Пери О’Шонеси
Сляпо правосъдие (18)

16.

— Кажи ми защо ме напусна, Кърт? — изрече Нина в телефонната слушалка в малката стаичка за посетители.

Беше се върнала от любопитство; това беше всичко.

Не бяха разговаряли за съдебния процес, размениха си нищо неозначаващи думи за времето и обстановката в затвора. Човек не може да води нормален разговор в килия. Не е в състояние да попита: „Как се чувстваш, след като отново се върна тук?“ Можеха да разговарят единствено за миналото.

— Всичко започна още преди да се запозная с тебе — започна Кърт. — Грозна история. Сигурно съм се страхувал, че ще ме изоставиш, ако ти разкажа цялата истина за себе си. След като си тръгнах, бях решил да те намеря, ала не успях. Тери ме преследваше, а аз можех да я доведа при теб.

Нина чакаше. Чуваше дишането му в слушалката. Дали сега Кърт измисляше историята, или щеше да й каже истината? Щеше да прецени това по-късно.

— Бях на двадесет и три години — започна Кърт…

Той бил на двадесет и три, тя на осемнадесет. Името й не било Тери. Името й било Темара.

Един негов стар приятел го бе завлякъл на танци в местната гимназия. Кърт я открил там — пийнала, красива като полско цвете, люлеейки тяло в такт с музиката. Той не обичал сцени с много хора, затова я извел навън. Останали сами на света и това довело естествено до другото. Отначало се случило само това.

Родителите й нямало да одобрят връзката им, ако научат за нея. Те не го познавали по име. Знаели единствено онова, което Темара им казала: че е пет години по-възрастен от нея, завършил колеж, музикант. Естествено не бе споменавала какво са правили заедно.

Бащата на Тем бил безработен. Най-дребното нещо го вбесявало, оплаквала се Темара. Например това, че е облякла коженото си яке. Или че е излязла с момче, което носи обица или пък не обича спорта. Баща й ненавиждал всеки, който приемал сериозно Темара; всеки, който би могъл да я отдалечи от академичната кариера, която родителите били предначертали за нея. Според Темара семейството било религиозно, ала не стигало до фанатизъм. Маниакалното желание на баща й винаги да я защитава влудявало Тем. Всеки път когато дъщерята изразявала гневните си протести, майка й заставала на страната на съпруга си — следователно се обявявала твърдо против Темара. Според Тем майката пиела тайно от всички.

Отначало Кърт вярвал в онова, което Тем му разказвала за своите родители. Едва по-късно осъзнал, че родителите имали основателни причини да стягат юздите на своенравната си дъщеря. Тем имала големи проблеми, прекалено големи за родителите й и в последна сметка — прекалено големи за самия него.

Той се съгласил, когато тя настояла да се виждат тайно, макар че това го карало да се чувства неудобно. Ала срещите с родители не били сред най-приятните изживявания на света. Бил щастлив, че успял да отложи запознанството си с тях, като се вземе предвид, че нещата между него и Тем се задълбочавали и все някой ден срещата щяла бездруго да се състои.

Последвали месеци с тайни срещи, устройвани от Темара, когато й хрумнело. От време на време излизала и с други свои приятели. Кърт се срещнал веднъж с тях — Дорийн и Майкъл. Ала още преди години бил решил, че няма да спечели нищо, ако се налива с алкохол — всъщност тъкмо това било първостепенното развлечение за Дорийн и Майкъл. Музиката го изпращаше в много по-величествени места, Кърт чувствал, че не бива да загубва разсъдъка си, за да бъде в състояние да свири. Те го смятали за отегчителен. Той мислел, че са скучни.

Ала сексът с Тем никога не беше скучен. С течение на времето привикнаха да се срещат веднъж или два пъти седмично и да отиват в леглото. Изпитвали наслада един от друг и можели да продължат така дълго, дълго време. Кърт харесвал енергичността й, блесналите й очи, ведрото й поведение. Тя била истински бунтар.

Една вечер в началото на лятото паркирали колата върху малък хълм над Изумрудения залив Емърълд. Пред тях се разстилало езерото Тахо, превърнато от вятъра в милиард блестящи диаманти.

— Кърт, спри — прошепнала тя, измъкнала се с лекота от прегръдката му, след това се отдръпнала в своята половина на червената „Тойота“ и пригладила косата си. — Трябва да ти кажа нещо. — Погледът й бил замъглен и това му подсказало, че вероятно е изпушила поне една цигара марихуана, преди да дойде на среща с него тази вечер. Бил разочарован, ала не и изненадан. Все още не била готова да изостави този навик, ала щяла да го стори в бъдеще. Той просто трябвало да я убеди, че човек може да прекара времето си много по-приятно, отколкото онези глупаци Дорийн и Майкъл; щял да я заведе на пътешествие, да й покаже какво има по света. — Някой ме следи.

— Кой? — Кърт не успял напълно да прикрие скептичния си тон. Марихуаната кара хората да изпитват параноичен страх — това бе известно всекиму, а тя пушела прекалено много марихуана.

— Не зная кой, ала нощем наблюдава прозореца на стаята ми.

