Сандра Браун
Дългото очакване (16)

16.

Марни въздъхна дълбоко и отвори очи. Тялото й бе отмаляло и обхванато от сладка леност, която проникваше във всяка клетка. Ударите на сърцето й бяха силни и отмерени. Почти усещаше как кръвта се разлива във вените й. Струваше й се, че никога не е била тъй спокойна и отпусната. Беше прекрасно да лежи така и да не прави нищо.

Прозина се и се протегна. Тъкмо тогава кракът й докосна нечий крак. Тя застина на място. После бавно се обърна на другата страна.

Ло спеше до нея. Русата му коса бе разрошена, а долната част на лицето му бе потъмняла от наболата брада. Завивките го покриваха до кръста. Гръдният му кош беше гол.

Като лежеше съвсем неподвижно и почти не смееше да диша, Марни го разглеждаше. Минутите бързо отлитаха. Нещо й подсказваше, че трябва веднага да напусне леглото, докато все още е в безопасност. Тогава при следващата си среща двамата щяха да могат да се погледнат с чиста съвест и да се преструват, че не са прекарали нощта в едно легло. Но тя бе толкова уморена от усилията да стои „в безопасност“, че нямаше сили да се помръдне.

Вентилаторът бавно се въртеше над главата й. Сънливото му бръмчене сякаш я хипнотизираше. Все още бе много рано и в спалнята царете сумрак. Затова тя си позволи през следващите няколко безценни минути да направи онова, което й се искаше, вместо онова, което й диктуваше съвестта. За момента си наложи да отхвърли всички неприятни мисли за смъртта на майка си, за несигурното бъдеще, свързано със съдбата на Дейвид, за невъзможната й любов към този мъж, който сега лежеше до нея.

Колко много го обичаше! Колко много го бе обичала, откакто за първи път я бе ослепил с убийствената си усмивка и я бе нарекъл малката.

— Добро утро.

Отначало си помисли, че й се причува. Но после видя как устните му се извиха в добре познатата усмивка. Очите му останаха затворени.

— Какво правиш при мен в леглото, Ло?

— Възбуждам се.

Тя преглътна така мъчително, че се чу.

— Откога си тук? Цяла нощ ли? Спал си тук?

— Да. Само от време на време заспивах. Слушах как дишаш. Наблюдавах те. Желаех те. — Той отвори очи. Бяха ослепително сини в сумрачната стая. Усмихна се и безпомощно сви рамене. — Възбуждах се.

— Как разбра, че съм будна?

— Усетих го. Започна да дишаш по друг начин. По-бързо. Все едно че беше възбудена. — Ло се пресегна и докосна нацупените й устни. — Възбудена ли си? — хрипливо прошепна той.

Тя само го гледаше втренчено и се къпеше в горещия син блясък на очите му. Марни неволно облиза устните си, от които той не откъсваше поглед.

— Възбудена ли си, Марни? — тихо простена Ло. — Не ми отговаряй, както смяташ, че е правилно или подходящо за случая. Кажи ми истината. Възбудена ли си?

Тя кимна, преди да отговори гласно. Едва отвори устни и той се примъкна до нея и я целуна леко. Отначало само леко докосна устните й няколко пъти. После езикът му погъделичка средата на горната й устна. Тялото й инстинктивно се устреми към него.

Ръката му я прегърна през шията и я привлече по-близо. Целувката му беше нежна, силна и влажна. Езикът му проникна навътре. Тя спонтанно вдигна ръце и ги сложи на гърдите му. Беше толкова приятно да докосва острите къдрави косъмчета. Любопитно ги оглеждаше, като ги подръпваше с пръсти.

Целуна я по устните, сякаш отново я благославяше, после се отдръпна и я погледна в очите. Марни смутено отдръпна ръцете си.

— Искаш ли да спрем, Марни?

Тя поклати отрицателно глава. Ло я гледаше втренчено, а краката му бавно изритаха завивките надолу.

Погледът й проследи движенията му и очите й удивено се разшириха.

— Не съм се шегувал, нали? — попита той.

— Не, определено не си.

— И какво ще правиш сега?

— Не съм сигурна.

— Помисли. — Ло взе ръката й, целуна горещо дланта й и я постави върху члена си. После тихо простена от удоволствие. — Имаш време.

Очите му потъмняха и лицето му се изкриви от наслада, когато пръстите й опипаха кадифения връх.

— О, Марни! — Малко по-късно, когато гърдите му бързо-бързо се повдигаха, простена: — Малката светица, как не!

Обърна я по гръб, наведе се над нея и заопипва с пръсти вързания на възел колан на халата й. Най-после го развърза и нетърпеливо го отметна настрани.

