Кони Мейсън
Черният рицар (4)

3

Рейвън настигна Дрейк при конюшнята, където беше отишъл да види коня си. Тя предположи, че не е чул тихите й стъпки, защото не даде знак да я е забелязал. Почти беше стигнала до него, когато той се сниши и се обърна, а в ръката му като по магия блесна острие.

Рейвън се дръпна стресната и хлъцна.

— Дрейк, аз съм, Рейвън.

Дрейк се отпусна, но не съвсем. Явно не вярваше на никого в крепостта, която някога бе наричал свой дом. Запита враждебно:

— Какво правиш тук, милейди?

— Искам да говоря с тебе.

— Годеникът ти знае ли?

Тя хвърли поглед зад себе си.

— Ами… не.

— Не мога да си представя какво имаш да ми кажеш, което да искам да чуя.

И той й обърна гръб. Тя сграбчи ръката му.

— Дрейк, недей, моля те, изслушай ме. Много е важно да узнаеш истината за това, което се случи онази нощ, когато двамата с Дария щяхте да избягате.

— Това няма значение, милейди Рейвън. Дария отдавна е мъртва.

— Някога бяхме приятели, Дрейк. Дори мислех, че съм влюбена в тебе.

Той се изсмя неприятно.

— Ти беше дете, а оттогава минаха много години. Не съм онзи наивен младеж, когото познаваше някога.

— Мислиш ли, че не знам? Достатъчно е човек само да те погледне, за да разбере, че си станал изключителен мъж.

— Ласкаеш ли ме, милейди? Това не ти прилича. Какво искаш от мене?

— Искам да ми повярваш.

— Защо е толкова важно?

— Ако ми повярваш, че не съм ви предала двамата с Дария, може би ще ме изслушаш и ще отговориш на молбата ми.

Дрейк й отправи мрачна усмивка.

— Да, сега разбирам. Веднъж ме помоли да те целуна, и аз отказах. — Гласът му стана толкова суров, колкото беше и изражението му. — Целувка ли искаш? Аз съм мъж и нуждите ми са като на всеки друг. Няма да ти откажа този път, Рейвън ъф Чърк.

Тя неволно отстъпи назад, изплашена от яростта в думите му.

— Не, не е…

Протестът замря в гърлото й, когато той посегна към нея и грубо я дръпна към себе си. Гореща вълна пробягна през тялото й, тя се облегна на него, опирайки ръце в широките му гърди.

— Дрейк, не исках да кажа…

— Знам съвсем точно какво искаш от мене.

Устните му изгориха нейните — топли, твърди, но не така корави, както си беше представяла, че ще бъдат. Целувките му бяха жадни, безмилостни, предизвикваха гореща вълна някъде дълбоко в тайния център на нейната женственост. Когато обхвана гърдата й и я стисна, тя простена, без да иска.

Внезапно и се прииска ръцете му да я обгърнат, да я притиснат и никога да не я пуснат, но Дрейк я отблъсна с подигравателна усмивка.

— Това ли искаше, милейди Рейвън? Искаше да сравниш моите целувки, с онези на годеника си?

Рейвън се дръпна назад, сякаш я бе ударил.

— Не, аз се нуждая от помощта ти. Надявах се заради някогашното ни приятелство, че ще можеш да ми помогнеш.

Дрейк потърси лицето на Рейвън. Диадемата и воалът й бяха паднали, когато я беше прегърнал насила, и кестенявите и плитки блестяха приглушено под лунната светлина. Беше станала толкова хубава, че като се вгледа в нея, дъхът му спря. Но се насили да си напомни, че под изкусителната външност бие едно предателско сърце. Не можеше все пак да не се запита защо говори като дама, изпаднала в беда.

— Как бих могъл да ти помогна? — запита той. — Имаш всичко, което може да иска една жена. Сгодена си за богат граф и скоро ще станеш графиня.

— Все още не разбираш, нали?

