Лей Грийнууд
Омагьосан кръг (8)

8.

Кортни не бе подготвена за особеното усещане в стомаха, което се появи, когато на вратата се звънна. Почувства се като хлапачка. Не си спомняше да е изпитвала подобно нещо откакто беше малко момиче.

— Харесва ми — каза Сет като оглеждаше облеклото й. — Определено те одобрявам с пола.

Кортни знаеше, че смехът издава притеснението й, макар да бе положила невероятни усилия да прозвучи безгрижно. След фиаското с роклята в онази нощ изгуби почти час, за да подбере пола и блуза, в които да изглежда добре, без да напомня за ужасната вечер.

— Не се чувствам съвсем удобно — призна тя, като взе бутилките от ръцете на Сет, за да може да закачи палтото си. — Нося пола толкова рядко, че почти съм забравила какво е усещането.

— С дънки също те харесвам — каза Сет, като си взе виното. — А сега ме заведи в кухнята, за да направя вълшебната си салата.

Последва Кортни през основното помещение, после завиха наляво, преминаха през втора по-малка стая и влязоха в трета.

— Не ми казвай, нека позная, кухнята е в задния двор и слугите готвят пилето вместо теб.

— Нел е моята готвачка — каза Кортни и му хвърли усмивка, — но няма управник, който да е по-сигурен на трона си, отколкото тя в кухнята. Понеже работниците стават в зори, а понякога се налага да будуват през цялата нощ, дядо ми реши, че ще е по-удобно да ядат тук и построи нова кухня с трапезария. Ако Нел бе на работа, щеше да ти разцелува ръцете, задето ми стовари всичките тези коне. Трапезарията отново е пълна и тя е на седмото небе от щастие.

— В такъв случай й се обади и ни запознай веднага. Мога да се справя с малко целувки поне от една жена от Айдьл ауър.

Кортни се изчерви от възмущение.

— Поканих те на вечеря, за да изразя благодарността си за усилията, които си положил, за да ми уредиш жребците, но това не означава, че ще се оставя да бъда изнудвана.

— Защо не? Може да е забавно.

— Ти си прекалено голям и прекалено зрял, за да играеш игрички.

— Не знам кой ти е казал такова нещо. Колкото по-голям и по-зрял става човек, толкова по-интересни са игрите. Децата не знаят какво изпускат.

— Дръж се прилично или си взимай виното и си тръгвай.

— Наистина ли искаш това?

Кортни го изгледа с най-свирепия си поглед, но никак не й беше лесно, особеното чувство в стомаха й отново започна да се обажда.

— Да.

— И нямаш нито капка колебание?

— Ти си нетърпим — сопна се Кортни и избухна в смях, който обаче не облекчи нито неразположението в стомаха, нито напрежението, което бе обхванало всичките мускули на тялото й. — Често се чудя как е възможно да бъдеш толкова огромен и в същото време да приличаш на мече играчка.

— Ти разкри тактиката ми.

— Тактика, точно за това става въпрос. Знаеш ли, че очите ти стават сребристи, когато кроиш измама…

— Значи си забелязала очите ми?

— Всеки, който те познава, може да разбере, че ще тръснеш някоя опашата лъжа. Но ти някак успяваш да омаеш всички с онази твоя невинна усмивка и така или иначе те оставят да довършиш. Нищо чудно, че си толкова добър търговец.

— Мисля, че е по-добре да започвам салатата. Ако разкриеш още някоя от тайните ми, до края на вечерята вече няма да съм ти интересен.

Привлекателността му нямаше нищо общо с неговите тайни. Тя се криеше в силната прегръдка, успокояващото присъствие и целувките, за които Кортни мечтаеше.

— Не знам — измърмори тя, докато вадеше от хладилника продуктите за салатата. — Имам някои неща, които ще свършат работа за такава неочаквана вечеря.

— Мога ли да си избера каквото ми харесва?

— Не ставай смешен и не си хаби момчешката усмивка за мен. Първо, номерът ти не минава, и второ, изглежда глупаво на физиономията на някой грамаден, колкото теб.

— Освен това беше изпълнена с обожание.

— Майка ми ме предупреждаваше да се пазя от жени като теб — избъбра добродушно Сет и свали сакото си. — Но аз не я слушах и виж докъде стигнах.

— И докъде по-точно? — попита Кортни.

