Лей Грийнууд
Омагьосан кръг (5)

5.

Сет потрепери и се загърна по-плътно в палтото си. Студът проникваше през ушите и смразяваше мозъка му. Трябваше да си вземе шапка, ако искаше да гледа как Кортни обучава жребчетата. Зимата най-сетне дойде и заплахата да завали сняг изпълваше въздуха.

Кортни вече не се криеше щом види колата му да влиза във фермата, но правеше така, че да не остава насаме с него. Забелязал тревожното изражение на лицето й, той бе твърдо решен отново да върне блясъка в нейните очи, дори ако това означаваше отново да се скара с нея.

Ездачите работеха с жребчетата, които бяха разделени на групи по четири, а Кортни даваше указания. Близо до нея един коняр разхождаше Гас, покрит с дебел чул.

— Не е ли доста студено? — попита Сет, надявайки се да не я притесни с този обикновен въпрос.

Кортни подскочи при звука на гласа му.

— Прекалено студено е — кимна тя и му отправи напрегната усмивка. Този път не избяга, но Сет виждаше какви усилия й коства да стои очи в очи срещу него. — Не обичам да работя в такова време. Конете много лесно се изпотяват и могат да се разболеят.

— В отлично състояние са — каза Сет, наблюдавайки последната четворка. — Много добре се справяш.

— Не беше трудно — сви рамене Кортни и кимна на коняря, който водеше Гас. — Те си бяха във форма още когато пристигнаха. Трябваше само да ги науча на шаблонните неща и да тонизирам мускулите им.

— Това ли бе всичко, което си правила и с Гас? — Сет гледаше как конярят сваля чула от жребчето. Гас беше изгубил бебешката си пълнота и започваше да придобива тяло, изваяно като на хрътка. — Изглежда много по-напреднал от другите.

— Той е януарско жребче и вече дори може да тренира. — Кортни позволи на коняря да я повдигне до седлото и подкара коня към пистата. Сет знаеше, че поне още шест месеца Гас няма да се подлага на сериозни тренировки, но развитието на мускулите му вече се забелязваше, а отскокът му, докато тичаше, загатваше огромна сила.

Кортни пусна Гас в лек, а после в бавен галоп и направи една обиколка на пистата дълга половин миля. Започнаха второ кръгче със същата скорост, но Сет забеляза, че тя го пришпори и Гас увеличи дължината на отскока. Това, което порази Камерън, не беше бързината, нито лекотата, с която бягаше, не беше дори плавността на движенията му. Никой не би могъл да каже с точност колко добър ще стане, преди да започне да се състезава, но Сет знаеше, че не е имало друго жребче, което да го впечатли и на половината на това.

Не по-малко бе възхищението му от ездачката. Според някои Кортни може и да беше прекалено висока, но тесните й дънки подчертаваха, че няма нито един килограм в повече. В Кентъки не съществуваше по-перфектно тяло от нейното.

— Какво мислиш за него сега? — попита тя, докато слизаше от гърба на Гас и го предаваше в ръцете на коняря. Следващата група жребчета вече стъпваше на пистата.

— В отлично състояние е.

— Знам. Питам те какво мислиш за него. — Възбудата на лицето на Кортни беше първата проява на щастие, която Сет виждаше от седмици. Бодна го някаква ревност, че не той бе причината. Господи, недей да ревнуваш от кои, си каза той, но всъщност знаеше, че Гас беше от изключително, ненормално голямо значение за Кортни.

— Той е най-добрият състезателен кон, който някога съм виждал на този етап от развитието му. По всичко личи, че ще бъде изключителен жребец.

— Това ли е всичко, което имаш да кажеш?

— Не мога да твърдя, че ще стане шампион, както се надяваш, но ще ти кажа, че не бях виждал нищо и наполовина толкова добро на същата възраст. Освен това не забравяй да увеличиш застраховката му.

— Той не е застрахован. — Кортни го каза, сякаш това беше нещо съвсем нормално, но според Сет то бе равносилно на богохулство.

— Ти се шегуваш, казваш го само защото знаеш, че баща ми правеше застраховки. — Това трябваше да е причината. Нито един нормален човек не би оставил кон като Гас без застраховка.

— Не, наистина не е застрахован.

— Ти си луда — почти й изкрещя Сет. — Ами ако му се случи нещо?

— Не мога да си позволя да го застраховам за реалната му цена, а какъв е смисълът да го правя за сто хиляди? Парите няма да са достатъчни, за да спасят фермата. Освен това дядо ми никога не застраховаше конете си.

