Лей Грийнууд
Омагьосан кръг (9)

9.

Кортни стоеше пред хладилника и се чудеше какво да си приготви за вечеря. Не й се ядеше нищо от това, което имаше, но трябваше да хапне нещо. И така, тя стоеше там, чувстваше се като глупачка и се чудеше защо в последните дни й е толкова трудно да се съсредоточи дори върху най-простите неща.

Разбира се, знаеше, че това е заслуга на Сет. Преди да се появи с лъскавия си ягуар, никога не бе имала подобни трудности. Сега се държеше като безхарактерно нищожество и се двоумеше за всяко свое действие. Цяло чудо бе, че успя да се облече сутринта. Последния път, когато ходи на парти, й бе необходим почти цял час, за да избере какво червило да си сложи, и причината, разбира се, не беше мистър Ханкок. Кортни не му обърна никакво внимание цяла вечер.

Като се изключат няколко кратки посещения, бе виждала Сет само три пъти през последните два месеца. Веднъж я бе поканил на вечеря с един от клиентите си. Другите два пъти я беше водил на партита, свързани с търговете в Кийнланд. Излизанията бяха страхотни, но Кортни усещаше напрежението между нея и Сет. Знаеше, че грешката е нейна, но колкото по-дълго Сет се държеше на разстояние, толкова повече тя се чудеше дали не бе направила от мухата слон. Нима не беше възможно когато Сет каза, че я обича, да не е имал предвид истинския смисъл на думата, онзи смисъл, който предполага ангажименти, пълно себеотдаване, размяна на сърца, силно чувство, което оставя безкрайна болка, ако бъде разрушено?

Много хора не схващаха любовта като толкова сериозно обвързване и бе съвсем възможно Сет да е един от тях. Кортни се подразни, усетила как сърцето й ускорява ритъма си при мисълта, че може да има начин да се наслаждават един на друг, без да се нараняват взаимно. Една умна жена би трябвало да знае кога да си тръгне.

Кортни не осъзнаваше колко е самотна, преди да се появи Сет. Марша се омъжи в период, когато тя беше прекалено заета да се измъква от дългове, и съответно не се почувства изолирана. Може би нямаше да го съзнава и сега, ако Сет не я бе накарал да спре да забелязва само Гас и фермата. Кортни не бе съвсем сигурна дали се радва, че са й отворили очите. Преди наистина бе самотна, но поне животът й бе подреден и Кортни винаги знаеше какво иска.

Би могла да продължава и сама, но й харесваше целият персонал отново да е на работа. А и Тед беше доста по-щастлив. От Коледа насам фермата печелеше достатъчно, за да покрият разходите си. Трябваше само да намери пари, за да плати за оплождането на кобилите. Никога не би се съгласила на съсобственост за жребчетата, но се трогна, че Сет си е създавал главоболия да уреди такъв вариант, нищо че не й харесваше.

Най-сетне се спря на салата от риба тон. Беше й омръзнала, но Кортни чувстваше прекалено силен глад, за да се бави с нещо друго.

Започна да харесва опитите му да се грижи за нея. Не се нуждаеше от помощта му, нито пък искаше Сет да мисли, че е зависима от него, но беше приятно да я поглезят. Никой не го беше правил от дълго време. Да си жена се оказа приятно преимущество.

Тя се усмихна. Марша би дала мило и драго да чуе, че Кортни казва това. Би дала още повече, ако можеше да измъкне от приятелката си признанието, че обожава целувките на Сет. Всъщност Кортни се разочарова, когато той не прие поканата й да влезе след последната им среща. Изпрати я до вратата с голямо желание, целува я докато краката й омекнаха и тя трябваше да се облегне на стената, за да не падне, но отказа да се качи в къщата. Не бе влизал в дома й от онази ужасна нощ, когато Кортни почти го изгони. Знаеше, че сама си е виновна.

Мислите й, както и приготовлението на салата бяха прекъснати от настоятелния звук на звънеца на външната врата.

Тя се изненада.

Никога не бе имала много приятели, особено такива, които правят ненадейни посещения. Докато вървеше към вратата, си повтаряше какво трябва да каже, но мисълта й секна, когато през шпионката видя Сет, чието лице изразяваше безумно щастие. С учудваща пъргавина отключи двете ключалки, спря алармената инсталация и отвори вратата.

