Пери О’Шонеси
Сляпо правосъдие (29)

26.

Зимният курорт „Рай“ заемаше по-голямата част от планинските склонове над областта Южно Тахо — местност, съвсем различна от курорта „Хевънли“. „Рай“ не предлагаше изглед към езерото и разполагаше с по-малко лифтове и ски влекове. Ала той имаше две преимущества пред „Хевънли“: имаше няколко писти на височина десет хиляди фута, беше разположен на малко по-голяма надморска височина и беше по-евтин. Нина никога по-рано не беше идвала тук.

Паркингът беше препълнен с туристически автобуси и микробуси на големите хотели, в които имаше казина. „Рай“ с оборудването за изкуствен сняг и надморската си височина успяваше да работи по-дълго от почти всички останали курорти в областта. Нина пое с тежки стъпки по циментовата пътека към малкия ски гардероб, а във всички посоки около нея профучаваха дръзки скиори.

Джесика Суит я покани в приятния си кабинет, разположен в задната част на помещението. Навън снегът беше натрупал чак до стъклото на дълга живописна стена прозорец. Джесика седна зад бюрото си в меко кресло, облицовано с червена кожа; на масата от лявата й страна имаше два компютъра, а зад гърба и — библиотека, пълна с книги.

Тя изглеждаше също както преди известно време в съда и във филма на Тери. Кафеникавото й лице беше покрито с бръчки, предизвикани от дългите престои под слънчевите лъчи. Тялото й излъчваше силата на опитен скиор. Къса, сребриста коса и проницателни, орлови очи подсилваха впечатлението за жизненост, което създаваше у събеседника си тази жена. Беше облечена в зелена блуза и зелени панталони, носеше леки, удобни за дълго ходене пеш ботуши, които Мат наричаше „бързоходки“. Лицето й беше спокойно.

— Помните моя съпруг Джонатан, нали? — каза тя.

Джонатан Суит изглеждаше значително по-зле отпреди. Беше облечен добре и без съмнение това се дължеше на госпожа Суит, но погледнати отблизо, момчешките му черти се бяха съсухрили, без дори да се превърнат в лице на мъж. Той седеше на електрическа инвалидна количка до бюрото.

— Здравейте, господин Суит — поздрави го Нина, ала мъжът не пое протегнатата към него ръка, едрата му длан си остана отпусната върху смалените, извити долни крайници. Поредният поздрав от сорта на „Мразя те, долна адвокатска отрепка“, който едва ли щеше да разведри настроението на Нина тази сутрин.

— Може ли да го пусна? — попита Нина и спусна ръката си, която бе останала недокосната, към касетофона.

— Да, щом настоявате — отговори Джес Суит. — Надявам се, че разговорът няма да отнеме много време. Джонатан не се…

— Престани да се отнасяш с мен като с бебе, Джес — прекъсна я Джонатан. — Добре, на ваше разположение сме. Какво искате?

— Разполагам с вашите свидетелски показания — каза Нина. — Мога ли да ви задам няколко въпроса, за да си изясня някои моменти?

— Защо?

— Ами бих желала да проследя по-подробно…

— Но откъде накъде ние сме длъжни да отговаряме на въпросите ви? — възрази Джонатан Суит. — Той вероятно е отнел живота на нашата дъщеря. Той е убиец.

— Вие искате законът да накаже истинския престъпник, нали? — попита Нина. — И двете страни трябва да разполагат с възможно най-добрия достъп до факти, за да има честен съдебен процес.

— Отричате ли, че преди дванадесет години моята дъщеря се е срещала тайно именно с Кърт Скот?

— Той я е познавал. Не отрича този факт. Ала вече са били престанали да се срещат в нощта, когато тя…

— Нека ви задам този въпрос — прекъсна я Суит. — Убедена ли сте, че клиентът ви е невинен?

— Не е важно какво мисля аз. Важното е какво ще решат дванадесетте съдебни заседатели, след като се запознаят на процеса със свидетелските показания и с останалите доказателства по делото.

— Вие бихте изрекли всичко, за да ни манипулирате… искате да кажем нещо, което би могло да помогне на вашия клиент. Не давате пукната пара нито за нашата мъка, нито за неговата вина. Лицемерна жена — той скръсти ръце на гърдите си. Изглеждаше доволен от себе си. Жена му го остави той да води разговора.

— Тогава защо ми позволихте да ви посетя? — попита Нина. — Защо просто не отказахте срещата си с мен?