— До салатата, за момента, но се опасявам, че в крайна сметка ще стигна до вратата и ще изчезна в нощта, без да получа нищо повече от сестринска целувка по бузата, която да топли съня ми.

Кортни се изчерви отново. Планирала бе да стане точно така, но вече знаеше, че иска нещо повече. Струваше й се, че откакто бе признала на Сет повечето от тайните си, защитните стени около нея нямат търпение да рухнат. Желаеше да я прегръща, да я целува и никога да не й позволява да се измъкне от сигурните му ръце. Като си шепнеше проклятия наум, Кортни сложи пържолите върху горещия грил.

— Имаш петнадесет минути, за да приготвиш салатата. Каква да бъде пържолата?

— От полусурова до леко препечена.

Кортни го погледна изненадана.

— Предполагам, че ще искаш твоята да е още кървава.

Кортни неволно потръпна.

— На мен ми харесва леко розова. — Това бе още едно от нещата, които дядо й не можеше да разбере.

— В такъв случай мога да ти призная, че шокирам жената на Клей всеки път, когато ме канят на гости. Те ядат месото почти сурово. След като забеляза, че цяла вечер се мъча да не гледам в чиниите им, тя започна да ми сервира само пилешко или спагети.

— Ти обичаш италианска храна? — попита Кортни, опитвайки се да намери тема, която да отвлече вниманието й от самия Сет.

— Как иначе бих могъл да порасна толкова?

— Бас държа, че си като дар Божи за отборите по ръгби.

— Не бях много лош, след като спряха да мислят, че с моите размери мога да бъда само защитник. Макар и да не изглежда така, аз съм доста бърз. На ден правех по няколко докосвания на топката в мъртвото поле.

Тя знаеше, че е играл ръгби. С тази конструкция, а и при положение, че е жител на Кентъки, просто не би могъл да го избегне.

— Предполагам, че майка ти и баща ти са посещавали, всеки мач.

— Майка ми никога не е харесвала ръгбито, а освен това тя почина, когато бях в гимназията. Баща ми наистина не пропускаше мачовете, дори след като влязох в колежа. Смяташе, че ще направя добра спортна кариера, но почина, когато бях последен курс. Беше ми много тежко, но поне той не разбра, че отказах едно предложение.

— Предложили са ти да станеш професионален играч? — изломоти Кортни и се обърна толкова бързо, че Сет се засмя.

— Толкова невероятно ли ти се вижда?

— Не, но…

— Избраха ме след първия рунд и ми предложиха да подпиша договор за един милион долара.

— И ти отказа! — Кортни положи усилия гласът й да не се превърне в писък, но след всичките лекции, които й бе изнесъл на тема финансова отговорност, тя не можеше да повярва, че съзнателно е пропуснал шанса да спечели толкова пари. — Защо?

— По същата причина, която те спира да зарежеш тази ферма. Исках да стана коневъд. Макар че ръгбито щеше Да ми осигури достатъчно пари, за да купувам добри животни, то нямаше да ми даде необходимите познания за конете, а и трябваше да стоя настрана от бизнеса от пет до десет години. Заповядай, салатите са готови — вметна той и погледна Кортни в очите. — Освен това съществуваше и проблемът с фермата. Не мисля, че бих могъл да чакам толкова дълго.

Кортни трябваше да върне мислите си към пържолите, преди те да станат прекалено препечени.

— И? — запита тя, докато слагаше месото в чинии и последва Сет към масата.

— Започнах да правя от търговията с коне повече пари, отколкото щеше да ми носи ръгбито. Нямам травми и имам почти девет години незаменим опит.

— Практичен бизнесмен, както винаги.

— Не, но понякога много помага, ако знаеш как да съчетаеш това, което искаш, с природните си дадености.

— Разкажи ми за майка си — помоли Кортни, когато седнаха на масата. Искаше да избяга от темата за постоянния му успех. Понякога мащабите на този просперитет я стряскаха. Когато слушаше за нещата, постигнати от Сет само за няколко години, тя се чувстваше като неудачник. Не можеше да преодолее чувството, че ако Сет бе наследил Айдъл ауър, щеше да намери начин да спазва всички принципи на дядо й и въпреки това да просперира.

Кортни прогони неприятната мисъл, отпи глътка вино и съсредоточи вниманието си върху разказа на Сет за неговото детство. Спомените не съдържаха нищо необикновено, но помогнаха на Кортни да си го представи като момче — сериозно, понякога тихо дете, което знае как да постига целите си и как да накара хората да го харесват и да му вярват. Кортни осъзна, че си мисли за това какво би било усещането да е майка на две точно такива деца и едва не се задави с виното си.

