти заровен под чаршафите и одеялата, в самия център на леглото, като мъж, свикнал да разполага с цялото пространство. В краката му котаракът образуваше черно петно, но отвори очи — хладни и проницателни — при влизането на Брена.

— Пазиш го, а? Е, от мен никога няма да го узнае. Но сега, ако не желаеш да бъдеш смутен или да завиждаш, на твое място щях да се изнеса оттук.

Бъб изви гръб, после сякаш премисли, скочи на земята и се отърка о краката на Брена. Тя се наведе и прокара ръка по гърба му.

— Съжалявам, скъпи, но съм намислила да галя друг тази сутрин.

Този мъж определено използва всеки сантиметър от леглото. Е, предстоеше му да го сподели, помисли си тя и разкопча ризата си.

Дори да си бе дал труда да запали камината предишната вечер, сега тя бе загаснала. Ако стъкне нов огън, за да прогони хлада, може да го събуди. Възнамеряваше да постигне това със съвършено различни средства.

Спеше спокойно, отбеляза тя, докато се събличаше. Сякаш напълно е потънал в сънища и не се мяташе. Спомни си, че спи дълбоко — нали когато е прекарвала нощта в стаята на Дарси в другия край на коридора, десетки пъти е чувала как госпожа Галахър го буди?

Скоро ще се разбере колко време и усилия са нужни да бъде разбуден с други средства.

Вълнуващо бе да го гледа, когато той не го съзнава, когато е безпомощен, когато въобще не подозира какво е замислила. В момента лицето му излъчваше и сила, и красота, а и някаква невинност. Но пък винаги бе смятала, че Шон е далеч по-невинен от нея.

Той вярваше в разни неща. Вярваше, че те просто ще се случат, когато му дойде времето, без да се налага да прави каквото и да е. Именно това я притесняваше най-много, особено по отношение на музиката му. Защо си въобразяваше, че някой случайно ще влезе в къщурката и ще изкупи всичките мелодии, които е записал върху нотните листове?

Не е достатъчно само да ги пише. Не го ли разбираше? От мързел го прави, предположи тя и поклати глава. Ако продължи да мисли за това, ще загуби настроението си. И би било пълно пропиляване на сутринта.

Пристъпи гола към леглото, пъхна се под завивките и го възседна. Прилепи устни към неговите. Възнамеряваше да започне така, както е била събудена Спящата красавица. Но не смяташе да се ограничи само с целувка.

Той бе потънал в сънища — с всякакви форми и цветове. Чувстваше се приятно отпуснат и щастлив. Постепенно започна да различава усещания — топъл вкус на жена, която раздвижва кръвта и разбужда съзнанието. После улови аромата й — беше му познат, и при следващото поемане на въздух пулсът му се учести. Усети формата й, допира на плътта й до неговата.

Вдигна ръка и я зарови в невероятните й коси. Нашепваше името й, а тя не преставаше да се движи, да го обгръща, да го поема. Първият прилив на похот го заля, докато все още бе полузаспал.

Проникна в нея безпомощен, хванат в паяжина от потребност, изплетена, докато още спеше. За пръв път откакто се помнеше, не успяваше да контролира тялото си. Не можеше да предприеме нищо, освен да позволи да бъде взет.

Отвори очи. Тя бе над него. На фона на меката сива светлина косата й грееше като огън, а зелените й очи го пронизаха. После се изви назад и зарови ръце в косата си, докато отвеждаше и двамата към финала.

— Милостива Дево — бе всичко, което успя да изрече той, и това й достави огромно удоволствие.

— Добро утро. — Чувстваше се златна и сияеща. — Това е цялото време, което мога да ти отделя. Трябва да вървя.

— Какво? Защо?

Посегна да я улови, но тя чевръсто се измъкна.

— Ами приключих с теб, момчето ми, а ме чака работа.

— Върни се. — Помисли дали да не седне, но успя единствено да се извърти настрана. — Ще се представа по-добре сега, вече започвам да се разбуждам.

— И двамата се справихме добре. — Навлече фланелката, после ризата. — Чакат ме в хотела. А и трябва да хвърля поне бегъл поглед на колата ти, защото казах на татко, че първо ще намина оттук заради нея.

— Тогава — довечера. — Простена, когато котаракът скочи на леглото и заби нокти в хълбока му. — Намери начин да останеш тук довечера.

Поканата я свари неподготвена и тя му хвърли бърз поглед, докато навличаше работните си панталони. Очите му бяха полузатворени.