— Казвала ли си това на баща си?

— Помислих си, че ти ще можеш да направиш нещо.

— Като например?

— Когато ме закараш у дома тази вечер, остани наоколо. Виж дали няма да забележиш някого.

За да й угоди, Кърт прекарал остатъка от нощта, дебнейки сред олеандровите храсти на съседите. Останал скрит сред тях още няколко нощи, ала не видял никого. Тем му се сърдела все повече и настоявала, че някакъв непознат се навърта наоколо, ала не можела да го опише. Той си помислил, че това е свързано с продажба на наркотици, а Темара не желаела той да научава каквото и да било за тази част от живота й. А може би прекалявала с марихуаната.

След това един ден Темара му казала, че всичко между тях е свършило — само това. Кърт разбрал, че тя се е променила, намерила е друг човек, и открил, че всъщност не е кой знае колко разстроен от това. Споразумели се да останат приятели и да поддържат връзка помежду си.

След няколко седмици, когато местните вестници разгласили новината за нейното изчезване, той не се разтревожил особено. Тем често приказвала, че ще се махне оттук. Естествено, родителите й не знаели къде се намира. Независимо че бяха изпълнени с добри намерения към бъдещето й, те не се разбирали с дъщеря си. Кърт предполагал, че тя ще ги накара да чакат дълго, отмъщавайки им за прекомерно големите надежди, които й възлагаха, както и за това, че непрекъснато се намесваха в живота й.

Отминали дни, след това месеци. Кърт започнал да си задава въпроси. Дали той трябваше да направи нещо повече, за да разсее страховете й? Наистина ли я бе преследвал някой? Той обмислил идеята да се обади на родителите й, след това я отхвърлил. Те не биха могли да сторят нещо повече от полицията. Беше ли избягала Темара? Кърт не вярвал, че тя е в състояние да устои на желанието да му пише или да им се обади по някакъв друг начин. Тя не би се отнесла с него така, нали? Кърт бил напрегнат месеци наред, ала загрижеността му не променила нещата. Темара Суийт никога повече не го потърсила.

Кърт и Тем не познавали добре Тери. Той си спомни, че я бе срещал няколко пъти в града, докато ходел с Тем. Артистичен тип жена, с много дълга кестенява коса, която обичала да се облича в ярки дрехи. Веднъж Тем подметнала, че Тери била лудо влюбена в него, ала Кърт просто се разсмял в отговор.

По това време той живеел в хижата на родителите си съвсем сам, докато те оставали да презимуват по крайбрежието, недалеч от Сан Луи Обиспо и това било последната им зима, както се оказало по-късно. Някъде около месец след изчезването на Тем един ден Тери изневиделица се появила пред външната врата на хижата, донесла със себе си домашно приготвена лазаня.

— Чух, че си се върнал — казала тя. Била облечена в небесносин вълнен пуловер с избродиран елен върху гърдите и тесни джинси. Била увила врата си с шал, от който се подавал крайчецът на носа й, почервенял в мразовития вятър.

— Аз никога не съм си тръгвал оттук — отбеляза Кърт.

— Искам да кажа, че си се прибрал от работа — уточнила тя.

Изглеждала така, сякаш замръзва от студ.

— Влез — поканил я Кърт. Направил й чаша кафе, което тя жадно изпила, притискайки порцелана с пръсти, тънки и бели като кост. След това посетителката му си заминала.

След седмица Кърт се натъкнал на нея в едно кафене. След няколко дни в едно кино, а този път той бил сам и седнал до нея. Бил самотен, нямало с кого да разговаря, изпращал непрекъснато автобиографията си на различни места и подлудявал местните библиотекари с молбите си за информация относно симфонични оркестри. Търсел истинска работа, не можел вече да понася собствения си глас и начина, по който пеел фалшиво различни мелодии сред непрестанния дъжд.

След няколко седмици, възбудени след обилното ядене и червеното вино, двамата се измъкнали от местния театър по средата на пиесата и се целунали за пръв път.

Януари. Ветровит месец, пълен със сняг и студ, който замразил всичко живо в Тахо.

Кърт все още мислел често за Темара. Чувствал се виновен, че не се бе отнесъл с достатъчно внимание към проблемите й. Той продължавал да се тревожи, докато дните отлитали един след друг, а тя все не се обаждала. Ала Тери заемала изцяло ежедневието и мислите му, облечена в своето прословуто палто от рисови кожи, принадлежало преди време на майка й.

Прекарвали все повече и повече време заедно и той осъзнал, че Тери е влюбена в него. Знаел, че трябва да прекрати връзката, ала изпитвал наслада от остроумието и огромните й амбиции. Оставил нещата да се развиват от само себе си. Изминали пет месеца от деня, когато тя се появила пред вратата му; Тери и Кърт се оженили.

Най-старата история в света отново се бе повторила. Тери била бременна.