Господи, нима бе стигнала толкова далече?

След като в подсъзнанието й се въртяха мисли за това как носи неговите деца, най-вероятно тя се бе влюбила в Сет. Но кога?

Кортни се бореше с надигащата се в нея паника. Не можеше, нямаше да си позволи да се влюби.

— Няма ли да ми разкажеш за себе си? — попита Сет. — Или смяташ да седиш срещу мен и да ме зяпаш така, сякаш виждаш как ми излиза пъпка на носа.

Кортни осъзна, че през последните няколко минути небе чула и дума от разказа на Сет. Преодолявайки смущението си, тя се опита да проследи нишката на разговора.

— Няма нищо за разказване.

— Трябва да има нещо.

— Този следобед ти разказах пикантните епизоди — Промърмори Кортни кисело. — Наистина няма нищо друго. Живея с дядо ми от четиригодишна. Винаги съм знаела, че един ден Айдъл ауър ще бъде моя, така че посветих целия си живот на изучаване на конете и тънкостите в управлението на фермата.

— Никакви гаджета, никакви срещи, никакви пътувания до Париж за покупки?

— Нямах време за момчета, отказвах всички предложения за излизане и какво бих могла да правя с дрехи от Париж? На Гас не би му пукало, дори ако се появя гола.

— Но на всеки друг щеше.

— Знаеш какво имам предвид — прекъсна го рязко Кортни. — Никога не съм мечтала за хубави дрехи.

— Тогава откъде взе роклята, която носеше онази вечер, а и днешния си тоалет? Предполагам, че не би могла да си поръчаш подобни дрехи по каталог.

— Понякога си купувам по нещо — смотолеви Кортни, стана от масата и занесе чинията си в кухнята. Сет я последва с неговата. — Всъщност Марша ме мъкне да пазарувам. Убеди ме, че никога няма да привлека никой мъж, ако нося само дънки.

— Но мен ме впечатли, а в продължение на месеци не те бях виждал в нищо друго, освен в дънки.

Дъхът й секна. Какво искаше да каже? Това прозвуча по-различно от думите на приятел, който се опитва да помогне, сякаш искаше да направи нещо повече от това да й даде целувка за утеха.

— Нямах предвид по този начин — каза Кортни, опитвайки да забави пулса си, за да може да мисли. Сложи чиниите в миялната машина и реши, че единственият начин да спечели време, е да направи кафе. За нещастие кафеварката бе пълна и всичко, което трябваше да стори, бе да я включи.

— Но аз имах предвид точно това.

Кортни не искаше да поглежда лицето на Сет, но не можа да се сдържи. В гласа му звучеше покана, която не би могла да откаже. Обърна се и се взря в очите му. Вече не се съмняваше в неговите думи. В погледа на Сет се четяха топлина и желание и на Кортни й бе все едно кое от двете ще вземе връх. Очите бяха прозорец към сърцето му, а това, което виждаше в тях, бе неустоимо.

— Не би могъл да се научиш да ме харесваш толкова бързо.

— Харесах те още първия път, когато те видях. А сега вече съм луд по теб.

— Мислиш, че… — Нито един от двамата не беше в състояние да мисли. Кортни не можеше да каже цяло изречение, без да се запъне.

— Не ми даде шанса да проверя дали идеята на Марша върши работа, но ако пазарувах, щях да платя в брой за вероятността да те видя по магазините и да изхвърля разписката.

— Защо би ме х-харесал толкова? — Трудно й беше дори да произнесе думата.

— По много причини — каза Сет, измъкна чашките за кафе от ръцете на Кортни и я привлече към себе си. — Ти си упорита и твърдоглава…

— Това не са причини.

— И бягаш от нещо, което те плаши безумно. Това събужда инстинкта на защитник у мен. На мъжа му харесва да закриля жена си.

Жена си! Никога преди не я бяха наричали така. Не беше сигурна, че това й харесва, но не звучеше лошо.

— После идват очевидните причини. Не споделям антипатията на Марша към дънките. Побъркват ме, когато са върху теб. Сънувам начина, по който гърдите ти изпъват блузите, а бедрата ти — дънките. Харесва ми как вдигаш нослето си, когато си на път да избягаш от мен…

— Аз никога…

— Поне веднъж седмично. Харесвам очите ти, когато са сини, но още повече, когато започват да стават зелени.