— Утре вечер съм на работа в кръчмата. Ще кажа, че ще остана да спя при Дарси.

— Защо трябва да лъжеш?

— Знаеш как ще клюкарстват хората, ако разберат, че се виждаме по този начин.

— Има ли някакво значение?

— Разбира се.

Този път, когато го погледна, се изненада да види не сънените му, а широко отворените очи.

— Да не би да се срамуваш, Брена?

— Не. Но е лично. Отивам да погледна колата ти, а при първа възможност ще се постарая и да я оправя. — Наведе се да го целуне, после отметна косата от челото си. — Ще се върна, щом ми се удаде случай.

Той се изтегна по гръб, с което раздразни Бъб достатъчно, че да го одраска отново. Остана загледан в тавана, докато не чу входната врата да се затваря след нея.

Кога, зачуди се той, бе започнал да иска повече? И защо именно от нея иска повече? Каква е тази надигаща се у него потребност? Винаги ли е съществувала?

Какви въпроси, помисли си той възмутен. Цял куп, а не разполага с нито един отговор.

Стана от леглото и вероятно щеше да се насочи към банята, но шумът от запалването на колата му го привлече към прозореца.

Брена отиваше до капака на мотора и докато я наблюдаваше, го отвори и напъха глава вътре. Представи си как вече го кълне, задето е забравил да направи нещо си или е допуснал да се зацапа не знам какво си. Никога не успяваше да й обясни, че за него всичко в мотора му изглежда зацапано и тайнствено и не предизвиква никакъв интерес. Стига двигателят да запали, когато завърти ключа, пет пари не дава как протича процесът. Но това в никакъв случай не важеше за Брена. Тя изпитваше върховно щастие да разглоби нещо на съставните му части и да ги разгледа внимателно. Сети се, че трябва да я помоли да погледне скарата му, защото всичко, което слагаше на нея, изгаряше от едната страна.

В следващия миг тя си извади главата и затръшна капака. Хвърли поглед към прозореца, където той стоеше, и очите й пълни с възмущение — го пронизаха. Той й се ухили предизвикателно, преди тя да се отправи към пикапа си. По начина, по който се движеха устните и, предположи, че го праща по дяволите.

Докато влизаше в пикапа, заваля. Остана загледан как с обичайната си енергия и непредпазливост излезе на заден на пътя и пое през бабуните.

Но вече не се усмихваше. Веселието му бе изместено от истински шок. Вече разполагаше с един от отговорите, а той никак не му допадаше. Беше влюбен в нея.

— По дяволите! Как, за Бога, ще се справя с това?

Накани се да напъха ръце в джобовете, но беше гол. Обърна се с намерението да отиде под душа; очакваше така да прогони чувството.

Лейди Гуен стоеше на прага и със спокойно скръстени ръце го наблюдаваше.

— Господи! — Колкото и глупаво да бе, сграбчи одеялото от леглото и го омота около кръста. — На човек му се полага известно уединение в дома му.

Объркан и притеснен, я погледна. Изглеждаше му истинска. Бе така красива, както я описваха всички легенди. Очите й, изпълнени в момента с нежно съчувствие и разбиране, накараха стомаха му да се свие.

Несъмнено тя стоеше пред него, а котаракът се увиваше около краката й и не спираше да мяука.

— Значи това си чакала, за да ми се явиш? Да осъзная нещо, от което ще се почувствам наранен. Е, твърдят, че когато човек е нещастен, е добре да има компания, но аз предпочитам сам да ближа раните си.

Тя тръгна към него грациозно, изпълнена с достойнство, а очите й блестяха. Видя я да вдига ръка и усети безплътното й докосване по бузата си като нежна утеха.

В следващия миг тя изчезна.

 

Постъпи както правеше винаги, когато на пътя му се изпречваше нещо, с което не желаеше да се занимава напъха го в ъгъл на съзнанието си, убеден, че постепенно ще намери разрешение, и се потопи в музиката си.

Тя му помагаше да намери равновесие, хранеше сърцето му. Колкото и близък да бе с роднините си, никога не успя да им обясни какво означава за него възможността да я чува в главата си, да я усеща в себе си, а после да я накара да прозвучи.

Това бе единственото, с което винаги бе разполагал, от което бе имал потребност и което се боеше да не изгуби.

До появата на Брена.

А тя винаги бе до него — от нея бе имал потребност, без да си дава сметка колко дълбоко е вкоренено това чувство. А сега знаеше и се страхуваше да не изгуби нея и онова, което току-що откри.