Кърт открил това случайно. Трябвало да отидат на някакво парти, ала прекарали целия следобед заедно в леглото. Както често се случвало след първата им среща, Кърт останал с ясното впечатление, че Тери се преструва и просто имитира сексуална възбуда. Той нямал богат опит, ала можел да разбере кога една жена отвръща на ласките му, макар че тя правела истинско представление, дишайки учестено и дълбоко. Сърцето й си оставало недокоснато, бузите й запазвали бледността си. Тя никога не се потяла. Тери била като камък, изваян с длето — гладка, съвършена, студена. Тогава Кърт станал пръв, вдигайки джинсите и ризата си от пода. Измил лицето си, проверил дали мишниците му миришат и се появил пред вратата на спалнята — твърдо решил да изяснят този въпрос.

— Тери… — подхвана Кърт, ала прекъснал при вида на тялото й.

Тери стояла пред голямото огледало гола, бял чаршаф покривал единствено корема й.

— Какво правиш? — попитал Кърт.

Тя прикрила гърдите си с чаршафа и се обърнала да го погледне. Извивките на гърба и бедрата й изпълнили огледалото.

— Нищо.

— Ти си бременна — прошепнал Кърт.

— Това няма значение — отвърнала тя. — Този факт не променя нищо. — Изразът на лицето й трябвало да му подскаже нещо, което Кърт не успял да разбере. Той приел, че здраво стиснатите й устни и браздата върху челото й изразяват същата напрегнатост, надежда и страхопочитание, които изпълват него.

— О, Тери, разбира се, че има значение.

— Не искам да говоря за това — прекъснала го тя. — Ще се облека — дрехите й били окачени върху облегалката на един дървен стол до леглото. Столът, който тя боядисала яркочервен, докато Кърт свирел на пианото в съседната стая, имал от двете страни на облегалката две издатини, върху които тя окачила различни свои дрехи в ярки цветове, шал в розово и синьо и тъмносин пуловер. Тери променила решението си, седнала на стола съвсем гола. Очите й били широко отворени и блеснали като на дете; те се спрели в неговите, проследявайки каква ще бъде реакцията му.

Кърт коленичил пред стола, след това се отдал на обзелия го порив, докосвайки извивката на корема й.

— Ще направя аборт — заявила тя с делови тон.

Изумен, Кърт се отпуснал назад върху рогозката на пода.

— Не го прави — прошепнал той. — Няма никаква причина за това. Ти си здрава, нали?

— Да, но трябва да постигна толкова много неща на този свят. Не искам дете. Не ме карай да се смея.

— Ти си на двадесет и осем. Сега е най-подходящото време за това. Аз ще ти помагам.

— Тогава ти иди да го родиш. Да изглеждаш девет месеца като носорог, а след това цял живот да бъдеш роб на някакво малко изчадие. Не и аз.

Кърт не можел да повярва на ушите си. Те били създали дете. Той щял да бъде баща. Тя нямала право да унищожи неговото дете.

— Тери, моля те…

— Ти не ме обичаш — заявила тя. — Единият винаги обича повече от другия. Ненавиждам себе си, че те обичам толкова много. Аз съм като просяк пред тебе. А ти просто чакаш да се появи някоя друга, за да ме изоставиш.

— Аз наистина те обичам. — Това било лъжа. Той не я обичал, никога нямало да изпита подобно чувство към нея, ала сега били заедно, било се случило нещо чудесно и Кърт трябвало да я възпре, да я предпази от ужасната грешка.

Сякаш прочела мислите му, Тери извикала:

— Лъжец.

— Недей — помолил я той. — Омъжи се за мен.

— Само за да не се отърва от детето ли?

— Не. Защото те обичам. Просто очаквах подходящото време да ти го кажа. — Той потвърдил лъжата, накарал Тери да му повярва и почти убедил себе си, че наистина е така.

През следващите няколко дни привикнал с тази идея. Започнал да си повтаря, че детето ще ги сближи както нищо друго досега. Връзката между него и Тери не се била придвижила много по-напред от фазата „въргаляне в сеното“. „Но разочарованията са ограничени“ — рекъл си той, прогонвайки тревогите от съзнанието си.

Изпитвал множество други съмнения. Тя криела много неща от него. Лъжела го за дребни неща, от което нямало никакъв смисъл. Понякога я питал:

— До „Сейфуей“ ли ходи? — А Тери го поправяла, че е отишла до друг супермаркет. По-късно Кърт разтоварвал покупките и върху тях имало етикети, ясно маркирани с щемпела „Сейфуей“. Без близки приятели и роднини тази странна жена си нямала никого освен него, а скоро щяло да се появи и детето им.

Чувствата му били съвсем объркани. Ала бебето щяло да го накара да изпита яснота. „Когато заплаче детето, веднага става ясно кое е най-важно — казвала майка му. — Човек незабавно трябва да се справи с важните предизвикателства, в противен случай трябва да поеме последствията от това.“

Нима той бил по-неподготвен от повечето хора да поеме отговорността за едно бебе? И тъкмо когато Кърт започвал да говори за него и за това колко хубаво ще бъде за тях двамата, Тери ставала мълчалива, замислена, а понякога съвсем откровено навъсена.

