Амбър Кей
Джена (10)

Десета глава

Той я обичаше! Обичаше я. Дълбоко в сърцето си тя знаеше, че е така, но да го чуе как произнася тези думи беше повече от прекрасно. И когато устните му се разтвориха в безкрайно нежна усмивка, очите я заболяха от непролетите сълзи. Джена знаеше, че никога няма да бъде по-щастлива.

— Джена, мила — нежно я укори той, — не може да не си знаела какви са чувствата ми към теб. Никога не съм ги крил.

Тя леко поклати глава.

— Не, не си ги крил. Но просто… едно нещо е да си мислиш, друго е да чуеш да ти го казват.

Джена вдигна очи към него, сигурна, че този мъж заслужава всякаква жертва. Дори измяна на клетва за вярност. Помисли си, че за Ричи няма да има значение дали е дошла при него от леглото на друг мъж. Да отхвърли любовта на Джейсън означаваше да нарани не само себе си, но и него — мъжа, когото обичаше. А и Джейсън не беше поискал да се омъжи за него, а само да го обича.

Протегна ръце и привлече главата му към себе си, за да го целуне. Независимо какво криеше бъдещето, Джена искаше този миг на пълно отдаване и безрезервна любов, за да го запази завинаги в сърцето си. За нея по-голямо щастие нямаше да има. Само за тази нощ тя щеше да забрави обещанието, дадено на Луиджи, и да се отдаде напълно и безвъзвратно на единствения мъж, когото някога щеше да обича.

Устните им се срещнаха — отначало колебливо, а после се притиснаха плътно. Джена имаше чувството, че се е завърнала у дома.

Джейсън вдигна глава и сякаш разкъса нишката на желанието, която ги свързваше.

— Студена си като лед, любима.

— Не, аз цялата пламтя, по-силно от онзи огън — промълви Джена.

Той тихичко се засмя. Вместо да я целуне отново, започна да развързва връзките на пелерината й. После смъкна мократа дреха от раменете й и опипа ръцете й над лактите.

— Отдолу под дрехите си още по-мокра, ако изобщо е възможно това. Ела! — Поведе я към огъня. — Не искам да се разболееш.

Тя с усмивка се остави в ръцете му.

— Започваш да говориш като мен.

Джейсън я погледна лукаво.

— Така ли? — А после сви рамене. — Чувал съм, че обикновено влюбените започват да си приличат.

Седнала на стола до огъня, Джена се удивляваше на лекотата, с която той бе приел връзката им.

— Всички шпиони ли са така податливи на влияния като теб?

С този въпрос искаше да го подразни, но желанието да научи повече за него се прокрадна в гласа й.

Той коленичи в нозете й и взе ръцете й в своите.

— Джена, само за тази вечер ми повярвай, че те обичам и че нищо друго няма значение, освен удоволствието да бъдем заедно.

Надникна в очите му и там прочете такова искрено обещание за щастие, че всичко останало сякаш се смали. Ужасно много й се искаше да бъде точно така.

Не издържа погледа му и сведе глава. Дали любовта й към този мъж не беше грешна? Тя не смяташе така.

Джейсън не беше я помолил да се омъжи за него, а само за една любовна нощ. Онова, което те двамата правеха сега, нямаше да отнеме нищо на Ричи. Ричи не я обичаше и не желаеше нейната любов. Привличаха го парите й, които щеше да получи, щом се оженеха. А междувременно тя можеше да отдаде любовта си, тялото си, душата си на този мъж, който бе коленичил пред нея — на Джейсън.

Джена се свлече на колене до него, тъй че сега вече ги разделяше само въздухът, който дишаха.

— Джена — прошепна Джейсън и името й прозвуча като любовна клетва, а ръцете му някак собственически обгърнаха тялото й.

Ето за това бе копняла, помисли си го и се отпусна в силната му прегръдка. Главата й бе отметната назад, очите й — притворени, цялата му се отдаваше.

— Винаги ще те обичам, Джейсън.

Очите му светнаха от задоволство, раменете му се напрегнаха под дланите й.

— Тогава ми позволи да те любя. Нека да довършим онова, което започнахме в онзи проклет обор.

Тя се усмихна, като чу с каква ярост произнесе последните думи, и лекичко прокара пръсти по брадичката му.

— Аз имам много приятни спомени от „онзи проклет обор“.

Джейсън хвана ръката й и зацелува пръстите един по един.

— О! — простена тя. — Не знаех, че такова просто нещо може да е толкова… толкова… — Не знаеше как да го нарече, само искаше това никога да не свършва.

— Да ти е за урок, за да не ми се подиграваш — шеговито каза той.

Смехът й глухо отекна в малката стая.

— Ако трябва да плащам по този начин, задето ти се присмивах, можеш да бъдеш сигурен, че често ще го правя.

— Дръзко момиче.