— Очите ми са кафяви. Не могат да станат зелени!

— В момента са зелени. Започнаха да променят цвета си в момента, в който те взех в ръцете си. Харесвам и косата ти. Никога не съм виждал точно такъв цвят. Червена е, но има толкова черни кичури, че в същото време не е червена. Мисля, че най-много харесвам устните ти, особено когато ги целувам.

След това Сет я целуна продължително. Звуците, идващи откъм кафеварката, заплашваха да прекъснат демонстрацията му. Но като съобразителен мъж, той пренесе Кортни, за да може да натисне бутона и да ликвидира заплахата.

Кортни се притискаше към Сет и температурата й се покачваше. Той обхвана долната й устна със зъби и леко я захапа. Сподавеният стон на Кортни увеличи нетърпението му. Отново покри устните й със своите, езикът му мина през тях и срещна нейния. Целувката на Кортни бе нежна, изкушаваща. Докоснала езика на Сет, тя искаше да опита и вкуса на устата му. Прегръдката му стана толкова силна, че Кортни бе изложена на опасност от смачкване.

С едната си ръка я притискаше към себе си, докато Кортни почувства напрежението в слабините му. Едва осъзнала това, тя усети как другата ръка на Сет се плъзга нагоре и достига гърдите й. Чувствителни до болка, те изпращаха опасни послания до всеки неин нерв. Кортни усещаше, че цялото й тяло е готово за Сет.

Но също толкова силен, колкото желанието да остане в ръцете му, бе страхът й, че ако загуби контрол над себе си, тялото и душата си, никога повече няма да го възвърне. Не можеше да рискува. Не още. Не сега. Нежно, но настоятелно тя отблъсна Сет.

— Харесваш ли ме изобщо? — попита той, когато най-сетне успяха да си поемат глътка въздух.

— Прекалено много — успя да му отговори.

— Моля? — Той я отдалечи от себе си, без да я пуска, за да може да я гледа.

— Това, че те харесвам толкова, не е добре за мен.

Сет изглеждаше озадачен.

— Известно време хранех чувства към теб, но ти постоянно ме преследваше и аз се уплаших. После твоето отношение охладня и реших, че изобщо не ти пука за мен, че се интересуваш само от Гас и фермата като място, където можеш да подслониш конете на клиентите си.

— Мислиш, че бих си създал толкова грижи само заради бизнеса?

— Откъде можех да знам, че не си като всички останали търговци, които отровиха живота на дядо ми?

— Какво мислиш сега?

— Не знам. Ти си такова съчетание от противоречия… Ти си хладнокръвен, преуспяващ търговец, който никога не пропуска шанса да прави бизнес, в същото време си хабиш силите да ми намираш клиенти, да търсиш свободни сезони на Необуздания и не спиш нощем, за да израждаш жребчетата ми. Караш кола за седемдесет и пет хиляди долара, обличаш се с изключително скъпи дрехи, а в същото време се търкаляш из сеното с Хамлет и предпочиташ аз да нося дънки. Даваш съвети на милиардери за мултимилионни покупки, а в същото време ме молиш да ти избера добри кобили на изгодна цена. — Кортни му хвърли зашеметяваща усмивка. — Би могъл да получиш покана за гости от всеки дом в рамките на петдесет мили от Лексингтън, а в същото време прекарваш времето си при мен, при положение че знаеш, че няма да се съглася да продавам и можем да се скараме преди края на вечерта.

— Ще ти помогна ли да ме разбереш, ако ти кажа, че те обичам?

— Не! — Кортни се изскубна от ръцете му.

— Какво лошо има? — попита Сет, чудейки се защо е предизвикал подобно избухване.

— Не можеш. Би могъл да ме желаеш, дори да правиш любов с мен, но никога не казвай, че ме обичаш.

Сет се втренчи в Кортни озадачен. До момента се бе оправдавала с това, че една връзка би попречила на заниманията й с Гас и фермата, но сега бе разголила душата си и Сет се сблъска очи в очи със страха й.

— Добре, няма да ти го казвам повече, поне не сега, но това няма да промени чувствата ми. Имаш ли нещо против да ми кажеш какво те притеснява?

— Нищо. Просто не искам никой да ме обича. — Настроението й се развали и Кортни се отдалечи от него. Отиде да налее кафе, после се върна на масата и му посочи основателна причина.