Сватбената им церемония, състояла се в Инклайн Вилидж, протекла бързо. Дошли родителите му. Родителите на Тери били починали в самолетна катастрофа няколко години преди да се запознае с нея. По време на същия инцидент намерила смъртта си и единствената й сестра. Тя нямала кого другиго да покани. Обядът след церемонията в празния ресторант се оказал лошо хрумване. Тери изпила прекалено много шампанско. Кърт предупреждавал по-рано да не поглъща големи количества алкохол, ала тя посрещала думите му с остър присмех, затова сега той не направил опит да я спре.

— Нека вдигнем тост за проклетото бебе — заговорила тя, разливайки част от виното във вдигнатата си чаша. — Бебето закара Кърт пред олтара, където той не желаеше да отиде и отне тялото на Тери точно когато тя започна да изпитва малко радост от него!

Възрастният баща на Кърт, който също попрекалил с шампанското, хвърлил помътен поглед наоколо и също вдигнал чашата си. Той бил единственият, който пил с нея на тоста.

Прекараха първата брачна нощ в хотел в южните райони на Тахо, от който се разкривал изглед към езерото. Тери прекарала цялата нощ в банята, повръщайки в тоалетната чиния.

Последните щастливи дни за тях двамата били, преди Кърт да научи за бебето, преди сватбата, преди той наистина да я познава.

На сутринта след сватбата тя го засипала с първата си изненада.

На балкона, в плътен бял халат, Тери седяла пред чаша с кафе и рохко сварено яйце.

— Ти не искаше да се ожениш за мен, Кърт. Тогава защо го направи?

— Изяж яйцето — отвърнал й той. — Тази сутрин просто не си в настроение. Може би ще се почувстваш по-добре, след като сложиш нещо в стомаха си. — Кърт не я критикувал, макар че през цялата нощ слушал шума, който Тери вдига в банята, и непрекъснато се бе питал как ли е увредила бебето им.

— Ти се ожени за мене, защото съм бременна. — Въпреки мръсната коса и мрачното си настроение Тери изглеждала свежа сред утринното слънце. Нямало основание да вярва, че това отблъскващо състояние на духа й ще продължи.

— Не скъпа. Аз се ожених за теб, защото ти си Тери.

Тя започнала бавно да отпуска клепачите си, докато те покрили очите й наполовина.

— Ако не бях забременяла, щеше ли да ме помолиш да се омъжа да тебе?

— Изглеждаш красива на онзи червен стол сред светлината на утрото.

Тя отхвърлила опитите му да я успокои.

— Наистина искам да узная. Отговори ми, Кърт.

— Може би не толкова бързо. Но ние се движехме в тази посока, Тери — той уловил ръката й, сякаш докосването можело да убеди и двамата в правотата на думите му.

— Наистина ли?

— Наистина.

— Защото си мислех…

— Хммм — този разговор му беше омръзнал и му се искало отново да се върне при вестника. От друга страна, те били новобрачна двойка, затова Кърт оставил вестника на масата.

— Не съм готова да имам дете.

— Разбира се, че не си — отвърнал Кърт. — За щастие имаш на разположение няколко месеца, през които можеш да се подготвиш. Естествено е да се тревожиш за това. То е нещо напълно ново за нас, но можем да посетим различни подготвителни курсове за бъдещи родители или нещо подобно. Наистина звучи плашещо, но ние сме двама и ще се чувстваме чудесно. Все пак ще бъдем повече на брой от малкия човек.

— Моля те, Кърт. Спести ни тези захарни фантазии, типични за по-низшите слоеве на средната класа. Хайде да си поставим по-високи цели, какво ще кажеш?

Кърт отдръпнал ръката си.

— Ще останеш у дома достатъчно дълго, за да смениш веднъж памперсите на малкото. После ще си намериш истинска работа като музикант в някой оркестър, тъкмо за каквато си мечтаеш. Ще пътуваш месеци наред с оркестъра, а аз ще жертвам собствените си мечти, ще вися у дома, бършейки пода, където малкият е повръщал. Мислила съм много пъти по този въпрос. Казвам ти, не съм готова.

— Какво говориш?

— Не е прекалено късно. Проверих — тя продължила забързано. — Имам на разположение седмица, най-много две, за да ми направят съответната процедура.

— Искаш да абортираш нашето бебе?

— То все още не е бебе, Кърт. Само сноп клетки, не по-големи от това — тя притиснала палец към показалеца си пред лицето му. — Можем да имаме дете по-късно.

— Не — заяви Кърт.

— Твоето разрешение не ми е необходимо.

— Разбира се, че не ти е необходимо. Решението е твое, не мое. Тялото е твое. Но ти носиш моето дете и аз съм поел ангажимент, че неродено дете…

— Пое ангажимент, оженвайки се за мен? Тъкмо до това се свежда всичко. Ти никога не си искал да се ожениш за мен.

— Не започвай отново.

— Не каза ли току-що, че се сме се движели в тази посока? Не каза ли, че си се оженил тъкмо за Тери? Не за Тери и сноп клетки, които все още не представляват нищо. Не Тери — жена, която си стои по цял ден у дома с ревящо бебе на ръце. Да, тя крещи на мъжа си, когато той се прибере у дома, защото се е изхабила далеч преди да дойде времето за това!

— Защо не ми каза това по-рано?

