Клайв Баркър
Прикован към ада (11)

2.

Кърсти остави чашата си и се опита да стане.

— Къде отиваш? — попита я Невил.

— Къде мислиш, че отивам? — отвърна тя, като съзнателно се мъчеше да избегне пелтеченето.

— Трябва ли ти помощ? — попита Рори. От алкохола клепачите му се бяха поотпуснали. Усмивката му беше още по-отпусната.

— Познавам къщата — отвърна тя и придружи думите си със смях. Беше доволна от себе си. Предварително приготвеното остроумие не беше най-голямата й сила. Тя залитна към вратата.

— Последната врата в края на площадката — осведоми я Рори.

— Зная — каза тя и излезе в коридора.

Обикновено не изпитваше удоволствие от напиването, но тази вечер тя го откри за себе си. Усещаше, че краката не й се подчиняват, усещаше и още нещо: едно безгрижие. Може би утре щеше да съжалява за това, но утре щеше да се погрижи за себе си. Тази вечер тя летеше.

Намери пътя до банята и облекчи препълнения си пикочен мехур, после наплиска лицето си с вода. След като свърши тая работа, започна пътешествието й за връщане.

Едва беше направила три крачки по площадката, когато разбра, че някой е включил осветлението, докато тя е била в банята, и същият тоя някой сега стоеше на площадката на няколко метра от нея. Тя спря.

— Здрасти — каза тя. Не беше ли я последвал размножителят на котки с надеждата да докаже, че не е кастриран?

— Ти ли си? — попита тя със смътното съзнание, че това е единственият безполезен начин за питане.

Отговор не дойде и тя се почувства малко неудобно.

— Хайде — каза тя, възприела шеговития тон, с който се надяваше да прикрие тревогата си, — кой е?

— Аз съм — рече Джулия. Гласът й беше странен. Гърлен, може би разплакан.

— Добре ли си? — попита я Кърсти. Щеше й се да вижда лицето на Джулия.

— Да — беше отговорът. — Защо пък да не съм? — В тези пет думи актрисата в Джулия надделя. Гласът й се изчисти, тонът просветля.

— Просто съм уморена — продължи тя. — Чувам, че се веселите добре там долу.

— Пречим ли ти да спиш?

— Бога ми, не — лееше се гласът. — Просто отивах в банята. — И след малка пауза добави: — Върни се долу. Весели се.

— Наспи се хубаво — каза Кърсти, когато стигна стълбите.

Ала от сянката на площадката не последва отговор.