Кони Мейсън
Черният рицар (13)

12

Дрейк бе обхванат от ужас, какъвто не бе изпитвал досега. Рейвън изглеждаше толкова дребна и толкова уязвима, че той още повече започна да се бои за нея.

— Какво прави Рейвън тук?

— Тя дойде по моя заповед — каза Уолдо. — Но иска да те види, преди да влезе в кулата. Не ми вярва, че съм те оставил жив. Глупаво момиче. Въобразява си, че е твоя спасителка.

Той огледа Дрейк от глава до пети.

— Изглеждаш по-добре, отколкото очаквах. — В думите му имаше планини от презрение, но и явно удивление. — Някои вярват, че си несъкрушим, но всеки си има слабо място. Не разбирам. Не изглеждаш като човек, който би трябвало да е полумъртъв от липса на храна и вода.

— Може би съм несъкрушим — отвърна Дрейк.

— Никой не е непобедим — изсумтя Уолдо. И кимна към един от стражите. — Отведи го напред, да го види неговата курва.

Извлякоха Дрейк до ръба на парапета, откъдето можеха да го видят чак долу. Рейвън закри очи, за да не й блести слънцето, и погледна към него. Загубил всякаква предпазливост, той сви ръце около устата си и извика:

— Бягай, Рейвън! Уолдо не ти мисли доброто. Пази се заради мене.

— Копеле! — изсъска Уолдо, отблъсквайки го настрана. Дрейк падна на колене, но бързо се надигна.

— Сега, след като видя любовника си — викна Уолдо надолу към Рейвън, — можеш да влезеш в кулата. Няма да пострадаш.

На парапета до Уолдо се появи Дъф и сви вежди, като видя, че Рейвън стои долу.

— Та това е Рейвън.

Когато Дъф се появи, Дрейк усети надежда да се надига у него. Макар че Дъф никога не беше показвал особено силен ум, в края на краищата той беше брат на Рейвън и щеше да я защити.

— Уолдо не мисли доброто на сестра ти — предупреди го Дрейк. — Не допускай да й направи нещо.

— Ти не се меси, Дъф — посъветва го Уолдо. — Сестра ти е моя жена, нека се оправям с нея, както сметна за добре.

— Обеща ми да не нараняваш Рейвън — каза Дъф, съвсем изненадващо за Дрейк.

Дъф никога не беше имал решаващата дума за нищо, предпочиташе да следва Уолдо. Дрейк винаги бе смятал Дъф за безмозъчен глупак.

— Нямам намерение да наранявам Рейвън — излъга майсторски Уолдо. — Тя обаче ще бъде наказана. Сложи ми рога. Имам право да търся възмездие. Но искам да те уверя, че тя ще живее, за да ми даде наследник.

Дъф не изглеждаше убеден, но не пожела да спори повече. Дрейк побърза да се възползва от малката си победа.

— На твое място, Дъф, бих внимавал за Уолдо. Рейвън е единствената ти сестра. Доколкото си спомням, другата ти сестра умря при тайнствени обстоятелства, докато беше омъжена за Уолдо. Той даде ли ти задоволително обяснение как една здрава жена е могла да се разболее и да умре толкова бързо?

Замисленото изражение на Дъф ободри Дрейк. Той се молеше дано семето на съмнението, което бе посял, да пусне корени и това да допринесе Рейвън да не пострада сериозно.

— Слабостта не прилича на рицаря — присмя се Уолдо на Дъф. — Покажи се на Рейвън. Убеди я да влезе в кулата.

Дъф отиде до ръба на парапета и погледна надолу към Рейвън.

— Сестро! — извика той високо — Обещавам ти, че няма да пострадаш. Трябва да се върнеш при съпруга си. След време той ще ти прости.

— Много добре — каза Уолдо, кимайки одобрително. Дрейк се приближи до ръба и се наведе към Рейвън.

— Не им вярвай, Рейвън! Бягай!

Уолдо издърпа Дрейк назад, отхвърли го настрана, стражите го подхванаха и му попречиха да се намеси.

В мига, когато Рейвън видя Дрейк, тя разбра, че е пострадал и заради нея. Макар че не можеше да види всяка драскотина и рана по него от такова голямо разстояние, тя позна по гласа му и по държанието му, че е бил измъчван. Трябваше й огромна душевна сила, за да прояви търпение, да остане спокойна и да не се втурне в кулата, за да моли за живота му. Въпреки предупреждението на Дрейк тя нямаше намерение да бяга.

