Амбър Кей
Джена (12)

Дванадесета глава

Брюксел, април 1815 година

И този ден, и следващия Джейсън и Джена прекараха в мизерната странноприемница. Сега, като се обръщаше назад от дистанцията на изминалите дни, Джена разбираше, че двамата не са искали да напуснат онази бедна стаичка, защото това е означавало да се върнат към цивилизацията и към изискванията на всекидневието — Джейсън към шпионската си дейност, а тя към Ричи.

Джена се размърда на канапето, където седеше, качи краката си върху възглавничките и опря брадичка на коленете си. Останалата част от пътя до Брюксел бяха изминали бързо. Джейсън я остави в една странноприемница в края на града, а сам отиде да види дали леля Хестър е пристигнала заедно с прислугата й. После се върна, за да й каже, че лелята и слугите й са се настанили удобно в една къща под наем на „Рю Дюкал“, точно срещу градския парк.

И сега, точно четиринадесет дни и седем часа по-късно, Джена се взираше в този парк през прозореца. Дърветата, покрити със зелените филизи на напълващия живот, се поклащаха от лекия ветрец и нашепваха за пролет и щастие. С развеселени лица хората се разхождаха по безупречно оформените алеи.

Ужасно й се искаше и тя да стане част от тази прекрасна сцена, но откакто Джейсън я беше оставил на прага на леля Хестър, Джена беше в невероятно лошо настроение. Целуна я и й обеща да се върне за нея веднага щом му се удаде възможност. Оттогава не беше го виждала и непрекъснато се страхуваше, че шпионинът, който ги бе преследвал по пътя, най-после е успял да открие Джейсън.

Въздъхна дълбоко и извърна глава от пасторалната гледка зад стъклото. Дълбоко в душата си беше сигурна, че ако имаше възможност, Джейсън щеше да се върне за нея. Макар да беше му повтаряла многократно, че не може да се омъжи за него, защото е дала дума на Луиджи, тя го познаваше достатъчно, за да се досети, че няма да я остави на друг мъж, без да се бори.

Тогава къде беше Джейсън? Ден и нощ се молеше за спасението му и жадуваше да я докосне, макар да знаеше, че това ще причини болка и на двамата. Ако той сега се върнеше при нея, мъката от крайната раздяла щеше да бъде още по-непоносима.

При все това Джена копнееше за него.

— Хм, хм — прекъсна Майкълс мрачните й мисли. — Милейди, граф Ди Понти.

Ричи беше последният човек, когото тя искаше да види сега. Откакто беше пристигнала, всеки ден й досаждаше и направо й призляваше от него. Но той вече бе влязъл. Тъй че Джена трябваше да се примири с положението.

— Добро утро, Ричи.

Без да я погледне, Ричи нареди на Майкълс:

— Излизай. И се постарай никой да не ни безпокои.

Майкълс погледна към Джена, за да разбере дали тя е съгласна с това. Макар че кръвта й пламна поради наглостта на Ричи, тя нямаше сили да се разправя с него. Затова кимна.

Ричи се врътна на тока на безукорно лъснатия си ботуш и наперено закрачи, спря току до нея.

— Къде беше ти, когато прислугата ти напусна Париж?

Този неочакван и с нищо непредизвикан въпрос я накара да се стресне. Но въпреки това, спокойно срещна погледа му, твърдо решена да не се поддава. Не се срамуваше от онова, което бе сторила, а и Ричи нямаше начин да разбере какво е то. Хестър вече й беше казала, че слугите са напуснали определеното място на срещата, поради което Ричи не е пътувал с тях. Той вероятно блъфираше в момента поради някакви свои неясни причини. Пък и в края на краищата това не беше негова работа.

С глас, хладен като зимен ден, тя попита:

— Откъде знаеш, че не съм била с тях… след като и теб те е нямало?

Тъмните му очи блеснаха яростно, а по лицето му избиха червени петна.

— Не е твоя работа откъде знам. Отговаряй на въпроса ми.

Джена царствено повдигна вежди, не изпитваше никакво желание да му се подчинява. Ако сега му позволеше да вземе връх, след сватбата той щеше да стане непоносим.

— Как съм пристигнала в Брюксел си е лично моя работа, Ричи, и ще те помоля да не ми се месиш.

Лицето му потъмня, а ръцете му се свиха в юмруци.

— Ти вече нямаш лични работи. Сгодена си за мен и за всичките си действия отговаряш пред мен.

Думите му отекнаха в ушите й и я накараха да пламне от гняв. Откакто се бе разделила с Джейсън, се намираше в някакво състояние на крайно нервно напрежение заради чувствата си към него. И сега, като слушаше как беснее Ричи, търпението й изведнъж свърши.