— Преди да се оженим? Ти как мислиш — защо постъпих така? Защото знаех, че нямаше да се ожениш за мен!

— Ти не постъпи честно с мен.

— А ти честен ли беше към мен, Кърт? Беше ли? Нима не желаеше нещата да се развият по-добре, отколкото се развиват сега? Не си ли мечтаеш, докато ме прегръщаш, вместо мен в ръцете ти да бъде някоя друга жена?

— Не се опитвай да ме разсейваш. Вчера ти се омъжи за мен, след като с пределна яснота си взела решение, че няма да родиш това дете.

— Да, решението ми е точно такова!

Студена и неумолима като металния парапет в сянката, Тери сложила студените си пръсти върху неговите и се опитала да върне ръката му на предишното й място, ала Кърт не й позволил.

— Грешка ще бъде, ако сега имаме дете, Кърт. Не казвам, че никога не би трябвало да имаме.

— Тери, сега ще ти кажа истината, защото искаш да я чуеш, нали така?

Тя кимнала с глава.

— Не зная какво би могло да ни се случи в бъдеще. Само зная, че вчера се ожених за теб заради нашето дете. Не е важно какво съм мислил за това в началото, защото сега си го представям как се опитва да ходи и никога не бих могъл да забравя тези картини. Ако решиш да се отървеш от него, аз ще изляза от живота ти.

— Това е толкова погрешна стъпка, Кърт. Не бива да ме принуждаваш да раждам това дете.

— Аз не мога да те принудя! Ти самата трябва да решиш. Ала няма да се преструвам, че ще ми бъде все едно, ако направиш аборт.

— Значи ето какъв избор ми предлагаш: ти и бебето или нищо.

— Решението е твое.

— Кучи син! — тя се изправила. Кърт също я последвал. Тя свила юмруци, тежки като камъни, и започнала да го бъхти по гърдите и раменете. — Дявол да те вземе, защо правиш всичко толкова мъчително!

— Тери, моля те, престани. Не плачи.

— Ти не ме обичаш.

— Обичам ви и двамата. Ще направя всичко по силите си, за да ви обичам завинаги, ако ми дадеш тази възможност.

 

 

Благодарение на родителите на Кърт той и Тери можели да останат в малката хижа в покрайнините на град Тахо, издигаща се в подножието на стръмен хълм от планинската верига. Те се нанесли там след завършилия катастрофално меден месец, през който не правили нищо друго, освен да се карат ожесточено.

Почти веднага, след като изрекъл тези думи, Кърт осъзнал, че е направил фатална грешка: бе казал на Тери, че ще я напусне, ако тя не роди детето. Знаел, че се е изразил погрешно; ала смятал, че е невъзможно да го направи по друг начин. Независимо от онова, което казвал и правел, независимо колко внимателен и нежен се стремял да бъде, Тери отхвърляла чувствата, които той й предлагал. Тя никога не му позволила да забрави, че той я принуждава да върши нещо, което тя не желае.

Кърт никога не можел да приеме нещата от нейната гледна точка. Скоро след сватбата им баща му починал, скоро след това и майка му и Тери го придружавала на погребенията. Тя винаги стояла до него. Той щял да стори същото. Бебето ще помогне всички обиди да бъдат забравени, казвал си Кърт.

С течение на времето бременността й напредвала и Кърт правел всичко по силите си, за да облекчи положението й. Той вършел по-голямата част от домакинската работа — това не било трудно, защото имал незаангажираща вниманието му работа на половин работен ден във Федералното лесничейство. Парите, които получавал оттам, им позволявали да преживяват, докато търсел работа по специалността си. Кърт чистел, готвел, пазарувал и перял дрехите с автоматичната пералня, докато Тери чакала, потънала в изтощение и унес.

Родила детето си през ноември у дома, в присъствието на акушерка. Такова било собственото й желание. Плакала и крещяла цял ден без прекъсване.

Кърт нарекъл момиченцето Лиана, с името на майка си.

Между Лиана и Кърт от самото начало се зародила здрава връзка. Тери отказала да я кърми, така че Кърт ставал нощем да сменя памперсите на плачещото бебе и да го храни. Четири месеца по-късно детето подарило първата си истинска усмивка на Кърт — усмивка толкова възхитителна и чаровна, че го превърнала в предан роб на малката.

Тери никога не се привързала към нея. През деня, докато Кърт бил на работа, наемали детегледачки. Вечер Кърт държал бебето на коленете си, докато гледал телевизия, или играел с нея на пода, развеселяван безкрайно от лудориите й. Тери ги наблюдавала.

Той и Тери престанали да правят секс по време на бременността й. След като бебето се родило, опитали няколко пъти, но всичко между тях се било разпаднало, включително и сексът.

През пролетта след раждането на Лиана Кърт преустановил опитите си за близост с Тери. В гърдите му напирало възмущение, което се трупало месеци наред. Всичките разговори за секс завършвали с взаимни обвинения. Въпреки това тя била властна, искала да знае къде Кърт се намира всяка минута и постоянно го обвинявала, че е с други жени.