— Сет, какво…

— Целуни ме и ще ти покажа изненадата си. — Той стоеше на входа с ръце зад гърба, а устните му бяха извити в очакване на целувката й.

— Не целувам никого пред външната врата.

— Добре, ще вляза. — Той прекрачи прага. — А сега ме целуни.

— Сигурно се шегуваш.

— Целуни ме или ще се намеся във всичките ти дългове.

— Няма да посмееш.

— Клей е най-добрият ми приятел. Бих направил всичко за една твоя целувка.

— Добре, но… — Тя се приближи и колебливо го целуна по бузата.

— Красива скръндза — изсумтя той. — Но въпреки това ще ти дам изненадата. — Извади ръце иззад гърба си и Кортни изпищя.

Във всяка държеше по един огромен, жив, извиващ се омар.

— Вечерята — каза Сет, докато вървеше след нея към кухнята. — Трябва ми най-голямата ти тенджера и много вряща вода.

— Ами ако не си бях вкъщи? — попита Кортни, докато бързаше, за да не я изпревари.

— Винаги си си вкъщи.

— Добре де, ами ако не бях?

— Щях да оставя незабравимите им тела на стълбите за Хамлет — каза Сет и пусна раците в мивката. Извади формата за лед от камерата и изсипа половината от съдържанието й върху тях. — Само не ми казвай, че не обичаш омари.

— Обичам — засмя се Кортни. — Много повече от риба тон.

— Това ли щеше да вечеряш?

— Да.

И двамата се засмяха.

— О, почти бях забравил. — Той излезе от кухнята. След по-малко от минута се върна с огромна чанта с покупки. — Гарнитурата — обяви кратко и започна да вади франзели, продукти за салата, вино, десерт и накрая две огромни, червени, лъскави ябълки.

— Да не би да си чел Омар Хаям наскоро?

Сет изглеждаше озадачен за момент.

— Аха — измърмори той, получил просветление. — Филия хляб, чаша вино и ябълка за учителя.

— Нещо такова.

— Омар е умен мъж. Би трябвало по-рано да се вслушам в думите му.

— Никога не се отказваш.

— Хората казват, че постоянството помага.

— Ако случаят е такъв, не се съмнявам, че ще спечелиш Търговец на годината или каквато награда дават, за да оправдаят това, че се бъркате в живота на хората. Не съм виждала човек с по-силна непоколебимост от твоята.

— Аз съм.

— Кой е той?

— Ти.

Нямаше нужда да й обяснява какво има предвид с това. Тя се зае със салатата, докато Сет подсоляваше водата на вкус и чакаше да заври.

— Мислех, че си се отказал от мен — каза тя, без да го поглежда, но чувстваше неговите очи върху себе си.

— Казах ти, че ще работя по осемнадесет часа на ден до края на лятото.

— Въпреки това трябва да ядеш.

— Виж, Кортни, последния път, когато бях тук, ти почти ме изхвърли от къщата. Според мен всичко, което каза, беше абсолютна глупост, но ти си имаш право на мнение, дори ако се закълна дузина пъти, че ще успея да го променя. Исках да ти дам време да размислиш. Прекалено дълго ли чаках?

— Не исках да прозвуча така, сякаш съм броила дните.

— А така ли беше? — Той я взе в прегръдките си и повдигна брадичката й, за да не може да избегне погледа му. — Брои ли ги наистина? — повтори Сет.

— Не точно — излезе от положението Кортни. — Но знам, че бяха ужасно много.

— Можеше да ми го кажеш — каза Сет и я целуна страстно.

— Не бях сигурна, че би ме приел отново, не и след начина, по който се отнесох с теб — отговори тя, когато успя да си поеме дъх.

— Това е твоят шанс да оправиш нещата — въздъхна Сет и отново я целуна.

Кортни би искала да остане в ръцете му, но водата завря, а единият от раците заплашваше да изскочи от мивката. Тя потръпна при мисълта за една от огромните шипки в близост до глезените й. Всъщност почувства облекчение, когато Сет я пусна, за да хвърли раците в тенджерата.

— Ще довърша салатата, ако приготвиш масата — предложи Сет. — Имаш само петнадесет минути.

За своите петнадесет минути Кортни успя да направи повече, а не само да подреди масата. Сложи виното в съд с лед, извади чинии за салатата и десерта, запали свещи и се преоблече в копринена риза и фина вълнена пола, която подчертаваше елегантното й атлетично тяло.