— Ти си ми годеник, а не пазач, Ричи. И по-добре не го забравяй.

Лицето му пламна още повече. Той сграбчи ръцете й над лактите и я дръпна към себе си.

— Скоро ще бъда твой господар, Джена, контесо Ди Понти. По-добре не забравяй това.

Пръстите му болезнено се впиваха в ръцете й, той така плътно я притискаше към себе си, че Джена усещаше как бързо се повдигат и спускат гърдите му. Можеше да види порите по кожата на лицето му и леко покаралата му тъмна брада, която си личеше още рано сутринта. По нищо не приличаше на Джейсън. Мисълта, че е длъжна да се омъжи за този човек, направо я накара да премалее.

— Пусни ме веднага! — каза тя, като държеше лицето си колкото може по-далеч от него и усещаше колко й е неприятен този физически контакт.

— Това ще стане, когато аз реша. — На устните му се появи пресилена усмивка. — Предполагам, че си била с друг мъж, cara mia. И предполагам също, че си му дала онова, което би трябвало да запазиш за мен.

Тя се стресна от това толкова точно предположение и се опита да се изтръгне от ръцете му. Как ли се беше досетил, че е била с друг мъж? Логично погледнато, това не беше чак толкова невероятно предположение. Сама жена никога не би издържала на това пътешествие.

Заради Джейсън не биваше да му позволява да научи нищо повече. Един британски шпионин, независимо колко храбър и прекрасен беше, нямаше да има никакъв шанс срещу един благородник, който търсеше възмездие. Следователно тя трябваше да откаже да отговаря на въпросите му и да осигури мълчанието на прислугата и на леля Хестър. Положението ставаше все по-сложно и тя не знаеше дали ще се справи. За първи път през живота си започна да разбира онези приказки за заплетените мрежи на измамата и лъжата.

— Имаш развинтено въображение и всичко може да ти хрумне.

— Уличница — изсъска той и пръстите му още по-болезнено се вкопчиха в ръцете й. — Реакциите ти те издават. Не че това има значение. Предварително знаех всичко. Няколко пъти идвах тук и все ми казваха, че си неразположена. Ха! — В очите му се появи опасен блясък. — И като си помисля само, че съм принуден да се оженя за теб, за да получа богатството, което трябваше да бъде мое. Е, сега ще взема онова, което вече си дала и на друг.

Ужасена от думите му, тя се вторачи в него и в тъмните дълбини на погледа му прочете, че не се шегува. Щеше да я насили, не се интересуваше от нищо друго, освен от собствените си желания. Стомахът й се сви.

— Пусни ме…

Устните му захапаха нейните, тялото му плътно се притискаше към нея и това я накара да се извие назад. Тя се мяташе в ръцете му, но макар че беше толкова мършав, решимостта му даваше сили да я надвие. Джена започна да рита, но обутите й в пантофки крака изобщо не можеха да му причинят болка поради дебелата кожа на ботушите му.

Ричи дрезгаво се изсмя, гърлен звук, от който по гърба на Джена полазиха ледени тръпки. Тялото й се обля в студена пот. Не можеше да му позволи да направи това.

Той отдели устни от нейните.

— Може би ще си направиш труда да ми разкажеш за мъжа, с когото си прелюбодействала, вместо да заминеш с твоите хора.

Джена пое дълбоко въздух и опита да се овладее. Трябваше да размисли над думите му. По някаква причина той искаше да узнае за Джейсън. Защо? За да го извика на дуел ли? И през ум не беше й минавало, че Ричи е способен на подобно нещо.

Като едва сдържаше тревогата си, тя срещна погледа му с надменно вирната брадичка, което никак не беше лесно, тъй като ръцете му продължаваха да я стискат като в менгеме.

— Нямаш никакво право да ми говориш така грубо. Настоявам да си тръгнеш. Веднага.

В отговор той отметна глава и се изсмя.

— Ти не можеш да ми диктуваш какво да правя. — После лицето му се изопна, а очите му хитро се присвиха. — Щом не искаш да ми отговориш, ще се наложи да ти покажа кой е господарят тук. Нямам никакво намерение да понасям наглото ти държане нито сега, нито след сватбата.

Още по-болезнено стисна ръцете й над лактите и Джена трябваше да притвори очи, за да не се издаде колко силно я заболя. Поне за момента вниманието му се бе отклонило от Джейсън.

— Лягай долу на пода, уличнице — изсъска той. — Разтвори си краката и за мен, както си направила за онзи другия.

Уплахата, че наистина може да я насили, й даде смелост да се противопостави. За нищо на света нямаше да отстъпи пред този грубиян, въпреки че бе зависима от него.