Замислено отвори кутийката върху пианото. Вътре бе сложил перлата, която получи при гроба на Мод. Сега разбираше какво очаква от него Карик. Но съвсем не бе готов да предложи на Брена нито перлата, нито себе си.

Каквото и да бяха планирали другите за него, той ще се движи със собствена скорост и по свой начин. Беше обещал на Брена приятелство. Нямаше да наруши дадената дума, но започваше да разбира, какво ще му струва това, не успее ли да спечели цялото й сърце.

Жената, която дойде в леглото му сутринта, не търсеше романтика и обещание за бъдещето. Тя се интересуваше единствено от момента и от насладите, които може да си осигури.

По друго време и с други жени и той постъпваше така. Не бе свикнал да изпитва копнеж. И не възнамеряваше да му се отдава.

Просто трябваше да измисли какви стъпки да предприеме, в каква последователност и в каква посока. И тъй като ставаше въпрос за Брена, щеше да постигне целта си по-бързо и лесно, ако открие начин да й внуши, че от самото начало идеята е била нейна.

Затова… Леко прокара пръсти по клавишите. Просто трябва така да извърти нещата, че Брена О’Тул да го ухажва.

Мисълта го развесели и пръстите му започнаха да се движат по-бързо, мелодията стана по-жива. Още когато спря да нахвърля нотите, думите започнаха да идват в главата му.

Ела при мен. Ще танцуваме, щом го желаеш. Ала по-бързо ела, моя червенокоса красавице, по-бързо ела, защото те искам. Целуни ме и обещай от този миг да ме обичаш, от този миг и докато птиците пеят. Чакам те. Ела и ме убеди, че с дошло времето да падна на колене пред теб.

Долови смешното в ситуацията и това разсея напрежението, стегнало гърдите му. В крайна сметка как е възможно човек, който познава и двамата, да не види абсурдността на подобна връзка?

Тя вечно планира, той — мечтае. Мненията им по различни въпроси се сблъскваха по-често, отколкото да съвпадат. Но какво разбира сърцето от логика? А и той е достатъчно мъдър да осъзнае, че ако се бе увлякъл по някоя, която повече прилича на него, двамата щяха да си пропилеят живота, без да постигнат нищо.

И макар да не се сещаше за мъж с характера на Брена, си представи как при евентуална среща двамата ще си изпотрошат главите с чукове до една седмица.

Всъщност, ако нагласи нещата така, че тя да възприеме случилото се помежду им за нещо трайно, той на практика ще я предпази от кратък и пълен с насилие живот.

Реши обаче да не споделя с нея това свое мнение.

Удовлетворен, върна перлата обратно в кутийката, остави нотните листове разхвърляни наоколо и тръгна, за да започне работния си ден.

Съобразявайки се с вкуса на Брена, изпече сладки с ябълки. Щом подхожда към въпроса от положението на обърнатите им роли, приготвянето на едно от любимите и изкушения му се струваше доста находчив ход.

Замисли се дали би успял да се убеди, че не е влюбен в нея. Дори си представи как се справя донякъде, изброявайки всички причини защо идеята не е добра. На първо място стоеше липсата на намерение да се влюби — поне не сериозно — още няколко години.

А когато си представяше жената до себе си, тя винаги е била мека, женствена и нежна натура. Жена, с която се чувства спокойно, мина му през ума, докато оформяше сладките. А с тази О’Тул нямаше никакво спокойствие, независимо че е истинска благодат в леглото. В края на краищата, колкото и примамливо да звучи, един мъж не може да прекара целия си живот в леглото с гола жена с гореща кръв.

Това го накара да се замисли за сутринта и за начина, по който го докара до екстаз още преди да се е разбудил напълно. От което пък се почувства още по-малко удобно. И понеже Шон си беше Шон, изостави тази мисъл. Поне за момента.

Не заради секса се влюби; той просто се оказа ключът, който отвори сърцето му, за да види какво е таил в себе си. Никога не е била лесна жена. Господ му е свидетел, сигурно щеше да го тормози и преследва, докато не му се прииска да я убие. Ще предизвиква караници и винаги ще намира начин той да си изпуска нервите.

Но, Господи, как само го караше да се смее. И знаеше половината от нещата, които се въртят в главата му, преди да е намерил думите. Това е скъпоценно качество. Беше наясно с всичките му недостатъци, но не роптаеше срещу тях.