— Защото господин Рийзнър ни уведоми, че ще ни въведете в сложна процедура по даване нови свидетелски показания под клетва в присъствието на репортери, придружена с неразбираема правна терминология. Това е единственият път, когато разговаряте с нас.

— О, аз ще разговарям с вас на съдебния процес — каза Нина. — Има много неща, за които бихме могли да поговорим. Искате да научите какво ще се случи с филма на Тери Ландън и съдебното дело, свързано с него, нали? Искате да узнаете дали между убийството на Ландън и изчезването на Темара има някаква връзка. Мога да ви разкажа някои неща, ако отговорите на въпросите ми. Не желая да ви мамя, нито пък ще ви причиня още страдания. Онова, което ще ми кажете, може би въобще няма да ми помогне. Но ако сега ви обърна гръб и си тръгна, ще ме видите в съда и тогава няма да можете да ми задавате никакви въпроси.

— Празни думи — изрече мъжът в инвалидната количка. Лицето му беше почервеняло. — Наглост. Махайте се.

— Почакай, Джонатан — спря го Джесика Суит. Тя се обърна към Нина. — Бих искала да науча онова, което вие знаете за Тем. Не ме е грижа защо Скот е убил Тери Ландън.

— Не вярвам, че той е убил Темара, госпожо Суит — каза Нина.

— Не бих и очаквал. Сега той едновременно е ваш приятел и ваш клиент, нали? Господин Рийзнър ни съобщи…

— Навремето дъщеря ви е държала на Кърт Скот, господин Суит. Спрете за миг и се опитайте да си представите, че сега този човек страда и се измъчва, а не че е виновен. Вие дадохте под съд Тери Ландън, защото е изопачила образа на дъщеря ви, представила я е като друг човек, каквато тя не е била. Задавали ли сте си някога въпроса защо Ландън е постъпила така?

— Чрез мръсни намеци се правят много пари — отвърна жената, ала, изглежда, думите на Нина я накараха да се замисли.

— Тя е познавала дъщеря ви, госпожо Суит. Имала е интереси от романтично естество към Кърт Скот. Както знаете, тя е твърде целенасочена и безскрупулна. Ако дъщеря ви е пострадала, един от възможните варианти е, че Тери Ландън може би е причината за това.

— Тя е познавала дъщеря ми? Откъде знаете това?

— От господин Скот.

— Не вярвам на нито една дума, изречена от Скот — помислете си за кашата, в която се е забъркал.

Госпожа Суит се обърна към съпруга си.

— Ако Тери е познавала Тем…, та това е невероятно! Тя никога не ни е казвала за това. Джонатан, изслушай я.

— Как стигнахте до решението Тери Ландън да направи този филм? — продължи Нина, след като Джесика Суит кимна с глава към нея.

— Разговарях с някои хора от телевизията и ги разпитах дали може да се направи филмов материал, като се използват досиетата на неразгадани криминални случаи. Вие сте гледали подобни обяви — отговори й Джесика Суит. — Посочват се обстоятелствата около престъплението или случаят на изчезване, след се съобщава телефонен номер. На него може да се обади всеки, който е разпознал нещо или може да предостави някаква информация по случая. Тери Ландън ми се обади, предложи да направи филма и да се погрижи за всичко останало. По този начин филмът можеше да получи по-убедителна реклама.

— Откъде е научила Тери Ландън за вашия случай?

— Ами вестник „Мирър“ наистина имаше шанс да публикува интригуваща новина. Репортерите решиха, че пред тях се разкрива възможност да възродят старата история за изчезването на Темара, тъй като аз бях в началния етап от преговорите с продуцента. Тери каза, че иска да направи филма, имала пари за него и предложи да работи с мен. Тя беше местен човек и наистина изглеждаше заинтересувана от скромния ми проект. Естествено, аз исках да видя, че в действителност ще се случи нещо, което би могло да върне дъщеря ни у дома, затова… убедих Джонатан. Споразумяхме се и събрахме всичките си спестени пари. Тери очакваше да спечели много повече, след като се справи с разпространението на филма, затова поиска по-голямата част от печалбите. Стори ми се, че това е добра сделка. Въобще не ни беше грижа за парите, не знаехме дали този телевизионен материал щеше да се окаже добър или не. Трудно можеш да се разбереш с хората на изкуството. И така тя направи своя филм. Вие знаете какво стана после.

— Вие не бяхте съгласен, нали, господин Суит?