— Няма да стане. Пусни ме.

Лицето му още по-насмешливо се разкриви и се превърна в нещо като маска на омразата.

— Ще стане каквото аз искам и ей сега ще ти докажа.

С една ръка блокира и двете й ръце, а с другата вдигна полата й. Мъчейки се да се изтръгне, Джена цяла се извиваше и риташе с крака. Но нищо не помагаше. Студената му като желязо ръка бе пъхната между бедрата й.

— Престани, престани! — простена тя, като напразно се опитваше да го ритне. В никакъв случай нямаше да му позволи да направи това.

В гърлото й се надигна вик, но тя прехапа устни, за да се овладее. Ако извикаше за помощ, щеше да дойде Майкълс. Не искаше още отсега да излага своя иконом на гнева на Ричи. Ричи беше отмъстителен, особено ако някой се опиташе да се изпречи на пътя му.

Той успя да я събори на пода и сам падна върху нея. Полата й се вдигна нагоре, а коляното му разтвори бедрата й.

Горещото му и вонящо дихание я удари в лицето. От тази кисела миризма на алкохол направо й се доповръща. Тялото му с цялата си тежест я притискаше към килима, а ръцете му като окови стягаха нейните и й пречеха да се бори.

Това беше невероятно. Сигурно ей сега щеше да се събуди и да разбере, че всичко е един кошмар, породен от омразата й към Ричи. Сигурно ей сега щеше да отвори очи. Сигурно…

Пръстите на Ричи се промъкнаха още по-навътре между краката й и всички мисли за нереалността на положението изчезнаха, а коремът й конвулсивно се сви от отвращение. Влажната му лигава уста бе прилепнала върху нейната и не й даваше да диша. Целият този ужас беше прекалено реален.

Той откъсна устни от нея, за да попита:

— Доставям ли ти удоволствие, Джена?

Дълбокият му гърлен глас звучеше насмешливо. Тя извърна глава, за да избегне целувките му. Ричи пусна ръцете й и се опита да обърне лицето й към себе си.

Сега ръцете й бяха свободни! Щом усети това, тя мигновено проумя, че ако сега не успее да го спре, той наистина ще я изнасили.

Отчаяно заби нокти в бузата му. Той онемя от болка, лицето му се сгърчи от ярост и в този миг Джена го отблъсна от себе си.

Тя успя да изпълзи настрани и се надигна на колене. Но преди да успее да се изправи, той замахна и юмрукът му улучи долната й челюст. Джена залитна и пред очите й заиграха искри.

— Долна кучка. Сега ще ти дам такъв урок, че никога няма да го забравиш.

Тя преглътна кръвта от прехапания си език, твърдо решена да не му доставя удоволствието да види колко много я е наранил. Въпреки това едва ли щеше да успее да избегне следващия му удар или пък да издържи. Осъзнавайки това, Джена събра смелост и се изправи срещу него.

Ричи спря на място и впери поглед в нея, устните му бяха злобно разкривени. После вдигна ръка.

Погледът й мигновено проследи движението му, а лицето й запази предизвикателното си изражение, макар че тя се страхуваше от болката, която ей сега щеше да изпита. Инстинктивно се досещаше, че ако покажеше уплахата си, оттук нататък целият й живот щеше да бъде по-ужасен от всичко, което можеше да се случи сега в тази стая.

Изведнъж вратата рязко се разтвори и се блъсна в стената. Чуха се гласовете на двама мъже, които се караха.

— По дяволите, ще вляза вътре, та каквото ще да става!

Това беше Джейсън! Той беше жив и здрав. Топлите вълни на облекчението заляха тялото на Джена, което досега сякаш бе изложено на зимния вятър. Краката й изведнъж омекнаха и тя се свлече на пода. Всичко щеше да бъде наред.

— Няма да ви позволя да влезете — дочу тя някъде отдалеч разтревожения глас на Майкълс.

Джейсън се приближи. Сякаш бе сътворен от вълшебния копнеж на сърцето й. Тя не знаеше защо е дошъл точно в този момент, но му беше безкрайно благодарна.

Той поспря за миг, но за Джена бе достатъчен, за да се наслади на гледката. Парцаливите дрехи на слуга вече ги нямаше, вместо дрипи той носеше сдържаното, но скъпо облекло на джентълмен. Втален жакет в синьо, кожени панталони с военна кройка, пъхнати във високи лъскави ботуши, бяла риза и безукорно шалче. Но най-вече лицето му привлече вниманието й.

Очите му пламтяха от гняв. Устните му бяха застрашително присвити. Ръцете му се свиха в юмруци, когато се изправи срещу Ричи.

— Какво става, дявол го взел? — прогърмя гласът му, когато видя, че Джена е припаднала на пода.