Е, не държеше кой знае колко на музиката му и от това му бе малко криво. Реши обаче да го приеме като липса на разбиране. Точно както той нямаше никакъв интерес или познания за тайнствата, скрити под капака на колата му.

Накъдето и да се наклонят везните — за или против — няма значение. Сърцето му вече й принадлежи. Просто трябваше да я накара да го задържи.

Украси сладките с парченца тесто, както бе видял на някаква картинка. Намаза ги отгоре с яйце и ги пъхна във фурната.

Когато Дарси влезе, той бъркаше в голямата тенджера прочутата яхния на Галахър и си тананикаше.

— Стомахът ми е празен като главата на Рори О’Хара. Искам един сандвич, преди да започне смяната.

— Ще ти направя — предложи Шон, преди тя да нападне хладилника. — Иначе ще оставиш пълен хаос и ще се наложи аз да разчиствам.

— С печено говеждо, ако е останало, моля.

— Има предостатъчно.

— Е, тогава не се стискай. — Седна и вдигна крака на стола до себе си: хем да се порадва на новите си обувки, хем да й отпочинат краката преди работа. Хвърляйки поглед към съдовете, които му предстоеше да измие, подуши въздуха. — Сладки с ябълки ли има във фурната?

— Може би. Ще ти запазя, ако не ме тормозиш.

Прокара пръст по вътрешността на купата, в която бе приготвил пълнежът, и го облиза.

— Доколкото си спомням, това са любимите на Брена.

Шон разряза сандвича на две — знаеше, че иначе Дарси ще негодува.

— И аз си спомням толкова — обяви той, но постави чинията пред нея с безизразно лице.

— Ти… — Дарси млъкна и взе първата половина от обяда си. — Не, не желая да знам. Най-добрата ми приятелка и брат ми — отбеляза тя след първата хапка. — Никога не съм допускала, че ще видя подобно нещо. Направо не мога да повярвам.

— Ами продължавай да се опитваш. — Изпълнен с любопитство, той седна срещу нея. — Приятелка си и с Джуд, а не изглеждаше никак притеснена, че тя и Ейдан…

— Джуд ми е нова приятелка. — Дарси го изгледа навъсено със сините си очи. — Съвършено различно е. Сигурно е заради лицето ти — прецени тя. — Едва ли има нещо общо с пленителния ти характер. Просто е заслепена от външния ти вид. Никой не отрича, че имаш много привлекателно лице.

— Казваш го само защото двамата с теб страшно си приличаме.

Засмя се, преди отново да отхапе от сандвича.

— Напълно си прав. Какво да правим като сме така красиви, скъпи?

— Ще трябва да си носим тежкото бреме — обяви той тържествено и я накара да се разсмее.

— Определено ми е приятно да нося подобен товар. И ако един мъж не желае да погледне по-далеч от лицето ми, нямам от какво да се оплаквам. Важното е, че знам колко е акълът в главата ми.

— Да разбирам ли, че онзи от Дъблин, с когото се виждаш, те третира като домашен любимец?

Тя раздвижи рамене, раздразнена. Връзката, макар и с толкова добри перспективи, не я удовлетворяваше.

— Радва се на компанията ми и ме води по изискани и стилни места. — И понеже го споделяше с Шон, просъска: — Където прекарва половината от времето да се фука със себе си и работата си, в очакване да онемеят от възторг. В действителност не е и наполовина толкова умен, колкото се смята. Повечето от това, което е постигнал, дължи на семейните си връзки, а не на собствения си усилен труд или умения.

— Отегчена си от него.

Отвори уста, затвори я и сви рамене.

— Да, отегчена съм от него. Какво не ми е наред?

— Ако ти кажа, ще запратиш чинията по мен.

— Няма. — В знак на примирие тя я бутна настрана. — Този път.

— Добре тогава, ще ти кажа какво не ти е наред. Подценяваш се, Дарси, а после се дразниш, че и другите правят същото. Не проявяваш никакво уважение към мъжете, които падат в краката ти и обещават да ти поднесат света на тепсия. Цял живот сама си пълниш тепсията и я носиш със собствените си ръце. И съзнаваш способността си да продължиш да го правиш.

— Искам повече. — Изрече го свирепо, по необясними причини бе готова да се разплаче. — Какво лошо има да искам повече?

— Нищо.

Постави ръка върху нейната.