Успокои се, но само донякъде, когато Дъф обеща, че няма да й се случи нищо, защото той никога не беше се проявявал като неин закрилник. Познавайки коварния характер на Уолдо, тя на свой ред отправи едно искане.

— Доведи Дрейк долу до портите. Искам да говоря с него, преди да вляза.

— Кучка — изръмжа Уолдо на себе си. — Добре — викна той към нея. Любовникът ти ще те посрещне на портите.

Рейвън не осъзнаваше, че почти не диша, докато не се почувства замаяна от липса на въздух. Изпусна дълбоко дъх и си пое отново въздух, подкарвайки коня си към подвижния мост. Мина през стражевата кула и спря коня точно зад портите с буйно разтуптяно сърце в очакване на Дрейк.

Изхълца високо, когато го видя увиснал в ръцете на двама стражи. Приплака й се. Той изглеждаше ужасно. Без да обръща внимание на собствената си сигурност, тя мина над рова и пресече портата. Дръпна рязко юздите на коня си, спусна се от седлото и се втурна към Дрейк.

— Какво сте му направили? — извика тя, пращайки унищожителен поглед към Уолдо.

— Не биваше да идваш — каза пресипнало Дрейк.

Сълзи бликнаха в очите на Рейвън. Състоянието на Дрейк беше невъобразимо лошо. Лицето му беше охлузено, устата чудовищно подута. Камизолът му висеше на парцали, панталонът беше непоправимо съдран. Тя искаше да го прегърне, но не посмя.

— Е, видя си твоя Черен рицар или каквото е останало от него — подигра й се Уолдо. — Готова ли си сега да станеш моя жена?

Рейвън чу стона на Дрейк, почувства болката му, сякаш беше нейна, но си наложи да не се отклонява от целта си.

— Първо освободи Дрейк — настоя тя.

— Още не — изръмжа Уолдо. — Освобождаването му зависи от твоята готовност да се подчиниш на волята ми. Ще имам наследник от тебе, Рейвън.

— Не! — извика Дрейк. — Не обещавай. Не може да се вярва на Уолдо.

Страстната молба на Дрейк почти унищожи решителността на Рейвън, но тя изправи крехките си рамене и последва гласа на сърцето си.

— Ще ти родя наследник, Уолдо, но след като освободиш Дрейк. Нямаш право да го държиш затворен. Докато не го освободиш, заклевам се, че твое дете няма да расте в корема ми. Ако мислиш, че не говоря сериозно, съпруже, знай, че жените имат начин да се предпазват от зачеване.

Рейвън имаше смътна представа за някои неща, които жените можеха да направят, за да не заченат, но не беше съвсем сигурна. Тя обаче се молеше лъжата й да убеди Уолдо и той да освободи Дрейк.

— Дрейк ще остане мой затворник, докато заченеш детето ми — обяви Уолдо. — Тогава, ако съм в добро настроение, може би ще го освободя.

Тъй като знаеше, че Уолдо рядко е в добро настроение, Рейвън опита друга тактика.

— Дрейк е рицар на краля. На Едуард няма да му хареса как се отнасяш с Дрейк. Кралят има право да отменя наказание, ако някой трябва да бъде наказан.

— Страхувам се, че тук Рейвън е права — намеси се Дъф. — Черният рицар е васал на краля. Обвиненията срещу Дрейк трябва да бъдат представени пред него, за да отсъди, както намери за добре.

Лицето на Уолдо се поду от ярост.

— Ти да не би да се обръщаш срещу мене, Дъф?

— Не, но ти казвам истината.

— Истината е, че Дрейк ъф Уиндхърст дефлорира съпругата ми и ми я открадна в брачната ми нощ.

— Не! — отрече Рейвън. — Аз тръгнах доброволно. Дъф знаеше, че никога не съм била съгласна с този брак. Бих тръгнала и с дявола, за да избягам от тебе. Ти уби сестра ми.

Уолдо вдигна ръка и понечи да удари Рейвън. Дъф спря ръката му с учудваща сила, предотвратявайки удара.

— Каза, че няма да нараниш Рейвън — припомни му Дъф. — Това, че трябва да ти роди дете, ще е достатъчно наказание за нея. И двамата знаем, че не може да те понася. Ако я удариш, това няма да реши нищо.