Ала най-тревожно от всичко била занемареността на Лиана. Що за човек била Тери, оставила без ни най-малко внимание детето си? Кърт бе улавял бързите й, пълни с отвращение погледи, когато, принудена да докосва собственото си дете, Тери държала къдрокосото момиченце в ръце, притискала го прекалено силно, щипела го или го пляскала, смеейки се на глас, когато Лиана плачела.

Кърт знаел, че трябва да я напусне.

Завел я на вечеря в ресторанта на хотел „Кристияниа“.

— Не е ли прекрасно? — изрекла тя, оглеждайки щастливо белите покривки на масите и бързащите във всички посоки сервитьори. — Само ние двамата. Също както преди. — Тя протегнала ръка и докоснала бузата му. — Може би дори след раждането на бебето има живот. Хайде да вдигнем тост. — Тя вдигнала чашата си. — Ще изкарам летен курс в Университета в Калифорния, факултета по киноизкуство — заявила Тери. — Следващата седмица тръгвам.

— Какво? — възкликнал Кърт, неспособен да повярва на току-що изречените думи.

— Курсът ще продължи само шест седмици — продължила Тери. — Човек просто не бива да пропуска такава блестяща възможност.

— Досега не си споменавала нито дума за това.

— Не знаех дали ще ме приемат. Бях попълнила формулярите преди няколко месеца.

— Това е добра идея, Тери — казал Кърт и бързо добавил, долавяйки нейната бдителност. — Винаги си искала да се занимаваш с това.

— Уредих проблема с бавачката, ще идва жена да почиства, така че няма да бъдеш прекалено затруднен.

— Благодаря.

— Ще разговаряме всеки ден. Дори няма да усетиш, че ме няма у дома.

Обзело го чувство за вина, че изпитва облекчение от думите й. Може би това било единственият изход. В амбициите и кариерата на Тери нямало място за Кърт и за Лиана. Щом тя бе поела в тази посока, е приела, че няма нужда от него, че Кърт се намира в периферията на истинските й интереси, значи той щял да бъде свободен.

— Тери, трябва да поговорим. Нещата между нас не вървят.

— Предупреждавах те, че като имаме дете, няма да ни бъде лесно — отговорила тя, поемайки виното си на малки глътки. Погледът й се реел в далечината над езерото, лицето й било усмихнато. — Просто не очаквай от мен да си губя повече времето. Дойде моят ред да поработя.

— Не става въпрос за бебето — Кърт съвсем съзнателно не използвал името на Лиана. Бил открил, че само ако се обърне по име към дъщеря си, припомняйки на Тери, че малката е човешко същество, обикновеният разговор се израждал в болезнена сцена. — Става дума за факта, че ние не водим сексуален живот…

— О, Кърт, значи това е причината да бъдеш толкова разстроен? Казах ти, че това не е никакъв проблем. Просто ни трябва много време, много възможности, за да разберем какво иска всеки един от нас.

— Не ме разбираш, Тери. Не желая да правя повече опити. Връзката помежду ни се е разпаднала.

— Божичко, какви сте вие мъжете! Такава катастрофа! Отказват ви секс няколко пъти и какво? Голяма работа. Защо не порастете и не преодолеете тази глупост.

— Бракът ни е изчерпан. — Той й дал време да осъзнае значението на думите, които току-що изрекъл — тъкмо тях възнамерявал да употреби, затова говорел бавно, сериозно, прониквайки зад защитните стени на крепостта й.

Мисълта за разрив помежду им проникнала в съзнанието на Тери. Кърт бил виждал подобен израз на лицето й вече няколко пъти в миналото; той го плашел, неведнъж унищожавал смелостта му. Лицето й се свило, сякаш някаква невидима прахосмукачка го всмукала в търбуха си, кожата се изопнала върху скулите, очите й изхвръкнали неестествено напред, като че вътрешностите на Тери се готвели да се пръснат, причинявайки страшна експлозия.

— Само през трупа ми! — заявила тя и хвърлила чашата си на пода.

Мъж и жена, преминаващи край тяхната маса, обърнали погледи към тях, но тъй като двамата запазили мълчание, нарушавано единствено от накъсаното дишане на Тери, отминали, без да направят никакъв коментар.

— Би ли могла да съкратиш истериите? Не е възможно това да ти прозвучи като изненада.

— Имаме великолепен брак. Възможно най-добрият!

— Тери, ние не спим заедно. Вече не се смеем. Не сме в състояние да променим нищо.

— Ха! Гъртруд Стайн, обърни се в гроба си! Един мъж тук използва думите ти, за да се отърве от съпругата си.

— Аз не се отървавам от теб, Тери. Това не е положение, при което някой трябва да поеме вината. Аз просто заявявам онова, което е очевидно. Бракът ни е мъртъв.

— Добре, хайде да видим. Може би всичко щеше да бъде различно, ако не беше толкова малодушен. Ако не бе настоявал да родя бебе, когато не исках да го сторя. Може би, ако обичаше мен толкова, колкото проклетото си дете…

— Не я намесвай във всичко това — предупредил я Кърт. — Става дума за отношенията между мене и теб. Хайде да се съсредоточим върху тях.