Сет потисна желанието си да хване Кортни и да я разтърси с все сила. Той знаеше, че наистина не би могла да застрахова Гас за огромната стойност, която имаше, според нея, никоя застрахователна компания в света не би се съгласила да издаде подобна полица, но това не беше извинение да остане без абсолютно никаква защита. Баща му говореше за застраховки, откакто Сет се помнеше, съответно, той не можеше да мисли за коне, без да ги свързва със застраховка.

— Трябва да го застраховаш, в противен случай нито един треньор няма да се ангажира с него. Всъщност избра ли вече човека? — попита Сет. Гневното изражение на лицето на Кортни му подсказа, че е време да смени темата.

— Не. Ще го обучавам сама, защото нямам доверие на никой друг, включително и на треньорите. Знам, че не бих могла да го подготвя и нямам намерения да опитвам — каза тя, преди Сет да я обсипе с възраженията, напиращи на устните му. — но не искам да го поверявам на случаен човек.

— Никога няма да намериш такъв, който да се грижи за него така, както ти. В най-добрия случай можеш да се надяваш на човек, който ще положи максимални усилия, за да го подготви.

— Това се разбира от само себе си — отговори тя. — Но се опасявам, че нито един от добрите треньори няма да го поеме, защото не мога да плащам таксите им, докато Гас не започне да печели.

— Мислех, че нещата не са чак толкова зле.

— Не са, само че дядо ми има много неизплатени дългове, а Гас трябва да получи най-доброто.

— Ще помисля върху това и ще видя какво мога да ти предложа — каза Сет.

— Това е мой проблем, не твой — отвърна Кортни и макар в гласа й да звучеше нюанс от предишната рязкост, Сет с учудване забеляза, че тревожното й изражение отново се беше върнало.

— Добре, предавам се — съгласи се той, защото не искаше да задълбочава тревогата. Това беше най-дългият му разговор с Кортни след онази случка в конюшнята и Сет не желаеше да излага на риск прогреса си. — Но все пак ще имам грижата да разпитам тук-там — додаде той. Кортни го изгледа подозрително. — Скоро започва търгът Кийниланд и бих искал да дойдеш с мен.

— Защо?

— Искам да купя няколко кобили, а не познавам никой, който да разбира от това повече от теб.

— Опитваш се да ме ласкаеш.

— Грешиш. Когато става дума за преценяване на бъдещия успех на кон, аз съм не по-малко добър от професионален съдия, но от кобили не разбирам абсолютно нищо.

— Не ти вярвам — промърмори Кортни, — но въпреки това ще дойда.

— Кога да мина да те взема?

— Ще се срещнем там.

Сет беше готов да спори, но нещо в очите на Кортни му подсказа, че е по-добре да не го прави.

— Ако искаш, може да закусим заедно.

— Благодаря, по пътя ще си взема кафе и сандвич.

 

 

Кортни се почувства ободрена, докато вървеше по пътечките между боксовете на конете, които трябваше да бъдат продадени по-късно същия ден. Дори в тази мразовита ноемврийска сутрин се чувстваше смесицата от миризми, топли и познати за Кортни, които я накараха да се усмихне от удоволствие. Тя отпи от кафето и лапна последното парче от сандвича си.

Трябваше ли Сет Камерън да я извлече от пашкула й, за да разбере, че се е изолирала от света? Точно Сет, който не можеше да приеме, че не за всеки на този свят застраховката е от жизненоважно значение, Сет, когото не можеше да изхвърли от мислите си дори когато не бе пред погледа й, Сет, който събуждаше в сърцето й болката, изпитана при смъртта на дядо й. Отново се бе върнал в живота й и Кортни знаеше, че й се иска той да остане.

В последния момент бе взела решението да отиде на търга един час преди срещата със Сет и сега се радваше, че го е направила. Чувстваше се като някогашната Кортни. Не знаеше дали това се дължи на тръпката да бъде сред много хора и коне, обаче изпитваше такава увереност в себе си, каквато не бе усещала откакто почина дядо й.

Допи последната глътка от кафето си, изхвърли чашката и започна да разглежда един от петте каталога, в които бяха включени обявените за продажба коне. Винаги ставаше така, че някой е имал тежка година или съкращава стопанството си, или просто прави отбор на добитъка си. Съответно, при малко повече късмет и добро познаване на собствените животни, човек можеше да направи много добри покупки.

