Пери О’Шонеси
Сляпо правосъдие (39)

35.

В следващия понеделник сутринта Милн най-сетне каза:

— Сега разполагаме с дванадесет съдебни заседатели и петима пълномощници.

Съдебните заседатели, от които девет бяха жени — внушителен брой, което означаваше, че те ще имат решаваща дума в обсъжданията, започнаха да въздишат и да шават неловко в креслата си. Госпожа Бъргъни, величествена и строга, бе заела централното място на първия ред и контролираше без никакво усилие положението. Някой от онези високоплатени експерти, подбиращи съдебните заседатели, би трябвало да извърши проучване колко често човекът, заел централното място на първия ред, става техен председател. Госпожа Бъргъни имаше остър, нетърпелив поглед — наблюдателни очи на човек, проверяващ как е изчистена стаята. Дама, която винаги забелязва парченцето от салфетка под леглото или непометената паяжина в ъгъла на тавана.

Може би тя щеше да помисли, че очите на Джери Кетрик не са толкова наблюдателни колкото нейните собствени.

Кърт седеше от лявата страна на Нина, веригите му не бяха махнати, ала поне беше облечен в собствения си костюм. Не бяха разменили почти нито дума помежду си. Лицето му изглеждаше сивкаво, очите му бяха хлътнали, защото бе отслабнал твърде много. Нина отново си припомни какво му причинява. Той не трябваше да преживее всичко това. Можеше да се върне при своето пиано, да свири произведенията на Бах, а през следващата година тя щеше да подготвя защитата на брат си, когото щяха да хвърлят в затвора. Когато останалите членове от групата на съдебните заседатели излязоха напред, тя стисна ръката му и прошепна:

— Съставът на съдебните заседатели е добър. Ще се справим.

Публиката изпълни местата в залата, шепнейки помежду си, докато хората, които не бяха избрани за заседатели, напуснаха един след друг първата редица. Барбет Кейн от вестник „Мирър“ беше тук с двама други репортери. Семейство Суит седеше тихо в края на реда, инвалидната количка на Джонатан Суит беше спряна на пътеката до мястото на съпругата му. Дорийн Ордуей се беше издокарала в бледожълт костюм с минипола, по-светлите кичури на косата й бяха прибрани в ефектна плитка. Майкъл Ордуей бе облечен както обикновено в джинси, тъмното му, загоряло лице изглеждаше не намясто в тази зала.

Служителите от полицията, призовани като свидетели, бяха извинени за днес и щяха да се явят в съда следващата сутрин. Изключение правеше Франк Фонтейн, криминологът, който щеше да говори пръв; той вероятно беше излязъл в коридора и прочиташе бележките си за петдесети път.

Никакви роднини и приятели не се появиха от страна на Тери, ако в това число не бяха включени членовете на семейство Кетрик, които, по всичко личеше, изпитваха задоволство от привилегированата позиция на Джери като очевидец. Родителите на Тери бяха мъртви и Нина не бе успяла да намери човек, който я познаваше добре. Дори и сътрудниците й в кинематографския бизнес можеха да разкрият съвсем малко неща за нея. Тя бе изпращала по факса офертите и кореспонденцията си от Тахо и бе запазила пълна тайнственост около личността си.

Родителите на Кърт също бяха мъртви, ала сестра му Беки беше пристигнала от Айдахо и щеше да остане тук, докато траеше процесът. Беки беше десет години по-възрастна от Кърт; вече била омъжена и се е преселила в Бойзи още преди Тем да изчезне от града. Тя бе споделила, че Кърт й пишел от време на време; сега Беки се опитваше да го подкрепи, ала годините, прекарани от двамата далеч един от друг, бяха направили връзката помежду им по-слаба.

Старците бяха заели местата си в дъното на залата — три жени и един много стар мъж, който често заспиваше и хъркаше.

Това беше всичко. Не се появи орда от изпълнени с любопитство ловци на новини, пътеките не бяха изпълнени с покрусени членове на семейството.

Разбира се, Пол не беше пристигнал. Беше се обадил на Сенди, че няма да дойде на процеса. Ала Нина не възнамеряваше да мисли за оттеглянето на Пол от случая. Сенди, заедно с Кърт, седеше на адвокатската маса до нея. Беше си сложила черни обувки с нисък ток, памучна зеленикавокафява риза и огромно черно сако, което й стоеше зле. Нина имаше нужда от помощта й: Сенди трябваше да следи огромния поток от документи, които можеха да потрябват за справка във всеки момент на делото. Секретарката й щеше да води бележки и да поддържа всички материали подредени в необходимия порядък. Уиш щеше да остане в кабинета, за да отговаря на телефонните обаждания. Така работата на кантората нямаше да бъде преустановена.