— Чесновият хляб е в микровълновата — подсказа Сет щом приключи с раците. Когато Кортни се обърна, той стоеше точно зад нейния стол. — Виждам, че не си забравила нищо — констатира той, забелязвайки салфетките.

— За всеки случай. Омарите трябва да се ядат навън, на маса за пикник.

Вечерята протече доста унило. Разговорът потръгна лесно и не прекъсваше, но мислите на Кортни не бяха съсредоточени нито върху него, нито върху храната. По-силно от всякога тя усещаше физическото присъствие на Сет. Беше признала атрактивността му още първия път, когато се наслади на неговите целувки и прегръдки, но никога досега тялото й не бе треперило от подобна възбуда.

Изведнъж, съвсем неочаквано, тя осъзна причината. Желаеше го. Едва можеше да повярва на собствените си чувства. Никога не бе искала от някой мъж да я докосне и затова се притесни, но определено желаеше Сет.

Докато извличаше последните късчета сочно месо от щипките на рака, се опита да разбере какво точно в Сет я привличаше толкова много, при положение че никой друг мъж не бе успял да събуди интереса й. Явно причината бе във всичко, свързано с него. Той просто не беше като другите. Трудно можеше да определи по какво точно се различаваше и защо то имаше такова значение и не след дълго спря да опитва. Сет беше уникален. Без значение по каква причина.

— Ако занесеш виното в библиотеката, бих могла да почистя масата — каза тя, когато приключиха с яденето. — Вероятно ще можеш да запалиш и камината.

— Нека ти помогна — предложи Сет.

— Няма да ми отнеме повече от минута — извика му Кортни през рамо.

— Много си бърза — ухили се Сет, когато тя почти веднага го последва в библиотеката. — Какво направи? През прозореца ли изхвърли всичко?

— Горе-долу — призна Кортни с виновна усмивка, докато сядаше срещу него.

— Няма да стане — каза Сет и посочи възглавничката до себе си. — Това е твоето място.

Кортни нямаше нужда от повторна покана. Пламъкът на огъня и чувството на удовлетворение от хубавата храна в стомаха й в комбинация с виното я накараха да се отпусне и тя се сгуши в прегръдките на Сет.

— Не беше чак толкова трудно, нали? — подхвърли закачливо той.

— Не, но не си и помисляй да ме питаш защо ми трябваше толкова време. Не искам да мисля за нищо друго, освен за това колко добре се чувствам. Бих могла дори да заспя.

Огънят разпръскваше достатъчно светлина из стаята, но не и топлина. Кортни се протегна за дебелото одеяло, което използваше в дългите нощи, докато изучаваше родословията, и зави краката си.

— Мога да ти обещая, че няма да заспиш — обади се Сет.

Кортни се засмя.

— Да не би това да е прекалено обидно за твоето его?

— Бих го нарекъл прекалено губене на време — избъбра Сет. — Не ми се случва много често да те заваря в толкова сговорчиво настроение.

— Храни ме по-често с омари и вино и ще видиш.

— Това е първото нещо, което ще включа в програмата си за деня от утре. А междувременно…

Кортни реши, че да я целува, докато лежи в прегръдките му пред огъня, е най-божественото нещо на земята. Макар да се чувстваше замаяна от виното и храната, тялото й бе съвсем будно, усещаше енергията и топлината на мъжа до нея. Сгушена в прегръдките му, тя сякаш бе потънала в него. Беше прекрасно.

— Знаеш ли колко дълго съм мечтал за това?

— Много дълго ли? — промърмори тя.

— Прекалено дълго.

— Нали знаеш, че въздържанието прави виното по-сладко.

— Това са само приказки. Мога да мисля само за виното, което разляхме.

— Наистина ли мислеше за мен през всичките тези месеци?

— Разбира се. Защо иначе ще продължавам да си блъскам главата в каменната стена на твоята съпротива?

— Естествена реакция на търговеца, който не може да повярва, че е неспособен да продаде нещо.

— Безсърдечна жена! Още ли продължаваш да използваш това срещу мен?

— Няма да е за дълго — каза Кортни и го целуна. Беше й за пръв път и тя се чувстваше несигурна, но незабавният отговор на Сет разсея нейните колебания.

— Защо не се съблечеш, за да ти е по-удобно? — предложи Кортни. — Никога не съм те виждала без сако и вратовръзка.