Тя не беше съвсем сигурна, че Сет наистина цени компетентността й, както беше казал, но така или иначе Кортни се гордееше с познанията си, макар и да не бяха чак толкова големи като тези на дядо й. Библиотеката на стареца бе сред най-добрите частни събрания от литература на тема отглеждане на коне в целия щат, а може би и в страната, и Кортни всяка нощ посвещаваше по няколко часа на изучаването на тези дебели томове.

Тази година нямаше да купува нищо за себе си, защото й липсваха пари, но от следващата Гас щеше да започне да печели състезания. Щеше да използва всичките си познания, за да купи най-доброто за него.

Не беше необходимо Сет да й казва, че ако иска да възстанови фермата, ще трябва да купи нови животни. Кортни бе разбрала това още преди смъртта на дядо си, когато виждаше как продава конете година след година. Тя се притесняваше всеки път, щом погледнеше към някоя празна конюшня и правеше планове за това в нощите, докато седеше над книгите.

Но сега, почти три години по-късно, Кортни беше не по-близо до целта си, отколкото в деня, когато почина дядо й. Въпреки че посвещаваше всяка минута от живота си на фермата, вършеше работата на наемните работници сутринта, мъдруваше над ведомостите и изплащането на дълговете заедно с Тед през деня и изучаваше родословията през нощта, докато очите й ставаха червени и започваха да я болят, прогресът беше съвсем малък. Вече се чудеше дали ще успее сама да запази фермата, дори ако Гас станеше шампион.

Прекъсна се сама. Имаше предостатъчно време да мисли за това. Точно сега трябваше да разгледа каталозите. Явно, че оценяването на кобили за разплод бе едно от малкото неща, за които Сет Камерън смяташе, че може да прави без негова помощ, и Кортни бе твърдо решена да не му даде повод да се съмнява в способностите й.

Тридесет минути по-късно тя отиде на площадката на търга.

— Чудех се къде си — каза Сет, когато Кортни изникна от тълпата. — Видях колата ти на паркинга.

Търгът Кийниланд бе най-големият търг за продажба на кобили и привличаше купувачи от целия свят. Затова, макар и местата да се получаваха само с резервации, паркингите се пълнеха много рано.

— Дойдох рано, за да мога да огледам някои от кобилите. Ако не бях сигурна, че Тед ще се противопостави, категорично бих се изкушила да купя една-две и за себе си.

— О не, не искам да се конкурирам с теб, предпочитам да вложиш всичките си усилия в търсенето на няколко скрити съкровища за мен.

Бяха принудени да прекъснат разговора, докато си проправяха път. Студеният вятър ги накара да ускорят крачките си. Влезеха ли веднъж в павилиона, щяха само да изгубят малко време, докато поздравят старите си познати и да бъдат представени на някои нови лица, но Сет виждаше, че Кортни вече гори от нетърпение.

— Избрах две кобили, които трябва да купиш, едната ми хареса особено много.

— Добре, убеди ме.

Сет слушаше внимателно, но бе впечатлен повече от подхода на Кортни, отколкото от това, което тя казваше. Освен когато говореше за Гас, той никога не я бе виждал да изглежда толкова възбудена и уверена. Тя се доближи до него, за да му покаже нещо, свързано с родословието на кобилите, и рамото й се допря до неговото тяло, докато сочеше каталога. Тя сякаш не почувства докосването, но Сет почти изгуби концентрация. Елегантното й, добре оформено тяло го привличаше силно от много време, а сега тя бе до него, предаваше му своята топлина и възбуда.

Усещаше и парфюма й. За първи път, откакто я познаваше, Кортни излъчваше подобен аромат. Сред смесицата от миризми, които се носеха наоколо, той беше слаб, едва доловим, точно такъв, какъвто Сет очакваше от една жена, която не си губи времето с женски занимания. За Сет той беше безумно съблазнителен. Кортни доближи главата си към неговата и той почувства аромата на косата й, представи си, че я докосва. На изкуствената светлина тя изглеждаше тъмночервена, без оранжевите оттенъци, които толкова ярко блестяха на слънцето.

— Но най-много харесвам кобилата Ниджински.

— Но нейните жребчета никога не са ставали състезателни коне — обади се все пак Сет, като полагаше усилия да съсредоточи мислите си върху избирането на кобили.

— Такова ще бъде и мнението на останалите, затова ще можеш да я купиш за половината от реалната й стойност.