Самата Рейвън беше най-учудена от това, че Дъф я защити. Не му беше присъщо да се опълчва срещу Уолдо. Ободрена от думите на брат си, тя реши, че е време да напомни на Уолдо, че връзката й с Дрейк може да има и последици. Той сигурно щеше да реагира брутално, затова тя се приготви и душевно, и физически за гнева на Уолдо.

— Аз може би нося детето на Дрейк.

Тогава Уолдо наистина я удари и ударът му я накара да загуби равновесие. Лежейки на земята, тя гледаше разяреното му лице и се питаше дали не смята да я убие.

— Само да я удариш пак и ще умреш бавно и мъчително — закани се Дрейк, докато се мъчеше да се освободи.

Уолдо не му обърна внимание, сега гневът му беше насочен към Рейвън.

— Кучка! — изрева той. — Копелето на брат ми ли носиш?

Рейвън вдигна гордо глава в презрителен жест към Уолдо и подобните му. Тя само сви рамене.

— Може би.

— Кога ще знаеш със сигурност?

Лицето на Уолдо беше така червено, че Рейвън помисли, че той може да се пръсне.

— Не съм сигурна. Две седмици — каза тя, удължавайки истинския срок. — Може би три. Трудно е да се каже.

— Стража! — измуча Уолдо. — Заведете съпругата ми в стаите на горния етаж и я заключете там. — Рейвън се видя обградена от двама намусени стражи. — Скъпата ми съпруга ще ме чака в стаята си, докато не видя убедително доказателство, че не е бременна.

Той се обърна към Дрейк.

— По-добре се моли, сър Копеле, твоята курва да не носи дете от тебе. Междувременно ще трябва да се задоволиш с тъмницата на Чърк, докато Рейвън стане моя жена не само по име. Като знае, че животът ти е в ръцете ми, това ще я направи по-отстъпчива към желанията ми.

Той махна с ръка и стражите задърпаха Дрейк обратно към тъмницата.’

— Почакай — извика той, отказвайки да мръдне от мястото си. — Какво ще стане с Рейвън, ако носи дете от мене?

Уолдо му се ухили зловещо.

— Тогава, братко, ти и Рейвън ще се срещнете в ада.

Разярен, Дрейк се отскубна и се хвърли към Уолдо, но стражите го задържаха. Уолдо даде знак на единия и той стовари дръжката на меча си по главата на Дрейк, който изпадна в безсъзнание. Рейвън изпищя и трябваше да я задържат със сила, докато отнасяха безчувственото му тяло.

 

Рейвън се разхождаше из стаята си, а страхът за Дрейк разяждаше душата й. Идването й в Чърк с нищо не бе помогнало на любимия й. Беше постигнала само едно — изложила беше и собствения си живот на опасност. Не знаеше със сигурност дали носи детето на Дрейк, но баба му като че ли смяташе, че то расте вече вътре в нея.

Тя отиде до амбразурата на прозореца и се загледа навън към покритите с изтравничета хълмове. Уелс и свободата бяха отвъд границата, но тя можеше да се намира и на хиляда мили оттук. Тя се отпусна на широката скамейка и се замисли за нищожните перспективи пред себе си. Първо, ако цикълът й не дойдеше в разумен срок, Дрейк щеше да умре, щяха да умрат и тя, и детето й. Тя не можеше, не искаше да позволи това да стане. Детето на Дрейк трябваше да бъде защитено на всяка цена.

Рейвън чу стърженето на метал в ключалката и погледна очаквателно към вратата. Една камериерка, която Рейвън не познаваше, влезе в стаята. Тя носеше поднос и чаша.

— Аз съм Ларк — каза момичето, гледайки Рейвън със зле прикрито презрение. — Трябва да ви служа.

— Къде е Телма? Тя ми служеше преди.

Ларк вдигна рамене.

— Не знам. Тук няма прислужница на име Телма.

— Ами сър Мелвин? Той беше иконом на брат ми.

— Не знам — каза Ларк. — Сър Мелвин се оттегли и живее с дъщеря си в селото. Сър Едгар е новият иконом. Гладна ли сте? Донесох ви храна.

Тя толкова небрежно остави подноса и чашата на масата до огнището, че бирата се разплиска.

Уолдо поне няма намерение да ме умори от глад, помисли Рейвън. Тя се запита защо Телма е била уволнена. Изглеждаше й странно, че слугите, които едно време познаваше добре, вече не бяха тук да й служат.