— Любовта никога не води до нищо и обикновено завършва с болка.

Не го погледна, беше се втренчила в кафето си.

— Не винаги.

— Откъде знаеш?

— От майка ми и баща ми.

Сякаш буца заседна в гърлото на Кортни. Те явно не са били като нейните родители.

— Това не се отнася за мен. Предпочитам да бъде така.

— Понякога не можеш да контролираш нещата.

— Напротив. Сам ми каза, че трябва да планирам всичко много внимателно, да разглеждам възможните варианти, да преценявам ползите и да избирам най-добрия, този с най-големи шансове за успех. Направих точно това, видях какво причинява любовта на хората и не ми хареса.

— Нямах предвид това.

— Не можеш да си избираш нещата, за които се отнася твоята логика — избухна Кортни. — Ако ще я използваш, прави го непрекъснато и във всичко. Не съм ли права?

— Виж, Кортни — започна Сет и заобиколи масата, за да отиде до нея. Момичето обаче скочи от мястото си.

— Не можеш да ме накараш да променя мнението си. Не искам никой да ме обича!

— Човек не винаги може да си избира кого да обича, понякога това не зависи от него.

Той отново тръгна към нея, но Кортни се оттегли също толкова бързо.

— По-добре си тръгвай. Стана късно, а знаеш, че в пет трябва да съм на крак.

— Кортни…

— Наистина съм много изморена. Трябва да тръгваш.

Сет се взря в нея, ядосан от неприятния и неочакван обрат на нещата. Тя отново щеше да се измъкне, независимо че го покани на вечеря, гушкаше се в прегръдките му, а в мига, когато й каза, че я обича, го отхвърли. Дори това да означаваше, че Кортни ще откаже да го вижда поне в следващите шест месеца, щеше да я накара да изяснят въпроса веднага. Сет беше прекалено ядосан и твърде възбуден физически, за да мисли обективно.

— Няма да те оставя да се измъкнеш толкова лесно — изсумтя той. — Може и да успяваш да убедиш самата себе си, че не ти пука за Сет Камерън, но няма да ти позволя да лъжеш и мен.

— Не лъжа!

Сет грубо я сграбчи.

— Погледни ме в очите и ми кажи, че не ме обичаш.

— Казах ти, че много те харесвам, но не искам да се влюбвам в когото и да било.

— Кога ще разбереш, че хората не се влюбват, нито пък спират да обичат, защото това влиза в плановете им или просто защото така им е приятно?

— А къде е казано, че трябва да те обичам само защото ти си влюбен в мен? — сопна се тя, не по-малко ядосана.

— Никъде. В случая такива са фактите.

— Виж, Сет, чувствата ми са много по-силни, отколкото мога да си позволя в момента. Имам толкова много неща…

— Ако още веднъж споменеш Гас или фермата, ще побеснея. До гуша ми дойде от проклетите ти задължения. Дядо ти е мъртъв и дори да превърнеш Айдьл ауър в най-проспериращата коневъдна ферма на света, той няма да се върне. Какво ще кажеш за задълженията си към мен?

— Нямам задължения към теб.

— А към самата себе си? Нямам предвид Гас или фермата — уточни Сет, преди Кортни да му възрази. — Говоря за задълженията ти към твоите чувства, желания, мечти. Със сигурност те не се свеждат само до фермата.

Кортни извърна поглед и когато проговори, гласът й звучеше отчаяно:

— Все още нямам време за себе си.

— Няма да ти позволя да се жертваш за това…

Тя се обърна с лице към него.

— Изборът не е твой.

Думите й бяха неоспорими.

— Значи нямаш време за мен, нито за нас.

— Винаги се радвам, когато идваш. Вече ме накара да ти кажа, че много те харесвам.

— Харесвам достатъчно ли е за теб? Предупреждавам те, Кортни Клонингер, че аз не мога да се задоволя с това.

— Това е всичко, което мога да си позволя. А сега, мисля, че е по-добре да тръгваш — каза Кортни, разбрала, че Сет смята да продължи спора. — Късно е, а за мен е опасно да съм близо до теб.

— Ще си тръгна! — Сет сграбчи палтото си. — Но не сме приключили с това. Ще разбера какво стои зад цялата тази лудост.

— Виж, Сет, аз наистина няма…

— Може би това ще помогне да ти дойде малко акъл в главата. — Без предупреждение той я сграбчи и страстно я целуна по устата, езикът му беше настоятелен, ръцете му я притискаха към неговото огромно тяло. — Ето! Това като нещо опасно ли ти изглежда?