— Не. Става късно, милейди Рейвън. Трябва да се приготвя за утрешния турнир.

Тя го спря, като положи длан върху ръката му. Той усети гореща тръпка да минава през цялото му тяло. Шокът от това не беше толкова разтърсващ, както, когато я целуна, но все пак беше достатъчно стряскащ.

— Моля те, изслушай ме — замоли го Рейвън. — Не мога да се омъжа за Уолдо. Мразя го. Смятам, че той е виновен за смъртта на Дария и… страх ме е от него.

Дрейк успя да си придаде спокоен израз. Ако имаше дори някакво доказателство, че Уолдо е отговорен за смъртта на Дария, щеше да убие своя несъщ брат без никакво угризение.

— Защо му е било да я убива?

— Не знам, просто го чувствам. — Тя докосна сърцето си. — Ето тук.

— Ако толкова си против този брак, защо се омъжваш за него?

— Дъф и Уолдо са приятели. След смъртта на Арик Дъф обеща на Уолдо да не ме сгодява за никой друг, докато Уолдо получи разрешение от папата за брак с мене. Струвало му е много подкупи, но най-накрая разрешението дойде. Никакви молби от моя страна нямаше да могат да убедят Дъф да ме сгоди за друг или да ми позволи да си остана неомъжена.

Дрейк свъси тъмните си вежди.

— Какво искаш от мене, милейди?

Рейвън се огледа предпазливо към кулата и се дръпна назад в сянката. Любопитен, Дрейк я последва.

— Сестрата на майка ми живее в Шотландия. Съпругът й е на служба в шотландския кралски двор. Само искам да ме придружиш до Шотландия, преди да се е състояла сватбената церемония. Имам намерение да се поставя под покровителството на леля Юнис и да я помоля да ме защити.

— Нямам време за губене със страхливи госпожички, които се плашат от брака — каза намусено Дрейк.

— Ти харесваш Уолдо точно колкото и аз — нападна го Рейвън. — Никога ли не си му завиждал, че той е наследник на баща ви, докато ти си по-големият син?

Думите на Рейвън отвориха старите рани. През цялото време майката и бабата на Дрейк бяха настоявали, че бракът на Базил с Лита е бил законен и задължаващ, че Дрейк не е роден извън брачните връзки. Баба Нола се кълнеше, че съществува доказателство за това и когато му дойде времето, Дрейк ще го получи. След като бащата на Дрейк умря, вече не изглеждаше наложително да доказва законността на своето рождение. Нямаше нужда да убеждава другите в каквото и да било. Той беше Черният рицар, име, спечелено със самоотвержено показване на храброст и бойни умения. Нямаше нужда от друго име.

— Уолдо може спокойно да си стои в Еър. Аз имам Уиндхърст и титлата, която ми даде кралят.

— Моля те, помогни ми, лорд Дрейк — замоли го Рейвън. — Отчаяна съм. Готова съм да тръгна, когато кажеш.

Той виждаше пред себе си лицето й, блед овал, по-бял от лунната светлина, която го огряваше. Очите й бяха широко отворени, умоляващи и той трябваше да ги избягва, за да не изпита съчувствие към молбата й. Дрейк знаеше, че ако Рейвън се омъжи за неговия несъщ брат, животът й няма да бъде лек. Макар че двамата с Уолдо се бяха сражавали на различни места във Франция, Дрейк беше чувал за жестокостта на Уолдо към слугите, пленниците и жените от завзетите градове. Уолдо и неговите войници изнасилваха и плячкосваха безогледно, въпреки заповедите на Едуард да не постъпват така. Дрейк не би поверил на Уолдо дори куче.

Дрейк обаче беше станал суров мъж, неподатлив на милост.

— Не, не мога да ти помогна. Ти не си нищо за мене, Рейвън ъф Чърк. Приятелството ни свърши в деня, когато ме предаде. Поверих ти една тайна, а ти изтича право при баща си с нея. Намери си друг защитник, милейди.