Гледаше как Ларк се движи из стаята и изведнъж осъзна, че прислужницата беше нарекла Уолдо само по име, не „лорд Уолдо“ или „милорд“. На Рейвън не й трябваше много време, за да се досети каква е ролята на пълничката девойка в живота на Уолдо.

— Ти си нова тук, нали? — поинтересува се Рейвън. Девойката беше миловидна и закръглена, а освен това показваше явна липса на уважение.

— Аз принадлежа на Уолдо — заяви Ларк високомерно. — Взема ме със себе си, където и да отиде.

— Ти си му любовница — каза Рейвън.

— Това притеснява ли ви? Уолдо е истински мъж и има нужди като всеки истински мъж. И понеже вие нямате голямо желание да му служите в леглото, аз заех мястото ви. — В студените й сини очи блесна смесица от коварство и любопитство. — Вие сте любовница на Черния рицар. Говорят, че бил прекрасен любовник.

Рейвън се извърна отвратена.

— Ако моят съпруг те е изпратил да ме шпионираш или да ми задаваш безсрамни въпроси, кажи му, че нямам какво да кажа. Мислите ми са си само мои.

— Дръжте си ги тогава, милейди — каза презрително Ларк. — Докато вие сте заключена и любовникът ви се мъчи долу в тъмницата, аз ще се забавлявам с Уолдо в леглото.

— Имаш благословията ми — каза Рейвън и махна безгрижно с ръка. — Никога не съм искала да бъда жена на Уолдо. Дрейк е два пъти повече мъж, отколкото Уолдо някога ще бъде. Остави ме, предпочитам да бъда сама.

Ларк тръгна към вратата.

— Ще се върна да проверя дрехите ви, преди да си легнете довечера. Трябва да съобщя на Уолдо, ако дойде цикълът ви. Или ако не дойде — прибави тя многозначително.

 

Все още замаян от удара по главата, Дрейк се свести, когато го върнаха в тъмницата. Въпреки ужасното главоболие, умът му започваше да се прояснява. Рейвън беше под попечителството на Уолдо и той искаше да ругае, да вика, да пребие някого, когото и да е. Не можеше да понесе мисълта, че Рейвън трябва да се подчинява на Уолдо, да търпи той да я докосва и да навлиза в тялото й.

Въпреки болката в главата, която го заслепяваше, сега умът на Дрейк беше по-ясен, отколкото, когато дойде в Чърк. Мярна му се мисълта кога Уолдо ще нареди пак да го бият и как ще понесе това. Замисли се, търсейки спомените, които досега му се бяха изплъзвали. Нещо за тъмницата, фокусирайки разпилените си мисли върху малката влажна стаичка, която смътно помнеше от детство, той се загледа в каменните стени на затвора си, борейки се с непреодолимия страх, че тази мръсна дупка може да се превърне в негов гроб.

И тогава, сред мрачните размисли, онова, което му се беше изплъзвало, внезапно изпъкна в паметта му. Спомни си нещо толкова важно, че отметна глава и високо се засмя на себе си, задето не се беше сетил по-рано. Много отдавна, още когато дойде в Чърк, Уолдо го беше предизвикал да прекара една нощ в тъмницата. Макар че беше изплашен, го направи, за да докаже, че не му липсва смелост.

Онази нощ, с факел в ръката, той беше слязъл по каменните стъпала в черните дълбини на неизвестното. Беше толкова уплашен, колкото би било и всяко друго момче, но беше решен да докаже на себе си, че не е страхливец. Беше намерил тунела случайно. През дългите часове в тъмницата забеляза един камък, който не приличаше на другите, и реши да го изследва. Дори на онези години той беше много силен и когато натисна камъка, той поддаде и откри началото на един тунел. Проходът беше тесен, влажен и омотан в паяжини, а той беше твърде уплашен, за да тръгне да го изследва.

Доволен от мисълта, че е узнал нещо, което никой друг не знае, той бе избутал камъка обратно на мястото му и на другата сутрин се бе върнал в леглото си, без да каже на някого какво е открил. Любопитството и фактът, че знае нещо, което не е известно на Уолдо, го караха да отива пак в тъмницата при три други случая. По време на тези тайни посещения той бе изследвал тунела и всяко от трите странични разклонения, които се отделяха от основния тунел. Най-дългото се спускаше под ъгъл надолу и излизаше в тресавищата оттатък рова. Друго водеше до войнишките помещения на първия етаж на кулата. Третото отвеждаше до жилищните помещения над тях. Макар че Дрейк беше прекалено уплашен, за да влезе там, разбра, че входът към тях е скрит зад стенните килими на западната стена на спалнята.