Колиър се изправи, заобиколи масата, определена за прокурора, и се насочи към подиума, поставен пред ложата на съдебните заседатели. Внимателно остави папката си с документи на масата, след това застана недалеч от подиума и започна да говори. Той изглеждаше в свои води, облечен в стария си сив костюм от мек плат. Беше спокоен, като че трябваше да разкаже някаква история на приятелите си, седнали на някоя пейка в парка.

— Разглеждаме дело, свързано с убийство на човек. Жена на име Тери Ландън била застреляна с пушка „Ремингтън“ в своето студио на тридесети март тази година в около единадесет часа и четиридесет и пет минути вечерта. Тук съм, за да представя пред вас фактите, свързани с това престъпление, по възможно най-ясния и обективен начин.

Фактите, с които ще се запознаете, бавно ще очертаят пред вас историята на един човек — той е тук, подсъдимият Кърт Скот. Ще научите, че господин Скот притежава определен чар, привличащ жените, качество, което е довело до смъртта на най-малко две човешки същества. Ще разберете как този човек е прелъстил едно младо момиче на име Темара Суит преди дванадесет години и е поддържал тайна любовна връзка с нея. По-късно я извел недалеч от една планинска пътека, стрелял два пъти срещу нея, а после заровил тялото й. Ще чуете как преди няколко месеца той използвал същата пушка, с която стрелял и убил бившата си съпруга, за да прикрие следите на първото си престъпление.

Съдебните заседатели слушаха с интерес как Колиър, почти без да се връща към масата, за да погледне записките си, разкриваше по прост, логичен начин подробностите по случая, които трябваше да подкрепи с доказателства. Той даваше най-доброто от себе си, беше съвършено подготвен, делови, показваше на съдебните заседатели — без да преувеличава каквото и да било, без да изпада в емоционални изблици, — че те биха могли да му се доверят и да следват разсъжденията му. Нина не беше изненадана от онова, което каза той; в щата Калифорния бе разработена подробна предварителна процедура, предназначена да сведе до минимум изненадите по време на съдебния процес.

Въпреки това, когато Хелоуел обобщи свидетелските показания, които трябваше да представи пред съда, Нина беше шокирана колко убедително звучеше тезата на обвинението. Тя повдигаше възражение, когато това беше необходимо, водеше си бележки, наблюдаваше госпожа Бъргъни и останалите съдебни заседатели, опознаваше израженията на лицата им и се опитваше да запази увереността си в крайната победа.

Колиър приключи в четири часа и петнадесет минути и съдията Милн закри заседанието на съда за деня. Кърт беше изведен от залата.

Нина и Сенди се върнаха в кантората, преодолявайки натовареното движение по улиците на града. Нина влезе в кабинета си, остави за по-късно работата с документите и съобщенията от телефонния секретар и потърси нов бележник.

— Сенди, напечатай бележките, които си водих през деня, и след това се прибирай у дома.

— А вие какво ще правите? — попита Сенди от вратата.

— Ще полея цветята и ще мисля.

— Ако отидете да вечеряте някъде и след това отново се върнете в кантората, бележките ще бъдат напечатани, а вие ще можете да мислите по-добре — Сенди включи компютъра. Нина излезе от кабинета, обула обувките си с нисък ток, и среса косата си.

— Сенди?

Секретарката се обърна и и вдигна гъстите си вежди.

— Какво има? — попита тя.

— Обаждал ли се е Пол? — поинтересува се Нина. — Чух, че се върна, за да чуеш съобщенията от телефонния секретар.

— Не е. Но Уиш иска да научи какво бихте желали да свърши в близките няколко часа.

— О, засега няма нищо за него.

— Мога ли да му поставя няколко задачи, които трябва да изпълни в кантората, докато вие сте в съда?

— Разбира се. Сенди, Уиш ли е единственият ти син?

— Да, единственият — отговори Сенди. — Ала имам три дъщери.

— Къде е бащата?

— Отдавна ни напусна — отвърна Сенди и в очите й се появи блясък, който накара Нина да не задава повече въпроси.

— Невероятно нещо е човек да има дете — продължи Нина. — Ако трябваше да планирам кога да родя дете, сигурно нямаше да го направя, но сега всеки божи ден се радвам, че Боб е в живота ми. Знаеш ли, просто ще се прибера у дома. Утре рано сутринта ще се отбия в кантората и ще разгледам изложението си. Иска ми се да помогна на Боб с домашната му работа, да поговоря малко с него за днешния ден в съда. Той се тревожи твърде много.

Тя се отби в супермаркета да купи подправки за спагети, приготви обилна вечеря, прекара известно време с Боб, взе вана и спа непробудно девет часа. Когато будилникът иззвъня в шест часа сутринта, Нина се чувстваше готова.