Рейвън преглътна суровото обвинение, ядосана, че Дрейк не иска да й помогне.

— Нищо друго ли не мога да кажа, или да направя, за да променя решението ти?

Сребристият му поглед се спря на гърдите й, после се плъзна надолу, към мястото, където се съединяваха бедрата й. Поради някаква необяснима причина той искаше да я оскърби, да я нарани така, както някога тя го беше наранила. Надяваше се оскърбителното му предложение да я накара да избяга.

— Може би, ако се повъргаляме двамата в сеното, ще си променя решението.

Рейвън си пое дълбоко дъх.

— Какво? Оскърбявате ме, сър. Искате нещо, което не мога да ви дам.

Той й отправи подигравателна усмивка.

— На това разчитах, милейди.

После направи нещо, което не биваше да прави, нещо, което никога не би направил, ако не беше така необичайно привлечен от Рейвън ъф Чърк. Сграбчи я грубо и притисна устни в нейните.

Невинната й реакция на предишната му целувка го беше заинтригувала. Очевидно Рейвън никога преди не беше вкусвала страстта. Тази първа бегла целувка беше само опит в сравнение с това, което той искаше да направи наистина с нея. Искаше да изследва устата й с езика си, да разбере дали е така нежна, както изглежда. Искаше да докосне девствените й гърди и да чуе как тя изхълцва, когато усети първото вълнение от възбудата.

Не обърна внимание на приглушения й протест и целувката му стана още по-дълбока, той вмъкна езика си в устата й, а ръката му потърси твърдата й гръд. Засмука езика й, а нямата й молба се превърна във въздишка, когато той напипа щръкналото зърно и го стисна. То се втвърди в дланта му и той се усмихна. Тогава притисна коляно между нейните бедра, раздели ги така, че тя да може да го обгърне с тях.

Въздишката й се превърна в стон, докато тя търкаше плътта си в коляното му, сякаш търсейки нещо, което и се изплъзва. Той знаеше точно от какво има нужда тя. Щеше да я положи в мекото сено и да я вземе, ако един глас отвън, който я викаше, не ги бе прекъснал. Разбра, че тя също усети, че не са сами, защото почувства как се напряга и поглежда назад.

— Рейвън, къде си? Прислужницата каза, че не си се върнала в стаята.

— Уолдо — прошепна тя с приглушен глас.

Дрейк не каза нищо. Тялото му се стегна, докато Уолдо се приближаваше към тях. Носеше факел, за да осветява пътя си и вече ги беше забелязал, така че нямаше къде да се измъкнат.

Ръката на Дрейк стисна дръжката на меча, когато Уолдо сграбчи Рейвън за ръката и я избута зад себе си.

— По дяволите, жено! Какво правиш тук с него! Не те ли е срам? Трябва да те набия заради дързостта ти.

— Нищо не съм направила — заотрича разгорещено Рейвън. — В залата беше толкова горещо, че реших да се разходя на въздух, преди да ида да си почина.

— И взе, че налетя на сър Копеле — натърти Уолдо.

Дрейк вече беше изтеглил наполовина меча си от ножницата, поддавайки се на първия подтик, но размисли и го върна обратно. Ако убиеше Уолдо сега, това нямаше да му спечели кесията, към която се стремеше. Щеше да почака, докато се срещнат на състезанията, за да даде урок на омразния си брат.

— Върви си в стаята, Рейвън — озъби й се Уолдо. — Ще ми дадеш обяснение за това в сватбената ни нощ. Много имаш да ми разказваш, милейди, но сега нямам време да се заема с това. Турнирът започва утре след сутрешната служба и трябва да си пазя силите.

Рейвън се обърна и се отдалечи, хвърляйки странен поглед през рамо към Дрейк. Дрейк се опита да пренебрегне отчаяното й изражение и насочи вниманието си към Уолдо.

