Каси Едуардс
Рози след дъжд (10)

ГЛАВА ДЕСЕТА

Увита в халата си, Тейла седеше на ръба на леглото. Цялата трепереше, като гледаше Пол, изправен до нея, с чаша козе мляко в ръка. Свещта на нощното шкафче едва осветяваше спалнята. Пламъкът хвърляше странни танцуващи сенки по лицето на мъжа и му придаваше онзи зловещ израз, който така му подхождаше.

Душата й беше разтърсена от преживяното с Ян и сега едва издържаше присъствието на Хатуей. Не беше излизала, откакто се добра от конюшнята в стаята си. Беше се надявала на малко усамотение, в което да изживее случилото се и да обмисли безотговорното си поведение към този мъж, в когото беше влюбена.

Но нима можеше да забрави, че е затворница на Пол и е винаги на негово разположение? Беше изгубила собствените си права в момента, когато напусна Англия.

— Лицето ти е много зачервено тази вечер, Тейла — каза мъжът, а бузата му нервно потрепваше. — Да не си стояла много на слънцето днес? Явно не само яйца си събирала.

Сърцето на момичето замря от страх. Дали Пол не знаеше на какво се дължи руменината й? Играеше ли си с нея? Да не би да са хванали Ян, когато е излизал от конюшнята?

Премаля й от тази мисъл. Но ако го бяха заловили, навън щеше да се вдигне врява и тя щеше да чуе. Той никога не би се оставил да го хванат, без да се съпротивлява, а никакви изстрели не бяха нарушавали тишината на ранчото през този ден.

Не. Пол подпитваше просто така, за да я притесни. Искаше да й покаже, че няма право на личен живот. Ако зависеше от него, той би следил всяка нейна мисъл, всяко чувство, всяко желание…

— Днес работих много из проклетото ти ранчо, благодаря — отсече Тейла троснато. — Аз съм ти робиня, нали? Работих с другите ти слуги цял ден — от сутринта до мръкване. Доволен ли си?

Мъжът стисна зъби и гневно, процеди:

— Ще бъда доволен, ако се възползваш по-добре от удобствата, които ти предлагам в тази ферма. Ти не си робиня. Робините не живеят в стаите на господаря и не си сменят копринените рокли всеки ден.

Тя го погледна въпросително:

— И защо ми предлагаш всичко това, като изискваш от мене същото, което искаш от слугите си? — гласът й трепереше. Скръсти ръце на гърдите си и го загледа гневно. — Няма нужда да ми отговаряш. За момент забравих, че съм тук, за да ти предам представителност в очите на обществото. Измами Дейзи Оудъм. Ще измамиш и всички останали. Ще ми се, да им кажа що за ненормален човек си. Искам да се върна в Англия.

— Знаеш какво ще ти се случи, ако се разприказваш — изсъска Пол в лицето й. — Ще се върнеш в Англия, наистина, но в дървен костюм. Искаш ли сестра ти да те посрещне в сандък от борови дъски?

Той й тикна чашата с мляко.

— Сега изпий това и си лягай. Днес ми дойде до гуша от теб. Утре се дръж по-прилично или…

Тейла пребледня.

— Или какво? — ахна тя. Пол само й посочи чашата.

— Изпивай го — изръмжа той. — Аз имам още работа. — И гневно излезе.

Младата жена остави млякото на нощното си шкафче и бавно съблече халата си. Легна си отчаяна и се сви на кълбо под завивките. Втренчено гледаше трептящото пламъче на свещта, а по бузите й се стичаха сълзи. Тя се опитваше да не мисли за Хатуей и заплахите му. Отново в съзнанието й изплуваха спомените за Ян и я погълнаха цяла. Като се изключеше краткото вмешателство на Пол, тя едва ли бе способна да мисли за нещо друго освен за миговете, прекарани в неговите обятия. О, така го обичаше!

Но какви бяха неговите чувства към нея? Защо така настойчиво се опитваше да я задържи? Обичаше ли я наистина? Дали не се беше спрял на нея, защото за него бе двойно предизвикателство и двойна победа — да отнеме жената на друг мъж?

Нищо чудно. Всеки ден в Австралия пристигаха толкова жени, които търсеха мъжка компания. За красив мъж като Ян не представляваше никаква трудност да си намери любовница.

Като се опитваше да се отърси от спомена за сладкото премаляване, до което я довеждаха устните и ръцете му, тя силно стисна затворените си очи. Но нищо не помагаше. Дори сега бе завладяна от чудните усещания на тези минути, сърцето й биеше учестено. Любимият я беше отвел в рая. Знаеше, че колкото и да се бори с чувствата си, ако има възможност, тя отново и отново ще се подчинява на неговата страст.

Като легна по гръб на леглото, Тейла загледа тавана.

— Ян — зашепна тя. — Кой си ти, Ян?