— Видях как тичат първите й две жребчета. Мисля, че бих могъл да ги надбягам и двете.

— Всички знаят, че потомците на Ниджински са изключително издръжливи, но съзряват късно и трябва да се обяздват на трева. Тъпият им треньор ги обучава още докато са прекалено млади, съвсем кратко време и върху почва, а не на трева.

— А какво ще кажеш за майката и жребчето, с което е бременна?

— Кобилата е била наранена при тренировките и така и не е могла да се възстанови напълно. Кончетата от първото й раждане изглеждат страхотно. Това, което носи в момента, ще е още жребче, когато другите вече се състезават. Цената ще се утрои дотогава.

— Толкова ли ти харесва жребчето?

— Толкова, че то оплоди двете ми кобили близначки.

— Не знаех, че имаш кобили.

— Те са наполовина сестри на Гас и са от мистър Проспектър.

— Две бременни кобили, без да броим Пролетна светлина са цяло състояние. Защо не си ги споменавала никога?

— А за какво да го правя? Както и Гас, те не се продават. А сега спри да говориш. Искам да видя колко ще дадат за тази кобила. Бас държа, че ще се продаде за повече от милион.

Сет би могъл да й каже, че първоначалната цена на животното е милион и половина, но не го направи, мислеше за кобилите на Кортни. Чудеше се колко ли други неща не му бе казала.

Но той не дойде на търга, за да се притеснява за Кортни, а за да положи основите на възстановяването на собствената му ферма. Това беше сериозна стъпка, за която бе мислил отдавна, но досега не беше се наемал сериозно да я направи. Сет знаеше защо се реши така внезапно. Заради Кортни и фанатичното й себеотдаване на Гас и фермата. Би следвало да й каже това, но не му се искаше да го признава. Ако трябваше да бъде честен, той всъщност се срамуваше.

Но след като взе решението за собствена ферма, искаше да бъде сигурен, че е купил най-добрите кобили, които може да си позволи. Още не знаеше дали ще продава жребчетата, или ще ги пуска да се състезават — в този бизнес не можеше да си позволи да инвестира огромен капитал за дълъг период, но кобилите щяха да бъдат основата на собственото му стопанство. Те трябваше да са добри.

Кобилата бе продадена за един милион и осемстотин хиляди долара. Останалите няколко животни също бяха прекрасни, най-евтиното се продаде за седемстотин и петдесет хиляди. След това дойде ред на Ниджински. Първоначално тя привлече няколко купувачи с външния си вид, но когато направиха справка с каталозите си, техният ентусиазъм се стопи. Започнаха да шушукат помежду си в очакване да се появи нещо по-интересно.

— Какво мислиш? — Каза го съвсем тихо, за да не може никой друг да долови възбудата в гласа й.

— Изглежда чудесно, но никой не се заинтересува. Сигурно причината е в рекордите на първите й две жребчета.

— Аз съм ги обяздвала — изсъска гневно Кортни. — Знам какво биха могли да постигнат. Ако не купиш тази кобила, ще пропуснеш най-изгодната сделка в живота си.

Въпреки препоръките на Кортни Сет не бързаше да наддава за кобилата. Ако имаше и най-малкото съмнение по отношение на нещо, предпочиташе да спести парите си. Гласът на Кортни рязко наруши вглъбението му. Тя бе вдигнала ръка, за да предложи петдесет и пет хиляди за кобилата.

— Защо не ми каза, че я искаш? — попита Сет съвсем тихо. — Няма да наддавам срещу теб.

— Наддавам вместо теб.

— Не можеш да го правиш! — Шепотът му беше изпълнен с възмущение, а това, което изрече — слабо казано, но какво може да се каже на човек, който току-що е нарушил основното нравило на търговете — да не предлагаш йена, която нямаш намерение да плащаш?

— Трябваше. Докато ти размишляваше, мистър Доулинг щеше да ти я отмъкне под носа. Слушай, той дава петдесет и шест хиляди. Веднага кажи шестдесет и той ще се оттегли. Ако се колебаеш още, ще продължи да наддава и в крайна сметка кобилата ще ти излезе с петнадесет хиляди по-скъпа.

Сет направи, каквото му каза и изпита съмнителното удоволствие да види как Доулинг се отказва. Добре де, каза си фаталистично, ако беше допуснал грешка, тя поне му излезе евтино. Макар да имаше недостатъци, това бе изключително ниска цена за кобила с нейната плодовитост. С малко късмет би могъл да запази жребчето и следващата година да го продаде за по-добра цена.