— Как бихме могли да водим нормален разговор, без да я включваме в него, при положение че тя се натрапва във всичко? Всяка вечер удовлетворяваме нейните нужди, терзаем се заради това, че е гладна, тревожим се за мръсното й дупе, за хриповете й, за сополивия й нос. Всяка вечер очаквам да се обърнеш към мен, да изпиташ нужда от мен, от нещо, което бих могла да ти дам…

— Но ти не приказваш за някоя моя любовница! Това е нашето дете! Тя има нужда от нас двамата. Може би, ако беше в състояние да отделиш повече внимание на нея, отколкото на измислената любовна история, която непрестанно витае в главата ти…

— Та аз изразходвам толкова време за нея! Какво, по дяволите, знаеш за това ти! Бавачката закъснява толкова често! Ами когато боледува! И кой ще се грижи за нея, когато след няколко години започнат да се обаждат от училището, че си е ожулила коляното или е изпаднала в друга беда?

— Аз. Тъкмо това се опитвам да ти кажа. — Думите на Тери, поведението й, всичко у нея разкривало на Кърт тъкмо онова, от което той изпитвал ужас — колко много тя ненавижда детето им.

— Ти ли? И това ще послужи като извинение за мъж, който дори не е в състояние да ощастливи съпругата си в леглото? Значи ще бъдеш и баща, и майка на детето ни?

— Точно така. Защо ти е притрябвал такъв мъж, Тери? С какво мога да ти бъда полезен аз сега? Ако наистина се замислиш за това, ще стигнеш до извода, че наистина заслужаваш някой по-добър.

— Заслужавам мъж, който обича само мен! Точно такава беше връзката между нас в началото, помниш ли? Цял ден лежахме заедно в леглото. Мога да те задоволявам по-добре от всяка друга, само ми позволи да го сторя!

— Защо искаш да правиш това? Дори ако сексът помежду ни беше на ниво, Тери, това пак нямаше да бъде достатъчно — той си задал въпроса как се чувства Лиана с бавачката. Дали все още е будна? Кърт се чувствал уморен и нещастен. Искал да се прибере у дома при дъщеря си. — Това не е истински спор между нас, разбираш ли? Не е положение, където би могла да излезеш победител в някой дебат и с това да ме убедиш, че съм направил грешка.

— Дори не желаеш да проявиш най-елементарна любезност към мен, помагайки ми да се справя с болката, която ме измъчва.

— Не искам да те нараня. Не вярвам, че наистина аз съм причината за болката, която изпитваш. Самите обстоятелства са мъчителни. Бракът ни е изчерпан. Сега трябва да продължим живота си, преодолявайки сломените си надежди.

— Ти постъпваш като някоя хитра невестулка. Това е толкова безотговорно. „Обстоятелствата са мъчителни.“ Ха!

— Отговорността ми тук е твърде голяма. Бракът ни беше грешка от самото начало.

— О, той си го признава. Въобще не трябваше да имаме дете!

— Това е единственото нещо, което ме кара да изпитвам гордост.

— Нима не означавахме нещо един за друг? Какво ще кажеш по този въпрос?

— Тери, та това е истина. Между нас никога не е имало нещо повече от секс, а сега и от него не остана нищо.

— Не отричай, че ме обичаш. Само да си посмял.

Кърт се изправи и си тръгна. Тя го последва навън.

— Искам да се разделим. Онова пътуване до Лос Анжелис ще ни даде възможност да опитаме.

— Моля те, Кърт, не ме напускай — тя се опитала да го целуне, ала той се отдръпнал към мястото зад волана. — Мога да бъда и по-добра майка, ако искаш това.

— Ти си добра майка — изрекъл Кърт. — Никога няма да кажа, че не даде всичко, на което беше способна.

— Но настояваш да се разделим.

— Да.

На път за вкъщи Тери опряла ръка на отворения прозорец в колата и отпуснала глава върху дланта си.

— Ще ми обещаеш ли, че няма да предприемаш нищо драстично, преди да се завърна у дома? Не изнасяй вещите си. Ще видим как ще се чувстваш, когато се прибера — след това добави: — Шест седмици е дълъг период от време. Тогава ще видиш колко необходима ще ти бъда.

 

 

Кърт й помогнал да подреди багажа в колата си. В началото му било почти невъзможно да повярва, че Тери е заминала. Отново можел да диша. Всички предмети попаднали на местата си, къщата се успокоила, бебето спяло непробудно през нощта, Кърт и бавачката почистили всички стаи, прогонвайки последните остатъци от трескавото й, обезпокояващо присъствие.

Слава Богу, тя си заминала. Кърт осъзнал колко зле се чувства, как се страхува от нея, колко самотен и откъснат от хората е станал напоследък.

Започнал да търси нов дом за себе си и Лиана.

След седмица срещнал Нина край езерото Фолън Лийф.

 

 

Тери отново се появила през един уикенд в края на август. Кърт я чакал в хижата. Тя донесла куфарите си и ги оставила на пода, после разперила ръце, за да получи прегръдка, че се е прибрала у дома, и Кърт се постарал да я посрещне според очакванията й. След това я сложил да седне на канапето.

