Розмари Роджърс
Игра на любов (27)

27

Едва след известно време в ума й започнаха да се прокрадват съмнения, а заедно с тях се появиха и известни наченки на здрав разум, който тя беше изгубила снощи заедно с досадната си девственост. Щеше да й бъде безкрайно неудобно да се изправи пред Серафина, като знаеше, че строгата икономка веднага ще разбере какво се е случило снощи. Сара не можа да не направи гримаса. Беше помислила да изпере във ваната изцапаните чаршафи и да ги простре на балкона да съхнат. Но за нещастие Серафина беше влязла още докато ваната се пълнеше и беше взела всичко — включително и захвърлената нощница със скъсана връзка, която лежеше в другия край на стаята, където беше запратена. Сара се изчерви като тийнейджърка.

Обикновено безучастната икономка беше проявила достатъчно човечност и обичайното й каменно изражение се беше сменило, щом очите й се спряха на чаршафите, които Сара тъкмо сваляше от леглото. Но когато отново вдигна очи към зачервеното лице на Сара, те не изразяваха нищо, даже и когато Серафина каза неодобрително:

— Няма защо синьорината да се занимава с тези неща. Аз самата ще се погрижа да сменя чаршафите ви. — Като чу шума от водата, течаща във ваната, Серафина поклати глава. — Ако ми бяхте позвънили, синьорина, щях да дойда да ви приготвя ваната. В бъдеще ви моля да ми звъните, когато сте готова сутрин, и аз лично ще идвам.

Не бяха толкова думите, които беше използвала икономката, а тяхното значение, помисли си Сара сега, докато се опитваше да се отпусне в уютния, парфюмиран разкош на своята вградена в пода мраморна вана. Без да споделя мислите си, Серафина мълчаливо беше приела промяната в положението на Сара. Отсега нататък самата Серафина щеше да се грижи за стаята и дрехите на Сара, както и за сутрешната й вана… Сара се усмихна печално на трептящото си отражение в замъгленото огледало. Как я беше нарекъл през нощта? Хетера! С глас, много приличен на ръмжене. Е, сега вече определено би трябвало да се чувства като хетера, предположи тя. И в следващия миг се зачуди още колко жени е държал в тези апартаменти, за да изпълняват прищевките му и да му доставят удоволствие. А щом са му омръзнели, ги освобождавал — без съмнение с малък подарък като някое скъпо бижу или нова кола.

Е… помисли си Сара лекомислено, бих се съгласила на кола! А после се зачуди защо не се чувства толкова лекомислена.

В крайна сметка — къде беше той? Беше нахълтал в банята й преди, когато тя просто го ненавиждаше, а сега… о, по дяволите! Трябва да престане с това. Трябва да гледа на всичко хладнокръвно и логично, така както вероятно би погледнал той. Беше се съпротивлявала упорито и това беше възбудило интереса му, но сега, след като беше спечелил, имаше голяма вероятност вече да не я иска. Ако пък я искаше… Сара се потопи по-дълбоко във водата, като й се щеше да се научи да не се изчервява. Снощи той определено я желаеше!

Тази мисъл й припомни всичко, което се беше случило миналата нощ, събуждайки току-що опознати чувства, които опънаха нервите й… и Сара се докосна внимателно, почти учудено. Там — където снощи беше той. Все още усещаше лека болка, чувствителност, но… о, господи, как биха могли медицинските брошури „Как да“, които днес всички четяха, да подготвят някого за действителността и чувствата? Като да загубиш контрол и всякакви задръжки, да желаеш абсолютно всичко, което се случва с теб…?

Несъзнателно притвори очи от чувствеността на спомените. Само за да ги отвори рязко при звука на гласа, който се обърна към нея някъде отгоре.

— Надявах се, че съм успял да те задоволя поне за малко! Но ето че те намирам потопена до шията в топлата вода, с това унесено изражение, да се задоволяваш само с помощта на собствената си ръка! Кого от всичките си любовници си представяше този път?

— О! — Ръката на Сара се вдигна към лицето й, сякаш би искала да го закрие от погледа си, както стоеше там, все още в костюма си за езда — с широко разкрачени крака в прашни ботуши и подигравателно изражение на мургавото си сардинско лице. — Аз, разбира се, не… — започна Сара възмутено, но той я прекъсна.

— Но, моля те, не спирай! Беше истинско удоволствие да те гледам с този отпуснат, потаен израз на лицето и леко разтворени устни. — Той се изсмя със своя груб, дрезгав смях на изражението й и ярката червенина, избила по влажните й скули. — О, стига! Да не вземеш да се преструваш, че не знаеш, че като гледат жена да прави със себе си това, което правеше ти, на повечето мъже — вие имате израз за това — а, да, тутакси им става?