Не последва отговор. Господин Суит дишаше тежко. Най-накрая той изрече:

— Помислих си, че напусто ще пропилеем куп пари. По дяволите, наистина се оказах прав. Но жена ми си бе втълпила тази отчаяна идея в главата и не се отказа. — Дали Нина просто си бе въобразила, или мъжът наистина здраво стисна облегалката на инвалидната количка с ръце, когато произнесе тези думи?

— Джонатан се оказа съвсем прав, вземайки предвид какво се получи по-късно — намеси се госпожа Суит, приближи се до съпруга си и докосна рамото му. Той отблъсна ръката й и се намръщи към Нина.

— Нека приключим веднъж завинаги с всичко това. Имате на разположение още три минути.

— С какво се е занимавала Тери, преди да се свърже с вас?

— Каза, че нямала работа и търсела проект, върху който да съсредоточи усилията си. Останах с впечатлението, че от дълго време не беше създала нищо съществено, що се отнася поръчка, за която би могла да получи възнаграждение. Беше доволна, че ще работи върху този проект — продължи госпожа Суит, като че поведението на съпруга й съвсем не беше враждебно. Очевидно тактиката й беше да пренебрегва изблиците на гняв от негова страна. Суит беше избухлив човек. Той и съпругата му не се бяха приспособили добре към неговия недъг.

— Да. Била е много доволна. Прекалено доволна — подчерта Нина. — Тя прави филма, така че никой друг не би могъл да интерпретира фактическия материал, тя контролира гледната точка и предоставената й информация. Очерня репутацията на вашата дъщеря, тъй като Тери Ландън е свързана с Кърт Скот — мъжа, към когото все още изпитва огромна омраза. Дори ще спечели пари от това. Прави добра сделка и убива с един куршум три заека.

— Не вярвам на думите ви — заяви господин Суит. — Ако наистина Ландън е била толкова съвършен манипулатор, защо не е убила и четвъртия заек — защо не е представила вашия клиент като злодей? Ако тя… е сторила зло на Темара, защо не е хвърлила вината върху него? Дори не е споменала името му!

— Все още не зная отговора на този въпрос, господин Суит. Ала дължа извинение на вас и на вашата съпруга. Когато се съгласих да представям в съда госпожа Ландън, не разследвах достатъчно задълбочено положението. Тя ме измами. Открих, че стоя на погрешни позиции, защото осъзнах, че в действителност филмът е злонамерен по отношение на дъщеря ви.

— Извинението ви е поднесено твърде късно и означава прекалено малко за нас — отговори враждебно Суит.

— Филмът е нейна собственост, а доколкото зная, Тери Ландън няма наследници. Ще се споразумея с господин Рийзнър филмът никога да не бъде излъчван, освен в съда, ако това се окаже необходимо.

Двамата се спогледнаха. Нина им остави достатъчно време да осъзнаят пълното значение на този факт.

— Странен начин за спечелване на съдебно дело — изрече господин Суит и придружи думите си с нервен смях. — Значи вашата теория е, че Тери Ландън е отговорна за нашата загуба… тя ни е манипулирала, измамила ни е и дванадесет години по-късно е измъкнала парите ни… Това е прекалено ужасно дори да си го помисли човек…

Нина отговори:

— Тя беше способна да стори такова нещо.

— Какво искате да научите, госпожо Рейли?

— Искам да зная дали някога сте посещавали студиото или къщата на Тери Ландън.

Мъжът поклати глава, стиснал до болка устни.

— Не — отвърна жена му. — О, само веднъж, когато Тери засне един от разговорите с нас там. Направи кафе, през цялото време беше лъчезарна, смееше се и ни каза, че филмът ще ни помогне да намерим дъщеря си.

— Бих искала да науча къде се намирахте през нощта, когато изчезна дъщеря ви.

— Както сме посочили и в свидетелските си показания, до десет и половина вечерта присъствахме на среща, организирана от Асоциацията на собствениците на земя в района на залива Зефир. До два часа през нощта чакахме Темара, после се разтревожихме и се обадихме в полицията — отговори госпожа Суит.

— И двамата ли я чакахте?

— Да, опитвахме се да я следим отблизо.

— Защо?

— Имахме… малък спор, преди тя да излезе. Ставаше въпрос, че вечер се прибира прекалено късно. Тя беше на осемнадесет години, ала изглеждаше по-млада от възрастта си. При това от две седмици някакъв тип ни досаждаше, надничайки в къщата ни.

— Някой е гледал през прозорците на дома ви?

— Да, надничаше в спалнята на Темара. Тя го беше виждала два пъти.