— Искам да посетя различни места, да видя различни хора. Да притежавам неща. — Стана и закрачи напред-назад сякаш се намираше в клетка. — Не мога да не го искам. Всичко би било къде-къде по-лесно, ако бях влюбена в него поне малко. Дори съвсем мъничко щеше да е достатъчно. Но не съм и не мога да се навия. Затова тази сутрин се събудих с мисълта, че ще скъсам с него. И по този начин отказвам прекрасно пътуване до Париж.

— Правилно е да постъпиш така.

— Не го правя, защото е правилно — раздразнена, тя вдигна ръце. — Правя го, защото няма да позволя първото ми пътуване до Париж да бъде отровено от мъж, който ме отегчава до смърт. Шон… — върна се до масата, седна отново и като се наведе напред, обяви съвършено сериозно: — Аз не съм добър човек.

Той отново взе ръката й.

— Независимо от това те обичам.

Очите й се изпълниха с признателност.

— Трябваше да се досетя, че няма да седнеш да изброяваш добродетелите ми. И все пак се чувствам по-добре. — И именно защото беше така, тя бръкна отново с пръст в купата и обра останалия вътре пълнеж. — Ще ми се да намеря някого, с когото да ми е забавно и весело както на теб с Брена.

Може би не долови веднага рязката промяна в очите му, когато той стана и започна да разчиства масата. Но го познаваше достатъчно добре — на моменти по-добре от себе си.

— По дяволите! Точно от това се опасявах. Хлътнал си по нея, нали?

— Няма какво да се притесняваш.

— Напротив. Обичам и двама ви. О, глупак такъв! Не можеш ли просто да се забавляваш като повечето мъже?

Сети се за сутринта и самият той близна от пълнежа за ябълковите сладки.

— Забавлявам се.

— И колко ще продължи това, след като си се влюбил в нея?

Заинтригуван, той й хвърли поглед през рамо, преди да се залови за работа.

— Престават ли нещата да бъдат забавни, когато се появи любовта?

— Да, щом се появи само у единия.

— Май не вярваш, че съм способен да спечеля любовта й, ако реша.

— Шон, не желая да те нараня, нито пък Брена би искала да го стори, но тя направо ми каза, че иска само да спи с теб.

— Тя ясно даде да се разбере какво иска. — Този път той се усмихна. — Но аз искам повече. Какво лошо има да искам повече?

— Не е моментът да ми отвръщаш с моите думи. Притеснявам се за теб.

— Недей. — Изми най-голямата купа на ръка, за да не претоварва съдомиялната. — Знам с какво съм се захванал. Няма да вървя против чувствата си. И какво лошо има да направя каквото мога, за да променя нейните чувства?

— В момента, когато реши, че я ухажваш…

— Няма да го правя. Тя ще ме ухажва.

Първата реакция на Дарен бе да изсумти, но после се замисли.

— Боже, колко си умен — промълви тя.

— Достатъчно, за да знам, че Брена предпочита тя да убеждава, вместо да убеждават нея. — Провери как върви печенето на сладките. Смени температурата. — Очаквам казаното тук да си остане между нас двамата.

— Говориш, сякаш ще се втурна да съобщя на Брена какво си споделил с мен. — Обидена, грабна поднос. Вдигнатите му вежди я накараха обаче да отстъпи. — Добре де, по-рано щях да постъпя така, но сега е различно. Имай ми доверие.

Имаше й. Понякога се опитва да му строши главата с тиган, но Дарси по-скоро би си прехапала езика, отколкото да издаде нечия тайна.

— Това обаче предполага, че не би ми снесла какво смята тя относно… определени неща.

— Точно така. Търси си шпиони другаде, момчето ми. — С вирнат нос се накани да напусне кухнята. Внезапно спря и процеди през зъби: — Не се намира за особено привлекателна.

Шон остана зазяпан в сестра си — най-малко това очакваше да чуе. Дарси изруга под нос и продължи:

— Казвам ти го само защото никога не ми го е споменавала направо, точно с тези думи. Гледа на тялото си като на нещо практично, а не като на женствено и желано. Според нея мъжете не я намират за достатъчно привлекателна… И затова възприема секса просто като секс. Не допуска вероятността един мъж да я възприеме по романтичен или нежен начин. — Направи пауза и се опита да не мисли дали Брена ще й прости, ако знае, какви ги говори. — Една жена обича да й казват… Е, ако имаш акъл в главата си, трябва да знаеш какво обича една жена да й казват. А сега си затвори устата, защото приличаш на малоумник.

Остави вратата да се люлее зад гърба й.