Върху прекрасното й лице се виждаха следите от удара, смачканата й пола бе вдигната нагоре. Един непознат мъж се бе навел над нея и се готвеше да я удари отново.

— Дявол да те вземе!

Обзет от невероятна ярост, Джейсън се хвърли напред. Вместо човешко същество, пред себе си виждаше едно животно, което измъчваше неговата жена. На Джейсън му причерня пред очите, мускулите му се напрегнаха и се превърнаха в разрушителни оръжия.

Той сграбчи непознатия изотзад и здраво го разтърси. После стовари десния си юмрук в лицето му, след това левия и пак десния.

Виждаше само прекрасното и загрижено лице на Джена, което бе побледняло от болка, великолепните й крака бяха разголени за похотливите желания на тази долна отрепка. Когато нападателят на Джена падна на пода, Джейсън посегна, стисна го за шията и го изправи. Разтърси го така, сякаш беше парцалена кукла.

— Джейсън — умолително изрече Джена. А после по-високо: — Джейсън!

Обзет от кръвожаден бяс, който жадуваше да бъде задоволен, Джейсън твърде късно долови гласа на Джена. Обърна замъглен от ярост поглед към любимата си.

— Джейсън — твърдо каза тя, — престани, защото ще го убиеш. Не си струва.

Спокойната й увереност веднага подейства на изопнатите му нерви. Поуспокоен, той съсредоточи вниманието си върху човека, който бе увиснал безпомощно в ръцете му. Едва сега проумя какво е направил. Лицето на непознатия се бе превърнало в кървава каша, носът му несъмнено беше счупен, очите му бяха така подути, че изглеждаха почти затворени, устата му кървеше.

Съвсем бавно Джейсън започна отново да разсъждава логично. Яростта му се поуталожи, а заедно с това взе да изпитва и известно отвращение от онова, което бе сторил. Отпусна ръце и непознатият мъж се свлече на пода. Но преди той да докосне земята, Джейсън вече знаеше, че пак ще направи същото, ако видеше това копеле отново да докосва Джена.

Задъхвайки се, той погледна надолу към скупчената плът в краката си.

— Ако те видя пак с нея, ще те пребия до смърт. Докоснеш ли я отново с пръст, ще те убия!

Прескочи тази смачкана купчина и се приближи до Джена.

Преди да се опита да укроти развилнелия се Джейсън, тя бе успяла да се изправи на крака. Подпираше се с една ръка на облегалото на канапето. Когато той се приближи, Джена падна в прегръдките му и вече й беше все едно дали Ричи знае за него или не.

Беше й толкова добре, чувстваше се толкова сигурна в ръцете на своя любим. Съмняваше се, че в негово отсъствие ще може някога да се чувства защитена. Но той не можеше да й принадлежи. Каквото и да беше сторил Ричи, тя щеше да се омъжи за него. Бе дала дума. От очите й потекоха сълзи.

Раменете й се затресоха в нежните прегръдки на Джейсън и той отново изруга мъжа, който бе сторил това. Без да каже дума, я вдигна на ръце и тръгна към вратата. Преди да излезе, се обърна и хвърли един поглед на непознатия.

Дали погледът на този проклетник не трепна, защото го беше разпознал? Джейсън поклати глава. Това бе абсурдно. Той никога не беше виждал този човек, не бе възможно да се познават. Вярно бе, че реагира само на онова, което този проклет тип бе сторил на Джена, и нищо повече.

Като обърна гръб на жалкото същество, Джейсън се заизкачва по стълбите, а разтревоженият Майкълс подтичваше по петите му.

— Извикай икономката — през рамо му нареди той.

— А тя ще се оправи ли, господине? — попита слугата, сега в гласа му се долавяха нотки на уважение.

Джейсън поспря и го погледна нетърпеливо.

— Ще се оправи, ако доведеш жена си да ми помогне. Или иди да извикаш другата дама. — Изкачи още едно стъпало. — Или още по-добре доведи Алфонс.

— Да, господине — отговори Майкълс и добави задъхано: — По-добре е да не безпокоим лейди Хестър, докато не се оправят нещата. — И забърза надолу по стълбите.

Едва тогава Джейсън се досети, че не знае къде се намира спалнята на Джена. Налагаше се да я попита, а не му се искаше, защото тя продължаваше тихо да хълца. Потръпването на раменете й и тихото стенание от време на време му подсказваха, че уплахата й не е преминала.

— Джена, мила, къде е стаята ти? — тихо попита гой.

Гласът му я изтръгна от дълбините на ада, където бе пропаднала. Ричи се беше опитал да я изнасили и едва не бе успял. А после я беше ударил. И се налагаше да се омъжи за него. Можеше ли да има по-ужасна съдба? Господи, защо трябваше да стане така?