— Била ли е сигурна, че е мъж?

— Жените не правят такива неща — намеси се Джонатан Суит. — Това е сексуално извращение, типично за мъжете. Прочетете по-внимателно учебника по психология.

— Дъщеря ви беше ли сигурна в това?

— Не, не е отивала до прозореца да провери. — Госпожа Суит отново бе подхванала нишката на тази история.

— Хванахте ли досадника, който я е наблюдавал?

— Не. И двата пъти викахме полицията и разказахме на сержант Чени за това. Ала те не откриха никого.

— Виждали ли сте отново този човек, след като изчезна Темара?

— Не — господин Суит наруши тишината и се наведе напред в инвалидната количка. — По всяка вероятност е бил Скот. Тя го е изоставила, а той не е могъл да се примири с това.

Без да се отклонява от поставената си цел, Нина продължи:

— Госпожо Суит, в свидетелските показания е посочено, че в нощта, когато Тери Ландън е била застреляна, вие сте се намирали в Сан Франциско. Какво сте правили там?

— Присъствах на конференция. Ежегодна среща на представители от ски курортите в Северна Калифорния. Бях отседнала в хотел „Хайят“ и се върнах на следващия ден.

— И пренощувахте в стая с единично легло?

— Да.

— Виждам какво се опитвате да направите, не мислете, че съм сляп — заяви Джонатан Суит.

— А вие, господин Суит…

— Аз бях сам вкъщи. Ала вие не ми вярвате, нали? Добре. Така се вбесих от филма, който Тери засне, забравих, че съм парализиран, скочих от инвалидната си количка, временно излекуван…, след това отидох и я застрелях. Ха, ха, ха. Такива неща постоянно се случват във филмите.

— Вратата на студиото се намира на нивото на земната повърхност, господин Суит. Не е нужно да ставате от количката си, за да попаднете там.

— О, какво знаете вие за това как човек живее в инвалидна количка? Жена ми и Тери Ландън трябваше заедно да ме блъскат по пътеката до студиото — тя е прекалено тясна, не бих могъл да се изкача по нея, без да рискувам живота си. Освен това има едно стъпало към верандата, което вие вероятно не сте забелязали. Вратата също е тясна, има праг и трябваше да ме изблъскат енергично, за да вляза в помещението. Не казвам, че е невъзможно, просто е нелепо. Когато човек се придвижва с инвалидна количка, престава да бъде анонимен. Всеки ме забелязва, ала се преструва, че не е така. Гарантирам ви, че не ме забравят толкова бързо. Освен това свидетелят е видял не мен, а вашия клиент да излиза от студиото. Как ще заблудите съдебните заседатели при толкова очевидни доказателства?

— Аз не твърдя, че вие сте убили Тери Ландън.

— Хайде де! Какво друго внушават подобни въпроси? — Нина наблюдаваше как кожата по лицето му полека порозовя, а носът му се покри с петна. Очевидно кръвното налягане на господин Суит се беше повишило.

— Моля да извините съпруга ми. Той преживя много мъчително изчезването на Тем. Нито за минута не сме я забравили. Освен това той има свои собствени проблеми.

— Съжалявам.

— Не, никак не съжалявате — изрече Джонатан Суит и придвижи инвалидната си количка по-далеч от Нина, приближавайки се към прозореца. Слънчев лъч се отрази от блестящата метална повърхност на облегалката й. Навън едно момиче профуча наблизо със ските си и помаха с ръка към тях. То беше енергично, щастливо, излъчващо грация, благословено с всички дарове, които те бяха искали да осигурят на дъщеря си.

Нина отиде на паркинга, наблюдавайки през слънчевите си очила разноцветните точици, които се спускаха с огромна скорост по белия хълм. Тя усети, че се страхува за скиорите, като че всеки миг щеше да се появи лавина.

Случаят, върху който работеше, наистина приличаше на снежна лавина — прекалено много хора и факти, които трудно можеше да подреди в стройна система. Чувстваше се погребана в ледена гробница без въздух, неспособна да се измъкне навън, задушаваше се под плътната пелена от смазващо тежки предположения.

След разговора с родителите на Темара в съзнанието й бе нахлула неприятната мисъл: защо Джонатан Суит не искаше филмът да бъде направен? Какво криеше той? Статистическите данни, свързани с убийствата на жени, неотклонно показваха, че много от жертвите са познавали убийците си… Докъде щеше да стигне госпожа Суит в желанието си да защити своя съпруг?

Беше ли убил Суит собствената си дъщеря?