— Направи най-изгодната сделка от целия търг — каза Кортни, очевидно доволна от себе си. — Сега можем да си седнем и да изчакаме кобилата Дамаскус, но ако я искаш, ще трябва да платиш доста повече.

Сет не я купи. Трябваше да плати прекалено висока цена.

— По-добре да отида да си прибера покупката — каза той, когато наддаването приключи. — Искаш ли да дойдеш с мен?

— Не мога, имам много работа във фермата.

— Утре ще дойдеш ли пак?

— Добре, но се съмнявам, че ще мога отново да открия нещо толкова добро.

— Наистина харесваш тази кобила, нали?

— Ако бе подходяща за Гас, щях да заема, изпрося или открадна пари, за да я купя. Изчакай малко и ще видиш, че ще притежаваш шампион. Ще ми бъдеш благодарен.

След това тя ускори крачка и скоро се изгуби в тълпата, оставяйки слисания Сет да се чуди как така той, най-известният търговец в Кентъки, се остави да го принудят да купи нещо, което не желае.

 

 

— Е, това е всичко — промърмори Сет, като се изправи и протегна тялото си. — За пет дни видяхме повече от пет хиляди кобили на този търг.

— И купихме три на изключително добра цена. На третия ден Сет бе купил още две кобили и двете — по съвет на Кортни.

— Няма защо да криеш, че заслугата е изцяло твоя. Знам, че е така и съм готов да го призная, като те заведа на най-хубавата вечеря в цял Лексингтън.

— Благодаря, но няма да мога.

Притесненото изражение се появи отново. Не бе възможно той да е причината. Само нещо, което много тревожеше самата Кортни, би могло да предизвика такава мъка.

— Всеки трябва да яде.

— Ще си направя нещо в микровълновата печка.

— Трябва да приемаш пълноценна храна поне веднъж дневно.

— Правя го — на обяд.

Сет бе решен да не й позволи да избяга и този път. Беше понесъл мъчението да седи до нея три проклети дни и да се държи толкова благопристойно, колкото ако й беше брат. Все пак не я канеше в апартамента си или в някакво закътано кафе. Освен това нуждата му да бъде до нея се бе засилила. През последните три дни я беше видял в нова светлина. Тя бе весела, жизнена, открита, пълна с ентусиазъм. Сет дори ревнуваше, че работата й я прави щастлива по начин, по който той самият не можеше.

— Имаш нужда да излизаш. Работиш прекалено много. Една вечер почивка ще ти се отрази добре.

— Последните три дни прекарах извън фермата. Ще бъда затрупана с нова работа, още преди да успея да наваксам пропуснатото.

— В такъв случай, ако се забавляваш тази вечер, няма какво да изгубиш.

— Съжалявам, но наистина не мога.

— Дори само една вечер?

— Не.

— Да не би да искаш да кажеш, че не можеш, защото се страхуваш?

Сет знаеше, че поема риск, но нямаше намерения да остави Кортни да се измъкне лесно.

— Не, нямам това предвид.

Кортни изглеждаше раздразнена, но Сет продължи да я притиска.

— Страхуваш се да останеш насаме с мен.

— Бях сама с теб цели три дни — каза топло Кортни.

— Сама с около три хиляди придружители. Не ми позволяваше нито да те вземам, нито да те карам до вас. В ресторанта също няма да сме сами. Ако те е страх да се качиш в колата ми, можем да са срещнем направо там.

— Не се страхувам да остана насаме с теб — продължи да настоява Кортни, но очите й не срещнаха погледа му.

— Напротив. Страхуваш се да не те целуна отново, а ако го направя — да не би да изгубиш контрол над себе си и да ми отвърнеш.

— Грешиш — отговори Кортни ядосано. — Не искам да ме целуваш.

— Имаш предвид, че не искаш да приемеш факта, че може да ти хареса да те целувам. Решила си, че в живота ти няма място за нищо друго, освен Гас и работата. Нямаш време да бъдеш човек, да бъдеш жена, да си дадеш шанса да откриеш, че животът не се свежда само до конете.

— Най-важното нещо в живота ми е фермата.

— Защо?

— Защото е така — изломоти Кортни.

— Защо?

— Току-що ти отговорих.