— Докато те нямаше, аз изнесох багажа си оттук, Тери.

— Какво?

— Взех под наем апартамент в Инклайн Вилидж.

— Почакай малко, по дяволите. Напуснах те само временно, за да имам време да обмисля положението. Реших да се върна. Можем да се справим с всички проблеми пред нас, Кърт. С работата, с бебето. Ще постигнем онова, което и ти, и аз искаме.

— Аз не мисля така — той й позволил да си мисли, че тя го е изоставила. Вече не го било грижа до каква степен Тери залъгва себе си.

Тя поклатила глава и се намръщила.

— Направи нещо много лошо.

— Обзавел съм съседната стая за бебето. Искам да кажа, че днес тя е тук. В момента спи. Мислех, че ти би желала да я видиш. Ала ще се чувства по-добре с мен. Зная, че трябва да се съгласиш с това.

— Коя е тя?

— За кого става дума?

— За кучката, при която си избягал.

Кърт не отговори и тя продължи:

— Ти не си от типа мъже, които могат да предприемат такава стъпка без чужда помощ. Прескачал си от една жена при друга, докато Тери я е нямало да те топли нощем, ала, скъпи, забравил си едно нещо: никой не може да нарушава обещание, което е дал на Тери. Няма да ходиш никъде.

Кърт се изправил.

— Преселих се в Невада, докато те нямаше. Ще получа развод. Би могла да приемеш това положение като нормален човек и да продължиш да виждаш детето си, а можеш и да изпаднеш в истерия и да се нараниш.

— Кърт, защо постъпваш така?

— Вече казах всичко. Ще взема бебето със себе си. Сега можеш да я посетиш и да й кажеш „Довиждане“. Ще се споразумеем по някакъв начин, така че ще можеш да я виждаш, след като осъзнаеш как всъщност би трябвало да се държиш.

Тери помълчала известно време и заявила:

— Бих искала да видя Лиана.

— Приемаш разумно думите ми — казал Кърт. — Просто нямам думи да изразя колко много съм ти благодарен за това. — Той си бе представял тази сцена десетки пъти и тя винаги бе протичала по-драматично. Кърт тръгнал с нея към коридора; не му се искало да остави Лиана при Тери, ала не могъл да измисли под какъв предлог да й откаже.

— Позволи ми да отида при нея, Кърт. Искам да видя лицето й, когато я събудя.

Той се съгласил, потискайки инстинктивното си желание да каже „не“. Тази жена все пак била майка на Лиана.

Кърт седнал на канапето във всекидневната стая и зачакал Тери да се върне с детето. Чакал по-дълго, отколкото би желал, опитвайки се да бъде справедлив — трябвало да й даде достатъчно време да остане насаме с детето си, да осъзнае, че може би си взема „довиждане“ за доста дълго време.

— Тери! — извикал накрая той, ала никой не му отговорил.

Надникнал в коридора, оставяйки на Тери още няколко секунди да се появи. Изминала минута, още една. Кърт почукал по вратата на спалнята.

— Всичко ли е наред вътре?

— Ами не зная — прозвучал раздразнено гласът на Тери. — Тя просто…

Защо не чувал обичайните звуци, издавани от дъщеря му?

— Пусни ме да вляза, Тери. Отключи вратата.

— Не разбирам — измърморила Тери и най-сетне се появила до вратата. Раменете й се повдигнали смешно. — Тя просто не иска да става.

Кърт се втурнал в стаята. Лиана лежала в креватчето си, похлупила лице към дюшека, а малкото й телце било покрито с леко одеяло. За миг погледът му останал прикован в нея. След това докоснал гръбчето й. Тя останала неподвижна. Сърцето на Кърт спряло да бие.

Пристигнал лекарският екип, след това следователят. Кърт почувствал, че съществото му се разпада. Ридаейки, той им разказал, че Тери е убила тяхната дъщеря. Те изслушали неговата версия по случая, след това версията на Тери. Скоро Кърт разбрал, че е победила тя. Той не бил видял нищо със собствените си очи. Хората от екипа го потупали по рамото, опитали се да утешат потъналата в скръб Тери, която седяла толкова притихнала и бледа на канапето, че й направили инжекция, за да смекчат предизвиканата от шока реакция. Никой не знаел коя е причината за синдрома на внезапната детска смърт. Никой не би могъл да предприеме нищо, за да го предотврати.

Кърт Скот загинал този ден заедно с дъщеря си.

Онази възглавница в ъгъла… Той знаел, че го е направила Тери.

На следващия ден, докато Кърт седял във всекидневната стая, погълнат от ярост и скръб, някой започнал да чука по вратата и не престанал, докато той не можел повече да издържа непоносимия шум. Станал и отворил вратата. Облечена в яркочервена рокля, с лице, изкривено от омраза, и чувството, че Кърт е нейна собственост, Тери нахълтала в стаята.

— А сега да поговорим за онази кучка, с която се срещаш — казала тя.

Кърт й обърнал гръб и излязъл навън. Избягал от Тахо. Избягал от Нина, която била в опасност заради него.

А Тери започнала да го търси, както той бил убеден, че ще стори.