Кони Мейсън
Черният рицар (7)

6

Рейвън стана, олюлявайки се, от леглото, смачка на топка разкъсаната риза, по която личаха следите от нейната девственост, и я напъха под леглото. Докато запалваше свещта в свещника и сипваше вода от една кана в легена, мислите й кръжаха като бесни. Въпреки всичко, което се бе случило, тя бе запазила достатъчно здрав разум, за да се сети да измие от бедрата си всички следи от спермата на Дрейк и от собствената си кръв.

Тялото й още пулсираше от страстта, която Дрейк бе събудил в нея, и макар да искаше да го мрази, не можеше да го направи. Съзнаваше инстинктивно, че Уолдо нямаше да бъде толкова мил с нея, както беше Дрейк. Уолдо щеше да се вреже в нея, да задоволи собствената си страст и да я малтретира, ако се оплаче от грубостта му.

Рейвън се изми и изхвърли през прозореца водата заедно с изцапания парцал. После надяна чиста риза и седна на ръба на леглото да помисли. Уолдо скоро щеше да дойде да консумира брачните обети, ще очаква да намери девственица. Когато не открие у нея девственост, може и да я убие. Чувала бе за такива случаи, когато съпруг убива съпругата си заради липсата на целомъдрие. В ума й се мярна неясната мисъл, че може би той ще е твърде пиян, за да разбере, че не е девствена, после се засмя на собствената си глупост. Разбира се, че ще забележи.

Тази мисъл породи друга. Дали Дрейк е бил прекалено пиян и затова не е помислил за последиците от дръзкото си деяние? Интересуваше ли го, че сега тя ще трябва да понесе гнева на Уолдо? Явно не, след като я беше напуснал, без да се загрижи за това, какво ще стане с нея. Сега трябваше да разчита само на себе си, да реши какво ще е бъдещето й. Но едно нещо й ставаше пределно ясно — не можеше, не искаше да позволи на Уолдо да я докосне. Не и след като Дрейк й бе показал колко приятно може да бъде да се любиш с мъж. Тя трябваше да намери някакъв начин да попречи на Уолдо да упражни правата си.

Мислите на Рейвън се разбягаха като подплашени, когато чу тътрещи се стъпки пред вратата. Обзета от паника, тя скочи на крака точно когато вратата се отвори и вътре се вмъкна Уолдо. Походката му беше несигурна, вървеше към нея, залитайки, а мътният му поглед беше впит в лицето й.

— Защо не си гола? — изрева той. — Сваляй ризата и лягай.

Рейвън остана на място.

— Не.

Уолдо зина от учудване.

— Ти се осмеляваш да ми казваш не? — измуча той. Макар че не можеше да я фокусира с поглед, лицето му беше сравнително в приличен вид въпреки явните признаци на опиване. — Отричаш правото ми да легна с тебе, така ли?

Рейвън вдигна брадичка. Беше премислила всяко възможно развитие на събитията и беше стигнала до крайното решение, броени мигове преди Уолдо да нахлуе в стаята й. Знаеше, че животът й е заложен на карта, но щеше да си струва риска, за да спечели свободата си от Уолдо.

— Не те искам в леглото си, Уолдо ъф Еър.

Изражението му беше почти комично.

— Осмеляваш се да ми противоречиш?

— Да. Осмелявам се на всичко, което ще те държи далеч от мене.

— Кучка! — изсъска той. — Няма да ми отказваш девствеността си. Много дълго чаках за това удоволствие. Ожених се за друга, а исках тебе. Твоят дух, твоят огън, ти си всичко, което някога съм искал, а не безцветната ти сестра.

Рейвън се опря в таблата на леглото, събирайки смелост. Нямаше представа как ще реагира Уолдо, когато му каже, че вече не е девствена, но той ще го разбере до края на тази нощ. Затова тя си пое дълбоко дъх и каза:

— Не можеш да вземеш моята невинност, защото вече не я притежавам. Отдадох я по своя воля на друг мъж.

Рейвън видя с ужас как лицето на Уолдо стана от яростно бяло на тъмночервено. Уплаши се да не би резкият й език да предизвика края й.

— Не! Лъжеш. Не би посмяла да направиш такова нещо.

— Истина е, казвам ти. Повикай акушерка, тя ще докаже, че не съм девствена.