Джейсън й обещаваше щастие и любов до края на живота. И тя го обичаше също така неистово, както и той нея. Но тя беше отредена за Ричи и не можеше да измени на думата си. Беше обещала. Трябваше да намери отнякъде сили, за да понесе съдбата си. Самосъжалението нямаше да й помогне.

Джена овладя бурните си чувства и преглътна последното ридание.

— Завий надясно. Третата врата вляво.

Джейсън продължаваше да я носи, а тя избърса последната сълза от лицето си и си помисли, че има нужда от носна кърпичка. Когато той отвори с крак вратата, Джена вече почти се беше успокоила.

— Можеш да ме пуснеш сега — каза тя, когато влязоха в стаята и вратата се хлопна след тях.

Вместо да я послуша, той седна на един стол и я сложи в скута си. С една ръка я прегърна през кръста, а с другата я галеше по косите, разсипали се като меднозлатисти вълни по гърба и раменете й. Лицето му бе разкривено от мъка и съчувствие.

— Съжалявам, че не дойдох по-рано, Джена. Ще направя всичко, за да забравиш станалото. Аз няма да мога да го забравя. Но се заклевам във всичко свято, че никога няма да ти се случи отново. Няма да позволя.

— Шшт! — Тя сложи ръка на устните си. — Знам, че ако имаше възможност, нямаше да ме оставиш тук. Моля те, не се измъчвай напразно. — Джена въздъхна и уморено потърка челото си. — По-добре да не беше се случвало, но сега всичко свърши и може да се каже, че нищо особено не е станало.

Веждите му се сключиха и образуваха права линия над искрящите му очи.

— Нищо не се е случило ли? Този тип едва не те е изнасилил, а после те е ударил. Казах му самата истина. Ако те докосне пак, ще го убия.

Много й се искаше да му позволи да я закриля, но не бе възможно. Ричи отново щеше да я докосне и тогава законът щеше да бъде на негова страна. При тази мисъл тя се уплаши за Джейсън. Толкова беше упорит, че щеше да си има неприятности. Трябваше да защити любимия си от последиците на неговата любов към нея. Отново се налагаше да му напомни, че двамата никога нямаше да могат да се оженят.

Сърцето й се късаше. Вкопчила ръце в роклята си, тя се извърна от него, защото нямаше да има сили да погледне лицето му.

Гърлото й се сви и с големи усилия успя да промълви:

— Джейсън, не мога да ти позволя да ме закриляш от този човек.

Ръката, която галеше косите й, замря.

— Какво искаш да кажеш?

Сърцето й щеше да се пръсне от болка.

— Не мога да се омъжа за теб…

Очите му се присвиха подозрително, а устните му се превърнаха в тънка линия.

— Кой беше тоя тип, когото току-що пребих?

Тя не искаше да му каже. Джейсън беше толкова разгневен в момента, че можеше да слезе на долния етаж и да довърши започнатото.

— О, Джейсън, аз те обичам. Толкова те обичам, че животът ми не струва нищо без теб. Но не мога да се омъжа за теб. Знаеш, че не мога.

Главата й безволно се отпусна, не можеше да издържи повече на напрегнатата сила, която се излъчваше от него.

Той още по-здраво я прегърна през кръста.

— Не си отговорила на въпроса ми.

Преди да успее да продума, вратата внезапно се отвори.

— Хестър! — възкликна Джена и се опита да отблъсне Джейсън от себе си, за да се изправи. Но той я стисна здраво в прегръдките си, докато тя се успокои. При тези компрометиращи обстоятелства Джена се постара да се представи колкото може по-добре.

Той тъкмо се бе досетил, че Джена крие нещо много важно от него, когато се появи Хестър. В гласа му прозвуча неприкрито раздразнение:

— Вие сигурно сте леля Хестър?

Тя замря на място, а устата й зейна от удивление. Огледа ги и двамата. Джена все още бе притисната неподвижно в скута му.

— О, просто да не повярваш. Много си наперен с тия модни дрехи, но от мен не можеш да скриеш какъв разбойник си. А ти, Джена, как можеш да седиш така в скута му… — За миг вдигна умолителен поглед към небето. — Казах ти, че той ще ни насили, както си лежим в леглата.

Джена за последен път се опита да се изтръгне от ръцете на Джейсън, а после въздъхна и се отпусна. Нищо не можеше да направи, за да промени положението, трябваше да се примири. Хестър щеше да се държи по обичайния начин, а и Джейсън нямаше да стане по-малко упорит.

— Да, скъпа, но на теб ти беше спестено всичко това. Мен се опита да изнасили.