Беше й казал, че лови избягали затворници. Истина ли беше? Звучеше убедително!

И така да беше, тя изпитваше смесени чувства, като знаеше, че той преследва затворници, за да ги връща в Аделаида срещу заплащане. В мислите си се отвращаваше от човек, който изкарва прехраната си с лов на хора, но в същото време се прекланяше пред смелостта му да преследва опасни престъпници, всяващи страх в цяла Австралия. Но най-силно беше чувството на признателност към този мъж. Той закриляше не само тъмнокожите, но и белите хора.

Ако е човек на закона, разбира се!

Беше така уморена, така разпъната от противоположни чувства и мисли. Погледът й падна на чашата с мляко.

Навярно това беше лекарството за нейното безпокойство. Пол й го донесе, за да го изпие преди лягане и каза, че чаша топло мляко ще й помогне да се отпусне.

Като търсеше отчаяно с какво да залъже сетивата си, за да изтрие спомена от прегръдките на Ян, Тейла протегна ръка и взе чашата. Помириса течността и се поколеба, защото не беше сигурна, че иска да пие козе мляко. Но чашата стопли дланите й и този приятен допир я успокои. Топло мляко преди сън! Едва ли ще се различава много от кравето.

Младата жена отпи малко и веднага изтръпна, а лицето й се разкриви в гримаса на отвращение. Козето мляко не приличаше на никое друго, което някога беше пила. То някак горчеше. Езикът й тръпнеше от този вкус.

Но толкова й се пиеше нещо топло, че тя си припомни какво я убеждаваше майка й, когато като малка трябваше да изпие някое неприятно лекарство. Казваше й да задържа дъха си, докато го преглъща. Обясняваше й, че ще й бъде само от полза и изобщо няма да му усети вкуса.

Като последва съветите на майка си, погълна на бързи глътки горчивата топла течност, потръпвайки. Върна празната чаша на нощното шкафче и изтри устни с опакото на ръката си.

Не след дълго започна да премигва, защото й се струваше, че свещта на шкафчето гори с двоен пламък. Разтърка очи и погледна отново. Сега виждаше три свещи вместо една и усещаше странна празнота в стомаха си.

Зави й се свят. Тейла се взря в изпитата чаша.

— Да не ме е отровил? — прошепна тя и се свлече на леглото. Очите й неволно се затваряха. Тялото й отначало натежа, после странно се схвана, дишането й стана равномерно и тя заспа дълбоко.

Започна да сънува. Плуваше в океана. Около нея кръжаха акули, от острите им зъби капеше кръв, очите им зееха кухо, а по телата им нямаше плът — само костите им стърчаха по оголените риби скелети. Ян плуваше зад тях, диво сечеше с ръце водата и се опитваше да я достигне, но оставаше на едно място. Някаква тъмна невидима сила го държеше неподвижен.

Тейла се опита да изпищи, но от устата й не излезе звук.

После сънят й я пренесе на сушата. Отново я заплашваха остри окървавени зъби, но сега те принадлежаха на глутница кучета динго. Бяха я заобиколили в Шубраците, ръмжаха с блеснали червени очи и настъпваха към нея. Застанал зад тях, Ян се опитваше да извади един от своите револвери, но той сякаш беше залепнал за кобура. Напразно го дърпаше! Мъжът я гледаше безпомощно и ужасено, докато кучетата свиваха свирепия си кръг около нея…

Внезапно кошмарът изчезна и Тейла се озова между съня и действителността. Остър вик беше разкъсал тихата австралийска нощ. Отначало си помисли, че писъкът е неин собствен, но го чу отново и се увери, че не е. Беше достатъчно будна, за да разбере откъде беше дошъл — някой викаше отвън, близо до къщата.

Цялата изтръпна, когато дочу нов, смразяващ кръвта вик. И още един. И още един.

— Трябва… да видя… кой… — шепнеше си тя, като се опитваше да раздвижи непослушните си крака. Успя да ги провеси отстрани на леглото, но й се зави свят, погледът й отново се беше замъглил.

Празната чаша на нощното шкафче заплува пред очите й.

— Проклет да е! — ядоса се младата жена. — Той ме е упоил.

Обзе я решителност. Вдигна с ръце единия си крак и го постави на пода, после повтори същото трудно движение с другия.

Като трепереше и залиташе от слабост, Тейла се надигна и се насочи към прозореца отсреща. Нов остър, пронизителен писък накара косата й да настръхне. Посегна да се задържи за перваза, но й се зави свят и тя се строполи на пода. Дишаше тежко, главата й лежеше на студените твърди дъски.

Бавно извърна очи към леглото. Трябваше да се върне обратно. Необходимо беше да си отспи. Няма друг избор.