— Значи, братко, не преставаш да ламтиш за това, което е мое — изсумтя Уолдо. — Първо Дария, сега Рейвън. Не можеш да я имаш. Аз я исках още преди татко да ме сгоди за Дария. Рейвън има огън в себе си, както сигурно си забелязал, и очаквам кога ще дойде моментът да я укротя. Пръснах много време и пари, за да придобия Рейвън — продължи той. — Само ако направиш нещо, за да ме лишиш от това, което е мое, горчиво ще съжаляваш.

— Колко удобно, че Дария умря, за да можеш да се домогваш до Рейвън, нали?

— Да, удобно — повтори Уолдо, без да се задълбочава. — Но е законно, Дрейк. Самият папа ми даде позволение да се оженя за Рейвън.

— Да ти е честита — каза Дрейк.

Думите излизаха лесно от устата му, макар че не беше сигурен дали иска да каже точно това. Рейвън беше станала съблазнителна жена. Кой мъж не би я искат? Излъчваше чувственост и същевременно невинност. Но беше ли наистина така невинна, както изглеждаше? Подразни се от мисълта, че Уолдо е запалил искрата на страстта у нея.

— Двамата с Рейвън просто си говорехме за старите времена.

— Стой далече от нея, братко. Не получи Дария, няма да получиш и Рейвън. Девствеността й принадлежи на мене. Ти си гледай турнира. — Изражението му стана замислено, после се усмихна приветливо на Дрейк. — Може да ти изпратя един мях от личното вино на Дъф като утешение — каза той накрая. — Като братски жест, нали разбираш.

Приятелското ухилване на Уолдо мина без отговор.

— Чудесно те разбирам, братко.

Проницателният му поглед не се отдели от гърба на Уолдо, докато брат му се отправяше към кулата.

Внезапно Дрейк забеляза нещо, което лежеше на земята, и спря да го вземе. Беше тънкият воал, който беше покривал блестящата коса на Рейвън. Явно беше паднал, когато той я бе сграбчил. Усмихна се и го мушна в дрехата си.

Оръженосецът на Дрейк го чакаше, когато той се прибра в лагера си. Момъкът седеше пред палатката под лунната светлина и лъскаше черната броня на Дрейк и шлема му. Той скочи, когато Дрейк влезе в палатката.

— Всичко е наред, милорд. Бронята ви е излъскана и оръжията ви са в добро състояние. Имате ли нужда от нещо друго?

— Не, Евън. Можеш вече да си лягаш.

Евън излезе приведен от палатката и се сблъска с широкия гръден кош на сър Джон ъф Марлоу.

— Лорд Дрейк дали си е в палатката? — запита Джон.

— Да, сър Джон, тъкмо се върна от банкета.

Джон пропусна Евън да си върви и влезе в палатката. Дрейк го посрещна дружелюбно.

— Виждам, че още можеш да се държиш изправен след банкета — пошегува се той.

— И аз като тебе ще се състезавам утре в игрите. Многото пиене притъпява сетивата. А и бирата, която лорд Дъф ни поднесе, беше вкиснала. Може би пази добрата бира за себе си.

Дрейк чу приближаващи стъпки и изтегли меча си.

— Кой е там?

— Човек на лорд Уолдо. Моят господар ви изпраща мех с вино за добър сън.

— Този човек вино ли каза? На всяка цена го покани да влезе, Дрейк.

— Влез — покани го Дрейк.

Уолдо по принцип не мислеше за другите. Дрейк се запита какво ли е намислил неговият несъщ брат.

Войникът, облечен в цветовете на Еър, синьо и златно, влезе приведен в палатката и остави меха на походната маса.

— Лорд Уолдо изпраща вино и своите поздрави на Черния рицар — изрецитира мъжът.

Дрейк погледна меха с подозрение.

— Хубаво френско вино — побърза да добави войникът. — Най-доброто в замъка.