О — но тя трябва да беше полудяла! Да му позволи да постигне своето и в същото време да си мисли, че вече не го мрази. Докато се опитваше да измисли достатъчно унищожителен отговор, той клекна, подпирайки се на токовете на ботушите си, като продължаваше да я гледа с полупритворени очи, които не издаваха нищо от чувствата му.

— Надявам се, че не съм те разсеял. Който и да е този твой въображаем любовник, изразът на лицето ти определено говореше, че си прекарваш добре!

Това й дойде прекалено! И ако той си мислеше, че вече всичко ще става, както той иска, ще разбере, че греши!

Сара изкриви устни във фалшива усмивка и каза с цялата чистосърдечност, на която беше способна:

— О, но аз винаги си представям нещо като събирателен образ на мъжа, ако разбираш какво имам предвид. Просто вземам най-добрите неща от всичките си любовници и… ги сглобявам! — Усмивката й стана сияйна, когато забеляза как той свежда поглед. — Но какво правиш тук, за бога? Мислех, че може да си… излязъл, както обикновено правиш по това време на деня.

Решавайки да не обръща внимание на контраудара й, Марко сви рамене, като продължаваше да я изучава намръщено с тревожен поглед в присвитите си очи.

— Чудя се как си успяла да научиш толкова много за действията ми! — изръмжа той. — Надявам се, че веселите прислужнички не са се разприказвали твърде много! — Подтекстът на думите му я накара да присвие устни, а той продължи със същия ленив тон, който винаги я заинтригуваше и разяряваше едновременно: — А колкото до това, защо съм тук сега… е, ти как мислиш?

О, ама той беше истински звяр! Но този път, дяволите да го вземат, нямаше да я придума с цялата онази смесица от обиди и любовни думи и с проклетите си ръце с дълги пръсти, които дяволски добре знаеха как да възбудят тялото на една жена така, че изобщо да не я интересува какво се случва с нея.

Сара каза много студено:

— Още не съм приключила с къпането — ако нямаш нищо против! Всъщност смятам да кисна тук с часове. Затова, ако обичаш…

В гневните си мисли тя го прати по дяволите, докато на Марко му хрумна дяволска идея, на която не можа да устои.

— Мисля, че това е великолепна идея! — каза той спокойно, като започна да събува ботушите си. — Ти си изобретателно малко дяволче, нали? И, слава богу, не се преструваш, че имаш определени задръжки като някои жени. Ти си честна поне за начина, по който живееш живота си!

В този момент Сара избухна. Беше прекалено — първо напрежението от миналата нощ и цялата странна смесица от непознати й до този момент чувства, а сега… сега, след всичко, което й беше сторил и я беше накарал да прави, той се осмеляваше отново да се изправи пред нея и да я тормози.

— А ти си едно… едно високомерно копеле! — изкрещя му, изненадвайки себе си.

— Така ли? — Вече беше свалил ботушите и ризата си, а едната му ръка посягаше към колана на панталоните, когато се спря, за да й отговори: — Предполагам, че всеки, който е чувал историята за разгулността на майка ми и резултатите от нея, има такива подозрения. Но те уверявам, че доколкото знам, съм роден от краткия, но законен съюз между баща ми и моята… майка.

Говореше сухо и безизразно, но Сара примигна от едва потисканата ярост, с която той измъкна колана си от гайките и го запрати зад себе си. Искаше й се той да не я гледа така напрегнато, сякаш преценява какво би могъл да направи с нея в следващия момент.

Въпреки решимостта си да не се плаши, Сара установи, че облизва внезапно пресъхналите си устни и заеква.

— Аз… не исках… аз не искам…

Когато той свали панталоните си, тя инстинктивно извърна поглед.

— Няма нужда да се преструваш. Прислужниците обичат клюките и съм сигурен, че бързо си разбрала чии бяха някога тези стаи. — Тя усети милувката на раздвижилата се вода и разбра, че той е влязъл при нея — внезапно я обхвана паника и желание да избяга.

— Аз… аз наистина мисля, че доста дълго стоях тук. Започвам да се чувствам замаяна… — Тя бързо излезе от водата и се обърна, за да избяга, но ръката му се стрелна и я сграбчи малко над глезена, задържайки я опряна на ръце и колене.

— Много предизвикателна поза — похвали я той с насмешка. — Някой ден смятам да проуча всички възможности, които предлага. Но засега — искам те обратно във водата. Това ми напомня за всички неща, които исках да направя с теб снощи в басейна… — От особения дрезгав тембър на гласа му по гърба й пропълзяха странни тръпки на почти боязливо очакване и за да се пребори с това чувство, Сара се опита с да се изплъзне с ритане от хватката му.