— Те са ми като втора кожа — каза Сет и метна дрехите на близкия стол.

— Сега за пръв чувствам, че мога да те докосна — промълви Кортни, обгърна го с ръце и ги прекара по гърба му. — Няма да се чувствам виновна, ако те измачкам.

— О, Господи… Мачкай ме! Моля те, мачкай ме — изстена Сет.

— Спри веднага — каза Кортни малко срамежливо, а после палаво подръпна космите на гърдите му, които се показваха от разкопчаната яка.

— Това е война — обяви Сет и се протегна към горното копче на блузата й.

— Да не си посмял!

— Ела тук, диваче — изсумтя Сет, придърпа я към себе си и отново я обгърна с ръце. — Дължиш ми нещо заради онзи номер.

Кортни мислеше, че целувката е много хубава отплата, докато не почувства ръката му под блузата си и пръстите му, галещи гръдта й. Понечи да се отскубне, но ръцете на Сет я държаха здраво. Преди да започне да протестира, тялото й се наелектризира, желанието да се противопоставя отслабна и тя се отпусна върху неговото неочаквано твърдо тяло.

Ответната реакция на Сет се изрази със стон. Кортни почувства топлината на тялото му, което я искаше. Гърдите й се опряха в неговите, станаха твърди и податливи. Само преди няколко седмици би се паникьосала от това, но тази нощ чувстваше в себе си само нарастващо желание. Вече не протестираше, когато дясната ръка на Сет хвана една от набъбналите й от болка гърди.

Тялото и изпита усещания, които я накараха да се притисне още по-силно към Сет. Прекалено опиянени от страстта, за да останат седнали, те потънаха в дебелия килим. Невероятно чувство изпълни всяка част от тялото й и превърна сетивата й в топлина и удоволствие. Кортни откопча ризата на Сет, вмъкна ръцете си под нея и най-сетне докосна гладката му кожа и силните мускули, които я държаха толкова здраво.

Едва чуваше думите, които той шепнеше в ухото й.

Когато Сет откопча блузата й, свали сутиена и докосна голите й гърди с голямата си ръка, тя престана да осъзнава каквото и да било освен сладостното усещане, тръгващо от стомаха й и преминаващо през цялото й тяло. Ласките на Сет я изпълниха с особена болка. Тялото й пулсираше, гореше от страст. Дишането на Кортни стана дори по-учестено.

Тлеещият в очите на Сет пламък я сепна. Едва тогава тя осъзна, че той е в плен на същото вълнение, което изпълва нейното тяло. Ръката му започна да гали гърдите й, масажираше ги леко, докато Кортни се превърна в смесица от преливащи усещания. Чувстваше как мускулите й се напрягат, бедрата й се втвърдяват, дишането й се забавя, а после спира. Изведнъж напрежението я напусна, оставяйки Кортни безсилна и задъхана. Сет нежно очерта зърното на гърдата й, първо с върха на пръста си, а после с език. Накрая го обхвана с устните си и Кортни се почувства така, сякаш ще експлодира.

Никога не я бе докосвал мъж. Тялото й бе добре настроен девствен инструмент, на който никога не бяха свирили. Всяко усещане беше уникално, ново, възпламеняващо. С всяко ново чувство тя мислеше, че е достигнала предела на своята издръжливост. Беше абсолютно сигурна, че ако Сет спре сега, ще умре.

Той засмука зърното й. Инстинктивно, Кортни се изви. Устните му се придвижиха към врата й и той бавно съблече блузата й. Кортни отново отпусна гърба си, езикът на Сет се спусна по рамото й и отново се върна към ключицата, после мина през долината между гърдите й. Кортни взе лицето му в ръцете си и го притегли към себе си, докато успя да целуне устните, които изследваха тялото й по начин, който се превръщаше в сладостно мъчение.

Пръстите й неистово се бореха с копчетата на неговата риза. Сет се смили над Кортни и я свали сам. Прокара длани през всяка част на гърдите, раменете и ръцете му. Силата и размерите им я изпълниха с благоговение. Той беше толкова огромен, толкова съвършен, че й се струваше невъзможно да обича само нея. Ръцете й обгърнаха лицето му. Гладът, който видя в очите на Сет, я накара да се почувства като преследвана жертва, която всеки момент ще бъде изядена. В същото време тя се развълнува и потръпна при мисълта, че може да възбуди този мъж до такава степен.