Дрейк нямаше представа дали тунелът някога е бил използван, но предполагаше, че е бил построен, за да послужи като таен изход, ако се наложи семейството да бяга. След като беше проучил всичко, колкото му душа иска, повече не се бе върнал там и дори бе забравил за тунела. Дрейк се запита дали може отново да намери входа му и дали пак ще успее да го отвори след всичките тези години. Беше обаче сигурен в едно — като че ли нито Дъф, нито Уолдо знаеха за тунела. Ако Уолдо знаеше, щеше да заповяда да го оковат във верига.

През следващите дни Дрейк търсеше тунела. Трябваше скоро да го намери, защото от ден на ден ставаше все по-слаб от липсата на вода и храна. Уолдо беше удвоил стражата пред вратата на тъмницата и на приятелски настроения рицар му беше трудно да носи вода и храна на затворника.

Вече почти беше изгубил надежда, когато се натъкна на входа или на това, което се надяваше да е входът. Много години бяха минали, откакто бе изследвал тъмницата, и се страхуваше, че паметта може да му е изневерила.

Времето нямаше значение за Дрейк. Навярно минаваха цели часове, докато той опипваше и буташе камъните, а може би и дни, защото не виждаше дневна светлина. Не му носеха храна и вода, така че не можеше дори да се ориентира за дните според идването на стражите. Стомахът му къркореше от глад, езикът му беше надебелял, но той не обръщаше внимание на състоянието си. И преди беше търпял глад и жажда. Почти се канеше да се откаже, когато един от камъните, които натискаше, поддаде под ръцете му. Не много, но достатъчно, за да го окуражи.

Развълнуван, той искаше да продължи с изпълнението на плана, който си беше начертал, но изтощението взе връх над него. Нямаше представа дали може да се измъкне от ада, в който го беше хвърлил Уолдо, но щеше да хвърли всичките си сили в опита да го направи. Имаше само един избор — или да успее, или да умре.

Дрейк допълзя обратно до леглото си от прогнила слама и се опита да си почине малко, преди да тръгне да бяга, но развълнуваният му мозък не го оставяше на спокойствие. Затова реши да се помоли. Отдавна не се беше обръщал към Бога, но Бог и Неговите заповеди играеха съществена роля в живота на рицаря. Рицарската клетва изискваше да присъства всеки ден на литургия, ако е възможно. Дрейк си спомни колко религиозна беше майка му въпреки трудностите, дори си припомни детските молитви, на които го бяха учили. И така той започна да се моли, а когато свърши, мислите му го отнесоха при единственото същество, което сега имаше значение за него.

Рейвън.

Тя беше станала за него много по-важна, отколкото си беше представял, че може да бъде някоя жена. Чудеше се дали Уолдо вече я е притежавал. Дали я е наказал, задето е избягала? Задето си е взела любовник? Дрейк бързо започна нова молитва, молейки Бога да даде на Дъф сила да защити сестра си.

Накрая Дрейк заспа дълбоко, но след малко беше безцеремонно събуден от стъпки, които слизаха надолу по стълбите. Той скочи на крака, чудейки се какво ли мъчение му е измислил този път Уолдо. Донякъде се успокои, когато позна приятелски настроения рицар, който му беше носил вода и храна.

— Мога да остана само малко, милорд — каза шепнешком мъжът. — Смениха ме от стража и ми наредиха да се върна при другите войници. Лорд Уолдо подозира нещо, защото смени всички ваши стражи с хора, на които безусловно вярва. Няма да има повече храна. Страхувам се, че лорд Уолдо възнамерява тази тъмница да стане ваш гроб.

— И аз подозирах така — каза мрачно Дрейк. — Благодаря ти за помощта.

— В случай че оживеете, милорд, аз съм сър Хю ъф Блекстоун. Ако имах избор, щях на драго сърце да ви призная за свой господар. Познавам и други на служба при лорд Уолдо, които изпитват същите чувства.

— Благодаря, сър Хю. Ако се измъкна оттук жив, ще си спомня за тебе и за твоите добри дела.