— О — въздъхна Джон, без да споделя въздържаността на Дрейк. — Доброто френско вино се намира трудно. Напълни чашите, приятелю, и да вдигнем тост за утрешния успех.

Войникът започна да отстъпва назад, за да излезе от палатката, но Дрейк го спря с внезапна заповед:

— Чакай! Как ти е името?

— Гарет.

— Отдавна ли служиш при Уолдо?

— Да, откакто стана граф. Бих се с него във Франция като пешак.

— Уолдо сигурно ти вярва.

Мъжът се изпъчи.

— Доверява ми живота си, милорд.

— Тогава трябва да пиеш заедно с нас.

Джон погледна любопитно Дрейк.

— Хайде, Дрейк защо да хабим хубавото френско вино за тоя приятел, когато той очевидно предпочита бира?

— Така е, господарю — усърдно потвърди Гарет. — Моля, пийте си виното.

— Аз обаче настоявам — изрече Дрейк.

— За бога, Дрейк, какво ти става? — почуди се Джон.

— В походния ми сандък има чаши, Джон — каза Дрейк. — Моля те, донеси по една за всеки.

Джон се подчини, макар очевидно да беше озадачен от настояването на Дрейк човекът да пие с тях. Той намери три калаени чаши и ги сложи на масата до меха с вино. Дрейк му даде знак и той наля във всяка чаша. Джон поднесе чашата до носа си и подуши с вид на познавач.

— Амброзия — каза той, поднасяйки виното към устните си.

— Не, Джон, не пий… още — добави Дрейк, който също беше поднесъл чашата към носа си и опитваше тежкия аромат. — Гарет ще пие пръв. — И той подаде чашата на войника на Уолдо.

Дрейк наблюдаваше Гарет втренчено и се усмихна доволно, когато Гарет се взря с уплашен поглед в чашата.

— Пий, човече — подкани го Дрейк. — Кога ти се е случвало да пиеш хубаво френско вино?

— Дрейк, да не си се побъркал? — каза Джон.

— Пий, Гарет — заповяда строго Дрейк, като махна на Джон на мълчи.

— Не! — извика Гарет, разливайки виното на земята. — Не мога. — Извъртя се рязко и изхвръкна от палатката. Джон се загледа в собствената си чаша с озадачено изражение на красивото си лице.

— Какво, по дяволите…

— Остави виното, Джон — каза тихо Дрейк. — Не става за пиене. Отровено е.

Джон сви рамене и остави полека чашата на масата.

— За бога, Дрейк, сигурен ли си?

— Не, но видя какво направи човекът на Уолдо, когато го помолих да пие пръв. Можеш да го опиташ, ако искаш, но не те съветвам да го правиш.

— Нито пък аз — каза с приглушен глас Джон. — Ще ти се доверя. Какво те кара да го подозираш?

— Уолдо не прави нищо без причина. Винаги ме е мразил. Не му е присъщо да изпраща вино като дар и веднага заподозрях някакъв трик. Може би виното е щяло да ни отнеме силите и да не можем да се бием утре, но по-вероятно е да е искал да ни отрови.

Джон отново вдигна рамене.

— Отрова. Защо те мрази Уолдо? Той е графът, а не ти. Казваш, че никога не е имало никакво съмнение, че Уолдо е наследникът на баща ти и че ти си…

— Копеле — довърши Дрейк там, където Джон не искаше да продължи. — Погледни ме добре, Джон. Един ден ще докажа, че аз съм законният наследник на Еър. Никога не съм се съмнявал, че това доказателство съществува. Баба Нола казваше, че един ден ще искам да науча истината и когато бъда готов, тя ще ми помогне да я открия.

— Баба ти е мъдра жена — каза Джон.

— Да, тя е яка и с бодър дух, а паметта й е остра. Освен мене само ти и сър Ричард знаете как да намерите нейното село в Уелс. Не вярвам на други. Известно време се тревожех, че Уолдо може да й навреди, но никой освен баща ми и лорд Нийл не знаеше къде живее тя, а те и двамата са мъртви.