— Престани! Казах… току-що ти казах, че се чувствам замаяна…

— Ти не се чувстваш замаяна. Защо не спреш да играеш тези глупави игрички? Гласът му стана по-дълбок, почти гневен. — Желая те — успя да постигнеш това с дразненето и номерата си! Имах те — а продължавам да те желая. Така че можеш да дойдеш при мен, освен ако позата, която си заела, не означава…

— Означава само, че се опитвам да се отърва от теб! Какво те кара да мислиш, че можеш да нахълтваш тук, когато ти скимне, и да очакваш, че ще бъда готова да… да те обслужа? Аз не съм твоя собственост като онези нещастни жени, които твоите предци-грабители купували на пазара за роби.

Пръстите му се стегнаха неумолимо около глезена й и Сара разбра, простенвайки наум, че той не й предоставя никаква друга възможност освен да се подчини на желанията му.

— Хайде! Не ти ли е студено там? Или се мусиш, че още не съм платил истинската ти цена? Мога да си те представя на подиума на някой от оживените пазари в Мароко или Алжир — как те показват гола на всички потенциални купувачи! Мислиш ли, че би се свила пред алчните им погледи или би стояла изправена и горда от прекрасното си тяло?

— Стига си говорил така! О, добре — престани да ме дърпаш — мога да вляза обратно и сама. — Тя се нацупи, а зелените и очи станаха матови като нефрит, когато го погледна с неодобрение.

Каква упорита малка кучка, помисли си Марко, а после за своя изненада се зачуди какво точно става в главата й. Обезпокоен, той побърза да отпъди тази мисъл. Защо, по дяволите, трябва да го е грижа какво става в ума й, когато това, което искаше от нея, се намираше между дългите й красиви крака, които можеха да режат водата като нож и да я носят от единия до другия край на тенис-корта, за да върне и най-невероятните му сервиси? Да я вземат дяволите, тя нямаше никаква причина да проявява капризи като някоя неблагоразположена девица!

— Е? А сега какво? Предполагам, ще ми поставиш някоя подходяща за робиня задача — например да ти изтрия гърба?

Той я изучаваше през полуприсвитите си очи, устоявайки на ядните й остроти, докато вътрешно си мислеше: „Боже, може да бъде топла, влажна и податлива в леглото, но извън него е истинска напаст!“

Той й се ухили дяволито.

— Това е страхотна идея, скъпа, но… след като така любезно предлагаш услугите си — защо не продължиш с масажа, който започна снощи? Ти изобщо не стигна до предната част на тялото ми, а сега, след като се опознахме по-добре… сигурно няма да имаш нищо против?

Тя искаше да се махне от него — от непристойните му думи, които извикваха в ума й нежелани картини, и от начина, по който очите му потъмняваха още повече, когато я гледаха, сякаш вече я обладаваше в мислите си. А в същото време с някакво усещане за фаталност Сара знаеше, че няма да направи нищо такова. В този миг имаше чувството, че е попаднала в някакъв капан на времето. Сякаш с идването си тук, в този древен дворец на дук в Сардиния, който е бил, свидетел как идват и си отиват най-различни завоеватели, се беше озовала в някакво друго време като друга личност, нямаща нищо общо със съвременната, практична Сара, живяла в един сигурен, спокоен свят, където такова нещо би могло да се случи само в книгите.

Очите й сякаш се разтвориха в неговите. Той нетърпеливо взе ръката й и я постави върху себе си, чудейки се защо тя сякаш се въздържаше. Исусе! Какво искаше тя — ухажване? Любовна игра, която да я подготви?

— Дилайт… — В гласа му се долавяше почти гальовна нотка, която тя вече добре познаваше.

Беше я нарекъл Дилайт! Сара изведнъж се ядоса и рязко дръпна ръката си. Защо трябва да й напомня толкова често, че я смята за нейната жизнена, енергична сестра, която се беше похвалила, че е опитала почти всичко поне по веднъж? Опомни се, Сара!

Тя му се усмихна закачливо и сложи ръцете си върху раменете му.

— О, много бързаш. Когато аз правя масаж, предпочитам да започвам отгоре.

Стори й се, че в лениво притворените му очи проблесна подозрение, преди той да се облегне на стената на ваната и да сложи ръка около кръста й с отвратително собственически маниер.

— И така — защо не започваш тогава? Но моля те, не забравяй, че водата няма да е вечно топла!