Обгърна го с ръце и се притисна силно към Сет. Изстена, когато неговото голо тяло се опря в нейните голи гърди. Ръцете му бяха около нея и я прегръщаха силно. Но Кортни искаше да бъде още по-близо, да се слее със Сет, да стане част от него. Той я целуна в отговор, езикът му се плъзна в устата й, започна да изучава всяко нейно кътче, да извлича капка по капка насладата от това, че е там.

Но огънят в тялото й не позволи на Кортни да остане неподвижна. Сет бе воден от същия демон на страстта. Той я притисна към себе си, ръцете, които бяха на задника й, я държаха здраво. Топлината на неговото тяло премина в нейното и предизвика пожар. Не беше усетила, нито пък се интересуваше кога е успял да свали и останалите й дрехи. Знаеше само, че я очаква нещо, което ще я изпълни с неизмерима сила, нещо, за което е създадена, нещо, направено от боговете само за нея. Чувстваше ръцете на Сет върху тялото си, устните му се бяха слели с нейните, бедрата му я топлеха, а тя се движеше подканващо в прегръдките му.

Кортни стенеше от сладка агония, докато го приемаше в тялото си. Всяко чувство беше ново, много лично и в същото време толкова естествено. Самата Кортни нямаше никакъв опит в това, но тялото й изглежда знаеше какво да прави. Нагаждаше се към него, докато започнаха да се движат като едно цяло. Заедно намериха темпото, което свърза двете тела и им позволи да се движат в абсолютна хармония. Екстазът я обливаше вълна след вълна. Флуиди на страст и любов пърхаха между тях. Кортни го желаеше още повече, нуждаеше се от него повече, молеше се за повече. И колкото повече й даваше, толкова повече искаше тя.

 

 

Известно време лежаха сгушени един в друг, покрити с одеялото, и се наслаждаваха на удовлетворението. Но за разочарование на Кортни натрапчивите съмнения от по-рано се върнаха, придобили дори по-голямо значение. С тях дойде и признанието пред самата нея, че обича Сет и че тази любов не е мимолетна, че не може да й се наслаждава днес, а да я забрави утре, не, тя щеше да продължи до края на живота й.

Въпреки цялата й предпазливост Кортни бе заловена отново. И въпреки че се опитваше да ги задържи, сълзите бликнаха от очите й. Прехапа треперещата си устна със зъби. Не й беше за пръв път да плаче пред Сет. Рискуваше да го прогони със сълзите си, но просто не можеше да спре.

— Какво има? — попита Сет разтревожен. — Не съм те наранил, нали?

— Не.

— Беше ти за пръв път, нали?

— Да.

— Защо плачеш тогава?

— Обичам те…

— Какво каза? — попита Сет и рязко се изправи.

— Казах, че те обичам, по дяволите, а не искам да е така…

— Всичко е наред — каза Сет и се засмя доволно. — Аз също те обичам.

— Ти не разбираш — запротестира Кортни, все още през сълзи. — Не искам да обичам когото и да било, нито пък искам някой да обича мен. Толкова се пазих от това. По дяволите, не е честно! Уморих се да бъда наранявана. Не бих могла да го понеса отново.

Сет се стъписа от проклятията й, почти колкото от признанието, че го обича.

— Обичам те, Кортни! Няма да позволя нищо да те нарани.

— Казваш го, но не го мислиш. Те също говореха така, но не го мислеха.

— Кого имаш предвид?

— Родителите ми и дядо. И те говореха така, но са лъгали. — Кортни се разтресе от хлипания, дръпна се от Сет и се омота с одеялото, когато той понечи да я прегърне.

— Държала си това в себе си прекалено дълго — промълви нежно Сет. — Защо не споделиш с мен? Така ще облекчиш болката.

— Нищо не може да заличи двадесет години, през които си знаел, че всички, които би трябвало да те обичат, не го правят — отряза го Кортни, но когато Сет не каза нищо, тя успя да се успокои.

Няколко минути по-късно започна да говори, взряна в огъня, думите идваха от дълбините на сърцето й, където ги бе държала толкова години.

— Майка ми мразеше да стои вкъщи. Спомням си разказите на бавачката за това колко нещастна е била през месеците на бременността. Когато съм навършила четири, ме е поверила на бавачката, за да може да пътува в чужбина с баща ми. Починала е от някаква странна болест, неизвестна на лекарите. Дори не ми позволиха да я видя, докато беше на легло.