— Вярата ти е закон за мене — каза Джон, вгледан в меха. — Какво ще правим с това заразено вино?

— Излей меха зад палатката. Прелей виното от чашите в меха — Дрейк задържа меха, докато Джон изливаше виното от тях. — Ръцете на Джон така трепереха, че разля малко вино на панталоните си. После излезе навън заедно с Дрейк и загледа как жадната земя попива отровеното вино.

Когато мехът се изпразни, Дрейк отиде да потърси Евън в палатката, която споделяше заедно с другите оръженосци. Момъкът излезе, олюлявайки се, от палатката със сънени очи и се прозина.

— С какво мога да ви помогна, милорд?

Дрейк подаде празния мях на оръженосеца.

— Имам една поръчка за тебе, момче. Отнеси този мях в кулата и го дай на лорд Уолдо. Кажи му, че виното е било чудесно и му предай благодарността ми за жеста му тази вечер.

— Да, милорд.

— Внимавай, не го давай на друг освен на самия лорд Уолдо — напомни му Дрейк, докато момъкът тръгваше.

— Можете да разчитате на мене — извика Евън през рамо.

Джон се засмя тихо.

— Братчето ти Уолдо май ще се учуди доста, като те види жив и здрав на състезанията утре.

— Така е, Джон, точно така.

Джон се сбогува и си тръгна. Дрейк се върна в палатката си, а в ума му се рояха мисли за всичко, което се бе случило тази вечер. Колкото и да се опитваше, не можеше да изгони Рейвън от ума си. Молбата й за помощ беше толкова отчаяна, че го бе извадила от равновесие. Както и нежните й целувки и стряскащият изблик на страст. Беше го зашеметила с горещата си реакция на онова, което той бе започнал по-скоро като подигравка. Вместо да покаже презрението си към нея, той бе усетил как се съпротивлява на непонятната нужда на тялото си да я хвърли на сеното, да запретне полите й и да проникне в нея.

За бога! Какво му става? Рейвън ъф Чърк се беше превърнала в жена от онези, които Дрейк се бе научил да отбягва — измамни и същевременно сексуално възбуждащи. Жени като Рейвън заслужаваха мъже като Уолдо. Дрейк не можеше да забрави, че ако не беше Рейвън, Дария щеше да се омъжи за него. Макар че никога не можеше да бъде сигурен в бъдещето, ако не бяха откъснали Дария от ръцете му, беше напълно уверен, че тя щеше днес да е жива. Но Рейвън ги беше издала на баща си и бъдещето му бе поело по съвсем различен път.

Сънят тази нощ дойде трудно, той заспа най-накрая, но на каква цена… Зеленооката кестенява красавица изпълваше сънищата на Дрейк.

 

Рейвън седеше на прозореца още напълно облечена. Бе доста късно, но тя още не бе готова да се гмурне в съня. От прозореца на стаята си в кулата виждаше над купичките чак до купчината палатки в полето, оттатък стените на замъка. Знаеше съвсем точно къде се бяха установили Дрейк и неговите хора, защото по-рано се беше качила на парапета и беше помолила един от стражите да й каже къде е лагерът на Черния рицар. Беше разпознала веднага палатката на Дрейк по знамето, което се вееше над нея — червен дракон върху черно поле.

Рейвън въздъхна и се дръпна от прозореца. Това, че Дрейк я отблъсна, беше най-унизителното досега в живота й. Тя докосна устните си, учудена колко са подути още от целувките му. И тялото й. Света Дево, тялото й никога не се бе чувствало толкова жизнено и живо. Никога досега, вече двадесет и четири години, не си беше представяла колко твърдо може да бъде мъжкото тяло. Господ да й е на помощ, но би могла вечно да целува Дрейк.