— Ако ми беше казала, че най-важното нещо в живота ти са твоят съпруг и децата, защото не се чувстваш пълноценна без тях, или кариерата ти, защото искаш да имаш принос за обществото, щях да ти повярвам. Но ти не ми каза нищо. Това ме кара да мисля, че фермата ти служи за прикритие, защото всъщност се страхуваш от живота, боиш се да се докоснеш до истинските чувства и страсти. Какво чакаш, някой който да дойде и да озари небето, да направи така, че да зазвънят звънци, птици да запеят и цветята да разцъфнат?

— Разбира се.

— И как смяташ да го намериш, ако си стоиш скрита? — Смяташе да продължи атаката си, докато тя не може да приема повече пристъпи, без да се съпротивлява.

— Може би си мислиш, че ти си мъжът, който ще озари небето и ще накара звънците да зазвънят?

— Никога няма да разбереш, ако продължаваш да се криеш зад някой кон всеки път, когато съм наблизо.

— Добре, мистър Сет Камерън, ще вечерям с теб, но не си мисли, че методите ти са твърде спортсменски.

— Да бъдеш убедителен не е чак толкова ужасно — възрази Сет. — Ако това ще те направи по-щастлива, можеш да приемеш вечерята като бизнес среща, за да си платя дълга за това, че ми помогна да си избера кобили. Истината обаче е, че на мен просто ми харесва да бъда с теб. Липсват ми разговорите с теб.

Това, че я принуди да излезе с него може и да не беше най-добрият начин да й помогне да се справи със страховете си — напротив, дори можеше да ги усили, но той не успя да преодолее желанието си. Трябваше да я види.

Кортни беше изпълнена с вълнение. Тя почти се мразеше за това, че за пореден път се остави Сет да я изнуди. Той никога не мислеше, че това, което прави, е нечестно, защото в крайна сметка получаваше каквото искаше, а на Кортни й омръзна да се спасява от него с паническо бягство. Щеше да му покаже, че Кортни Клонингер не е само чифт дънки.

 

 

Още щом се прибра, се напъха във ваната и последва най-дългото къпане в живота й. Реши, че тази нощ в нея няма да има нищо, което да напомня за конюшните. Сет Камерън щеше да се убеди, че Кортни може да бъде абсолютно женствена.

Когато най-сетне се измъкна от банята — топла и ухаеща, обилно покри тялото си с овлажняващ гел. Беше измила косата си предварително и сега я разреса до блясък. Освен червените, имаше и черни оттенъци, които я правеха още по-красива. Кортни отмахна косата от лицето си и я остави да се извива във формата на руска кожена шапка. Боядиса веждите си в тъмнокафяво, а миглите — в абаносов цвят. Сложи си малко руж и червило, чийто пастелен оттенък щеше да хармонира с природно тъмния цвят на устните й.

Беше й необходим почти цял час, докато реши какво да облече. Накрая избра рокля от златисто ламе, която бе прилепнала почти колкото дънките й. Завърши тоалета си със златни обеци халки и две изчистени тънки гривни от същия метал.

Отдалечи се на една крачка и се огледа. Със задоволство отбеляза, че е постигнала комбинация от скъпа елегантност и загатната чувственост. Реши да смени червилото с цвят, който да придава повече блясък на устните й. Роклята беше без колан, но Кортни преметна през рамото си шал в същия цвят и го забоде на кръста си от другата страна. Опита и други начини, докато накрая избра форма, в която шалът провокативно покриваше едната от гърдите и рамото й. Не можа да устои на изкушението да подразни Сет поне малко.

Допълни тоалета си с чифт високи обувки, в същия цвят, след което облече пелерина от сребърна лисица, принадлежала някога на баба й. Постигна онзи скандален нюанс, към който се стремеше. Изглеждаше елегантна и чувствена, но искаше всички да знаят, че това е само роля.

 

 

Сет едва успяваше да задържи погледа си върху пътя. Когато покани Кортни на вечеря, искаше просто да я накара да спре да се крие, да излезе да се поразвлече, може би дори да си позволи да започне да го харесва.

Остана без думи, когато тя отвори вратата. Докато стоеше там, обгърната от злато, подчертаващо формите й, а светлината превръщаше красивата й фигура в поразителен силует, Сет почувства как дъхът му секва, а сърцето му ускорява ритъма си.

Винаги бе смятал Кортни за атрактивна, но никога не бе виждал самоуверената, чувствена и красива жена, която стоеше пред него. Фактът, че това бе Кортни, го зашемети още повече.