Той напредваше неотстъпно към нея, докато не й остана нищо друго, освен да се опре в леглото. Тя го заобиколи, но той продължаваше да настъпва, а лицето му бе добило плашещ зеленикав оттенък.

Гръмовитият му глас беше достатъчно силен, за да събуди и умрял.

— С кого си ми сложила рога? Ще узная името му, жено. Копелето ще умре още преди да е минал и час.

— Не го познаваш — бранеше се Рейвън.

Независимо от всичко името на Дрейк нямаше да се откъсне от устните й. Като дете тя беше обичала Дрейк. Като жена все още усещаше вълнението на дълго потисканите чувства към него. Преди да пропее петелът, закле се Рейвън, Дрейк ще разбере, че никой не може да се възползва от Рейвън ъф Чърк и да се отърве току-така. Дори и знаменитият Черен рицар, най-смелият от смелите. Независимо дали щеше да му хареса, или не, тя имаше намерение да се изправи срещу Дрейк и да поиска да се извини за всичко, което й е сторил.

Сега Уолдо беше толкова близо, че тя усещаше дъха му, вонящ на вкиснало вино. Запуши си носа и се обърна. Уолдо стисна грубо брадичката й с палеца и показалеца си и я накара да го погледне.

— Кажи кой е този подлец, когото прикриваш, Рейвън, иначе ще те бия, докато не ми кажеш.

— И сестра ми ли биеше, Уолдо? — предизвика го Рейвън. — Ти ли я уби, след като й се насити?

С ярост в проблясващите си очички той отдръпна ръка и я зашлеви. Зашеметяващият удар отпрати Рейвън на пода. Той се наведе, за да я вдигне и да продължи да я удря, но Рейвън, все още напълно съзнавайки какво върши, въпреки замаяната си от удара глава, се изтърколи настрана, за да избегне тежката му ръка.

— Знам с кого си се търкаляла — измуча Уолдо, тръгвайки да я преследва. — С онова копеле, брат ми! Търкаляла си се с него под носа ми! Ще го убия. Веднага след тебе.

Рейвън трескаво затърси оръжие. Страхуваше се, че както е пиян и вбесен, Уолдо като нищо ще изпълни заканата си. Пак се претърколи и внезапно зърна каната, която беше хвърлила по Дрейк и която той бе уловил и оставил на пода. Стисна здраво дръжката, затаи дъх и когато Уолдо се наведе, за да я сграбчи и да я изправи на крака, тя изпусна силна въздишка, докато стоварваше глинената кана върху главата му, разбивайки я на хиляди парчета. Смаяният му поглед срещна решителността в очите й, после той се строполи в безсъзнание върху нея като някаква безкостна маса.

Рейвън изпълзя изпод него, скочи на крака и бавно се отдръпна. Като видя, че Уолдо не помръдва, тя го прескочи и изтича до скрина, където бяха дрехите й. Извади първата рокля, която й попадна, облече се бързо и обу най-здравите си обувки. Тъй като Уолдо още не помръдваше, тя извади една възглавница от калъфката й и натъпка вътрешността й с всички дрехи, които можаха да се поберат вътре. После, въпреки че времето беше топло, наметна на раменете си тъмно, обточено с кожи, наметало и се запъти към вратата.

Минавайки покрай проснатото тяло на Уолдо, тя се зачуди дали не го е убила. Не го харесваше, но не му желаеше смъртта. Това щеше да бъде тежък товар за нея. Събирайки смелост, тя се наведе и сложи ръка на гърдите му. Равномерното туптене на сърцето под дланта й я освободи от всякаква вина. Мрачна и решителна, Рейвън се измъкна през вратата и слезе безшумно по витата стълба.

Спря на най-долното стъпало и се вслуша за момент в сумтенето и хъркането на мъжете, които спяха в преддверието. Факли, закрепени в халки по стените, осветяваха достатъчно пътя на Рейвън и тя се увери, че навсякъде цари спокойствие. Вместо да излезе от главната порта и да рискува да я открият, тя пресече преддверието и излезе през вратата, използвана от прислужниците, когато носеха храна от кухнята.

Нямаше никакво движение във вътрешния двор. Пияните гости и войници се бяха излегнали край стената на кулата и край самата крепостна стена. Рейвън се промъкна покрай хъркащите мъже и тръгна към конюшнята. Въздъхна облекчено, когато видя, че там няма никой, само конете.