— Да — отговори Кортни, докато вратата се затваряше след него. — Смъртоносно. — После избухна в плач.

 

 

Сет седеше в офиса на Клей и го чакаше да дойде, мислите му повтаряха вечерта, прекарана с Кортни. Дори и да е избързал или да е бил прекалено груб с нея, Сет не можеше да се разкайва. Тя бе издигнала около себе си барикади срещу общуването с други хора и Сет трябваше да направи нещо, за да я накара да се покаже иззад тях. Не се самозалъгваше, че ще му бъде по-лесно, само защото Кортни е признала, че го харесва, но поне имаше за какво да се бори.

Гневът и чувството за безсилие почти отминаха през седмицата и той очакваше Клей с нарастващ оптимизъм, че нещата между него и Кортни ще се оправят. Нямаше закъде да бърза. Следващите няколко месеца му предстоеше толкова работа, че едва ли щеше да вижда Кортни по-често от два пъти в месеца. Това го притесняваше. Така или иначе тя вече вярваше, че любовта носи само болка. Освен ако не грешеше, скоро Кортни щеше да разбере, че отхвърлянето на любовта е дори по-болезнено от приемането й.

А тя със сигурност го обичаше. След последната вечеря той вече нямаше никакви съмнения. Смая се, когато направи онзи коментар, че може да му бъде любовница. Не можеше да й каже, че това е последното нещо, което иска, но реално погледнато, никога не бе допускал такава възможност. По-важното бе, че Кортни най-сетне осъзна, че страховете й са пречка за нейното щастие.

От онази нощ не можеше да спи, тялото му се измъчваше. Не беше донжуан, нито обичаше срещите за по една вечер, но не можеше да издържа толкова време без жена. Наистина беше оказвал натиск върху Кортни, но напрежението в собственото му тяло ставаше все по-силно. Това не беше просто нужда да задоволи сексуалните си потребности, които бе пренебрегвал през последните месеци. Не, искаше да утоли жаждата си да прави любов с Кортни.

Усещането за тялото й в ръцете му, споменът за топлината и податливостта му още повече разгаряха желанието на Сет. Не знаеше колко би могъл да чака.

Знаеше само, че трябва да го направи.

 

 

— За доста кратко време успяхме да пооправим дълговете на стария Клонингер — каза Клей на Сет, когато най-накрая се върна от обяд. — Нещата вече не изглеждат толкова зле. Знаеш, че когато Кортни дойде за пръв път, мислех, че ще отхвърли всичките ми предложения, но тя явно е размислила и е решила да направи каквото е необходимо. Беше доста по-сговорчива оттогава. За негов срам дядо й е бил абсолютно побъркан във финансово отношение. Направил е дългове в половината свят. Открих дори един в Южна Америка. Покрихме го с парите от наемите, но останаха още няколко, които заслужават внимание.

— Какво мисли Кортни за тях?

— Не съм й казал. Искат да им бъде платено веднага. Не са много големи, не и в сравнение с имотите на Кортни, но не могат да бъдат покрити с приходите от фермата.

— Аз ще ги платя.

Клей го изгледа строго.

— Ти дори не знаеш размера им.

— Каза, че не са големи. Кортни може да ми върне парите впоследствие.

— Като твой финансов съветник не бих ти препоръчал да го правиш. Първо, парите в брой ще ти трябват през следващите месеци. — Сет се опита да възрази, но Клей продължи: — Второ, ако Кортни научи, никога няма да ти го прости.

Мълчанието на Сет показа, че е съгласен.

— Не си споделял с мен отношенията си с Кортни и не те карам да го правиш, но аз не съм нито сляп, нито глупав. За всеки е ясно, че си влюбен в нея. Но ако искаш да се ожениш за Клонингер, не пипай дълговете й.

— Предполагам, че бих могъл да преподпиша дълговете или поне да стана гарант, в случай че тя фалира. Така няма ли да спечели малко време?

— Това също не ти го препоръчвам.

— Добре, недей да ми го препоръчваш, но ще спечели ли време?

— Да. Или само подписът ти ще бъде достатъчен, или аз ще преподпиша договора.

— Това е всичко, което исках. Засега нещата вървят добре, но скоро ще й се наложи да плаща данъците за фермата, както и тренировките на Гас. Мисля, че ще успее да намери пари за тях, ако не възникнат някакви извънредни разходи през следващите няколко месеца.