— Господи, колко си красива.

Кортни се засмя като Марлен Дитрих — звукът идваше от дъното на гърдите й и я правеше да изглежда зряла, изискана жена. Почувства се като ученик.

— Благодаря ти за комплимента, но най-вероятно причината е в това, че ме виждаш в нещо, различно от дънки. Или не си очаквал да имам и рокли?

— Никога не съм се замислял за това. Искам да кажа, не знам. Аз допусках…

Тя се засмя и Сет се почувства като глупак.

— Надявам се, че няма да ме заведеш в Макдоналдс, не и след като си направих труда да се обличам.

— Няма да е Макдоналдс — избъбра Сет, постепенно идвайки на себе си. — Направил съм резервация в истински ресторант.

Пътуваха в мълчание. Сет установи, че всичките му версии за Кортни изведнъж са се оказали неправилни. Нямаше нищо случайно във влечението му към тази жена. То беше силно и фатално, много по-силно, отколкото би искал.

В какво се забъркваше?

 

 

Говориха за много неща по време на вечерята, но, според Кортни, мислите на Сет бяха също толкова далеч от темата, колкото и нейните. Планът й се провали. Тя наистина постигна желания ефект, но върху останалите посетители на ресторанта и келнера, който всеки пет минути беше на тяхната маса. Единственият път, когато стана, за да отиде до тоалетната, всички мъже спряха да се хранят.

Ако лицето на Сет не представляваше маска от зле прикрит физически глад, тя би се засмяла на опасното положение, в което изпадна. Щом хвърлеше поглед към изпънатите му черти, се чувстваше така, сякаш всеки момент ще заеме мястото на основното ястие. Най-сетне масата им бе отсервирана, кафето и ликьорите — сложени пред тях и келнерът милостиво обърна внимание на останалите, пренебрегвани досега, клиенти.

— Е, върна ми го — каза Сет със смутена усмивка. — Но трябва да ти призная, че ако имах представа, че можеш да изглеждаш така, щях да те накарам да излезеш с мен много по-рано.

— Трябва да ти се извиня — каза Кортни, без да отрича замисъла си. — Мислех, че шегата ще бъде хубава.

— А не беше ли?

— Не.

— Защо?

— Мислех, че ще се получи нещо забавно, над което ще можем да се смеем утре.

— Кортни, изобщо не можеш да лъжеш. Искала си да направиш точно това, което постигна: да ме накараш да падна на колене и да призная колко зашеметяваща и желана жена си. А сега, виждайки резултата, не си щастлива, дори си малко уплашена.

— Признавам, че наистина исках да ти докажа, че съм нещо повече от буйно палаво момиче.

— Едва сега разбра, че между нас има нещо повече, нещо, което не можем да отхвърлим с лека ръка и да го забравим.

Кортни кимна. Не можеше да се довери на гласа си.

— И какво ще правим?

— Нищо — отговори тя със следа от отчаяние в гласа си. — Искам да кажа, че те харесвам много повече, отколкото си мислех. Нямам предвид повече от това, което ти наговорих, когато разбрах, че продаваш коне. Все още не харесвам търговците, но мога да разгранича това, което си, от това, което правиш. — Тя замълча. Изглеждаше разстроена. — Ти ме смущаваш и си забравих мисълта.

— Може би искаше да кажеш, че си осъзнала, че ме харесваш, че се превръщам в нещо повече от обикновен приятел, а не желаеш да бъде така.

— Нещо такова — призна Кортни. — Не желая сериозна връзка. Знам, че когато ме целуна, нещата излязоха от контрол. Затова те избягвах толкова време. Мислех, че мога да командвам себе си, но съм сгрешила. Трябваха ми само пет минути, за да реша, че си най-привлекателният мъж в цялата зала. После, преди да мога да се спра, вече исках да знам какъв си бил като малък, кои са любимите ти десерти, дали харесваш бейзбола. Не желая да бъде така. Нямам време за това.

— Аз също излязох от равновесие — въздъхна Сет. — Привличаш ме от дълго време, но едва днес разбрах, че те харесвам по начин, много различен от това, което мислех.

Кортни се надяваше да не й го каже.

— Мисля, че съм влюбен и това ме плаши не по-малко, отколкото самата теб.

Кортни не допускаше, че това е възможно. Почувства как в гърлото й се надига паника. Ако беше с нейната кола, щеше да си тръгне на минутата. Беше поласкана, но любовта бе нещо, което не може да си позволи. Тя почти се вкопчи в стола си, за да не хукне да бяга.