Хестър свирепо я изгледа.

— Колко си лекомислена. — Размаха заканително пръст. — Оставила си се на този разбойник да те прелъсти… и това е, меко казано… докато годеникът ти там, на долния етаж, не може да си стои на краката. Джена, срамувам се от теб. Знаех си, че нищо хубаво няма да излезе от това, че остана в Париж да се грижиш за този разбойник. И се оказах права.

Едва бе изрекла тези думи и в стаята настъпи тягостна тишина. Още преди той да се обърне към нея, Джена знаеше, че е разбрал всичко. Тя не искаше Джейсън да узнае, че мъжът, от когото я бе спасил, ще стане причина за тяхната раздяла.

Несъзнателно опря ръце на гърдите му, сякаш го умоляваше да я разбере.

— Джейсън.

Гласът му беше тих и хладен, а устните му побеляха от напрежение.

— Аз току-що пребих мъжа, за когото държиш да се омъжиш.

Тя кимна, гърлото й така се беше свило, че не можеше да продума. Зърна болката в очите му и в сърцето й сякаш се заби нож. Искаше да му каже, че е променила решението си, че ще се омъжи за него. Но не можеше. Беше дала дума.

Джейсън рязко я отблъсна от себе си и стана. Свил юмруци, отиде до прозореца. Когато отново се обърна към нея, лицето му бе разкривено от неверие, гняв и мъка.

— Значи държиш да се омъжиш за това долно животно? Заради това гадно подобие на човешко същество ти се отказваш от моята любов?

Без да откъсва поглед от него, тя кимна, а сърцето тежко биеше в гърдите й.

— Той се опита да те изнасили, Джена. Той те удари.

Риданията се надигнаха в гърлото й и тя закри лицето си с ръце.

— Божичко, знам това.

Леля Хестър ахна. А после започна да нарежда:

— Ричи те е ударил? О, боже! Какво означава това, Джена? Ако е вярно, не бива да се омъжваш за него. Дори Луиджи с неговата гордост нямаше да го позволи.

Джейсън не можеше да я понася повече, обърна се и кресна:

— Махай се!

Ококорила очи, в който се четеше удивление, но нямаше и капчица страх, Хестър погледна Джена.

— Миличка?

Джена вдигна мокрото си от сълзи лице.

— Моля те, излез, скъпа. Ние с Джейсън трябва да уредим някои неща.

Като чу думите на племенницата си, Хестър хвърли последен изпитателен поглед към Джейсън и напусна стаята.

Джена въобще не забеляза това, цялото й внимание бе съсредоточено върху Джейсън.

— Моля те, Джейсън, трябва да ме разбереш. Луиджи ме накара да дам дума и сега не мога да се отметна. Но има и нещо друго. Баща ми цял живот ме е учил да държа на думата си. Омъжих се за Луиджи, който беше достатъчно стар да ми бъде баща, защото майка ми настояваше и нямаше как да й откажа. Винаги съм държала на думата си. Сега не мога да се откажа от нея. Не мога да престана да бъда такава, каквато съм, независимо че толкова много те обичам и че ужасно ще ме боли да се откажа от райското щастие да бъда твоя жена.

В стаята се възцари безкрайна тишина. Джейсън се взираше в лицето й. Знаеше, че тя го обича, иначе нямаше да му се отдаде. Значи ужасно много държеше на дадената дума, щом я поставяше пред своето щастие. Макар че не можеше да я разбере, тя го изпълваше с възхищение. Гневът му започна да се уталожва, мускулите му се поотпуснаха.

Джена наблюдаваше любимия си. Видя как раменете му потръпват. Той щеше да й прости. Това беше всичко, на което се надяваше, и щеше да му бъде благодарна.

Джейсън направи няколко големи крачки и като застана пред нея, коленичи. Взе ръцете й в своите и ги целуна.

— Джена, не разбирам защо правиш това, но няма да те измъчвам повече с укорите си. Прекалено те обичам и не искам да те нараня.

Той посегна и леко докосна бузата й, при което отново трябваше да сдържа надигналия се гняв в душата му при вида на следите от удара на Ричи, които все повече изпъкваха върху хубавото й лице.

— Ужасно ми се иска да разбера защо настояваш да се омъжиш за него. Ако той се отнасяше към теб грижливо и с уважение, бих приел желанието ти да удържиш на думата си. — Устните му се изкривиха в жестока усмивка. — Може би това нямаше да ми хареса, но аз добре знам как изгубената чест може да съсипе човешкия живот. Но този човек е негодник.

Изричайки тази истина, той сякаш й нанесе още един удар и сълзите, които толкова храбро бе сдържала досега, изведнъж бликнаха от очите й.