— Сигурно са се страхували да не се заразиш — предположи Сет.

— Не се виждах и с баща си. Той нямаше време, както казваше бавачката. Но когато майка ми почина и вече е имал време, той ме продаде на дядо.

— Поне дядо ти те е обичал — вметна Сет, опитвайки да открие някаква любов в живота на Кортни.

— Не, не истински. Повтарях си, че ме обича, но всъщност бях само задължение за него. Никога не ми е казвал, че е пожертвал всичко, което обича истински, заради мен, но аз знаех, че го мисли. Никога не ме е обичал толкова, колкото конете си. Посвещаваше цялото си време, за да си възвърне някогашното величие. Когато разбра, че няма да успее, започна да ме подготвя, за да направя това вместо него. Може и да не си е давал сметка защо ме обучава, но когато ми каза какво съм му струвала, това бе равносилно на искане на гаранция, че ще направя всичко, за да му се отплатя, без значение какво ще ми коства. — Кортни отново избухна в плач, все още странеше от сигурните ръце на Сет. — Може би сега ще ти е по-лесно да разбереш защо не мога да обичам никого.

— Забрави родителите си, дядо ти, дори Гас и фермата и мисли за нас. Аз те обичам, Кортни!

— За колко време? — попита тя, вдигайки обляното си в сълзи лице към него.

— Завинаги.

— Нищо не трае вечно. Кажи ми, колко дълго ще ме обичаш? Може би ще ми бъде по-лесно да го приема, ако знам кога ще приключи.

— Няма да спра да те обичам — повтори Сет. — Не знам за дядо ти и твоите родители, но аз никога няма да те изоставя.

— Всеки иска нещо. Какво искаш ти? — попита Кортни ядосано. — Гас ли?

— Не. Само теб.

— Защо да вярвам, че си по-различен от собственото ми семейство?

— Кортни, спри да си причиняваш това! На тебе ти няма нищо и аз не преследвам никакви задни цели. Опитай да забравиш това, което ти е причинил баща ти. Сигурен съм, че не е било умишлено. Навярно самият той е ужасно нещастен.

— А дядо ми?

— Трябва доста да те е обичал, за да направи това, което е извършил. — Не бе възможно да е пожертвал всичко само от злоба към сина си. — Но независимо колко те е обичал, естествено е да го заболи, когато губи всичко, което е постигнал.

— Трябваше ли да ме кара да чувствам тежестта на това пожертвувание всеки път щом погледнеше към някое от полетата?

— Сигурен съм, че не е било съзнателно. Така или иначе, всичко това е минало и не можеш да го промениш. Мисли за нас.

— Не мога да забравя Гас. Той е най-важното нещо в живота ми.

— Е, сложи ме на мястото ми — изсумтя Сет и започна да събира дрехите си. — Мислех, че можеш да забравиш този кон поне за няколко часа.

— Никога няма да забравя Гас. Той е мой. Аз съм го отгледала. Той и аз трябва да се отплатим на дядо ми.

— Нямам четири крака и родословие, дълго колкото ръката ти, но бих могъл да ти помогна.

— Трябва да направя това сама. Освен това рано или късно всеки ме изоставя. — Трябваше да го отблъсне, за да се справи с това сама. Тонът й вече не беше убеждаващ, а фаталистичен.

— Аз — няма.

— Не мога да разчитам на шанса.

— Защо тогава се люби с мен преди малко? — попита Сет ядосано. — Това обикновен животински инстинкт ли беше, или просто бе любопитна да видиш какво е усещането?

Кортни гледаше в пространството.

— Мисля, че ми дължиш отговор.

— Защото не можах да се спра — промълви тя. — Обичам те…

— Тогава защо… — попита той и коленичи до нея с все още разкопчана риза.

— Мисля, че трябва да има някакъв начин да се обичаме, без да си причиняваме болка. Трябва да има — каза тя и го погледна с мъка в очите. — Защо всичко хубаво трябва да върви с такава ужасна цена?

— Винаги има риск — такъв е животът, — но не всичко причинява болка. Любовта не само наранява, може и да лекува.

— Кога започва да го прави?

— В мига, в който й позволиш.

Гледаха се в мълчание.

— По-добре да си тръгваш. Ще започнат приказки, ако останеш по-дълго. Не мисля, че бих могла да го понеса.