— Каза, че ти се е искало да научиш какъв съм бил като дете — поде тихо Сет. — Е, добре, на мен пък ми се иска да имам деца. И макар че те обожавам и те харесвам, и те смятам за изключително привлекателна, ти нямаш нищо общо с представите ми за това, което искам от живота.

Кортни не знаеше как да приеме тези думи, но те засегнаха самолюбието й.

— Защо, какво ми има?

— Нищо — каза Сет и се протегна, за да хване ръката й. — Предполагам, че всеки мъж иска да се ожени за някакъв еквивалент на майка си. А когато срещне жената, която наистина желае, преживява нещо като шок.

— Толкова ли съм лоша? — Кортни би се удушила сама. Само преди пет минути му бе заявила, че не иска сериозна връзка, а сега се притесняваше, защото й бе признал, че не е негов тип. Господи, трябваше да си събере мислите, преди да се забърка в някоя неприятност.

— Ти си една от най-забавните жени, които съм срещал. Освен това си опърничава и упорита, но мисля, че няма да ми е трудно да се науча да живея с теб.

— Нямам много опит в това — шегуваш се, помисли си тя, нямаш никакъв опит, — но мисля, че говориш смешни неща за мъж, който твърди, че е влюбен.

— Ти ме съсипа! Досега съм имал връзки с жени, но никога не съм бил влюбен. Не предполагах, че това е толкова различно. Господи, изобщо не е същото. Дори ти трябва малко време, за да свикнеш.

— По твоите думи да си влюбен е като да си в екстремни условия. — Сега вече Кортни наистина се засегна. Как се осмеляваше първо да й казва, че е влюбен в нея, а в следващия момент — че това усещане го съсипва.

 

 

Почти не говориха в колата на връщане, но когато стигнаха до стълбите, Кортни ясно показа на Сет, че няма да бъде поканен да пийнат по нещо, нито пък на чашка кафе или каквото и да било друго.

— Не съм и очаквал да ме поканиш — каза Сет, все още малко замаян от разкритията на вечерта, — но искам честно да те предупредя. Ще ми трябва малко време, за да подредя мислите си, но щом го направя, ще се върна отново. — Кортни опита да изчезне през вратата, но Сет не го допусна. — Не съм чак толкова объркан — засмя се той и я грабна в ръцете си.

Протестите на Кортни потънаха в устните му. Обхвана я същата слабост, като онази сутрин, в конюшнята. Безсмислено бе да повтаря на ръцете си да не обгръщат врата му или на устните си да не отвръщат на неговите. За пръв път от много години тя се чувстваше свободна от всичките страхове, който изпълваха нощите й. Би било толкова лесно просто да се отдаде на този мъж и да му позволи завинаги да се грижи за нея.

Целувката на Сет носеше цялата нежност и дълбочина, която Кортни би очаквала от един влюбен мъж. Ръцете му я бяха обхванали в нежна прегръдка, устните му ласкаво докосваха нейните — леко ги целуваха, леко ги допираха, леко ги хапеха. Сякаш тя беше най-скъпото нещо на света.

След това, в неволен пристъп на страст, Сет погълна устните й, езикът му си проправи път между тях, промуши се между зъбите й достигна устата й. Тялото на Кортни се притискаше към неговото и тя почувства силата на мускулестите му бедра, а още по-силно бе усещането за пулсиращата енергия на тялото на Сет. Езикът му изследваше устата й — търсещ, опитващ, желаеш,. Кортни се долепи до него още по-плътно, боеше се, че никога няма да я пусне да си върви, но също толкова силен бе страхът, че може да го направи.

Изведнъж всичко свърши и той си тръгна.

Целувките му я оставиха бездиханна, но след като мисълта й отново започна да работи, Кортни реши, че може би не е чак толкова неприемливо да се отдаде на Сет. Всъщност трябваше да изчака, докато нещата около фермата се поуталожат и после можеше да му каже за баща си, вероятно нямаше да е чак толкова зле да си позволи да се влюби. Мислеше, че няма да й е много трудно да го направи.

Нещо обаче й подсказваше, че Сет не е от хората, които чакат, особено ако от това зависи собственото им щастие. Тази вечер тя бе поставила началото на нещо. Независимо колко повърхностна бе причината да облече роклята, Кортни имаше предчувствието, че последиците от това ще бъдат изключително важни.