Джейсън пое една сълза с върха на пръста си и я близна. Соленият вкус на Дженината мъка бе непоносим.

— Моля те, не плачи, Джена. Аз няма да настоявам повече.

Тя му се усмихна през сълзи.

— Прекалено си добър за мен, Джейсън. След всичко, което ти сторих, не заслужавам да се грижиш за мен.

Дрезгав смях мъчително се изтръгна от гърдите му.

— Ти не си ангел, любима, но и аз не съм светец.

Сякаш за да потвърди думите си, той я целуна. Целувката беше лека, но ги свърза в общата им мъка нещо, което никакви жестоки обстоятелства не можеха да сторят. Когато Джейсън се отдръпна от нея, и двамата дишаха учестено, но на сърцата им беше по-леко.

— Ти си моя, Джена. Няма да ти позволя да си отидеш.

— В сърцето си винаги ще бъда твоя, Джейсън. Но ще се омъжа за Ричи. — Тя сложи пръст върху разтворените му устни, за да му попречи да говори. — Знам, че това не е най-доброто за нас и че Ричи ще се държи отвратително с мен, но го дължа на Луиджи. Той се ожени за мен, когато нямаше къде да отида и имах ужасна нужда от пари, за да помогна на майка си. Благодарение на Луиджи майка ми е добре и е на сигурно място в един санаториум за туберкулозноболни в Швейцария. Без неговата помощ отдавна щеше да е мъртва. Не мога да му изменя сега.

Джейсън бе учуден и възхитен от нейната вярност и от душевната й сила и това изпълни сърцето му с гордост и любов към тази жена, за която смяташе да се ожени, независимо от думите й.

— Джена, ти си най-благородният човек, когото познавам, но внимавай. Казах, че днес няма да те измъчвам повече, но да знаеш, че няма да престана да те преследвам, докато не станеш моя. Няма да ти позволя да пожертваш останалата част от живота си заради нещо, което си мислиш, че дължиш на един мъртвец.

Тя въздъхна и се отдели от топлината и сигурността на прегръдката му, като несъзнателно потръпна от това.

— Длъжна съм, Джейсън. Иначе няма да мога да се помиря със себе си, като знам, че съм измамила Луиджи, че не съм удържала на думата си.

— Ти ще бъдеш моя, Джена. Нито една жена, така благородна и готова на саможертва като теб, не заслужава ужасния живот с този негодник. Няма да ти позволя да се самоунищожиш или да унищожиш мен, като се омъжиш за него.

Как й се искаше да му повярва, да му позволи да я вземе в прегръдката си и да я задържи там завинаги. Но трябваше да бъде силна. И още докато се опитваше да събере сили, някакво гласче й нашепваше в ухото: „Наистина ли е толкова лошо да нарушиш даденото обещание, при положение че да го спазиш означава да направиш двама души нещастни за цял живот, за да може трети да си живее приятно?“. Джена побърза да прогони тази коварна мисъл. Беше прекалено привлекателна, за да се спира на нея надълго и нашироко.

Изопнатите й рамене и вкопчените една в друга ръце подсказаха на Джейсън колко е напрегната. Той я обичаше прекалено много, за да остане, когато виждаше, че неговото присъствие й причинява толкова мъка и изпълва душата й със смут. Отиде до вратата и се обърна да я погледне още веднъж.

— Ще се върна да те взема.

* * *

Още докато си тръгваше, той си даде дума, че никога няма да й позволи да си отиде от него. Щеше да я преследва, докато решителността й се пречупеше. Щеше да върви по петите й, докато тя не признаеше, че тяхната любов е нещо далеч по-важно от изпълнението на едно обещание, дадено по принуда.

Толкова беше погълнат от мислите си, че не забеляза как е стигнал до щаба на Уелингтън, докато един от помощниците на графа не се приближи до него и не му каза, че Уелингтън го чака. Графът бе настоял да се срещнат, макар че Джейсън вече му беше казал всичко, което знаеше.

Измъчваха го известни опасения. Уелингтън нямаше навик да си губи времето, тъй че сигурно щеше да поиска нещо от него и Джейсън се надяваше, че няма да му се наложи да се раздели отново с Джена заради това, което бе станало през изминалата седмица.

Не се наложи да чака дълго. Скоро влезе в кабинета на Уелингтън и бързо огледа обстановката. Строго обзаведена с прекрасни мебели, стаята изглеждаше внушителна, както и човекът, който стоеше зад бюрото. Уелингтън бе облечен спретнато, както подобаваше на поста му, но той никога не се стремеше да впечатлява. Джейсън харесваше това.

С лека стъпка Джейсън се приближи към херцога на Уелингтън. Спря на няколко крачки от него и го изчака пръв да заговори.