Тихо и сръчно Рейвън оседла любимата си кобила и я изведе от конюшнята. Никой не я спря. Пазачът край вратата се бе свил на купчинка на мястото си, отспивайки си след сватбеното пиянство. Тя се качи на коня едва след като излезе през портичката и пресече подвижния мост, който беше останал спуснат, за да могат жонгльорите да се върнат в лагера си извън стените на замъка.

 

Трезвен и в пълно самообладание, Дрейк се разкъсваше от угризения на съвестта. Беше престъпил рицарската клетва и бе дълбоко разстроен от безчестното си деяние. Беше позволил на жаждата за отмъщение да замъгли здравия му разум. Това, което беше сторил на Рейвън, беше непростимо. Нещо повече, само страхливец би оставил Рейвън сама да се изправи срещу гнева на Уолдо. Не се гордееше с това, което бе направил. Черният рицар бе извършил много скандални деяния в живота си, но никога не беше обезчестил жена.

Студена пот изби по челото му. Какво ще направи Уолдо с Рейвън, когато открие, че не е девствена? Бичувайки се, наричайки се последен глупак, Дрейк бързо смени празничните си дрехи и вдигна от сън оръженосеца си.

— Събуди хората — заповяда рязко Дрейк, когато съненият момък излезе навън. — Искам да са готови за тръгване, когато се върна.

— Тъмно е, милорд, а хората пиха доста на сватбата снощи — каза Евън.

— Въпреки това ги събуди, Евън. Може да се наложи да напуснем бързо това място.

Евън го изгледа учудено.

— Къде отивате, милорд?

— Имам недовършена работа в кулата — отсече Дрейк. — Сега върви.

Дрейк беше решил да се върне в кулата и да спаси Рейвън от яростта на Уолдо. Не искаше да убива брат си, ако не се налага. Независимо какво щеше да направи, не подлежеше на никакво съмнение, че кралят ще го обяви извън закона. Но честта изискваше той да предложи покровителството си на Рейвън. Ако това означаваше да я отвлече, за да я отведе на безопасно място, така да бъде.

Дрейк си припомни нежния отговор на Рейвън на неговата съблазън и почувства как се възбужда. Нейното тяло, всичко в нея беше съвършено. Не беше очаквал да получи такава наслада от женските й дарове. Дори опитни жени не бяха успявали да го задоволят така, както Рейвън тази нощ. А как й се бе отплатил той? Като открадна нейната девственост и я остави да понася сама последиците. Честта изискваше да се извини. Най-малкото, което можеше да направи, беше да й помогне да избяга в Шотландия. Ще предложи сър Джон да я придружи.

Чу се тропот на копита, който привлече вниманието на Дрейк, и той посегна към меча си. Луната висеше високо в небето, обливайки земята със сребристи сенки. Дрейк се взря в тъмното и едва не загуби дар слово, когато разпозна едновременно коня и ездача му. На гърба на чисто бялата кобила седеше жена, чиято разкошна кестенява коса хвърляше тъмни отблясъци под лунната светлина.

Рейвън.

Дрейк сбърчи загрижено чело, докато тя се приближаваше. Нямаше представа какво се е случило, след като излезе от стаята й, но във въображението му се бяха разиграли няколко възможности. Никоя от тях обаче не включваше Рейвън, влизаща на кон в лагера му доста след първата утринна молитва.

Рейвън дръпна юздите на кобилата си и Дрейк посегна да й помогне да слезе.

— Какво стана? Къде е Уолдо?

— Лежи на пода на брачната стая — отвърна Рейвън след малка пауза, поглеждайки го с ъгъла на окото си. — Той знае. — Гласът й беше равен, лишен от всякакви емоции.

— Знае? — повтори безсмислено Дрейк.

— Да, казах му, че не съм невинна, както е очаквал, и той се вбеси.

— Казала си му? Той не откри ли сам?

Мисълта, че Уолдо е легнал с Рейвън, след като Дрейк се бе любил с нея, му причиняваше огромна мъка. Думите й като че ли отмахнаха този камък от сърцето му.

— Не позволих да ме докосне.

— Достатъчно трезвен ли беше, за да разбира какво му казваш?

— Да. — Тя докосна бузата си. — Не го прие добре, затова го халосах с каната за вода. Когато тръгнах, беше в безсъзнание. Ако имаме късмет, ще се свести доста след като сме заминали.