— Сигурен ли си, че искаш да направиш това? Може да се окаже бомба със закъснител.

— Бих искал да направя много повече. Дядо й я е научил на всичко, което трябва да знае за конете. След това обаче вместо да даде на Кортни някакви познания в областта на финансите, е напълнил главата й с високопарен идеализъм. На всичкото отгоре, сякаш това не е било достатъчно, я е оставил изпълнена с толкова вина, че Кортни не може да мисли за нищо друго, освен за проклетата му ферма.

— Ако Гас не стане шампион, няма да може да продължи да не плаща дълговете, а това означава, че ще трябва да продаде част от земята си.

— Опитвал ли си да й го кажеш?

— Резултатът не се различаваше от този, който постигна ти. — Двама мъже се разсмяха и Сет стана да си тръгва.

— Погрижи се за дълговете.

— Добре, но се моли тя никога да не разбере за твоята намеса.

— Ако стане така, ще дойда за главата ти.

— Много съм ти благодарен. Първо отказваш да се вслушаш в съветите ми, а после обвиняваш мен. Май вие с Кортни си подхождате повече, отколкото си мислех.

Клей улови възглавницата, която Сет запрати към главата му, и се засмя, докато приятелят му излизаше от офиса.

 

 

— Добре, кажи ми за какво се обаждаш — заповяда Марша, прекъсвайки грубо клюките, които си разменяха.

— Само да си поговорим.

— За десетте минути досега не си казала нищо. Знам, че не плащаш международен разговор, за да ми кажеш, че времето е прекрасно и Гас расте като ужасен плевел. Какво се е случило между теб и Сет?

— Нищо, имам предвид нищо лошо.

— В такъв случай се срамувам от теб.

— Моля?

— Жена, на чиято врата е почукал Сет Камерън, трябва да е луда, за да не го покани да влезе. Да не би да чакаш да ти каже, че те обича?

— Вече го направи.

Сега беше ред на Марша да изкрещи:

— Моля!

— Това е проблемът.

— Проблем? Един от най-красивите мъже в Кентъки, да не говорим, че е и от най-проспериращите, ти е казал, че те обича, и ти си достатъчно откачена, за да наричаш това проблем? По дяволите! По-добре си легни, скъпа. Сигурно страдаш от тежка мозъчна треска. Може и да си в ужасен делириум.

— Бъди сериозна — прекъсна я Кортни и се засмя, макар че й се плачеше.

— Аз съм сериозна, ужасно много по-сериозна, повече отколкото когато Джералд ме помоли да се омъжа за него. Трябва да получиш този мъж и да не го изпускаш. Никога няма да можеш да си намериш друг и наполовина толкова добър, който освен това да търпи глупостите ти за фермата и конете.

— Това не са глупости — пак я прекъсна Кортни наполовина възмутена, наполовина оправдаваща се.

— Всичко е глупост, ако ти пречи да се омъжиш за такъв като Сет Камерън. Тичай, имам предвид да тичаш и да го намериш, където и да е отишъл да ближе раните си след схватката с теб, и го моли да ти прости. По дяволите! Не мога да повярвам, че си направила нещо такова. Ти си позор за американските жени. Ако не бях на три хиляди мили разстояние, щях да се втурна да го гоня вместо теб.

— Разбрах какво е мнението ти по въпроса, но не мисля, че трябва да бъдеш толкова крайна.

— Напротив, трябва! Нещо повече, ако бях сигурна, че Джералд ще ме пусне да замина, щях да долетя при теб още тази вечер. Засега се надявам, че и сама ще успееш да намериш начин да оправиш положението.

— Никога не съм разбирала нещата толкова добре, колкото теб, но мисля, че сега вече съм по-наясно със себе си.

— Ужасно добре знаеш, че не си и може би никога няма да бъдеш — каза Марша с възмущение. — Имаш си достатъчно неприятности и достатъчно задължения, за да се правиш на кръстоносец и да се бориш с тях съвсем сама. Аз те разбирам, Сет те разбира, половин Кентъки те разбира, но самата ти — не.

— Мисля, че вече си намерих ориентир — каза Кортни и се усмихна самодоволно. — Вероятно, ако се помъча както трябва, ще успея да измисля следващия ход.

— Вече ти го казах. Тичай да молиш Сет за прошка.

— Не мисля, че ще направя точно това, но ще го имам предвид.