— Евърли — обърна се към него Уелингтън, протягайки ръка.

За миг Джейсън се почуди към кого се обръща той. Почти от цяла година насам никой не беше го наричал така. После умът му се проясни и той подаде ръка с думите:

— Ваша Светлост.

Уелингтън му посочи стол, поставен пред бюрото му. Джейсън седна и кръстоса крак върху крак — нехайна поза, която издаваше напрежението му. Забеляза, че Уелингтън не изглежда по-мрачен от обикновено. Но трябваше веднага да си признае, че когато ставаше въпрос за херцога, изражението на лицето не означаваше нищо.

— Благодаря ви, че дойдохте веднага, Евърли. Чух, че сте пристигнали едва преди седмица и сте били зает с предаването на събраните сведения.

Джейсън кимна. Неговият шеф бе намекнал, че Уелингтън има предвид някаква особено спешна мисия.

— Повиках ви, защото притежавам документи, които веднага трябва да заминат за Лондон — каза Уелингтън и събра върховете на пръстите си. — Ще ги занесе човек, на когото имам пълно доверие. Това сте вие.

— Ваша Светлост? — едва успя да изрече Джейсън, вместо да каже какво мисли по въпроса.

Проклятие! Той нямаше време да пътува до Англия. Джена беше тук, в Брюксел, и той смяташе непременно да я убеди да се откаже от годеника си — нещо, което нямаше да може да направи, ако се намираше от другата страна на Ламанша, дявол го взел.

Навярно бе успял превъзходно да прикрие огорчението си, защото Уелингтън продължаваше да говори така, сякаш Джейсън вече се беше съгласил да изпълни възложената му мисия.

— Разбрах, че сте били ранен сериозно, докато сте се опитвали да напуснете Париж, носейки жизненоважни новини за Наполеон. Казаха ми също така, че сте пътували дотук дегизиран, и то в компанията на една вдовица, графиня Ди Понти, да се изразим по-точно.

Джейсън уморено кимна, питайки се накъде ли бие Уелингтън.

А той продължи с кратко описание на миналото на Джена, после добави:

— Искам от вас да не се срещате повече с тази жена, докато не изпълните задачата си. Имаме причини да смятаме, че някой с добри връзки предава на Наполеон информация за движенията и числеността на нашите войски. Не можем да рискуваме да се разчуе за предстоящото ви пътуване и човекът, който ни е издал, да научи, че сте служили на нас. Никой не бива да знае, че заминавате или поне кога и къде заминавате.

Дявол го взел! Сега му нареждаха да изчезне, без да каже дума. Какво щеше да си помисли Джена, след като й беше обещал да се върне при нея? Цялото тяло на Джейсън, до последното мускулче, бе напрегнато до пръсване поради желанието да откаже да изпълни тази мисия.

Сега не можеше да напусне Брюксел. Трябваше да се помъчи да убеди Джена, че е прав. Трябваше да я спечели, преди да е успяла да направи най-голямата грешка в живота си и в неговия живот, като се омъжи за онзи негодник.

Уелингтън продължаваше:

— Тъй че всички приготовления вече са направени, дори е наредено да ви приготвят куфарче с дрехи. Заминавате веднага след нашия разговор. Сред пакетите, които трябва да занесете в Лондон, има и едно запечатано писмо. В него ще намерите още инструкции. Щом се качите на кораба, отворете го, а после го изгорете. Имате ли въпроси?

Джейсън погледна към Уелингтън, който вече се бе изправил. Ясно беше, че херцогът не очаква отказ. И как би могъл да му откаже? Ако оставеха Наполеон така, той щеше да съсипе света и да причини мъки и страдания на прекалено много хора. Джейсън нямаше да може да го преживее, ако не направеше всичко възможно, за да попречи на налагането на френското господство.

Примирен със съдбата си, Джейсън се надигна.

— Не, Ваша светлост, нямам въпроси.

— Добре. — Уелингтън отново посегна да му стисне ръката. — Пазете се и помнете, че някой знае прекалено много и ни издава. Разчитайте на мен.

— Да, сър.

Джейсън се завъртя на единия си ток и излезе, а в това време всичките му планове за Джена се разпаднаха на пух и прах. Разочарованието като менгеме стягаше гърлото му и той бе доволен, че не срещна никого пред вратата на кабинета. Имаше нужда да повърви, за да позаглъхнат гневът и разочарованието, които объркваха сега мислите му.

Толкова много се бе надявал да убеди Джена да се откаже от мъжа, за когото беше сгодена. А сега трябваше да я напусне, без да може да й обясни защо. Нейната любов беше единствената му надежда и утеха.