Ръцете му обгърнаха талията й и той започна да разкопчава копчетата на гърба й.

— Студена си като лед, а и от тези мокри дрехи няма да ти стане по-топло.

Тя потрепери — колкото от сръчните движения на пръстите му, толкова и от студ.

— Така е, но същото може да се каже и за твоите дрехи.

Също толкова жадна да усети докосването на голата му кожа, тя се стараеше да смъкне дрехите му. Но все още не успяваше.

— Много по-трудно е да те съблече човек — промълви Джена.

Джейсън се наведе и целуна нацупените й устни.

— Ето, разкопчах корсажа ти, сега ще ти помогна да свалиш моите дрехи.

Като каза това, той отпусна ръце надолу. Очите й се разшириха, когато зърна грубото платно на ризата, обгръщащо като втора кожа издутите мускули на широката му гръд. Джейсън имаше великолепно телосложение.

— Хубав си — промълви Джена, прокара ръце по бицепсите му и като стигна до шията, започна да разкопчава копчетата на ризата. Пулсът й се ускори и ръцете й започнаха да треперят.

— Не — възрази той, — ти си хубавицата.

Ръцете му се плъзнаха под корсажа й и започнаха да разхлабват връзките на корсета отдолу.

— Свали си ръцете! — строго каза тя.

Очите му бяха разширени от желание.

— Трябва ли? Вече съм толкова близо до целта си.

Джена се засмя тихичко.

— Да, трябва, защото аз съм още по-близко до целта си.

Като въздъхна пресилено, той се подчини. Тя смъкна ризата от раменете му и за няколко минути се отдаде на удоволствието да съзерцава голия му торс. Мускулите му ясно се очертаваха, но не бяха прекалено груби. В желанието си да го докосне тя вдигна ръка и го докосна близо до раната.

Джейсън шумно си пое дъх, което я възбуди и я направи по-дръзка. Съзнавайки силата си, тя вдигна очи и му се усмихна. Разширените му зеници почти закриваха зелените ириси.

Той беше неин и Джена си помисли, че би могла да надникне в душата му, там, където се съхраняваше любовта му към нея. Това я направи по-смирена.

— Джейсън — тихо каза тя, като наблягаше на всяка дума, — вземи ме. Моля те!

На лицето му се изписа тържество, екзалтирано и първично. Той стана и я вдигна на ръце. Тревогата накара Джена да настръхне.

— Джейсън, пусни ме. Раната ти.

— Шшт! — тихичко я успокои той, докато я носеше към малкото легло, което двамата щяха да споделят. — Нищо ми няма.

Остави я на него и тя се излегна за малко, колкото да му позволи да свали високите си обувки, чорапите и панталоните си, след което се надигна и се подпря на лакът.

При вида на голото му тяло дъхът заседна в гърлото й. Горд като някое диво животно, той се изправи пред нея, подпрял ръце на хълбоците си. Джейсън беше по-съвършен от „Давид“ на Микеланджело.

Прилепил устни върху устните й, той махна корсета и повдигна шемизетката, а после трябваше да се откъсне от устата й, за да я освободи напълно от дрехите. Нежно зарови пръсти във великолепните й гъсти коси и махна фибите, които придържаха кестенявите къдрици във висок кок. Нави копринените кичури около ръката си и придърпа главата на Джена към себе си.

Тя обви врата му с ръце и се притисна към него.

Джейсън се отдръпна малко, за да види лицето й. Очите й бяха потъмнели от едва сдържана страст, тя усещаше, че пулсира от желание.

— Джейсън — прошепна припряно, като го хвана за раменете и се опита да го повдигне, — вземи ме сега. Желая те.

На устните му се появи дяволита усмивка.

— Не още, мила.

Джейсън толкова силно я желаеше, че и за него беше мъчение да чака, но той не искаше да я нарани. Не знаеше дали тя и покойният й съпруг изобщо са правили любов. Навярно той е бил прекалено немощен за това. Погледна я в очите.

— Не бих искал да ти причиня болка, Джена. Девствена ли си?

Тя срещна погледа му, без да трепне. Той беше нейният живот, истинската й любов, с него можеше да се държи естествено, без момински свян.

— Аз съм твоя, Джейсън. Цялата съм твоя.

— Никога няма да съжаляваш, че си ми се отдала, любима.

В този миг Джейсън знаеше, че заради нея е готов да отиде и в ада дори, без да се замисли. Това беше жената, която желаеше, дори забрави за предаността си към Британия, така изцяло бе отдаден на Джена.

— Никога — повтори тя, изпълнена с желание, и телата им се сляха.

Джена откликваше на всяко негово движение, гърдите й плътно се притискаха в неговите, бликна огън, предхождайки върховното удоволствие, което скоро щеше да ги погълне. Двамата се сляха в едно — това първично единение на телата, което само две влюбени същества могат да постигнат.