Дрейк вдигна високо вежди.

— Ние? И мене ли включваш, милейди?

— Уолдо знае, че си ти. Знаеше, че няма кой друг да бъде, и се закле да те убие.

Дрейк впи поглед в лицето й. Беше наполовина закрито от сянката и не можеше да го види ясно.

— Направи ли ти нещо това копеле?

Рейвън вдигна брадичка и Дрейк видя ясно лицето й.

— Не дотолкова, че да ме спре да не го прасна. Ще ме убие, ако ме намери.

Дрейк видя тъмната драскотина на бузата й и през тялото му пробягна яростна вълна. Посегна и нежно погали белега.

— Не, няма да те убие, Рейвън ъф Чърк. Няма да му позволя.

Очите й потъмняха от необуздана ярост.

— Не ме лъжи, Черни рицарю, защото няма да го понеса. Остави ме сама да посрещна гнева на Уолдо и никога няма да ти го простя. Знаеше, че той може да ме убие, и въпреки това ме остави сама да се изправя срещу яростта му. Дължиш ми закрилата си до дома на леля ми в Шотландия.

— Мисли каквото искаш, Рейвън, но аз имах намерение да се върна в кулата и да се извиня за това, което ти сторих. Щях да ти помогна да избягаш. Сега, щом си тук, сър Джон ще те придружи до Шотландия.

— Малко късно е за съвестта ти да се покаже на бял свят, Дрейк ъф Уиндхърст — каза ядовито Рейвън.

Появи се Евън и Дрейк не можа да отговори.

— Хората се приготвят за тръгване, милорд. — Той погледна изкосо Рейвън. — Дамата ще ни придружи ли?

— Не — отвърна Дрейк. — Прати ми сър Джон, бързо.

Евън хукна да изпълни заповедта на Дрейк.

Рейвън се размърда нервно, поглеждайки бегло през рамо.

— Уолдо скоро ще се свести и не искам да съм наблизо, когато това стане.

Наоколо хората се приготвяха за тръгване. Дрейк отведе Рейвън настрани, за да поговори на четири очи с нея.

— Сър Джон ще те придружи до Шотландия. Това е най-доброто, което мога да ти предложа. За съжаление не мога сам да дойда с тебе, защото се налага да се върна в Уиндхърст.

Сър Джон пристигна до тях, видя Рейвън и премига учудено.

— Евън каза, че искаш да говориш с мене.

— Да. Моля ви, милейди, извинете ме за невъзпитанието. Учуден съм да ви видя тук в този късен час.

— Няма време за губене, Джон — каза Дрейк, възползвайки се от мълчанието, наложено от смущението на Рейвън. — Милейди Рейвън спешно трябва да бъде придружена до Единбург. Предложих й твоите услуги.

Джон изгледа неодобрително Дрейк.

— Знаех си, че нищо хубаво няма да излезе от тази нощ — каза той кисело.

Рейвън изхълца болезнено. Звукът накара Дрейк да настръхне, защото знаеше, че сам е причината за нейната болка.

— Съжалявам, Рейвън. Сър Джон знае всичко.

— В-всичко?

— Да. — Той отново се обърна към Джон, избягвайки убийствения поглед на Рейвън. — Какво ще кажеш, Джон? Ще придружиш ли милейди Рейвън до Единбург?

— Не мислиш ясно — възрази Джон. — Прав ли съм да предполагам, че Рейвън бяга от съпруга си?

— Прав си, наистина — съгласи се Дрейк. — Тя трябва да тръгне незабавно, преди Уолдо да е вдигнал на крак войниците си. Ако Дъф реши да се присъедини към него, значително ще ни превъзхождат.

— Прав ли съм да предполагам, че Уолдо знае какво… ммм… се е случило в тази нощ в брачната стая на дамата?

— По дяволите, човече, говори ясно.

Сър Джон обърна вниманието си към Рейвън.

— Милейди Рейвън, Уолдо подозира ли, че може да избягате в Шотландия?

— Дъф ще се сети, ако не Уолдо. Помолих за разрешение да посетя леля си, след като Дъф ме сгоди за Уолдо. Той знаеше, че не харесвам Уолдо и ще се опитам да потърся покровителство от леля си. Отхвърли молбата ми и не ми позволяваше да напускам кулата без придружители.

Джон кимна, после се обърна отново към Дрейк.