Потънала в грешни мисли, Рейвън се стресна, когато Телма нахлу в стаята й, следвана неотстъпно от Уолдо.

— Казах му, че спиш, господарке, че не е удобно да влиза в стаята ти, без да поиска позволение, но не поиска да ме чуе.

— Излез — измуча Уолдо.

Телма погледна извинително господарката си и се измъкна.

— И затвори вратата след себе си — сопна се Уолдо.

Рейвън очакваше гневът на Уолдо да се излезе върху нея.

Не се наложи да чака дълго.

— Държанието ти е неуместно, Рейвън — избухна той. — Не мога да позволя жена ми да се държи така разпуснато.

— Още не съм ти жена — възрази Рейвън. — Освен това ние с Дрейк просто си говорехме за старите времена.

— Не съм глупак, Рейвън. Знам, че Дрейк те е целувал. Я се погледни. Устата ти е още подута, а лицето ти е червено. — Той тръгна към нея. Рейвън започна да отстъпва, докато гърбът й се опря в амбразурата на прозореца. — Няма да го позволя — излая той, наблягайки на всяка дума.

— Обвиняващ ме несправедливо! — защити се Рейвън. — Да не мислиш, че не знам, че спа с една от прислужниците снощи?

— Мъжът има право да задоволява страстта си. Запомни добре, Рейвън ъф Чърк. Макар че чаках години наред за тебе, ако започнеш да ми досаждаш, ще задоволявам нуждите си където и с която си искам. Ти ще родиш наследниците ми и ще управляваш моя дом. Искам те още откакто беше само едно нахално рошаво червенокосо хлапе. Но ако ми омръзнеш, ще си търся развлечения другаде.

— Повдига ми се от тебе, Уолдо — извика Рейвън. — Не искам да се омъжвам за тебе, нито искам да ти раждам деца.

Уолдо я хвана за яката и я привлече към себе си.

— Повече да не съм чул такова нещо — предупреди я той. — Когато се оженим, ще те науча да ми се подчиняваш. Много свободно са те държали като дете. Повечето жени на твоя възраст отдавна са омъжени и са родили по няколко деца на своите господари — той се вгледа остро в нея, — но ще си наваксаме пропуснатото време.

— Пусни ме — изсъска Рейвън, опитвайки се да свали ръцете му от себе си.

— Не, никога. Ти си моя, миличка. Незнайни са пътищата господни. Ако Господ не беше искал ти да си моя, нямаше да вземе на небето Дария и Арик ъф Флинт. Твоята девственост ми принадлежи. Очаквам удоволствието да легна с тебе в брачната ни нощ.

И сякаш за да потвърди думите си, той я притисна и направи неприлично движение със слабините в безсрамна имитация на секс, като в същото време залепи устните си в нейните в пародия на целувка. С това успя само да я разгневи и да засили желанието й да се отърве от този брак. Трябва да убеди Дрейк да й помогне, въпреки че вече й беше отказал.

Събирайки силите си, Рейвън вдигна коляно, за да блъсне Уолдо, и го улучи в едно чувствително място. Той изрева от болка и размаха юмрук. Удари я по бузата и тя се озова на пода. Погледна го учудена, защото той се преви и измуча. Тази вечер опитът й да се защити я научи на нещо ценно, на един урок, който нямаше да забрави. Ако има място, където мъжът е уязвим, то е тъкмо онова, с което той мисли вместо с главата си.

 

На следната сутрин селският свещеник отслужи литургия за състезателите. Службата се състоя сред полето, защото нито селската черква, нито параклисът на замъка бяха достатъчно големи, че да поберат толкова хора. След последната благословия Дрейк се върна в палатката си, за да се приготви за първия ден на турнира, който трябваше да започне след утринната служба.