Сър Хю измъкна изпод наметалото си торбичка и малка кана и ги подаде на Дрейк.

— Само това успях да донеса. Вземете ги, може би няма да се видим повече. Освен това — предупреди го той, — лорд Уолдо заповяда пак да ви бият. Не знам кога, но ще е скоро. Съжалявам.

Дрейк взе донесеното от сър Хю. Ако имаше късмет, нямаше да бъде тук, когато дойдеха биячите. Започна да рови в торбичката, която му бе донесъл сър Хю, за да види какво съдържа. Усмихна се, като видя сочен печен гълъб и парче хляб. Веднага разкъса птицата, изяде половината заедно с малко от хляба и изпи половината вода в каната. После уви остатъците, защото имаше намерение да ги изяде по-късно. Все още измъчван от глад, но решен да не обръща внимание на протестиращия си стомах, той легна и се унесе в неспокоен сън.

 

Рейвън се разхождаше из стаята си като животно в клетка. Минаха много дни, без да види някого освен Ларк. Беше запълвала празните часове с молитви, молеше се за Дрейк. Беше питала Ларк за него, но инатливото момиче не искаше да й каже нищо за състоянието му. Честите молби на Рейвън да говори с Уолдо получаваха отказ. Хранеха я, дори й позволяваха да взема вана, но нищо друго. Не знаеше дали да се моли да й дойде цикълът, или да не идва. Ако дойдеше, Уолдо щеше да предяви правата си на съпруг. От друга страна, ако не дойдеше, тя трябваше да очаква смъртта си. Докосна корема си, сигурна, че наистина в него расте дете, но уплашена за живота му.

Тя трябваше да живее заради детето си. Това малко семенце, посято в нея, трябваше да оцелее, дори ако това означаваше да позволи на Уолдо да дойде в леглото й. Ако й се наложеше да спи с този човек, може би Уолдо щеше да повярва, че детето е от него. Тя почти се засмя гласно на тази ирония. Детето на Дрейк един ден щеше да наследи Еър. Каква прекрасна идея.

Рейвън въздъхна, търсейки в мислите си отговор на своята дилема. Когато й хрумна един отговор, той не й хареса, но изборът й беше строго ограничен. Ако искаше да живее, за да износи детето на Дрейк, трябваше да стане жена на Уолдо във всеки смисъл на думата. Раменете й потръпнаха, защото мисълта й харесваше точно толкова малко, колкото и когато Уолдо я изказа за пръв път.

Тя стигна до мрачно решение. Знаейки, че Ларк скоро ще дойде, за да прегледа бельото й, тя намери един малък нож, с който си режеше месото, вдигна ризата си и се поряза леко в горната част на бедрото. Когато потече кръв, тя я размаза на стратегически места по ризата. Щом направи задоволителен брой петна, тя се съблече и метна ризата на един стол. После облече чиста риза и се сви в леглото, придърпвайки завивката до брадичката си.

Трепереше от безпокойство, очаквайки идването на Ларк. Щеше ли да успее хитростта й? Ако не успееше, всичко беше загубено. Не се наложи дълго да чака. След малко чу превъртането на ключа в ключалката. Вратата се отвори и в стаята влезе Ларк.

— Вече сте си легнали? — запита Ларк. — Не сте ли добре, милейди?

— Нима те интересува? — отвърна Рейвън.

Ларк се засмя невесело.

— Не, наистина не. Но не се страхувайте, няма да се бавя. Уолдо ме чака в леглото си и аз нямам търпение да отида при него.

Рейвън направи измъчена гримаса.

— Трябват ми чисти дрехи.

Очите на Ларк се свиха в подозрение.

— Да не би да ви е дошъл цикълът?

— Да, не се чувствам добре. Коремът ме боли ужасно. Ако може да помолиш готвачката да ми направи отвара за успокояване.

Ларк сложи ръце на кръста си и се приближи към леглото.

— Не ви вярвам.

Рейвън махна уморено с ръка към изцапаната си риза.

— Виж сама.

Ларк погледна натам, където сочеше Рейвън, и видя петносаната риза. Явно все още съмнявайки се, тя взе изцапаната дреха от стола и започна внимателно да я оглежда.