— Единбург е първото място, където Уолдо ще търси жена си. Мислиш ли, че ще позволи някой да го отдели от Рейвън? Не, Дрейк, Уолдо има законното право да вземе жена си под свое попечителство.

Дрейк разтриваше пулсиращите си слепоочия, чудейки се как, за бога, си беше позволил да отнеме девствеността на Рейвън. Честта изискваше да се извини по някакъв начин. Надяваше се, че като я изпрати в Шотландия с придружител, ще е достатъчно, но вместо това животът му с всяка изминала минута ставаше все по-сложен.

— Искам да ида в Единбург — каза твърдо Рейвън.

Дрейк въздъхна тежко.

— Джон е прав. Уолдо ще те намери до една седмица и когато те открие, наказанието ще е сурово. Това ли искаш?

— Загрижеността ти е трогателна — каза саркастично Рейвън. — За съжаление идва твърде късно. Ако леля ми и съпругът й не могат да ме защитят, няма защо да се тревожиш, защото ще си направил каквото е трябвало, като си ме отвел при тях.

На Дрейк това никак не му харесваше. Изведнъж му хрумна едно решение, за което, страхуваше се, цял живот щеше да съжалява.

— Няма да отидеш в Шотландия.

Рейвън стисна упорито уста.

— Ще отида.

— Отговорен съм за тебе. Нямаше да си в това положение, ако аз не бях се държал неразумно. Ако не се бях намесил, Уолдо щеше да вземе твоята девственост, както си му е редът, и ти така и така щеше да бъдеш негова жена.

Лицето на Рейвън изразяваше непокорство.

— Да, и щях да мразя всеки миг от този живот. Може би ти ми направи услуга, Дрейк ъф Уиндхърст.

Дрейк се изсмя сурово.

— И може би не направих услуга на себе си.

Той погледна към издутата калъфка от възглавница, привързана за седлото.

— Виждам, че си се приготвила. Добре. Веднага тръгваме за Уиндхърст.

— Уиндхърст! Не. На север към Шотландия.

Тя се качи на кобилата си и се опита да я обърне, но Дрейк хвана юздите.

— Накарай хората да побързат, Джон — заповяда кратко Дрейк. — И изпрати сър Ричард при мене. Имам специална задача за него. Скоро ще съмне и слугите ще се размърдат. Трябва да сме далече оттук, преди Уолдо да се събуди и вдигне тревога.

Рейвън направи отчаян опит да измъкне юздите от ръцете на Дрейк. Не искаше да ходи в Уиндхърст. Дрейк ясно и беше дал да разбере, че за него тя е само затруднение, товар, който не е предвиждал. Защо така изведнъж в него се събуди съвестта, питаше се тя, когато изобщо не се беше обезпокоил от това, докато се любеше с нея. Беше отнел невинността й и я беше оставил сама да се оправя с последиците. Като дете тя бе обичала този дявол с черно сърце, но тогава той беше мил, добър и почтен. Би отишла на драго сърце с Дрейк в Уиндхърст, ако не й беше дал да разбере, че за него не е нищо повече от един товар, който трябва да носи, за да изкупи греха си.

Рейвън погледна към кулата и видя светли точици, които се движеха насам-натам в мрака.

— Факли.

Възклицанието й привлече вниманието на Дрейк.

— По дяволите! Уолдо се е свестил и е повикал стражите.

— Към Уиндхърст! — извика Дрейк и пришпори коня си. Рейвън усети как кобилата й се дръпва и разбра, че Дрейк още държи юздите й. Тя препусна в галоп, далече от замъка Чърк, далече от Уолдо, към един нов живот с мъж, който я бе използвал като инструмент на отмъщението срещу брат си и сега я смяташе за наказание, с което да изкупва греховете си.

 

Яздеха на юг през тресавища и ливади през остатъка от нощта и до късната сутрин. Рейвън беше толкова гладна, че стомахът й сякаш беше залепнал за гръбнака. Току-що бяха пресекли един плитък поток, когато Дрейк най-накрая даде знак да спрат, за да могат конете да пият вода и да си починат, а ловците да опекат дивеча, който бяха застреляли по пътя дотук. Рейвън не виждаше признаци някой да ги е проследил и си отдъхна успокоена. Не й се искаше отново да се срещне с Уолдо, защото знаеше, че този път няма да се измъкне току-така.