— Добре — кимна той и нежно я целуна. — Но запомни: аз те обичам и нищо не би могло да промени това. Вярваш ли ми?

Тя само го целуна в отговор.

Кортни не помръдна нито когато Сет приключи с обличането, нито когато си тръгна. Не го направи дори когато влезе Хамлет — явно Сет го беше пуснал — и седна до нея, положил главата си върху копринената й блуза. Беше се взряла в миналото си, в онези двадесет години, през които всички й отказваха любовта си и се чудеше дали този път може да бъде различно.

Надяваше се да е така, но се страхуваше, че няма да бъде. Мисълта се бореше със сърцето й, това бе битка между надеждата и страха.

 

 

Кортни беше в офиса на Тед и мъдруваше откъде да намери пари, за да се справи с плащането на дълговете и в същото време да намери жребец за кобилите, когато звукът на ягуара на Сет я накара да вдигне глава. Учуди се, когато той изскочи от колата и се затича към офиса. Сет никога не тичаше, това бе част от неговия имидж.

— Имам друга изненада — обяви той, като се появи на вратата, ухилен до уши. Не приличаше на себе си, беше толкова различен от хладния, уравновесен, способен да се контролира Сет.

— Виждам ръцете ти, значи не са раци — смръщи се Кортни.

— Раци? — попита Тед, вдигайки глава.

— Преди няколко дни Сет ми донесе омари за вечеря. — На лицето на Тед се появи изражение, което Кортни не можа да разбере, но бързо отмина и той си намери причина да излезе от офиса. — Ти го изплаши!

— Нищо подобно, просто Тед знае кога имат нужда от него в другия край на фермата.

Кортни не можа да потисне усмивката си.

— Познай каква е изненадата.

— Нямам никаква идея. Подскажи ми.

— Какво искаш повече от всичко на света в момента?

— Сет Камерън, ако си дошъл тук само за да ми пречиш… — започна тя и присви очи при мисълта, която премина през главата й.

— Не, не искам това — промърмори Сет, дразнейки я безмилостно. — За какво се тревожиш от седмици?

— Гас? Фермата? Как да платя дълговете?

Сет клатеше глава при всеки от отговорите.

— За теб? — запита Кортни отчаяно. Сет отново поклати глава. — Предавам се. Какво е?

— Трябва да познаеш.

— Виж, не мога да стоя и да си играя игрички с теб. Някак трябва да намеря парите за данъците, за жребеца за кобилите…

— Това е.

— Какво?

— Това, което каза току-що, бе отговорът на моята загадка.

— Сет, ако не спреш да ме подлудяваш, ще… — Кортни млъкна и се втренчи в Сет. — Кобилите ли имаш предвид?

— Да — отговори Сет с доволна въздишка. — Успях да уредя два сезона на Необуздания! — Кортни не каза нищо, очаквайки следващите условия от сделката, които навярно щеше да отхвърли. — Таксата е същата, няма да делиш жребчетата и няма да плащаш втората половина от сумата, докато кончетата не се родят. Кортни изкрещя и се метна на врата на Сет, сякаш той бе спасителен сал в средата на безбрежно море.

— Това е страхотно — изписка тя, след като го целуна спонтанно… — Дотогава ще съм спечелила дербито. Чакай да кажа на Тед.

— Спри за малко — възпря я Сет, когато тя се опита да се измъкне от ръцете му. — Тази оскъдна целувка ли е всичко, което получавам за благодарност?

— Какво повече искаш? Не, чакай, ще го кажа с други думи — бързо добави Кортни. — Каква е подобаващата награда според теб? По-добре да опитам отново — замисли се Кортни, когато Сет я изгледа многозначително. — Какво ще кажеш да те поканя на вечеря другата седмица, във вторник например?

— Готов съм да вечерям още сега — изстена той.

— Затова те поканих другата седмица. Дотогава може би ще успееш да охладиш страстите си достатъчно, за да можеш да се съсредоточиш върху храната.

— Ти си жестока жена, Кортни Клонингер!

— А вие, мистър Камерън, сте най-упоритото същество на земята.

 

 

— За какво мислиш? — попита Кортни Сет. Току-що бяха правили любов и лежаха един до друг в леглото.

— Мислех си за първия път, когато те видях. Стоеше до оградата, вятърът развяваше косата ти, а Гас тичаше из полето. Сякаш бе вчера.

— Беше преди месеци.