Дрейк се въоръжаваше в палатката си с помощта на оръженосеца. Оръжията му бяха копие и меч със затъпен връх, защото по заповед на краля на турнирите се допускаха само оръжия със затъпени върхове. Щеше да носи дебел щит, направен така, че да издържа ударите на подобни оръжия, и специална броня, която да намали нараняванията. Над бронята щеше да облече черна туника с дракон отпред. Когато херолдът призова състезателите, Дрейк се качи на коня си, пременен с черни ресни, поръбени с червено, и отиде да изчака реда си.

Дрейк хвърли поглед към павилиона, издигнат за зрителите, и видя Рейвън, която седеше на предния ред сред прислужничките си и дамите, дошли за турнира. Беше облечена в тъмнопурпурна рокля, стегната в кръста и поръбена с хермелин. Цветът би трябвало да контрастира зле с косата й, която беше в цвета на живия пламък, но вместо това го подчертаваше още повече. Не носеше традиционната конична шапка със спускащ се от нея воал, а беше избрала да покрие великолепната си коса с шапчица от златиста мрежа, воалът покриваше по-голямата част от лицето й.

Дрейк се намръщи, когато видя Уолдо да се отправя към павилиона и да навежда копието си пред Рейвън в очакване дамата да го възнагради за проявеното предпочитание. Намръщи се още повече, когато Рейвън издърпа една тясна панделка от ръкава си и я върза на края на копието. Уолдо изобрази поздрав към нея, обърна коня си и се върна в своята редица. Дрейк се усмихна тъжно, спомняйки си за воала, който Рейвън беше изгубила снощи в конюшнята. Пипна мястото, където го беше скрил, вътре в подплатения си камизол.

Докато Уолдо разхождаше коня си насам-натам, погледът му падна върху Дрейк. Дрейк знаеше, че брат му не е очаквал да го види в толкова добро състояние тази сутрин. Лицето на Уолдо му се стори безкръвно, а изражението — невярващо. Дрейк му се поклони подигравателно.

След миг двама бронирани рицари на коне влязоха в редиците и заеха местата си от двете страни на дървената бариера, която предпазваше конете да не се сблъскат. Дрейк загледа с интерес херолда, който даде сигнал за атака, и всеки рицар препусна в галоп право към противника си, насочили копия покрай шиите на конете. Срещнаха се на средата, като всеки мина от лявата на страна на противника си.

Рицарят, когото поддържаше Дрейк, сър Уилям ъф Дорсет, нанесе съкрушителен удар, който счупи копието на противника му. Сър Уилям успя да го свали от седлото с помощта на копието си. Зрителите незабавно завикаха:

— Счупи го по правилата.

После двамата рицари извадиха затъпените си мечове и продължиха борбата спешени. Сър Уилям спечели лесно, побеждавайки противника си с умел удар, който накара меча му да отхвръкне. Зрителите нададоха шумни одобрителни викове.

Битките продължиха по същия начин. Следващият беше сър Джон и Дрейк се зарадва, когато приятелят му победи сръчно противника си. Сър Ричард, друг негов рицар, бе третият и също спечели. Идваше редът на Дрейк.

Дрейк спусна наличника си и зае позиция пред бариерата. Когато херолдът даде сигнал, двамата рицари препуснаха един към друг. Един силен удар предизвика въздишки у зрителите, противникът на Дрейк излетя от седлото и тупна неподвижно на земята. Щом се разбра, че няма да е в състояние да продължи, оръженосците му изтичаха и го изнесоха от бойното поле върху шита му. Зрителите бяха станали на крака и аплодираха.

Дрейк се би още три пъти, преди да обявят края на състезанието за деня. Даваха се точки за сваляне на противника от коня, за сваляне на шлема му и за счупване на копието. В края на деня Черният рицар и Уолдо ъф Еър имаха повече точки от всички останали. Видя се, че те са претендентите за кесията. И тъй като само един можеше да вземе наградата, стана съвършено ясно, че още на следващия ден от турнира Черният рицар и Уолдо ще се изправят един срещу друг.