Веднага застина на място. Шумно си пое дъх. Очите му жадно, алчно огледаха голото й тяло. Най-накрая очите му се насочиха към лицето й и я погледнаха въпросително.

— Станала си много хубава, малката.

Пръстите му погалиха раменете й, спуснаха се надолу по едната ръка, като очертаха всяка вена от вътрешната й страна, после се насочиха към гърдите, опипаха едната и стигнаха до корема. Дланта му нежно притисна пухкавия триъгълник между бедрата й, преди да погали и тях.

Докосването събуди милион приятни гъделичкащи усещания по цялата й кожа. Тя вече не можеше да стои спокойно. Шията и гръбнакът й се извиха назад, когато пръстите му леко погалиха корема й. Тя сви колене, щом ръката му се плъзна по бедрото й. За първи път й се прииска да усеща само как тялото й реагира на ласките на Ло.

— Красива си — прошепна той. — Просто не знам къде да те целуна по-напред.

Спря се на устните й, докато палецът му игриво дразнеше зърното на гърдата й. С все още влажни от страстната целувка устни Ло го захапа. Тя впи пръсти в косата му и прошепна името му.

— Това какво означава, да или не?

— Да — простена Марни, — да.

С върха на езика си той ближеше зърното на гърдата й. Марни издаде някакъв звук, който много приличаше на ридание.

— Още?

— Да.

Той стисна с устни зърното и нежно го засмука. С горещия си език и смучещите си устни Ло сякаш предизвика избухването на някаква експлозия на насладата. Дотогава тя не бе предполагала, че любовта така може да разтърси цялото й същество. Жадуваше да го притежава целия.

Той реагира на тези сигнали, като се настани между бедрата й. Меката й топлина го обгърна. Ло промърмори доволно и проникна в нея.

Върхът на пениса му едва бе докоснал скъпоценното кътче на тялото й и това се оказа повече от достатъчно. Цялата й любов, всичкото й желание се концентрираха там и прераснаха в разтърсващ оргазъм.

Той възпламени тялото й като циклон. Марни го усети с корема си и с гърдите си. После зашеметяващо се разля по цялото й тяло и достигна до върховете на пръстите й. Тялото й продължаваше да потръпва от наслада дълго след като всичко бе свършило.

Най-накрая тя отвори очи и погледна Ло, зашеметена от реакцията на тялото си, което никога не бе смятала за прекалено чувствено.

— Съжалявам.

Ло отметна глава назад и се разсмя.

— За какво? За това, че си една от най-горещите жени, които някога са се раждали. Божичко, ти си невероятна — прошепна той и я целуна по устните. — Прекрасна и невероятна.

— Караш ме да се срамувам.

Цялото й тяло беше пламнало трескаво и това усещане се засилваше от неговия похотлив поглед, от движенията на ръцете му и устните му, които го опипваха и вкусваха.

— Ти имаш най-чувствителните гръдни зърна на света. — Тихият му глас бе изпълнен с възхищение и благоговение.

— Не са достатъчно големи — промълви тя, като неохотно отблъскваше ръцете му.

— Затова ли винаги са така щръкнали?

— Не е вярно!

— О, вярно е, малката.

Тази галена думичка учуди и двамата.

— За втори път ме наричаш така. Мислех, че не си спомняш.

— Сетих се едва когато започнахме да се любим.

— Защо тогава?

— Спомних си как един ден на плажа те наблюдавах и си мислех каква страхотна мадама ще станеш след няколко години. — Пръстите му леко погалиха зърната на гърдите й. — Спомням си как съжалявах, че няма да съм наблизо, за да видя как ще се превърнеш в жена. Като истински егоист аз съм доволен, че онзи проклет тип е разбил сърцето ти.

— Какъв тип?

— Онзи, когото си обичала. Който те е изоставил.

— О! — тихичко въздъхна тя.

— Ако не е бил той, сега нямаше да бъдеш моя. — Ло наклони глава и целуна розовото зърно. — Сигурно имам късмет.

Той продължаваше да целува тялото й, като не обръщаше внимание на задъханите й протести, когато устните му слизаха все по-надолу.

— Ло! — простена тя, когато той разтвори бедрата й. Приготви се да проникне в нея и каза:

— Марни, толкова дълго чакахме. Отвори очи и ме погледни.

Тя не само го погледна, но и обви шията му с ръце. Ло простена гърлено и проникна в нея. За миг остана неподвижен, като дишаше тежко и се взираше в лицето й.

— Няма ли да?

— Още не — каза той и целуна ъгълчето на устните й. — Устните ти са толкова предизвикателни.

— Така ли?