— Знам. Ти си труднодостъпна жена.

— Много жени ли си преследвал?

— Защо имам чувството, че земята под мен ще се разтвори?

— Добре де, въпросът не беше коректен. Ще го перифразирам. Според останалите мъже, които познаваш, и в сравнение със собствените ти впечатления от многобройните интимни приятелства, които си имал по света, прекалено дълго ли трябваше да ме убеждаваш?

— Никога не съм изпитвал към друга жена чувствата, които храня към теб, съответно, никога преди не съм преследвал когото и да било по този начин — отговори Сет, като внимателно преценяваше всяка своя дума. — Но предполагам, че всеки друг мъж би казал, че си твърде предпазлива, преди да се отдадеш.

Смехът на Кортни събуди Хамлет, който спеше пред стаята. Той нададе вой в знак на протест, че вратата на спалнята е заключена.

— Би трябвало да станеш политик. Никога няма да те цитират неправилно, защото никой не би могъл да разбере какво всъщност казваш.

— Казвам, че за един мъж да сравнява жената до него с която и да било друга жена е равнозначно на най-голямата глупост на света. Това, че отдадох сърцето си, за да те спечеля, бе достатъчно глупаво от моя страна.

— А мислиш ли, че си ме спечелил?

— Не. Чудя се дали изобщо някога ще успея. Понякога се чувствам така, сякаш ми даваш назаем времето, което прекарваме заедно, и всеки момент ще ми кажеш, че минутите ми са изтекли.

— Хората май не трябва да бъдат заедно прекалено дълго. Обречени са в един момент животът им да се обърка.

— Да не би да искаш нещо, което продължава вечно?

— Дори не си помислям за нещо вечно.

— По дяволите, Кортни, не можеш да отидеш в пустиня.

— Няма. Просто отказвам да си създавам излишни тревоги. Може би когато всичко тук се нареди… Нещата никога не са такива, каквито изглеждат.

— Погледни ме, Кортни! — Сет я накара да се обърне към него. — Обичам те и то точно така, както ти изглежда. Обичам те и искам да прекарам остатъка от живота си с теб.

— Аз също те обичам, но не искам да коментирам остатъка от живота си — запротестира Кортни. — Не можем ли да се спрем на това, което имаме тук и сега?

— Аз не мога, а мисля, че и ти не би могла.

— Обаче мога. Не искам да мисля за брак, деца, вечно обвързване. Не съм сигурна, че това е за мен. — Прозвуча така, сякаш се оправдава. — Мисля, че ще ти хареса.

— Не можеш да ме обичаш вечно.

— Защо?

— Родителите ми не го направиха, дядо — също. Те са моето семейство. Ако те не могат, значи никой не би могъл. Нещо не ми е наред и когато го откриеш, ти също ще ме напуснеш.

— Кортни, знаеш, че нищо ти няма.

— Защо тогава не са могли да ме обичат? — попита тя.

Болката в очите й му подсказа, че не се преструва. Независимо колко глупави му изглеждаха страховете й, за Кортни те бяха неделима част от нея. Ако можеше да я убеди да се съгласи, би й доказал колко безпочвени са, защото вече бе разбрал, че с помощта за фермата няма да спечели доверието й.

— Не познавам нито родителите ти, нито дядо ти, така че не бих могъл да ти обясня защо са постъпили по този начин, но мога да ти обещая, че аз никога няма да спра да те обичам. Докато ме искаш, аз ще бъда до теб. Никога няма да си отида, освен ако ти не ме изгониш.

— Не говори за никога, нито за това, че аз бих могла да те изгоня — помоли Кортни. — Просто ме прегърни. Ръцете ти са сигурни, истински и дори когато любовта ти вече няма да е достатъчно силна, за да ме сгрява, ще има какво да си спомням. — Когато Сет се опита да протестира, Кортни го накара да замълчи с целувка. — Не давай обещания. Просто ме прегърни.

И Сет я прегърна, но през цялото време продължи да се чуди дали ще успее да убеди Кортни, че тя заслужава да бъде обичана, че семейството й не я е захвърлило поради нейна грешка. Чувстваше се безсилен да се пребори с дракона, който стоеше помежду им, дракон, който засега изглеждаше безсмъртен.

По-късно същата вечер телефонът звънна — дълго и настоятелно, въпреки това никой не го вдигна. Позвъня отново късно през нощта, но Кортни бе заспала и не го чу.