Младата жена се влачеше бавно, тя стигна до кревата, сграбчи дюшека и се издърпа нагоре. Най-накрая легна, сви се и отново потъна в дълбок сън. Този път без кошмари.

Носеше се в безкрайно празно пространство, където цареше тишина и тъмнина.

Лунната светлина очертаваше силуета на самотен конник, който наблюдаваше фермата на Хатуей от близката скала. Танер Макшейн се наведе от седлото и се загледа надолу към ранчото. Мършавите му пръсти приглаждаха плешивината на челото му, а устните му зловещо се усмихваха.

Той чу свистене на бич, който се впиваше в крехко тяло и женски писък. Тихичко се засмя. Пол се беше върнал към старите си навици. Познаваше това копеле като пръстите на ръката си. Този луд човек изпитваше по-голямо удоволствие да измъчва жените, отколкото да спи с тях. Доколкото можеше да си спомни, никога не беше виждал Хатуей да прибира жена в леглото си.

Мъжът слезе от коня, завърза го за клона на един евкалипт, коленичи и продължи да наблюдава нощния живот във фермата. Цял ден бе пресичал пътя на Ян Лейвъри и едва бе избягнал срещата очи в очи. Беше стигнал ранчото тъкмо навреме, за да забележи как Тейла влиза в конюшнята със своята кошница за яйца. После я видя да излиза припряно, а Ян да се появява скоро след нея. Танер пак се закиска, сивите му очи заблещукаха при мисълта какво се е случило в хамбара. Би дал всичко, за да види как тази красива млада жена се съблича пред снажния ловец. Дори сега се възбуждаше, като си представяше как двамата са се търкаляли в сеното.

— Е, тя със сигурност не е тук, за да прави същото с Пол Хатуей — прошепна затворникът, като гледаше с нарастваш, интерес как извличат нечие безжизнено тяло от конюшнята.

Лунната светлина му позволи да различи тъмната плът на аборигенско момиче. Беше гола, а по тялото й имаше червени ивици, от които течеше кръв.

— Нито пък е тук, за да я третират като тази туземка — рече си той и потръпна, като видя как метнаха тялото в един плитък гроб зад конюшните. — Чудя се колко гроба има вече там?

Танер отклони поглед и насочи вниманието си към къщата, където една свещ все още гореше и меката й светлина струеше през дантелените завеси на френски прозорец. Отдавна наблюдаваше къщата и знаеше, че това е стаята на Тейла. Усмихна се замислено. Тя беше една от многото хубавици, които бяха спали в това помещение. Чудеше се докога ще остане в ранчото. От време на време някоя млада жена изчезваше и вече никой нищо не чуваше за нея.

Погълнаха го спомени за дните, когато двамата с Пол бяха неразделни. Яздеха заедно като членове на една рейнджърска банда. Всяваха ужас навсякъде, където се появяваха. Отвличаха повече жени-аборигенки от всички други банди, взети заедно, и джобовете им винаги бяха пълни. Тогава търговията с роби беше доходна. Сега от нея не се печелеше много, но изглежда Пол все още се занимаваше с нея.

Хатуей ставаше все по-алчен, спомни си Танер и сви ръце в юмруци. Престана да дели на две с приятеля си и вземаше лъвския пай от плячката. Най-накрая се спречкаха и Макшейн трябваше да го напусне и да поведе своя собствена банда.

Очите на разбойника блеснаха. Ех, славно беше да се опълчи срещу Пол, да бъде негов съперник. Той се засмя. Но после се намръщи, Беше загубил битката. Противникът му го прати в затвора, като си мислеше, че бившият му приятел ще гние там, докато той ставаше все по-богат и по-богат.

Танер Макшейн се изправи, постави ръце на хълбоците си и се засмя заплашително.

— Дойдох да ти отмъстя, Пол — изсъска той. — Но засега няма да те убивам. Първо ще ти открадна новата бяла кобилка. Не мога да се сетя за нещо по-опасно за теб. Вече едва намираш оправдания за жените, изчезнали от тази къща. Какво ще кажеш на Дейзи Оудъм сега? А?

Свали постелката си от коня, който беше откраднал от друга ферма, при това заедно с револвери и куршуми, както и дрехи, които прикриваха затворническата му външност и му придаваха представителен вид. Постла си на земята, постави пистолета до главата си и се изтегна по гръб.

Танер кръстоса глезени и се отпусна, дори задряма. Ех, да открадне тази хубава жена от Хатуей! Утре, когато Пол и бандата му тръгнат да вършат мръсната, си работа, той ще я отвлече. Усмихна се накриво. Кой знае? Може би тя ще хареса компанията му. По-добра е от тази на бившия му приятел. Тя не беше отказала да се търкаля в сеното с онзи ловец на престъпници, нали?

Мъжът се засмя отново и се унесе в сън, доволен от себе си и от начина, по който се подреждаха нещата.