— Ще занеса това на Уолдо и ще ви донеса няколко кърпи — каза тя кисело. — Отправи се към вратата, държейки ризата с палеца и показалеца си. Но изведнъж се обърна с лице, изкривено от ненавист. — Не си мислете, че ме виждате за последен път. Няма да можете да задоволите Уолдо, както мога аз. Щом ви направи дете, отново ще бъде мой.

— Искрено се надявам на това — каза многозначително Рейвън.

Тя имаше намерение да направи живота на Уолдо толкова черен, колкото изобщо беше възможно. Когато й се наложеше да легне с него, щеше да направи преживяването толкова неприятно, колкото само тя си знаеше.

На другия ден Уолдо я посети в стаята й. Тя се беше принудила отново да се пореже, за да даде на съмняващата се Ларк ново доказателство, че цикълът й е дошъл, беше напълно готова да го прави дотогава, докато се налага. Но не беше подготвена за посещението на Уолдо, а сластната му усмивка още повече я обезпокои.

— Ларк ми каза, че цикълът ти най-накрая е дошъл и че вчера си била болна. Вярно ли е?

— Твоята любовница ти е казала истината.

Нейното подмятане като че ли го развесели.

— Да не би да ревнуваш?

Рейвън го изгледа недоверчиво.

— Да ревнувам ли? Не, напразно се ласкаеш. Много е хубаво, че имаш любовница.

— Кога ще мога да дойда при тебе?

Никога, искаше да отговори Рейвън. Прекланяйки глава пред неизбежното, тя отговори:

— Пет дни.

— Три. Това е достатъчно за всяка жена. — Той я изгледа със сурово изражение на лицето. — Не съм забравил, че ме прасна по главата и ми сложи рога, нито съм ти го простил. Дъф изведнъж намери дързост и не ми позволява да те накажа в неговия дом, но когато се върнем в Еър, брат ти няма да бъде там, за да те защити.

— Освободи Дрейк сега — настоя Рейвън.

— Може би ще го направя, ако ме задоволиш. Не съм нежен любовник. Не очаквам да се оплачеш на Дъф, ако те нараня. Послушай ме добре, Рейвън — няма да се отнасям към тебе с вниманието, което бих дал на вярната си съпруга. Но ти се заклевам, че ще се научиш да харесваш моето петле повече от това на брат ми.

Рейвън побледня, смаяна от грубата му забележка.

— Как очакваш да зачена детето ти, ако се отнесеш грубо с мене? — предизвика го тя.

— Ще се въздържам, докато синът ми се роди. После няма да имам нужда от тебе.

— Може да ти родя дъщеря.

— Не! Няма да посмееш. Но ако го направиш, няма да изляза от леглото ти, докато не заченеш отново. Ще имам от тебе това, което сестра ти не ми даде.

— С Дария бяхте женени само шест месеца — възрази Рейвън.

— Достатъчно време, за да се зачене дете. Не ме предизвиквай, жено. Ще изпълниш дълга си към мене или ще си понесеш последиците. Никога няма да забравя, че брат ми те е имал пръв, затова ще бъдеш така благоразумна да ми се подчиниш доброволно и да се държиш смирено.

Без предупреждение той я сграбчи за раменете и я привлече към себе си. Когато тя отказа да го погледне в очите, той хвана брадичката й с палеца и показалеца си и насила вдигна главата й. После залепи уста в нейната. Целувката му трябваше да докаже неговата сила и абсолютната му власт над нея и успя. Устата му прилепна плътно до нейната и дебелият му език се вмъкна между устните й. Рейвън се задави, докато езикът му влизаше и излизаше от устата й, а слабините му се натискаха в нейните.

Той я пусна така внезапно, че Рейвън трябваше да се хване за раменете му, за да не падне. Сърцето и се сви от многозначителната му усмивка.

— Каква разгорещена малка кучка си ти. Предполагам, че на брат си трябва да благодаря за това.

Преди тя да успее да отговори нещо, той я отблъсна. Тя се спъна в леглото, после бързо се изправи страхувайки се, че той ще иска да направи нещо повече, освен да я целува. И почти припадна от облекчение, когато Уолдо я изгледа презрително и напусна стаята.

Три дни. Имаше три дни, преди Уолдо да предяви правата си над нея. Той очакваше тя да му се подчини доброволно и заради детето си тя трябваше да приеме ненавистните му целувки и да понесе омразния му член вътре в тялото си. Задавен вик се изплъзна от устата й и тя се строполи на леглото, плачейки за Дрейк, за себе си и за нероденото дете.