— Хъм-м-м. Някой ден ще ти разкажа какво съм си фантазирал за тях.

— Разкажи ми сега.

— Не.

— Защо не?

— Ще се смутиш, а аз не искам да свършвам още. Но ще стане, ако заговоря за тези неща.

Той отметна главата й назад и я целуна. После ръцете му се плъзнаха по тялото й и я обхванаха през кръста, Ло я настани в люлката на бедрата си и започна да я гали.

Тихото драскане на Венера по вратата събуди за втори път Марни. Напълно изтощени физически, двамата с Ло бяха заспали. Ръцете и краката им бяха здраво сплетени. Едната му ръка бе заровена в косите й, а другата собственически покриваше едната й гръд. Когато Марни се опита да се освободи, той дрезгаво промърмори:

— Стой мирно!

— Трябва да стана. Пък и Венера има нужда да излезе навън.

— Тази кучка — изломоти той, като се обърна по гръб и изрита завивката. — Ще я пусна навън и ще направя малко кафе.

Ло прегърна Марни и я целуна силно и страстно.

— Запази ми мястото.

После я остави, спусна крака от едната страна на леглото и тръгна към вратата на спалнята, без да забелязва, че е гол.

Но Марни не можеше да не забележи това. Тя лежеше сред безнадеждно усуканите чаршафи и му се възхищаваше, докато не се скри от погледа й. Цялото й тяло гореше от гордото усещане, че притежава най-красивия любовник в цялата вселена.

Като влезе в банята, Марни забеляза, че след изминалата нощ у нея са настъпили огромни промени. По корема и гърдите й имаше следи от целувките му. Болката между бедрата й беше по-скоро приятна. Тя се наслаждаваше на тези промени.

Взе набързо душ и се облече. Като носеше в ръце обувките си, тръгна боса през къщата по посока към кухнята. Една открехната врата привлече погледа й. Блъсна я леко и тя се разтвори.

Стаята на Дейвид. Това веднага й стана ясно. Навсякъде бяха нахвърляни дрехи, този негов навик по-рано я дразнеше, но сега й се видя мил и трогателен. Тук имаше и много плакати с изображения на рокзвезди и известни спортисти, а от един от тях, облечена само по бикини, сияйно се усмихваше Кристи Бринкли. Върху бюрото бе поставен малък модел на „Виктори“ а до него се виждаше купчина учебници.

Стаята вече носеше неповторимия отпечатък на Дейвид, макар че той съвсем отскоро живееше тук. Сред обичайните му вещи имаше и нов телевизор с видео — нещо, което той отдавна искаше да притежава. Върху нощното шкафче бе поставен нов телефон. В една кутия имаше цял куп касети.

Очите на Марни се замъглиха от сълзи, тя отстъпи заднишком, излезе и затвори вратата. Досега не бе осъзнала колко щедър е Ло. За Дейвид тази къща сигурно беше като истински рай, бяха го учили — главно поради нуждата, — че материалните блага не са най-важни.

Веднага трябваше да си го върне. Иначе можеше да го загуби завинаги. Щом го видеше, веднага щеше да му каже да се прибере у дома, където му беше мястото.

Ло бе обул чифт спортни гащета. Беше в кухнята. Когато Марни влезе, той разбъркваше портокаловия сок в гарафата.

— Кафето е почти готово.

— Не искам кафе.

Строгият й тон го накара да застине на място.

— Искам само да ми дадеш някакво обяснение за онези луксозни играчки, които си подарил на Дейвид. Мисля, че снощи се разбрахме по въпроса за твоето разточителство.

Много внимателно той постави гарафата на масата.

— Трябваше ли да си взема обратно онова, което вече съм му дал? Бъди разумна, Марни. Снощи само решихме, че аз съм един прекалено снизходителен баща, защото не съм виждал сина си цели шестнайсет години и че ти ще бъдеш по-търпелива с мен.

— Е, след като надникнах в онази стая на електронните чудеса, която се нарича негова спалня, търпението ми просто се изчерпа.

Ло подпря ръце на хълбоците си.

— И защо е тази внезапна реакция?

— Ти обсипваш Дейвид със скъпи подаръци, за да го съблазниш и да ми го отнемеш — обвини го Марни.

— Това не е вярно.

— Струва ми се, че е вярно.

— Защо да го правя?

— Защото искаш да си номер едно за всеки. Да си върхът. Шампионът. Най-важният.

— Преди по-малко от час — провлачено каза той — ти беше на върха. И се наслаждаваше на всеки миг. Или е по-добре да кажа — на всеки сантиметър?

Пламна цялата от гняв и смущение. Пусна обувките си на пода и набързо ги обу. Врътна се на токчетата си и закрачи към входната врата. Отвори я рязко и насреща й застанаха Венера и Дейвид.