Рейвън намери едно дърво и седна да си почине. Затвори очи за миг и се унесе. Събуди се едва когато почувства, че някой я побутва. Отвори очи и видя Дрейк, наведен над нея. Държеше парче месо, набодено на пръчка, което ухаеше вкусно.

— Ловците ми донесоха няколко заека и малък елен. Гладна ли си?

— Прегладняла. — Тя взе месото и го заръфа с апетит. — Кога ще стигнем Уиндхърст?

— След няколко дни. Далече е. Замъкът Уиндхърст е разположен в Южен Уесекс, на един ръкав, който се вдава в морето. Наблизо е село Байдфорд.

— Виждал ли си някога владенията си?

— Да, преди няколко години. Но нямах пари да възстановя и укрепя замъка, затова не виждах причина да се връщам там. След няколко години състезания по турнирите спечелих достатъчно богатство, за да възстановя Уиндхърст и да си създам собствена войска.

Рейвън подбра внимателно думите си.

— Аз ще ти преча. Може би ще размислиш и ще ме пратиш в Шотландия със сър Джон.

Той погледна настрани и на Рейвън й се стори, че сякаш току-що е изял нещо кисело.

— Дължа ти своето покровителство.

Тя го изгледа намусено.

— Няма да споря по този въпрос с тебе, но аз те помолих да ме придружиш до Шотландия, не до някакъв полусрутен замък, който се руши още отпреди ти и аз да сме били родени.

Гримасата му стана още по-изразителна.

— С мене ще си в по-голяма сигурност.

— Не мога да живея вечно с тебе, Дрейк. Един ден ще поискаш да се ожениш, и аз ще съм ти пречка. Тогава какво?

— Искаш ли да се върнеш при Уолдо?

— Знаеш, че не мога. По-скоро бих живяла в бордей, отколкото да се върна при него. — Изведнъж лицето и се озари от някакво внезапно решение. — Ще помоля папата за анулиране.

Дрейк махна с ръка.

— Това ще отнеме години.

Тя се оклюма, като помисли за неясното си бъдеще. Ако остане с Дрейк, това ще застраши живота му, защото тя знаеше, че Уолдо няма да се успокои, докато не си я върне. Уолдо може би щеше да си спомни за Уиндхърст и да дойде с войниците си да нападне замъка. А според собствените думи на Дрейк крепостта му не беше в състояние да понесе никаква атака.

— Няма ли друго място, където да бъда в безопасност? Може би в Лондон — размисли се тя. — Хората казват, че в такъв град можеш да се изгубиш.

Дрейк се замисли за миг, но скоро отхвърли предложението.

— Не. Ти си твърде добре възпитана и не можеш да оцелееш сама в Лондон. — Той я накара да го погледне в лицето, после погледът му се плъзна надолу по тялото й. — Може би ще те задържа като моя любовница.

Рейвън избухна в негодувание:

— Черният рицар винаги ли получава това, което иска?

От усмивката му, пълна с чувствен подтекст, по гърба й пропълзяха тръпки.

— Винаги. Ти ме помоли за покровителство, Рейвън, и аз ти го давам. Ще стана твой покровител и твой любовник. Не е толкова лоша съдба, нали, скъпа?

— Отиваш отвъд границите на лудостта — нападна го Рейвън. — Ако си спомням правилно, ти не ме харесваше.

Той се отпусна до нея.

— Може да съм си променил мнението. Ти си изкусително парче, Рейвън ъф Чърк.

Рейвън вдигна предизвикателно брадичката си.

— Няма да се търкалям с тебе, Дрейк ъф Уиндхърст.

Следващите му думи, произнесени с нисък съблазняващ глас, накараха сърцето й да се разтупти бясно.

— Нима? Ще видим, милейди.

Той хвана брадичката й в широката си длан. Тя се вгледа дълбоко в сребристите му очи, видя там нещо, от което и двамата се плашеха, и потръпна. Изведнъж болезнено осъзна, че този мъж притежава властта да я обсеби телом и духом, ако не вземе мерки да се предпази. Имаше сериозна причина да го мрази, но не можеше да открие в сърцето си и частица омраза към него. Ако не беше влязъл в стаята й през брачната нощ, сега тя щеше завинаги да е обвързана с Уолдо.