— Ужас — възкликна Марша. — Имам силни болки в корема. Не знам дали това дете смята да се ражда по-рано, или получих проблем с храносмилането, докато те слушах да говориш като най-голямата глупачка в историята на света.

— Легни по гръб. Сигурна съм, че ще ти мине пет минути след като затвориш телефона.

— Не, няма — увери я Марша. — Поне още час няма да мога да преодолея желанието да ти зашлевя плесница, задето си играеш и губиш най-добрия мъж, който би могла да намериш.

— Поздрави Джералд и ми се обади веднага щом се роди бебето.

 

 

Сет видя Кортни, когато изкарваше Гас за сутрешна тренировка. Тя отново го избягваше, но, както изглежда, нямаше нищо против срещата.

— Доста е заякнал — отбеляза Сет. — Кога смяташ да започва?

Кортни се зарадва, че Сет заговори за Гас. След това, което се случи между тях, тя не знаеше как да започнат отново. Знаеше, че й се иска той да я харесва, но се страхуваше от нов разговор за любов. Темата за жребеца беше безопасна и Кортни изпита облекчение.

— Първо трябва да намеря треньор — каза тя. — Знаеш ли нещо за Бари Пресдън?

— Разбира се. Той е доста млад, но има добра репутация. Как го откри?

— Няколко сутрини подред ходих до Кийнланд и наблюдавах тренировките на конете. Неговите ми харесаха най-много.

— Не би могла да направиш по-добър избор. Питала ли си някого за съвет?

— Не, но ако бях го направила, щях да попитам теб.

Трябваше му малко време да осмисли казаното. Имаше нещо ново в отношението й и той не би искал да направи погрешна стъпка.

— Ще приемеш ли един съвет от мен като приятел?

Кортни погледна към земята.

— Ще го схващам по този начин.

Е, не можеш да имаш всичко, каза си Сет.

— Радвам се, че ми се доверяваш достатъчно и че ми каза за баща ти. — Тя продължи да гледа към земята. — Знам, че още те боли, но ще ти олекне, ако споделиш чувствата си с някого. Ти ми спомена за болката, но не я сподели с мен, все още продължаваш да я понасяш сама.

— Знам.

Дългата тишина го убеди, че Кортни няма да приеме съвета му.

— Май смяташ да продължиш да я държиш в себе си.

— Да, още известно време.

— Защо?

— Боли ме прекалено много, когато говоря за това.

Кортни вдигна очи към Сет и той бе шокиран от сълзите в тях. Макар и да бе плакала веднъж на гърдите му, Сет възприемаше Кортни като жена със силен дух. Не знаеше как да тълкува насълзените й очи, но бе щастлив да види дори тази миниатюрна пролука в бронята на Кортни.

— Ще продължиш да се мъчиш, докато не изкараш болката от себе си и не се изправиш лице в лице с нея.

— Знам, но не мога да го направя наведнъж, трябва да сторя това стъпка по стъпка.

Те стигнаха до частната тренировъчна писта и за изненада на Сет Бари Престън очакваше Кортни. Проклятие, тя тъкмо бе започнала да разкрива себе си.

Нямаше никаква надежда точно сега да я накара отново да говори с него. Тя и Бари Престън се впуснаха в дискусия за Гас, а Сет не се самозалъгваше, че мястото му е преди коня. Стигна до извода, че Кортни го обича, но на фона на фермата, Гас, силното чувство за вина и болка, което носеше по двадесет и четири часа в денонощието, той нямаше шанс да получи по-голямата част от вниманието й. Сет пренебрегваше своята работа заради Кортни, а тя използваше нейната като щит срещу него.

По дяволите! Чувстваше се като състезател по бягане с препятствия, чиято писта никога не свършва. Независимо през колко препятствия успяваше да премине, винаги имаше още едно.

— Имам среща, която не мога да пропусна — каза той, прекъсвайки разговора им за това дали костите на Гас са достатъчно твърди, за да издържат тренировките. — Ще те посетя отново при първа възможност.

Кортни кимна и Сет побърза да си тръгне, преди да й е казал нещо грубо.

Тя го проследи и докато вървеше през ливадата, я обхвана силно чувство на самотност и тъга. За момент й се прииска да тръгне след Сет, но настоятелният глас на Бари отново изискваше внимание.

— Съжалявам, не можах да чуя какво казахте — рече тя и отдели погледа си от отдалечаващата се фигура на Сет.