— Мамо! — възкликна той. — Направо не можах да повярвам, когато видях колата ти отпред. Какво става?

Беше така стресната от срещата с него, че не можеше да продума. Освен това се опасяваше, че нещо във външността й може да му подскаже какво е правила през последните няколко часа в леглото на Ло.

— Заради баба ти, Дейвид — обади се Ло иззад гърба и. Марни най-сетне възвърна самообладанието си и тихо му съобщи:

— Тя почина вчера следобед.

— Вчера?

— Ние с Марни обсъдихме този въпрос и решихме да не ти разваляме празненството. Ще ви оставя сами. Хайде, Венера, отиваме в задния двор.

Кучето последва Ло, а Марни и Дейвид останаха сами. Той беше изпълнен с разкаяние.

— Божичко, мамо, съжалявам, че не бях наблизо.

— Нямаше как да узнаеш.

— Да, ама ти си била сама през тази нощ.

— Аз… всичко беше наред. Имах нужда от малко време, за да поразмисля.

Дейвид пристъпи напред и я прегърна.

— Сигурно се чувстваш ужасно. Знам как щях да се чувствам аз, ако нещо се бе случило с теб.

Тя го прегърна и силно го притисна към себе си. По бузите й потекоха сълзи.

— Благодаря ти, миличък.

— Кога ще бъде погребението? — попита той, като отстъпи назад.

— По-късно днес. Не виждах никаква причина да го отложа. Тя си беше приготвила всичко предварително. Пък и нали имаме онзи парцел в гробището — добави тя, мислейки за гробовете на Шарън и баща си.

— Ние с татко ще дойдем. В колко часа ще бъде?

Тя му каза.

— Опелото ще бъде кратко. — Дейвид кимна и няколко руси къдрици паднаха на челото му. Той машинално ги приглади назад. — Хареса ли ти купонът?

— Беше страхотно. До четири сутринта играхме покер.

— Покер ли?

— Ъхъ, татко ми даде някои указания и спечелих десет долара.

— А аз дори не знаех, че ще ходиш там.

— Вчера се опитах да ти се обадя и да поискам твоето разрешение. Сега знам защо не си била вкъщи. Отначало се страхувах, че татко няма да ме пусне.

— Защо?

— Искаше да знае дали родителите на Джак ще си бъдат у дома, дали ще има алкохол или наркотици и тям подобни. Трябваше да го убедя, че на Джак може да се разчита, както и на неговите гости. Той каза, че ми вярва, но все пак се обади на мисис Муър. — Дейвид се засмя. — Сега вече имам двама строги родители.

— Ло строг ли е?

— В неговата къща се спазват определени правила. Никаква телевизия, докато не си напиша домашните и той не ги провери. Само една сода на ден, но мога да пия пресен плодов сок колкото си искам. Три телефонни разговора дневно и всеки само по петнайсет минути. Касетофонът да свири така, че той да не го чува. Ло е също като теб, мамо. Дори ми каза, че не бива да се излежавам цяло лято, ами да си намеря работа, ако ми трябват джобни пари. Ясно ли ти е? Той е съгласен с теб. Казах му, че аз така и така се каня да си намеря работа.

— Харесва ли ти да живееш при него, Дейвид? — Марни знаеше, че е нечестно да го притиска така, но прекалено сериозното й изражение го подтикваше към откровен отговор.

— Ами да — отговори той, като жестикулираше смутено. — Това е страхотна къща. Ще се чувствам много самотен без Венера, вече така свикнах да е около мен. След вечеря ние с татко си говорим за разни неща — точно както правехме с теб. Понякога се шегуваме, но той става много сериозен, когато говорим за Бога и за честността, за онези неща, които наистина имат значение, нали разбираш?

Дейвид се прозина широко и прикри устата си с ръка.

— По дяволите! Съжалявам, мамо. Снощното безсъние ми се отразява.

— Защо не отидеш да си подремнеш? Ще се видим по-късно следобед.

— Сигурна ли си? Не искаш ли сега да си дойда у дома с теб?

— Не. Аз съм добре. Ти трябва да си починеш.

Той изпита видимо облекчение, макар че я прегърна силно. Марни вече бе излязла през входната врата, когато го чу да вика:

— Ей, татко? Къде си? — Точно така поздравяваше и нея, когато се прибираше у дома.

Как бе възможно тя да се мери с родния му баща, който можеше да си позволи да му купи нова кола и нов телевизор, когато тя цяла година се бе опитвала да събере пари за нови тапети в стаята му?

Въобще не бе възможно. Нямаше да го прави. Повече не.