Рейвън знаеше, че Дрейк бе постъпил непочтено, като я бе съблазнил, че бе откраднал нейната девственост, защото мразеше съпруга й, но това косвено я бе освободило, а тя копнееше точно за това освобождаване.

Щеше да продължи да мисли така, но видя, че устните на Дрейк са толкова близо до нейните, че усещаше как дъхът му я докосва. Разбра, че той ще я целуне. Притисна гърба си към дървото, но нямаше накъде повече да бяга, а той скъсяваше разстоянието помежду им. От устните й се изтръгна стресната въздишка, когато ръцете му обхванаха раменете й, притегляйки я плътно към него. Устните му се доближаваха бавно, прилепиха се към нейните, той близна полека крайчеца на устата, после пъхна езика си в устата й, за да проникне по-навътре.

Рейвън почувства как светът се накланя и започна да се дърпа яростно, когато ръцете му потърсиха гърдите й под наметалото, а умелите му пръсти напипаха зърната й и ги превърнаха в щръкнали от болка розови пъпки. Точно когато тялото й започна да я предава и тя се наведе към него, той изведнъж се отдръпна и й подаде месото.

— Яж, Рейвън. Ще ти трябва много сила за предстоящото пътуване.

И си тръгна. Рейвън се загледа смаяна след него. Явно беше напълно готов да упражни върху нея силата на съблазънта си, за да я има като любовница, и тя се закле мълчаливо да се съпротивлява на всяко ново домогване на Черния рицар.

Дрейк седна отделно от своите хора, ядеше, но не усещаше вкуса на храната. Дяволите да я вземат Рейвън ъф Чърк, помисли той унило. Тя разпалваше страстта му както никоя жена досега. Той я искаше. Още тази минута. Искаше да я притисне долу на твърдата земя, да повдигне полите й, да проникне в нейното стегнато, сладко тяло. Беше първият й мъж и по някаква необяснима причина искаше да е и последният. Поклати глава учуден. Мисълта, че иска Рейвън, го тревожеше особено след като толкова години я беше мразил. Кой можеше да си помисли, че ще израсне като възхитителна красавица с тяло, което може да изкуси и светец? А Господ знае, че той не беше никакъв светец.

— Изглеждаш ми загрижен, Дрейк — каза сър Джон, присъединявайки се към него. — Искаш ли компания?

Поздравът на Дрейк далеч не беше приветлив.

— Заповядай, седни.

Джон се отпусна до Дрейк.

— За какво си се замислил сега, приятелю? — той прогледна многозначително Дрейк. — Да не си се загрижил за хубавата дама?

— Откраднах жената на Уолдо, не помниш ли?

— Разбира се, че помня. Предупреждавах те, че е чиста лудост, но ти не ме послуша. Какво стана сега, Дрейк?

Дрейк не можа да прикрие спомена за страстта, който проблесна в очите му. Спомни си с наслада всяка подробност от нощта с Рейвън и това го накара да я иска още повече.

— Дължа на Рейвън покровителство.

— Тогава имаш ли твърдо намерение да заведеш дамата в Уиндхърст?

— Нямам друг избор.

Намусеният отговор на Дрейк не обезсърчи Джон.

— Още има време да я пратиш в Шотландия. Може би не бях прав, като казвах, че идеята не е добра. Страхувам се, че милейди Рейвън ще се окаже по-голямо затруднение, отколкото си струва.

— Май си прав, Джон, но няма какво друго да направя.

— Познавам те, Дрейк. Хората се обзалагат колко време ще мине, преди дамата да ти стане любовница. Всички видяхме, че я целуна. Мисля, че тя е по-голям залък, отколкото можеш да глътнеш.

Мрачното настроение на Дрейк се изпари и той се усмихна.

— Искам Рейвън, Джон. Искам я като моя любовница. И ако някога реша да си взема жена, все още ще я искам.

— Толкова ли е добра?

Дрейк скочи на крака.

— Няма да позволя неприлични приказки за Рейвън. Кажи на хората, че трябва да се отнасят с нея така, както подобава на положението й. Това се отнася и за тебе, Джон.

Мрачното настроение на Дрейк и суровото предупреждение като че ли не развалиха настроението на Джон. Той пъргаво се изправи и се поклони шеговито на Дрейк.

— Нещо ми казва, че дамата няма да се предаде така лесно, както си мислиш. Интересно ще е да се види кой ще спечели тази битка на волята. Аз залагам на дамата.