Съдебната зала. Кърт седеше до нея с безизразно лице. Днес беше облечен в сив костюм с бяла яка.

— Госпожо Рейли, можеше да започнете изложението си — обяви съдията Милн.

Тя започна бавно с прости думи, непрекъснато повтаряйки фразата „с умерена доза съмнение“, така че да се запечата в умовете на съдебните заседатели:

— Обвинението ще се опита да ви убеди, че става дума за хладнокръвно планирани убийства, извършени от подсъдимия Кърт Скот. Фактът, че пушката „Ремингтън“, използвана при двете убийства, е закупена от подсъдимия, ще бъде използван в подкрепа на тази теза.

Ала свидетелските показания ще докажат, че Тери Ландън е имала достъп до тази пушка преди дванадесет години, когато е била убита Темара Суит. Джери и Ралф Кетрик ще потвърдят, че госпожа Ландън е държала пушката в студиото си и оръжието се е намирало там скоро преди да бъде застреляна тя. Предполага се, че обвиняемият я е застрелял при първото си посещение в студиото, където тя е работела. Ала това твърдение е лишено от логика, дами и господа.

Ние ще ви покажем, че Кърт Скот не е извършил нито първото, нито второто убийство; ще представим доказателства, свидетелстващи, че Тери Ландън е била неуравновесена, склонна към насилие личност. Възможно е самата тя да е убила Темара Суит, защото била влюбена в подсъдимия, а той се е срещал с госпожица Суит. Ние ще ви покажем, че подсъдимият съвсем не е хладнокръвен убиец. Той е жертва на Тери Ландън, каквато е била и самата госпожица Суит.

Ние ще ви покажем, че всяко едно от тъй наречените доказателства, свързващи подсъдимия с двете убийства, има алтернативно, невинно обяснение. Ще ви покажем, че други хора са имали мотив, средства и възможност да убият госпожа Ландън. Ще докажем, че показанията, дадени от господин Кетрик, идентифицирал в качеството си на очевидец подсъдимия като извършител на престъплението, са съмнителни. Толкова съмнителни, че не би трябвало да ги приемете.

Що се отнася до видеоматериала, заснет от умиращата госпожа Ландън, има два въпроса, които, надявам се, ще си зададете, докато го гледате. Първо: възможно ли е някой човек, пък бил той най-опитният експерт, разчитащ значението на думите по движението на устните, наистина да твърди какво в действителност е казала тя? И второ: нима отмъстителността на госпожа Ландън към подсъдимия е стигнала чак дотам, че тя, изричайки последните си думи, е мислела само за него, а не за действителния убиец?

Това сега може да ви изглежда невероятно, дами и господа, защото все още не сте се запознали с Тери Ландън чрез свидетелските показания. Но когато започнете да я разбирате, да усетите болестта в душата й, накарала я да желае гибелта на подсъдимия, тъй като той й е отказал любовта си — болест, която не отзвучавала, а ставала все по-сериозна в течение на годините, — вие ще се убедите, че каквито и да са били точно използваните от Тери Ландън думи, тя е лъгала в последните секунди от живота си.

Моля ви да се запознаете внимателно с този доказателствен материал, запазвайки подходяща доза скептицизъм. Не приемайте нещата такива, каквито изглеждат на повърхността. Вгледайте се по-дълбоко и аз съм убедена, че ще изпитате съмнение дали сценарият, предложен от обвинението, е достоверен.

Нина се спря подробно върху моментите в тезата на обвинението, които според нея бяха най-слаби. Погледът на госпожа Бъргъни не се откъсваше от нея нито за секунда. Какво мислеше тя?

Нина замълча за миг. Тъкмо щеше да започне заключителната част от изложението си, когато някой в залата закашля. Тя чу зад гърба си звън от оковите на Кърт, когато той помръдна на мястото си.

Нина остави бележника си на масата, заобиколи бързо подиума и протегна ръка към Кърт.

— Вероятно погледите ви са били насочени към краката на Кърт Скот — изрече тя и посочи с длан оковите. — Зная, че и аз бих постъпила по същия начин. Може би сте се опитали да не ги гледате. Но искам да ви предложа да мислите за тези окови. Погледнете този човек. Той е доведен пред вас унизен, с накърнено достойнство, окован във вериги. Накарали са го да изглежда като свиреп…

— Ваша чест! — намеси се Колиър.

— Моля, запомнете, независимо от това какво са направили, за да го накарат да изглежда отблъскващо…

— Госпожо Рейли — проехтя гласът на Милн. — Отидете на мястото си…

— Той е невинен до доказване на противното. Невинен човек!

— Госпожо Рейли! Заемете мястото си!

Тя се подчини. Ала знаеше, че съдебните заседатели бяха доловили убедеността в гласа й.

Кърт беше невинен. Тя знаеше, че е така.